Раздел I. Мълниезащита на сгради и външни съоръжения от първа категория на мълниезащита

Чл. 18. (1) Защитата при преки попадения на мълнии на сгради и външни съоръжения от първа категория на мълниезащита се проектира чрез отделностоящи мълниеотводи (пръти, въжета) или чрез изолирани токоотводи, разположени на защитавания обект. Мълниеотводите се проектират така, че да осигуряват мълниезащитна зона тип А.

При специфично съпротивление на почвата 500 @####16777216#W@м и повече се допуска увеличаване на импулсното съпротивление за всеки заземител до 40 @####16777216#W@.

Чл. 19. (1) Минимално допустимите разстояния от токоотвода на отделностоящ прътов мълниеотвод (фиг. 1) или от изолиран от обекта мълниеотвод (фиг. 2) до защитавания обект се избират в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя по кривите на фиг. 3, при което най-малкото разстояние по въздуха се избира в зависимост от дължината на участъка от токоотвода съгласно фиг. 1 и 2, а дължината на елемента, изолиращ токоотвода от защитавания обект - съобразно пълната дължина на токоотвода (фиг. 2).

Фиг. 2. Мълниезащита чрез прътов мълниеотвод, изолиран от защитавания обект: А (А') - точка от мълниеотвода, отстояща на минимално разстояние от защитавания обект; l (l') - разчетна дължина на мълниеотвода; lв - минимално разстояние по въздуха между мълниеотвода и защитавания обект; lд - минимална дължина на електроизолационната опора на мълниеотвода

Фиг. 3. Минимални разстояния между токоотвода и защитавания обект и минимална дължина на електроизолационната опора на мълниеотвода, в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя, за различни разчетни дължини на мълниеотвода: lв - минимално разстояние по въздуха между мълниеотвода и защитавания обект; lд - минимална дължина на електроизолационната опора на мълниеотвода; l и l' - разчетна дължина на мълниеотвода; Rимп. - импулсно съпротивление на заземителя

(2) Минимално допустимите разстояния от мълниеприемното въже до защитавания обект (фиг. 4) се определят в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя по кривите на фиг. 5 и 6.

Фиг. 4. Мълниезащита чрез мълниеотводно въже, разположено на височина до 150 м: А - точка от мълниеотводното въже, отстояща на минимално разстояние от защитавания обект; С - точка от опората на мълниеотводното въже, отстояща на минимално разстояние от защитавания обект; l - разстояние между опорите на мълниеотводното въже; l1 - височина на опорите на мълниеотводното въже; l2 - разчетна височина на опората на мълниеотводното въже; l3 - разчетна дължина на мълниеотвода; lв1 - минимално разстояние по въздуха между мълниеотводното въже и защитавания обект; lв2 - минимално разстояние по въздуха между опората на мълниеотводното въже и защитавания обект; lм - минимално разстояние между заземителя и металните подземни проводи.

Фиг. 5. Минимални разстояния по въздуха между мълниеотводното въже и защитавания обект, в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя, за различни разчетни дължини на мълниеотвода: lв1 - минимално разстояние по въздуха между мълниеотводното въже и защитавания обект; l3 - разчетна дължина на мълниеотвода; R имп. - импулсно съпротивление на заземителя

Фиг. 6. Минимални разстояния по въздуха между опората на мълниеотводното въже и защитавания обект, в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя, за различни разчетни височини на опората: l - разстояние между опорите на мълниеотводното въже - от 50 м до 200 м; l1 - височина на опорите на мълниеотводното въже - 40 м; l2 - разчетна височина на опората; l в2 - минимално разстояние по въздуха между опората на мълниеотводното въже и защитавания обект; R имп. - импулсно съпротивление на заземителя. 

Чл. 20. (1) Когато сградата или външното съоръжение има прави газоотводни комини или дихатели за свободно отвеждане в атмосферата на газове, пари или частици във взривоопасна концентрация, защитната зона на мълниеотвода обхваща и пространството над горния ръб на комина, ограничено от условно полукълбо с радиус, равен на радиуса на комина, но не по-малък от 5 м.

(2) При газоотводни комини и дихатели, снабдени с предпазни клапани, защитната зона на мълниеотвода обхваща и пространството над горния ръб на комина с размери, както следва:

1. височина 1 м и радиус 2 м при свръхналягане във вътрешността на уредбата до 5 kPa - за по-тежки от въздуха газове;

2. височина 2,5 м и радиус 5 м при свръхналягане във вътрешността на уредбата от 5 kPa до 25 kPa - за по-тежки от въздуха газове;

3. височина 2,5 м и радиус 5 м при свръхналягане във вътрешността на уредбата до 25 kPa - за по-леки от въздуха газове;

4. височина 5 м и радиус 5 м при свръхналягане във вътрешността на уредбата над 25 kPa.

(3) Пространствата по ал. 1 и 2 могат да не се включват в защитната зона при:

1. изхвърляне на газове без взривоопасни концентрации;

2. изхвърляне на азот;

3. комини с постоянно горящи факли или с факли, запалвани само при изхвърляне на газове;

4. смукателни вентилационни шахти, предпазни и аварийни клапи, при които може да настъпи изхвърляне на газове с взривоопасни концентрации само в аварийни случаи.

На двете крайни опори и на междинните опори, разположени на разстояние от 100 до 150 м една от друга.

На съответния заземител това разстояние (в м) се определя, както следва:

1. за прътови мълниеприемници - 0,5 Rимп.;

2. за мълниеприемни въжета - 0,3 R имп.

(2) Разстоянието по ал. 1 е не по-малко от 3 м. Когато металните подземни проводи не се въвеждат в защитаваната сграда, а разстоянието до мястото на въвеждането им в съседни защитавани сгради и съоръжения от първа категория на мълниезащита е 50 м и повече, разстоянието по ал. 1 може да се намали до 1 м.

Чл. 23. (1) За защита от индуктирани напрежения от електромагнитна индукция между тръбопроводи и други надлъжно разположени метални части (обвивки на кабели и др. под.) в местата на тяхното взаимно сближаване на разстояние 10 cм и по-малко през всеки 20 м се проектира сигурна електрическа връзка чрез заваряване или запояване, за да не се допусне образуване на незатворени контури.

за всяка връзка. При фланцови съединения се приема, че това изискване е спазено, ако на едни фланец има най-малко шест нормално притегнати винтови съединения. В местата, където това изискване не може да бъде спазено, връзките се шунтират със стоманен проводник с диаметър най-малко 5 мм или със стоманена лента със сечение най-малко 24 кв. мм.

Чл. 24. (1) За защита от индуктирани напрежения от електростатична индукция в сградите и външните съоръжения от първа категория на мълниезащита металните корпуси на цялото оборудване и металната конструкция на сградата или съоръжението се свързват към специален заземител или към заземителната инсталация, предназначени за защита срещу поражения от електрически ток. Разстоянието от специалния заземител или от заземителната инсталация за защита срещу поражения от електрически ток до заземителя за защита при преки попадения на мълнии се определя съгласно чл. 22. 

Чл. 25. За защита от внасяне на опасни потенциали по подземните метални проводи (тръбопроводи, кабели, в т.ч. разположени в канали и тунели) при въвеждането им в сградата (съоръжението) те се присъединяват към заземителя за защита от индуктирани напрежения или от електростатична индукция или към заземителната инсталация, предназначени за защита срещу поражения от електрически ток.  

Чл. 26. За защита от внасяне на опасни потенциали по надземни метални проводи и метални конструкции се предвиждат следните мерки:

1. присъединяване към заземителната инсталация, предназначена за защита срещу поражения от електрически ток, при въвеждането на проводите в защитаваната сграда (съоръжение);

в най-близките две опори преди въвеждането на проводите в защитаваната сграда (съоръжение). 

Чл. 27. (1) Електропроводни линии с напрежение до 1000 V, телефонни, радиофикационни, сигнализационни и други инсталации се въвеждат в сградите само чрез кабели.

