Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти

2. Принцип

Методът се състои в измерване количеството на присъстващия общ живак. Поради това е необходимо първо да се установи, че в пробата не присъства живак в неорганично състояние и да се идентифицират органоживачните производни, съдържащи се в пробата. След минерализация освободеният живак се измерва чрез безпламъкова атомно-абсорбционна спектрометрия.

3. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.).

3.1. Концентрирана азотна киселина, d₄²⁰ = 1,41 g/сm³ (ml)

3.2. Концентрирана сярна киселина, d₄²⁰ = 1,84 g/сm³ (ml)

3.3. Бидестилирана вода

3.4. Калиев перманганат, 7 % (M/V)

3.5. Хидроксиламин хидрохлорид, 1,5 % (M/V)

3.6. Дикалиев пероксодисулфат, 5 % (M/V)

3.7. Калаен дихлорид, 10 % (M/V)

3.8. Концентрирана солна киселина, d₄²⁰ = 1,18 g/сm³ (ml)

3.9. Стъклена вата, импрегнирана с паладиев дихлорид, 1 % (M/M).

4. Апаратура

4.1. Стандартно лабораторно оборудване.

4.2. Апарат за безпламъково атомно-абсорбционно определяне на живак (техника на студените пари), включително необходимата стъклария. Оптичен път на кюветата - минимум 10 сm.

5. Процедура

Вземат се обичайните предпазни мерки за анализ на следи от живак.

5.1. Разлагане на пробата

5.1.1. Претеглят се 0,15 g от пробата (М) с точност 0,001 g. Прибавят се 10 сm³ (ml) азотна киселина (3.1) и се оставя да се разлага 3 h в херметично затворена колба на водна баня при 55 °С, като се разклаща често. Едновременно се разработва и празна проба на реактивите.

5.1.2. След охлаждане се прибавят 10 сm³ (ml) сярна киселина (3.2) и се връща на водната баня при 55 °С за 30 min.

5.1.3. Колбата се поставя в ледена баня и внимателно се прибавят 20 сm³ (ml) вода (3.3).

5.1.4. На порции се прибавят по 2 сm³ (ml) от 7 % калиев перманганат (3.4), докато разтворът остане оцветен. Връща се във водната баня при 55 °С за 15 min.

5.1.5. Прибавят се 4 сm³ (ml) разтвор на дикалиев пероксидисулфат (3.6). Продължава се загряването на водна баня при 55 °С за 30 min.

5.1.6. Оставя се да се охлади и съдържанието на колбата се прехвърля в мерителна колба от 100 сm³ (ml). Колбата се промива с 5 сm³ (ml) хидроксиламинхидрохлорид (3.5) и след това се промива 4 пъти с по 10 сm³ (ml) вода (3.3). Полученият разтвор трябва да бъде напълно безцветен. Долива се до марката с вода (3.3).

5.2. Определяне

5.2.1. 10 сm³ (ml) от разтвора за изпитване (5.1.6) се поставят в стъкления съд за определяне на студени пари живак (4.2). Разрежда се със 100 сm³ (ml) вода (3.3) и последователно се прибавят 5 сm³ (ml) сярна киселина (3.2) и 5 сm³ (ml) калаен дихлорид (3.7). Разбърква се след всяко добавяне. Изчакват се 30 sec, за да се редуцират всички живачни йони до метално състояние, и се отчита резултатът (n).

5.2.2. Поставя се известно количество стъклен памук, импрегниран с паладиев дихлорид (3.9), между съда за редукция на живака и проточната кювета на инструмента (4.2). Повтаря се процедурата 5.2.1 и се записва резултатът. Ако резултатът не е нула, минерализацията е непълна и анализът трябва да се повтори.

6. Изчисления

Нека:

М е масата на пробата за изпитване в mg;

Количеството живак, изразено като % (M/M) живак, се изчислява по формулата:

7.1. За подобряване на минерализацията може да се започне с разреждане на пробата.

7.2. Ако се предполага абсорбция на живак от субстрата, трябва да се проведе количествено определяне по метода на стандартните добавки.

8. Повторяемост (Виж ISO 5725.)

За съдържание на живак около 0,007 % разликата между две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,00035 %.

ХХIII. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА АЛКАЛНИ И АЛКАЛОЗЕМНИ СУЛФИДИ

1. Област на приложение

Методът се отнася за определяне на сулфиди, присъстващи в козметични продукти. Присъствието на тиоли и други редуциращи агенти (включително сулфити) не пречи.

2. Дефиниция

Концентрацията на сулфиди, определена по този метод, се изразява в % (M/M) сяра.

