Наредба №6 от 25 ноември 2004 Г. За технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ

Чл. 51. (1) В урбанизирани територии подземните газопроводи се проектират по правило в улични платна, под тротоари, зелени площи и в общински имоти при спазване изискванията на БДС EN 12007 - 1, 2, 3 и 4, и на Наредба № 8 от 1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места (ДВ, бр. 72 от 1999 г.).

(2) Прокарване на подземни газопроводи през чужд имот в урбанизираните територии се допуска при условията и по реда на чл. 193 ЗУТ и в съответствие с изискванията на глава пета от ЗЕ.

Чл. 52. (1) Разстоянията от подземни газопроводи с налягане до 1,6 МРа включително до подземни съоръжения трябва да осигуряват условия за тяхното изграждане и ремонт, без да се нарушава надеждността на съседните съоръжения.

(2) Минималните светли хоризонтални разстояния от подземния газопровод до подземните проводи и съоръжения се приемат съгласно табл. 3 на приложение № 2 от наредбата по чл. 200, ал. 1 ЗЕ.

(3) При стеснени условия в застроени части на населени места се допуска намаляване до 0,2 m на разстоянията, посочени в табл. 3 - колона 3 - 11 включително, на приложение № 2 от наредбата по чл. 200, ал. 1 ЗЕ.

(4) Разстоянието до фундаменти на сгради може да се намали до 0,5 m, при условие че в участъка на сближението е изпълнено най-малко едно от следните изисквания:

1. подземният газопровод е проектиран от безшевни тръби;

2. приета е номинална дебелина на стената на тръбата съгласно табл. 2 на приложение № 2 от наредбата по чл. 200, ал. 1 ЗЕ;

3. за газопровода е предвиден защитен кожух;

4. на газопровода са предвидени минимален брой заварени съединения.

(5) При пресичане на подземни газопроводи с други инженерни проводи се осигуряват минимални светли разстояния съгласно табл. 4 на приложение № 2 от наредбата по чл. 200, ал. 1 ЗЕ.

(6) При едновременно полагане на два и повече газопровода в един изкоп разстоянието между тях се определя в зависимост от диаметрите им, като това разстояние се приема от 0,4 m до 0,5 m - при полагане в почва, и от 0,5 m до 1 m - при подводно полагане в неплавателни реки.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2014 г.) Допуска се проектиране на оптични кабелни линии на технологичната електронна съобщителна мрежа в траншеята на разпределителните газопроводи.

(8) При успоредно полагане или пресичане с тръбопроводи, които провеждат топли продукти, се предвижда достатъчно разстояние или на полиетиленовите и поливинилхлоридните подземни газопроводи се проектира топлозащита, като се осигурява повърхностна температура на газопровода не по-висока от 20 °С.

(9) При доказана техническа невъзможност за спазване на разстоянията по ал. 2 и 5 се проектират допълнителни мероприятия (кожуси, изолиращи плочи и др.), с които се осигурява недопускане на пряк контакт на подземния газопровод с подземни съоръжения.

Чл. 53. Подземните газопроводи се проектират на дълбочина с покритие най-малко 0,8 m над горната образуваща на газопровода или кожуха. Допуска се в участъците, през които не се предвижда преминаване на транспортни средства (зелени площи и др. под.), дълбочината на полагане да се намали до 0,6 m.

Чл. 54. (1) Не се допуска проектиране на газопроводи в свлачища и преминаването им през неуплътнени насипи.

(2) При доказана техническа невъзможност се разрешава проектирането на газопроводи в свлачища и неуплътнени насипи само ако са предвидени специални предпазни мерки.

Чл. 55. (1) При почви с ниска носеща способност се предвижда заздравяване на почвата на дъното на траншеята.

(2) При наличие на подземни води газопроводът се изчислява и осигурява срещу изплуване.

