Раздел III. Газови уреди към сградни газови инсталации

Чл. 144. Газовите уреди, предназначени за сградни газови инсталации, се проектират при спазване изискванията на БДС EN 30-1-1 и на съответните нормативи и стандарти.

Чл. 145. (1) При определяне местоположението на газовите уреди се спазват изискванията, посочени в инструкциите на производителя.

(2) Газовите уреди се монтират на разстояние най-малко 0,4 m от леснозапалими материали.

(3) Разстоянието по ал. 2 може да бъде намалявано, като се вземат предпазни мерки, осигуряващи при номинална мощност на уреда повърхностна температура на леснозапалимите материали не по-висока от 85 °С.

(4) При номинална мощност на уреда в процеса на експлоатация повърхностната температура на елементите на носещите строителни конструкции не може да превишава 45 °С.

Чл. 146. (1) Газовите уреди и котелните инсталации (котли, пещи, агрегати и др.) се проектират в подземни и надземни помещения, като местоположението, големината и функционалното им предназначение осигуряват необходимите условия за техния монтаж и безопасна експлоатация.

(2) Не се допуска монтиране на газови уреди:

1. в стълбища, с изключение на жилищните сгради до два етажа с не повече от две жилища;

2. в санитарно-хигиенни помещения (бани, тоалетни и др.) без осигурена естествена вентилация чрез външни прозорци или с принудителна смукателна вентилация;

3. в помещения, в които се съхраняват взривоопасни или леснозапалими вещества, чието запалване може да предизвика експлозия.

Чл. 147. (1) Газови уреди тип "А" с обща номинална мощност до 11 kW се допускат в помещения с обем най-малко 20 m³ и с една външна врата на фасадата или с отварящ се прозорец.

(2) Допускат се газови уреди в помещения с принудителна вентилация, когато работата на газовите уреди е възможна само при работещ смукателен вентилатор, изхвърлящ отработения въздух извън помещението в атмосферата.

(3) Допускат се газови уреди в помещения, които отделят не повече от 30 cm³ въглероден оксид на 1 m³ в помещението.

Чл. 148. (1) Газови уреди тип "В" се предвиждат в помещения, в които при под налягане не по-голямо от 4 Ра е осигурено подаване най-малко на 1,6 m³ въздух за 1 kW обща номинална мощност на газовите уреди и уредите за течни и твърди горива, когато са монтирани в помещението и отнемат въздух за горене.

(2) Помещенията по ал. 1 се проектират с обем:

1. най-малко 4 m³/kW обща номинална мощност - когато помещението е най-малко с една външна врата на фасадата или с отварящ се прозорец (за притока на въздух за горене се разчита на външните фуги на помещението);

2. най-малко 2 m³/kW обща номинална мощност - когато помещението е най-малко с една външна врата на фасадата или с отварящ се прозорец и с приток на въздух за горене в помещението най-малко 0,8 m³/kW обща номинална мощност (за притока на въздух за горене се разчита на външни фуги и пропускателни отвори).

(3) Газови уреди тип "В1" се предвиждат в помещения със или без врати, водещи на открито, или с прозорци, които се отварят, при обем най-малко 1 m³/kW обща номинална мощност, ако е гарантирано подаване на достатъчно количество въздух за горене чрез външен отвор със свободно сечение най-малко 150 cm² или чрез два отвора със свободно сечение най-малко 75 cm² всеки.

(4) Допускат се газови уреди тип "В1" в помещения с обем, по-малък от 1 m³/kW обща номинална мощност, когато:

1. помещението е с два отвора с директен изход навън със светло сечение на всеки отвор най-малко 75 cm², които не могат да се преграждат или затварят, разположени са на една и съща стена, като единият е близо до пода, а другият е на височина най-малко 1,8 m от пода;

2. помещението е с два отвора към съседно помещение със свободно сечение на всеки отвор най-малко 150 cm², като единият е близо до пода, а другият е на височина най-малко 1,8 m от пода, като помещенията са с общ обем най-малко 1 m³/kW обща номинална мощност.

