Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти

В конична колба със запушалка се приготвя следната точно претеглена смес:

Дихлорметан (4.3), 30 % (М/М).

1,1,1-трихлоретан (4.4), 35 % (М/М).

Хлороформ (4.1), 35 % (М/М).

9. Изчисления

9.1. Изчисляване на корекционния коефициент на вещество "р" спрямо вещество "а", избрано като вътрешен стандарт:

Нека първото вещество е "р", за което:

kp е неговият корекционен коефициент;

Мp - неговата маса в сместа;

Ap - площта на неговия пик.

Нека второто вещество е "а", за което:

ka е неговият корекционен коефициент (приравнява се на 1);

Ma - неговата маса в сместа;

Aa - площта на неговия пик.

Тогава:

	Мp x Aa
kp =	------------ .
	Мa x Ap

Като пример бяха получени следните корекционни коефициенти (за хлороформа k = 1):

Дихлорметан: k₁ = 0,78 ± 0,03

1,1,1-трихлоретан: k₂ = 1,00 ± 0,03

9.2. Изчисляване на % (М/М) на дихлорметан и 1,1,1-трихлоретан, присъстващи в анализираната проба.

Нека:

Мa е масата на въведения хлороформ в g;

Aa - площта на пика на хлороформа;

A1 - площта на пика на дихлорметана;

A2 - площта на пика на 1,1,1-трихлоретана.

Тогава:

10. Повторяемост (Виж ISO 5725.)

ХV. ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ХИНОЛИН-8-ОЛ И БИС (8-ХИДРОКСИХИНОЛИНИЕВ) СУЛФАТ

1. Област на приложение

Методът се отнася за идентификация и количествено определяне на хинолин-8-ол и неговия сулфат.

2. Дефиниция

Съдържанието на хинолин-8-ол и бис (8-хидроксихинолиниев) сулфат в пробата, определени по този метод, се изразява в % (M/M) като хинолин-8-ол.

3. Принцип

3.1. Идентификация

Идентификация чрез тънкослойна хроматография.

3.2. Определяне

Определянето се провежда чрез спектрофотометриране на комплекса, получен при реакция с Fehling разтвор, при 410 nm.

4. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.), а водата дестилирана или с еквивалентна чистота.

4.1. Хинолин-8-ол.

4.2. Бензен.

Поради неговата токсичност трябва да се внимава много при работата с бензен.

4.3. Хлороформ.

4.4. Натриев хидроксид, 50 % (M/M).

4.5. Меден сулфат пентахидрат.

4.6. Калиево-натриев тартарат.

4.7. Солна киселина, 1 М.

4.8. Сярна киселина, 0,5 М.

4.9. Натриев хидроксид, 1 М.

4.10. Етанол.

4.11. Бутан-1-ол.

4.12. Ледена оцетна киселина.

4.13. Солна киселина, 0,1 М.

4.14. Целит 545 или еквивалентен.

4.15. Стандартни разтвори.

4.15.1. В мерителна колба от 100 сm³ (ml) се претеглят 0,1 g хинолин-8-ол (4.1) с точност 0,001 g. Разтваря се в малко сярна киселина (4.8). Долива се до марката със сярна киселина (4.8) и се разбърква.

4.15.2. В мерителна колба от 100 сm³ (ml) се претеглят 0,1 g хинолин-8-ол (4.1) с точност 0,001 g. Разтваря се в етанол (4.10). Долива се до марката с етанол (4.10) и се разбърква.

4.16. Fehling разтвор

Разтвор А

В мерителна колба от 100 сm³ (ml) се претеглят 7 g меден сулфат пентахидрат (4.5). Разтваря се в малко вода. Долива се до марката с вода и се разбърква.

Разтвор Б

В мерителна колба от 100 сm³ (ml) се претеглят 35 g калиево-натриев тартарат (4.6). Разтваря се в 50 сm³ (ml) вода. Прибавят се 20 сm³ (ml) натриев хидроксид (4.4). Долива се до марката с вода и се разбърква.

