Наредба №8 от 28 декември 2004 Г. За мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства

ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО

Наредбата се прилага за мълниезащитни уредби, чието проектиране започва след 20 април 2005 г.
Обн. ДВ. бр.6 от 18 Януари 2005г.

Глава първа

Чл. 1. (1) С наредбата се определят правилата и изискванията при проектиране, изграждане и експлоатация на мълниезащитни уредби на сгради на основното застрояване с жилищно, обществено-обслужващо, производствено, смесено и друго предназначение с височина до 60 м, на второстепенни и стопански постройки на допълващото застрояване, на временни строежи и преместваеми обекти, външни съоръжения, строителни площадки и др., както и на открити пространства, наричани за краткост "защитавани обекти".

(2) Наредбата се прилага при проектиране и изграждане на нови, както и при реконструкция на съществуващи мълниезащитни уредби за обектите по ал. 1.

(3) Наредбата се прилага за мълниезащитни уредби със:

1. конвенционални мълниеприемници;

2. мълниеприемници с изпреварващо действие.

Чл. 2. Наредбата не се прилага за мълниезащитата на:

1. обекти със специално предназначение, като електрически централи и подстанции, въздушни електропроводни линии и контактни мрежи, телеграфни, телефонни, радиотранслационни и други комуникационни линии, радио- и телевизионни предавателни антени и др.;

2. сухопътни транспортни средства, кораби, самолети.

Чл. 3. При проектирането на мълниезащитата на сгради, в които се предвиждат производство и/или съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, се спазват изискванията на тази наредба и на Наредба № 2 от 2000 г. за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси (ДВ, бр. 58 от 2000 г.).

Глава втора.

Чл. 4. С мълниезащитата се осигуряват безопасността на хората и на домашните животни и защитата на материални ценности срещу увреждания (щети), които могат да бъдат породени от опасни и вредни фактори в резултат на преки попадения или на вторични въздействия на мълнии.

 Чл. 5. (1) Чрез мълниезащитата се удовлетворяват следните основни изисквания:

1. безопасност съобразно определената категория на мълниезащита и типа на мълниезащитната зона или избраното ниво на мълниезащита;

2. надеждност при експлоатацията;

3. икономичност по отношение разхода на материали.

(2) При проектирането и изграждането на мълниезащитни уредби се предвиждат начини за изпълнение (технологии), както и материали (в т.ч. вид, размери и др.) и градивни елементи, с които се удовлетворяват изискванията по ал. 1.

(3) С инвестиционните проекти могат да се предвиждат начини за изпълнение или материали и градивни елементи, различни от определените в тази наредба, при условие че чрез тях се осигуряват изискванията за безопасност и надеждност при експлоатация. 

Чл. 6. Вредните и опасните фактори, свързани с мълнии, се класифицират, както следва:

1. основни фактори вследствие пряко попадение на мълния върху защитавания обект, в т.ч.:

а) топлинни въздействия;

б) механични въздействия;

2. допълнителни фактори:

а) внасяне на опасни потенциали;

б) индуктирани напрежения от електромагнитна индукция;

в) индуктирани напрежения от електростатична индукция;

г) крачни напрежения;

д) допирни напрежения.

Чл. 7. (1) Защитаваните обекти в зависимост от опасните последствия при пряко попадение на мълния се класифицират в следните категории на мълниезащита:

1. първа категория: сгради и външни съоръжения, в които има помещения с взривоопасни зони от клас В-I и В-II съгласно действащите норми за пожарна безопасност, като:

а) към клас В-I се отнасят зоните в помещения, където се отделят горими газове и пари, които при нормален режим на работа могат да образуват с въздуха или с други окислители взривоопасни смеси;

б) към клас В-II се отнасят зоните в помещения, където се отделят и преминават в аерозолно състояние горими прахове или влакна, които могат да образуват с въздуха или с други окислители взривоопасни смеси не само при аварии и неизправности, но и при нормален режим на работа;

2. втора категория: сгради и външни съоръжения, в които има помещения с взривоопасни зони от клас В-Iа, В-Iб и В-IIa и външни уредби с взривоопасни зони от клас В-Iг съгласно действащите норми за пожарна безопасност, като в помещения с взривоопасни зони от клас В-Iа и В-Iб и външни уредби с взривоопасни зони от клас В-Iг може да се образуват взривоопасни смеси от горими газове с въздуха или с други окислители само в резултат на аварии или неизправности, а в помещения с взривоопасни зони от клас В-IIа - взривоопасни смеси от горими прахове или влакна с въздуха или с други окислители само в резултат на аварии или неизправности;

3. трета категория: всички останали сгради, външни съоръжения и открити пространства, при които прякото попадение на мълния може да предизвика пожар, механично разрушаване или поражение на хора или домашни животни.

(2) Степените на пожароустойчивост (огнеустойчивост) на сградите и на външните съоръжения се определят съгласно действащите норми за пожарна безопасност.

 Чл. 8. (1) Сградите и външните съоръжения от първа и втора категория на мълниезащита се осигуряват със:

1. защита при преки попадения на мълнии;

2. защита от индуктирани напрежения от електростатична и електромагнитна индукция;

3. защита от внасяне на опасни потенциали посредством подземни и надземни комуникации.

(2) Самостоятелно разположените външни съоръжения от втора категория на мълниезащита се осигуряват със:

1. защита при преки попадения на мълнии;

2. защита от индуктирани напрежения от електростатична индукция.

(3) Сградите и външните съоръжения от трета категория на мълниезащита се осигуряват със:

1. защита при преки попадения на мълнии;

2. защита от внасяне на опасни потенциали посредством подземни и надземни комуникации.