Чл. 56. За подземните газопроводи с проекта се предвижда изравняване и почистване на дъното на траншеята от остри предмети, които могат да повредят газопроводите, а за газопроводите, изпълнени от полиетилен и пластифициран поливинилхлорид - подсипка и засипване с мека почва или пясък с дебелина на слоя 0,10 m, ако това е предписано изрично от производителя на тръбите.

Чл. 57. (1) Подземно положените и положените под вода стоманени участъци на разпределителната мрежа се защитават от корозия чрез пасивни и активни методи за защита съгласно изискванията на съответните стандарти и нормативни актове.

(2) Пасивните методи за защита се осъществяват чрез непрекъснати покрития, които осигуряват необходимата устойчивост, прилепване към метала, водонепропускливост, въздухонепроницаемост, инертност по отношение на химичните агенти в земната основа, пластичност и механична устойчивост при температурните промени по време на полагането и експлоатацията на газопровода.

Чл. 58. Подземните и подводните газопроводи и съоръжения се проектират с антикорозионни покрития със следните параметри:

1. механична якост, която осигурява запазване на покритието по време на монтажа (при превозване и полагане на тръбите в изкопите) и от натоварването на почвата при експлоатацията на газопровода;

2. пластичност, която осигурява поемане на деформациите при въздействието на ниски или високи температури при извършване на монтажа и по време на експлоатацията;

3. добра адхезия към метала;

4. изолация срещу провеждане на електрически ток;

5. устойчивост на биологични въздействия.

Чл. 59. Към подземните и подводните стоманени газопроводи се проектират контролно-измервателни колонки за контролиране на общото ниво на електрическия потенциал "тръба-земя".

Чл. 60. (1) Електрохимично защитената част на газопровода се проектира галванически непрекъсната.

(2) Електрохимичната защита се осъществява чрез системата "катод-анод", свързана с източник на постоянен ток (катодна станция), или чрез протекторна защита за сравнително къси участъци - по преценка на проектанта.

Чл. 61. (1) Металните тръби се защитават срещу въздействието на блуждаещи токове (например от електрифицирани железопътни и трамвайни линии) чрез подходящи мерки.

(2) Електрохимичната защита се проектира така, че да осигурява защита и срещу въздействията от намиращите се в близост кабелни линии за високо напрежение.

(3) Системата за електрохимична защита и тръбите се проектират така, че да не оказват вредно въздействие върху съседните подземни метални съоръжения.

Чл. 62. (1) Надземните елементи на разпределителните мрежи се проектират, както следва:

1. върху негорими отделно стоящи колони, опори или естакади;

2. по масивни стени на сгради съвместно с други технически проводи при осигурена възможност за монтаж и техническо обслужване.

(2) Не се допуска проектиране на надземни газопроводи от тръби от полиетилен и пластифициран поливинилхлорид.

(3) В определени случаи се допуска по изключение проектиране на надземни газопроводи от полиетилен, пластифициран поливинилхлорид или от друг материал, предназначен за транспортиране на природен газ за определено налягане, като в тези случаи на газопроводите се предвиждат защитни стоманени кожуси.

(4) Надземно положените разпределителни газопроводи се заземяват след електроизолиращия фланец съобразно изискванията на съответните български стандарти.

(5) Не се допуска проектиране на транзитно преминаващи газопроводи по:

1. стени на детски и учебни заведения, здравни заведения и заведения за социални грижи, спортни сгради, кина, театри и др., в които се предвижда масово събиране на хора;

2. стени на общественообслужващи, административни и жилищни сгради, когато налягането на природния газ е по-високо от 0,01 МРа, без писменото съгласие на техните собственици;

3. горими конструкции, панели с полимерни пълнители и др.

Чл. 63. Не се допуска проектиране на разглобяеми връзки на газопроводи, преминаващи под прозорци и балкони на общественообслужващи, административни и жилищни сгради.

Чл. 64. (1) Надземни газопроводи се допускат на опори с височина не по-малка от 0,35 m от терена до долния ръб на газопровода в територии, които не са предназначени за преминаване на транспорт и за движение на хора.

