Наредба №3 от 28 април 2005 г

МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО

Чл. 2. (1) Кадастралната карта и кадастралните регистри документират местоположението, границите, площта, трайното предназначение и начина на трайно ползване на недвижимите имоти. Кадастралните регистри съдържат информация и за собствениците, за носителите на други вещни права и за актовете, от които те черпят правата си върху недвижимите имоти, както и за точките от геодезическата основа и за идентификаторите на недвижимите имоти и техните промени.

(2) Кадастралната карта и кадастралните регистри служат и за:

1. създаване и водене на имотния регистър;

2. изработване на устройствени планове и инвестиционни проекти;

3. създаване на специализирани карти, регистри и информационни системи по реда на глава четвърта от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР);

4. други случаи, предвидени в закон или друг нормативен акт.

(3) (Изм., ДВ, бр. 82 от 2011 г.) За издаването на актове, с които се признава или се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, се изискват скици - копия от кадастралната карта, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК).

(2) Кадастралната карта и кадастралните регистри се създават и поддържат по землища или по райони на градове по чл. 10 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ).

(3) Кадастралната карта и кадастралните регистри могат да се изработват, приемат и одобряват и за части от землища или за части от градове, както и за отделен имот или група имоти.

Чл. 4. (1) Кадастралната карта се създава в цифров и графичен вид и се поддържа в цифров вид.

(2) (Изм., ДВ, бр. 82 от 2011 г.) Кадастралната карта се изработва в приетата и дефинирана за страната геодезическа система.

(3) (Изм., ДВ, бр. 16 от 2006 г.) Координатите на точките от границите на поземлените имоти или от очертанията на сградите (подробните точки) се съхраняват в информационната система на кадастъра до сантиметър, а площите – до квадратен метър.

(4) Площите на поземлените имоти и на сградите се изчисляват чрез координатите на определящите ги точки.

Г л а в а в т о р а
КАДАСТРАЛНА КАРТА
Раздел I
Съдържание на кадастралната карта
Чл. 5. (1) Кадастралната карта съдържа:

1. държавните граници;

2. границите и наименованията на областите;

3. границите и наименованията на общините;

4. границите и наименованията на землищата и районите на градове по чл. 10 ЗАТУРБ;

5. границите и номерата на кадастралните райони;

6. границите и номерата на поземлените имоти;

7. очертанията и номерата на сградите;

8. границите и наименованията на кметствата;

9. границите на териториите с еднакво трайно предназначение;

10. подробните точки, определящи границите на поземлените имоти и очертанията на сградите;

11. точките от геодезическата основа и техните номера;

12. наименованията на местности, улици, площади, булеварди, квартали, жилищни комплекси; природни и исторически забележителности; водни течения и водни площи; пристанища, пътища, железопътни линии и гари; музеи, училища и други обществени сгради, както и номерата от административните адреси на поземлените имоти.

(2) Кодът по ЕКАТТЕ, номерът на кадастралния район, номерът на поземления имот, номерът на сградата и на самостоятелния обект в нея образуват идентификатора на недвижимия имот по ред, определен с Наредба № 15 от 2001 г. за структурата и съдържанието на идентификатора на недвижимите имоти в кадастъра (ДВ, бр. 71 от 2001 г.).

(3) (Нова, ДВ, бр. 16 от 2006 г.) Границите на самостоятелните обекти в сгради се отразяват в схемите по чл. 17.

Чл. 6. (1) Границите по чл. 5, ал. 1, т. 1 – 5 и т. 8 и 9 са и граници на поземлени имоти. Границите на поземлените имоти могат да съвпадат с очертанията на сградите.

(2) Границите по чл. 5, ал. 1, т. 1 - 7 имат йерархични кадастрални нива в низходящ ред. Когато граници от различни йерархични нива съвпадат, в кадастралната карта се изобразява границата от най-високо ниво.

(3) Всеки поземлен имот и всяка сграда в кадастралната карта са непрекъснати области.

(4) Границите на поземлените имоти и очертанията на сградите се изобразяват в кадастралната карта чрез последователно свързани отсечки и/или дъги.

