Наредба №4 от 14


Минимални размери на заземителни електроди съобразно използвания материал



страница30/30
Дата03.01.2022
Размер0.81 Mb.
#112505
1   ...   22   23   24   25   26   27   28   29   30
Наредба за проектиране, изграждане и поддържане на електрически уредби за ниско напрежение в сгради
Минимални размери на заземителни електроди съобразно използвания материал

от гледна точка на корозия и механична издръжливост, положени в почва


Материал

Повърх-ност

Вид

Минимален размер

Диаметър, mm

Напречно сечение, mm2

Дебелина, mm

Дебелина на

покритие/външен слой



единична стойност, µm

средна стойност, µm

Стомана

Горещо поцинко-вана a)
или неръж-даема a), б)


Шина в)




90

3

63

70

Кръгъл прът за дълбочинен заземителен електрод

16







63

70

Кръгъл проводник за електрод с хоризонтално продължение

10










50 д)

Тръба

25




2

47

55

Помедена

Кръгъл прът за дълбочинен заземителен електрод

15







2000




С електро-литно медно покритие

Кръгъл прът за дълбочинен заземителен електрод

14







90

100

Мед

Непокрита a)

Шина




50

2







Кръгъл проводник за електрод с хоризонтално продължение




25 е)










Въже

1,8 за отделно жило на проводник

25










Тръба

20




2







Калайди-сана

Въже

1,8 за отделно жило на проводник

25




1

5

Цинково покритие

Шинаг)




50

2

20

40

a) Подходяща също за електроди, които ще бъдат бетонирани.

б) Без покритие.

в) Както валцована шина или разцепена шина с притъпени ръбове.

г) Шина с притъпени ръбове.

д) В условия на непрекъснато галванично покритие само 50 µm дебелина е технически осъществима.

е) Когато по експериментален път е установено, че рискът от корозия и механична повреда е екстремално нисък, може да се използва 16 mm².

2.2.2. Ефективността на всеки заземителен електрод зависи от местните характеристики на почвата. Един или повече заземителни електроди трябва бъдат проектирани в зависимост от характеристиките на почвата и необходимото съпротивление спрямо земя.

2.2.3. Използват се следните видове заземителни електроди:

а) прътове или тръби;

б) ленти или проводници;

в) плочи;

г) подземни метални конструктивни елементи в основите на сградата;

д) свързана чрез заварка метална арматура на бетон в земята;

е) метални брони и други метални покрития на кабели съгласно местните условия или изисквания; всяка друга подходяща подземна метална конструкция съгласно местните условия или изисквания.

2.2.4. Типът и дълбочината на полагане на заземителите се определят съобразно местните условия така, че при изсъхване или замръзване на почвата съпротивлението спрямо земя да не се увеличава до стойност, намаляваща защитата срещу поражения от електрически ток.

2.2.5. Трябва да се разглеждат и условията за електролитна корозия, когато се използват различни материали за заземителя. При това се изхожда от факта, че арматурната стомана на фундаменти в земята има електрохимичен потенциал както мед в земя.

2.2.6. Металните тръбопроводи за леснозапалими течности не трябва да се използват като заземителни електроди.

2.2.7. Подземните структурни мрежи, вложени във фундамента, и металната арматура на бетон, които се използват като заземителни електроди, трябва да са свързани сигурно между точката за свързване на заземителния проводник и основата на подземната структурна мрежи или металната арматура на бетон. Връзката трябва да бъде чрез заварка или подходящи механични съединители. Точката за свързване на заземителния проводник трябва да бъде достъпна.

2.2.8. Заземителният електрод не трябва да е метален обект, потопен във вода.

2.3. Заземителни проводници

2.3.1. Заземителните проводници трябва да отговарят на изискванията по т. 3.1. Когато заземителните проводници се полагат в почва, сечението им трябва да съответства на стойностите, определени в табл. 2.