(5) Газови уреди тип "В1" може да се монтират в помещения със или без външна врата или прозорец, който се отваря независимо от обема на помещението, ако помещенията са свързани към централна инсталация за подаване на въздух, а димните газове и отработеният въздух се отвеждат заедно.

(6) Газови уреди тип "В2" и "В3" може да се монтират в помещения със или без външна врата или прозорец, който се отваря независимо от обема на помещението, ако е гарантирано подаване на достатъчно въздух за горене чрез външен отвор със свободно сечение най-малко 150 cm² или чрез два отвора със свободно сечение най-малко 75 cm² всеки.

(7) В случаите по ал. 3 и 6 се допуска към директния отвор да има въздуховод, осигуряващ същия обем въздух както при свободния отвор. Когато въздуховодът минава през покрива на сградата, той не може да се извежда над отвора на инсталацията за отвеждане на димните газове.

Чл. 149. Допуска се газови уреди тип "В" да се монтират в помещения с принудителна смукателна вентилация, ако тя не оказва влияние на захранването с въздух за горене и на отвеждането на димните газове.

Чл. 150. (1) Газови уреди тип "В2" и "В3" с обща номинална мощност над 50 kW може да се монтират в помещение без външна врата или отварящ се прозорец независимо от обема на помещението, при условие че е осигурено захранване с въздух за горене чрез два външни отвора с напречно сечение най-малко 150 cm² плюс 2 cm² за всеки kW над 50 kW.

(2) Газови уреди тип "В1" с обща номинална мощност над 50 kW може да се монтират в помещение със или без външна врата или отварящ се прозорец при обем най-малко 1 m³/kW обща номинална мощност, при условие че е осигурено достатъчно захранване с въздух за горене чрез външни отвори съгласно изискванията на ал. 1.

(3) Допуска се по изключение помещението за газови уреди тип "В1" да има обем, по-малък от 1 m³/kW обща номинална мощност, при осигурено достатъчно захранване с въздух за горене чрез два еднакви външни отвора, защитени срещу затваряне и разположени на една и съща стена, като единият е близо до пода, а другият е на височина най-малко 1,8 m от пода.

(4) Работните помещения не може да имат отвори, които ги свързват с други помещения, с изключение на плътно затваряща се врата.

(5) Горелките за газовите горивни инсталации се изключват от авариен прекъсвач, изведен извън работното помещение.

(6) Газови горивни инсталации може да се монтират и в помещения, непосочени в ал. 1 - 4, когато:

1. това се изисква по технологични съображения и е осигурена безопасната експлоатация на инсталацията;

2. помещенията се намират в самостоятелни сгради, предназначени само за газовите инсталации.

Чл. 151. (1) Газови уреди тип "С" може да се монтират във всички помещения.

(2) Газови уреди тип "С11" може да се монтират само на външна стена, като за отоплителните тела номиналната им мощност е до 7 kW, а за водонагревателите - до 28 kW.

(3) Газови уреди тип "С12" и "С13" може да се монтират на външна и на вътрешна стена, като за отоплителните тела номиналната им мощност е най-много 11 kW, а за водонагревателите - 28 kW.

Чл. 152. (1) За газовите уреди в сгради с газови инсталации се предвиждат самостоятелни газоплътни комини с гладки стени без издатини, осигуряващи възможност за почистване, като сечението на комините е по-голямо от сечението на присъединителния отвор на включения към него газов уред.

(2) Комините, в които се предвижда включване на повече от един газов уред, се оразмеряват, като се приема, че газовите уреди работят едновременно.

(3) Металните комини се топлоизолират с негорим материал.