(2) (Изм., ДВ, бр. 82 от 2011 г.) Кадастралната карта в графичен вид се създава по образец, одобрен от изпълнителния директор на АГКК.

(2) (Изм., ДВ, бр. 82 от 2011 г.) Геодезическите координати на точките от държавната граница се получават от Главна дирекция „Гранична полиция”.

(3) Когато няма данни по ал. 2 и когато за участъци от държавната граница няма геодезически координати на определящите я точки, участъците се нанасят в кадастралната карта чрез оцифряване на изображението им в едромащабната топографска карта.

(4) Държавната морска граница и границата на вътрешните водни пътища се установяват и изобразяват съгласно Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ).

(2) Границите и наименованията на районите на градове по чл. 10 ЗАТУРБ се изобразяват в кадастралната карта така, както са определени по реда на Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове.

Чл. 10. При създаването на кадастралната карта землищните граници се изобразяват в кадастралната карта така, както са отразени в плановете и картите, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

Чл. 11. (1) (Изм., ДВ, бр. 82 от 2011 г.) Землищните граници – при създаване на нови населени места, при промяна на съществуващи землищни граници или когато те не са определени - се установяват от комисия, назначена от областния управител, в състав: председател - представител на областната администрация, и членове - представители на съответните общински администрации, на кметствата и на службата по геодезия, картография и кадастър. Когато землищната граница съвпада с областната граница, заповедта за назначаване на комисията се подписва от съответните областни управители.

(2) (Изм., ДВ, бр. 16 от 2006 г. и бр. 82 от 2011 г.) В случаите по ал. 1 точките от землищните граници могат да бъдат означени върху терена с трайни знаци по преценка и за сметка на общинската администрация. Изпълнителният директор на АГКК одобрява образци на знаците за означаване на землищните граници.

(3) При определянето на землищна граница се спазват следните изисквания:

1. землищната граница да минава при възможност по реки, дерета или по едната страна на пътища, железопътни линии, по структурни линии на терена, други трайно съществуващи обекти на терена, както и да има минимален брой чупки;

2. землищната граница да минава по граници на поземлени имоти.

(4) (Изм., ДВ, бр. 16 от 2006 г.) За установената землищна граница се съставя документация, която съдържа подписаните от комисията по ал. 1 протокол, регистър на координатите на точките от землищната граница и карта в подходящ мащаб с нанесена землищна граница. Документацията се съхранява в досиетата по ал. 5.

(5) (Изм., ДВ, бр. 82 от 2011 г.) Службите по геодезия, картография и кадастър съхраняват в досиета материалите и данните, създадени при установяване на землищните граници по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България (ЗЕКНРБ) и при прилагане на ЗСПЗЗ, както и съдебните решения във връзка с тях.

Чл. 12. (1) Землищата и районите по чл. 10 ЗАТУРБ се разделят на кадастрални райони.

(2) Границите на кадастралния район съвпадат с границите на поземлените имоти. Кадастралният район се ограничава от землищни граници, граници на райони на градове по чл. 10 ЗАТУРБ и граници на поземлени имоти - пътища, железопътни линии, улици, реки и други трайно съществуващи линейни обекти.

(3) Кадастралният район може да обхваща и територии с различно трайно предназначение.

(4) (Изм., ДВ, бр. 16 от 2006 г. и бр. 82 от 2011 г.) Границите и обхватът на кадастралните райони се съгласуват със службите по геодезия, картография и кадастър.

1. урбанизирани територии (населени места и селищни образувания) - определени с устройствен план съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ), съответно със застроителен и регулационен план или околовръстен полигон съгласно отменения Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), или са такива по начин на трайно (фактическо) ползване, доколкото то не противоречи на закон – в територии без устройствени планове;

2. територии на транспорта - определени съгласно Закона за пътищата (ЗП), Закона за железопътния транспорт (ЗЖПТ), Закона за гражданското въздухоплаване и ЗМПВВППРБ;

3. земеделски територии - определени с планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ;

4. горски територии - определени с планове и карти, одобрени по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) и ЗСПЗЗ;

5. територии, заети от води и водни обекти - определени съгласно Закона за водите (ЗВ) и ЗМПВВППРБ;

6. (изм., ДВ, бр. 82 от 2011 г.) защитени територии - определени съгласно Закона за защитените територии, ЗВ, Закона за биологичното разнообразие и Закона за културното наследство;

7. нарушени територии - определени съгласно ЗУТ.