3. Принцип

След подкисляване на средата сероводородът се увлича с ток от азот и се свързва под формата на кадмиев сулфид. Последният се филтрува, промива и след това се определя йодометрично.

4. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.), а водата дестилирана или с еквивалентна чистота.

4.1. Концентрирана солна киселина, d₄²⁰ = 1,19 g/сm³ (ml).

4.2. Натриев тиосулфат, 0,1 М стандартен разтвор.

4.3. Йод, 0,05 М стандартен разтвор.

4.4. Динатриев сулфид.

4.5. Кадмиев диацетат.

4.6. Концентриран разтвор на амоняк, d₄²⁰ = 0,90 g/сm³ (ml).

4.7. Амонячен разтвор на кадмиев диацетат: разтварят се 10 g кадмиев диацетат в около 50 сm³ (ml) вода. Добавя се амоняк (4.6), докато първоначално получената утайка отново се разтвори (примерно около 20 сm³ (ml). Долива се с вода до общ обем 100 сm³ (ml).

4.8. Азот.

4.9. Амоняк, 1 М.

5. Апаратура

5.1. Стандартно лабораторно оборудване.

5.2. Облодънна тригърлена колба на шлиф от 100 сm³ (ml).

5.3. Две конични колби от 100 сm³ (ml) на шлиф, снабдени с приставка, съдържаща потапяща се тръба за подвеждане на газ и странична тръба за неговото отвеждане.

5.4. Фуния с дълга опашка.

6. Процедура

6.1. Увличане и фиксиране на сероводорода

6.1.1. Работи се с опаковка на продукта, която не е била отваряна преди това. В тригърлена колба (5.2) се претегля с точност 0,001 g такава маса (М) от продукта, изразена в g, която да съответства на не повече от 30 mg сулфидни йони. Прибавят се 60 сm³ (ml) вода и няколко капки пеногасител.

6.1.2. Във всяка от двете конични колби (5.3) се поставят по 50 сm³ (ml) от разтвор (4.7).

6.1.3. Към облодънната колба (5.2) се присъединяват: фуния с кран, потапяща се в течността тръба и тръба за отвеждане на газа. Отвеждащата тръба се свързва с конични колби, свързани последователно, с помощта на тръби от PVC.

Забележка: Посочената апаратура се проверява за липса на утечки по следния начин: симулирайки условията на изпитването, изпитваният продукт се замества с 10 сm³ (ml) разтвор на натриев сулфид (приготвен от 4.4), който съдържа "Х" mg сулфид (определен йодометрично). Нека "Y" mg е сулфидът, определен в края на тази операция. Разликата между количество "Х" и количество "Y" не трябва да е повече от 3 %.

6.1.4. В продължение на 15 min през облодънната колба (5.2) се продухва азот (4.8) със скорост 2 мехурчета/sec, за да се измести съдържащият се в нея въздух.

6.1.5. Облодънната колба се нагрява до 85 ± 5 °С.

6.1.6. Спира се подаването на азот (4.8) и през фунията се прибавят капка по капка 40 сm³ (ml) солна киселина (4.1).

6.1.7. Когато е прибавена почти всичката киселина, се пуска отново токът от азот (4.8), като във фунията се оставя минимален слой течност, за да се избегне излитане на сероводород.

6.1.8. Нагряването се прекратява след 30 min. Колбата (5.2) се оставя да се охлади, като подаването на азот продължава поне още 1 h и 30 min.

6.2. Титруване

6.2.1. Кадмиевият сулфид се филтрува през фуния с дълга опашка (5.4).

6.2.2. Коничните колби (5.3) се промиват първо с амонячен разтвор (4.9), който се излива върху филтъра. След това се промиват с дестилирана вода, която се използва за промиване на утайката върху филтъра.

6.2.3. Промиването на утайката завършва с още 100 сm³ (ml) вода.

6.2.4. Хартиеният филтър се поставя в първата конична колба, която съдържа утайката. Добавят се 25 сm³ (ml) (n1) разтвор на йод (4.3), около 20 сm³ (ml) солна киселина (4.1) и 50 сm³ (ml) дестилирана вода.

6.2.5. Определя се излишъкът на йод, като се титрува с разтвор на натриев тиосулфат (n₂) (4.2).

7. Изчисления

Съдържанието на сулфиди в пробата, изразено като сяра в % (M/M), се изчислява по следната формула:

% сяра = 32(n₁x₁ - n₂x₂)/20М,

където:

n₁ е използваният стандартен разтвор на йод (4.3) в сm³ (ml);

n₂ - стандартният разтвор на натриев тиосулфат (4.2) в сm³ (ml);

x₂ - моларността на този разтвор;

М - масата на пробата за изпитване в g.

8. Повторяемост (Виж ISO 5725.)

За съдържание на сулфиди около 2 % (M/M), разликата между две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,2 % (M/M).

ХХIV. ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ГЛИЦЕРОЛ 1-(4-АМИНОБЕНЗОАТ)

А. ИДЕНТИФИКАЦИЯ

1. Област на приложение

Методът се отнася за откриване на a-моноглицерил 4-аминобензоат (глицерол 1-(4-аминобензоат). Определя се и етил-4-аминобензоат (бензокаин INN), който може да присъства като онечистване.

2. Принцип

Идентификацията се извършва чрез тънкослойна хроматография на силикагел с флуоресцентен индикатор и откриване на свободна първична аминогрупа чрез образуване на диазо багрило върху плаката.

3. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.), а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.

3.1. Смес от разтворители: циклохексан : пропан-2-ол : стабилизиран дихлорметан = 48:64:9 (V/V/V).

3.2. Подвижна фаза: петролеев етер (40-60) : бензен : ацетон : разтвор на амониев хидроксид (min 25 % NH3) = 35:35:35:1 (V/V/V/V).

3.3. Реактив за проявяване:

а) натриев нитрит: 1 g в 100 cm³ (ml) 1 М солна киселина (приготвя се непосредствено преди употреба);

б) 2-нафтол: 0,2 g в 100 cm³ (ml) 1 М калиев хидроксид.

3.4. Стандартни разтвори:

- a-моноглицерил 4-аминобензоат: 0,05 g в 100 cm³ (ml) смесен разтворител (3.1);

- етил 4-аминобензоат: 0,05 g в 100 cm³ (ml) смесен разтворител (3.1).

3.5. Плаки със силикагел 60 F254 с дебелина на слоя 0,25 mm, 20 x 20 сm.

4. Апаратура

4.1. Стандартна апаратура за тънкослойна хроматография.

4.2. Ултразвукова вана.

4.3. Филтър Мillipore FH 0,5 mm или еквивалентен.

5. Процедура

5.1. Приготвяне на пробата

В мерителна колба от 10 cm³ (ml) се претеглят 1,5 g с точност 0,001g от изпитвания продукт. Долива се до марката с разтворител (3.1). Колбата се затваря и се оставя поне един час при стайна температура в ултрaзвукова вана (4.2). Филтрува се през филтър Мillipore (4.3) и филтратът се използва за хроматографиране.

5.2. Тънкослойна хроматография

Върху плаката (3.5) се нанасят по 10 ml от разтвора на пробата (5.1) и стандартните разтвори (3.4).

Хроматограмата се развива до 15 сm височина във вана, предварително наситена с подвижната фаза (3.2). Изсушава се при стайна температура.

5.3. Проявяване на петната

5.3.1. Плаката се наблюдава на УВ-светлина с дължина на вълната 254 nm.

5.3.2. Напълно изсушената плака се напръсква с реактив 3.3 (а).

Подсушава се при стайна температура за 1 min и веднага се напръсква с реактив 3.3 (б).

Плаката се изсушава в сушилня при 60 °С. Появяват се оранжеви петна на a-моноглицерил 4-аминобензоат с Rf-0,07 и на етил 4-аминобензоат с Rf-0,55.

Б. ОПРЕДЕЛЯНЕ

1. Област на приложение

Методът се отнася за определяне на a-моноглицерил 4-аминобензоат. Определя се също и етил 4-аминобензоат. Не може да се определя съдържание, по-голямо от 5 % (M/M) a-моноглицерил 4-аминобензоат и 1 % (M/M) етил 4-аминобензоат.

2. Дефиниция

Съдържанието на a-моноглицерил 4-аминобензоат и етил 4-аминобензоат, определени по този метод, се изразяват в % (М/M) от масата на пробата.

3. Принцип

Изпитваният продукт се суспендира в метанол и след подходяща обработка на пробата се определя чрез високоефективна течна хроматография (ВЕТХ).

4. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация за "ВЕТХ ", а водата - бидестилирана.

4.1. Метанол.

4.2. Калиев дихидрогенортофосфат (KH₂PO₄).

4.3. Цинков диацетат (Zn(CH₃COO) ₂.2H₂O).

4.4. Оцетна киселина (d₄²⁰ = 1,05).

4.5. Тетракалиев хексацианоферат (K₄(Fe(CN) ₆).3H₂O).

4.6. Етил 4-хидроксибензоат.

4.7. a-моноглицерил 4-аминобензоат.