Чл. 153. (1) Димните газове от газови уреди тип "В", "С4" и "С6" се отвеждат на открито посредством:

1. комини;

2. вертикални инсталации за отвеждане на димните газове, включително обща система въздух-димни газове;

3. шахти за отработен въздух, съответстващи на изискванията към инсталациите за отвеждане на димни газове;

4. вентилационни системи.

(2) Инсталациите по ал. 1 за отвеждане на димни газове се монтират в специални шахти. Те работят под налягане и са с граница на огнеустойчивост най-малко 90 min.

(3) При проектиране на обща инсталация за отвеждане на димните газове на газови уреди от един и същ тип "В1" и "В2" се спазват следните изисквания:

1. всяка газова горивна инсталация има собствен димоход;

2. димоходите да не се извеждат на една и съща височина;

3. разстоянието между входа на най-горния и най-долния димоход не надвишава 6,5 m, като по-голямо разстояние се допуска по изключение при осигурена пожарна безопасност.

Чл. 154. (1) Тръбопроводите за захранване с въздух за горене и за отвеждане на димните газове при газови уреди тип "С" са съставни части на газовите горивни инсталации.

(2) Не се допуска извеждане на тръбопроводи за отвеждане на димни газове:

1. в проходи и тесни улици;

2. във вътрешни дворове, ако широчината и дължината на двора са по-малки от височината на най-високата граничеща сграда;

3. във въздушни и осветителни шахти;

4. в лоджии и покрити галерии;

5. под еркери, които могат да възпрепятстват отвеждането на димните газове;

6. във взривоопасни и пожароопасни зони, в които могат да се образуват леснозапалими или взривоопасни смеси.

Чл. 155. (1) Тръбопроводите за захранване с въздух за горене и отвеждане на димните газове се извеждат на разстояние най-малко 0,3 m от долния край на тръбата над кота нула.

(2) Тръбопроводите по ал. 1 се извеждат в леснодостъпни зони не по-ниско от 2 m от котата на прилежащия терен.

(3) Допуска се извеждане на тръбопроводите за газови уреди тип "С1" в леснодостъпни зони на разстояние, по-малко от 2 m, от котата на прилежащия терен, ако тръбопроводите са защитени от удар със защитни съоръжения от негорими материали.

Чл. 156. Разстоянието между устието на тръбопровода за отвеждане на димните газове и покривната конструкция е:

1. най-малко 0,4 m - при обща номинална мощност на газовия уред до 50 kW;

2. най-малко 0,4 m над билото на покрива или 1 m над покрива - при обща номинална мощност на газовия уред над 50 kW.

Чл. 157. (1) Тръбопроводите за захранване с въздух за горене и отвеждане на димните газове в близост до бензиностанции и резервоари за горива се отвеждат на хоризонтално разстояние най-малко 5 m.

(2) Допуска се намаляване на разстоянието по ал. 1, ако отвеждането е най-малко на 3 m над котата на прилежащия терен.

Чл. 158. (1) Газовите уреди се присъединяват към комините посредством тръби, изпълнени от негорим материал.

(2) Диаметърът на присъединителната тръба не може да е по-голям от диаметъра на димоотвеждащата тръба (отвора) на газовия уред.

(3) Хоризонталните участъци на присъединителните тръби се предвиждат с наклон към газовия уред не по-малък от 1 на сто.

(4) Присъединителните тръби се осигуряват срещу огъване и провисване.

(5) Звената на присъединителните тръби осигуряват неизтичане на газове в помещението при плътно свързване без просвет.

(6) При свързване на няколко газови уреда в общ комин не се допуска преминаване на димни газове между работните помещения или изтичане на димни газове от неработещи газови инсталации.

Чл. 159. (1) Комините се извеждат:

1. на разстояние най-малко 0,5 m над билото на скатни покриви, като комините се предвиждат на хоризонтално разстояние до 1,5 m от билото;

2. на нивото на билото, когато са на разстояние от 1,5 до 3 m от билото на скатен покрив;

3. под нивото на билото на покрива, но не по-ниско от правата, прекарана под ъгъл 10° от билото спрямо хоризонта - когато комините са на разстояние от билото на скатния покрив, по-голямо от 3 m;

4. на разстояние най-малко 0,5 m над плоскостта на покрива - при плоски покриви.