(2) Металните брони или обвивките на кабелите, в т.ч. на кабелите с изолационно покритие на металната обвивка, се присъединяват в мястото на въвеждането им в сградата към заземителната инсталация, предназначена за защита срещу поражения от електрически ток, като в мястото на преминаването между всяко жило на кабела и заземените елементи се предвиждат закрити искрови междини с междуелектродно разстояние от 2 до 3 мм или вентилен отвод за ниско напрежение.

.

 

Раздел II.

Чл. 28. (1) Защитата при преки попадения на мълнии на сгради и външни съоръжения от втора категория на мълниезащита се проектира по един от следните начини:

1. като отделностоящи или разположени на сградите неизолирани мълниеотводи с мълниеприемници пръти или въжета, осигуряващи мълниезащитна зона тип А или тип Б съгласно табл. 1; от всеки прътов мълниеприемник или от всяка стойка на мълниеприемното въже се прокарват най-малко два токоотвода; при използване на съсредоточени заземители токоотводите се прокарват по противоположните страни на сградата; при използване на разсъсредоточени заземители или на заземителни контури токоотводите се разполагат на разстояние до 25 м един от друг, отчитано по периметъра на сградата;

2. като мълниеприемна мрежа при неметален покрив или с използването като мълниеприемник на метален покрив на сградата или съоръжението при спазване на изискванията по чл. 20; мълниеприемната мрежа се проектира на клетки с площ до 36 кв. м (например 6 х 6 м, от стомана, с диаметър най-малко 8 мм); възлите на мрежата се съединяват чрез заваряване или със специални клеми; металните части на сградата (съоръжението), разположени на покрива (вентилационни устройства, метални тръби и др. под.), се съединяват с мълниеприемната мрежа или с металния покрив, а на неметалните части на сградата (съоръжението), които се извисяват над покрива, се поставят допълнителни мълниеприемници, присъединени към мрежата (металния покрив); токоотводите, съединяващи мълниеприемната мрежа или металния покрив със заземителите, се прокарват на разстояние до 25 м един от друг, отчитано по периметъра на сградата.

(2) При проектиране на защитата при преки попадения на мълнии на сгради и външни съоръжения от втора категория на мълниезащита освен изискванията по ал. 1 се спазват и следните условия:

1. разстоянието от отделностоящи мълниеотводи до защитаваната сграда (съоръжение), както и до подземните проводи, да не се нормира

2, като при специфично съпротивление на почвата 500 @####16777216#W@м и повече се допуска то да бъде по-голямо, но да не превишава 40 @####16777216#W@; при специфично съпротивление на почвата до 500 @####16777216#W@м може да се използват естествени заземители (стоманобетонни фундаменти на сградите и съоръженията и др. под.);

3. допуска се да се обединяват заземители за защита при преки попадения на мълнии, за защита от индуктирани напрежения от електростатична индукция и за защита срещу поражения от електрически ток;

4. при възможност за токоотводи да се използват металните конструкции на защитаваните сгради и съоръжения (колони, ферми, пожарни стълби, направляващите релси на асансьорите и др. под.).

(3) Не се проектират прътови мълниеприемници или мълниеприемна мрежа за сгради, покривните елементи на които са разположени върху метални ферми, ако са използвани негорими материали и е осигурена непрекъсната електрическа връзка на металните ферми със заземителите.

Чл. 29. (1) За изравняване на потенциалите във вътрешността на сгради с широчина, по-голяма от 100 м, се проектира заземителна инсталация, съставена от стоманени електроди със сечение най-малко 100 кв. мм, разположени хоризонтално най-много през 60 м по широчината на сградата и на дълбочина най-малко 0,5 м. В краищата на сградата (от двете й страни) стоманените електроди се свързват към металните ферми и към външния заземителен контур или към армировката на стоманобетонните фундаменти на сградата.

В местата на двете крайни опори, както и свързване към заземители с импулсно съпротивление до 50 @####16777216#W@ на междинни опори, разположени на разстояние от 250 до 300 м една от друга.

