Въведение а. Въведение в библията



страница1/17
Дата27.08.2016
Размер1.76 Mb.
#7507
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17
ВЪВЕДЕНИЕ В БИБЛИЯТА

(или Общо въведение в Свещеното Писание)


ВЪВЕДЕНИЕ



А. ВЪВЕДЕНИЕ В БИБЛИЯТА



1. Същността на курса Въведение в Библията

Курса Въведение в Библията много ясно се различава от специалните въведения в единични книги на Библията както и от отделните части на Библията взети заедно като например: Въведение в Стария завет, въведение в Новия завет, въведение в посланията на ап. Павел и т.н. … С други думи, курса Въведение в Библията се интересува от Библията такава каквато е, а именно като Библия.


2. Съдържание на Въведение в Библията


Какво се съдържа в курса Въведение в Библията са:

  • Вдъхновение: какво означава това, че библейските книги са Божие слово?

  • Канон: какви са тези книги?

  • Текст: какъв е техният текст? Има ли достоверен текст? Може ли да се преведе?1

  • Истина: каква е истината, съдържаща се в тях?

  • Херменевтика: как да ги интерпретираме (изтълкуваме)?


3. Разположение на Въведение в Библията


Курса е във връзка с различни дисциплини:

  • С курсовете разглеждащи Библията

  • С курса по Фундаментална Теология

  • Отчасти с Философията (виж. Херменевтика2).

Б. ИСТОРИЯ НА КУРСА



1. Предистория на курса


Започва с (патристичните) трудове по библейска херменевтика. Типичен пример е трудът De Doctrina Christiana (Християнска Доктрина) на Августин3.

2. Адриан (първата половина на V век?)

Изразът „Въведение в Библията” (Introduzione alla Sacra Scrittura) се среща за първи път в произведението на един гръцки монах, в школата по екзегетика в Антиохия: ADRIANOU Εἰσαγωγὴ εἰς τὰς Θείας γραϕὰς.4 Терминът εἰσαγωγὴ може да бъде преведен с introductio (въведение). Конкретно, това е един трактат по библейска херменевтика.



3. Касиодорюс (Cassiodorus, около 490-583 г.)

Първи опит за въведение в Библията се вижда в произведението на FLAVIUS MAGNUS AURELIUS CASSIODORUS (сенатор), Institutiones divinarum et humanarum lectionum. 5 Касиодорюс посвещава две книги от това произведение на своите монаси.




  • Liber I (cc. 33): е едно въвеждане в изучаването на теологията и особено на Библията; представя една библиографична помощ и полезни автори за едно по-дълбоко изучаване.

  • Liber II (cc. 7): е една схема на въведение на 7-те либерални изкуства.


7-те либерални изкуства:6

Изкуствата на Trivium (Artes sermocinales): граматика, риторика, диалектика

Изкуствата на Crossroads (Artes Reales): аритметика; геометрия, астрономия; музика.


4. Систо от Сиена (Sisto da Siena, 1566 г.)

Инициатор на дисциплината в истинския смисъл може да бъде счетен доминиканеца Систо от Сиена7 с произведението Bibliotheca Sancta, Venetia 1566.8 Става въпрос за едно произведение от осем книги, ненадминато за дълго време както в католическите среди така и в протестантските.9 Систо се е опитал по един прецизен научен начин да подреди произведението си като по този начин е определил материалния обект на тази дисциплина (идентифициран в библейския канон) и неговия формален обект (т.е. богословската цел на изучаването на “свята библиотека”).



5. Рихард Симон (Richard Simon, +1712 г.)

Ораторът Рихард Симон може да бъде смятан за основател на (точната) научна екзегетика и пионер на специалните въведения от историческо-филологично естество. Имайки предвид актуалното развитие на общото въведение, е подходящо да се припомни името на Рихард в схемата на развитието на тази дисциплина. Неговите основни произведения са: Histoire critique du Vieux Testament (1678), Histoire critique du texte du Nouveau Testament (1689), Histoire critique des versions du Nouveau Testament (1690), Histoire critique des principaux commentateurs du Nouveau Testament (1693).10



6. Точни определени ръководства (наръчници) на XIX век (La manualistica del sec. XIX)


Може да се счете програмно произведението на R. CORNELY, Cursus Scripturae Sacrae, 1855. То съдържа раздел озаглавен: Introductio generalis, sive de V.T. Canonis, Textus, Interpretationis Historia. Внимание заслужават следните формулировки:

  • Introductionis in S. Scripturam nomine disciplina quaedam exculta est, quae lectores ad libros sacros intelligendos praeparet eosque in coelestes illorum thesauros introducat.11

  • Introductio, si ad eius finem attendimus, exegeseos potissimum auxiliatrix est dicenda; dogmaticae vero theologiae quoque axiliatrix vocari meretur.12

7. Произведението след Providentissimus Deus (1893 г.)

Писмото-енциклика на Providentissimus Deus на папа Лъв XIII бележи важен етап в историята на дисциплината.13 Изявленията му върху вдъхновението (особено за психология на вдъхновението) инициира разработването на монография на тема вдъхновението. Трактата De Inspirazione се ражда в средите на систематичните проучвания. В началото богословите, които се интересуват са само богословите по догматика, по професия; което пък не може да не води до един известен риск от абстракция. Общото въведение в Свещеното Писание (= Въведение в Библията) има влияние от дискусията за вдъхновението, което пък от своя страна се превръща в гръбнак на тази дисциплина. С кризата на модернизма размисълът върху вдъхновението осъзнава необходимостта да се конкурира в един все по-ясен начин с конкретността на изследването на екзегетиката върху библейските книги.



8. След Втория Ватикански Съборg


Дисциплината Въведение в Библията се определя решително с позоваването на позицията на Ватикан II, изразена особено в Догматичната конституция на Божественото Откровение Dei Verbum. От решаващо значение са, както и някои части на глава II (Писанието в неговата връзка с традицията), по-специално изявленията на глава III (Вдъхновение на Свещеното Писание, неговите последствия, като истина, правила за правилно и пълно тълкуване на Библията). От голям интерес са също и глава IV (Стария завет), глава V (Новия завет, по-специално Евангелията) и глава VI (Светото Писание в живота на Църквата).

Като пример на съвременното развитие на Въведение в Библията представяме една схема на две интересни италиански работи. Първият (някога бил ученик на L. Alonso Shökel) е замислен като наръчник и предлага благоприятна описателна експозиция, а вторият е представен като монография с една по-систематична схема, с характер за едно научно изследване.



  • V. MANNUCCI, Bibbia come parola di Dio (Библията като Божие слово)14

Божие слово: Светът на човешкото слово, Приятелското Божие слово, Откровение в историята и чрез историята;

Предаването на Божието слово: Традицията във времето в Стария завет и в Новия завет; Библията е написаната памет на Божия народ; Човешкия език на Библията; Текстът на Библията;

Библията е Божието слово: Книгите на Библията са Божието слово, вдъхновение на Свещеното Писание, Църквата се пита за тайната на Библията, Отворени проблеми;

Канон на Свещените Писания: Канон на Стария завет, Канон на Новия завет, Канон на Библията при Протестантството взето заедно, Истината на Библията.

Интерпретация на Свещеното Писание: История на интерпретиране на Библията, Херменевтичния проблем в епохата на Модернизма, Херменевтичния проблем във Ватикан II и в съвременната екзегетика, Свещеното Писание в живота на Църквата.


  • T. CITRINI, Identità della Bibbia (Идентичност на Библията)15


Въведение: Библията, книга на вярата;

Колекция (томовете) на Свещените Писания (канон): Библейския канон има история, Канон на Стария завет, Християните и Стария завет, Канона на Новия завет, Модерният проблем;

В търсене на смисъла и истината на (херменевтичната) Библия: Въведение: херменевтика и истина на Библията, Към истината на Библията като книга, Истината на Библията за нас, Истината на Библията в използването на Библията;

Божествената тайна на Библията и в Библията (вдъхновение, откровение): Свещена книга, Бог в началото на Свещеното Писание, Вдъхновено слово, Откровение на Бога.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница