Наредба №26 от 29 юни 2010 Г. За утвърждаване на медицински стандарт "урология"
Изтегляне 0.66 Mb.
|
|
2.2.1.3. Консултативно-методична дейност по урология на другите лечебни заведения. 2.2.1.4. Обучение на студенти, специализанти и специалисти при наличие на акредитация за тази дейност. 2.2.1.5. Научна дейност,. 2.2.1.6. Здравноинформационна дейност, превенция и профилактика, здравна просвета, деонтология. 2.2.2. Изисквания за структура и устройство. 2.2.3.1.1. Минималната площ за един болен в самостоятелна стая е 12 м2, а в стая с две и повече легла – 6,5 м2. В стаи, предназначени за деца в детска урология, площите са от 8 до 5 м2 за деца до 14 години и от 6 до 14 м2 за деца до 3-годишна възраст. Задължително е всяка болнична стая да разполага със самостоятелен санитарен възел. 2.2.3.1.2. Осигурени са стаи за изолиране на болни със септични състояния и усложнения, които се обслужват от отделен персонал; 2.2.3.1.3. Осигурени са помещения за лекции и семинари, библиотека, видеопрожекции, мултимедия, интернет в случаите, когато се извършва обучение; 2.2.3.1.4. Структурите по урология от трето ниво следва да разполагат със структура по анестезиология и интензивно лечение на територията на лечебното заведение; 2.2.3.1.5. В помещението за следоперативно наблюдение и лечение на пациента и в клиниката по детска урология са инсталирани климатизатори; 2.2.3.1.6. В отделението/клиника по детска урология и тези, в които се извършват трансплантации, леглата са съответно оборудвани с модулни, тракционни приставки, защитни бариери и други. В клиника, където преобладават възрастни пациенти или пациенти със залежаване, е подходящо наличието на антидекубитални дюшеци. 2.2.3.1.7. Обем на осъществяваната дейност в отделение/клиника от трето ниво – 1500 операции, от които поне 70 % трансуретрални, радикална нефректомия – 30 операции, радикална простатектомия – 40, радикална цистектомия – поне 20, радикална цистектомия с ортотопично заместване на мехура – 15. 2.2.3.1.8. Подходящо е медицинската документация да се обработва и съхранява от медицински регистратор в отделно помещение, като процесът на обработка на информацията е компютъризиран и свързан в общоболнична мрежа. 2.2.3.2. В лечебни заведения, в които има възможности за лечение на комбинирани травми, спешният урологичен кабинет към ДКБ има: 2.2.3.2.1. Кабинет за прегледи, разполагащ поне с две кушетки с паравани и с възможност за вкарване на допълнителна количка. 2.2.3.2.2. Негативоскоп със секторно усилване на светлината. 2.2.3.2.3. Манипулационна – превързочна за превръзки и минимални амбулаторни манипулации. 2.2.3.2.4. Пряк достъп до амбулаторна операционна зала за извършване на малки по обем хирургични обработки и операции. 2.2.4. Операционна зала. Допълнителни изисквания за оборудване: 2.2.4.1. Набори от инструментариум за конвенционална хирургия: скалпели, игли, иглодържатели, анатомични и хирургични пинсети, хемостатични и проходни инструменти, захващащи инструменти, распаториуми, зъбчати и меки екартьори, ножици, сонди, протектори, други; 2.2.4.2. Набори за трансплантационна хирургия, за съдова хирургия и др.; 2.2.4.3. Инструментариум и набори за миниванзивна и ендоскопска хирургия, реинплантационна хирургия, педиатрична хирургия и други; 2.2.4.4. Апаратура за извършване на трансуретрални хирургични дейности, цистоскопи пълен набор, ригиден и флексибилен уретероскоп и други; 2.2.4.5. Електротермокаутери, които са по един на операционна маса; 2.2.4.6. Апарат за екстракорпорална литотрипсия, разположен в отделна зала, отговаряща на изискванията за зали с рентгенови уредби; 2.2.4.7. Апарат за интралуменна литотрипсия – електрохидравличен; 2.2.4.8. Апарат за интралуменна литотрипсия – ултразвуков; 2.2.4.9. Апарат за интралуменна литотрипсия – лазерен; 2.2.4.10. Специализирани операционни маси с възможност за разполагане на болния по гръб, корем и странично. Подходящо е операционните маси да са пропускливи за рентгенови лъчи. 2.2.4.11. Подходящо е наличието на апарат за интраоперативна хемореинфузия (cell-saver) в операционна зала към клиника, извършваща операции с голяма кръвозагуба (онкохирургия). 