Наредба №39 от 26 август 2010 Г. За утвърждаване на медицински стандарт по профилактика и контрол на вътреболничните инфекции
Изтегляне 3.29 Mb.
|
|
21.3.4.7.3. Бактериалните филтри се използват между трахеалната тръба и Y-частта (Категория ІБ). 21.3.4.7.4. Антибиотична профилактика за превенция на постоперативните пневмонии не се препоръчва (Категория ІА). 21.3.4.7.5. Значението на предоперативното орофарингеално приложение на антисептици за лигавици не е доказано (Категория ІІІ). 21.3.4.8. Следоперативни мерки: 21.3.4.8.1. Необходима е ефективна медикаментозна и физикална терапия на пациентите с хронични заболявания на дихателните пътища (Категория ІБ). 21.3.4.8.2. При рискови пациенти се провежда дихателна терапия под напътствието на специалист по дихателна гимнастика (Категория ІІ). 21.3.4.8.3. Предпочитат се болкоуспокоителни методи без използване на седативни средства (Категория ІІ). 21.3.4.8.4. Раздвижването на пациентите започва възможно най-скоро след операцията (Категория ІВ). 21.3.4.8.5. Преди манипулации по инхалаторите за медикаменти или кислородните овлажнители (небулайзери) се извършва хигиенна дезинфекция на ръцете (Категория ІА). 21.3.4.8.6. Инхалаторите за медикаменти се пълнят само със стерилни течности (по възможност в еднодозови флакони) и при стерилни условия, а кислородните овлажнители със стерилна дестилирана вода (Категория ІА). 21.3.4.8.7. Всички принадлежности на инхалатора се дезинфектират ежедневно, ако се използват за един пациент. Дезинфекция се извършва и преди употреба при друг пациент (Категория ІА). 21.3.4.8.8. Кислородните овлажнители (маркучи, водни резервоари, газоразпределители и потокометри) се обработват и подготвят на всеки 48 часа при употреба при един пациент, както и преди употреба при друг пациент (Категория ІБ). 21.3.4.8.9. Прилага се термична дезинфекция; потокометрите се забърсват с дезинфектант на алкохолна основа, тъй като не е възможна термична дезинфекция (Категория ІБ). 21.3.4.9. Ентерално хранене: 21.3.4.9.1. Предприема се повдигане на горната част на тялото на пациента под ъгъл 30 до 45 градуса, ако няма противопоказания за това (Категория ІВ). 21.3.4.9.2. Правилното положение на сондата за хранене се проверява преди всяко подаване на храна (Категория ІБ). 21.3.4.9.3. Сондите за хранене се отстраняват възможно най-скоро (Категория ІБ). 21.3.4.10. Интубация при интензивна терапия: 21.3.4.10.1. Оралната интубация се предпочита пред назалната, ако няма противопоказания за това (Категория ІІ). 21.3.4.10.2. Трахеостомията и подмяната на трахеалната канюла се извършва при асептични условия. Използват се стерилни трахеални канюли (Категория ІБ). 21.3.4.10.3. Използването на филтри за обдишване няма сигурен превантивен ефект (Категория ІІІ). 21.3.4.10.4. Редовно се отстранява кондензът от маркучите и каскадите, като се спазва стриктна хигиена на ръцете и се носят еднократни ръквици (Категория ІБ). 21.3.4.10.5. При аспирация за отстраняване на секрета се използва само стерилен разтвор за промивки (Категория ІА). 21.3.4.10.6. При използване на открития аспирационен метод се използват еднократни стерилни катетри (Категория ІБ). 21.3.4.10.7. След употреба аспирационната система се изплаква с течаща вода (Категория ІБ). Ако в рамките на един аспирационен процес катетърът трябва повторно да бъде вкаран в тръбата, изплакването се извършва със стерилна вода. 21.3.4.10.8. За да се предотврати контаминация на околната среда от накрайника на аспирационния маркуч, той се закача във вертикално положение (Категория ІБ). 