Непосредствено преди работа с пипета се вземат 10 сm³ (ml) от разтвор А и 10 сm³ (ml) от разтвор Б и се поставят в мерителна колба от 100 сm³ (ml). Долива се до марката и се разбърква.

4.17. Подвижни фази за тънкослойна хроматография:

I. Бутан-1-ол (4.11) : оцетна киселина (4.12) : вода = 80:20:20 (V/V/V).

II. Хлороформ (4.13) : оцетна киселина (4.12) = 95:5 (V/V).

4.18. 2,6-дихлор-4-(хлоримино)циклохекса-2,5-диенон, 1 % (M/V) разтвор в етанол (4.10).

4.19. Натриев карбонат, 1 % (M/V).

4.20. Етанол (4.10), 30 % (V/V).

4.21. Динатриев дихидрогенетилендиаминтетраацетат, 5 % (M/V).

4.22. Буферен разтвор, рН 7.

В мерителна колба от 1 dm³ (l) се претеглят 27 g безводен калиев дихидрогенортофосфат и 70 g дикалиев хидрогенортофосфат трихидрат. Долива се с вода до марката.

4.23. Готови плаки за тънкослойна хроматография.

Готови плаки за тънкослойна хроматография с дебелина 0,25 mm (Kieselgel 60 "Merck" или еквивалентни). Преди употреба се напръскват с 10 сm³ (ml) реактив (4.21) и се сушат при 80 °С.

5. Апаратура

5.1. 100 сm³ (ml) облодънна колба с гърло на шлиф.

5.2. Мерителни колби.

5.3. Градуирани пипети, 10 и 5 сm³ (ml).

5.4. Фол-пипети, 20, 15, 10 и 5 сm³ (ml).

5.5. Делителни фунии 100, 50 и 25 сm³ (ml).

5.6. Нагъната филтърна хартия с диаметър 90 mm.

5.7. Ротационен изпарител.

5.8. Обратен хладник с шлиф.

5.9. Спектрофотометър.

5.10. Кювети с дебелина на слоя 10 mm.

5.11. Бъркалка с нагряване.

5.12. Стъклена хроматографска колона с размери: дължина 160 mm и диаметър 8 mm, с тампон от стъклен памук в долния край и адаптер за прилагане на налягане в горния край.

6. Процедура

6.1. Идентификация

6.1.1. Течни проби

6.1.1.1. Довежда се рН на част от пробата за изпитване до 7, след което от нея се нанасят 5 и 10 ml върху стартовата линия на предварително третираната плака за тънкослойна хроматография (4.23).

6.1.1.2. Накапват се 10 и 30 ml от стандартния разтвор (4.15.2) на още две точки на стартовата линия, след което плаката се поставя в една от двете подвижни фази (4.17).

6.1.1.3. Когато фронтът на разтворителя се придвижи на 15 сm, плаката се суши при 110 °С (за 15 min). Петната на хинолин-8-ол флуоресцират в жълт цвят при УВ светлина (366 nm).

6.1.1.4. Плаката се напръсква с разтвор на натриев карбонат (4.19). Изсушава се и се напръсква с разтвор на 2,6-дихлор-4-(хлоримино) циклохекса-2,5-диенон (4.18). Хинолин-8-олът се проявява като синьо петно.

6.1.2. Твърди проби или кремове

6.1.2.1. 1 g от пробата се диспергира в 5 сm³ (ml) буферен разтвор (4.22) и се разклаща. След това се прехвърля с 10 сm³ (ml) хлороформ (4.3) в делителна фуния и се разклаща. След отделяне на хлороформения слой водният слой се екстрахира още два пъти с по 10 сm³ (ml) хлороформ (4.3). Обединените и филтрувани хлороформени екстракти се изпаряват почти до сухо в облодънна колба от 100 сm³ (ml) (5.1) на ротационен изпарител (5.7). Остатъкът се разтваря в 2 сm³ (ml) хлороформ (4.3) и от получения разтвор се нанасят 10 и 30 ml върху плака за тънкослойна хроматография със силикагел (4.23) съгласно метода, описан в т. 6.1.1.1.

