Наредба №39 от 26 август 2010 Г. За утвърждаване на медицински стандарт по профилактика и контрол на вътреболничните инфекции
Изтегляне 3.29 Mb.
|
|
(1) С изключение на случаите, определени от БКВБИ, напр. неутропенични/трансплантирани пациенти. (2) При тези заболявания се изискват и контактни предпазни мерки. (3) Всички отпадъци трябва да се третират като "Опасни отпадъци". (4) Да се работи внимателно с игли, спринцовки и остри предмети. Да се използват непробиваеми контейнери. Иглите да не се разчленяват, закапачват и огъват. При контакт с кръв и телесни течности замърсеното място незабавно да се измие, да се уведоми компетентното и оторизирано лице и да се вземат съответни мерки. (5) Определят се от местните разпореждания. (6) При менингококова инфекция допълнителните мерки се преустановяват след 24-часова ефективна антибиотична терапия. Същите са изискванията при инфекциите със стрептококи група А, когато се касае за фарингеално носителство. В определени случаи с инфекции, причинени от стрептококи група А (напр. в отделения за изгаряне), пациентите трябва да бъдат изолирани по-продължително, за времето през което се установява причинителят в раната от изгаряне. 20.3.2. Необходими допълнителни предпазни мерки: 20.3.2.1. Пациентът се настанява в единична стая или в стая с пациент със същата инфекция (кохортна изолация), като се взема предвид епидемиологичната характеристика на заболяването и особеностите на групата пациенти. 20.3.2.2.Преди влизане в стаята на пациента се слагат чисти, нестерилни ръкавици. 20.3.2.3. При влизане в болничната стая се облича изолационна престилка, ако се налага пряк контакт с пациента, повърхности или други предмети в помещението. 20.3.2.4. Ограничава се движението и транспортирането на пациента извън стаята. Когато се налага преместване, се вземат предпазни мерки за намаляване до минимум на риска от разпространение на инфекцията (раздел XX). 20.3.2.5. Извършва се подходящо почистване и дезинфекция на повърхности и предмети в стаята. 20.4. Предпазни мерки при инфекции, предавани по въздушно-капков път. 20.4.1. Инфекциите, предавани по въздушно-капков път, са резултат от контакт на лигавиците на носа и устата или конюнктивата на възприемчив към инфекцията индивид с капковия аерозол (с по-едрите частици > 5 µm), който съдържа причинителите и се отделя от инфектирания пациент при кашляне, кихане, говорене или при манипулации като трахеална аспирация и се предава ефективно на разстояние до 1 - 2 метра от пациента. Болести, предавани по въздушно-капков път, са: менингококова инфекция, пневмококова пневмония, паротит, пертусис, рубеола, грип и др. (табл. 6). 20.4.2. Необходими допълнителни предпазни мерки: 20.4.2.1. Пациентът се настанява в единична стая или в стая с пациент със същата инфекция (кохортна изолация). 20.4.2.2. Персоналът ползва маска при грижи, които се полагат на разстояние, по-малко от рисковото (до 1 - 2 метра от пациента). 20.4.2.3. Пациентът носи хирургична маска при транспортиране. 20.4.2.4. Няма специални изисквания към вентилацията на стаята, съблюдават се общите изисквания, посочени в раздел XXIV. 20.4.2.5. Извършва се целева дезинфекция на повърхности при устойчиви микроогранизми (напр. C.diphtheriae, S. Aureus). 20.5. Предпазни мерки при инфекции, предавани по аерогенен път. 20.5.1. С тези предпазни мерки се цели намаляване на риска от инфекции, предавани по аерогенен път, чрез капкови ядра, които представляват остатъчно вещество от отделяните от болния капчици, изпаряващи се до частици с размер от 1 до 5 µm и задържащи се във въздуха за неопределен период от време. Болести, които се предават по този път, са активни форми на белодробна туберкулоза, варицела, белодробна чума и др. (табл. 6). 20.5.2. Необходими допълнителни предпазни мерки: 20.5.2.1. Пациентът се настанява в индивидуален бокс с подходяща вентилация съгласно изискванията на т. 2.8 и таблици 14, 15 и 16 от раздел XXIV: при затворена врата отвеждащите вентилационни въздуховоди са отдалечени от въвеждащите (въздухът се отвежда далеч от входове на сградата и места, където е обичайно преминаването и събирането на повече хора). 20.5.2.2. Персоналът носи високоефективни маски, респираторен тип по т. 9.2.2 и 9.2.3. 20.5.2.3. Пациентът не напуска стаята или неговото движение и преместване от стаята се ограничава до минимум. 