Наредба № ЎK

НАРЕДБА № ЎK.

(2) Наредбата се прилага за нови и за съществуващи строежи при тяхната реконструкция, основно обновяване, основен ремонт и при надстрояване или вътрешно преустройство на сгради, с което се променят предназначението на помещенията и натоварванията в тях.

(3) При проектирането на строителните конструкции на атомни електроцентрали и на съоръженията за производство и съхранение на силно токсични летливи и течни вещества се спазват изискванията на тази наредба и на специализираните нормативни актове за съответните видове строежи.

Чл. 2. При проектирането на строежите се осигурява надеждността (носимоспособността, експлоатационната годност и дълготрайността) на конструкциите и на земната основа при експлоатационни и сеизмични въздействия.

Чл. 3. Надеждността на строежите за сеизмични въздействия се постига при спазване изискванията на тази наредба и на съответните нормативни актове за проектиране, изпълнение, контрол и поддържане на строежите.

Чл. 4. (1) Строежите се проектират и изпълняват така, че по време на проектния експлоатационен срок да удовлетворяват със съответното ниво на надеждност всяко едно от следните изисквания:

1. да издържат на изчислителното сеизмично въздействие без локално или общо разрушаване и да запазват конструктивната си цялост и носеща способност за поемане на постоянните и променливите натоварвания след земетресение при повреди на отделни техни елементи или на ограничени части от тях;

2. да издържат на сеизмични въздействия с по-голяма вероятност за възникване, отколкото изчислителното сеизмично въздействие, без поява на повреди и свързаните с това ограничения за експлоатацията им, стойността на които може да се окаже непропорционално висока в сравнение със стойността на самата конструкция.

(2) Носещите конструкции на строежите се осигуряват за носеща способност, коравина и дуктилност чрез изчисления и конструиране за сеизмични въздействия, като се използват характеристиките на избраните строителни продукти, адекватни модели и методите за изчисляване и конструиране, при спазване на изискванията за контрол при проектирането, изпълнението и експлоатацията на строежите.

(3) Конструкциите на строежите се проектират от лица с необходимата проектантска правоспособност съгласно Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.

Чл. 5. (1) В строежите (осигурени и неосигурени на сеизмични въздействия) се допуска да се извършват строителни и монтажни работи, свързани с промяна в конструкцията им, в т.ч. реконструкция, основно обновяване, основен ремонт, надстрояване и вътрешно преустройство на сграда, при което се променят предназначението на помещенията и натоварванията в тях, при следните условия:

1. извършено обследване на целия строеж и регистриран технически паспорт съгласно наредбата по чл. 176а, ал. 6 от Закона за устройство но територията (ЗУТ);

2. положителна оценка за сеизмична осигуреност в съответствие с чл. 6, ал. 2;

3. спазване на допустимата височина и етажност на сградите съгласно чл. 33;

4. инвестиционен проект, съгласуван, оценен и одобрен по реда на ЗУТ.

Чл. 6. (1) За извършеното обследване по чл. 5, ал. 1, т. 1 се изготвя доклад, който включва оценка на техническите характеристики на строежа за съответствие с изискванията на нормативни актове, действащи към момента на въвеждането на строежите в експлоатация, както и възможностите за изпълнение на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 ЗУТ, в т.ч. оценка за сеизмичната осигуреност на строежа в съответствие с действащите към момента на обследване нормативни актове. Минималната информация, която е необходима за оценката на сеизмичната осигуреност на строежа, е дадена в приложение № 1.

(2) Оценката за сеизмичната осигуреност на строежа е положителна, ако строежът съответства на изискванията на нормативни актове, действащи към момента на въвеждане на строежа в експлоатация или към момента на обследване по отношение на критериите по ал. 4.

(3) Приема се, че са налице несъществени изменения в конструкциите на строежите, когато при тяхното обследване носещата способност и коравината, включително сеизмичната осигуреност и дълготрайността, са в съответствие с изискванията на нормативните актове, действащи към момента на въвеждането им в експлоатация, и не са установени дефекти (деформации и/или повреди) и/или предишни промени, свързани с нарушаване на проектната им носеща способност, коравина, дуктилност и дълготрайност, при спазване на следните критерии:

1. извършените промени в експлоатационните условия и въздействия могат да се поемат с наличните резерви в носещата способност и коравина на строителната конструкция, без да се нарушават нормативните изисквания към строежа;

2. промените в масата на строежа са незначителни (с не повече от 5 %) в сравнение със съществуващата маса на съответното етажно ниво, които конструкцията е в състояние да поеме;

3. допълнително направените отвори в неносещи преградно-разпределителни стени и/или архитектурни елементи (неучастващи в поемането на вероятните вертикални и хоризонтални натоваравния и въздействия върху конструкцията), както и при частичното или пълното им премахване, не водят до съществени промени (с не повече от 5 %) в изчислителната коравина, дуктилност, регулярност и функционалност на съществуващата строителна конструкция;

4. настъпилите други промени (отклонения в проектните кофражни размери и армировка, промени в характеристиките на бетона и на армировката, повреди от корозия, стареене, деформации на земната основа и др.) в строежа отговарят на изискването за относителна неизменяемост (с не повече от 5 %) на носещата способност, коравина и дуктилност на конструкцията.

(4) Допускат се отклонения от нормативните изисквания по отношение на сеизмичната осигуреност на съществуващи строежи, които представляват недвижими културни ценности.

Раздел IІ

1. благоприятни в сеизмично отношение са почвите от групи А, В и С съгласно табл. 1 при ниво на подземните води на дълбочина 4 m и повече, мерено от повърхността на терена;

2. неблагоприятни и малко пригодни за строеж терени в земетръсни райони са:

а) силно изветрели земни породи;

б) стръмни терени с наклони, по-големи от 1:3, включително скални терени, ако в тях има неблагоприятно разположени повърхнини на хлъзгане (пукнатини, тектонски нарушения и др.);

в) терени, подложени на карстови процеси, на срутване или намиращи се в зоните на минни галерии;

г) терени, разположени непосредствено до нескални скатове;

д) водонаситени, тинести и заблатени почви;

3. непригодни за строеж в земетръсни райони са:

а) терени с пасивни и активни свлачища, ако не са укрепени предварително или строежът изпълнява и укрепителна функция;

б) терени с активни разломи.