При схеми TN, когато не е обичайно токът при дефект да преминава през заземителен електрод, заземяващият проводник може да бъде оразмерен съобразно т. 4.1.1.
Таблица 2

Минимални напречни сечения за положени в земята заземителни проводници


Заземителен проводник

Минимални напречни сечения, mm², при защита срещу механична повреда

Минимални напречни сечения, mm², без защита срещу механична повреда

Мед

Стомана

Мед

Стомана

Защитен срещу корозия

2,5

10

16

16

Незащитен срещу корозия

25

50

25

50

2.3.2. Заземителният проводник се свързва сигурно към заземителния електрод при спазване на изискванията за електрическа връзка. Връзката се изпълнява посредством заварка, кербоване, клеми или други механични съединители. При използването на клеми не трябва да се поврежда електродът или заземителният проводник. Механичните съединители се поставят в съответствие с инструкциите на производителя.

2.4. Главна заземителна клема (шина)

2.4.1. За всяка уредба, в която се използват защитни свързвания, се предвижда главна заземителна клема (шина) и към нея се свързват:

а) проводниците за изравняване на потенциалите;

б) заземителните проводници;

в) защитните проводници;

г) проводниците за функционално заземяване, ако е уместно.

2.4.2. За всеки проводник, присъединяван към главната защитна клема, се предвижда възможност за неговото разединяване. Връзката трябва да е надеждна и да може да се разединява само с помощта на инструмент.

3. Защитни проводници

3.1. Минимални напречни сечения

3.1.1. Защитните проводници се избират така, че напречните им сечения да отговарят на условията за автоматично изключване на захранването съгласно приложение № 1 и да са устойчиви на предполагаемите токове при дефект.

Напречните сечения се изчисляват съгласно т. 3.1.2 или се избират в съответствие с табл. 3, като и в двата случая се отчита изискването по т. 3.1.3.

Клемите трябва да допускат свързване на проводници, чиито размери отговарят на изискванията на тази точка.
Таблица 3

Минимални напречни сечения за защитни проводници


Напречно сечение
на тоководещия проводник, S, mm²

Минимално напречно сечение на съответния защитен проводник, mm²

Когато защитният проводник е от същия материал както тоководещия проводник

Когато защитният проводник не е от същия материал както тоководещия проводник

S ≤ 16

S

(k1/k2) х S

16 < S ≤ 35

16 a)

(k1/k2) х 16

S > 35

S/2 а)

(k1/k2) х S/2

където:

k1 е стойността на k за тоководещ проводник съобразно материала на проводника и изолацията;

k2 - стойността на k за защитен проводник, избран по приложимата таблица.

а) За проводник PEN намаляване на напречното сечение се разрешава само в съответствие с

правилата за оразмеряване на неутралния проводник.


3.1.2. Напречното сечение на защитните проводници трябва да е най-малко равно на стойността, определена по следващата формула, която се прилага само за време на изключване, непревишаващо 5 s:

S = ,

където:


S е напречното сечение на защитния проводник, mm2;

I - стойността на тока при повреда (ефективна стойност при променлив ток), който може да премине през защитното устройство при повреда с пренебрежимо малък импеданс, А;

t - времето за сработване на изключващото устройство, s;

k е коефициент, чиято стойност зависи от материала на защитния проводник, от изолацията и другите части, както и от началните и крайните температури.

Методът за изчисляване на коефициента k е даден в т. 5.

Когато при прилагането на формулата се получат нестандартни напречни сечения, се вземат проводници с най-близките по-големи стандартни напречни сечения.

3.1.3. Във всички случаи напречното сечение на всеки защитен проводник, който не е част от захранващия кабел или не е в обща обвивка с тоководещите проводници, трябва да е не по-малко от:

а) при осигурена механична защита - 2,5 mm2 мед или 16 mm2 алуминий;

б) без осигурена механична защита - 4,0 mm2 мед или 16 mm2 алуминий.

3.1.4. Когато защитният проводник е общ за две или повече вериги, неговото напречно сечение се определя, както следва:

- чрез изчисление съгласно т. 3.1.2 за най-неблагоприятния случай на предполагаем ток при дефект и време за задействане, които се срещат в тези вериги; или

- се избира по табл. 3, за да съответства на най-голямото напречно сечение на тоководещ проводник във веригите.