4.8. Етил 4-аминобензоат.

4.9. Разтвор на фосфатен буфер, 0,02 М: Разтварят се 2,72 g калиев дихидрогенортофосфат (4.2) в един литър вода.

4.10. Подвижна фаза: фосфатен буфер (4.9) : метанол (4.1) = 61:39 (V/V).

Съставът на подвижната фаза може да бъде променен така, че да се постигне разделяне R і 1,5.

R = 2(d'R₂ - d'R₁)/(W₁ + W₂),

където:

W₁ и W₂ - широчините на пиковете при половината на височината им в mm;

d' е скоростта на хартията в mm/min.

4.11. Основен разтвор на a-моноглицерил 4-аминобензоат: претегля се около 0,04 g с точност 0,001 g a-моноглицерил 4-аминобензоат и се поставят в мерителна колба от 100 cm³ (ml). Разтварят се в 40 cm³ (ml) метанол (4.1). Долива се до марката с буферен разтвор (4.9) и се разбърква.

4.12. Основен разтвор на етил 4-аминобензоат: претегля се около 0,04 g с точност 0,001 g етил 4-аминобензоат и се поставят в мерителна колба от 100 cm³ (ml). Разтваря се в 40 cm³ (ml) метанол (4.1). Долива се до марката с буферен разтвор (4.9) и се разбърква.

4.13. Разтвор на вътрешен стандарт: претегля се около 0,05 g с точност 0,001g етил 4-хидроксибензоат (4.6) и се поставя в мерителна колба от 100 cm³ (ml). Разтваря се в 40 cm³ (ml) метанол (4.1). Долива се до марката с буферен разтвор (4.9) и се разбърква.

4.14. Стандартни разтвори: приготвят се четири стандартни разтвора чрез прибавяне в 100 cm³ (ml) подвижна фаза (4.10) на горните разтвори съгласно следната таблица:

(*) Тези стойности са дадени за сведение и съответстват на точните маси от 4.11, 4.12 и 4.13.

Забележка. Тези разтвори могат да бъдат приготвени по различен начин.

4.15. Разтвор на Carrez I: 26,5 g тетракалиев хексацианоферат (4.5) се разтварят във вода и обемът се довежда до 250 cm³ (ml).

4.16. Разтвор на Carrez II: 54,9 g цинков диацетат (4.3) и 7,5 cm³ (ml) оцетна киселина (4.4) се разтварят във вода и обемът се довежда до 250 cm³ (ml).

4.17. Lichrosorb RP-18 на Merck или еквивалентен, със среден размер на частиците 5 mm.

5. Апаратура

5.1. Стандартно лабораторно оборудване.

5.2. ВЕТХ апарат, снабден с UV детектор с променлива дължина на вълната и термостат, нагласен на 45 °С.

5.3. Колона от неръждаема стомана: дължина - 25 сm; вътрешен диаметър - 4,6 mm; пълнеж - Lichrosorb RP-18 (4.17).

5.4. Ултразвукова вана.

6. Процедура

6.1. Приготвяне на пробата.

6.1.1. Претегля се около 1,0 g от пробата с точност 0,001 g в стъклена чаша от 100 cm³ (ml) и се прибавят 10 cm³ (ml) метанол (4.1).

6.1.2. Чашата се поставя в ултразвукова вана (5.4) за 20 min за получаване на суспензия. Така получената суспензия се прехвърля количествено в мерителна колба от 100 cm³ (ml), използвайки не повече от 75 cm³ (ml) подвижна фаза (4.10). Последователно се прибавят 1,0 cm³ (ml) разтвор на Carrez I (4.15) и 1,0 cm³ (ml) разтвор на Carrez II (4.16), като се разбърква след всяко прибавяне. Долива се до марката с подвижна фаза (4.10), разбърква се отново и се филтрува през нагънат хартиен филтър.

6.1.3. В мерителна колба от 50 cm³ (ml) се прехвърлят с пипета 3,0 cm³ (ml) от получения в 6.1.2 филтрат и 5 cm³ (ml) от разтвора на вътрешен стандарт (4.13). Долива се до марката с подвижната фаза (4.10) и се разбърква. Така полученият разтвор се използва за провеждане на хроматографския анализ, съгласно т. 6.2.

6.2. Хроматографиране.

6.2.1. Скоростта на потока на подвижната фаза (4.10) се нагласява на 1,2 cm³ (ml)/min, а температурата на колоната на 45 °С.

6.2.2. Детекторът (5.2) се настройва на 274 nm.

6.2.3. С микроспринцовка в хроматографа се дозират най-малко два пъти 20 ml от разтвора (6.1.3) и се измерват площите на пиковете.