20.5.2.4. При преместване пациентът носи хирургична маска. 20.5.2.5. Извършва се целева дезинфекция на повърхности и предмети, с които пациентът е в чест контакт (при устойчиви микроорганизми, напр. М. tuberculosis), а при преместване и изписване - щателна крайна дезинфекция. 20.6. Абсолютна (стриктна) изолация (при хеморагична треска, метицилин-резистентен S. aureus, SARS и др.). 20.6.1. Такъв тип изолация се изисква, когато съществува риск от инфекция, предизвикана от силно патогенен или друг необичаен инфекциозен агент, с възможни различни пътища на предаване. 20.6.2. Необходими допълнителни предпазни мерки: а) изолатор или инфекциозно отделение; б) високоефективни маски, респираторен тип по т. 9.2.3, ръкавици, престилки, шапка, защита за очите за всички, влизащи в стаята; в) хигиена на ръцете при влизане и излизане от стаята; г) дезинфекция на медицинските инструменти до леглото на болния; д) изгаряне в инсинератор на екскретите, телесни течности, назофарингеални секрети; е) дезинфекция на бельото; ж) ограничаване на посетители/придружаващи лица и влизането на персонала; з) крайна дезинфекция; и) използване на оборудване за еднократна употреба; й) осигурена безопасност при транспорт и изследване на проби от пациента. 21. Профилактика на основните групи ВБИ 21.1. Инфекции на пикочните пътища 21.1.1. Tрансуретралната катетеризация и ендоскопските урологични манипулации са свързани с най-голям риск от инфекции на пикочните пътища. 21.1.2. За намаляване риска от инфекция се препоръчва: а) строга индикация за катетеризация; б) намаляване продължителността на катетеризацията; в) използване на безопасни техники при поставяне и поддържане на уретрални катетри; г) използване на подходящи материали. 21.1.3. Основните рискови фактори от страна на пациента са: а) женски пол; б) напреднала възраст; в) диабет; г) колонизация на отвора на пикочния канал. 21.1.4. Критериите за диагнозата инфекция на пикочните пътища са посочени в раздел XI. 21.1.5. Превантивни мерки 21.1.5.1. Изисквания към персонала: 21.1.5.1.1. Катетеризирането се извършва само от лица, които са обучени в техниката за поставяне и изискванията за асептика и антисептика (Категория ІБ). 21.1.5.1.2. Задължително се извършва хигиенна дезинфекция на ръцете преди манипулация с катетър или дренажна система (Категория ІБ). 21.1.5.2. Изисквания за материалите, техниката за поставяне и обгрижване на пациентите с уринарен катетър: 21.1.5.2.1. Постоянните катетри на пикочния мехур се поставят само при строга индикация и се отстраняват колкото може по-скоро (Категория ІБ). 21.1.5.2.2. Извършва се тоалет на перинеалната област преди манипулацията. 21.1.5.2.3. Използват се стерилни ръкавици, покривки, тампони (или стерилна пинсета в екстрени случаи, когато катетеризирането се извършва от едно лице), антисептик за деконтаминиране на отвора на пикочния канал (спазва се времето за въздействие) и стерилен гел (Категория ІБ). 21.1.5.2.4. При продължителна катетеризация (>5 дни) на пикочния мехур и след по-големи оперативни интервенции се предпочитат супрапубичните постоянни катетри, като се взимат предвид противопоказанията (Категория ІБ). 21.1.5.2.5. При краткотраен дренаж ( 5 дни) се избира между постоянния трансуретрален катетър, супрапубичния катетър или строго асептичното, интермитиращо еднократно катетеризиране (Категория ІБ). 21.1.5.2.6. При поставяне на трансуретрален постоянен катетър на пикочния мехур за краткотраен дренаж ( 5 дни) може да се използва латексов катетър, ако е изключена алергия към латекс (Категория ІІ). 21.1.5.2.7. За продължителен дренаж се предпочитат силиконови катетри (Категория ІБ). 21.1.5.2.8. Използването на постоянни катетри с антимикробно покритие е с недоказана ефективност за профилактика на инфекциите (Категория ІІІ). Спазва се строга асептична техника по време на поставяне на катетъра или при други инвазивни урологични процедури (напр. цистоскопия, уродинамично тестване, цистография) (Категория ІБ). 21.1.5.2.9. Големината на катетъра трябва да е съобразена с размерите на Meatus urethrae (Категория ІБ). 21.1.5.2.10. За атравматична уретрална апликация се използва стерилен обезболяващ лубрикант за еднократна употреба, който може да съдържа антисептик. 