Наредба №6 от 23 октомври 2003 Г. За минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини и центрове за отглеждане и размножаване на защитени видове животни



страница2/35
Дата22.07.2016
Размер4.2 Mb.
#1106
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   35

1. възможности за отстъпление и защитни зони;

2. естествена подова покривка, както и места, насипани с пясък за къпане, съобразени с големината на птицата, като при казуарите да има и малък плитък воден басейн;

3. навес за защита от неблагоприятни климатични условия, като силно слънце и дъжд;

4. места за мътене според вида на птицата;

5. озеленяване с храсти и ниски дървета, като се избягват отровни за птиците растителни видове.

Чл. 21в. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Закритото помещение се осигурява със:

1. достатъчно дневна светлина, като прозорците, до които птиците имат непосредствен контакт, се обезопасяват с мрежи;

2. лесен за почистване и дезинфекция бетонов под, насипан с пясък, дребен чакъл (0,5 - 2 мм) или дървени кори, които периодично се подменят;

3. гнездови площадки за мътене, насипани с пясък или сено;

4. отопление за видовете, които не могат да издържат на ниски температури.

Чл. 21г. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Външното и вътрешното помещение се осигуряват със съоръжения за изолиране на птиците по време на подаване на храна и почистването на клетката през периода на отглеждане на малките.

Раздел V.

Отглеждане на пингвини (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.)

Чл. 21д. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) (1) При отглеждане на пингвини външното и вътрешното пространство се осигуряват със:

1. сух участък, достатъчен да събере всички отглеждани птици, да позволи да има териториални спорове между тях и да предлага достатъчно гнездова територия през размножителния период; участъкът може да е изграден от лед, бетон, пясък, камъни и чакъл, полиуретан, прах, фибростъкло, трева и др.;

2.басейн за плуване и къпане, като в случай че се предвидят канали между два отделни басейна или разширения, широчината им да позволява свободно разминаване на две птици;

3. пространство за изолация, необходимо при принудително създаване на двойки, поведенчески проблеми, отглеждане на пилетата от двамата родители и здравни проблеми;

4. карантинна зона за новодошли или болни птици, отделена от основната експозиция, разполагаща с отделна въздушна и водна система, с минимум сухо пространсто за една птица 1 м2 и басейн със същата площ и дълбочина 1 м.

(2) Външното пространство:

1. се снабдява с осигуряващи сянка конструкции и пръскачки за охлаждане на пространството при температури над 29,4°С;

2. се осигурява срещу навлизане на хищници.

(3) Вътрешното пространство се снабдява със:

1. филтрираща въздуха система с филтри, които могат да задържат спори по 10 микрона;

2. охладителна система за поддържане на минусови температури за полярните видове.

(4) Крановете, сифоните и преливниците на басейна се покриват, за да се избегне прекият достъп на птиците до тях.

Чл. 21е. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) (1) За осигуряване на социална среда по чл. 2, т. 8 пингвините се отглеждат в групи от най-малко 3 двойки от един и същи вид.

(2) При спазване на изискването по ал. 1 птиците могат да се отглеждат в смесени експозиции от няколко вида пингвини, рибарки от вида Larosterna inca, синеок корморан (Phalacrocorax atriceps spp) и гага (Somateria mollissima).

Раздел VI.

Отглеждане на водоплаващи птици (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.)

Чл. 21ж. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) (1) При отглеждане на водоплаващи птици външното и вътрешното пространство, както и тропическите къщи се снабдяват с воден басейн, размерът на който зависи от размера и броя отглеждани птици.

(2) Водните басейни по ал. 1 са:

1. с достатъчна големина за броя на птиците;

2. частично озеленени с водна, а около него със сухоземна растителност, които да осигуряват места за гнездене;

3. отделени от посетителите с тревна площ;

4. с дълбочина минимум 0,50 - 0,80 м за патици и гмурци и 1,50 м за пеликани и лебеди;

5. снабдени с плуващи или постоянни острови за почивка или гнездене на птиците, застлани с естествени материали, като папур, тръстика, сено и др.;

6. с дървени конструкции за гнездене на кормораните.

Чл. 21з. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Водоплаващите птици могат да се отглеждат в смесени експозиции от различни видове птици и бозайници при спазване на условията по чл. 26, ал. 1.

Раздел VII.

Отглеждане на щъркелоподобни и жеравоподобни птици (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.)