6.1.2.2. Нанасят се 10 и 30 ml от стандартния разтвор (4.15.2) на плаката и се продължава по начина, описан от т. 6.1.1.2 до т. 6.1.1.4.

6.2. Определяне

6.2.1. Течни проби

6.2.1.1. В облодънна колба от 100 сm³ (ml) се претеглят 5 g от пробата с точност 0,001 g, прибавят се 5 сm³ (ml) разтвор на сярна киселина (4.8) и сместа се изпарява почти до сухо при понижено налягане и температура 50 °С.

6.2.1.2. Остатъкът се разтваря в 20 сm³ (ml) топла вода. Прехвърля се в мерителна колба от 100 сm³ (ml). Промива се три пъти с по 20 сm³ (ml) вода. Долива се до марката с вода и се разбърква.

6.2.1.3. С пипета се вземат 5 сm³ (ml) от разтвора и се поставят в делителна фуния от 50 сm³ (ml) (5.5). Прибавят се 10 сm³ (ml) Fehling разтвор (4.16). Медният комплекс на хинолин-8-ола [оксин мед (ISO)] се екстрахира три пъти с по 8 сm³ (ml) хлороформ (4.3).

6.2.1.4. В мерителна колба от 25 сm³ (ml) (5.2) се събират обединените и филтрирани хлороформени извлеци. Колбата се долива до марката с хлороформ (4.3) и се разклаща. Измерва се оптическата плътност на оцветения в жълт цвят разтвор срещу хлороформ при 410 nm.

6.2.2. Твърди проби или кремове

6.2.2.1. В облодънна колба от 100 сm³ (ml) (5.1) се претеглят 0,500 g от пробата с точност 0,001 g. Прибавят се 30 сm³ (ml) бензен (4.2) и 20 сm³ (ml) солна киселина (4.7). Съдържанието на колбата се кипи 30 min на обратен хладник при разбъркване.

6.2.2.2. Съдържанието на колбата се прехвърля в делителна фуния от 100 сm³ (ml) (5.5). Промива се с 5 сm³ (ml) 1 N солна киселина (4.7). Водната фаза се прехвърля в облодънната колба (5.1), а бензеновият слой се промива с 5 сm³ (ml) солна киселина (4.7).

6.2.2.3. В случай че се получи емулсия, която затруднява по-нататъшната обработка, 0,500 g от пробата се смесва с 2 g целит 545 (4.14) за получаване на свободно сипещ се прах. Сместа се прехвърля на малки порции в стъклена хроматографска колона (5.12).

След всяко прибавяне пълнежът на колоната се набива. След като цялата смес се прехвърли в колоната, тя се елуира със солна киселина (4.13), така че 10 сm³ (ml) елуат да се получат за около 10 min (ако е необходимо, елуирането може да се проведе под слабо налягане от азот). По-време на елуирането трябва да е сигурно, че над пълнежа на колоната винаги има известно количество солна киселина. Първите 10 сm³ (ml) от елуата се обработват по-нататък, както е описано в т. 6.2.2.4.

6.2.2.4. Събраните водни фази (6.2.2.2) или елуатът (6.2.2.3) се изпаряват почти до сухо на ротационен вакуум изпарител.

6.2.2.5. Остатъкът се разтваря в 6 сm³ (ml) разтвор на натриев хидроксид (4.9). Прибавят се 20 сm³ (ml) Fehling разтвор (4.16) и съдържанието се прехвърля от колбата в делителна фуния от 50 сm³ (ml) (5.5). Колбата се промива с 8 сm³ (ml) хлороформ (4.3). Разклаща се и хлороформеният слой се филтрува в мерителна колба от 50 сm³ (ml) (5.2).