21.1.5.2.11. Използват се само стерилни затворени системи за отвеждане на урината (Категория ІА). 21.1.5.2.12. Катетърът и дренажната тръба не се разединяват (Категория ІА). Ако се налага разединяване, съединението се дезинфектира предварително (Категория ІБ). 21.1.5.2.13. Промивки и вливания се извършват само при урологична индикация, но не и за профилактика на инфекции (Категория ІБ). 21.1.5.2.14. За да се осигури оттичането на урината, трябва да се избягва прегъване на катетъра и дренажната система (Категория ІБ). 21.1.5.2.15. Колекторната торба трябва да виси свободно под нивото на пикочния мехур, без да се допира до пода (Категория ІБ). 21.1.5.2.16. Не се препоръчва интермитиращото прещипване на постоянния катетър преди отстраняването му с цел повишаване капацитета на пикочния мехур, респ. възстановяване на нормалния микционен ритъм (т. нар. тренировки на пикочния мехур) (Категория ІБ). 21.1.5.2.17. Тоалет на перинеалната област се извършва веднъж или два пъти дневно с вода и течен сапун, без добавка на антисептици. Избягва се дърпане на катетъра (Категория ІБ). Използват се еднократни нестерилни ръкавици (Категория ІБ). 21.1.5.2.18. Инкрустациите по катетъра в близост до отвора на пикочния канал се отстраняват внимателно с тампон, напоен с водороден пероксид (3%) (Категория ІІ). 21.1.5.2.19. Постоянните катетри на пикочния мехур не се сменят рутинно, а в зависимост от нуждата (напр. при обструкция, замърсяване и др.) (Категория ІБ). 21.1.5.3 Микробиологично изследване и употреба на антибиотици при катетеризация 21.1.5.3.1. Урина за микробиологично изследване се взема само от предвидените за целта места на дренажната система, в близост до пациента, след предварителна дезинфекция чрез забърсване (Категория ІБ). 21.1.5.3.2. Не се провежда антибиотична профилактика при поставяне или при поставен катетър (Категория ІБ). 21.2. Инфекции на хирургичното място (постоперативни раневи инфекции) 21.2.1. Основни рискови фактори за развитие на постоперативни раневи инфекции: а) общото състояние на пациента (възраст, режим на хранене, имуносупресия и др.); б) степен на контаминация на хирургичната рана; в) продължителност на предоперативния болничен престой; г) метод на предоперативното обезкосмяване; д) продължителност на операцията; е) операционна техника; ж) наличие на огнище на инфекция извън операционната област; з) използване на дренажи. 21.2.2. Критериите за диагнозата постоперативна ранева инфекция са посочени в раздел XI. 21.2.3. Изисквания към персонала: 21.2.3.1. Персоналът в операционните зали не носи бижута, лак за нокти или изкуствени нокти. 21.2.3.2. Ноктите на пръстите на ръцете трябва да са късо (неповече от 0,5 см) и овално изрязани като условие за качествено извършване на хирургична дезинфекция (Категория ІБ). Всички лица в операционната зала носят хирургично облекло с дълги ръкави, което се ползва само в операционния блок. 21.2.3.3. Преди влизане в операционната зала се поставят шапка и маска за устата и носа (Категория ІБ). Шапката и маската трябва да покриват изцяло окосмената част на главата и брадата, както и устата и носа (Категория ІБ). Маската се сменя при всяка операция и при видимо замърсяване или намокряне (Категория ІБ). 21.2.3.4. Операционният екип извършва хирургична дезинфекция на ръцете преди всяка операция (Категория ІА). След хирургична дезинфекция на ръцете операционният екип поставя в операционната зала стерилна връхна престилка, след което и стерилни ръкавици (Категория ІВ). 21.2.3.5. При операции, при които е възможна контаминация с кръв и/или телесни течности, се носят непромокаеми връхни престилки (Категория ІА). 21.2.3.6. Поставянето на два чифта ръкавици се препоръчва при операции, за които от опит се знае, че са свързани с нарушаване целостта на ръкавиците (Категория ІБ), и когато се оперират пациенти, за които е известно, че са инфектирани с кръвнопреносими патогени. Ръкавиците се сменят незабавно след всяко нарушаване на тяхната цялост. 21.2.4. Предоперативни мерки 21.2.4.1. Болничният престой преди операция се съкращава до минимум. По възможност съществуващите инфекции се лекуват предварително (Категория ІА). Кожата на пациента в областта на операцията се почиства основно извън операционната зала (Категория ІБ). 21.2.4.2.Предоперативна депилация - извършва се непосредствено преди оперативната интервенция чрез подстригване или чрез химически метод на обезкосмяване (Категория ІА). Не се препоръчва обезкосмяване чрез бръснене. 21.2.4.3. В операционната зала се извършва антисептична обработка на оперативното поле от центъра към периферията (Категория ІА). В рамките на предписаната експозиция дезинфектираната повърхност се поддържа влажна (Категория ІА). Обработената площ трябва да бъде достатъчно голяма, за да включи цялата инцизия и прилежащата кожа толкова, че хирургът да може да работи без контакт с необработена кожа. 21.2.4.4. След дезинфекция на кожата съседните части около областта на операцията се покриват със стерилни кърпи. Инцизионните фолиа нямат предимства по отношение на хигиената (Категория ІА). 21.2.5. Интраоперативни мерки 21.2.5.1. При операции, за които се предполага, че е възможна поява на аерозоли/пръски секрет, се носят предпазни очила (Категория ІБ). 21.2.5.2. Ако по време на операцията се контаминира връхната престилка, стерилното поле или хирургични ръкавици, те се сменят, а операционното поле се покрива наново. Същото важи и за прехода от нечистата към чистата фаза на операцията. Смяната на операционната престилка или операционните ръкавици се извършва встрани от операционното поле (Категория ІБ). 21.2.5.3. По отношение на останалия операционен персонал контаминирането на ръцете се предотвратява с носене на предпазни ръкавици. След допир до контаминирани предмети (напр. манипулации по маската) незабавно се извършва хигиенна дезинфекция на ръцете (Категория ІА). 21.2.5.4. Използва се щадяща операционна техника и затворен дренаж на раната. 21.2.6. Прилага се периоперативна антибиотична профилактика съгласно болничната антибиотична политика. 21.2.7. При провеждане на планови интервенции в една операционна зала се спазва следната последователност: най-напред се правят операции на чисти, след това - на чисти контаминирани, на контаминирани и най-накрая - на инфектирани рани. 21.2.8. Превантивни мерки, свързани със средата в операционната зала: 21.2.8.1. По време на операцията се ограничава до минимум броят на присъстващите в операционната зала, тяхното движение и разговорите, вратите на операционната зала остават затворени (Категория ІБ). 21.2.8.2. Препоръчва се в операционните зали да се поддържа положително налягане. 21.2.8.3. Изработва се план за почистване и дезинфекция на операционната зала, който включва: 21.2.8.3.1. Всяка сутрин преди започване на работа и след всяка операция се извършва почистване и дезинфекция на всички хоризонтални повърхности. 21.2.8.3.2. В края на работния ден се извършва цялостно почистване и дезинфекция на операционната зала, вкл. апаратура и инвентар. 21.2.8.3.3. Веднъж седмично се извършва цялостно почистване и дезинфекция на пространството на операционния блок, включително всички прилежащи помещения с дезинфектант със спороцидно действие. 21.2.8.3.4. Операционните зали, които влизат в група 1 на таблица 14 от раздел XXIV и особено залите за високорискова хирургия (напр. ортопедични процедури с импланти, трансплантация, сърдечна и съдова хирургия и др.) трябва да са оборудвани със защитни зони, чрез беден на турболенции, стерилен еднопосочен въздушен поток и да отговарят на изискванията, посочени в таблици 15 и 16 от раздел XXIV. 21.2.9. Постоперативни превантивни мерки 21.2.9.1. Смяна на превръзки 21.2.9.1.1. Спазва се следната последователност при смяна на превръзките: най-напред се правят превръзки на чистите, след това на чистите контаминирани, на контаминираните и най-накрая на инфектираните рани. 21.2.9.1.2. Осигуряват се асептични условия на работа - дезинфекция на ръцете преди и след смяна на превръзката, използване на бездопирни техники и стерилен материал за раната/превръзка на раната. 21.2.9.1.3. При съмнение за инфекция се взема материал за микробиологично изследване на секрет от раната. 21.2.9.1.4. Маска и шапка се поставят само при сложна превръзка с голяма площ или при инфектирана рана и/или наличие на мултирезистентни микроорганизми. 21.2.9.1.5. Работи се задължително с ръкавици и предпазна престилка. 21.2.9.2. Грижи за постоперативна рана 21.2.9.2.1. Затворената рана се оставя по принцип през първите 24 - 48 часа с превръзката, поставена в операционната. По изключение: по-малко от 24 часа при силно последващо кървене. 