Чл. 21и. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) При отглеждането на чаплови и жеравоподобни птици външното пространство:

1. се огражда с ограда с височина минимум 3,7 м, снабдена с кльон, монтиран под 45°, ако птиците са с нарушена летателната способност поради отстраняване на карпометакарпуса на едното крило или по друга причина;

2. е телена или частично затворена волиера в случай на напълно здрави птици;

3. е с осигурен достъп до закрито помещение за тропическите видове;

4. е с мрежа, непозволяваща на птиците да промушват главата си през отворите й;

5. е с вкопана в земята основа на оградата, за да не позволява проникването на хищници;

6. е с ъгли на оградата, които да спомагат за улавяне на птиците.

Чл. 21й. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) (1) Външното пространство се обзавежда така, че да предлага:

1. възможности за отстъпление, визуални бариери за намаляване на ефекта на безпокойство от близкия контакт с хора и защитни зони;

2. естествена подова покривка, както и места, насипани с пясък за къпане, съобразени с големината на птицата, като при водолюбивите видове има плитък воден басейн с увеличаваща се дълбочина от 20 до 60 см за жеравите и 45 - 70 см за фламингите;

3. навес с три плътни стени за защита от неблагоприятни климатични условия, като при видове, издръжливи на зимни условия, може да се ползва като единствено убежище, без да се изгражда отоплено върешно помещение;

4. дървета или други конструкции, на които да се разположат гнездови платформи за гнездещите по дърветата видове;

5. за фламингите обширно кално пространство за гнездене и ходене, както и пространство за хранене с диаметър 1 - 1, 5 м и дълбочина 15 см, отделено от основния басейн по т. 2.

(2) При оформянето на пространството по ал. 1 за отглеждане на фламинго не се използват големи камъни, чакъл, храсти, лен, върби и палми.

Чл. 21к. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Вътрешното помещение при отглеждането на чаплови и жеравоподобни птици отговаря на следните изисквания:

1. сухо с твърд под, насипан със пясък или дървени стърготини;

2. осигурява кацалки с различна дебелина в зависимост от размера на птиците, разположени така, че да има свободна дълга отсечка за летене;

3. осветено е добре от дневна светлина или оборудвано с изкуствено осветление с параметри на дневното;

4. включва плитък воден басейн с увеличаваща се дълбочина от 20 до 60 см и големина, съответстваща на размера и естествените изискванията на птиците;

5. предлага визуален контакт на обслужващия персонал с птиците.

Раздел VIII.

Отглеждане на кокошеви птици и гълъбови птици (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.)

Чл. 21л. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) (1) Кокошевите и гълъбовите птици се отглеждат във:

1. частично затворени волиери с открити фронтове с мрежа с малки отвори, които не позволяват проникване на дребни гризачи и птици или излизане извън техните рамки на новоизлюпени пилета и осигуряват възможности за движение и летене;

2. тропически къщи.

(2) При отглеждане на тропическите видове на открито волиерата е с вътрешно отопляемо помещение или връзка с тропическа къща.

(3) Изключения от ал. 1, т. 1 се правят за обикновен паун (Pavo cristatus) и токачка (Numida meleagris), които могат целогодишно да се отглеждат свободно на територията на зоологическата градина.

Чл. 21м. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Вътрешно волиерата се обзавежда така, че да са осигурени:

1. възможности за отстъпление и защитни зони, където птиците да се крият;

2. естествена подова покривка, както и места, насипани с пясък за къпане, съобразени с големината на птицата;

3. пръти или дървета за кацане и нощуване, разположени така, че да са предпазени от замърсяване с екскременти;

4. места за мътене според вида на птицата - различни дървета, укрития на земята;

5. озеленяване с храсти и ниски дървета, които да изпълняват функцията за места за гнездене и почивка, като се избягват отровни за птиците растителни видове;

6. навес за защита от неблагоприятни климатични условия, като силно слънце и дъжд, или достъп до вътрешно помещение;

7. плитък басейн за къпане на гълъбовите птици.

Чл. 21н. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Вътрешните помещенията се изграждат така, че да осигуряват:

1. достатъчно дневна светлина, като прозорците, до които птиците имат непосредствен контакт, да са обезопасени с мрежи;

2. лесен за почистване и дезинфекция бетонов под, насипан с пясък, дребен чакъл (0,5 - 2 мм) или дървени кори, които периодично се подменят;

3. пръти за кацане и нощуване, разположени така, че да са предпазени от замърсяване с екскременти и да не са над поилки и хранилки;

4. лесни за почистване съдове за хранене и къпане на птиците;

5. места за мътене според вида на птицата.