(2) Минималната светла височина на надземните тръбопроводи, предвидени за монтаж на високи колони, е, както следва:

1. над неелектрифицирани железопътни линии - 5,6 m;

2. над електрифицирани железопътни линии и трамвайни линии - 7,3 m;

3. над автомобилни пътища - 5,5 m;

4. над тролейбусни линии - 7,3 m;

5. над пешеходни алеи - 2,2 m.

Чл. 65. (1) В местата на излизане от терена газопроводите се проектират в кожух. Долният край на кожуха се предвижда най-малко на 0,5 m в терена, а горният край - на разстояние, осигуряващо защитата на газопровода от механична повреда.

(2) Допуска се да не се предвижда кожух по ал. 1, когато с проекта се обоснове, че не съществува опасност от механична повреда на газопровода.

Чл. 66. (1) Надземните газопроводи се разполагат до други надземни инженерни проводи така, че да са осигурени условия за изграждане и ремонт на всеки от тръбопроводите.

(2) Надземните газопроводи могат да се изграждат съвместно с инженерни проводи с друго предназначение и с кабелни линии върху колони и естакади при спазване на изискванията за минималните разстояния при успоредно изграждане по чл. 52, ал. 2 и 7.

Чл. 67. (1) Допуска се проектиране на газопроводи с налягане до 1,6 МРа включително от безшевни стоманени тръби по негорими (стоманобетонни, метални и каменни) автомобилни и пешеходни мостове и други негорими съоръжения след писменото съгласие на организацията, експлоатираща съоръженията.

(2) Надземните газопроводи по ал. 1 се проектират електрически изолирани от металните части на съоръженията, по които преминават.

Чл. 68. Елементите на разпределителните мрежи, изпълнени от стомана и монтирани надземно, се защитават срещу корозия чрез боядисване, електрометализация или по друг подходящ начин.

Чл. 69. (1) На разпределителните газопроводи се предвижда спирателна арматура за осигуряване на безопасна и непрекъсната доставка на природен газ, както и за изключване на отделни дълги участъци от газопроводната мрежа с дължина, по-голяма от 100 m.

(2) Спирателната арматура на разпределителните газопроводи се проектира:

1. на определените с проекта места за изключване на отделни участъци от газопровода с оглед осигуряване на безопасна експлоатация и надеждност на газоснабдяването;

2. при пресичане на водни прегради с два и повече газопровода, а при един газопровод - когато широчината на водната преграда е по-голяма от 75 m;

3. при пресичане на железопътни линии, автомагистрали и републикански пътища от I и II клас, с изключение на случаите, когато е проектирана спирателна арматура на разстояние до 1000 m преди прехода по посоката на движение на природния газ - при еднопосочни газопроводи, и до 1000 m от двете страни на прехода - при пръстеновидни газопроводи.

(3) Местоположението на спирателните арматури върху разпределителните газопроводи се определя, като се отчитат:

1. необходимостта от конкретната спирателна арматура за експлоатацията на газопровода;

2. работното налягане;

3. материалът, от който е изпълнен газопроводът;

4. диаметърът на газопровода.

(4) Спирателните арматури се проектират така, че да са леснодостъпни и удобни за манипулиране.

(5) Спирателната арматура се проектира подземно или в шахти при подземни газопроводи и в шкафове, ниши и др. под. при надземни газопроводи, включително и при преминаването им по стени и други съоръжения.

(6) Спирателните арматури на успоредни газопроводи се проектират разместени една спрямо друга на разстояния, удобни за монтаж, демонтаж и обслужване.

Чл. 70. (1) Шахтите на спирателната арматура се проектират така, че да осигуряват защита срещу проникване на подземни води или като се предвиди отвеждането им, а материалите, от които са изградени шахтите, да са трудногорими, влагоустойчиви и биоустойчиви.

(2) Газопроводът преминава през стената на шахтата през обсадна тръба.

(3) Шахтите на спирателната арматура в места, непредназначени за преминаване на транспортни средства и пешеходци, се проектират на разстояние най-малко 0,15 m над терена.