Таблица 1

Групи почви

Описание на почвения

профилПоказателиµ §,

m/sµ §,

kPaФормули за определяне на µ §АСкали или други скални образувания, които включват не повече от 5 m по-слаби повърхностни видове> 800--*)(3)ВМного плътни пясъци, чакъли или много твърда глина с мощност не по-малка от 30 m, които се характеризират с нарастващи почвени показатели в дълбочина360 - 800> 50> 250*)(3)CМощни депозити от плътни до средно плътни пясъци, чакъли или твърдопластична глина с дебелина от няколко десетки (повече от 30 m) до стотици метри180 - 36015 - 5070 ЁC 360(4)DДепозити от рохки до средно плътни несвързани почви (със или без свързани в тях прослойки) или депозити от предимно меки до твърдопластични свързани почви< 180> 15< 70(5)EПочвен профил, изграден от повърхностен алувиален слой с µ §

както при групи почви C и D, с мощност от 5 до 20 m, подложен от по-корав материал с

Vs > 800 m/s---(4) и (5)

в зависимост от вида и предприетите мерки за подобряване на горния почвен пласт и начина на фундиране

Забележки:

1. Означенията в табл. 1 са, както следва:

µ § e среднотежестната стойност на скоростта на напречните сеизмични вълни в горните 30 m от земната основа, m/s;

µ § - броят на ударите за проникване на върха на стандартния динамичен пенетрометър в почвата на дълбочина 30 сm;

µ § - недренираната якост на срязване на почвата съгласно БДС EN 1997-2.

*) Групата на почвата за профили от чакъли и/или пясъци се определя в зависимост от коефициента на порите и ъгъла на вътрешно триене.

2. При изключителни случаи, непосочени в табл. 1, за слаби и особени почви се провеждат полеви изпитвания и микросеизмично райониране.

- първа категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1 ЗУТ;

- втора категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 2, буква “д” ЗУТ;

- трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, буква “в” ЗУТ с височина над 20 етажа1,50ІІІСгради и съоръжения, за които последствията вследствие на разрушенията от земетръс са значителни и които са строежи от:

- втора категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 2 ЗУТ, с изключение на строежите по буква “д”;

- трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, буква “в” ЗУТ, като жилищните и смесените сгради са с височина от 10 до 20 етажа1,20ІІСгради и съоръжения, за които последствията вследствие на разрушенията от земетръс са незначителни и които са строежи от:

- трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, буква “в” ЗУТ - само жилищни и смесени сгради с високо застрояване (до 10 етажа);

- четвърта категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4 ЗУТ;

- пета категория, с изключение на строежите по чл. 137, ал. 1, т. 5, буква “в” ЗУТ1,00ІСгради и съоръжения с много малко значение за обществена безопасност, които са строежи от:

- пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква “в” ЗУТ;

- временни строежи, за които в заданието за проектиране е определено изискване за сеизмичната им осигуреност0,80 Сгради и съоръжения, които не се изчисляват за сеизмични въздействия: строежите от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ0,00

*) Класовете на значимост на строежите са определени в т. 4.2.5 от БДС EN 1998-1.

Чл. 8. (1) При проектирането на сгради и съоръжения в земетръсни райони се спазват следните основни принципи:

1. простота на конструкцията, с което се осигурява предвидимо сеизмично поведение, директно предаване на вертикалните и хоризонталните натоварвания върху основите и пространствено действие на конструкциите;

2. еднообразие и симетрия, с което се изисква равномерното разпределение на вертикалните конструктивни елементи в план и непрекъснатост по височина и при необходимост разделяне на строежите на динамично независими части чрез земетръсни фуги, както и повишаване на статическата неопределеност за постигане на по-благоприятно преразпределение на ефектите от сеизмичното въздействие между елементите на конструкцията и на по-ефективна дисипация на енергия;

3. носимоспособност и коравина на огъване в две взаимно перпендикулярни направления; с което се изисква разположението на вертикалните конструктивни елементи да осигурява приблизително еднаква носимоспособност и коравина в двете направления и да ограничава развитието на значителни премествания или повреди;

4. носимоспособност и коравина на усукване; с което се изисква разположението на елементи, участващи в поемането на сеизмичното натоварване, да е в близост до периферията на сградата и да ограничава неравномерното натоварване на отделните конструктивни елементи;

5. диафрагмено поведение на етажното ниво, с което се осигурява реагирането на конструкцията като единна пространствена система и участието на всички вертикални конструктивни елементи при поемане на ефектите от сеизмично въздействие;

6. подходящо фундиране, с което се изисква осигуряване на едно и също сеизмично въздействие в основата на строежа при избор на терен с възможно най-малка сеизмична опасност за строителство.

(2) Строежите се категоризират като регулярни и нерегулярни, въз основа на което се избира изчислителният им модел и се уточнява стойността на коефициента им на реагиране. Критериите за регулярност в план и по височина са дадени в приложение № 2.

(3) Не се допускат архитектурни решения на строежите, при които не се постига конструктивно осигуряване срещу сеизмични въздействия.

Чл. 9. Сглобяемите конструкции се проектират при възможност с едроразмерни елементи, надеждно свързани помежду им, като при сглобяемите стоманобетонни конструкции местата на съединенията между елементи се замонолитват. Местата на съединенията се разполагат при възможност извън зоната на максималните усилия. Между стенните и други подобни сглобяеми елементи се предвиждат непрекъснати или гъсто разположени връзки. Проектирането на връзки, които предизвикват концентрация на напреженията в отделни места на елементите, следва да се ограничава.

Г л а в а в т о р а
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЕИЗМИЧНИТЕ СИЛИ
Чл. 10. (1) Конструкциите на сградите и съоръженията се изчисляват задължително и за действието на сеизмични сили. При изчисляването им се използват равнинни (двуизмерни ЁC 2D) или пространствени (триизмерни -3D) динамични модели. При използване на методите за оценка чрез спектрите на реагиране сеизмичните сили, приложени в местата на съсредоточените маси, се приемат като еквивалентни статични натоварвания в приетите направления.

(1а) Сеизмичното въздействие зависи основно от силата (магнитуд М) и дълбочината (h) на земетресението и от разстоянието от епицентъра на земетресението до оценявания строеж. Параметрите, характеризиращи сеизмичното въздействие, са интензивност (оценена за България по скалата на Медведев ЁC Шпонхойер ЁC Карник - MSK), максимално и/или спектрални ускорения, скорост, преместване и др. Изчислителното сеизмично въздействие се характеризира чрез интензивност и съответен коефициент на сеизмичност и изчислителен спектър на реагиране.

(2) Сеизмичното въздействие се представя идеализирано с пространствен изчислителен модел, който се състои от три взаимно ортогонални компоненти на ускоренията на основата. Първите две компоненти са хоризонтални, а третата е вертикална. Всяка от компонентите се дефинира като ускорения, които са функция във времето и са равномерно разпределени в основата на изчисляваната конструкция. За въвеждането на компонентите на ускорението µ §, µ § и µ § се използват локалните оси 1, 2, и 3 на сеизмичното въздействие. Трите компоненти на ускоренията се представят чрез изчислителните спектри на реагиране съответно µ §, µ § и µ § (приложение № 3).

(3) При изчисленията геометрията на конструкцията се въвежда в глобалната координатна система, на която осите са взаимно ортогонални. Осите X и Y лежат в хоризонтална равнина, а оста Z е вертикална и съвпада с локална ос 3 на вертикалната компонента на сеизмичното въздействие. Ъгълът, който се образува в хоризонталната равнина при основата на конструкцията между оси X и 1 (Y и 2), е ъгъл на сеизмичното въздействие ѓб (приложение № 3).

(4) За нерегулярни в план и по височина строежи (приложение № 2) се използват пространствен модел на сеизмичното въздействие с три компоненти и пространствен изчислителен модел за тяхната конструкция. Моделът трябва да позволява да се отчетат и ефектите от усуквателните движения на конструкцията.

(5) За регулярни в план, както и за нерегулярни в план, но регулярни по височина строежи (съгласно т. 2 от приложение № 2), може да се приеме, че сеизмичните въздействия са приложени поотделно в направление на надлъжните и напречните им оси. При това конструкцията се моделира с два независими изчислителни модела за всяко направление, като ефектите от усукването се отчитат по чл. 25.

(6) Вертикалното сеизмично въздействие се отчита при изчисляването на:

1. хоризонтални и наклонени конзолни конструкции;

2. горното строене на мостови конструкции;

3. рамки, дъги, ферми, подови или покривни конструкции на сгради и съоръжения с отвор 20 m и повече от 20 m;

4. строежи срещу обръщане и хлъзгане, както и при наличие на сеизмична изолация в основите им;

5. тухлени и каменни конструкции;

6. строежи, съдържащи някой от следните конструктивни елементи: безгредови плочи (със или без капители), подови конструкции с предварително напрегнати елементи, балкони, еркери, насадени колони и места със значителни съсредоточени маси.

Чл. 11. (1) Сеизмичните сили спадат към особените натоварвания. Съчетанията от натоварвания, включващи сеизмични сили, се отнасят към извънредните съчетания. Коефициентът на съчетание за усилията от сеизмичните въздействия се приема 1,0. За усилията от останалите натоварвания коефициентът на съчетание се определя съгласно Наредба № 3 от 2004 г. за основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и за въздействията върху тях (обн., ДВ, бр. 92 от 2004 г.; попр., бр. 98 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 33 от 2005 г.).

(2) Коефициентът на сигурност по предназначение на сградите и съоръженията за извънредни съчетания на натоварвания, включващи и усилията от сеизмични сили, се приема 1,0.

Чл. 12. Коефициентите на натоварване при определяне на изчислителните сеизмични сили се приемат съгласно приложение № 4.

Чл. 13. (1) При изчисляването на конструкциите на сеизмични въздействия не се отчитат: динамичните товари, предизвикани от машини и съоръжения; спирателните и страничните сили от движението на кранове, слягането на фундаментите, теглото на окачени товари върху гъвкави окачвачи, както и температурно-климатичните въздействия.

(2) При мостови кранове вертикалните сеизмични сили се определят, като се отчитат теглото на мостовия кран, теглото на тележката и теглото на полезния товар, равно на товароподемността на крана, умножена с коефициент 0,3.

(3) Хоризонталните сеизмични сили, предизвикани от теглото на мостови кранове, се отчитат само в направление, перпендикулярно на подкрановия път. Тези сили се определят, както следва:

1. при окачен товар върху въже (меко окачване) - само от собственото тегло на крана и теглото на тележката;

2. при кораво окачване на полезния товар - от теглото на крана, теглото на тележката и теглото на полезния товар, равно на товароподемността на крана.

(4) При определяне на сеизмичните сили в колоните на многокорабни промишлени сгради с няколко мостови крана, разположени в една напречна ос, се отчита натоварването от най-тежкия кран.

Чл. 14. В извънредното съчетание, в което участват натоварванията от земетръс, натоварванията от вятър не се включват, освен в случаите по ал. 2.

(2) За високи строежи (сгради с височина над 30 етажа, кули, мачти, комини и други подобни строежи), за които въздействията от вятър са основните кратковременни хоризонтални натоварвания, начинът на съчетаване на ефектите от земетръс и вятър при определяне на най-неблагоприятното извънредно съчетание на натоварванията се определя съгласно специализираните нормативни актове за проектирането им или по задание на възложителя.

Чл. 15. (1) При изчисления с използване на изчислителните спектри на ускоренията приетият за основен спектър на реагиране се определя по формулата:
Sa (T) = СКсRµ §µ § (1),
където:

С е коефициент на значимост на сградите и съоръженията; стойностите на С са съгласно табл. 2;

Кс - сеизмичен коефициент, който представлява отношението на приетото изчислително ускорение на почвата за всяка сеизмична степен и земното ускорение; определя се съгласно приложения № 5 и 6;

R - коефициент на реагиране на конструкцията при сеизмични въздействия в зависимост от нейната дуктилност; стойностите на R са съгласно табл. 3;

µ §- динамичен коефициент, който зависи от периода Т на свободните незатихващи трептения и който определя формата на спектралната криваµ § на ускоренията; стойностите на коефициента при форма i с период µ § са определени в ал. 3;

µ § - земно ускорение.

(1а) Изчислителните стойности на сеизмичните сили (Еik) се определят, при условие че ъгълът на сеизмичното въздействие ѓб = 0 (фиг. 3.3 от приложение № 3) и конструкцията е подложена на всяка от трите компоненти на въздействието поотделно. В този случай сеизмичното въздействие по направление на ос Х се представя чрез изчислителния спектър на реагиране µ §, сеизмичното въздействие по ос Y се представя чрез изчислителния спектър на реагиране µ §, а вертикалното сеизмично въздействие се представя с изчислителния спектър µ §. Сеизмичните сили Еik се определят за действието на всяка една от трите компоненти на сеизмичното въздействие поотделно:

1. при действие на единствена компонента на сеизмичното въздействие по направление на ос Х, представено със спектър µ § (фиг. 3.4 от приложение № 3), сеизмичната сила Еik се изчислява по формулата:

µ § е коефициентът на разпределение на сеизмичното натоварване при форма I; изчислява се по формула (6);

µ §- масата, която се движи по направление на степен на свобода с номер k; формула (2) се прилага както при равнинни, така и при пространствени модели на сгради и съоръжения;

2. изчислителните стойности на сеизмичните сили при действието на компонента на въздействието само по ос Y и от компонента само по ос Z се определят аналогично по формула (2), като изчислителните спектри на тези две компоненти заменят µ § във формула (2) (формула (3.1) от приложение № 3).

Таблица 3
Видове конструкции (описание, съответстващо на типовете конструкции)Стойности на коефициента на реагиране µ §*)Стоманобетонни конструкцииПо

БДС EN 1998-1

Описание, съответстващо на конструкциите, прилагани в България

Монолитни стоманобетонни конструкцииРамкови и

смесени системи, еквивалентни на рамковиЕдноетажни сгради с едно- и многоотворни рамки

Многоетажни сгради с едноотворни рамки

Многоетажни сгради с многоотворни рамки

Скелетно-безгредови конструкции с рамки

- стоманобетон;

- обрамчена с колони, неармирана тухлена зидария или бетон

0,30

0,25

0,28

Система от стени, несвързани с греди:

- скелетно-безгредови конструкции със стоманобетонни шайби;

- скелетно-безгредови конструкции с шайби от обрамчена с колони, неармирана тухлена зидария или бетон;

- сгради, изпълнени по системите “Едроплощен кофраж” (ЕК), “Тунел-кофраж” (ТК), “Пълзящ кофраж” (ПК) и др.

Система от стени, свързани с греди:

- скелетно-гредови конструкции със стоманобетонни шайби;

- скелетно-гредови конструкции, при които поемането на сеизмичните сили се осъществява от съвместната работа на стоманобетонни шайби и стени от обрамчена с колони, неармирана тухлена зидария или бетон

Смесени системи, еквивалентни на стенни: съчетание от стоманобетонни стенни (шайби) и скелетно-рамкови конструкции, участващи в поемането на сеизмичните сили, включително и рамково-диафрагмени конструкции от плътни и с отвори стоманобетонни шайби
Забележка:

Стенна конструктивна система с по-малко от две стени в едно от двете основни направления:

- не се допуска при проектиране на нови строежи;

- при оценка на съществуващи строежи се разглежда като усукващо деформируема система с R = 0,50 или се използват по-точни изчислителни методи за анализ на поведението им.

0,30
0,45

0,30

смесени системи, еквивалентни на рамковиЕдноотворни скелетни конструкции без шайби; скелетни конструкции с един отвор, при които сеизмичните сили се поемат от колоните (конструкции с покривни ТТ панели, с виренделови греди и др.)0,40

Многоотворни скелетни конструкции без шайби; скелетни конструкции с повече от един отвор, при които сеизмичните сили се поемат от колоните (конструирани с покривни ТТ панели, с виренделови греди и др.)0,35Едноетажни рамкови конструкции с дисипативни зони в основата на колоните и съединения, неосигурени срещу деинтеграция или разположени в критичните зони (неудовлетворяващи изискванията на т.5.11.2 от БДС EN 1998-1 и забележката към т. 8 от допълнителната разпоредба)0,67Скелетно-гредови конструкции с шайби

Скелетни конструкции с един и повече отвори, при които сеизмичните сили се поемат от шайби, изпълнявани по системите МС 83, СКС-УС-73(86) и др.0,28Многоетажни рамкови конструкции с корави възли; рамкови конструкции за големи вертикални натоварвания, изпълнявани по системата ИИС-20, и др.0,25Смесени системи, еквивалентни на рамковите:

Безгредови конструкции с рамки или с рамки и шайби; сгради, изпълнявани по системата ППП, Е1-72, и др.0,30Стенни системи и смесени системи, еквивалентни на стенниКонструкции от едроразмерни стени и подови елементи; сгради, изпълнявани по системата ЕПЖС или други безскелетни системи.

1) за съществуващи строежи0,30 (0,251))

Смесени системи, еквивалентни на стенните:

Безгредови конструкции с шайби или с шайби и рамки; сгради, изпълнявани по системата ППП, Е1-72, и др.0,35Система “обърнато махало”Съгласно т. 5.1.2 от БДС EN 1998-10,66Система, деформируема (гъвкава) при усукванеСистема с ядро0,5Зидани конструкцииНеармирани зидарии

Армирани зидарииНеармирани зидарии със стоманобетонни плочи, греди и пояси, обрамчени с колони

Неармирани зидарии със стоманобетонни плочи и пояси, необрамчени с колони2)

Неармирани зидарии с дървен гредоред без стоманобетонни пояси, необрамчени с колони2)

Неармирани зидарии със замонолитени сглобяеми подови елементи и стоманобетонни пояси2)

2)Тези видове конструкции се разглеждат при обследване и оценка на съществуващи строежи.

Армирани зидарии със стоманобетонни плочи и пояси, необрамчени с колони

Армирани зидарии със стоманобетонни плочи и пояси, обрамчени с колони

Армирани зидарии със замонолитени сглобяеми подови елементи, обрамчени с колони0,40
0,50
0,67
0,50

0,40
0,33

Конструкции, в които сеизмичните сили се поемат от вертикални връзки, конструирани като центрично включени в съответствие с БДС ЕN1998-1:

а) с Х- образна решетка

б) с V- образна и Л-образна решетка

Конструкции, в които сеизмичните сили се поемат от вертикални връзки с нецентрично включени диагонали с конфигурации съгласно БДС EN 1998-1

Смесени системи

Рамки с корави възли, комбинирани :

а) с вертикални връзки с Х- образна решетка

б) със свързани към рамките пълнежни стоманобетонни стени

Стоманени скелети със стоманобетонни шайби или ядра

Конструкции от тип „обърнато махало”4)

3)За други видове стоманени конструкции за стойностите на коефициента на реагиране µ § може да се приеме реципрочната стойност на коефициента на поведение q за клас на дуктилност М по табл. 6.2 от БДС EN 1998-1.

4)Едноетажни рамки с колони, свързани в горния си край в двете основни направления на сградата, и със стойност на нормализираната осова сила µ §, която никъде не надвишава 0,3, не принадлежат към тази категория.

0,25

0,25

0,50

0,25

0,50Дървени конструкцииВидове3)Конзоли, греди, дъги, ферми и рамки с нискодуктилни съединения във възлите

Ферми със съединения във възлите чрез:

- дюбели и болтове

- гвоздеи

Статически неопределими портални рамки с дюбелни и болтови съединения

Сгради с лепени стенни панели и лепени подови диафрагми, свързани с гвоздеи и болтове

Сгради със стенни панели, ковани с гвоздеи и лепени подови диафрагми, свързани с гвоздеи и болтове

0,50

- от стоманобетон

- подпрени върху дуктилна конструкция

-достигащи до фундаментите

- от стомана

Високи съоръжения (комини, мачти, кули, естакади и др.):

- от стоманобетон

- от стомана

Подпорни стени:

- от бетон

- от стоманобетон

- със зидана конструкция

- за почвения масив зад стената

- при изчисляване на обща устойчивост за дълбоко хлъзгане на системата “подпорна стена-земна основа”

- от стоманобетон;

- от стомана
Язовирни стени от земни и земно-скални материали

Язовирни стени:

- от бетон

- от стоманобетон

Други видове хидротехнически и пристанищни съоръжения

Мостове и други видове транспортни съоръжения

Подземни съоръжения

0,40

0,30
0,40

0,33
0,40

0,30

0,60
0,60

0,50

0,40
0,60

0,40

0,40

*) За прогнозиране на поведението на изчисляваните конструкции при сеизмични въздействия може да се използват и по-точни изчислителни методи за анализ като нелинеен статичен, модалeн спектрален или нелинеен във времето динамичен анализ.

