Наредба №14 от 15 октомври 2012 Г. За летищата и летищното
Изтегляне 5.24 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ТЕКСТ доц. Дребов
Раздел II. Разполагане на преградни светлини Чл. 363. (1) Една или няколко преградни светлини с ниска, средна или висока интензивност се поставят колкото се може по близо до най-високата точка на обекта, като светлините по върха се разполагат така, че да обозначат най-малко точката или края на обекта, имащи най- високо превишение спрямо повърхността, свободна от препятствия. (2) При светлинна индикация на комин или друго съоръжение с аналогично предназначение светлините на върха се поставят значително по-ниско от най-високата точка на препятствието за намаляване замърсяването от дим и т.н. (вж. фиг. 36 и 37). Фиг. 37. Светлинно ограждане на сгради (3) При наличие на мачта или антена, обозначена с преградни светлини с висока интензивност денем с допълнително устройство, като гръмоотвод или антена с височина над 12 m, когато практически е невъзможно да се постави заградителна светлина с висока интензивност на върха на допълнителното устройство, такава светлина се поставя по възможност в най-високата точка на върха. (4) На връх, върху който е невъзможно да се постави заграждаща светлина с висока интензивност, тя се разполага по възможност в най-високата точка, а на върха се монтира бяла заграждаща светлина със средна интензивност от тип "А". (5) При светлинна индикация на обект, имащ голяма дължина, или на група близко разположени обекти светлините по върха, най-малко в точките или по ръбовете на обектите с най-голямо превишение по отношение на повърхността, свободна от препятствия, се разполагат така, че да може да се определят общите очертания и дължината на обекта при спазване на следните условия: 1. ако два или повече ръба на препятствието се намират на една и съща височина, се маркира ръбът, най-близък до летателната писта; 2. когато се използват светлини с ниска интензивност, надлъжното разстояние между тях не може да превишава 45 m; 3. когато се използват светлини със средна интензивност, надлъжното разстояние между тях не превишава 900 m. (6) Когато повърхността, свободна от препятствия по ал. 1, има наклон и най-високата точка над повърхността, свободна от препятствия, не е най-високата точка на обекта, се поставят допълнителни преградни светлини на най-високата част на обекта. (7) Когато обектът е обозначен с преградни светлини със средна интензивност от тип "А", а най-високата точка на обекта се намира на височина повече от 105 m над равнището на околния терен или над най-високите точки на близко разположените сгради (когато обектът, който се маркира, е заобиколен от сгради), се поставят допълнителни светлини на междинни нива. (8) Допълнителните междинни светлини по ал. 7 по възможност се разполагат на равни разстояния една от друга между светлините на върха и равнището на земята или равнището на най-високите точки на близко разположените сгради, в зависимост от случая, с интервали не по-големи от 105 m (чл. 360, ал. 1 и 2). (9) Когато обектът се обозначава с преградни светлини със средна интензивност от тип "В", а най-високата точка на обекта се намира на височина повече от 45 m над равнището на околния терен или над най-високите точки на близко разположените сгради (когато обектът, който маркираме, е заобиколен от сгради), се поставят допълнителни светлини на междинни нива. (10) Допълнителните междинни светлини по ал. 9 са преградни с ниска интензивност от тип "В" и преградни светлини със средна интензивност от тип "В". (11) Допълнителните междинни светлини по ал. 9 по възможност се разполагат на равни разстояния една от друга между светлините на върха и равнището на земята или равнището на най-високите точки на близко разположените сгради, в зависимост от случая, с интервали не по-големи от 52 m. (12) Когато обектът се обозначава с преградни светлини със средна интензивност от тип "С", а най-високата точка на обекта се намира на височина повече от 45 m над равнището на околния терен или над най-високите точки на близко разположените сгради (когато обектът, който маркираме, е заобиколен от сгради), се поставят допълнителни светлини на междинни нива. (13) Допълнителните светлини по ал. 12 по възможност се разполагат на равни разстояния между светлините на върха и равнището на земята или равнището на най-високите точки на близко разположените сгради, в зависимост от случая, с интервали не по-големи от 52 m. (14) При използване на преградни светлини с висока интензивност от тип "А" те се разполагат на еднакви интервали, не по-големи от 105 m, между равнището на земята и светлината (светлините) на върха, посочени в ал. 1, освен когато маркираният обект е заобиколен от сгради и когато превишението на най-високите точки на тези сгради може да се използва в качеството на еквивалент на равнището на земята при определяне на броя равнища на светлините. (15) При използване на преградни светлини с висока интензивност от тип "В" те се поставят на три равнища: 1. на най-високата точка на кулата (опората); 2. на най-ниското равнище на провисването на кривата на колекторите или кабелите; 3. приблизително по средата между равнищата по т. 1 и 2. (16) В някои случаи може да се наложи поставянето на светлините по ал. 11 извън опората. (17) Ъглите на монтиране на преградните светлини с висока интензивност от тип "А" и "В" отговарят на значенията, дадени в табл. 15. Таблица 15 Монтажни ъгли за настройка на светлини за препятствия с висок интензитет, монтирани върху препятствия Височина на Ъгъл на пиковия осветителното тяло интензитет на снопа над терена (m) над хоризонтала (°) над 152 0 122 до 151 1 92 до 122 2 под 92 3 Изтегляне 5.24 Mb. Сподели с приятели:
|