(2) Комините се проектират с шапки, които ги предпазват от валежи.

Чл. 160. (1) В зависимост от възприетата схема за газоснабдяване на сградата разходомерите се предвиждат на сградното газопроводно отклонение или на газопроводите за отделните жилища.

(2) Допуска се разходомерите да се поставят в сухи подземни помещения на сгради, измазани с негорима мазилка, с обем не по-малък от 3 m³ и с осигурена естествена вентилация.

Чл. 161. (1) Най-близкият консуматор на газ се проектира на разстояние най-малко 1 m от разходомера.

(2) Допуска се намаляване на разстоянието по ал. 1 до 0,5 m, когато разходомерът е защитен с негорима преграда с граница на огнеустойчивост 60 min.

(3) Когато разходомерите се предвиждат върху външна стена, стълбище или помещение за общо ползване, те се проектират в негорима ниша, кабина или шкаф със заключващи се врати и естествена вентилация. Помещенията или пространствата, в които се предвиждат нишите за разходомерите, се проектират с осигурена естествена вентилация.

(4) Не се разрешава през нишите, кабините или шкафовете да преминават други газопроводи или тръбопроводи.

(5) До нишите, кабините и шкафовете се допуска да преминават електрически кабели, водопроводни, канализационни и други инсталации, при условие че те са отделени с негорима преграда.

(6) Стените на нишите се измазват с негорима мазилка.

(7) Не се допускат разходомери в помещения, в които се предвиждат електрически съоръжения с номинално напрежение над 400 V, и в помещения с категория на пожарна опасност А и Б.

Чл. 162. (1) Групов монтаж на разходомери с общ номинален дебит над 60 m³/h се предвижда в самостоятелни помещения с естествена вентилация, с негорими стени с граница на огнеустойчивост най-малко 90 min, с таван с граница на огнеустойчивост 60 min, с най-малко една външна стена, с отваряща се навън врата и с осигурен пряк достъп или достъп през помещение с естествена вентилация.

(2) Групов монтаж на разходомери с общ номинален дебит до 60 m³/h включително се допуска при спазване на следните изисквания:

1. помещението, в което се монтират, е с общо предназначение;

2. разходомерите се разполагат в заключващи се шкафове.

Чл. 163. Пред разходомерите за газ задължително се предвижда спирателна арматура.
Глава седма.
ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ОБЕКТИТЕ И СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА ПРЕНОС, СЪХРАНЕНИЕ, РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И ДОСТАВКА НА ПРИРОДЕН ГАЗ

Раздел I.
Общи изисквания

Чл. 164. (1) Обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ се изграждат при спазване на одобрените проекти и на правилата и нормативите, които се изискват от съответните нормативни актове, български стандарти и други технически спецификации за извършване, контрол и приемане на строителните и монтажните работи при условията на чл. 169 ЗУТ.

(2) Замяната на предвидените с инвестиционния проект материали и изделия с равностойни на тях без промяна на проектите се допуска с писмено съгласие на проектанта или на лицето, упражняващо строителен надзор.

(3) В процеса на изпълнението на строителството са допустими само несъществени изменения в одобрения инвестиционен проект, които се отбелязват от проектанта в заповедната книга и се отразяват в екзекутивната документация на обекта при условията и по реда на чл. 175 ЗУТ.

Чл. 165. (1) Продуктите, предназначени за влагане в обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ, са с показатели и експлоатационни характеристики, съответстващи на изискванията на чл. 169 ЗУТ, на тази наредба и на наредбата по чл. 200, ал. 1 ЗЕ.