2.2.5. Човешки ресурси. Допълнителни изисквания: 2.2.5.1.Клиниката от трето ниво се ръководи от началник-клиника, който е хабилитирано лице – уролог с професионален стаж над 12 години и достатъчен клиничен опит. 2.2.5.2.Отделение трето ниво на компетентност се ръководи от началник-отделение уролог, с професионален стаж над 10 години и достатъчен клиничен опит. 2.2.5.3. Началникът на отделение към клиниката, в която се извършва определена дейност по раздел А, т. 2, притежава квалификация и опит, съответна на дейността. 2.2.5.4. В структура по урология от трето ниво работят лекари с придобита специалост – минимум 6 уролози, и общ минимален брой в структурата – 10 лекари. Съотношението между уролози и обучаващи се (специализанти) не трябва да надвишава 80:20%. Броят на уролозите, работещи в отделението, трябва да се определи оптимално на базата на: * осигуряване на тричленен хирургичен екип за всяка операционна маса ежедневно. 2.2.5.5. Медицински сестри. Старшата медицинска сестра е лице с образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" по специалността "Управление на здравните грижи", която организира и ръководи работата на сестринския персонал и санитарите. С оглед оказване на качествени медицински грижи за болните се препоръчва съотношение 1:3 между лекарски и сестрински персонал в клиниките по урология в съответствие с европейските стандарти. Препоръчително е допълнителното повишаване на квалификацията в специализирани курсове чрез системата на непрекъснато следдипломно обучение. 2.2.5.6. Персоналът осъществява дейността си съгласно длъжностни характеристики, утвърдени от изпълнителния директор на болницата. 2.2.6. Организация на работа. 2.2.7. Диагностични дейности: 2.2.7.1. Необходимо е да са осигурени клиничнолабораторни дейности – III ниво, образна диагностика, имунологични, патоморфологични и други изследвания. 2.2.7.2. Клинична и физиологична диагностика: 2.2.7.2.1. ЕКГ; 2.2.7.2.2. Ехокардиография – на територията на лечебното заведение; 2.2.7.2.3. Функционално изследване на дишането. 2.2.7.3. Клиничнолабораторна диагностика: 2.2.7.3.1. ПКК с диференциално броене; 2.2.7.3.2. СУЕ; 2.2.7.3.3. Биохимични изследвания; 2.2.7.3.4. Електролити; 2.2.7.3.5. АКР; 2.2.7.3.6. Пълен хемостазеологичен статус; 2.2.7.3.7. Туморни маркери; 2.2.7.3.8. Хормони; 2.2.7.3.9. Експресна микробиологична лаборатория, вкл. за изследване на анаероби и хламидии; 2.2.7.3.10. Имунологична лаборатория; 2.2.7.3.11. Вирусологична лаборатория – може сключен договор с друго лечебно заведение. 2.2.7.4. Образна диагностика посредством: 2.2.7.4.1.Структура за рентгенографични изследвания с възможност за:
2.2.7.4.2. Рентгеноскопичен апарат; 2.2.7.4.3. Мобилен рентгенов апарат със С-рамо за операционния блок – препоръчително; 2.2.7.4.4. Ултразвуков апарат с възможност за трансректална ехография; 2.2.7.4.5. Ултразвуков апарат с възможност за доплерово изследване; 2.2.7.4.6. Ултразвуков апарат с възможност за хирургични манипулации под УЗД контрол; 2.2.7.4.7.Апаратура за уродинамични изследвания – препоръчително; 2.2.7.4.8. Компютърен томограф на територията на населеното място; 2.2.7.4.9. Ангиограф с възможност за ангиографска емболизация – на територията на населеното място. 2.2.7.5. Подходящо е наличието на: 2.2.7.5.1. Ядрено-магнитен томограф на територията на населеното място; 2.2.7.5.2. Сцинтиграфски изследвания – препоръчително. 2.2.7.6. Патоморфологична лаборатория с възможност за гефрир. 