Забележки:

1. Възприетата терминология е дефинирана в т.5.1.2 от БДС ЕN 1998-1:2004, като носимоспособността на срязване, определяща вида на конструкцията, се оценява с изчисляване на съответните елементи от конструкцията за носеща способност на сечения, наклонени спрямо надлъжната им ос.

2. За нерегулярни по височина конструкции (т. 2 от приложение № 2) стойностите на R се увеличават с 25 % и се приемат не по-големи от 0,67.

3. Когато етажните подови конструкции не съдържат дисипативни елементи, конструкциите се изчисляват и за вертикалната компонента на сеизмичните сили съгласно чл. 10, ал. 6 и чл. 21, ал. 1.

(3) Динамичният коефициент µ § се определя по формули (3), (4) и (5) или от графиките на фиг. 1 в зависимост от собствения период µ § на трептения на конструкцията и групите почви съгласно табл. 1, както следва:

(5) При фундиране върху пилоти динамичният коефициент µ § се приема като среднотежестна стойност на коефициентите µ § за носимоспособните почвени пластове, в които навлизат пилотите. При фундиране с пилоти с диаметър, по-голям или равен на 400 mm, и с дължина, по-голяма от 20 m, с които се поема повече от 50 % от вертикалното натоварване при нисък ростверк, коефициентът µ § за почвените пластове, в които навлизат пилотите от групи С, D и Е, се определя, като съответната група на почвения пласт се завишава с една стъпка към предходната група.

(6) При почви, като неуплътнени насипи, течнопластични глини, рохки пясъци, тини, органични почви и др., непосочени в табл. 1, не се разрешава директно фундиране на сградите и съоръженията, ако не са изпълнени допълнителни мерки.

(7) Плътността на песъчливите почви (с изключение на праховите пясъци) се определя главно чрез пенетрация. Плътността на праховите пясъци и якостните показатели на течнопластичните глини, тините, органичните и други слаби почви се определят чрез статични пенетрации и крилчатки (кръстообразни сонди) или с динамична пенетрация с наконечник с форма на чаша.

Фиг. 1
(8) Когато няма информация за консистенцията на свързаните почви или за плътността на песъчливите почви, се допуска използването на данни от утвърдени регионални инженерно-геоложки карти.

(9) За строителни площадки, за които е извършено микросеизмично райониране, динамичният коефициент µ § се приема по данните на микросеизмичното райониране.

(10) При изчисляване на хидротехнически съоръжения зависимостта µ § се определя съгласно чл. 152.

(11) Коефициентът на разпределение на изчислителното сеизмично натоварване µ § се определя по формулата:
µ § (6),
където µ § е ордината с номер k (k - степен на свобода) от iЁCтия модален вектор.
Коефициентът за участие µ § на форма i се определя с израза:
µ § (6а),
където:

µ §е компонентата, принадлежаща на модален вектор i , насочена по направление на сеизмичното въздействие;

µ §- модалната маса за форма i; изчислява се по формулата:
µ § (6б),
където:

µ §е масата, която се движи по направление на степен на свобода с номер k;

µ §за форма i е масата на идеализиран модел с една степен на свобода, съответстващ на форма i, който е получен след прилагане на модалната трансформация и разпадане на системата от диференциални уравнения, с която се описва поведението на изчисляваната оригинална конструкция (моделирана като система с краен брой степени на свобода), в независими уравнения.

(12) За сгради, моделирани с равнинни изчислителни модели с височина до пет етажа, и при µ § 0,4 s µ § може да се определя по опростената формула:

където µ § и µ § са разстоянията µ § от точки (нива) "µ §" и "µ §", в които са съсредоточени масите, до горния ръб на фундамента.

(13) За нерегулярни в план и по височина строежи (приложение № 2) се отчитат пространствените трептения на конструкцията, като конструкцията се изследва поотделно за всяка компонента на сеизмичното въздействие, насочена по оси X, Y или Z, съгласно фиг. 3.4 от приложение № 3.

Чл. 16. Стойностите на коефициента на реагиране µ § съгласно табл. 3 се умножават допълнително със следните коефициенти:

1. за скелетни сгради, при които стенният пълнеж не оказва влияние върху деформативността им:

а) при µ § 25 ЁC с коефициент 1,50;

б) при µ § 15 ЁC с коефициент 1,00;

в) при 15 < µ § 25 ЁC с коефициент, получен чрез интерполация между 1,0 и 1,50,

където:

µ § е етажната височина;

2. за сгради с гъвкав първи или междинен етаж (под “гъвкав етаж” се разбира етаж, коравината на който е два пъти и повече по-малка от коравината на съседните етажи) ЁC с коефициент 2,00; тази стойност се отнася само за определяне на усилията в гъвкавия етаж;

3. за сгради, фундирани върху пилоти с висок ростверк (повече от 1,0 m над терена) ЁC с коефициент 1,50.

Чл. 17. Допуска се ефектите от сеизмичното въздействие (разрезни усилия, реакции и премествания) в конструкциите на строежите да се определят чрез интегриране на системата диференциални уравнения на движението, като се отчита развитието на пластични деформации и ускорението на основата се моделира с реални или изкуствени акселограми. В този случай максималното ускорение се приема не по-малко от µ §, където µ § е сеизмичният коефициент за района, а µ § - земното ускорение.

Чл. 18. (1) Проверката за достатъчност на приетия брой форми на собствени трептения, отчетени при определяне на максималните стойности на усилията, реакциите и преместванията в конструкциите, се извършва с коефициента на ефективната модална маса (µ §) по формулата:
µ §„T 1 (8),
където:

µ § е сумата от ефективните модални маси, в която ефективната модална маса за форма “i” µ § e активната част от общата маса на контрукцията, която се движи при форма “i”;

Мtotal ЁC общата маса на конструкцията;

броят n на включените в анализа форми се определя от условието за постигане на необходимата точност на резултатите.

(2) Ефектите от сеизмичното въздействие в конструкциите се определят след изпълнението на следните две условия:

1. сумата от ефективните модални маси на включените в анализа форми на трептене е поне 90 % от тоталната маса на конструкцията в разглежданото направление (µ § ЎЭ 0,90);

2. всички форми i, на които ефективната модалната маса µ § е по-голяма от 5 % от тоталната маса, трябва да бъдат отчетени в анализа.