21.3.4.10.9. Препоръчва се извършването на ежедневна термична дезинфекция на аспирационния маркуч и колектора за секрет (Категория ІІ). 21.3.4.10.10. Аспирационният маркуч и колекторът за секрет се използват индивидуално за всеки отделен пациент (Категория ІБ). 21.3.4.11. Обработване на принадлежностите за обдишване: 21.3.4.11.1. Всички предмети, влизащи в допир с лигавица на респираторния тракт, се дезинфектират (Категория ІБ). 21.3.4.11.2. За дезинфекция на дихателната апаратура се препоръчва прилагането на термичен метод (Категория ІБ). 21.3.4.11.3. След химична дезинфекция се извършва изплакване със стерилна вода за отстраняване на остатъците от дезинфектанти (Категория ІБ). 21.3.4.11.4. Дезинфектираните предмети се съхраняват сухи (Категория ІВ). 21.3.4.12. Употребата на кинетични легла е подходяща при тежко болни пациенти и пациенти с множествени травми (Категория ІІІ). 21.3.4.13. Рутинното извършване на селективна чревна деконаминация не се препоръчва понастоящем (Категория ІІІ). 21.3.5. Допълнителни превантивни мерки в други клинични звена: 21.3.5.1. Отделения/клиники по анестезиология и интензивно лечение: 21.3.5.1.1. Извършва се термична дезинфекция, респ. стерилизация на уредите и принадлежностите за изкуствена белодробна вентилация. 21.3.5.1.2. Полагат се грижи по време на употреба на тръби, респиратори и овлажнители, за да се ограничи контаминацията. 21.3.5.1.3. Извършва се обработка на системата за обдишване на 7 дни и при смяна между пациенти. Не се извършва рутинна смяна на респираторни тръби. 21.3.5.1.4. Приложението на антиацидни медикаменти и Н2-блокери улеснява колонизацията и повишава риска от развитие на нозокомиална пневмония. 21.3.5.1.5. Извършва се стерилно трахеално аспириране. 21.3.5.1.6. Обгрижването става по възможност в будно състояние. 21.3.5.2. Терапевтични отделения: 21.3.5.2.1. Ограничава се до минимум приемът на медикаменти, които разстройват съзнанието (седативи, наркотици); 21.3.5.2.2. Коматозните пациенти се позиционират така, че да се ограничи възможността за аспирация. 21.3.5.2.3. Избягва се оралното хранене при пациенти с аномалии в гълтането. 21.3.5.2.4. При неутропенични или трансплантирани пациенти се осигуряват условия за избягване експозиция на гъбични спори по време на операция или възстановяване. Тези пациенти се настаняват в стаи, които трябва да отговарят на изискванията за помещения от група 2 (табл. 14, 15 и 16 на раздел XXIV) със съответна вентилация. Задължително е при напускане на стаите пациентите да носят маски с HEPA-филтри, особено когато в лечебното заведение се извършват строително-ремонтни дейности. 21.3.5.3. Неврологични отделения: 21.3.5.3.1. Извършва се стерилна аспирация с подходяща честота. 21.3.5.3.2. Осигурява се подходящо почистване и дезинфекция на респираторните апарати и други приспособления. 21.3.5.3.3.Извършва се физиотерапия за подпомагане дренажа на секретите. 21.4. Вътреболнични инфекции, свързани със съдови катетри: 21.4.1. Дефинициите на този вид инфекции са дадени в раздел XI. 21.4.2. Основните пътища за възникване на инфекция са: а) външната повърхност на катетъра - с бактерии от кожната флора; б) луменът на катетъра - при увеличена продължителност на престоя на катетъра и манипулации по съединителната част (разединяване); в) хематогенно - при бактериемия в резултат на инфекциозни огнища с друга локализация. 21.4.3. Общовалидни правила при използването на съдови катетри независимо от техния вид: 21.4.3.1. Строго спазване на терапевтичните индикации за катетеризация. 21.4.3.2. Осигуряване на асептични условия при поставяне и грижи за катетъра (Категория ІА). 21.4.3.3. Отстраняване на катетъра възможно най-скоро. 21.4.3.4. Асептично подготвяне на разтворите за вливане непосредствено преди употреба. 21.4.3.5. Поставяне на катетъра само от обучен персонал (Категория ІА). 21.4.3.6. В медицинската документация (температурен лист, реанимационен лист) се записват името на лекаря/сестрата, поставил катетъра, датата и часът на поставяне и отстраняване на катетъра и смяна на превръзката (Категория ІІ). 21.4.3.7. Пациентът се информира за предвидената манипулация и му се дават указания да уведоми лекаря/сестрата при дискомфорт, който може да има връзка с катетъра (Категория ІІ). 21.4.4. Периферни венозни катетри: 21.4.4.1. Периферният венозен катетър (канюла) се поставя от лекар, медицинска сестра или акушерка след лекарско предписание. (При необходимост се търси съдействието на анестезиологичен екип.) 21.4.4.2. Периферните венозни катетри от политетрафлуоретилен или полиуретан се предпочитат пред тези от поливинилхлорид (ПВХ) или полиетилен (Категория ІБ). 21.4.4.3. Правила за поставяне на периферни венозни катетри (ПВК): 21.4.4.3.1. Хигиенна дезинфекция на ръцете (Категория ІА) минимум 30 секунди с антисептик на алкохолна основа. 21.4.4.3.2. Дезинфекция на мястото на убождане с кожен антисептик при спазване на времето за въздействие (Категория ІБ). Използват се стерилни марли или тупфери. 21.4.4.3.3. Поставяне на еднократни нестерилни ръкавици за защита на персонала от причинители на болести, предавани по кръвен път. Използването на ръкавици не изключва предварителна дезинфекция на ръцете (Категория ІА). 21.4.4.3.4. След дезинфекцията мястото на убождане не се палпира повече (Категория ІБ). 21.4.4.3.5. При възрастни пациенти периферната венозна канюла се поставя на дорзалната страна на ръката или на дисталната част на предмишницата. Избягва се поставяне на ПВК на долните крайници или в кубиталната вена. 21.4.4.3.6. При малки деца ПВК се поставят в областта на главата, на ръката или на ходилото. 21.4.4.3.7. Периодично се контролира спазването на препоръките от целия персонал, който участва в поставянето на катетри (Категория ІІ). 21.4.4.4. Превръзка на ПВК: 21.4.4.4.1. За превръзка се използват стерилни марли или стерилни прозрачни полупропускливи превръзки (Категория ІА). 21.4.4.4.2. При марлените превръзки се препоръчва използването на стерилни ивици пластир (Категория ІБ). 21.4.4.4.3. Извършва се ежедневна инспекция на превръзките, а при марлените превръзки мястото на въвеждане се палпира за болка при натиск (Категория ІБ). 21.4.4.4.4.Прозрачните превръзки не се сменят рутинно, а само при необходимост (замърсяване, отлепване, навлажняване, съмнение за инфекция) (Категория ІБ). 21.4.4.4.5. При пациенти с промяна в съзнанието марлената превръзка се сменя ежедневно (Категория ІБ). 21.4.4.4.6. Преди и след смяна на превръзката задължително се извършва хигиенна дезинфекция на ръцете (Категория ІБ). 21.4.4.4.7. Смяна на превръзката се извършва с бездопирни техники или със стерилни ръкавици (Категория ІБ). 21.4.4.4.8. Сухата коричка около мястото на убождане не се отстранява, тъй като тя предпазва от контаминация. 21.4.4.4.9. Не се нанасят антибактериални мехлеми или пудра върху мястото на въвеждане (Категория ІБ). 21.4.4.5. Продължителност на използването на периферните венозни катетри: 21.4.4.5.1. Периферните венозни канюли се оставят толкова дълго, колкото е необходимо от клинична гледна точка и ако няма признаци на усложнения (Категория ІБ). 