Чл. 31. (1) Защитата при преки попадения на мълнии на външни метални съоръжения с горими газове, пари и леснозапалими течности (клас В-Iг) или втечнени газове се проектира, както следва:

2. на корпусите на уредби, съоръжения или отделни резервоари при дебелина на метала на покрива 4 мм и повече, както и на отделни резервоари с обем до 200 куб. м, независимо от дебелината на метала на покрива - чрез присъединяване към заземители;

3. на резервоари с плаващи покриви или понтони - чрез отделностоящи мълниеотводи.

(2) Външни уредби от клас В-Iг с корпуси от стоманобетон се защитават при преки попадения на мълнии чрез отделностоящи мълниеотводи или чрез мълниеотводи, разположени на тях. 

Чл. 32. За защита при преки попадения на мълнии на външни уредби с втечнени газове при общ обем на резервоарите над 8000 куб. м, както и на външно разположени складови стопанства с метални или стоманобетонни корпуси при общ обем над 100 000 куб. м се проектират отделностоящи мълниеотводи. В икономически обосновани случаи се допуска мълниеотводите да се разполагат на самите резервоари. При защита на метални резервоари чрез отделностоящи мълниеотводи техните корпуси се присъединяват към заземители, като се допуска към заземителите да се присъединяват и токоотводите на отделностоящите мълниеотводи.

Чл. 33. (1) За защита при преки попадения на мълнии на подземни складови стопанства със стоманобетонни резервоари, които нямат вътрешна метална облицовка, се проектират отделностоящи мълниеотводи. Защитната зона на мълниеотводите обхваща пространството, определено от основа, която излиза на 40 м извън стените на крайните резервоари за всяка страна на стопанството, и височина, равна на височината на газоотводните или компенсационните клапи, увеличена с 2,5 м.

Чл. 34. Защитата при преки попадения на мълнии на очистни съоръжения се проектира като отделностоящи или разположени на съоръженията мълниеотводи, в случай че пламната температура на продукта превишава работната му температура с по-малко от 10°С. Защитната зона на мълниеотводите обхваща пространството, ограничено от основа, която излиза на 5 м извън границите на очистното съоръжение във всяка страна, и височина, равна на височината на съоръжението, увеличена с 3 м.

 Чл. 35. (1) Когато на външни складови стопанства или на подземни стоманобетонни резервоари от клас В-Iг с вътрешна метална облицовка са разположени газоотводни тръби или отдушници, тяхната защита при преки попадения на мълнии, както и защитата на пространството над тях се проектират при спазване изискванията на чл. 20. По същия начин се защитава и пространството над горния ръб на гърловината на цистерни, в които се извършва открито наливане на продукта от горивоналивна естакада. При уредби или цистерни от клас В-Iг се проектира защита при преки попадения на мълнии за наличните компенсационни клапани и за пространството над тях, ограничено от цилиндър с радиус 5 м и височина 2,5 м.

(2) Газоотводните тръби, дихателите и компенсационните клапани по ал. 1 могат да се използват като носещи конструкции за разполагане на мълниеотводите. За всеки токоотвод и към тях се присъединяват металните корпуси и другите метални конструкции на уредбите.

(2) Заземителите се свързват на отстояние не по-голямо от 50 м по периметъра на основата на уредбата, като се предвиждат най-малко две присъединявания.

 Чл. 37. За защита при преки попадения на мълнии на резервоари, разположени в земята, се допуска като заземители да се използват магнезиевите протектори, предназначени за защита от корозия, при спазване на следните изисквания:

1. стоманеният прът, залят в протектора, и присъединяваният към него проводник на токоотвода са поцинковани, с диаметри най-малко 6 мм, а в корозионно активни почви - най-малко 8 мм;

2. съединението между стоманения прът на протектора и проводника на токоотвода е проектирано чрез заварка, с припокриване по дължина най-малко 6 пъти диаметъра на проводника;

Чл. 38. (1) Защитата от индуктирани напрежения от електростатична индукция се осигурява чрез присъединяване на цялото оборудване, разположено в сградите, съоръженията и уредбите, към заземителната инсталация, предназначена за защита срещу поражения от електрически ток.