(3) Ефектите от сеизмичното въздействие (усилия, реакции и премествания) в конструкциите, моделирани с равнинни модели при Т1 > 0,4 s, се определят, като се включват резултатите от реагирането на най-малко три форми на трептения или от реагирането на всички форми, за които µ §. При пространствени модели е достатъчно µ §.

(4) За хидротехнически съоръжения броят на формите, които се предвижда да се изследват, се определя в съответствие с изискванията на глава пета.

Чл. 19. Периодите µ § и формите (µ § при µ § = 1, 2 ... n) на собствените трептения на конструкцията се определят по методите на строителната механика в условията на еластични деформации.

Чл. 20. (1) Максималните стойности (F) на ефектите от сеизмичното въздействие (усилия, реакции и премествания) в конструкциите се определят чрез модално комбиниране и комбиниране по компоненти (по направления) (приложение № 3).

(2) Максималните стойности на ефектите от сеизмичното въздействие (усилия, реакции и премествания) в конструкциите се определят, като конструкцията се изследва за всяка една от трите компоненти на сеизмичното въздействие поотделно. Резултатите за ефектите от компонентите на въздействието от тези три групи решения се означават съответно с µ § и се получават чрез модално комбиниране. В зависимост от ъгъла на сеизмичното въздействие ѓб се използва една от двете възможни формулировки за комбиниране на резултатите по компоненти (приложение № 3):

1. изчислителните спектри на реагиране в хоризонталната равнина на основата се приемат µ §, където стойността на µ § е изчислена по формула (1), и при условие, че Saz = 0,9Sa по направление на оста z; максималните стойности на ефектите от сеизмичното въздействие maxF не зависят от ъгъла ѓб (приложение № 3):
µ § (9);
2. при условие че хоризонталните компоненти на сеизмичното въздействие се представят чрез изчислителните спектри на реагиране µ § и µ §(0 ЎЬ а ЎЬ 1), при което µ § е основният изчислителен спектър на реагиране съгласно формула (1), максималните стойности на ефектите от въздействието зависят от ъгъла на сеизмичното въздействие ѓб и се определят с комбиниране по компоненти съгласно приложение № 3; вертикалната компонента на ускоренията Saz = 0,9Sa не оказва влияние върху стойността на ъгъла ѓб, за който е определена максималната стойност F.

(3) Допуска се конструкциите, които не са чувствителни към вертикалната компонента на въздействието, да се изчисляват само за двете хоризонтални компоненти, при условие че Saz=0.

(4) Модалното комбиниране по форми на трептене се извършва по правилата µ § (корен квадратен от сумата на квадратите) или µ § (пълно квадратично комбиниране), както следва:

1. по правилото µ §: максималните стойности на ефектите от сеизмичното въздействие (усилия, реакции и премествания), получени от съвместното действие на µ §-форми на трептене, се определят по формулата:

µ § е изчислителната стойност на ефекта, получена от действието на компонента с номер j на сеизмичното въздействие (j=1,2,3);

µ § - изчислителната стойност на ефекта, получена от действието на компонента с номер j на сеизмичното въздействие (j=1,2,3) при µ §-тата форма на трептене;

µ § - броят на отчетените форми на трептене.

Забележка. Формула (10) не се прилага за конструкции с близки периоди на трептене (при µ §> 0,90, където µ §<µ §).
2. по правилото µ § (формули (3.5) и (3.8) от приложение № 3): максималните стойности на ефектите, причинени от прилагане на една от компонентите на сеизмичното въздействие при отчитане на µ §-форми на трептене и при зададени стойности на ѓи в границите от 0,01 до 0,10 (препоръчва се стойността 0,05), се определят чрез модално комбиниране по формулата:
µ § (10а),
където:

fi и fj са изчислителните стойности на ефектите от сеизмичното въздействие съответно при i-тата и j-тата форма на трептене;

µ §- корелационните коефициенти, които се определят по формулата:

µ §,

(5) Подробен алгоритъм за определяне на максималните стойности на ефектите от сеизмичното въздействие чрез комбиниране по форми на трептене (модално) и по направление (компоненти) е представен в т. 2 от приложение № 3.

Чл. 21. (1) Вертикалното изчислително сеизмично въздействие за случаите по чл. 10, ал. 6 се определя по формула (2), при Saz = 0,9Sa и R = 0,67, а за зидани конструкции ЁC съгласно чл. 84.

(2) Допуска се хоризонталните и наклонените конзолни елементи по чл. 54, ал. 1 и 2 и тяхното закрепване да се изчисляват като конзола с вертикално сеизмично натоварване, равно на µ §, където µ § е теглото на съответния елемент.

Чл. 22. Конструкциите на сградите или съоръженията, като парапети, фронтони, орнаменти, комини, резервоари и др., и тяхното закрепване се изчисляват за хоризонтално сеизмично натоварване, равно на µ §, където µ § е теглото на съответния елемент.

Чл. 23. (1) Стените (носещи и неносещи), панелите, преградите и тяхното закрепване се изчисляват за действието на хоризонтално изчислително сеизмично въздействие, действащо перпендикулярно на равнината им и равно на 0,6µ §, където µ § е теглото на елемента.

(2) Закрепването на оборудването към конструкцията се изчислява въз основа на анализ на динамичното реагиране на системата конструкция-оборудване.

Чл. 24. Хоризонталните сеизмични сили, поемани от вертикалните носещи елементи - шайби, рамки, колони и др., на всяко етажно ниво, се разпределят, както следва:

1. за сгради с корави в равнината им подови конструкции (диафрагми) - чрез изравняване на хоризонталните премествания на подовата конструкция и хоризонталните премествания на вертикалните елементи в рамките на всеки етаж;

2. за сгради с подови конструкции, които не работят като корави хоризонтални диафрагми (например при сглобяемите подови конструкции, при които отделните елементи не са свързани помежду си, и др.) - чрез отчитане на деформативността на подовата конструкция;за сгради до пет етажа включително се допуска разпределението на вертикалните товари да се извършва пропорционално на вертикални товари, които се предават върху отделните хоризонтални елементи на етажното ниво.

Чл. 25. При изчисляване на сгради и съоръжения с използване на равнинен изчислителен модел с изключение на хидротехническите съоръжения освен сеизмичните сили по хоризонталните оси се отчита и усукващият момент, предизвикан от тези сили, спрямо вертикалната ос на сградата или съоръжението, минаваща през центъра на коравината на всеки етаж. Ексцентрицитетът между центъра на масите и центъра на коравините на всяко етажно ниво не може да е по-малък от 0,05Li, където Li е размерът на етажната подова конструкция, перпендикулярен на съответната сеизмична сила.