6.2.2.6. Екстракцията се повтаря три пъти с по 8 сm³ (ml) хлороформ (4.3). Хлороформените фази се филтруват и се събират в мерителната колба от 50 сm³ (ml). Допълва се до марката с хлороформ (4.3) и се разклаща. Измерва се оптическата плътност на оцветения в жълт цвят разтвор при 410 nm спрямо хлороформ (4.3).

7. Стандартна крива

В четири облодънни колби от 100 сm³ (ml) (5.1), всяка от които съдържа 3 сm³ (ml) 30 % разтвор на етанол (4.20), се поставят с пипета 5, 10, 15 и 20 сm³ (ml) порции от стандартния разтвор (4.15.1), съответстващи на 5, 10, 15 и 20 mg хинолин-8-ол. Процедира се, както е описано в 6.2.1.

8. Изчисления

8.1. Течни проби

	a
Съдържание на хинолин-8-ол %(М/М) =	----	x 100,
	M

където:

a е хинолин-8-ол в mg, отчетено от стандартната крива (7);

М - масата на изпитваната проба (6.2.1.1) в mg.

8.2. Твърди проби или кремове

a е хинолин-8-ол в mg, отчетено от стандартната крива (7);

М - масата на изпитваната проба (6.2.2.1) в mg.

9. Повторяемост (Виж ISO 5725.)

За съдържание на хинолин-8-ол около 0,3 % разликата между резултатите от две успоредни изпитвания, проведени с една и съща проба, не трябва да надхвърля по абсолютна стойност 0,02 %.

ХVI. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА АМОНЯК

1. Област на приложение

Определяне на свободен амоняк в козметични продукти.

2. Дефиниция

Съдържанието на амоняк в анализираната проба, определено по този метод, е изразено в % (M/M).

3. Принцип

Към разредената във водно-метанолова среда анализирана проба се добавя разтвор на бариев хлорид. Утайката, която може да се образува, се филтрува или центрофугира. Така по време на парната дестилация се избягва загубата на амоняк от някои амониеви соли, като карбонат и бикарбонат (хидроген карбонат), и тези на мастните киселини, с изключение на амониев ацетат. Амонякът се отделя от филтрата с парна дестилация. Определя се потенциометрично или чрез друго титруване.

4. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.), а водата дестилирана или с еквивалентна чистота.

4.1. Метанол

4.2. Бариев хлорид дихидрат, 25 % (M/V)

4.3. Ортоборна киселина, 4 % (M/V)

4.4. Сярна киселина, 0,25 М

4.5. Антиразпенваща течност

4.6. Натриева основа, 0,5 М

4.7. Индикатор при обратно титруване: смесват се 5 сm³ (ml) 0,1 % (M/V) разтвор на метилрот в етанол с 2 сm³ (ml) 0,1 % (M/V) воден разтвор на метиленово синьо

5. Апаратура

5.1. Стандартно лабораторно оборудване

5.2. Центрофуга с добре затварящи се епруветки от 100 сm³ (ml)

5.3. Дестилационен апарат

5.4. Потенциометър

5.5. Измерващ стъклен електрод и сравнителен каломелов електрод.

6. Процедура

6.1. В мерителна колба от 100 сm³ (ml) се претегля с точност 0,001 g проба (М), съответстваща на 150 mg максимално количество амоняк.

6.2. Прибавят се 10 сm³ (ml) вода, 10 сm³ (ml) метанол (4.1) и 10 сm³ (ml) разтвор на бариев хлорид (4.2). Долива се до 100 сm³ (ml) с метанол (4.1).

6.3. Разбърква се и се оставя за една нощ в хладилник (5 °C).

6.4. Все още студеният разтвор се филтрува или се центрофугира за 10 min в епруветки (5.2), за да се получи бистър филтрат.