(2) При резервоари с плаващи покриви или с понтон, независимо от материала на покрива (понтона) и на корпуса, за защита от индуктирани напрежения от електростатична индукция се проектират гъвкави електрически връзки най-малко на две места между покрива (понтона) и токоотводите или металния корпус. 

Чл. 39. За защита от индуктирани напрежения от електромагнитна индукция между тръбопроводите и другите надлъжно разположени метални елементи се проектират шунтиращи връзки през 25 - 30 м, когато разстоянието помежду им е 10 cм и по-малко. Шунтиращи връзки не се предвиждат в местата на съединяване или разклоняване на тръбопроводите и другите надлъжно разположени метални елементи.  

Чл. 40. (1) Защитата от внасяне на опасни потенциали по подземните проводи при навлизането им в сградата (външното съоръжение) се осигурява чрез присъединяването им към който и да е заземител.

(2) За защита от внасяне на опасни потенциали външните надземни метални конструкции и проводи се присъединяват към:

- при въвеждането им в защитаваната сграда (съоръжение); допуска се и присъединяване към заземителя за защита при преки попадения на мълнии;

- на най-близката до съоръжението опора.

Чл. 41. Електропроводни линии с напрежение до 1000 V, телефонни и радиофикационни мрежи и сигнализационни и други инсталации се въвеждат в сградите при спазване изискванията на чл. 27, като изискването за свързване на металните брони или обвивките на кабелите към заземителната инсталация, предназначена за защита срещу поражения от електрически ток, не се отнася за кабелите с изолационно покритие върху металната броня или обвивката.

Раздел III
Мълниезащита на сгради и външни съоръжения от трета категория на мълниезащита

Чл. 42. Защитата при преки попадения на мълнии на сгради и външни съоръжения от трета категория на мълниезащита се проектира по един от начините, посочени в чл. 28, ал. 1, при спазване изискванията на чл. 29 и на следните изисквания:

1. мълниеприемната мрежа се предвижда с клетки с площ до 150 кв. м ( например 12 х 12 м), а при специфично съпротивление на почвата 500 @####16777216#W@м и повече се допуска увеличаване до 40 @####16777216#W@, с изключение на сградите за едър рогат добитък и на конюшните, за които съпротивлението е до 10 @####16777216#W@.

Чл. 43. При проектиране на отделностоящи мълниеотводи за защита на селскостопански сгради за едър рогат добитък и на конюшни опорите и заземителите се разполагат на разстояние най-малко 5 м от входовете на сградите. При проектиране на мълниеотводи, разположени на сградите, или на мълниеприемна мрежа за токоотводи може да се използва армировката на стоманобетонните колони, а за заземители могат да се използват стоманобетонните фундаменти или разсъсредоточените хоризонтални заземители, разположени по протежение на сградите, под асфалтово покритие с широчина най-малко 5 м. Към такива заземители се присъединяват металните конструкции, тръбопроводите и оборудването, както и контурът за изравняване на потенциалите в сградата.

 Чл. 45. (1) Защитата при преки попадения на мълнии на външни метални съоръжения (уредби) или на резервоари от клас П-III с горими течности с пламна температура на парите, по-висока от 61°С, се проектира, както следва:

1. при дебелина на метала на обвивката или на корпуса до 4 мм - като отделностоящи мълниеотводи или като мълниеотводи, разположени на съоръжението;

2. при дебелина на метала на обвивката или на корпуса над 4 мм, както и при отделно разположени резервоари с обем до 200 куб.м, независимо от дебелината на метала - чрез присъединяване на обвивките (корпусите) към заземителите.

(2) Когато корпусите на съоръженията по ал. 1 са стоманобетонни, защитата при преки попадения на мълнии се предвижда като отделностоящи мълниеотводи или като мълниеотводи, разположени на самото съоръжение. Пространството над газоотводните тръби, дихателите и компенсационните клапани може и да не се включва в обхвата на защитната зона на мълниеотводите. В тези случаи заземителите се проектират така, че да отговарят на изискванията на чл. 36 и 37.