2.2.8. Оперативни дейности: 2.2.8.1. Състав на оперативен екип: оператор, 2 – 3 асистенти, 2 операционни медицински сестри: 2.2.8.1.1. Операторът е уролог; 2.2.8.1.2. Най-малко единият от асистентите е уролог; 2.2.8.1.3. Осигурен достъп до консултанти. При показания сформиране на интердисциплинарен екип от специалисти от различни специалности с хирургична насоченост; 2.2.8.1.4. Операционната медицинска сестра е с опит и квалификация. 2.2.8.2. Оперативните намеси се осъществяват съгласно указанията за диагностично-лечебните протоколи и техният обем е съгласно табл. № 3. Минималният обем на оперативната дейност на отделение по урология от трето ниво на компетентност е 1500 операции, от които поне 70 % трансуретрални. Минимален обем на оперативни интервенции с много голям обем и сложност: 2.2.8.2.1.Радикална простатектомия – 40 операции; 2.2.8.2.2.Радикална нефректомия – 30 операции; 2.2.8.2.3.Радикална цистектомия – 20 операции; 2.2.8.3.4.Радикална цистектомия с ортотопично заместване – 15 операции. 3. Критерии за оценка на качеството и резултатите и управлението им: 3.1. Критерии и показатели за качество на урологичната дейност: 3.1.1. Качеството на медицинската дейност се определя от следните критерии: 3.1.1.1. Удовлетвореност на пациента, отчитана след анкетиране на пациентите; 3.1.1.2. Крайни резултати от медицинското обслужване – отчитане на броя и относителния дял на изписаните пациенти и резултата от проведеното лечение – оздравели, с подобрение, без промяна в състоянието, с влошаване или починали; 3.1.1.3.Повишаване на професионалната квалификация; 3.1.1.4. Ефикасност и ефективност на диагностичната работа; 3.1.1.5. Ефикасност и ефективност на медикаментозното лечение; 3.1.1.6. Съотношение между насочени/приети за хоспитализация 3.1.1.7. Ефикасност и ефективност на оперативното лечение; 3.1.1.8. Грижи за болния; 3.1.1.9. Контрол на асептиката и антисептиката; 3.1.1.10. Вътреболнични инфекции с подчертан акцент върху нозокомиални раневи инфекции. 3.2. Количествените показатели за оценка са: 3.2.1. Преминали болни; 3.2.2. Брой извършени операции; 3.2.3. Използваемост на легловия фонд; 3.2.4. Оборот на легло; 3.2.5. Оперативна активност; 3.2.6. Среден престой на болния в болницата, предоперативен и следоперативен; 3.2.7. Процент оперирани болни с висок оперативен риск по ASA; 3.2.8. Процентно разпределение на операциите по тежест и сложност; 3.2.9. Следоперативни усложнения; 3.2.10. Брой реоперации и причините за тях; 3.2.11. Брой усложнения в резултат от диагностични и/или лечебни дейности; 3.2.12. Смъртност: в първите 24 часа; при неоперирани болни; при оперирани болни; причини за смъртта. 3.3. Периодичният контрол на качеството е задължителен. Извършва се от органите за управление в лечебното заведение. Резултатите се анализират и обсъждат с персонала на отделението на тримесечие. Каталог: media -> filer public -> 2015 2015 -> Наредба за изменение и допълнение на наредба №36 от 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2015 -> М и н и с т е р с т в о н а з д р а в е о п а з в а н е т о н а р е д б а 2015 -> Наредба №25 от 10 ноември 2008 Г. За условията и реда за пускане в действие на медицински изделия без наличие на условията по чл. 8 От закона за медицинските изделия 2015 -> Наредба №1 от 10 октомври 2007 Г. За проучване, ползване и опазване на подземните води 2015 -> Наредба №9 от 12 февруари 2010 Г. За максимално допустимите стойности на вибрациите в жилищни помещения 2015 -> Име на проекта Паралелка/Клас 2015 -> Наредба №39 от 13 септември 2007 Г. За принципите и изискванията за добрата дистрибуторска практика 2015 -> Наредба №38 от 13 септември 2007 Г. За изискванията към данните върху опаковките и в листовките на лекарствените продукти 2015 -> Наредба №26 от 14 юни 2007 г за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени Изтегляне 0.66 Mb. Сподели с приятели:
|