21.2.9.2.2. Поставянето и смяната на превръзката се назначават от лекар. 21.2.10. Амбулаторни хирургични интервенции не бива да са свързани с по-висок риск от инфекции за пациента, отколкото оперативните интервенции в стационарни условия. 21.3. Инфекции на долните дихателни пътища (вкл. пневмонии, свързани с изкуствена белодробна вентилация) 21.3.1. Рискови фактори от страна на пациента: а) възраст под 1 или над 65 години; б) налични тежки основни заболявания, които водят до отслабване на имунната защита и/или нарушение на съзнанието; в) предхождащи заболявания на респираторния тракт; г) торакални или абдоминални хирургически интервенции; д) изкуствена белодробна вентилация. 21.3.2. Пациенти след прекаран мозъчен инсулт, с гърчове с различна етиология или с различна степен на нарушение на съзнанието са рискови за развитие на нозокомиална пневмония, дори да не са интубирани. 21.3.3. Критериите за диагностика на нозокомиална пневмония са посочени в раздел XI. 21.3.4. Общовалидни превантивни мерки: 21.3.4.1. Хигиенна дезинфекция на ръцете се извършва преди и след всеки контакт с трахеални тръби, трахеостома или принадлежности за обдишване, след контакт с лигавица, респираторен секрет или предмети, контаминирани с респираторен секрет (Категория ІА). 21.3.4.2. Предоперативна редукция на ендогенните рискове: 21.3.4.2.1. Предоперативната подготовка включва терапия на хронични заболявания на дихателните пътища (Категория ІБ). 21.3.4.2.2. Провежда се терапия на други предиспониращи основни заболявания (Категория ІВ). 21.3.4.2.3. По възможност се редуцира или преустановява приемът на лекарствени продукти за имуносупресия (Категория ІБ). 21.3.4.3. При предоперативен прием на седативи се осигурява индивидуалното им дозиране, за да се постигне достатъчно добър успокоителен ефект без нарушаване на съзнанието (Категория ІІ). 21.3.4.4. Въвеждане на обща анестезия и интубация: 21.3.4.4.1. При инвазивни трахеални, венозни или епидурални манипулации анестезиологичният екип използва ръкавици и маски. 21.3.4.4.2. При въвеждане на обща анестезия се предприемат необходимите мерки за предотвратяване на аспирация (Категория ІА). 21.3.4.4.3. Извършва се хигиенна дезинфекция на ръцете преди и след интубация (Категория ІА). 21.3.4.4.4. При интубация се носят еднократни стерилни ръкавици (Категория ІV). 21.3.4.4.5. Трахеалната тръба се подава при асептични условия (Категория ІА). 21.3.4.5. При извеждане от обща анестезия преди екстубацията събраният в орофаринкса секрет се изтегля, за да се предотврати аспирация (Категория IA). 21.3.4.6. Ендотрахеална аспирация: 21.3.4.6.1. Преди и след ендотрахеална аспирация се извършва хигиенна дезинфекция на ръцете (Категория ІА) и се носят еднократни стерилни ръкавици (Категория ІV). 21.3.4.6.2. Използват се стерилни аспирационни катетри (Категория ІА). 21.3.4.6.3. Избягва се контаминацията на аспирационния катетър преди въвеждането му (Категория ІА). 21.3.4.6.4. При един и същ пациент в рамките на един аспирационен процес може да се използва неколкократно един и същ катетър, като за изплакването се използва стерилна вода (Категория ІА). 21.3.4.7. Редуциране на патогенните микроорганизми: 21.3.4.7.1. При употреба на бактериални филтри, анестезионната система се сменя един път дневно (Категория ІІ). 21.3.4.7.2. Ако не се използват бактериални филтри, системата се дезинфектира надеждно между прилагане при различни пациенти (Категория ІВ). Каталог: pictures pictures -> Доклад за дейността на омбудсмана на pictures -> Имплантологията на 21 век pictures -> Конкурс за 2014 година 25 000 balkan documentary center pictures -> Наредба №1 от 9 февруари 2015 Г. За изискванията към дейностите по събиране и третиране на отпадъците на територията на лечебните и здравните заведения pictures -> Сесар Милан или Сийзър Милан – както предпочитате – e име, познато на мнозина от седемте сезона на риалити шоуто на National Geographic „Говорещият с кучета” pictures -> Japanese Style Decorating with Asian Colors, Furnishings & Designs pictures -> Как изглежда канадското ескимоско куче pictures -> DE/vision live in sofia – gift list pictures -> Български зъболекарски съюз национален форум по Дентална медицина гр. Банско – 14-16. 10. 2016 год Изтегляне 3.29 Mb. Сподели с приятели:
|