Чл. 46. (1) За защита при преки попадения на мълнии на неметални комини на производствени предприятия и котелни, водонапорни кули, пожарни наблюдателни кули и др. под. с височина, по-голяма от 15 м, се проектират мълниеотводи, разположени на тях. За комините с височина до 60 м са достатъчни разполагането на един прътов мълниеприемник с дължина над 1 м и спускането на един токоотвод. При стоманобетонни комини за токоотводи се използват армировките им, ако имат електрическа връзка.

При специфично съпротивление на почвата до 500 @####16777216#W@м за заземители могат да се използват стоманобетонните фундаменти.

 Чл. 47. За защита от внасяне на опасни потенциали външните надземни метални конструкции и проводи се присъединяват, както следва: допуска се връзка със заземителя за защита при преки попадения на мълнии или със заземителната инсталация, предназначена за защита срещу поражения от електрически ток;

Раздел IV

Чл. 48. (1) Мълниезащитната зона на единичен прътов мълниеотвод с височина до 150 м е кръгов конус съгласно фиг. 7.

(2) Размерите на мълниезащитна зона тип А в м за единичен прътов мълниеотвод се определят по формулите:

h0 = 0,85 h

r0 = (1,1 - 0,002h) . h

hх

rх = (1,1 - 0,002h) . (h - --) (2).

(3) Размерите на мълниезащитна зона тип Б в м за единичен прътов мълниеотвод се определят по формулите:

h0 = 0,92 h

r0 = 1,5 h

hх

rх = 1,5 (h - --) (3).

(4) Когато са известни размерите на защитавания обект, височината на необходимия единичен прътов мълниеотвод за осигуряване на мълниезащитна зона тип Б се определя по формулата:

rх + 1,63hх

h = --------3/43/43/43/43/4 (4).

1,5

(5) Мълниезащитната зона за единичен прътов мълниеотвод, разположен на наклонен терен, се определя по формули (2) и (3), като за височина на мълниеотвода се приема перпендикулярът, спуснат от върха на мълниеотвода към плоскостта на терена.

rx - радиус на мълниезащитния конус на височина hx

 Чл. 49. (1) Мълниезащитната зона на два прътови мълниеотвода с равни височини до 150 м се определя съгласно фиг. 8. Външните области на мълниезащитната зона се определят по чл. 48 както за единичен прътов мълниеотвод.

Фиг. 8. Мълниезащитна зона на два прътови мълниеотвода с равни височини до 150 м: L - разстояние между мълниеотводите; h - височина на мълниеотводите; h0 - височина на мълниезащитните конуси; r0 - радиус на мълниезащитните конуси на нивото на терена; rx1 - радиус на мълниезащитния конус на височина hx1; rx2 - радиус на мълниезащитния конус на височина hx2; hc - минимална височина на мълниезащитната зона; rc - размер на мълниезащитната зона на нивото на терена, съответстващ на hc; rcx - размер на мълниезащитната зона на височина hx

(2) Размерите на мълниезащитна зона тип А за два прътови мълниеотвода се определят по формулите:

1. при L <= h:

hc = h0

rcx = rx (5);

2. при L > h:

hc = h0 - (0,17 + 3.10(-4)h) . (L - h)

hc - hx

hc

(3) Размерите на мълниезащитна зона тип Б за два прътови мълниеотвода се определят по формулите:

hc = h0

rc = r0

hc = h0 - 0,14 (L - 1,5h)

hc - hx

rcx = r0 ----- (8).

rc = r0

hc + 0,14L

h = ------- 3/43/43/43/43/4 (9).

1,13

Чл. 50. (1) Мълниезащитната зона на два прътови мълниеотвода с различни височини до 150 м се определя съгласно фиг. 9. Външните области на мълниезащитните зони се определят както при единични мълниеотводи със съответната височина, като размерите h01, h02, r01, r02, rх1 и rх2 за двата типа зони се определят съгласно чл. 48, ал. 2 и 3. Останалите размери на зоните се определят по формулите:

r01 + r02

rc = ------3/43/43/43/4

2

hc1 + hc2

2

hc - hx

hc

където hс1 и hс2 за двата типа мълниезащитни зони се определят по формули (5) - (8).