(2) Класификаторът за трайно предназначение на териториите и съответните кодове е определен в табл. 1 на приложение № 2.

(3) (Нова, ДВ, бр. 16 от 2006 г.) Границите на териториите с еднакво трайно предназначение се нанасят в кадастралната карта така, както са определени с плановете и картите по ал. 1.

1. (доп., ДВ, бр. 16 от 2006 г. и бр. 82 от 2011 г.) означеното по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки в съответствие с актовете, определящи правата върху имотите;

2. (доп., ДВ, бр. 16 от 2006 г.; отм., бр. 82 от 2011 г.);

3. кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ или отменения ЗТСУ, на § 40 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на ЗКИР (ДВ, бр. 36 от 2004 г.), и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ;

4. регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани;

5. (нова, ДВ, бр. 82 от 2011 г.) съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени или посочени по реда на т. 1;

6. (нова, ДВ, бр. 16 от 2006 г.; досегашна т. 5, бр. 82 от 2011 г.) карти, планове и друга документация, предоставени по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации, юридически лица и други.

(2) Границите на поземлените имоти в зависимост от състоянието им върху терена са:

1. трайно материализирани – съгласно т. 2.4 от приложение № 1;

2. нетрайно материализирани – съгласно т. 2.5 от приложение № 1;

3. нематериализирани – съгласно т. 2.6 от приложение № 1.

(3) (Изм., ДВ, бр. 82 от 2011 г.) Изпълнителният директор на АГКК одобрява образци на знаците за означаване на границите на поземлените имоти.

(4) Класификаторът за начина на трайно ползване на поземлените имоти и съответните кодове са определени в табл. 2 на приложение № 2.

Чл. 15. (1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 16 от 2006 г.) Координатите на подробните точки, определящи границите на поземлените имоти и очертанията на сградите, както и означените точки от землищните граници се определят чрез геодезически, фотограметрични и други измервания или се извличат от цифровите или графичните планове или карти по чл. 14, ал. 1, т. 3, 4 и 5.

(2) Кодовете на подробните точки са съгласно приложение № 3.

(2) Класификаторът за предназначението на сградите и на самостоятелните обекти в тях е определен в табл. 3 на приложение № 2.

Чл. 17. (1) (Изм., ДВ, бр. 16 от 2006 г.) Схемите на самостоятелните обекти в сгради по етажи се изработват за сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на отделни собственици или се владеят с отделни документи за собственост.

(2) (Нова, ДВ, бр. 16 от 2006 г.; изм., бр. 82 от 2011 г.) Схемите на самостоятелните обекти в сгради се изработват в производството по създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри.

(3) (Нова, ДВ, бр. 16 от 2006 г.; отм., бр. 82 от 2011 г.)

(4) (Нова, ДВ, бр. 16 от 2006 г.; отм., бр. 82 от 2011 г.)

(5) (Отм., досегашна ал. 2, ДВ, бр. 16 от 2006 г.; изм., бр. 82 от 2011 г.) Схемите на самостоятелните обекти в сгради по етажи се изработват в цифров и графичен вид по образец, одобрен от изпълнителния директор на АГКК, и се поддържат в цифров вид.

(6) (Досегашна ал. 3, ДВ, бр. 16 от 2006 г.) Схемата е хоризонтален разрез на сградата на съответния етаж, в която се отразява взаимното разположение на самостоятелните обекти или на части от тях.