21.4.4.5.2. Ежедневно се преценява индикацията за катетеризация (Категория ІБ). 21.4.4.5.3. Канюла, поставена по спешност, се отстранява възможно най-скоро (най-късно до 48-ия час) и се поставя на друго място, в случай, че първото поставяне е извършено при ограничено асептични условия (Категория ІБ). 21.4.4.5.4. ПВК се отстранява незабавно при явен флебит (Категория ІБ). 21.4.4.5.5. При продължителни венозни вливания се използва удължител и трипътен кран. 21.4.4.5.6. Когато периферният венозен път временно няма да се използва, канюлата, трипътният кран и удължителят се промиват с физиологичен разтвор и се затварят със стерилна запушалка. Промивка с хепарин се прави само по клинични показания. 21.4.4.5.7. При реактивиране на инфузията канюлата се промива и аспирира със спринцовка с физиологичен разтвор. 21.4.4.5.8. Когато венозният път не се използва повече от 24 часа, системата се отстранява заедно с канюлата. 21.4.4.5.9. При домашен отпуск на пациента и неговите близки се дават указания относно поддържането на катетъра (Категория ІБ). 21.4.4.5.10. При отстраняване на канюлата мястото на убождането се покрива със стерилен тупфер или марля и се залепва с левкопласт. 21.4.5. Централни венозни катетри (ЦВК): 21.4.5.1. Видове катетри: 21.4.5.1.1. Централните венозни катетри от силикон или полиуретан са за предпочитане пред тези от поливинилхлорид или полиетилен (Категория ІА). 21.4.5.1.2. Препоръчва се използването на катетри с единичен лумен. При неоспорими индикации могат да се използват катетри с двоен или троен лумен (Категория ІБ). 21.4.5.1.3. Приложението на катетри с антимикробно или антисептично покритие и на посребрени колагенови маншети е с недоказана ефективност по отношение на риска от възникване на НИ (Категория ІІІ). 21.4.5.2. Правила за поставяне на ЦВК: 21.4.5.2.1. За място на въвеждане се предпочита v. subclavia (Категория ІБ). 21.4.5.2.2. Не се провежда профилактика със системни антибиотици преди въвеждането (Категория ІІІ). 21.4.5.2.3. Извършва се хигиенна дезинфекция на ръцете преди поставянето на предпазното облекло (Категория ІА). 21.4.5.2.4. Поставя се маска, шапка, стерилна престилка и стерилни ръкавици от извършващото лице (Категория ІА). 21.4.5.2.5. Извършва се дезинфекция на мястото на убождане с кожни антисептици (Категория ІБ). 21.4.5.2.6. Мястото на поставяне се покрива с достатъчно голям стерилен компрес (Категория ІА). 21.4.5.2.7. Осигурява се стабилно фиксиране на катетъра (Категория ІБ). 21.4.5.2.8. На пункционното място се поставя прозрачна или марлена превръзка (Категория ІВ). 21.4.5.3. Смяна на превръзката и грижа за мястото на въвеждане: 21.4.5.3.1. Извършва се ежедневна инспекция на превръзката, а при марлените превръзки мястото на въвеждане се палпира за болка при натиск (Категория ІБ). 21.4.5.3.2. Извършва се ежедневна смяна на марлени превръзки при ограничена контактност на пациента (смущения в съзнанието, изкуствена вентилация) (Категория ІБ). 21.4.5.3.3. Марлената превръзка се отстранява и се прави проверка на мястото на убождане при: болка при натиск, температура поради неясни причини или сепсис (Категория ІБ). 21.4.5.3.4. Прозрачните превръзки се сменят през 7 дни (Категория ІБ). 21.4.5.3.5. Превръзката се сменя веднага при установено замърсяване, овлажняване, отлепване или съмнение за инфекция (Категория ІБ). 21.4.5.3.6. Спазва се асептичен подход при смяна на превръзката - с бездопирни техники или стерилни ръкавици (Категория ІБ). 