Чл. 21о. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Тропическите къщи отговарят на изискванията по чл. 21м, т. 1, 2, 3, 4 и 5 и чл. 21н, т. 1 и 4 и предлагат места с малки плитки басейни или локви за къпане на птиците.

Чл. 21п. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Кокошеви птици могат да се отглеждат в смесени експозиции с гълъбови, туракови или дребни пойни птици.

Чл. 22. (1) Конкретните размери на кафеза и волиерата, площта на убежището и съответните изисквания на отделните видове за единични или двойки птици са представени в приложение № 2.

(2) За контрол на изискванията по ал. 1 вътрешните помещения се оборудват с уреди за измерване на температура и режим на осветяване.

Глава четвърта.

ОТГЛЕЖДАНЕ НА ВЛЕЧУГИ

Чл. 23. При отглеждане на влечуги:

1. се осигуряват такива условия, които да съответстват на специфичните изисквания на видовете влечуги;

2. се спазва диапазонът на температурата за отглеждане, съответстващ на вида влечуги;

3. (изм. - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) при използване на изкуствен източник на светлина с лъчиста топлина осветителните тела:

а) се закрепват по начин, подходящ за съответния вид животни, по който те могат оптимално да използват топлината на мястото, където прекарват времето си, като се избягва получаване на изгаряне; продължителността на осветяване на терариума за тропическите видове е около 12 часа дневно;

б) се монтират в най- светлата част на терариума в случай на отглеждане на активни през деня видове, които в природата използват пряка слънчева светлина, за да поемат топлина;

в) с температура на повърхността над 50° C са снабдени с предпазни решетки или се поставят така, че животните да не могат да влязат в пряк допир с тях;

4. се поддържа оптимална влажност на въздуха и на подовата настилка;

5. се осигурява постоянен приток на "пресен въздух" на индивидите чрез отглеждането им в телени кафези или терариуми с големи пространства с естествена вентилация;

6. (доп. - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) се осигуряват възможности за приемане на вода според вида на влечугите, като за видовете, които приемат вода от капки, попаднали върху телата им, или от заобикалящите ги предмети, се осигурява достъп до капеща вода или се извършва ежедневно пръскане с вода;

7. (нова - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) които в естествени условия изпадат в хибернация, на равни годишни интервали се осигуряват условия за това по начин, който отговаря на естествения им цикъл, и след преминаване на съответна подготовка чрез постепенно намаляване на температурата на средата и намаляване на дажбите от храна и вода.

Чл. 24. (1) (Предишен текст на чл. 24 - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Терариумът за отглеждане на влечуги според вида им отговаря на следните изисквания:

1. (доп. - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) има настилка от подходящ земен, пясъчен или друг естествен субстрат с достатъчна дебелина на слоя, в който ровещите се видове да могат изцяло да се заравят;

2. осигурени са възможни скривалища;

3. (изм. - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) има водни басейни, осигуряващи плавен преход от сушата към водата и обратно и притежаващи обем, достатъчен животните да натопят цялото си тяло и който може да се ползва от всички обитатели на терариума по едно и също време (приложение № 3);

5. има растителност за поддържане на подходящ микроклимат;

6. за отглеждането на половозрели яйцеснасящи женски индивиди са осигурени места за полагането на яйцата.

(2) (Нова - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) В терариума се осигурява микроклимат с условия, подобни на тези в естествените местообитания на съответния вид, като:

1. се обособяват зони с различна температура, така че животните да могат да избират и да прекарват времето си в различните зони, за да поддържат оптимална телесна температура;

2. при отглеждане заедно на няколко животни всички те да имат възможност да използват отоплените места по едно и също време;

3. температурата на отопленото място не превишава 50° C.

Чл. 25. (1) Конкретните площи, необходими за двойка влечуги, поносимостта им към съжителство, техните изисквания към температурата и влажността на въздуха и други особености при отглеждане на отделните видове са представени в приложение № 3.

(2) Площта на терариума по ал. 1 се определя, след като се измери дължината на тялото - от главата до края на опашката, или дължината на корубата при костенурките и се изчисли съотношението, посочено в приложение № 3, графа "Площ на терариума".

(3) За контрол на изискванията по ал. 1 терариумите се оборудват с уреди за измерване на температура и влага и за контрол на режима на осветяване.

(4) (Новa - ДВ, бр. 43 от 2006 г.) За осигуряване на безопасност на персонала при обслужването височината на терариума може да се ограничи до два метра независимо от изчисленията по ал. 2.