(7) (Досегашна ал. 4, ДВ, бр. 16 от 2006 г.; доп., бр. 82 от 2011 г.) Схемата съдържа: идентификатора на сградата; адреса на сградата; номера и вида на етажа; номерата на самостоятелните обекти или на части от тях, разположени на етажа, очертанията на сградата и идентичните точки в нея.

(Досегашна ал. 5, отм., ДВ, бр. 16 от 2006 г.)

(8) (Досегашна ал. 6, изм., ДВ, бр. 16 от 2006 г.) Схемите на самостоятелните обекти се изработват чрез скициране на място или чрез ползване на данни от строителните книжа.

(9) (Досегашна ал. 7, ДВ, бр. 16 от 2006 г.) Схемите на самостоятелните обекти по етажи се привързват към сградата чрез координатите на две идентични точки от очертанието на сградата.

(10) (Досегашна ал. 8, ДВ, бр. 16 от 2006 г.) Схемите на самостоятелните обекти в сгради по етажи се изработват съгласно приложение № 4.
Раздел II
Точност на кадастралната карта
Чл. 18. (1) Точността на нанесените в кадастралната карта поземлени имоти и сгради се определя чрез изчисляване на стойностите на:

1. грешката в абсолютното положение на подробна точка ();

2. грешката в разстоянието между две подробни точки ().

(2) Под „грешка в абсолютното положение на подробна точка” се разбира величината:

, (1)

където:

(3) Под „грешка в разстоянието между две подробни точки” се разбира величината:

където:

s - разстоянието при контролно измерване на място между същите подробни точки.

(4) Допустимите стойности на и за урбанизирани територии са:

1. когато координатите на точките са определени чрез геодезически измервания:

а) за точки от трайно материализирани граници на поземлени имоти и очертания на сгради от основното застрояване 30 сm и 20 cm;

б) за точки от нетрайно материализирани граници на поземлени имоти и очертания на сгради от допълващото застрояване 60 сm и 40 cm;

2. когато координатите на точките са определени от графичен план или карта:

а) за точки от трайно материализирани граници на поземлени имоти и очертания на сгради от основното застрояване 60 сm и 40 cm;

б) за точки от нетрайно материализирани граници на поземлени имоти и очертания на сгради от допълващото застрояване 90 сm и 60 cm.

(5) Допустимите стойности на S и за неурбанизирани територии са:

1. когато координатите на точките са определени чрез геодезически измервания:

а) за точки от трайно материализирани граници на поземлени имоти и очертания на масивни сгради 60 сm и 40 cm;

б) за точки от нетрайно материализирани граници на поземлени имоти 120 сm и 80 cm;

2. когато координатите на точките са определени от графичен план или карта - 180 сm и 120 cm.

(6) (Изм., ДВ, бр. 82 от 2011 г.) Допустимите стойности на и за територии без съществено стопанско значение са 10 m, ако при изработването на кадастралната карта и кадастралните регистри те не са специално определени с техническо задание, одобрено от изпълнителния директор на АГКК.

(7) (Нова, ДВ, бр. 16 от 2006 г.; изм., бр. 82 от 2011 г.) По целесъобразност и в зависимост от характера и застрояването в различните територии изпълнителният директор на АГКК може да определи с техническо задание допустими стойности на и , различни от определените по ал. 4 и 5.

Чл. 19. Допустимата разлика при повторно (контролно) определяне на площта на поземлен имот е:

, (3)

където:

(2) Не се счита за наличие на грешка по смисъла на чл. 53, ал. 2 ЗКИР в местоположението на точка от граница на поземлен имот, когато разликата в координатите на точката, определени от кадастралната карта и на място - чрез геодезически измервания, е по-малка от допустимата по чл. 18 грешка в абсолютното положение на тази гранична точка.

(3) Споровете за местоположението на границите на поземлените имоти се решават по съдебен ред.

(4) Точността на кадастралната карта се подобрява по реда на глава шеста.

1. точките от държавната геодезическа мрежа (ДГМ);

2. точките от геодезическите мрежи с местно предназначение (ГММП);

3. точките от работната геодезическа основа (РГО).