Фиг. 9. Мълниезащитна зона на два прътови мълниеотвода с различни височини до 150 м: L - разстояние между мълниеотводите; h1 и h2 - височини на мълниеотводите; h01 и h02 - височини на мълниезащитните конуси; r01 и r02 - радиуси на мълниезащитните конуси на нивото на терена; rx1 и rx2 - радиуси на мълниезащитните конуси на височина hx; hс - минимална височина на мълниезащитната зона; rc - размер на мълниезащитната зона на нивото на терена, съответстващ на hc; rcx - размер на мълниезащитната зона на височина hx

Чл. 51. Мълниезащитната зона на няколко прътови мълниеотвода с равни височини се определя за всеки два съседни мълниеотвода (фиг. 10). За защита на единично съоръжение или на група съоръжения с височина hх при проектиране на мълниезащитна зона тип А или Б rсх е по-голямо от нула за всеки два по два мълниеотвода. За двата типа мълниезащитни зони rсх се определя по формули (5) - (8).

Фиг. 10. Мълниезащитна зона на три прътови мълниеотвода с равни височини до 150 м: L1, L2 и L3 - разстояния между мълниеотводите; rcx1, rcx2 и rcx3 - размери на мълниезащитната зона на височина hx; r0 - радиус на защитния конус на нивото на терена; rx - радиус на мълниезащитната зона на височина hx

 Чл. 52. (1) Мълниезащитната зона на единичен мълниеотвод - хоризонтално разположено въже на височина до 150 м, се определя съгласно фиг. 11. За стоманено въже със сечение от 35 до 50 кв.мм може да се приеме, че при разстояние между опорите до 120 м максималното му провисване е 2 м, а при разстояние между опорите от 120 до 150 м - 3 м.

Фиг. 11. Мълниезащитна зона на единично мълниеотводно въже на височина до 150 м: la - разстояние между опорите; hоп - височина на опорите; h - отстояние на въжето от терена в зоната на най-големия провес; h0 - височина на мълниезащитната зона; r0 - размер на мълниезащитната зона на нивото на терена; rx - размер на мълниезащитната зона на височина hx

(2) Размерите на мълниезащитна зона тип А за хоризонтално разположено въже се определят по формулите:

h0 = 0,85 h

r0 = (1,35 - 0,0025 h).h (11).

hx

rx = (1,35 - 0,0025 h) . (h - ---)

(3) Размерите на мълниезащитна зона тип Б за хоризонтално разположено въже се определят по формулите:

h0 = 0,92 h

r0 = 1,7 h (12).

hx

rx = 1,7 (h - ---)

(4) При известни размери hx и rx за мълниезащитна зона тип Б височината на единично хоризонтално разположено въже се определя по формулата:

rx + 1,85 hx

h = ------- (13).3/4

1,7

 

Чл. 53. (1) Мълниезащитната зона на два мълниеотвода - хоризонтално разположени въжета на височина до 150 м, се определя съгласно фиг.12. Размерите r0, h0 и rx за двата типа мълниезащитни зони се определят по формули (11) - (13).

(2) Останалите размери на мълниезащитна зона тип А при L <= 3h се определят по формулите:

1. при L <= h:

hc = h0

rc = r0

hc = h0 - (0,14 + 5.10-4 h) . (L - h)

L h0 - hx

r'x = -3/4 . ---3/43/43/4

2 h0 - hc

rc = r0 (15).

hc - hx

rcx = r0 ----3/43/43/43/43/4

(3) Останалите размери на мълниезащитна зона тип Б при L <= 5h се определят по формулите:

1. при L <= h:

hc = h0

rc = r0

hc = h0 - 0,12 (L - h)

L h0 - hx

r'x = -3/4 . ----3/43/43/43/43/43/4

2 h0 - hc

rc = r0 (17).

hc - hx

rcx = r0 . ----3/43/43/43/4

(4) Когато hс и L (при rсх = 0) са известни, височината на мълниеотводите за мълниезащитна зона тип Б се определя по формулата:

hc + 0,12L

h = ------ (18).

1,07