3.2. Видове защитни проводници

3.2.1. За защитни проводници се използват:

а) проводници в многожилни кабели;

б) изолирани или неизолирани проводници, разположени в обща обвивка с тоководещите проводници;

в) закрепени изолирани или неизолирани проводници;

г) метални покрития, като например обвивки, екрани и брони на някои видове кабели, концентрични проводници, метални канали според условията в т. 3.2.2, букви „а” и „б”;

3.2.2. Когато уредбата съдържа оборудване, което има метални обвивки от вида на табла за ниско напрежение с прекъсвачи и релета или рамки на фабрично изработени възли или магистрални шинопроводи в метална обвивка, металните обвивки или фабрично изработените възли се използват като защитни проводници, ако отговарят едновременно на следните изисквания:

а) електрическата непрекъснатост да е защитена срещу механични, химични или електрохимични увреждания;

б) електрическата проводимост да е най-малко равна на тази, която произтича от прилагането на т. 3.1;

в) да позволяват присъединяване на други защитни проводници във всяка предварително определена точка на разклонение.

3.2.3. Не се разрешава използване като защитни проводници или защитни шини на:

- метални водопроводни тръбопроводи;

- тръбопроводи за леснозапалими газове или течности;

- конструктивните части, подлагани на механични усилия при нормална работа; гъвкави или еластични метални тръбопроводи, ако не са разработени за използване като защитни проводници;

- гъвкави метални части; носещи проводници;

- кабелни носачи и кабелни етажерки.

3.3. Електрическа непрекъснатост на защитните проводници

3.3.1. Защитните проводници се защитават по подходящ начин срещу механични повреди, химични и електрохимични увреждания, електродинамични и термодинамични усилия.

3.3.2. Електрическите съединения на защитните проводници трябва да са достъпни за визуален преглед и за изпитване с изключение на:

- съединенията, напълнени с компаунд;

- капсулованите съединения;

- съединенията в метални канали и в шинни канални системи;

- съединенията, които са част от оборудване, съобразно стандартите за оборудване.

3.3.3. Във веригите на защитните проводници не трябва да се предвиждат никакви комутационни апарати, но за провеждане на изпитвания могат да се предвиждат съединения, които се разединяват само с помощта на инструмент.

3.3.4. Когато се използват уреди за контрол на непрекъснатостта на заземяването, никакви техни елементи (операционни датчици, бобини) не трябва да се свързват последователно във веригата на защитния проводник.

3.4. Проводници PEN

Проводник PEN може да се използва само в неподвижно електрическо оборудване и по механически причини. Той трябва да има напречно сечение не по-малко от 10 mm2 мед или 16 mm² алуминий.

Проводниците PEN трябва да са изолирани за номиналното напрежение на веригата.

Металните обвивки на електрическите инсталации не трябва да се използват като проводници PEN, с изключение на шинни канални системи.

Когато от някоя точка на уредбата неутралните и защитните функции се изпълняват от отделни проводници, не се разрешава свързване на неутралния проводник с която и да е друга заземена част на уредбата, например защитен проводник PEN. Разрешава да се формират повече от един неутрален проводник и повече от един защитен проводник PEN. За защитните и неутралните проводници се осигуряват отделни клеми или шини. В такъв случай проводникът PEN трябва се свързва с клемата или шината, предназначена за защитния проводник.

Страничните токопроводими части не трябва да се използват като проводници PEN.

3.5. Обединено защитно и функционално заземяване

3.5.1. Когато се използва обединен защитен и функционален заземителен проводник, той трябва да удовлетворява изискванията за защитен проводник. Освен това той трябва да изпълнява и съответните функционални изисквания.

При постояннотокови системи проводникът PEL или PEM за електрозахранване за информационни технологии може също да служи като обединен функционален заземителен проводник и защитен проводник.