(2) Съответствието на продуктите с изискванията на наредбата се установява и документира със:

1. маркировка за съответствие - декларация за съответствие за съоръженията по ал. 1, и/или указания за прилагане, за които има издадени наредби по чл. 7 ЗТИП;

2. сертификати и удостоверения за качество или копия от тях, когато няма издадени наредби по реда на чл. 7 ЗТИП.

Чл. 166. (1) Контролът по време на изпълнение на строителството на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ се осъществява от:

1. лицето, упражняващо строителен надзор, при условията на чл. 168 ЗУТ - за обектите, които подлежат на строителен надзор;

2. техническия ръководител;

3. проектанта - в съответствие с договора за авторски надзор;

4. другите контролни органи, определени със закон да извършват контрол по време на изпълнение на строителството.

(2) В процеса на изграждане на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ и на отделни завършени етапи от строителството се извършват проверки и изпитвания съгласно изискванията на съответните нормативни актове и технически спецификации за съответните видове строителни и монтажни работи.

Чл. 167. (1) Преди въвеждане в експлоатация на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ се извършват необходимите огледи и изпитвания за удостоверяване на съответствието им с проекта и с правилата за изпълнение съгласно изискванията на чл. 176 и 177 ЗУТ и на съответните нормативни актове за контрол и приемане на строителните и монтажните работи.

(2) Изпитванията на съоръженията с повишена опасност в обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ се извършват в съответствие с изискванията на глава седма от наредбата по чл. 200, ал. 1 ЗЕ.

Чл. 168. По време на изграждането на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ се осигуряват здравословни и безопасни условия на труд при условията и по реда на Наредба № 2 от 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (ДВ, бр. 37 от 2004 г.).

Чл. 169. Обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ се въвеждат в експлоатация при условията и по реда на глава единадесета от ЗУТ.

Чл. 170. Разрешаването на експлоатацията на съоръженията с повишена опасност в обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ се извършва в съответствие с изискванията на глава десета от наредбата по чл. 200, ал. 1 ЗЕ.
Раздел II.
Правила и нормативи при изграждане на подземни газопроводи

Чл. 171. (1) Широчината на основата на изкопа (траншеята) при изграждане на газопроводите се определя в зависимост от външния диаметър на тръбата, както и от това, дали за полагането на тръбите е необходимо да се влиза в изкопа, при осигуряване на необходимото пространство за работа.

(2) Основата на изкопа се изпълнява с необходимата широчина и дълбочина така, че газопроводът да е положен плътно по цялата му дължина и напрежението в него да е разпределено възможно най-равномерно.

(3) При камениста основа изкопът се изпълнява с 0,1 m по-дълбок, като основата се заменя със слой без камъни. За тази цел може да се използва пясък или ситен филц, който се насипва с определена дебелина на слоя и се уплътнява.

(4) При наклонени терени се вграждат напречни опори, за да се избегне отмиване на основата, и при необходимост се прави дренаж.

(5) При основа с ниска товароносимост и високо съдържание на вода, както и при променливи почвени слоеве с различна товароносимост, газопроводът се обезопасява, като се вземат подходящи строителни мерки - например основа от фин чакъл.

(6) При блатни и торфени почви с променливо ниво на подземните води или под транспортни участъци твърдите препятствия, които биха могли да попречат на плътното полагане на тръбите, се отстраняват до необходимата дълбочина.

Чл. 172. (1) Преди полагането им в изкопа тръбите и фасонните части се проверяват за евентуални увреждания при транспортирането и складирането.

(2) При изграждането на газопроводите се спазват изискванията на съответните технически спецификации и указания за монтаж на отделните елементи на газопровода.

Чл. 173. Обратното засипване на изкопите се извършва, като газопроводът се покрива слой след слой до около 0,3 m над външния диаметър на тръбите с почва без камъни (с едрина най-много 20 mm) и се уплътнява, след което изкопът окончателно се засипва.

