Наредба №21 от 1990 г за устройство и безопасната експлоатация на газовите съоръжения и инсталации

Глава десета

ГАЗООПАСНИ РАБОТИ

(2) Към газоопасните работи се отнасят:

1. огневи работи на действуващи газопроводи, компресорни станции, газорегулиращи станции и други подобни съоръжения;

2. свързването на нови към действуващите външни или вътрешни газопроводи;

3. въвеждането в експлоатация на газопроводите, газорегулаторните пунктове и инсталации, газовите съоръжения и инсталации на промишлени, комунални и битови потребители;

4. ревизиите и ремонтите на подземни, надземни и разположени в помещения, в шахти и тунели действуващи газопроводи, газови съоръжения и инсталации, включително и на съоръженията на естакадите за преливане на втечнените газове на територията на газоснабдителните станции и на съдове, работещи под налягане, за съхраняване, транспортиране и използване на втечнени газове и дрениране на резервоарите;

5. почистването на газопроводи и наливането в тях на разтворители за отделяне на хидратни образувания, монтажът и демонтажът на глухи фланци към газопроводи, които се намират в действие;

6. демонтирането на газопроводи, изключени от действащите мрежи;

7. пълненето на резервоари на газоснабдителните станции, на груповите инсталации и на бутилките за втечнен газ, източването на газа от автомобилни и жп цистерни;

8. огледът и проветряването на шахти, източването на кондензат от кондензатосъбиратели и на неизпарили се остатъци от резервоари на групови инсталации за втечнени газове;

9. профилактичното обслужване на действуващи газови съоръжения и инсталации.

Чл. 386. (1) Изброените в чл. 385 газоопасни работи се изпълняват под непосредственото ръководство на специалисти, атестирани по чл. 291 и чл. 292.

(2) Работници, специално обучени и назначени за изпълнение на газоопасни работи, могат да изпълняват самостоятелно:

1. свързване на отделни битови газови уреди;

2. извършване на ремонтни работи, без употреба на заварки и газово рязане на газопроводи с налягане до 0,002 МРа и с диаметър до 32 мм;

3. пълнене с втечнени газове на групови резервоарни инсталации по време на експлоатацията им:

4. огледи и проверки на шахти;

5. източване и изпомпване на кондензата от кондензатосъбирателите и на неизпарилите се остатъци от втечнени газове от резервоарите на груповите инсталации;

6. обслужване на газови уреди и газови съоръжения по време на тяхната експлоатация;

(3) Изпълнението на газоопасни работи в зависимост от сложността им да се извършва най-малко от двама работника, а при работа в шахти, тунели и дълбоки траншеи, както и в резервоари - от група, съставена на най-малко от 3 работника, като най-опитният от тях се назначава за ръководител на групата.

(4) Изпълнението на работите по профилактичното обслужване на газови уреди и съоръжения в жилищни домове и обществени сгради, детски, лечебни и учебни заведения, в заведения за обществено хранене и други комунално-битови обекти може да се извършва от един работник.

(5) Изпълнителите на газоопасни работи задължително преминават инструктаж по пожарна безопасност.

Чл. 387. (1) За извършване на газоопасни работи, посочени в чл. 385, т. т. 1, 2, 3, 4 и 5 за първоначално пълнене с втечнени газове на резервоарите на газоснабдителните станции и на групови инсталации за втечнени газове се издават наряди по образец, съгласно приложение 12. Лицата, които имат право да издават наряди, се определят със заповед от ръководителя на предприятието (организацията), което поддържа и обслужва газовите съоръжения и инсталации, и трябва да отговарят на изискванията на чл. 291 и чл. 292.

(2) Газоопасните работи, изброени в чл. 385, т. 6 и т. 7, както и пълненето с втечнени газове на резервоари на газоснабдителни станции и на групови инсталации в процеса на експлоатацията им (след първоначалното им запълване) се изпълняват без наряди по утвърдени за всеки вид работа инструкции.

(2) В плана за работа по ал. 1 се посочват строгата последователност за извършване на работите, разпределението на работниците и на ръководния персонал, необходимите механизми и приспособления и се предвиждат всички необходими мерки за осигуряване на техническа, пожарна и санитарна безопасност.

(3) В плана за работа по ал. 1 се уточняват и лицата, отговорни за изпълнение на всяка газоопасна работа, както и лицето, отговорно за координиране на тези работи, което осъществява общото ръководство и координиране последователността на изпълнението им.