6.5. В парния дестилатор (5.3) последователно се отпипетирват 40 сm³ (ml) от този разтвор и 0,5 сm³ (ml) антиразпенваща течност (4.5).

6.6. Дестилирането продължава, докато се събере приблизително 200 сm³ (ml) дестилат в бехерова чаша от 250 сm³ (ml), съдържаща 10 сm³ (ml) стандартна сярна киселина (4.4) и 0,1 сm³ (ml) индикатор (4.7).

6.7. Излишъкът от киселина се титрува със стандартен разтвор на натриева основа (4.6).

6.8. Забележка. При потенциометричното определяне дестилирането се извършва, като за приемник на дестилата се използва бехерова чаша от 250 сm³ (ml), съдържаща 25 сm³ (ml) ортоборна киселина (4.3). Дестилирането продължава, докато се събере 200 сm³ (ml) дестилат. Титрува се с разтвора на сярна киселина (4.4), като се записва кривата на неутрализация (кривата на титруване).

7.Изчисления

7.1. Изчисления в случай на обратно титруване (остатъчно титруване)

където:

М₁ е неговата моларност (4.6);

М₂ - моларността на разтвора на сярната киселина (4.4);

М - масата на анализираната проба (6.1) в mg.

7.2. Изчисления в случай на директно потенциометрично титруване

където:

М₂ - моларността на разтвора на сярната киселина, използвана при титруването (4.4);

M - масата на анализираната проба в mg.

8. Повторяемост (Виж ISO 5725.)

При съдържание на амоняк около 6 % разликата между резултатите на две паралелно извършени определения на една и съща проба не трябва да надвишават абсолютната стойност от 0,6 %.

ХVII. ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НИТРОМЕТАН

1. Област на приложение

Този метод се отнася за идентификация и определяне на нитрометан до около 0,3 % в козметични продукти в аерозолни опаковки.

2. Дефиниция

Съдържанието на нитрометан, определено по този метод, се изразява в % (M/M) нитрометан в цялото съдържание на аерозолната опаковка.

3. Принцип

Нитрометанът се идентифицира чрез цветна реакция. Нитрометанът се определя газхроматографски след добавяне на вътрешен стандарт.

4. Идентификация

4.1. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.), а водата дестилирана или с еквивалентна чистота.

4.1.1. Натриев хидроксид, 0,5 М разтвор.

4.1.2. Реактив на Folin

Разтварят се 0,1 g натриев 3,4-дихидро-3,4-диоксонафтален-1-сулфонат във вода и се разрежда до 100 сm³ (ml).

4.2. Процедура

Към 1 сm³ (ml) от пробата се прибавят 10 сm³ (ml) от 4.1.1 и 1 сm³ (ml) от 4.1.2. Виолетово оцветяване показва наличието на нитрометан.

5. Определяне

5.1. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "за газова хроматография".

5.1.1. Хлороформ (вътрешен стандарт 1).

5.1.2. 2,4-диметилхептан (вътрешен стандарт 2).

5.1.3. Етанол, 95 %.

5.1.4. Нитрометан.

5.1.5. Разтвор на хлороформ (вътрешен стандарт).

В тарирана мерителна колба от 25 сm³ (ml) се претеглят около 0,65 g хлороформ с точност 0,001 g (5.1.1). Долива се до 25 сm³ (ml) с 95 % етанол (5.1.3). Претегля се и се изчислява съдържанието на хлороформ в този разтвор в % (M/M).

5.1.6. Разтвор на 2,4-диметилхептан (вътрешен стандарт).

Приготвя се по същия начин както разтвора на хлороформ, като се претеглят 0,27 mg 2,4-диметилхептан с точност 0,001 g (5.1.2) в мерителна колба от 25 сm³ (ml).

5.2. Апаратура

5.2.1. Газхроматограф с пламъчно-йонизационен детектор.