Чл. 26. (1) Замонолитените съединения между отделните конструктивни елементи на сглобяемите и сглобяемо-монолитните сгради и съоръжения се изчисляват и за усилията, които възникват от действието на сеизмичните сили в тях.

(2) При изчисляване на заварените монтажни съединения на стоманени елементи и на съединенията на стоманобетонни елементи в сглобяеми конструкции усилията, предизвикани от сеизмичните сили, се увеличават с 25 на сто.

Чл. 27. (1) При изчисленията на якост и устойчивост с отчитане на сеизмичното въздействие към изчислителните характеристики на материалите се въвежда допълнителен коефициент за условие на работа (µ §) съгласно табл. 4.

а) от обикновен бетон с армировка клас

А-І, А-ІІ, А-ІІІ, Т-ІV и Вв-І;

б) от обикновен бетон с армировка от други класове

в) за самостоятелни колони и колони на рамки, които поемат сеизмични сили с армировки от всички класове

г) от бетони с леки пълнители с армировка от всички класове

д) от клетъчни бетони с армировка от всички класове
1,2
1,1

1,0

а) греди и ригели

б) колони

в) плочи и греди при изчисляване на продънване

0,8

- при изчисляване на съединенията в отслабени сечения1,1

до 1,0

(2) Изчислителното съпротивление на натиск на армировката в стоманобетонни конструкции е не по-голямо от 450 MPa.

Чл. 28. (1) Относителните междуетажни еластични премествания в строежите, определени от изчислителното сеизмично въздействие в съответствие с чл. 20, се ограничават с оглед удовлетворяване изискванията на чл. 4, т. 2 за недопускане на повреди и свързаните с това ограничения на експлоатацията им.

(2) За сгради с класове на значимост IV , ІІІ и ІІ, с изключение на сградите по ал. 3 и 5, максималните стойности на относителните междуетажни еластични премествания се нормират от изискването за ограничаване на повредите на неконструктивните елементи (архитектурни, машинни или електрически, приети като неносещи при сеизмичното проектиране). В зависимост от вида на вложените материали в неконструктивните елементи и начина на свързването им към основната носеща конструкция се допускат следните стойности:

1. за сгради с неконструктивни елементи от крехки материали, свързани към конструкцията ЁC h.R/100;

2. за сгради с дуктилни неконструктивни елементи ЁC h.R/70;

3. за сгради с неконструктивни елементи, свързани към конструкцията така, че да не възпрепятстват деформациите й или несъдържащи неконструктивни елементи - h.R/50, където h е височината на етажа, а R ЁC коефициентът на реагиране, които при всички случаи не трябва да надвишават - h/250.

(3) За едноетажни и двуетажни производствени сгради от клас на значимост ІІІ и ІІ относителните междуетажни еластични премествания не трябва да надвишават - 1/200 h.

(4) За сгради от клас на значимост І относителните междуетажни еластични премествания не се нормират.

(5) За строежи, свързани със защитата на населението или съдържащи чуствително или потенциално опасно технологично оборудване, за които разходите за отстраняване на повредите и свързаните с тях ограничения за експлоатацията им са непропорционално високи в сравнение със стойността на строителната им конструкция или повредите нарушават жизнено важни системи при сеизмично събитие, ограничаването на междуетажните премествания се нормират от специални нормативни актове, като максималните им стойности не трябва да надвишават - h/400.

Чл. 29. (1) При сгради допълнителните усилия от вертикалните товари вследствие преместванията на вертикалните носещи елементи (Р-делта ефект) не се отчитат, ако за всяко етажно ниво е спазено условието:
µ §ЎЬ 0,10 (11),
където:

µ § е коефициентът на деформативност;

µ § - общият вертикален товар над разглежданото етажно ниво;

µ § - относителното хоризонтално преместване, определено като разлика в еластичните премествания на две съседни етажни нива; еластичните премествания се определят от изчислителното сеизмично въздействие в съответствие с чл. 20;

µ § - напречната сила в разглежданото етажно ниво;

µ § - височината на етажа под разглежданото ниво;

µ § - коефициентът на реагиране по табл. 3.

(2) При стойности на µ § в границите 0,10 < µ § ЎЬ 0,20 се отчитат допълнителните усилия от Р-делта ефекта. В този случай сумарните усилия, включващи и влиянието на Р-делта ефекта, се определят, като сеизмичните сили по формула (2) се умножат с коефициента 1/(1 -µ §) за всяко етажно ниво. С увеличените сеизмични сили се определят напречните сили и огъващите моменти.

(3) При µ § > 0,20 коравината на конструкцията на строежа се увеличава или конструкцията се изследва с по-точни методи.

Чл. 30. (1) Конструкциите на сградите и съоръженията се разделят със земетръсни фуги на динамично независими части (участъци), когато:

1. строежите имат сложна форма в план, водеща до неблагоприятно сеизмично реагиране;

2. в строежите има съчетание на различни конструктивни схеми и/или системи;

3. сградите със скелетни конструкции имат разлика в нивата на подовите конструкции на съседни участъци;

4. конструкциите на строежите имат разлика във височина на съседни участъци;

5. конструкциите на строежите имат разлика в нивото на фундиране ;

6. дълги в план строежи с дължина, по-голяма от гранично допустимите максимални разстояния между температурно-съсъхвателните фуги при бетонните и стоманобетонните конструкции или между температурно-деформационните фуги при стоманените конструкции по чл.32.

(2) Допуска се конструкциите на строежите по ал. 1, т. 3 и 4 да не се разделят със земетръсни фуги, когато изчисленията се провеждат с пространствени динамични модели и се разработват необходимите конструктивни решения за поемане на завишените стойности на усилията в съответните зони. Стойностите на усилията в елементите в зоната с разлика в нивата на подовите конструкции по ал. 1, т. 3 и в зоната с разлика във височина на съседни участъци по ал. 1, т. 4 се умножават допълнително с коефициент 1,5. В моделите на конструкциите на сгради съгласно ал. 1, т. 3 следва да се вземе под внимание и поддаваемостта на земната основа.

(3) В райони с µ § < 0,10 за едноетажни сгради с височина до 10 m може да не се предвиждат земетръсни фуги.

Чл. 31. (1) При необходимост от земетръсни фуги по чл. 30 те се проектират така, че да разделят строежа по цялата му височина до горния ръб на фундаментите.

(2) Широчината на земетръсната фуга се определя по формулата:µ §

µ § (12),
където:

ѓґ е необходимата минимална широчина на земетръсната фуга за предпазване от ефекта на удар на разделените с фугата строежа или части от тях;

ѓґ1 и ѓґ2 са преместванията при върха на двата съседни строежа с еднакви височини, а при различни височини - при върха на по-ниската сграда; преместванията Д1 и Д2 се изчисляват в еластичен стадий на поведение на конструкциите, от изчислителното сеизмично въздействие в съответствие с чл.20;

µ § и µ § са коефициентите на реагиране на двете конструкции.