(4) Местата на шахтите се маркират с трайни знаци.

(5) В шахтите се предвижда компенсиращо устройство, което осигурява монтаж и демонтаж на спирателната арматура.

(6) Допуска се при стоманена фланцова арматура с диаметър, по-голям от 300 mm, компенсиращото устройство по ал. 5 да се заменя с демонтажна връзка.

(7) При стоманена арматура, присъединена към тръбопровода чрез заваряване, не се изисква компенсиращо устройство или демонтажна връзка.

Чл. 71. (1) Спирателната арматура по стени на сгради се проектира на хоризонтално разстояние от врати и отварящи се прозорци най-малко:

1. при газопроводи с налягане до 0,01 МРа включително - 0,5 m;

2. при газопроводи с налягане над 0,01 до 0,5 МРа включително - 1 m;

3. при газопроводи с налягане над 0,5 до 1,6 МРа включително - 5 m.

(2) За спирателната арматура, монтирана на височина, по-голяма от 2,2 m, се проектира обслужваща площадка от негорими материали.

Чл. 72. (1) При преход на газопроводи през реки направлението на преминаване се избира на праволинейни, устойчиви на водното течение участъци с полегати неразмивани брегове и при минимална широчина на заливаната от високите води крайбрежна ивица. Трасето се определя, като се отчитат резултатите от хидрогеоложките и хидроложките проучвания и предварително необходимите корекции на реката.

(2) При подводно преминаване газопроводът се проектира перпендикулярно на динамичната ос на течението на реката, като се допуска намаляване на ъгъла на пресичане до 60°.

(3) При подводно преминаване на газопроводи през бързеи се предвиждат съответните технически мероприятия за защита на газопровода от действието на водното течение.

(4) Проектната кота на горната образуваща на газопровода или горния ръб на затежнителя при подводно преминаване през реки се определя с 0,5 m по-ниско от прогнозирания размив на коритото на реката, но не по-малко от 1 m под котата на дъното на водния обект по време на изграждането на разпределителния газопровод.

(5) Когато при пресичане на водни прегради леглото на газопровода е от скални почви, разстоянието от горната образуваща на засипания газопровод или горния ръб на затежнителя до котата на дъното на водния обект е най-малко 0,5 m.

(6) При пресичане на реки с ускорено размиващ се профил за укрепване дъното на реката в района на пресичането се изграждат дънни прагове след газопровода по посока на течението на реката, като те осигуряват височина на насипа над газопровода най-малко 1 m.

(7) За газопроводните участъци в руслото на реката се определя и маркира контролна зона по дължината на подводното трасе.

(8) При преминаване на газопровод през водни прегради със средна широчина, по-голяма от 75 m, се предвижда резервен газопровод или се взема друго техническо решение.

Чл. 73. (1) Участъците на подводно положените газопроводи от преходите в границите на нивото на високите води и участъците, преминаващи през блата, се осигуряват срещу изплуване.

(2) При изчисляване на устойчивостта на газопроводите срещу изплуване не се взема предвид теглото на обратния насип в границите на участъка.

(3) При преминаване на газопроводи през реки се предвиждат мероприятия за укрепване на бреговете в мястото на пресичане, когато това е необходимо за опазване на газопровода.

Чл. 74. При преминаване през блата и блатисти местности газопроводите се полагат подземно и с минимален брой хоризонтални колена.

Чл. 75. (1) При пресичане на подземни разпределителни газопроводи с железопътни и трамвайни линии се спазват следните най-малки светли хоризонтални разстояния от газопроводите:

1. до стрелките и кръстовищата на трамвайните линии - 3 m;

2. до стрелките на железопътните линии - 10 m;

3. до опорите на контактната мрежа на електрическия транспорт - 0,5 m.

(2) Допуска се в стеснени условия при съществуващо застрояване разстоянията по ал. 1 да се намаляват до 50 на сто.