Чл. 174. (1) Собствениците или ползвателите на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ ползват обектите и съоръженията след получаване на разрешението за ползване и на разрешението за експлоатация, респ. на акта за първоначален технически преглед на съоръженията с повишена опасност.

(2) Разрешението за експлоатация, респ. актът за първоначален технически преглед на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ, се издава след назначаване на обучен експлоатационен персонал.

(3) Строителят предава екзекутивната документация на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ на възложителя с протокол.

Чл. 175. Обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ по време на тяхната експлоатация се ползват при спазване изискванията на наредбите по чл. 192 и чл. 200, ал. 1 ЗЕ и на тази наредба.

Чл. 176. Съоръженията с повишена опасност в обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ по време на тяхната експлоатация се ползват при спазване изискванията на глави осма, десета и единадесета от наредбата по чл. 200, ал. 1 ЗЕ.

Чл. 177. Оперативното управление, координирането и контролът на режима на работа на преносната и разпределителните мрежи и на инсталациите за природен газ се осъществяват от операторите на мрежите и от собствениците или ползвателите на инсталациите при спазване изискванията на чл. 185 - 191 ЗЕ и на наредбата по чл. 192 ЗЕ.

Чл. 178. Лицето, осъществяващо техническата експлоатация посредством техническо обслужване, ремонти и реконструкции, осигурява дълготрайността и ефективността на ползването на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ по време на тяхната експлоатация, както и опазването на околната среда.

Чл. 179. Началният етап на експлоатация на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ започва с въвеждането им в експлоатация и е с продължителност не по-малко от две години.

Чл. 180. (1) Наблюденията и проверките на елементите на строителните конструкции и на инсталационните системи, свързани с обслужването и безопасната експлоатация на газопроводите, съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, се извършват по време на периодичните прегледи на съоръженията с повишена опасност от органите за технически надзор.

(2) Наблюденията и проверките на елементите на строителните конструкции и на инсталационните системи по ал. 1 завършват с оценка на сигурността и анализ на техническото им състояние и с преценка на възможността за преминаване в етап на редовна експлоатация.

Чл. 181. (1) Видът и обемът на ремонтните работи, както и графиците за тяхното извършване се определят от собственика или ползвателя въз основа на протоколите от прегледите за състоянието на строителните конструкции и на инсталационните системи, свързани с обслужването и безопасната експлоатация на газопроводите, съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ.

(2) Ремонтите се изпълняват по работен проект, утвърден от собственика или ползвателя.
Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1. (1) Минималните разстояния, на които се застрояват нови сгради, съоръжения и проводи, от оста на съществуващи преносни газопроводи в зависимост от тяхната категория, както и от изградените по проекти, съответстващи на нормативните изисквания за устройство на преносни газопроводи до 16.ХI.2002 г., се определят съгласно изискванията, посочени в приложението.

(2) Изпитването на преносните газопроводи по ал. 1 по време на тяхната експлоатация при осъществяване на техническия надзор се определя съгласно приложението.

(3) (Нова - ДВ, бр. 30 от 2014 г.) Изискванията по ал. 1 не се прилагат за подводни газопроводи.

§ 2. Устройството на проектираните до 16.ХI.2002 г. газопроводи, газови съоръжения и газови инсталации трябва да съответства на заверената от органите за технически надзор проектна документация.

§ 3. (Отм. - ДВ, бр. 30 от 2014 г.)

§ 4. Наредбата се издава на основание чл. 200, ал. 2 ЗЕ и отменя:

1. Наредба № 3 от 1995 г. за проектиране на системи за газоснабдяване в населените места и газови инсталации в сгради, работещи с природен газ (ДВ, бр. 24 от 1995 г.);

2. Наредба № 4 от 1995 г. за контрол и приемане на системи за газоснабдяване в населените места и газови инсталации в сгради, работещи с природен газ (ДВ, бр. 24 от 1995 г.).

§ 5. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".

(ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2014 Г.)