Чл. 389. (1) На лицата, отговорни за изпълнение на отделните газоопасни работи, се дават отделни наряди, в които се посочват основните изисквания и мерки за осигуряване на правилното и безопасното им изпълнение.

(2) Към плана за работа и наряда се прилага и копие от изпълнителния чертеж на газовото съоръжение (газопровода). Преди започването на газоопасните работи лицето, отговорно за тяхното изпълнение, сверява съответствието на чертежа с фактическото разположение на газовото съоръжение (газопровода) и арматурата му.

(3) Нарядите се издават своевременно, за да се осигури достатъчно време за подготовка. В наряда се посочват денят и часът на започване и завършване на работите.

(4) Когато работите не могат да се завършват в определения срок, действието на наряда се продължава от лицето, което го е издало.

(5) Нарядите се завеждат в специален дневник, като отговорното лице на газоопасните работи се разписва в дневника при получаването и при връщането им. Нарядите се съхраняват най-малко една година.

(6) Общият ръководител на изпълнението и координирането на газоопасните работи докладва ежедневно за хода им на лицето, което е издало наряда.

(2) Когато ликвидирането на аварията се извършва изцяло от специалните аварийни служби (бригади), които се компетентни и по възстановителните работи, съставянето на наряд не е необходимо.

(2) Наличието и изправността на средствата за лична защита се проверяват при издаване на наряда.

(3) Ръководителят на газоопасните работи е длъжен да организира работата така, че да може бързо да изведе работниците от опасната зона.

(4) Лицето, отговорно за газоопасната работа, инструктира преди започването й подчинените си работници за необходимите мерки за безопасност при изпълнение на работите, посочени в наряда. За това всеки инструктиран се подписва в наряда.

(5) При извършване на газоопасни работи всички разпореждания за реда на тяхното провеждане се издават само от назначения отговорник за работата. Други длъжностни лица и ръководители могат да дават указания само чрез отговорника за изпълнение на работата.

Чл. 392. (1) Газоопасни работи се извършват по правило през деня.

(2) Работите по ликвидиране на аварии се извършват по всяко време под ръководството на техническо лице от състава на инженерно-техническите работници на предприятието.

(3) Участвуващите в газоопасните работи работници и ръководители трябва да са с противогази.

(4) Противогазите трябва да бъдат изолиращи или шлангови. Не се допуска употребата на филтриращ противогаз.

(5) Тръбичките за вземане на чист въздух при шланговите противогази се разполагат от страната на вятъра така, че излизащият от мястото на изтичането газ да не попада в тях.

(6) При работа без принудително подаване на въздух дължината на шланга не може да бъде по-голяма от 15 м и не се допуска шланговете да се затискат или да бъдат прегъвани.

(7) Когато подаването на въздуха се извършва с помощта на вентилатор, дължината на шланговете може да бъде над 15 м, но не по-голяма от изчислената, която осигурява достъп на въздуха до работещите с противогази.

Чл. 393. (1) При работа в загазена среда се употребяват чукове и наковални от цветен метал, които не предизвикват искрообразуване, а работните части на инструменти и приспособления от черни метали трябва обилно да се смазват с консистентни смазки.

(2) Забранява се употребата на електрически бормашини и на други електрически инструменти, източници на искри.

(3) Работниците, инженерно-техническите работници и ръководителите, които изпълняват газоопасни работи в шахти, резервоари, тунели, сутерени и други места, използват облекло и обувки от антистатични материали съгласно действуващите правила за защита от статично електричество. Обувките им са без железни гвоздеи и обковки.

(4) При изпълнение на газоопасни работи се използват само взривозащитени осветителни преносими лампи.

(5) Забранява се газово заваряване и рязане на въведени в експлоатация газопроводи, разположени в шахти, тунели, технически коридори и колектори, преди да са дегазирани и продухани с въздух. При изключване на газопроводи от газопроводната мрежа на спирателната арматура се монтират глухи фланци с дръжки.

(6) Не се допускат външни лица на местата, където се извършват газоопасни работи. Там шахтите и изкопите се заграждат, а размерите им трябва да позволяват извършването на монтажните и демонтажните работи. На обекта и около него се поставят предупредителни надписи и знаци.

(7) Не се допуска извършването на газоопасни работи в изкопи и траншеи с монтирано покритие върху тях.

Чл. 394. (1) Не се допуска проверка на херметичността на газови съоръжения и инсталации с огън.

(2) Допуска се поставянето на бандажи и скоби върху повредени газопроводи като временна мярка. Не се разрешава засипването на газопроводи с бандажи и скоби.