3.5.2. Страничните токопроводими части не трябва да се използват като проводник PEL или PEM.

3.6. Разполагане на защитни проводници

Когато за защита срещу поражения от електрически ток се използват устройства за защита срещу свръхтокове, защитният проводник трябва да е елемент от същата проводникова система като тоководещите проводници или да е разположен в непосредствена близост.

3.7. Усилване на защитни проводници за токове през защитния проводник, превишаващи 10 mA

За оборудване, предвидено за стационарно присъединяване и с ток през защитния проводник, превишаващ 10 mA, трябва бъде направено усилване на защитните проводници по следния начин:

- защитният проводник трябва да има напречно сечение най-малко 10 mm2 мед или 16 mm2 алуминий; или

- да се изисква втори защитен проводник най-малко със същото напречно сечение, каквото се изисква за защитата при индиректен допир, да бъде положен до точката, където защитният проводник има напречно сечение не по-малко от 10 mm2 мед или 16 mm2 алуминий; това налага оборудването да има отделна клема за втория защитен проводник.



Забележка. При схемите TN-C, където се използва проводник PEN до клемите на оборудването, токът през проводника може да се разглежда като ток на товара.

4. Защитни проводници за изравняване на потенциалите

4.1. Защитни проводници за изравняване на потенциалите за свързване с главната заземителна клема (шина)

4.1.1. Напречното сечение на защитните проводници за изравняване на потенциалите, чрез които се осъществява защитното изравняване на потенциалите съгласно приложение № 1 и които са свързани с главната заземителна клема (шина) съгласно т. 2.4, не трябва да бъде по-малко от:

- 6 mm² мед, или

- 16 mm² алуминий, или

- 50 mm² стомана.

4.2. Защитни проводници за допълнителна връзка за изравняване на потенциалите

4.2.1. Защитните проводници за изравняване на потенциалите, свързващи две достъпни токопроводими части, трябва да имат проводимост не по-малка от тази на най-малкия защитен проводник, свързан с достъпна токопроводима част (фиг. 4A). Защитният проводник за изравняване на потенциалите, който не е част от кабела, трябва да бъде механически защитен чрез полагане в тръба, канал или по друг подобен начин.

Фиг. 4А. Проводници за защитно изравняване на потенциалите

между две достъпни токопроводими части М1 и М2
4.2.2. Защитният проводник за изравняване на потенциалите, свързващ достъпни за допиране токопроводими части със странични токопроводими части (фиг. 4В), е с напречно сечение не по-малко от 50 % от сечението на съответния защитен проводник. Минималното сечение е 2,5 mm2 мед, ако проводникът е механично защитен, и 4,0 mm2 мед, ако проводникът не е механично защитен.

Защитният проводник за изравняване на потенциалите, който не е част от кабела, механически се защитава чрез полагане в тръба, в канал или по друг начин.



4.2.3. Минималното напречно сечение на защитен проводник за допълнително изравняване на потенциалите отговаря на изискванията по т. 3.1.3.

5. Метод за определяне на коефициента k по т. 3.1.2

5.1. Коефициентът k се определя по формулата:

5.2. Стойностите на параметрите на различни материали са дадени в табл. 4.


Таблица 4

Стойности на параметрите на различни материали


Материал

,

°C


,

J/°C mm3



20,

Ω mm






Мед

Алуминий


С оловно покритие

Стомана


234,5

228


230

202


3,45 x 10–3

2,5 x 10–3

1,45 x 10–3

3,8 x 10–3



17,241 x 10–6

28,264 x 10–6

214 x 10–6

138 x 10–6


226

148


41

78

5.3. Стойностите на коефициента k за различни видове защитни проводници са дадени в табл. 5 - 9.