5.2.2. Апаратура за вземане на проби от аерозолни опаковки (бутилка за прехвърляне, микроспринцовки и др.), съгласно т. II. Лабораторно приготвяне на пробите за изпитване.

5.2.3. Стандартно лабораторно оборудване.

5.3. Процедура

5.3.1. Приготвяне на пробата

В тарирана 100 сm³ (ml) бутилка за прехвърляне, почистена и вакуумирана съгласно начина, описан в т. II. Лабораторно приготвяне на пробите за изпитване (5.3), се поставят около 5 сm³ (ml) от разтворите на вътрешен стандарт (5.1.5 или 5.1.6). Използва се стъклена спринцовка от 10 или 20 сm³ (ml) без игла, приспособена към бутилката за прехвърляне, следвайки процедурата, описана в т. II. Лабораторно приготвяне на пробите за изпитване (5). Претегля се отново, за да се определи поставеното количество. Използвайки същата процедура, в бутилката се прехвърлят около 50 g от съдържанието на пробата в аерозолната опаковка. Отново се претегля, за да се определи количеството на прехвърлената проба. Разбърква се добре.

Инжектират се около 10 ml с посочената микроспринцовка (5.2.2). Правят се 5 инжектирания.

5.3.2. Приготвяне на стандарта

В мерителна колба от 50 сm³ (ml) се претеглят с точност 0,001 g около 0,5 g нитрометан (5.1.4), 0,5 g хлороформ (5.1.1) или 0,21 g 2,4-диметилхептан (5.1.2). Долива се до марката с 95 % етанол (5.1.3). Разбърква се добре. В мерителна колба от 20 сm³ (ml) се поставят 5 сm³ (ml) от този разтвор. Долива се до марката с 95 % етанол (5.1.3).

Инжектират се около 10 ml с посочената микроспринцовка (5.2.2). Правят се 5 инжектирания.

5.3.3. Газхроматографски условия

5.3.3.1. Колона

Състои се от две части: първата - с пълнеж от дидецилфталат върху Gas Chrom Q, а втората - Ucon 50 HB 280X върху Gas Chrom Q. Приготвената комбинирана колона трябва да дава разделяне R, равно или по-добро от 1,5, като:

R = 2(d'(r₂ - r₁))/(W₁ + W₂),

където:

r₁ и r₂ са времената на задържане на двата пика в min;

d' - скоростта на хартията в mm/min.

Като пример следните две части дават желаното разделяне:

Колона А:

Материал - неръждаема стомана.

Дължина - 1,5 m.

Диаметър - 3 mm.

Пълнеж - 20 % дидецилфталат върху Gas Chrom Q (100 - 120 mesh).

Колона Б:

Материал: неръждаема стомана.

Дължина - 1,5 m.

Диаметър - 3 mm.

Пълнеж - 20 % Ucon 50 HB 280X върху Gas Chrom Q (100 - 120 mesh).

5.3.3.2. Детектор

Подходяща чувствителност за електрометъра на пламъчно-йонизационния детектор е 8 x 10^-10А.

5.3.3.3. Температурни условия

Подходящи са следните условия:

Инжектор: 150 °С.

Детектор: 150 °С.

Колона: между 50 и 80 °С в зависимост от използваните колони и апарата.

5.3.4. Подаване на газове

Газ-носител: азот.

Налягане: 2,1 bar.

Дебит на потока: 40 сm³ (ml)/min.

Захранване на детектора: както е посочено от производителя на детектора.

6. Изчисления

6.1. Корекционен коефициент на нитрометан, изчислен спрямо използвания вътрешен стандарт

Ако с "n" се означи нитрометанът:

нека:

kn е неговият корекционен коефициент;

S/n - площта на неговия пик.

Ако с "с" се означи вътрешният стандарт, хлороформ или 2,4 диметилхептан:

нека:

S/c - площта на неговия пик,

тогава:

	М'n		S'c
kn =	-----	x	-----
	М'c		S'n