(3) При затягане на фланци, уплътнители и резбови съединения на газопроводи за налягане от 0,005 до 1,2 МРа налягането и газопровода се намалява до допустимото.

Чл. 395. (1) Газово рязане и заваряване на действуващи газопроводи при присъединяване към тях на нови газопроводи и ремонтни работи се извършва при налягане на газа в газопровода от 20 до 50 mm H₂O. Поддържането на налягането в тези граници се проверява непрекъснато и при спадане на налягането под 20 mm H₂O и при повишаването му над 50 mm H₂O рязането или заваряването се прекратяват.

(2) За контролиране на налягането на работното място се поставя манометър.

(3) При газово рязане и заваряване на действуващ газопровод за недопускане на образуване на голям пламък на местата, от които излиза газът, се замазват с глина с примеси от азбестови влакна.

(4) Врязване в действуващ газопровод без намаляване на налягането в него се допуска само когато се употребяват специални приспособления, които не позволяват изтичането на газа навън.

(2) Глухите фланци, монтирани на отклонения за потребителите, се свалят само по указания на лицето, ръководещо работата по пускането на газа, след завършване на прегледа и изпробване на налягането на газопроводите съгласно чл. 281.

(2) Когато проверен и подложен на контролно изпитване за плътност газопровод не е бил запълнен с газ в период от 6 месеца, то при възобновяване на работите по пускането на газ газопроводът повторно се подлага на преглед и изпитване на плътност.

(2) Съдържанието на кислород във въздуха трябва да е най-малко 20,9% (об.). Проби от въздуха се вземат от най-слабо проветряваните места и от зони на различни височини в зависимост от специфичното тегло на газа, както следва:

1. когато газът е по-лек от въздуха (коксов, природен газ и др.) - от горната зона;

2. когато газът е по-тежък от въздуха (пропан-бутан и др.), както и смеси от тях - от долната зона.

(3) През цялото времетраене на огневите работи надземните помещения се проветряват, а подземните се вентилират.

Чл. 399. (1) При необходимост от изпускане на газ за намаляване на налягането в участъка от действуващия газопровод, за врязване към него на нов газопровод (отклонение) или за ремонтни работи се инсталират свещи със спирателна арматура. Газът, който се изпуска през свещите, по възможност се запалва.

(2) Преди изрязването с газов резач на отвор в действуващ газопровод за присъединяване към него на нов газопровод отворът на новия газопровод се закрива с глух фланец.

(3) В случай че при рязането пламъкът на резача угасне, прорязаното място на газопровода се замазва веднага с глина и преди възобновяване на работа изкопът се проветрява.

(4) След завършване на изрязването на отвор и след угасване на резачката глухият фланец от присъединявания газопровод се сваля, продухва се газопроводът с газ и след това се заварява към действуващия газопровод.

(5) След завършване на врязването в действуващия газопровод завареният шев се проверява за плътност с пенообразуващо вещество.

Чл. 400. (1) Преди събаряне на газофицирани сгради или демонтаж на газови съоръжения и инсталации газопроводите, които водят към тях, се отрязват в местата на отклонение от разпределителния газопровод и се заваряват на глухо. Забранява се запушвания чрез резба (с тапи, с болтове и други съединения, създаващи условия за нехерметичност).

(2) Отрязаният участък от газопровода се продухва с въздух или с инертен газ при спазване изискванията на чл. 319.

(3) Всички газопроводи в котелни цехове и др., които няма да се използват, се демонтират.

Чл. 401. (1) В загазени шахти, колектори и помещения и в загазена атмосфера на открито ремонтните работи се извършват без употреба на огневи средства (заваряване и газово рязане) и работниците трябва да са с противогази. Работи се с противогази и в случаите, когато е възможно внезапно изтичане на газ от газопровода или от газовите агрегати в процеса на работа, въпреки че околната среда не е загазена.

(2) В случаите, непосочени в ал. 1, противогазите трябва да са готови за незабавно ползване.

(3) При продължителна работа в шахти, тунели, резервоари или изкопи в тях се подава въздух посредством вентилатор.

(4) За извършване на ремонтни работи в шахти, колектори, резервоари и др., когато газопроводите не са изключени, не се разрешава влизане на повече от двама души.

(2) Допуска се влизане в резервоарите или агрегатите само когато са дегазирани, проветрени и чрез анализ е установена чистотата на въздуха съгласно изискванията по чл. 398.

(3) При работа в пещта на котел или в други агрегати всички врати, люкове и взривни клапани се отварят и при необходимост в резервоарите и пещите се подава въздух с вентилатор.