Чл. 76. (1) При пресичането на пътища, железопътни и трамвайни линии се използва защитен стоманен кожух, чиято външна повърхност се изолира.

(2) Краищата на кожуха по ал. 1 се уплътняват, като на единия му край се предвиждат контролна тръба с изпускателна свещ и защитно покритие.

(3) В междутръбното пространство се допуска поставяне на експлоатационния кабел на телемеханиката, телефона и дренажния кабел на електрохимичната защита, предназначени да обслужват разпределителните мрежи.

(4) Краищата на кожуха се проектират на разстояние най-малко от:

1. най-външното водоотвеждащо съоръжение на железопътната линия - 0,5 m;

2. крайната железопътна релса - 3 m;

3. крайната трамвайна релса - 2 m;

4. основата на насипи на железопътни и трамвайни линии - 1 m.

(5) Допуска се в стеснени условия на изградени градски части разстоянията по ал. 4 да се намаляват до 50 на сто.

(6) Вертикалното разстояние от горната повърхност на кожуха е най-малко:

1. при преминаване по открит способ - 1 m до главата на железопътната релса;

2. при хоризонтално сондиране - 1,7 m до главата на железопътната релса;

3. при преминаване под трамвайни линии и железопътни линии на индустриални железопътни клонове - 1 m до главата на железопътната релса.

(7) Диаметърът на защитния кожух се предвижда най-малко с два стандартни диаметъра по-голям от диаметъра на газопровода.

Чл. 77. (1) Неразделна част от разпределителната мрежа са съоръженията, необходими за:

1. намаляване и/или ограничаване на налягането;

2. поддържане на налягането в рамките на изискваните граници;

3. измерване разхода на природен газ;

4. автоматично поддържане на зададен режим;

5. филтриране на природния газ - при необходимост;

6. допълнително одориране - при необходимост.

(2) Съоръженията на разпределителната мрежа са:

1. газорегулаторни пунктове (ГРП), АГРС и газорегулаторни табла (ГРТ);

2. газорегулаторни и измервателни пунктове (ГРИП) и газорегулаторни и измервателни табла (ГРИТ);

3. газоизмервателни пунктове (ГИП) и газоизмервателни табла (ГИТ).

Чл. 78. Съоръженията на разпределителната мрежа се проектират така, че тяхното устройство, функционални изисквания и показатели да отговарят на изискванията на БДС EN 12186, БДС EN 12279 и БДС EN 1776.

Чл. 79. В помещенията, в които се предвижда монтиране на съоръженията, се проектират аварийна вентилация с осемкратен въздухообмен във взривобезопасно изпълнение, която се включва автоматично и подава звуков и светлинен сигнал, и шумоизолация за осигуряване на допустимите санитарно-хигиенни изисквания.

Чл. 80. Съоръженията на разпределителната мрежа се осигуряват с физическа защита срещу достъп на трети лица и се обозначават с ясно видими знаци, забраняващи ползването на открит огън, и с табели с телефонния номер на аварийната служба на оператора на газопроводната мрежа.

Чл. 81. При електрохимична защита оборудването на ГРП (АГРС) и ГРТ се изолира електрически от защитавания газопровод.

Чл. 82. Газорегулаторните пунктове и табла в зависимост от налягането се проектират и изграждат, както следва:

1. с входящо налягане, по-малко или равно на 0,5 МРа - за монтаж вътре в сградите в шкаф, извън сградите - на открито или в шкаф, разположен частично или изцяло извън сградата или подземно в шахта;

2. с входящо налягане, по-голямо от 0,5 МРа - извън сградите в самостоятелни постройки, в шкаф, на открито или подземно в шахта;

3. с входящо налягане до 0,5 МРа и капацитет до 70 m³/h; в този случай ГРИП може да се полагат до електрически съоръжения.

Чл. 83. (1) Предвижда се монтиране на автоматично защитно устройство срещу повишаване на изходящото налягане над максималното инцидентно при:

1. максимално входящо работно налягане над 0,01 МРа;

2. максимално входящо работно налягане, по-високо от налягането при комбинирано изпитване или от налягането при изпитване на якост на изходящия газопровод.