21.4.5.3.7. Прилагат се антисептици (за предпочитане кожни антисептици на алкохолна основа) - на мястото на въвеждане при смяна на превръзката (Категория ІІ). 21.4.5.3.8. Не се нанасят антибактериални мехлеми или пудра върху мястото на въвеждане (Категория ІБ). 21.4.5.4. Продължителност на престоя и смяна на ЦВК: 21.4.5.4.1. Не се извършва рутинна смяна на ЦВК през определени интервали от време (Категория ІА). 21.4.5.4.2. Катетри, поставени по спешност при ограничено асептични условия, се сменят възможно най-скоро (Категория ІБ). 21.4.5.4.3. Индикацията за приложение на ЦВК се преценява ежедневно (Категория ІБ). 21.4.5.4.4. Катетърът се отстранява веднага и при необходимост се поставя нов катетър на друго място при съмнение за инфекция (видимо възпаление на мястото на въвеждане или тунелна инфекция) (Категория ІБ). Върхът на отстранения катетър задължително се изследва микробиологично. 21.4.5.4.5. При клинично съмнение за катетър-свързана инфекция и нормално изглеждащо място на въвеждане се прилага диференциран подход в зависимост от микробиологичната находка и клиничната преценка. Задължително се взема кръв за хемокултура от друга периферна вена. 21.4.5.5. Промиване на ЦВК: 21.4.5.5.1. За промиване на катетри се използва стерилен физиологичен разтвор (Категория ІА). Когато по клинични показания се прави промивка с хепарин, най-важното условие е да се осигури стерилност на разтвора, за да не се допусне контаминирането му. 21.4.5.5.2. Периодичното промиване с разреден разтвор на антибиотици е с недоказана ефективност за превенция на ВБИ (Категория ІІІ). Раздел VІ Ограничаване разпространението на антимикробната резистентност (АМР) 1. Антимикробните средства са субстанции, които в ниски концентрации убиват или подтискат растежа на микроорганизмите (бактерии, вируси и гъби) и на паразитите (в частност, на протозоите). Прилагането на антибактериални средства, в т.ч. на антибиотици, не отменя необходимостта от прилагане на мерките за превенция и контрол на инфекциите (почистване, дезинфекция, стерилизация и останалите стандартни и допълнителни предпазни мерки). 1.1. Антибиотиците не атакуват избирателно патогенните бактерии. Те оказват ефект върху нормалната микрофлора и могат да доведат до екологичен дисбаланс (дисбактериоза) и последващо развитие на опортюнистични инфекции. Поради по-честия селективен натиск бактериите от нормалната флора развиват по-бързо резистентност, която впоследствие могат да предадат и на облигатно патогенни видове. 1.2. Основните групи антибиотици и техните по-важни представители са посочени в табл. 7. Таблица 7. Основни групи антибиотици и техни по-важни представители
Каталог: pictures pictures -> Доклад за дейността на омбудсмана на pictures -> Имплантологията на 21 век pictures -> Конкурс за 2014 година 25 000 balkan documentary center pictures -> Наредба №1 от 9 февруари 2015 Г. За изискванията към дейностите по събиране и третиране на отпадъците на територията на лечебните и здравните заведения pictures -> Сесар Милан или Сийзър Милан – както предпочитате – e име, познато на мнозина от седемте сезона на риалити шоуто на National Geographic „Говорещият с кучета” pictures -> Japanese Style Decorating with Asian Colors, Furnishings & Designs pictures -> Как изглежда канадското ескимоско куче pictures -> DE/vision live in sofia – gift list pictures -> Български зъболекарски съюз национален форум по Дентална медицина гр. Банско – 14-16. 10. 2016 год Изтегляне 3.29 Mb. Сподели с приятели:
|