6.3. Стандартна крива.

6.3.1. Инжектират се 20 ml от всеки стандартен разтвор (4.14) и се измерват площите на пиковете.

6.3.2. За всяка концентрация се изчислява отношението между площите на пиковете на a-моноглицерил 4-аминобензоата и площите на пиковете на вътрешния стандарт. На графиката тези отношения се нанасят по абсцисата, а по ординатата се нанасят отношенията на съответните маси.

6.3.3. По същия начин се процедира и за етил 4-хидроксибензоата.

7. Изчисления

7.1. От стандартната крива, получена съгласно 6.3, се отчитат съотношенията на масите (RP₁, RP₂), съответстващи на отношенията между площите на пиковете, изчислени в 6.2.3,

където:

RP₁ е масата на a-моноглицерил 4-аминобензоат към масата на етил 4-хидроксибензоата в g;

7.2. От получените отношения на масите се изчислява съдържанието на a-моноглицерил 4-аминобензоат и етил 4-аминобензоат, изразено в % (M/M), съгласно формулите:

където:

M - количеството на пробата (6.1.1) в g.

8. Повторяемост (Виж ISO 5725.)

За съдържание на a-моноглицерил 4-аминобензоат от 5 % (M/M) разликата между резултатите от две успоредни определяния, извършени на една и съща проба, не трябва да превишава по абсолютна стойност 0,25 % (M/M).

За съдържание на етил 4-аминобензоат 1 % (M/M) разликата между резултатите от две успоредни определяния, извършени на една и съща проба, не трябва да превишава по абсолютна стойност 0,1 % (M/M).

9. Забележки

9.1. Преди провеждане на анализите се проверява дали пробата съдържа вещества, които се застъпват с пика на вътрешния стандарт (етил 4-хидроксибензоат) на хроматограмата.

9.2. За да се провери отсъствието на всякакво застъпване, определянето се повтаря при променено относително съотношение на метанола в подвижната фаза с 10 %.

ХХV. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ХЛОРБУТАНОЛ

1. Област на приложение

Методът се отнася за определяне на хлорбутанол (INN) до максимална концентрация от 0,5 % (M/M) във всички козметични продукти, с изключение на аерозолите.

2. Дефиниция

Съдържанието на хлорбутанол, определено по този метод, се изразява в % (M/M) на пробата.

3. Принцип

След подходяща обработка на продукта, който ще се анализира, определянето се провежда с газова хроматография, като се използва 2,2,2-трихлоретанол за вътрешен стандарт.

4. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "за газова хроматография".

4.1. Хлорбутанол (1,1,1-трихлор-2-метилпропан-2-ол).

4.2. 2,2,2-трихлоретанол.

4.3. Абсолютен етанол.

4.4. Стандартен разтвор на хлорбутанол: 0,025 g в 100 cm³ (ml) етанол (4.3) (M/V).

4.5. Стандартен разтвор на 2,2,2-трихлоретанол: 4 mg в 100 cm³ (ml) етанол (4.3) (M/V).

5. Апаратура

5.1. Стандартно лабораторно оборудване.

5.2. Газхроматограф с електронулавящ детектор, Ni63.

6. Процедура

6.1. Приготвяне на пробата

Претеглят се между 0,1 и 0,3 g от пробата с точност 0,001 g (М). Поставят се в мерителна колба от 100 cm³ (ml). Разтваря се в етанол (4.3), прибавя се 1 cm³ (ml) от разтвора на вътрешен стандарт (4.5) и се долива до марката с етанол (4.3).

6.2. Газхроматографски условия

6.2.1. Работните условия трябва да дават разделяне R і 1,5.

R = 2(d'R₂ - d'R₁)/(W₁ + W₂),

където:

W₁ и W₂ - широчините на пиковете при половината на височината им в mm;

d' е скоростта на хартията в mm/min.

6.2.2. Като пример следните работни условия дават желаното разделяне:

В пет мерителни колби от 100 cm³ (ml) се поставя по 1 cm³ (ml) от стандартния разтвор (4.5) и съответно 0,2; 0,3; 0,4; 0,5 и 0,6 cm³ (ml) от разтвор 4.4, доливат се до марката с етанол (4.3) и се разбъркват. В хроматографа се инжектира по 1 ml от всеки от тези разтвори, съобразно работните условия, описани в 6.2.2, и се построява стандартна крива, като на абсцисата се нанася отношението на масата на хлорбутанола към масата на 2,2,2-трихлоретанола, а на ординатата - отношението между съответните площи на пиковете.