(2) Не се изисква защита от недопустимо повишаване на налягането при максимални входни работни налягания, равни или по-малки от 0,01 МРа.

(3) Предвиждат се следните защитни устройства:

1. отсекателен тип, като мониторът може да се смята за защитно устройство отсекателен тип, ако нивото на безопасност е най-малко равно на безопасността, която може да се постигне, като се използва друг тип отсекателно защитно устройство за налягане;

2. изпускателен тип.

(4) Допуска се конструктивно обединяване на защитни приспособления със съответните регулатори на налягането на природния газ.

(5) Защитните приспособления срещу свръхналягане се избират въз основа на изчисления.

Чл. 84. (1) На входа на съоръженията се предвижда спирателна арматура. На изхода спирателна арматура се поставя при необходимост, като мястото й се съобразява с останалото оборудване.

(2) Местоположението на спирателната арматура по ал. 1 се проектира така, че да позволява манипулиране по спешност.

Чл. 85. В ГРП при необходимост се предвиждат и уреди за измерване количеството на природния газ.

Чл. 86. (1) Сградите или шкафовете на съоръженията се проектират с граница на огнеустойчивост не по-малка от II степен, а шкафовете се проектират от метал или друг трудногорим материал, неразпространяващ горенето.

(2) Сградите на надземните и полуподземните съоръжения се проектират с лек покрив.

(3) Покривът на сградите по ал. 2 се оразмерява на очакваното максимално натоварване по време на експлоатацията.

Чл. 87. За подземните и полуподземните пространства на съоръженията се предвижда естествена вентилация чрез вентилационни отвори или въздуховоди, които се защитават с метална мрежа. Въздуховодите се проектират на височина, осигуряваща естествена циркулация на въздуха, и се обезопасяват срещу проникване на дъждовни води и запушване.

Чл. 88. За неуредените въпроси в този раздел се прилагат правилата и нормативите на чл. 108 - 118 от наредбата по чл. 200, ал. 1 ЗЕ и изискванията на БДС EN 12186.
Глава четвърта.
ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ОБЕКТИТЕ И СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА ПРОМИШЛЕНИТЕ ГАЗОВИ ИНСТАЛАЦИИ

Раздел I.
Общи изисквания

Чл. 89. (1) Обектите и съоръженията на промишлените газови инсталации се проектират в съответствие с правилата и нормативите на тази наредба, наредбата по чл. 200, ал. 1 ЗЕ и предвижданията на подробните устройствени планове (план-схемите за газоснабдяване към подробните устройствени планове на урбанизираните територии и парцеларните планове на газопроводите, проектирани извън границите на урбанизираните територии).

(2) Промишлените газови инсталации включват площадковите газопроводи (газопроводите на територията на промишлените и селскостопанските производствени обекти), съоръженията за регулиране и/или измерване и регулиране, вътрешните газови инсталации, горивните уредби, газовите уреди и съоръжения, разположени в производствените сгради или на открито, димоходите и комините за отвеждане на димните газове.

Чл. 90. Съоръжаването на промишлената газова инсталация с необходимите устройства и автоматика за всеки конкретен случай се определя в зависимост от експлоатационните условия и изискванията за безопасна работа.

Чл. 91. Съставните части на промишлените газови инсталации се оразмеряват при нормален режим на експлоатация така, че да поемат механичните, химичните и топлинните натоварвания.

Чл. 92. В зависимост от работното налягане промишлените газови инсталации заедно със съоръженията към тях се класифицират на:

1. инсталации с работно налягане до 0,01 MPa;

2. инсталации с работно налягане от 0,01 до 0,2 МРа;

3. инсталации с работно налягане от 0,2 до 0,5 МРа;

4. инсталации с работно налягане от 0,5 до 1,6 МРа;

5. инсталации с работно налягане над 1,6 МРа.