(4) Самостоятелно разположените външни съоръжения и откритите пространства от трета категория на мълниезащита се осигуряват със защита при преки попадения на мълнии.

(5) Сградите с широчина, по-голяма от 100 м, се осигуряват и със защита от крачни и допирни напрежения чрез изравняване на потенциалите. 

Чл. 9. (1) Когато в един защитаван обект има помещения или технологични съоръжения от първа категория на мълниезащита, мълниезащитата на целия обект съответства на изискванията за първа категория.

(2) В случаите по ал. 1 се допуска мълниезащитата на целия защитаван обект да съответства на изискванията за втора категория на мълниезащита, когато площта на помещенията или съоръженията, които се отнасят към първа категория, е до 30 на сто от:

1. общата площ - при едноетажни сгради;

2. площта на най-горния етаж - при сгради с два или повече етажи. 

Чл. 10. (1) Когато в един защитаван обект има помещения или съоръжения, които се отнасят към втора или към втора и трета категория, мълниезащитата на целия обект съответства на изискванията за втора категория.

(2) В случаите по ал. 1 се допуска мълниезащитата на целия защитаван обект да съответства на изискванията за трета категория, когато площта на помещенията или съоръженията, които се отнасят към втора категория, е до 30 на сто от:

1. общата площ - при едноетажни сгради;

2. площта на най-горния етаж - при сгради с два или повече етажи.

 Чл. 11. Когато сградата (съоръжението) се вписва частично в защитената зона на съседни защитени обекти, на защита при преки попадения на мълнии подлежат само тези части, които остават извън защитената зона. В тези случаи защитата от индуктирани напрежения от електростатична и електромагнитна индукция и от внасяне на опасни потенциали се проектира изцяло в зависимост от категорията на мълниезащита на защитаваната сграда (външно съоръжение).

 Чл. 12. (1) Мълниезащитата на сгради и на външни съоръжения с проектна височина до 25 м се въвежда в действие преди окончателното завършване на строителните и монтажните работи.

(2) При проектирането на сгради и на външни съоръжения с проектна височина, по-голяма от 25 м, освен постоянна мълниезащита се проектира и временна мълниезащита, която се въвежда в действие в процеса на изграждането на сградите и на външните съоръжения. 

Чл. 13. (1) Мълниезащитните зони на мълниезащитни уредби с конвенционални мълниеприемници се класифицират съобразно вероятността на защитата, която осигуряват, както следва:

1. тип А - мълниезащитна зона, за която вероятността да осигури защитата е 99,5 на сто и повече;

2. тип Б - мълниезащитна зона, за която вероятността да осигури защитата е 95 на сто и повече.

(2) Типът на мълниезащитната зона се определя съгласно табл. 1, като се отчитат характеристиките на сградите и на външните съоръжения по пожарна и взривна опасност, интензивността на мълниеносната дейност в часове за година и вероятният брой на преките попадения на мълния за една година.

Чл. 14. (1) За мълниезащитни уредби с мълниеприемници с изпреварващо действие в зависимост от тяхната ефективност се определят следните нива на защита:

1. ниво на мълниезащита I (ниво I) - при ефективност на мълниезащитната уредба над 0,98;

2. ниво на мълниезащита II (ниво II) - при ефективност на мълниезащитната уредба над 0,95 до 0,98;

3. ниво на мълниезащита III (ниво III) - при ефективност на мълниезащитната уредба над 0,80 до 0,95;

4. ниво на мълниезащита IV (ниво IV) - при ефективност на мълниезащитната уредба до 0,80.

(2) Нивото на мълниезащита се определя в зависимост от:

1. опасностите при пряко попадение на мълния;

2. предназначението и значимостта на защитавания обект;

3. интензивността на мълниеносната дейност в местонахождението на защитавания обект;

4. габаритните размери и конфигурацията на защитавания обект;

5. наличието на подземни проводи. 

Чл. 15. При избора на вида на мълниеприемника - конвенционален или с изпреварващо действие, се отчитат и допълнителни фактори: икономически, естетически и др.

Чл. 16. (1) Вероятният брой на преките попадения на мълнии за една година (N) върху сграда или външно съоръжение с височина до 60 м без мълниезащита се определя по формулата:

N = (S + 6h) (L + 6h) n.10(-6) (1),

където:

L - дължината на сградата (съоръжението), м;

h - най-голямата височина на сградата (съоръжението), м;

n - средногодишният брой на мълниите на 1 кв.км.

(2) Когато защитаваният обект има сложна конфигурация, за негова широчина и дължина се приемат съответно широчината и дължината на най-малкия правоъгълник, в който може да се впише обектът. 

Чл. 17. (1) Средногодишният брой на мълниите в зависимост от интензивността на мълниеносната дейност се определя съгласно табл. 2.

Таблица 2

Интензивност на	Над 10	Над 20	Над 40	Над 60	Над 80
мълниеносната	до 20	до 40	до 60	до 80
дейност в часове
за година
Средногодишен	1,5	3	6	9	12
брой на мълнии-
те на 1 кв.км

(2) Средногодишната интензивност на мълниеносната дейност за страната е 25 часа за година, а средногодишният брой на мълниите за страната - 5 броя на 1 кв.км за година. Конкретните данни за станциите, които отчитат мълниеносната дейност в страната, са съгласно приложение № 1.

(3) При прединвестиционните проучвания интензивността на мълниеносната дейност се определя съгласно табл. 1 и 2 на приложение № 1

Глава трета