(2) (Доп., ДВ, бр. 16 от 2006 г.; изм., бр. 82 от 2011 г.) Нова РГО се създава за урбанизираните територии, когато съществуващата РГО не отговаря на изискванията по този член. За създаването на РГО се изработва проект, който се съгласува със службата по геодезия, картография и кадастър. В проекта се означават начините за определяне на точките от РГО съгласно ал. 10, както и номерирането им.

(3) (Изм., ДВ, бр. 16 от 2006 г.) Плътността на точките от РГО е най-малко 0,60 точки на един хектар за урбанизирани територии и най-малко 2 точки на един квадратен километър за неурбанизирани територии.

(4) (Доп., ДВ, бр. 16 от 2006 г.) Точките от РГО се номерират по землища или райони по чл. 10 ЗАТУРБ. Номера с индекси не се допускат. Номерата на точките от РГО са най-много петцифрени числа и са уникални в границите на територията на землището или района по чл. 10 ЗАТУРБ. Номерата на точките от РГО за територии с карта на възстановената собственост по възможност се запазват.

(5) (Доп., ДВ, бр. 16 от 2006 г.) Точките от РГО се разполагат равномерно разпределени върху територията и на разстояние една от друга до 300 m в урбанизирани територии и на разстояние една от друга до 500 m в неурбанизирани територии. За връзки с точки от ДГМ и ГММП разстоянието е до 1000 m. От всяка една точка се осигурява видимост към най-малко две съседни точки.

(6) Допустимата дължина на полигоновия ход при определяне на точките от РГО е 2500 m за урбанизирани територии и 4000 m за неурбанизирани територии.

(7) (Доп., ДВ, бр. 16 от 2006 г.; изм., бр. 82 от 2011 г.) Точките от РГО се разполагат на места, в които рискът да бъдат унищожени е най-малък, и се стабилизират с трайни знаци по образец, одобрен от изпълнителния директор на АГКК.

(8) Точките от съществуващи РГО и/или от осова мрежа се използват, когато по начин на разположение и стабилизиране отговарят на изискванията на ал. 5 и 7.

(9) Данните от реперирането се подреждат в реперен карнет - в цифров и графичен вид. Реперирането може да се извършва и чрез координиране.

(10) Точките от РГО се определят чрез измервания с класически инструменти, чрез използване на GPS (Глобална система за позициониране) или на комбинация от тях.

(11) Координатите на точките се определят след изравнение по метода на най-малките квадрати, като при измерване с класически инструменти:

1. 
   средната квадратна грешка за измерена посока не превишава 4 mgon;
   
2. 
   средните квадратни грешки по положение и височина не превишават 5 сm за урбанизирани територии и 10 сm за неурбанизирани територии;
   
3. 
   относителната грешка на дължините не превишава 1: 6000.
   

(13) За урбанизирани територии с площ, по-малка от 25 ha, при липса на точки от ДГМ и ГММП привързването на РГО се извършва чрез създаване на най-малко две максимално отдалечени една от друга точки от РГО, които се определят чрез GPS измервания, с осигурена видимост към най-малко две други съществуващи точки от ГММП и/или ДГМ. За определяне на координатите на избраните точки се измерват векторите до най-близките точки от ГММП и/или ДГМ, както и векторите между тях. Изравнението за определяне на координатите на тези точки се осъществява в самостоятелна група.

(14) Материалите и данните за РГО трябва да отговарят и на изискванията на Наредба № 19 от 2001 г. за контрол и приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри (ДВ, бр. 2 от 2002 г.), като те се контролират и приемат при условията и по реда, посочени в нея.

(15) (Нова, ДВ, бр. 16 от 2006 г.; изм., бр. 82 от 2011 г.) По целесъобразност и в зависимост от характера и застрояването в различните територии изпълнителният директор на АГКК може да определи с техническо задание създаване на РГО с плътност, по-малка от определената в ал. 3. За територии, в които кадастралната карта се създава въз основа на оцифрени съществуващи планове и карти, чиято актуалност съгласно чл. 65, ал. 1 е не по-малка от 0,90, РГО може да не бъде създавана.