(5) (Нова - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) За осигуряване на безопасността на посетителите и за предотвратяване на бягство на животните вратите, капаците и плъзгащите се стъклени панели на терариумите, предназначени за змии и гущери, се затварят плътно и се заключват.

(6) (Нова - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) В случай на отглеждане на отровни видове влечуги на терариумите се поставят предупредителни табели за отровни и опасни влечуги.

Глава пета.

ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЖИВОТНИ В СМЕСЕНИ ЕКСПОЗИЦИИ (НОВА - ДВ, БР. 44 ОТ 2009 Г.)

Чл. 26. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) (1) Смесени експозиции се съставят от различни видове и групи животни в ограждения, позволяващи отглеждане на по-голям брой животни, които отговарят на следните условия:

1. в природата обитават едно и също местообитание, където се срещат в естествени смесени стада или групи или са с различно вертикално разпределение в местообитанията;

2. не се отнасят помежду си като хищници и жертви;

3. не са агресивни помежду си;

4. има осигурени укрития, помещения и места за раждане на малките за всеки отделен вид.

(2) Пространството при смесените експозиции се изчислява като сума от минимално изискваното пространство за всеки един вид поотделно.

Чл. 27. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Освен възможните смесени експозиции по чл. 21е, чл. 21п и приложения № 1, 2 и 3 при прилагането на разпоредбите по чл. 26, ал. 1 не се изключват смесени експозиции и от други видове, които не са изрично посочени.

Допълнителни разпоредби

§ 1. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) По смисъла на тази наредба:
"Бокс" е ограничено пространство за индивидуално обслужване, отглеждане, развъждане, карантина, изолация и провеждане на експеримент.

"Волиера" е клетка за отглеждане на диви животни в плен, позволяваща свободно движение на животните съобразно с естествените им нужди от ходене, тичане и полет.

"Външна волиера" е волиера, при която животните са изложени на пряко влияние на метеорологичните условия.

"Вътрешна волиера" е волиера, изградена в закрито помещение (сграда), при която климатичните условия могат изкуствено да се контролират.

"Грижа" са материални и нематериални ресурси, използвани за поддържане на животното във физическа и психична кондиция.

"Телена волиера" е открита от всички страни волиера, изработена от метална мрежа или от мрежа от наварено арматурно желязо.

"Частично затворена волиера" е тази, която има затворени странични стени от дърво или зидове и един или няколко частично открити фронта, имащи вдадени и издадени места за седене на животните и бленди за гледане.

"Затворени волиери" са затворените от всички страни волиери, в които не може да се погледне отвън, но отгоре имат достъп на светлина и въздух.

"Убежище" е помещение с отвори за влизане и излизане, отоплено в съответствие с климатичните изисквания на вида и позволяващо му усамотение.

"Диво животно" е всяко живо гръбначно същество, различно от човека, включително свободно живеещите, с изключение на домашните породи кучета, котки, коне, магарета, крави, овце, кози, свине, гъски, патици, кокошки, пуйки и др.

"Етологични нужди" са нуждите, свързани с поведението на животните към себеподобните, околната среда и другите видове.

"Отглеждане" е комплекс от зоотехнически и ветеринарномедицински мероприятия, които осигуряват нормалното анатомично и физиологично развитие на животните.

"Птици-гостоприемници" са видове птици, които мътят яйцата и отглеждат поколението на други видове.

"Обор" е застроено място за подслон на копитни животни.

"Изолация" е отделяне на заразноболни или съмнителни за заразяване животни в отделно помещение.

"Клетка" е постоянно фиксирано или подвижно съоръжение, затворена със солидни стени и/или поне от едната страна чрез обикновена или мрежеста решетка, в която се отглеждат/транспортират едно или повече животни. В зависимост от броя на животните и размерите на клетката свободата на движение е относително ограничена.

"Болка" е неприятно физическо усещане.

"Дисстрес" е състояние вследствие неспособност или невъзможност за приспособяване към действието на дразнители. Обикновено се асоциира с промяна в подвижността или движението и може да доведе до стереотипно поведение.

"Страдание" е продължително усещане на болка.

"Субстрат" е почвената, пясъчната или чакълестата покривка на дъното на терариума.

"Терариум" е постоянно фиксирано или подвижно специално съоръжение за отглеждане на дребни торбести бозайници, гризачи и влечуги. Изградено е от затворена клетка със солидни стени и/или стъкло, като поне едната стена е прозрачна, а част от едната страна или покрива е от мрежеста решетка за достъп на въздух.