Чл. 403. (1) При ремонтни работи и демонтаж на арматура, резбови и фланцови съединения на газопроводи, резервоари за втечнени газове и др. се извършва продухване при спазване изискванията на чл. 319.

(2) Допуска се разглобяване и смазване на спирателните кранове и газовите уредби, свързани към газопроводи с диаметър до 50 мм, при налягане на газа до 120 mm H₂O.

(3) Допуска се разглобяване на резбови съединения на кондензатосъбиратели на подземни и надземни газопроводи за налягане от 0,005 до 1,2 МРа при налягане на газа до 0,1 МРа.

Чл. 404. (1) За спускане на работници в шахти, които нямат скоби в изкопи и резервоари, се употребяват метални стълби с достатъчна височина и с приспособления за закрепване, които не дават искрообразуване при удари или триене в твърди предмети.

(2) Работниците се спускат в шахти, изкопи, агрегати, резервоари и др. с поставени спасителни пояси. На повърхността на земята до съоръжението (шахтата, резервоара и др.) откъм страната на вятъра дежурят не по-малко от двама души. Те държат краищата на въжетата от спасителните пояси на спуснатите работници и наблюдават непрекъснато за състоянието на работниците.

(3) При изкопни работи на повредени подземни газопроводи се вземат мерки за недопускане запалването на газа, изтичащ от газопровода.

(4) Когато при разкопаването на газопровод съществува опасност от задушаване, работниците работят с противогази.

(5) При разкопаване на повредени газопроводи с налягане над 0,005 МРа, налягането в тях се намалява.

Чл. 405. (1) Допуска се отстраняване на ледени, смолисти, нафталинови и други тапи и наслоявания посредством метални шомполи, както и заливане с разтворители или с пара само при налягане в газопровода, не по-високо от 500 mm H₂O.

(2) Отстраняването на наслоявания в газопровода за изкуствени газове се извършва след изключването на газопровода. За затопляне на газопроводите, които са инсталирани в помещения, не се допуска употребата на открит огън.

(3) При отстраняване на наслоявания в газопроводите се вземат мерки максимално да се намали изтичането на газ. Работите се извършват от изпълнителите с поставени противогази, а помещенията се проветряват.

(4) При почистване на газопроводи се предупреждават всички потребители да прекратят ползването на газ до завършването на работите.

(5) Резбови и фланцови съединения, които се разглобяват или разхлабват за отстраняване на наслоявания в газопроводите, след сглобяването им се поверяват за плътност с пенообразуващо вещество.

Чл. 406. (1) При извършване на ремонтни работи по газови съоръжения и инсталации в действуващи газорегулаторни пунктове или в загазени помещения извън помещението дежури работник. Той следи за състоянието на работещите в помещението и не допуска пълнене в близост на огън или създаване на условия за искрообразуване.

(2) Когато по газопроводите се започват ремонтни работи, инсталираните арматури, филтри, газомери и други съоръжения на газопроводите се изключват от мрежата посредством спирателни органи (шибъри). В случай че спирателните органи не осигуряват плътност, инсталират се глухи фланци с дръжки.

(3) Почистването на филтрите на газорегулаторните пунктове се извършва внимателно и грижливо. Касетите се изнасят за разглобяване и почистване извън помещението на газорегулаторния пункт.

(4) При източване на кондензат от подземни газопроводи се забранява пушенето и присъствието на външни лица.

(5) Кондензатът по ал. 1 се налива в специални съдове и се извозва на определени места.

Чл. 407. (1) Всички предприятия и други организации, които експлоатират, поддържат или обслужват значителен брой газови съоръжения и инсталации, организират аварийни служби (бригади) с денонощно дежурство на инженерно-технически работници и работници-шлосери.

(2) При малък брой газови съоръжения и инсталации вместо аварийна служба се организира дежурство от добре подготвени шлосери.

(3) Съобщенията, постъпващи в аварийната служба, и всички заявки в предприятието, което поддържа и обслужва газовите съоръжения и инсталации, се регистрират в специални дневници. В тези дневници се отбелязват времето за получаване на съобщението, часът на тръгването на аварийната бригада, времетраенето на отстраняването на повредите, характерът им и какви работи са извършени.

(4) При получаване на съобщение (заявка за наличие на газ в помещение или пространство) дежурният на аварийната служба трябва да даде указание на известителя (заявителя) за вземане на необходимите мерки за предотвратяване на аварии и нещастни случаи (изключване на газовите уреди, непрекъснато проветряване на помещенията, забрана на ползване на открит огън, евакуиране на застрашените лица и др.).