Наредба №20 от 24 ноември 2006 Г

17.5. Автомобилен нагревател за свеж въздух, с топла вода, и размразител за ветровото стъкло.

17.6. Сенници.

17.7. Арматурно табло с уреди:

17.7.1. амперметър;

17.7.2. датчик за налягане - масло на двигателя;

17.7.3. датчик за налягане - хидравлична помпа (помпи);

17.7.4. измервател на температура - охлаждане на двигателя;

17.7.5. индикатор за оборотите на двигателя;

17.7.6. моточасовник (от тип с налягане на масло);

17.7.7. нивомер за горивото.

17.8. Регулируем лост на паркинг спирачка, тип Оркелон.

17.9. Спомагателни устройства за пускане на двигателя при студено време и/или приспособяване към тропически условия.

17.10. Мощен алтернатор с капацитет да поддържа максималния електрически товар на превозното средство + 10%, при двигател, работещ на желани обороти, чрез използване на регулируемо "включване - изключване" и регулиране на подаването на гориво.

17.11. Запалване с ключ или без ключ.

17.12. Ръчна или автоматична скоростна кутия.

17.13. Сервоуправление.

17.14. Диференциал без приплъзване.

17.15. Инсталирана резервна акумулаторна батерия (за осигуряване на електрозахранване, в случай че основната акумулаторна батерия стане неизползваема).

17.16. Светомаяк с кехлибарен цвят.

17.17. Постоянно закрепени на удобни места схеми на електрическото опроводяване и на системата за вода. Всички органи за управление и уреди трябва така да бъдат означени върху схемите, както върху съответните табелки.

17.18. Износоустойчиви табелки, посочващи следните данни:

17.18.1. име на продавача и/или търговска марка;

17.18.2. определен от продавача номер на частта или модела;

17.18.3. определен от продавача сериен номер;

17.18.4. дата на производство;

17.18.5. характеристики (като напр. номинални параметри);

17.18.6. тегло;

17.19. Стабилизатори, маркирани с черна и жълта отразителна лента. Петите на стабилизаторите - боядисани в червено.Малък червен светомаяк най-отгоре и в края на всяка такава издадена навън част.

17.20. Пожарогасител с подходящ капацитет и съответстващ на приложимите местни нормативни документи и правила.

17.21. Автоматичен звуков предупредителен сигнал за персонала при движение на превозното средство на заден ход и при спускане надолу на повдигателните платформи.
II. Изисквания за безопасност към самолетообслужваща техника за наземно обслужване

Забележка. Когато националната нормативна уредба се различава от тук цитирани изисквания, се прилагат по-строгите условия.

1. Въведение

1.1. Значителна важност се придава на това да имаме оборудване, в което основните аспекти на безопасността са включени като част от базовата конструкция. При конструиране на самолетообслужваща техника е особено необходимо да се вземат под внимание неблагоприятните условия, които често преобладават в зоните на перона, напр. голямо движение на превозни средства и задръствания, излагане на въздействията на околната среда, работа нощно време, шум от въздухоплавателни средства и друга техника, и трудни комуникации.

1.2. Цялото оборудване или всеки негов компонент, които при неизправност могат да бъдат опасни, трябва да бъдат конструирани така, че да бъдат надеждни при работа.

2. Повърхности за работа на персонала

2.1. Платформите и пътеките, на които работи персоналът, трябва да имат повърхности с голям коефициент на сцепление.

2.2. Платформите и пътеките, на които работи персоналът, трябва да имат подходящи перила и/или предпазни прегради от парапети.

2.3. Стълбите, площадките, стъпенките на подвижните стълби, клиновете или стъпалата трябва да бъдат от материал, който предпазва от подхлъзване.

2.4. Стъпалата на подвижните и на неподвижните стълби, които се използват от един човек, трябва да бъдат конструирани да издържат минимум на работно натоварване от 91 kg.

2.5. Площадките на стълбите и работните повърхности трябва да бъдат конструирани за 114 kg на всяко от лицата, намиращи се едновременно на съответната стълбищна площадка и/или работна повърхност.

2.6. При превозни средства с открита кабина със седалки за пътници трябва да бъде осигурен предпазител за бедрата на минимум 8 cm над повърхността за сядане, от външната страна на външните седалки.

2.7. Ако са монтирани повече от две стълби, те трябва да бъдат от припокриващ се тип и между тях да има разстояние не по-малко от 10 cm.

3. Органи за управление

3.1. Органите за управление и предупредителните светлини трябва да бъдат групирани и разположени така, че да бъде удобно за оператора, намиращ се при нормалната станция или станции за опериране. Там, където има повече от една станция за опериране, при всяка станция трябва да има блокировки така, че органите за управление на другите станции да могат да бъдат блокирани.

3.2. Органите за управление и предупредителните светлини трябва да бъдат правилно и постоянно обозначени, като за предпочитане е обозначаването да е с пиктограми.

3.3. Всички оперативни органи за управление трябва да се движат в посоката на движение на управляваната функция и трябва да бъдат от тип с незабавно връщане в изходно положение след преустановяване на въздействието от страна на оператора (без самофиксиране в работно положение), освен ако органът за управление не е направен да функционира така, че да позволява на потребителите да постигат друга задача. При тези случаи такива групови органи за управление трябва да бъдат застопорени със зъбчат фиксатор или по подобен начин блокирани в работно положение, за да се избегне неволно деактивиране или реверсиране. Такива органи за управление трябва да бъдат леснодостъпни за оператора (операторите). На това изискване не трябва да отговарят само аварийните органи за управление.

3.4. Ръчните и крачните органи за управление трябва да бъдат с такива размери и раздалечени на такова разстояние, че да осигуряват лесна работа с ръка в ръкавица и/или крак в ботуш в зависимост от органа за управление. Трябва да се вземат под внимание атмосферните условия, при които ще работи оборудването.

3.5. Крачните органи за управление трябва да бъдат минимум 5 x 8 cm и да бъдат покрити с материал, който предпазва от хлъзгане.

3.6. Органите за управление и управляващите вериги трябва да бъдат конструирани така, че неизправност в органа за управление или в неговата верига да не доведе до небезопасно условие на работа.

3.7. За органите за управление на оборудването трябва да бъде осигурено подходящо осветление.

4. Стабилност

4.1. Самоходните средства, оборудвани със стабилизатори с хидравлично или друго сервозадвижване, трябва да бъдат оборудвани с устройство за предупреждаване на оператора, което да показва кога стабилизаторите не са в прибрано положение или не са в напълно спуснато работно положение.

4.2. Оборудването, включително и повдигателните устройства в повдигнато положение, трябва да остават стабилни и при тях да бъде изключен всякакъв риск от преобръщане при следните скорости на вятъра:

4.2.1. до 75 km/h при статични параметри (наклон на площадката, неравномерно натоварване, динамични влияния и т.н.) при най-лошите условия;

4.2.2. между 75 и 120 km/h при допълнителни предпазни мерки, които трябва да бъдат определени от всеки превозвач на базата на анализ на местните условия, включително добро познаване на влиянията от посоката на вятъра; тези предпазни мерки трябва да бъдат на базата на проведено обучение на всички оператори на оборудването на съответното летище.

4.3. Трябва да бъде осигурена блокировка, предотвратяваща повдигането на предната платформа на оборудването на височина над 2,5 m, когато стабилизаторите не са спуснати, освен ако в конкретно изискване към машината изрично не е посочено друго.

4.4. Стабилизиращото устройство не трябва да може да се прибира при нормални или аварийни условия, докато оборудването не бъде спуснато надолу до рамките на параметрите за стабилност изложени в т. 4.2, освен ако в конкретно изискване към машината изрично не е посочено друго.

4.5. Стабилизаторите и устройствата, задействащи стабилизаторите, трябва да бъдат разположени така, че да не създават условия за излагане на оператора на опасност от персонално нараняване.

4.6. Трябва да има блокировка за предотвратяване на задвижване на превозното средство, когато стабилизаторите са или спуснати или не напълно прибрани.

4.7. Стабилизаторите трябва да бъдат маркирани с черен и жълт отразителен материал. Петите на стабилизаторите трябва да бъдат боядисани в червено. Трябва да бъде поставен малък червен светомаяк най-отгоре и в края на всяка такава издадена навън част.

4.8. Стабилизаторите не трябва да се прибират в случай на неизправност на системата.

5. Врати

Всички врати трябва да бъдат оборудвани с фиксиращи устройства, които да ги държат в затворено или отворено положение. Тези устройства трябва да могат да издържат на пориви или на околния вятър и трябва да бъдат монтирани така, че вратите, когато са отворени, да не представляват опасност за нараняване на персонала.

6. Компоненти

Всички компоненти с тегло над 36 kg или тези с тегло над 15 kg, когато само един човек има достъп до оборудването за обслужване, трябва да имат приспособления за закрепване на повдигателно устройство или на устройство за обслужване.

7. Предпазители при машинните части и механизми

Зъбни колела на верижни предавки, зъбни колела, вериги, ремъци, вентилатори и шайби или други точки, представляващи опасност за нараняване, които не са защитени от конструкцията, или капаци на оборудването, трябва да бъдат защитени с предпазители.

8. Гориво и зареждане с гориво

8.1. Горивопроводите трябва да бъдат фиксирани на не по-малко от 5 cm разстояние от изпускателната и от електрическата система.

8.2. Горивният резервоар (и) трябва да бъде разположен и инсталиран така, че горивото от преливане по време на пълнене или от теч от резервоара, тръбопроводи или фитинги да не попада върху двигателя, изпускателните тръби, електрическата система или други източници на запалване, както и да не попада в отсека на оператора.

8.3. Горивните резервоари трябва да бъдат разположени и инсталиран така, че да могат да бъдат максимално защитени при повреда от сблъсък.

9. Изпускателни тръби

9.1. Двигателите с вътрешно горене трябва да бъдат оборудвани с ауспух дроселен тип.

9.2. Изпускателната система след колектора трябва да бъде закрепена на не по-малко от 7,5 cm разстояние от горими материали, с изключение на гъвкави монтажни фитинги, и най-малко на два инча разстояние от части на горивната, хидравличната и електрическата система и върху нея не трябва да капе гориво, масло или грес.

9.3. Повърхностите и отворът на изпускателните системи трябва да бъдат така разположени, че да не подлагат работниците и/или материалите на опасност от нараняване или повреда.

10. Маркировка

10.1. Обхват

10.1.1. Тази секция се отнася за всяка самолетообслужваща техника за наземно обслужване. Трябва да бъде отбелязано, че маркировката, която се съдържа тук, не включва никакви приложения, изисквани от правилниците за безопасност на труда.

10.1.2. Когато друг нормативен документ се различава от някои препоръки, цитирани в този документ, се прилагат по-строгите условия.

10.2. Препоръка

Препоръчва се на операторите, в интерес на безопасността на работата на перона, да възприемат дадените по-долу стандарти за маркировката за видимост (забелязване) на самолетообслужваща техника за наземно обслужване.

10.3. Обща част

10.3.1. Разглеждат се две отделни категории самолетообслужваща техника за наземно обслужване:

Категория А: Несамоходна техника за наземно обслужване.

Категория В: Самоходна техника за наземно обслужване.

Категория А: Несамоходна самолетообслужваща техника за наземно обслужване

10.3.2. Несамоходната техника за наземно обслужване трябва да показва своето присъствие чрез нанасяне на отразяващ материал върху всички страни на оборудването, включително и върху водилото, издадените навън части или всякакви други използвани устройства.

10.3.3. Несамоходната техника за наземно обслужване трябва да има най-малко две маркировки от отразяващ материал върху всяка страна на оборудването, като максималното разстояние между отделните маркировки е 1,5 m.

10.3.4. Несамоходната техника за наземно обслужване трябва да може да бъде видяна от оператора (операторите) на всяка приближаваща техника за наземно обслужване в рамките на разстоянието за безопасно спиране и под всеки ъгъл на подхождане.

10.3.5. Маркировка от отразяващ материал трябва също да бъде нанесена и върху всички ъгли на оборудването.

10.3.6. Маркировката от отразяващ материал трябва да бъде съразмерна с големината и размерите на техника за наземно обслужване. Единичните маркировки от отразяващ материал не трябва да бъдат по-малки от 100 cm².

10.3.7. Цветовите схеми за маркировка с отразяващ материал трябва да бъдат в съответствие с установените стандарти за маркировка и осветление.

Категория В: Самоходна техника за

наземно обслужване.

10.3.8. Когато се използва единствено откъм страна въздух, самоходната техника за наземно обслужване трябва най-малко да има маркировките, описани при техниката за наземно обслужване Категория А.

10.3.9. Когато се използва и откъм страна въздух и на обществени пътища, самоходната техника за наземно обслужване трябва да удовлетворява изискванията на всички приложими правила, отнасящи се до видимостта (осветление и маркировка) на пътни превозни средства.

10.5. Инспектиране

Препоръчва се наличието и качеството на маркировката да се проверява по време на програмата на операторите за планово-предпазно техническо обслужване и всякакви недостатъци да бъдат отстранявани незабавно.

11. Водила и тегличи

11.1. Влекачните щанги или водилата трябва да бъдат така конструирани, че да намаляват до минимум излагането на възможност от притискане при прикачването.

11.2. Трябва да има ограничител, който да не позволява на водилото да достига до земята при изпускането му.

11.3. Ухото за теглене и водилото трябва да се виждат ясно при лоши условия на осветеност, за да се избегнат катастрофи.

12. Аварийни системи

12.1. Трябва да бъдат осигурени бутони за аварийно спиране на двигателя (от тип червена гъба). Те трябва да бъдат инсталирани на удобни места върху оборудването, така че в случай на аварийна ситуация да може незабавно да се осъществи спиране. Местоположението и броят трябва да бъдат посочени от купувача.

12.2. Повдигателните механизми трябва да бъдат оборудвани с предпазно устройство за предотвратяване на евентуално неконтролирано преместване в случай на неизправност на системата.

12.3. Върху повдигателните устройства трябва да има постоянно закрепени предпазни блокировки или опори, за да може да се извършва техническо обслужване под платформите.

12.4. Трябва да бъдат инсталирани органи за управление за аварийно вдигане на стабилизаторите.

12.5. Трябва да бъдат инсталирани звукови сигнали за предупреждаване на персонала при движение на оборудването назад и при спускане на платформата.

13. Бавна скорост на превозното средство

За позициониране на оборудването/превозното средство на самолета е необходима плавна бавна скорост, без придърпвания и без движение на тласъци.

14. Предпазване на самолета

Всяка част на превозното средство, която доближава до или трябва да докосне самолета, трябва да бъде в подходящ предпазващ буфер.
III. Изисквания за прикачно устройство на наземна самолетообслужваща техника

1. Цел

1.1. различни нива на точки на закачване на тегличи (водила), което дава възможност на тегличите (водилата) на оборудването по време на теглене да остават, доколкото е възможно, в хоризонтално положение;

1.2. максимално възможен ъгъл за въртене на теглича (водилото), за да може да бъде постигнат минимален радиус на завой;

1.3. максимална защита срещу инцидентно откачване на прикачните приспособления по време на движение на превозните средства.

2. Стандартни изисквания

2.1. Теглещите устройства трябва да бъдат от тип "Е" прикачни устройства, осигуряващи най-малко две номинални нива на закачване на теглич (водило), както е показано на схемата.

2.2. Прикачните устройства на тегличите (водилата) трябва да бъдат от тип с пръстеновидно ухо.

3. Допълнителни конструктивни особености

3.1. Никоя част на теглещите устройства не трябва да бъде разхлабена. Всички части, включително и вертикалният щифт, трябва да бъдат постоянно закрепени към оборудването.

3.2. Вертикалният щифт трябва да има дръжка в горната си част.

3.3. Щифтът трябва да бъде осигурен срещу инцидентно откачване.

3.4. Осъществяването на дейността по теглене трябва да бъде такава, че прикачването да може да се извършва от един човек.

1. Обхват

1.1. Тук са включени изисквания за конвейерни системи, направляващи, ограничители и фиксатори, които се използват на камиони, транспортьори, колички, приспособления за складиране, повдигателни устройства за натоварване на палети или при друго оборудване за обработване на контейнери/палети (ULD).

1.2. Самолетните контейнери/палети (ULD), разглеждани в тази спецификация, могат да бъдат контейнери, модули за бордния бюфет и палети за бордния бюфет и за карго системи. Тези контейнери/палети (ULD) обикновено образуват една интегрална част от самолета и като такива са обект на изискванията на регулаторните агенции по отношение обезпечаването на целостта на конструкцията. Тук не са включени размерът, формата и капацитетите за натоварване на контейнери/палети (ULD). Тези данни могат да бъдат получени от спецификациите на ИАТА, от оператора на самолета и от производителя на контейнери/палети (ULD).

1.3. Тези изисквания отразяват най-новите критерии, прилагани към устройства, за които е известно, че работят успешно. За всякакви конструктивни отклонения ще се изисква техните спецификационни критерии да демонстрират еквивалентност.

2. Общи изисквания

2.1. Конвейерните системи от две свързани части от оборудване трябва да бъдат относително плоски и отговарящи на размера и коравината на контейнера/палета (ULD), така че когато товарът се премества от едната част на оборудването върху другата никога да не бъде изцяло носен от един ред от ролки или сфери, както при положение на преминаване през било, или никога да не бъде изцяло носен от два реда, както при положение на прехвърляне на мост.

2.2. Конструкцията на системите трябва да осигурява максималното допустимо разстояние между осевите линии на ролките при преминаване на контейнери/палети (ULD) между части на оборудването да бъде 305 mm. Конвейерните повърхности на всяка част от оборудването трябва да бъдат на не повече от 100 mm от най-външния издатък на основата (леглото) в посока на движение на контейнера/палета (ULD). Всеки друг издатък на конструкцията трябва да бъде с наклонена повърхност или скосяване от минимум 45° без никакви остри ръбове. От конструктивни съображения началната ролка на всяка част от оборудването трябва да бъде с максималния практически възможен диаметър.

2.3. За поемане на първоначалното ударно натоварване от преместване на контейнери/палети (ULD) трябва да има намираща се при крайния ръб или въвеждаща ролка с максималния практически възможен съответстващ на конструкцията диаметър.

2.4. Всички пътеки за ходене, греди или други конструктивни елементи трябва да бъдат на минимум 13 mm под горните точки на конвейерната повърхност.

2.5. Оборудването за обслужване не трябва да има никакви части, които да могат да одраскат или повредят контейнер/палет (ULD).

2.6. Конвейерните повърхности трябва да могат да поддържат и преместват разпределени товари от 2930 kg/m².

2.7. Комплектите колела и гуми трябва да отговарят на експлоатационните изисквания по отношение на:

натоварване;

скорост;

разстояние, което трябва да бъде преминато;

местни условия на околната среда.

3. Ограничители и направляващи

3.1. Всяко мобилно оборудване трябва да има приспособления за подходящо фиксиране на контейнери/палети (ULD) срещу преместване в посока напред, назад, настрани и вертикално по време на движение.

3.2. Ако не е конкретно посочено, че няма такава необходимост поради конфигурацията на контейнера/палета (ULD), направляващите релси и крайните ограничители трябва да се подават най-малко на 100 mm над конвейерната повърхност, но не трябва да остава свободно пространство между ролките и долния ръб на направляващите релси.

3.3. Максималното разстояние между центровете на ограничителите не трябва да бъде повече от 635 mm. Минималната широчина на ограничителя трябва да бъде 50 mm.

3.4. Страничните направляващи трябва да бъдат гладки и непрекъснати, където е възможно. В частта, където контейнери/палети (ULD) се подвеждат за направляване за заемане на правилно положение, трябва да има голямо разтваряне настрани, за да бъдат намалени до минимум ударните натоварвания.

3.5. Минималното странично свободно разстояние между направляващите и контейнери/палети (ULD), които трябва да бъдат обслужвани, трябва да бъде 13 mm.

3.6. Там където има фиксатори срещу вертикално преместване, те трябва да навлизат на 25 mm хоризонтално над конвейерната повърхност.

3.7. При мобилно оборудване вертикалният фиксатор трябва да бъде на 32 mm от горната част на конвейерната повърхност към ограничаващата долна повърхност.

3.8. За изключване на възможността за неумишлено преместване на контейнери/палети (ULD) извън системата за обслужване трябва да бъдат включени такива устройства, като например ограничители срещу изтъркалване.

4. Ролкови системи

4.1. Стандартният минимален диаметър на ролката е 50 mm.

4.2. Стандартната минимална ефективна носеща дължина на ролката е 100 mm.

4.3. Сумарната дължина от броя ролки на една обща ос трябва да бъде такава, че да носи най-малко 50% от съответния размер на контейнера/палета (ULD). Ролки, които не са разположени на една и съща ос, трябва да осигуряват еквивалентна опора.

4.4. Максимално странично разстояние между краищата на ролките - 405 mm.

4.5. Максимално разстояние между осевите линии на ролки с диаметър, по-малък от 100 mm - 254 mm.

4.6. Максимално разстояние между осевите линии на ролки с диаметър между 100 - 150 mm - 305 mm.

4.7 . Максимално разстояние между осевите линии на ролки с диаметър 150 mm и по-голям - 380 mm.

4.8. Минимален радиус при краищата на ролките - 3 mm.

4.9. Максимално надвисване на контейнери/палети (ULD) (разстоянието между края на ролката и направляващата) - 150 mm.

4.10. Максимална разлика във височините на ролките във всяка площ с размери 1524 x 1524 mm - 6 mm.

4.11. Максимална разлика във височините между две съседни ролки - 3 mm.

4.12. Коравината и допуските на носещата конструкция трябва да бъдат проектирани така, че да отговарят на горните изисквания, когато носят контейнер/палет (ULD), натоварен до неговия максимален капацитет.

5. Многопосочни системи

5.1. Максималното допустимо разстояние между многопосочни (кастор) ролки по площта, преминавана от контейнера/палета (ULD), измерено в две посоки под 90° една спрямо друга:

5.1.1. за многопосочни (кастор) ролки с диаметър, по-малък от 100 mm, стандартът е 254 mm.

5.1.2. за многопосочни (кастор) ролки с диаметър 100 mm или по-голям стандартът е 305 mm.