(3) При две съседни сгради с подови конструкции на едно и също ниво определената по ал. (2) широчина Д на земетръсната фуга се редуцира с коефициент равен на 0,7, като се допуска необходимата минимална широчина на земетръсната фуга да се определя по формулата:
µ § (13).
(4) Широчината на земетръсната фуга Д се приема не по-малка от Н/250 и не по-малка от 5 cm. H e височина на по-ниската сграда, измерена от горен ръб на фундамента до разглежданото ниво.

(5) Допуска се за подземни съоръжения с дълбочина до 10m минималната широчината на земетръсната фуга Д да се приема не по-малка от 3 cm.

Чл. 32. (1) Разстоянията между земетръсните фуги се определят от обемно-планировъчното решение на сградите и от съответните изисквания по чл. 30, ал. 1 за разделянето на конструкциите на динамично независими части.

(2) Максималното разстояние между земетръсните фуги се приема, както следва:

1. за строежи със стоманен скелет - не по-голямо от 150 m;

2. за всички останали строежи - не по-голямо от 60 m.

(3) При проектна необходимост от разстояния между земетръсните фуги, по-големи от тези по ал. 2 или от предписаните максимални разстояния между температурно-съсъхвателните фуги при бетонните и стоманобетонните конструкции или между температурно-деформационните фуги при стоманените конструкции от съответните нормативни актове за проектиране на бетонни и стоманобетонни или стоманени конструкции, те се доказват с изчисления.

(4) Деформационните фуги и температурно-съсъхвателните фуги се проектират и като земетръсни фуги.

Чл. 33. (1) Височината на сградата се определя съгласно чл. 24 ЗУТ. Допустимата височина и етажност на сградите са съгласно табл. 5.
Таблица 5

Допустима височина и етажност на сградите

ограничения2.Безскелетни едропанелни сгради

39

12

30

27

83.Скелетни едропанелни и други подобни сглобяеми сгради

39

12

9

27

16

5

4

10

7

2

1

-

- стоманобетонни, стоманени

- тухлени с външни метални пръстени, с надлъжни ребра или с други усилвания
50

без

ограничения

не се

(2) При проектирането на болници и училища броят на етажите в тях се определя в зависимост от стойността на сеизмичния коефициент за съответния район, както следва: за райони с µ § µ § 0,27 - до осем етажа; за райони с µ § > 0,27 - до пет етажа.

(3) Проектирането на строежи с височини, по-големи от определените по ал. 1, се извършва, като се използват дисипативни елементи, ефективността на които се доказва с нелинеен анализ.

Чл. 34. Земната основа на сградите и съоръженията се изчислява по първо гранично състояние (по носеща способност).

Чл. 35. Земната основа се изчислява по носеща способност, като се отчита и сеизмичното въздействие, при спазване изискванията на нормативните актове за геотехническо проектиране на строежите. В този случай общият коефициент на сигурност се приема не по-малък от 1,20.

Чл. 36. Коефициентът на сигурност срещу преобръщане и хлъзгане се определя съгласно нормативните актове за геотехническо проектиране на строежите.

Чл. 37. При действието на моменти в двете направления на основната плоскост на фундаментите носещата способност на земната основа се определя поотделно за моментите, действащи във всяко направление, независимо един от друг.

Чл. 38. (1) При изчисляването на земната основа и на фундаментите за извънредно съчетание на товарите се допуска непълно опиране на основната плоскост на фундамента върху почвата (изключен опън), като се спазват следните условия: µ §µ §и µ §, където B е размерът на фундамента в равнината на момента; µ § - ексцентрицитетът на изчислителния товар; µ §- ръбовото почвено напрежение; µ § - изчислителното натоварване на почвата.

(2) При корави фундаменти ръбовото почвено напрежение се определя по хипотезата на Навие при изключен опън.

(3) Фундаментите, в т.ч. височината и армировката им, се оразмеряват за разрезните усилия, получени от завишените почвени напрежения (до 4µ §).

Чл. 39. При избора на фундаментите и на избените стени се отчитат следните общи положения:

1. земетръсните пояси между единичните фундаменти се изчисляват в съответствие с нормативните актове за геотехническо проектиране на строежите;

2. при строежи, фундирани на дълбочина, по-голяма от 6 m, се отчита и хоризонталното натоварване върху вкопаната му част от сеизмичното въздействие на масата на заобикалящата го земна среда;

3. пилотните фундаменти се проектират при спазване изискванията на нормативните актове за геотехническо проектиране на строежите;

4. при строителство в льосови (пропадъчни) почви се спазват изискванията на нормативните актове за геотехническо проектиране на строежите.

Чл. 40. Не се допуска проектирането на сглобяеми бетонни и стоманобетонни избени стени и фундаменти, съставени от отделни елементи, за сеизмични райони с µ § ЎЭ 0,27, както и за сеизмични райони със сложни инженерно-геоложки условия (силно наклонени терени, водонаситени почви с µ § 150 kN/m2, райони с физико-геоложки процеси и др. под.).

Чл. 41. (1) За сеизмични райони с µ § ЎЭ 0,27 фундаментите на сградите или на отделните секции от тях се поставят на едно ниво. Това изискване се отнася и за ивичните и единичните фундаменти при фугите.

(2) При ивични фундаменти на съседни секции, положени на различни нива, преходът от ниската към високата част се проектира с отстъпи не по-високи от 0,60 m и с наклон 1:2. Ивичните фундаменти на двойните стени се проектират така, че да стъпват на едно ниво по протежение на 1 m от двете страни на земетръсната фуга.

(3) При проектиране на съседни единични фундаменти на различни нива се спазва условието:
µ § (14),
където:

µ § е разликата в нивата на фундиране;

µ § - светлото разстояние между фундаментите;

µ § - ъгълът на вътрешно триене на почвата;

µ §- намаляването на µ § при сеизмично въздействие, което се приема, както следва:

- µ § = 2° при µ § = 0,10;

- µ § = 3° при µ § = 0,15;

- µ § = 5° при µ § = 0,27.

За междинни стойности на µ § стойностите на µ § се получават чрез интерполация.

(4) При неудовлетворяване на условие (14) съседните фундаменти се изчисляват, като се отчита взаимодействието между тях (при вземане под внимание на натоварването от по-високо върху по-ниско разположените фундаменти).

(5) По изключение се допуска при почви от групи А и В съгласно табл. 1 две съседни секции да се фундират на различни нива или ако това се налага от технологични съображения, при условие че се докаже сеизмичната осигуреност на секциите.

Г л а в а т р е т а