"Тропическа къща" е затворена солидна постройка или оранжерия, предназначена за настаняване и отглеждане на тропически видове животни и растения, представляваща конструкция с изграден от подсилено стъкло покрив и плътни и/или стъклени стени, в която целогодишно изкуствено се поддържа висока влажност и температура. При необходимост в нея могат да се строят телени или частично затворени волиери, терариуми и да се ограждат пространства с оглед отделяне на видове, които не могат да живеят в смесени експозиции с останалите видове, обитаващи това пространство.

Заключителни разпоредби

§ 2. Тази наредба се издава на основание на чл. 61 от Закона за биологичното разнообразие (ДВ, бр. 77 от 2002 г.).



Приложение № 1 към чл. 12, ал. 1
(Изм. и доп. - ДВ, бр. 44 от 2009 г.)

ХОБОТНИ

Брой

Открит

Вътрешна клетка

Темпе-

Социално

Забележки/




(Proboscidea)

животни

участък,

площ

височина

ратура

устройство

особености








площ (м2)

(м2)

(м)

(°С)








СЛОНОВЕ

3

500

90

10

над 15

Задължително

За възрастните




(Elephantidae)

женски









стадно отглеж-

мъжки слонове е






1

150

50





дане (минимум

необходим отделен






мъжки









2 слона)

обор. Възможности


















за отделяне на мъж-


















ките слонове

























Брой

Площ

Висо-

Темпе-

Влажност

Социално

Забележки/








(м2)

чина

ратура

на въздуха

устройство

особености










(м)

(°С)

(%)








ТУПАИ (Scandentia)

2

3

1,5

18 до 25

40 до 70

На двойки

Продължителност на












(чувстви-



или семейни

деня 12 часа. Във ви-












телни са



групи

соките части на клет-












на студ)





ката - дървени къщич-


















ки за раждане. На едно


















животно по два сандъка


















за спане




ПРИМАТИ (Primates)


















Миши лемури

2

1,5

2

20 до 25

50 до 75

На двойки

При мишите лемури




(Cheirogaleus);











или на малки

две до три женски мо-




ЛОРИЕВИ (Lorisidae)











семейни

гат да се отглеждат
















групи

заедно с две мъжки




Галаго (Galago)



3














Голямо галаго (Otolemur



6









За нощни маймуни




crassicandatus);













къщичките да побират




Нощни маймуни













цялото семейство




(Aotes trivirgatus)


















РЪКОНОЖКИ



9














(Daubentoniide)


















ДЪЛГОПЕТИ (Tarsiidae)

2

3

2

30

85








ЛЕМУРИ (Lemuridae)

2

9 ; и 12

2,5

18 до 25

40 до 70

На двойки

Продължителност на




(без вари)



за вари



Hapalemur



или семейни

деня 12 часа. Могат да








(Varecia



са чувст-



групи

излизат навън при тем-








variegatus)



вителни





ператури над нула граду-












на студ





са, ако има свободен дос-


















тъп до вътрешните по-




Сифаки (Propithecus)



20

3,0







мещения. Местата за


















сядане - с размер за по-


















големи групи. Женски-


















те вари имат нужда от


















две гнездилки.


















При външни простран-


















ства, оградени с вода


















(острови), да се има


















предвид, че лемурите


















плуват лошо и затова са


















необходими ивици плит-


















ка вода като гранична


















зона



















Каталог: legislation -> biodiversity
biodiversity -> Наредба №8 от 12 декември 2003 Г. За реда и условията за издаване на разрешителни за изключенията от забраните, въведени със закона за биологичното разнообразие за животинските и растителните видове от приложение №3, за животинските видове от приложение
biodiversity -> Наредба №2 от 18 декември 2006 Г. За условията и реда за създаването и функционирането на националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие
biodiversity -> Наредба №5 от 1 август 2003 Г. За условията и реда за разработване на планове за действие за растителни и животински видове
biodiversity -> Наредба №2 от 20 януари 2004 Г. За правилата и изискванията за събиране на билки и генетичен материал от лечебни растения
biodiversity -> Наредба №14 от 27 октомври 2005 Г. За условията и реда за издаване на разрешителни за въвеждане на неместни или повторно въвеждане на местни дървесни
biodiversity -> Наредба №5 от 19 юли 2004 Г. За изискванията, на които трябва да отговарят билкозаготвителните пунктове и складовете за билки
biodiversity -> Наредба №4 от 8 юли 2003 Г. За условията и реда за издаване на разрешителни за въвеждане на неместни или повторно въвеждане на местни животински и растителни видове в природата


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   35




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница