Наредба №14 от 15 октомври 2012 Г. За летищата и летищното
Изтегляне 5.24 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ТЕКСТ доц. Дребов
Глава шестдесет и втора. ВЕРТОЛЕТНИ ЛЕТИЩА НА ЗЕМНАТА ПОВЪРХНОСТ Раздел I. Зони за краен подход за излитане и кацане (FATO) Чл. 537. (1) На вертолетни летища, разположени върху земната повърхност, се предвижда най-малко една зона за излитане и краен етап на подход за кацане (FATO). (2) Зоната FATO може да бъде разположена до летателната ивица, на ивицата за рулиране или в близост до тях. (3) Спецификациите в глава тридесет и първа, раздел I се отнасят за вертолетни летища на земната повърхност. (4) При проектиране на водно вертолетно летище Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" определя подходящи критерии. (5) Размерите на маршрутите за рулиране и вертолетните местостоянки включват предпазна зона. Чл. 538. (1) Зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) задължително е свободна от препятствия. (2) Размерите на зоната FATO се определят: 1. за вертолетно летище, предназначено за вертолети опериращи с летателно-технически характеристики I клас - съгласно предписанията в Ръководството по летателна експлоатация на вертолета (HFM), но при липса на спецификация за широчина широчината е необходимо да бъде не по-малка от най-големия цял размер (D) на най-големия вертолет, който ще използва зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO); 2. за вертолетно летище, предназначено за вертолети, опериращи с летателно-технически характеристики II и III клас - с достатъчни размери и конфигурация (форма), за да се включи зона, в чиито граници може да се помести кръг с диаметър не по-малък от: а) 1 D на най-големия вертолет, когато максималната излетна маса (МТОМ) на вертолетите, които ще използват зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO), е над 3175 kg; б) 0,83 D на най-големия вертолет, когато максималната излетна маса (МТОМ) на вертолетите, които ще използват зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO), е 3175 kg или по-малко. (3) Когато изразът "зона за краен подход за излитане и кацане (FATO)" не се използва в Ръководството по летателна експлоатация на вертолета (HFM), се използва минималната площ за кацане/излитане, определена в HFM за съответния използван полетен профил. (4) Вертолетно летище, предназначено за вертолети, опериращи с летателно-технически характеристики II и III клас, с максимална излетна маса 3175 kg или по-малко, зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е необходимо да бъде с достатъчни размери и конфигурация (форма), така че да включва площ, в чиито граници може да се помести кръг с диаметър не по-малък от 1 D. (5) При определяне на размерите на зоната FATO може да е необходимо да се отчитат и местните условия, като например надморската височина и температурата. Чл. 539. (1) Средният наклон на зоната FATO във всяка посока е не повече от 3 на сто. (2) Локалният наклон на всяка част от зоната FATO е не по-голям от: 1. 5 на сто, ако вертолетното летище е предназначено за вертолети опериращи с летателно- технически характеристики I клас; 2. 7 на сто, ако вертолетното летище е предназначено за вертолети, опериращи с летателно- технически характеристики II и III клас. Чл. 540. (1) Повърхността на зоната FATO: 1. следва да издържа въздействието на струята от носещия винт; 2. да няма неравности, които биха повлияли отрицателно на излитането и кацането на вертолетите; 3. да има носимоспособност, достатъчна за изпълнението на прекъснато излитане и кацане на вертолети, опериращи с летателно-технически характеристики I клас. (2) Повърхността на зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO), намираща се около зоната за приземяване и излитане (TLOF), предназначена за използване от вертолети, опериращи с летателно-технически характеристики II и III клас, е необходимо да може да издържа на статично натоварване. (3) Зоната FATO е необходимо да осигурява влиянието на земята. Изтегляне 5.24 Mb. Сподели с приятели:
|