Таблица 5

Стойности на коефициента k за изолирани защитни проводници,

които са извън кабелите и не са групирани с други кабели

Изолация на проводника

Температура,

°Cб)



Материал на проводника

мед

алуминий

стомана

начална

крайна

Стойности на k в)

70 °C PVC

90 °C PVC

90 °C етиленпропилен (XLPE),

омрежен полиетилен (EPR)

60 °C каучук

85 °C каучук

Силикониран каучук


30

30
30

30

30

30



160/140 a) 160/140 a)
250

200


220

350


143/133 a) 143/133 a)
176

159


166

201


95/88 a) 95/88 a)
116

105


110

133


52/49 a)

52/49 a)


64

58

60



73

a) По-ниската стойност се прилага за проводници с PVC изолация, с напречни сечения, по-големи от 300 mm2.

б) Границите за температурата за различните типове изолация са дадени в IEC 60724.

в) Изчисляването на коефициента k е по формулата в т. 5.1.


Таблица 6

Стойности на коефициента k за неизолирани защитни проводници,

които са в контакт с обвивка на кабел, но не са групирани с други кабели

Обвивка на кабела

Температура,

°C a)



Материал на проводника

мед

алуминий

стомана

начална

крайна

Стойности на k б)

PVC

30

200

159

105

58

Полиетилен

30

150

138

91

50

Маслоустойчив каучук (CSP)

30

220

166

110

60

a) Границите за температурата за различните типове изолация са дадени в IEC 60724.

б) Изчисляването на коефициента k е по формулата в т. 5.1.


Таблица 7

Стойности на коефициента k за защитен проводник,

вграден цилиндрично в кабел или групиран с други кабели или изолирани защити

Изолация на проводника

Температура,

°C б)



Материал на проводника

мед

алуминий

стомана

начална

крайна

Стойности на k в)

70 °C PVC

90 °C PVC

90 °C етиленпропилен (XLPE),

омрежен полиетилен (EPR)

60 °C каучук

85 °C каучук

Силикониран каучук


70

90
90

60

85

180



160/140 a)

160/140 a)


250

200


220

350


115/103 a)

100/86 a)


143

141


134

132


76/68 a)

66/57 a)


94

93

89



87

42/37 a)

36/31 a)


52

51

48



47

a) По-ниската стойност се прилага за проводници с PVC изолация, с напречни сечения, по-големи от 300 mm2.

б) Границите на температурата за различните типове изолация са дадени в IEC 60724.

в) Изчисляването на коефициента k е по формулата в т. 5.1.


Таблица 8

Стойности на коефициента k за защитен проводник, като метална обвивка на кабел,

например метална оплетка, концентричен проводник и др.

Изолация на проводника

Температура,

°C а)



Материал на проводника

мед

алуми-ний

олово

стомана

начална

крайна

Стойности на k в)

70 °C PVC

90 °C PVC

90 °C етиленпропилен (XLPE),

омрежен полиетилен (EPR)

60 °C каучук

85 °C каучук

PVC с минерална обвивка б)

Неизолиран с минерално покритие



60

80
80

55

75

70



105

200

200
200

200

220


200

250


141

128
128

144

140


135

135


93

85
85

95

93

-



-

26

23
23

26

26

-



-

51

46
46

52

51

-



-

a) Границите на температурата за различните типове изолация са дадени в IEC 60724.

б) Тази стойност трябва да се използва за неизолирани проводници, които се допират

или са в контакт със запалим материал.



в) Изчисляването на коефициента k е по формулата в т. 5.1.


Таблица 9

Стойности на коефициента k за неизолирани проводници

без риск за повреда на съседни материали при посочените температури





Материал на проводника

мед

алуминий

стомана

Условия

Начална темпера-тура,

°C


стой-ност

на

k



максимал-на темпе-ратура,

°C


стой-ност

на

k



максимал-на темпе-ратура,

°C


стой-ност

на

k



максимал-на темпе-ратура,

°C


Видими и в ограничени зони

30

228

500

125

300

82

500

Нормални условия

30

159

200

105

200

58

200

Риск за пожар

30

138

150

91

150

50

150




1 Класовете по реакция на огън са съгласно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (ДВ, бр. 96 от 2009 г.).


Сподели с приятели:
1   ...   22   23   24   25   26   27   28   29   30




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница