Наредба №9 от 06. 2004 г за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи
Изтегляне 2.61 Mb.
|
| (2) При извършване на аварийно-възстановителни работи собствениците или ползвателите на имотите се уведомяват и обезщетяват по реда, определен в ЗУТ, ако са им нанесени щети.
Чл. 777. За съкращаване на времето за ликвидиране на повредите по ВЕ в електроснабдителното предприятие се съхранява постоянен авариен запас от необходимите материали и детайли. Чл. 778. (1) Организациите, експлоатиращи ВЕ със съвместно окачени проводници, извършват плановите ремонти в съгласувани между тях срокове.
Чл. 779. Въздушните линии, обслужвани от две или повече електроснабдителни предприятия, се изключват за профилактика, текущо поддържане или основен ремонт по съгласувани графици между тях с предприемане на мерки за минимално времетраене на изключването. Глава тридесет и седма
Чл. 780. При експлоатацията на силови кабелни линии редовното техническо обслужване и основният ремонт осигуряват надеждност в работата и минимално времетраене прекъсването на електроснабдяването. Чл. 781. (1) За приетите в редовна експлоатация кабелни линии, освен съответната документация по чл. 156 , се комплектува, актуализира и съхранява следната документация:
Чл. 782. (1) За всяка кабелна линия се определят и записват във вътрешните инструкции допустимият ток на продължително натоварване, както и допустимият ток и времето на претоварване в часове за една календарна година. (2) Допустимите токове по ал. 1 се определят по изискванията в документацията на производителя на кабелите и местните условия за участък от трасето с най-неблагоприятни топлинни условия и с дължина не по-малка от 10 m. (3) На скалите на амперметрите на кабелните линии се нанася отметка за максимално допустимия ток за продължително натоварване. Чл. 783. В кабелните инженерни съоръжения системно се контролират топлинният режим на работа на кабелите, състоянието и действието на системите за вентилация и отводняване. Не се допуска температурата на въздуха в кабелни тунели, канали, шахти и камери през летния период да надвишава температурата на външния въздух с повече от 10 °С. Чл. 784. За всяка кабелна линия се води досие, включващо паспорт с техническите данни, документите по чл. 156 и 781 , сведения за вида на възникналите повреди, извършените ремонти и изпитвания. Чл. 785. (1) Всяка кабелна линия се означава с единен диспечерски номер или с диспечерско наименование. Линии, съставени от няколко паралелни клона, носят един и същи номер/наименование и различни буквени означения (А, Б, В и т.н.). (2) На всички кабелни линии се поставят марки с надписи, устойчиви на въздействието на околната среда, както следва: 1. в началото и в края на линията - диспечерски номер/наименование, тип, напрежение, сечение на кабела и име на обекта, до който е положена кабелната линия; 2. на всички кабелни муфи по трасето на кабелната линия - номер на муфата, дата на монтажа и фамилията на монтьора; 3. на положените открито кабелни линии - през всеки 50 m, на завоите на трасето и в местата на преминаване през прегради и покрития (от двете страни) - марки с диспечерския номер/наименованието. Чл. 786. (1) За всяка маслонапълнена кабелна линия или нейните секции за напрежение 110 kV и по-високо в зависимост от профила на трасето се установяват пределно допустими граници на изменение на налягането на маслото. (2) При стойности на налягането на маслото извън допустимите граници кабелната линия се изключва ръчно или автоматично. Включване на линията отново се разрешава само след откриване и отстраняване на причината, предизвикала изменения на налягането. Чл. 787. Проби от маслото на маслонапълнените кабелни линии с напрежение 110 kV и по-високо се вземат преди въвеждането им в експлоатация, една година след въвеждането, на четвъртата година и след това на всеки 6 години. Чл. 788. Металната броня, екранът и мантията на силова кабелна линия с напрежение над 1000 V се заземяват в началото и в края на линията. Чл. 789. Металните брони на открито положени кабели и металните конструкции (скари) се покриват с негорими антикорозионни лакове и бои, които периодично се контролират и при необходимост подновяват. Чл. 790. Съхраняването на материали и съоръжения, обзавеждане на работилници, инструментални и др. в кабелните помещения е забранено. Чл. 791. (1) Обходите и огледите на кабелните линии се извършват най-малко веднъж в следните срокове (в месеци):
(2) Пунктовете, снабдяващи маслонапълнени кабели за напрежение 110 kV и по-високо с масло, при наличие на сигнализация за налягане на маслото се обхождат ежемесечно, а при отсъствие на сигнализация - съгласно вътрешната инструкция. (3) При поройни дъждове, наводнения, свлачища, земетресения и при изключване на кабелна линия от релейна защита се извършват извънредни обходи и огледи на кабелните линии. (4) Откритите дефекти и нередности по кабелните линии се записват в дневника за дефекти и се отстраняват в най-кратък срок. Чл. 792. Тунелите, шахтите, кабелните етажи и каналите в електрическите централи и подстанциите с постоянен оперативен персонал се обхождат и оглеждат най-малко веднъж в месеца, а на обектите без постоянен персонал - по утвърден график съгласно вътрешни инструкции. Чл. 793. Изправността и действието на системите за противопожарна сигнализация и пожарогасене, монтирани в кабелните помещения и съоръжения, се проверяват съгласно противопожарните разпоредби и вътрешна инструкция. Чл. 794. (1) Изкопни работи по трасетата на кабелните линии или в близост до тях, извършвани от външни организации, предварително се съгласуват от организацията, която експлоатира линиите. (2) Преди започване на изкопните работи от външните организации се извършва контролно разкриване на трасето под надзора на персонал от организацията, която експлоатира линиите. Чл. 795. Забранява се механизираното извършване на изкопни работи до кабелно трасе на разстояние, по-малко от 1 m от кабелите, както и използването на пробивни инструменти, лостове и кирки за отстраняване на почвата над самите кабели на разстояние от тях, по-малко от 0,3 m. Чл. 796. (1) В районите с електрифициран релсов транспорт в близост до трасето на кабелните линии периодично се извършват измервания на блуждаещите токове и се извършва корекция на потенциалните диаграми.
Чл. 797. (1) При приемане в експлоатация и след това периодично кабелните линии се изпитват с повишено изправено напрежение в съответствие с инструкцията за изпитване на електрическите съоръжения и предписанията на производителя на кабелите. (2) Извънредните изпитвания по ал. 1 се извършват след ремонтни работи или при съмнение за нараняване на кабелите при изкопни работи по трасето. Чл. 798. (1) За експлоатацията на силовите маслонапълнени кабели за 110 kV и по-високо се съхранява резерв от кабелно масло в съответствие със състоянието им и с местните условия на работа. (2) Приборите и съоръженията за маслени проби, съдовете за пренасяне на течен азот и приспособленията за замразяване на кабелите се поддържат в изправно състояние и готовност за изпълняване на предназначението си. Чл. 799. (1) На кабелните линии през определен период, установен с вътрешна инструкция, се измерват товарите и напреженията в дадени точки от кабелната мрежа. (2) В съответствие с резултатите от измерванията по ал. 1 се извършват корекции на режима и схемите на работа. Глава тридесет и осма ЗАЗЕМИТЕЛНИ УРЕДБИ Чл. 800. При предаване на заземителните уредби или на техни елементи (заземители) за експлоатация освен документацията, съдържаща се в глава втора, се представят и протоколи с измерените специфични съпротивления на почвата и съпротивленията на заземителната уредба/заземителите. Чл. 801. За електрическите уредби с напрежение до 1000 V с директно заземена неутрала се измерва пълното съпротивление на контура "фаза-неутрален проводник", "фаза-защитен проводник" и/или "фаза-проводник PEN". Чл. 802. (1) Всеки елемент от електрическата уредба, който подлежи на заземяване, се присъединява към заземител с отделен заземяващ проводник. (2) Забранява се последователното свързване на заземяващите проводници на няколко елемента от електрическа уредба. Чл. 803. (1) Заземяващите проводници се свързват към заземители или заземени конструкции чрез заварка или специални клеми, а към корпуси на машини, апарати, стълбове на ВЕ - с винтови съединения. (2) Заземяващите проводници се защитават от корозия, а проводниците, положени на открито, се маркират с отличително оцветяване. Чл. 804. (1) Съпротивлението на заземителните уредби се измерва: 1. след монтаж, основен ремонт или преустройство на уредбите; 2. при откриване по стълбовете на ВЕ с напрежение 110 kV и по-високо на следи от електрическа дъга или разрушаване на изолатори; 3. в подстанциите с въздушни електропроводни изводи с напрежение 20 kV и по-високо - най-малко веднъж на 10 години; 4. в мрежите с напрежение 20 kV с монтирани на тях разединители и/или средства за защита от пренапрежения и на стълбовете със заземители в населени места, както и на стълбовете за мрежите с ниско напрежение с повторни заземители на неутралния проводник - най-малко веднъж на 5 години; 5. по избор на 2 % от стълбове в участъци с агресивни свличащи се или лошопроводими почви - най-малко веднъж на 10 години. (2) Измерванията се извършват през периодите с най-малка проводимост на почвата през годината. Чл. 805. За периодично контролиране на състоянието на заземителните уредби се извършват: 1. проверка за наличието и състоянието на връзката между заземителя и заземяваните елементи, включително за свързаните към заземителната уредба естествени заземители - най-малко веднъж на 10 години; 2. измерване на допирното напрежение в електрическите уредби, изпълнени по нормите за допирно напрежение; 3. измерване на пълното съпротивление на контура "фаза-неутрален проводник" и "фаза-защитен проводник" по чл. 801 - най-малко веднъж на 5 години. Чл. 806. (1) Състоянието на елементите на заземителите по отношение на корозия се проверява с разкриване на почвата най-малко веднъж на 10 години, както следва: 1. в електрическите уредби в местата, които са подложени най-силно на корозия, както и в близост до заземените неутрали на силовите трансформатори, вентилните отводи, разединителите със стационарни заземители; 2. на стълбовете със заземители на ВЕ - при влошено преходно съпротивление, установено с измерване по избор на 2 % от стълбовете. (2) В зависимост от интензивността на корозията проверките могат да се извършват на по-кратък период, а процентът на проверяваните заземители на стълбовете да бъде по-голям. Глава тридесет и девета ЗАЩИТА ОТ ПРЕНАПРЕЖЕНИЯ Чл. 807. За организиране на експлоатацията и поддържането на средствата за защита от вътрешни и външни пренапрежения на енергийните обекти се комплектуват и поддържат актуални схеми сведения и данни, както следва: 1. схема на мълниезащитата с очертания на защитните зони на мълниеотводите, осветителните мачти, високите метални и железобетонни конструкции; 2. схема на заземителното устройство с данни за дължината и количеството на заземителите, означенията на местата на присъединяване на устройствата за защита от пренапрежения, заземяващите проводници към съоръженията и порталите с мълниеотводи; 3. паспортни данни за импулсните изпитвателни напрежения на съоръженията и за характеристиките на устройствата за защита от пренапрежения; 4. схема на разполагането на устройствата за защита от пренапрежения с разстоянията по ошиновката между тях и защитаваните електрически съоръжения; 5. данни за мълниезащитата и заземителните съпротивления на електропроводните линии в подходите им към електрическите уредби, както и данни за проводимостта на почвата по трасето на линиите и на територията на електрическите уредби; 6. сведения за пресичане на електропроводните линии помежду си и с комуникационни линии; 7. сведения за най-често поразяваните от мълнии електропроводни линии или участъци от тях; 8. данни за степента на замърсяване на изолацията на електропроводните линии и електрическите уредби. Чл. 808. (1) Не се разрешава окачване на проводници от ВЕ за напрежение до 1000 V към конструкции на ОРУ, мачти за прожектори, комини и охладителни кули. (2) За линиите по ал. 1 се използват само кабели с метална обвивка или кабели, положени в метална тръба. Металната обвивка на кабелите и металните тръби се заземяват. (3) Кабелите се въвеждат във взривоопасни или пожароопасни помещения в съответствие с инструкциите за мълниезащита на сгради и съоръжения. Чл. 809. (1) Ежегодно преди настъпването на мълниеносния сезон се извършва проверка на средствата за защита от пренапрежения и се проверява тяхната изправност и готовност. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) При проверката в електрическите уредби и трансформаторните постове се извършва външен оглед на средствата за защита от пренапрежения и се отчитат показанията на катодните отводители с броячи. (3) При обходите на трасето на електропроводните линии се извършва оглед на мълниезащитните въжета и на линейната изолация. (4) Констатациите от огледите и обходите се записват в съответните обходни листове. От събраните данни се прави оценка на защитите от пренапрежения и при необходимост се предприемат мерки за повишаване на тяхната ефективност. (5) Периодичността и обемът на измерванията за установяване на работоспособността и характеристиките на използваните средства за защита от пренапрежения се определят в съответствие с утвърдените инструкции за изпитване на електрическите съоръжения. (6) Средствата за защита от пренапрежения за всички класове напрежения се поддържат постоянно включени в работа. Чл. 810. (1) Начинът на заземяване на неутралата на мрежите средно напрежение 6 - 35 kV и изискванията към устройствата за заземяване се определят съгласно наредбата за устройство на електрически уредби и електропроводни линии по чл. 83, ал. 1 ЗЕ. (2) Капацитивните токове при земно съединение се измерват при въвеждане в експлоатация на устройствата за заземяване и при значителни изменения в дължината и конфигурацията на мрежата най-малко веднъж на 5 години. Чл. 811. (1) Когато капацитивният ток на мрежи с напрежение 6 ? 35 kV при земно съединение е по-голям от 10 А, неутралата на мрежите се заземявa чрез дъгогасителен реактор, активно съпротивление или комбинация от двете. (2) Когато капацитивният ток на мрежи с напрежение 6 ? 35 kV с директно присъединени генератори и в уредби за собствени нужди на блочни електроцентрали при земно съединение е по-голям от 5 А, неутралата се заземява чрез активно съпротивление. Чл. 812. При заземяване на неутралата чрез дъгогасителен реактор се спазват изискванията: 1. инсталирането на дъгогасителни реактори се изпълнява в подстанциите, свързани с мрежата с не по-малко от 3 електропровода; в крайните подстанции инсталирането на дъгогасителни реактори не се допуска; 2. към неутралата на трансформатор/генератор/синхронен компенсатор дъгогасителните реактори се присъединяват посредством разединители; не се допуска изключване на разединителите при наличие на земно съединение в мрежата; 3. не се допуска присъединяване на дъгогасителни реактори към трансформатори, защитени с предпазители; 4. свързването на дъгогасителния реактор към заземяващото устройство е през токов трансформатор. Чл. 813. (1) Дъгогасителните реактори работят с резонансна настройка. Допуска се настройка с надкомпенсация, при която степента на разстройване е не по-голяма от 5 % и реактивната съставяща на тока на земно съединение не надвишава 5A. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Работа на мрежата с подкомпенсация на капацитивния ток не се допуска. Чл. 814. (1) В мрежите с компенсация на капацитивните токове не се допуска напрежение на несиметрия, по-голямо от 0,75 % от фазното напрежение. (2) При отсъствие на земно съединение се допуска работа с изместване на неутралата с напрежение не по-високо от 15 % от фазното напрежение за продължително време и не по-високо от 30 % в продължение на един час. Чл. 815. (1) В мрежите с напрежение 6 ? 20 kV като правило се използва плавно регулиране тока на дъгогасителните реактори с регулатори с автоматична настройка на тока на компенсация. (2) При ръчно регулиране тока на дъгогасителните реактори стойностите за настройка се определят по измереното разстройване на компенсацията. Чл. 816. (1) При заземяването на неутралата през активно съпротивление се спазват изискванията: 1. активното съпротивление се присъединява към неутралата на трансформатор/генератор/синхронен компенсатор посредством разединител; не се допуска изключване на разединителя при наличие на земно съединение в мрежата; 2. стойността на активното съпротивление осигурява протичането на ток, достатъчен за чувствителна и селективна работа на земните защити; 3. стойността на активния ток в мрежите без директно свързани към тях генератори и електрически двигатели, протичащ през активното съпротивление при земно съединение, е не по-голяма от 300 А, но е по-голям от капацитивния ток на мрежата при земно съединение. (2) При мрежи с директно свързани генератори и двигатели не се допуска максималният ток, протичащ през активното съпротивление, да предизвика повреда в стоманата на статорните пакети. (3) Не се изисква защита от пренапрежения на неутралата на трансформатора и свързаното към него активно съпротивление. Чл. 817. При комбинирано устройство на заземяване на неутралата - дъгогасителен реактор, паралелно на който е включено активно съпротивление, устройството се присъединява към неутралата посредством прекъсвач. Чл. 818. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) В електрическите уредби 6 - 35 kV с вакуумни прекъсвачи независимо от начина на заземяване на неутралата се предвиждат средства за защита от комутационни пренапрежения. Чл. 819. В мрежа с изолирана неутрала или с компенсация на капацитивните токове се допуска работа при наличие на земно съединение за времетраене, както следва: 1. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) при въздушни и кабелни електропроводи - до отстраняване на повредата в срок не повече от 2 часа; 2. за мрежа с генераторно напрежение и за мрежа с включени двигатели за високо напрежение - съгласно чл. 671, ал. 2 и 3 . Чл. 820. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) В мрежи с напрежение 110 kV и по-високо отземяването на звездните центрове на силовите трансформатори, както и действието на релейните защити и ситемната автоматика се осъществяват по такъв начин, че при различните оперативни и аварийни (ръчни и автоматични) изключвания да не се отделя участък от мрежата или шинната система без включен към него трансформатор със заземен звезден център. (2) Защитата от пренапрежение на неутралата на трансформаторите с намалена изолация в сравнение с тази на линейните изводи се изпълнява с вентилни отводи. (3) При изолация на неутралата, равностойна на изолацията на линейните изводи, вентилните отводи на линейните изводи осигуряват цялостната защита на трансформатора от пренапрежения. Чл. 821. (1) Неизползваните (отворените) намотки за ниско/средно напрежение на силовите трансформатори и автотрансформатори се свързват в звезда/триъгълник и се защитават от пренапрежения с вентилни отводи, присъединени към изводите на всяка фаза. (2) Неизползваните намотки, които конструктивно не са разположени между намотки с по-високо напрежение и се намират най-близко до магнитопровода, се защитават от пренапрежение чрез заземяване на неутралата или на една от фазите. (3) (Отм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.). Чл. 822. (1) В електрическите уредби 110 и 220 kV, за да не се създават условия за появата на пренапрежения, предизвикани от самопроизволно изместване на неутралата на системата или от опасни ферорезонансни явления, оперативните превключвания започват със заземяване на неутралата на трансформатора, включван към ненатоварена шинна система, към която са свързани напреженови измервателни трансформатори от електромагнитен тип. (2) Преди отделяне от мрежата на ненатоварена шинна система, към която са свързани напреженови измервателни трансформатори от електромагнитен тип, неутралата на захранващия трансформатор се заземява. (3) Оперативните действия с прекъсвачите, на които контактите са шунтирани с кондензатори, се извършват така, че напреженовите измервателни трансформатори от електромагнитен тип не остават свързани през кондензаторите към захранващите шини. (4) При възникване на непълнофазен режим на захранване на трансформатор, работещ с изолирана неутрала, и при самото му протичане не се допускат оперативни превключвания, свързани със заземяване на неутралата му. Чл. 823. (1) Не се допуска в електрически мрежи с напрежение 110 kV и по-високо при оперативни превключвания и в аварийни режими повишаване на напрежението с промишлена честота (50 Hz) на съоръженията над разрешеното от производителя. (2) При едновременно въздействие на повишеното напрежение върху няколко вида съоръжения допустимото напрежение на цялата уредба се явява най-ниското от нормираните за тези видове съоръжения. Чл. 824. (1) (Доп. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Редът на операциите за включване/изключване на ВЕ с напрежение 400 и 750 kV и за дългите линии на 110 и 220 kV се определя с вътрешна инструкция, с отчитане на появата на напрежения над допустимите стойности, за които задължително се въвежда автоматика за ограничаване на тяхното ниво и продължителност. (2) (Отм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.). Глава четиридесета КОНДЕНЗАТОРНИ УРЕДБИ Чл. 825. Тази глава се прилага при експлоатацията на кондензаторни уредби с напрежение над 1000 V и честота 50 Hz, предназначени за регулиране на напрежението чрез генериране на реактивна мощност. Чл. 826. (1) Кондензаторните уредби се експлоатират с автоматично управление на режимите на работа.
Чл. 827. (1) Кондензаторната уредба (кондензаторната батерия или секция от нея) се включват към мрежата при напрежение, по-ниско от номиналното, и се изключват при повишаване на напрежението до 105 - 110 % от номиналното. (2) Не се разрешава експлоатацията на кондензаторната уредба, когато: 1. напрежението на изводите на кондензатор от батерията надвиши 110 % от номиналното напрежение; 2. токовете в отделните фази се различават с повече от 10 %. Чл. 828. (1) Температурата на околния въздух, при която могат да се експлоатират кондензаторните уредби, се определя в съответствие с документацията на производителя. (2) В случаите, когато температурата на околния въздух надвишава допустимата за експлоатацията стойност и включената принудителна вентилация в продължение на един час не понижи температурата, кондензаторната уредба се изключва. Чл. 829. (1) При изключване от нормална работа на кондензаторната уредба повторното й включване към мрежата е допустимо най-рано една минута след изключването. (2) Включването към мрежата на кондензаторна уредба след изключването й от релейната защита се допуска само след изясняване и отстраняване на причините, предизвикали изключването. Чл. 830. (1) Огледи на кондензаторните уредби без изключване на напрежението се извършват най-малко веднъж в месеца. (2) Текущите ремонти на кондензаторните уредби се извършват ежегодно. (3) Средните ремонти на кондензаторните уредби се извършват в зависимост от техническото им състояние, режимите и условията на работа. (4) Изпитванията на кондензаторните уредби се извършват в съответствие с действащите стандарти и с инструкциите на производителя. Глава четиридесет и първа АКУМУЛАТОРНИ УРЕДБИ Чл. 831. (1) При експлоатацията на акумулаторните уредби продължителната им и сигурна работа се осигурява с поддържане на нормираното ниво на напрежението на шините за постоянен ток в нормални и аварийни режими. (2) Експлоатацията по ал. 1 се извършва, като се спазват изискванията на техническата документация на производителите на уредбите, правилата за безопасна работа и противопожарните строително-технически норми. Чл. 832. При експлоатацията на акумулаторните батерии се контролират: 1. качеството на електролита (за отворен тип батерии); 2. изолационното съпротивление на батерията спрямо земята; 3. капацитетът на батерията с ток на 10-часово разреждане; 4. напрежението на елементите в края на зареждането и разреждането. Чл. 833. (1) Акумулаторните батерии се експлоатират в режим на постоянен подзаряд, при което: 1. подзарядното устройство осигурява стабилизация на напрежението на шините на батерията с отклонения не по-големи от 2 % от номиналното напрежение; 2. подзарядното устройство не предизвиква пулсации на шините за постоянен ток, по-големи от 12 % от номиналното напрежение на акумулаторната батерия. (2) Напрежението на подзаряд за отделните елементи на батерията се определя съобразно техническата документация на производителя на батерията. Чл. 834. (1) Статичните изправителни устройства за зареждане и подзареждане на акумулаторните батерии се свързват към мрежата за променливо напрежение чрез разделителен трансформатор. (2) Мотор-генераторните групи за зареждане и подзареждане на акумулаторните батерии се снабдяват с устройство за изключване при появата на обратен ток. Чл. 835. Допуска се при нормални експлоатационни условия напрежението на шините за постоянен ток, захранващи вериги за управление, както и устройства за релейна защита, сигнализация, автоматика и телемеханика да се поддържа с 5 % по-високо от номиналното напрежение на устройствата. Чл. 836. (1) Минималното изолационно съпротивление, при което се разрешава експлоатацията на акумулаторната батерия, в зависимост от номиналното й напрежение е, както следва:
(2) Устройството за контрол на изолацията на шините за постоянен оперативен ток действа на сигнал при понижаване на изолационното съпротивление на полюсите, при стойностите:
(3) В експлоатационни условия изолационното съпротивление на мрежата за постоянен ток се поддържа не по-малко от двукратното по ал. 2. (4) При заработване на сигнализацията за контрол на изолацията на шините за постоянен ток незабавно се вземат мерки за откриване и отстраняване на неизправностите. Чл. 837. На вратите на помещенията на акумулаторните батерии се поставят табели с предупредителни надписи съгласно изискванията на наредбите за техническа и пожарна безопасност. Чл. 838. (1) Температурата в помещенията на акумулаторните батерии се поддържа не по-ниска от 10 °С.
Чл. 839. (1) Работоспособността на акумулаторните батерии се проверява ежегодно, като се измерва спадането на напрежението при натоварване с максимално възможния по условията на експлоатация краткотраен ток. (2) Контролно разреждане на батерията за определяне на фактическия й капацитет се извършва съгласно вътрешна инструкция и изискванията на производителя. Чл. 840. (1) Акумулаторните уредби се обслужват от специално обучен персонал. (2) За всяка акумулаторна батерия се води дневник за извършените цикли на разряди и изравнителни заряди и измерените стойности на изолационното съпротивление, капацитета на батерията, напрежението на отделните елементи. (3) Сроковете за контрол на основните параметри на акумулаторните уредби се определят с вътрешна инструкция, съобразена с техническите изисквания на производителите на уредбите. Чл. 841. Акумулаторните батерии от сух тип, изработени по технология AGM (електролитът в акумулаторния елемент е обездвижен в порест сепаратор от фибростъкло), и от типа VRLA (всеки елемент е снабден с еднопосочен вентил (клапан) за регулиране на вътрешното му налягане) се експлоатират в съответствие с инструкциите на производителя. Чл. 842. В помещенията, където са разположени сухите акумулаторни батерии, не се допуска:
Чл. 843. (1) Капацитетът на сухите акумулаторни батерии се определя от производителя за работа при температура на околния въздух 20 °C. При друга температура капацитетът се актуализира с въвеждане на корекционен коефициент "К":
(2) Полярността на сухата акумулаторна батерия се проверява при всeки цикъл (зареждане - разреждане). (3) При годишната проверка на капацитета на батерията се проверява зададеното токоограничение на зарядното устройство. (4) За зареждане на сухи акумулаторни батерии се използват токоизправители с широчинно-импулсна модулация, изградени на базата на блокова структура, която гарантира зареждане на батерията и захранване на консуматорите дори при авария в някой модул на импулсния токоизправител. Чл. 844. При проверка степента на натягане на междуелементните връзки (препоръчително 8 Nm) се извършва почистване от прах и замърсяване и допълнително смазване с технически вазелин. Чл. 845. Основен ремонт на акумулаторните уредби се извършва при необходимост в зависимост от състоянието им, режима и времетраенето на работа в експлоатация. Глава четиридесет и втора РЕЛЕЙНА ЗАЩИТА И ЕЛЕКТРОАВТОМАТИКА Чл. 846. (1) Техническата експлоатация на силовите електросъоръжения на електрическите централи, подстанциите, преносните и разпределителните мрежи се изпълнява при постоянно въведени в действие устройства за релейна защита и електроавтоматика (РЗА), в това число и противоаварийната автоматика, защитаващи ги от възникнали къси съединения и нарушения на нормалните режими на работа. (2) Действието на релейната защита и електроавтоматиката се осъществява при пълно съответствие на настройката им в зависимост от схемите и режимите на работа на електроенергийната система. (3) В зависимост от предназначението им и от режима на работа на електроенергийната система се допуска да бъдат извеждани от действие някои устройства на противоаварийната и линейната автоматика. (4) Извеждането и въвеждането на устройствата по ал. 3 се извършват по реда, посочен в експлоатационните инструкции, и под контрола на оператора на преносната (разпределителната) мрежа. (5) Не се разрешава работа на съоръжения и защити без включени предупредителна и аварийна сигнализации. Чл. 847. (1) Експлоатацията, техническото обслужване и ремонтът на релейната защита, електроавтоматиката и вторичните вериги се осъществяват от специализирани звена. (2) При използване в схемите за РЗА на канали за свръзка или сигнали от технологични автоматики, поддържани от други служби на предприятието, задълженията при обслужването им се разграничават между обслужващите служби с вътрешна инструкция. Чл. 848. За устройствата на релейната защита и електроавтоматиката и за захранващите ги устройства се осигуряват нормални условия на работа (допустима температура, влажност, запрашеност, оперативно напрежение, ниво на смущение и др.) в съответствие с инструкциите на производителя. Чл. 849. (1) Всички случаи на заработване или незаработване на устройствата на РЗА се отчитат и анализират по установения ред от звената по РЗА, като проявените в процеса на експлоатация дефекти своевременно се отстраняват.
Чл. 850. (1) На лицевата и на обратната страна на таблата и шкафовете на РЗА и на таблата и пултовете за управление се поставят надписи, указващи тяхното предназначение, в съответствие с диспечерските наименования и оперативната схема на обекта. (2) На апаратите, монтирани на таблата (пултовете) и шкафовете, се поставят надписи или маркировка съгласно проектните схеми. (3) На всички устройства за превключване, сигнални лампи, сигнални релета, блинкерни устройства, изпитвателни блокове и др. се поставят съответните надписи. (4) Ако на релейните табла има монтирана апаратура, отнасяща се за различни присъединения, които могат да се проверяват поотделно, се нанасят точни разграничителни линии на отделните устройства на РЗА. Чл. 851. (1) Разрешава се силови електросъоръжения и електропроводни линии да са под напрежение само ако е въведена релейна защита, действаща при всички видове повреди. (2) В уредбите с напрежение 220 и 400 kV при извеждане от работа или при неизправност на отделни релейни защити оставащите в работа защити осигуряват защитата на електросъоръженията и на електропроводните линии при всички видове повреди. Ако това условие не е изпълнено, се въвежда временна защита или присъединението се изключва. (3) Въвеждане на временна бързодействаща защита или ускоряване на резервната защита се изисква само когато бързото изключване се налага по условията за устойчивост на електроенергийната система или за избягване на възможните последствия при изключване на късото съединение със закъснение. (4) При извеждане от работа или при неизправност на отделни защити в мрежи с напрежение 110 kV и по-ниско присъединенията могат да останат включени, ако има въведено друго устройство за релейна защита или е въведена временна защита. Чл. 852. Бързодействащите релейни защити и устройства за резервиране отказа на прекъсвач (УРОП) се въвеждат в действие след извършване на всички операции, свързани с включването на електропроводните и кабелните линии, шините и съоръженията след ремонт или при подаване на напрежение, както и при операциите, свързани с превключването на разединителите и прекъсвачите. Ако това не е възможно се въвежда ускорение на резервните защити или се поставя временна защита, която може и да е неселективна, но да е настроена с времето на заработване на постоянната защита. Чл. 853. (1) Устройствата на РЗА и техните вторични вериги се настройват и изпитват преди въвеждането им в действие.
Чл. 854. За устройствата на РЗА, намиращи се в експлоатация на територията на енергийния обект, звената по РЗА разполагат с досиета, съдържащи: 1. паспорт и заводски протокол за изпитване на устройството; 2. инструкция или програма за настройване и проверка на устройството; 3. технически данни за устройството във вид на карти или таблици за настройките или характеристиките; 4. протоколи от пусковите и периодичните проверки на устройствата; 5. изпълнителни схеми - принципни и монтажни. Чл. 855. (1) Релейните защити, електроавтоматиките, електроизмервателните апарати и вторичните вериги се проверяват едновременно с ремонта на съоръженията, които защитават и управляват. (2) В случай на неправилно заработване или незаработване на устройствата на РЗА се извършват допълнителни (следаварийни) проверки по специална програма. Чл. 856. (1) Съпротивлението на изолацията на електрически свързаните вторични вериги с напрежение, по-високо от 60 V спрямо земя, както и между веригите с различно предназначение, които не са електрически свързани (измервателни вериги, оперативни вериги, сигнализация), е не по-малко от 1 М?, измерено с мегаомметър 1000 V. (2) Съпротивлението на изолацията на вторични вериги с работно напрежение 60 V и по-ниско, захранвани от отделен източник или през разделителен трансформатор, е не по-малко от 0,5 М?, измерено с мегаомметър 500 V. (3) Изолацията на вторичните вериги, съдържащи полупроводникови (микропроцесорни) устройства, се проверява при спазване на инструкциите на производителите. Чл. 857. (1) След завършване на планови и следаварийни проверки на релейна защита и електроавтоматика резултатите от проверките се записват в протоколите за проверяваните устройства и в дневника на релейната защита и електроавтоматиката. (2) Измененията, извършени в работните схеми и настройки, се нанасят в монтажните, принципните и разгънатите схеми и в инструкцията за експлоатация. Чл. 858. Извеждането на устройствата на РЗА от работа и изменение на настройките се извършват с разрешението на диспечерските служби и/или специализираните служби по РЗА. Чл. 859. (1) Релетата, апаратите и спомагателните устройства на РЗА се пломбират.
Чл. 860. (1) Работите по таблата и веригите за управление на устройствата на РЗА се извършват само с изолирани инструменти, като се вземат предпазни мерки, недопускащи погрешното изключване на електросъоръженията. (2) Не се допуска извършването на работи без принципни и монтажни схеми и без програма (типова или специална) за последователността на работата. (3) След завършване на работата се проверяват изправността и правилното свързване на токовите, напреженовите и оперативните вериги (ако е необходимо и след включване на присъединението). Оперативните вериги и веригите за управление се проверяват чрез функционални проби. Чл. 861. Работите по устройствата на РЗА, които могат да предизвикат тяхното заработване и изключване на защитаваното или други присъединения, се извършват по разрешена заявка и с наряд. Чл. 862. Устройствата за проверка и изпитване на РЗА се захранват от специално монтирани контакти на релейните и командните табла (пултове, шкафове и други), разположени в командните и релейните зали, разпределителните устройства на електрическите централи, подстанции и на други места. Чл. 863. (1) Дежурният оперативен персонал изпробва и контролира: 1. изправността на предпазителите със стопяема жичка или на автоматичните предпазители във веригите за управление и защита; 2. действието на прекъсвачите и другите съоръжения; 3. положението на превключващите устройства (ключове за управление, превключватели, изпитвателни блокове и др.), монтирани на таблата и шкафовете за РЗА и на таблата и пултовете за управление; 4. тока на небаланс на диференциалната защита на шини; 5. напрежението на небаланс в отворения триъгълник на напреженовите трансформатори; 6. устройствата на високочестотните канали на релейните защити и противоаварийната автоматика; 7. изправността на релейните защити и електроавтоматики чрез техните устройства за сигнализация. (2) Периодичността за контролиране на изправността и изпробването на устройствата на РЗА и действията на дежурния оперативен персонал при поява на отклонение от нормите се определя с вътрешни инструкции. Чл. 864. (1) При отстраняване на повреди в контролни кабели или при тяхното удължаване в условията на експлоатацията, жилата и екраните се съединяват чрез херметични муфи, с маркиране и отбелязване в кабелните журнали. (2) Не се разрешава повече от една муфа на всеки 50 m дължина от кабела. Чл. 865. (1) Не се допуска работа на токови трансформатори с отворени вторични намотки/вериги. Те се поддържат винаги затворени през релета, апарати или се съединяват накъсо. (2) Вторичните вериги на токовите и напреженовите трансформатори се заземяват само в местата, предвидени по проект. Чл. 866. (1) Устройствата за определяне мястото на късите съединения, регистраторите на аварийни преходни процеси и другите устройства, използвани за анализа на работата на РЗА и за определяне на мястото на повредата по ВЕ, да са постоянно включени в работа и готови за действие. (2) Извеждането и въвеждането на устройствата по ал. 1 се разрешават от оператора на мрежата. (3) Автоматичните регистратори на преходни процеси се настройват само от персонала на РЗА с разрешен достъп до тях чрез специален код. Протокол с промяната на настройки или заверена разпечатка се предоставя на лица, отговорни за РЗА в енергийното предприятие Чл. 867. (1) В оперативните вериги се осигурява селективно действие на защитните средства (предпазители и автоматични предпазители). (2) На автоматичните предпазители и на предпазителите със стопяема жичка се поставя маркировка (номинален ток, напрежение и предназначение). Чл. 868. (1) На таблата (шкафовете), по които дежурният персонал извършва превключване с помощта на ключове, превключватели, изпитвателни блокове и други приспособления, се поставя указание с положението на тези превключващи устройства за всички използвани режими. (2) Последователността на превключванията по ал. 1 се записва в оперативния дневник. Чл. 869. Превключващите устройства във веригите на РЗА, поставени на таблата за управление и за РЗА, се разполагат на видно място, като еднотипните превключвания с тях се извършват по един и същи начин. Глава четиридесет и трета
Чл. 870. (1) Работното, аварийното и евакуационното осветление се обслужват така, че се осигурява надеждност при работа и проектната осветеност. (2) Светлинната сигнализация на комините и другите високи съоръжения съответства на правилата за маркировка и светлинна сигнализация на високи съоръжения. Чл. 871. (1) Аварийното осветление в командните зали на електрическите централи, подстанции и диспечерски пунктове осигурява осветеност върху челните повърхности на централните и командните табла за управление не по-малко от 30 lx. (2) Евакуационното осветление в проходите и стълбищата, предвидени за евакуация на работещите, осигурява осветеност не по-малко от 0,5 lx на нивото на пода. (3) Осветителите за аварийно осветление се отличават от осветителите на работното осветление по цвета или формата си или се означават със специален знак. (4) Най-малко две от лампите на аварийното осветление в командна зала се поддържат включени непрекъснато, захранвани от постоянен ток. Чл. 872. (1) Работното и аварийното осветление се присъединяват към различни независими източници на захранване. (2) При изключване на работните източници на захранване аварийното осветление в електрическите централи, подстанции и диспечерски пунктове се превключва автоматично към акумулаторна батерия или към друг независим източник на захранване. (3) Евакуационното осветление е присъединено към източник на захранване, независим от този на работното осветление, като при изключване на постоянното захранване автоматично се превключва към акумулаторна батерия или към друг независим източник на захранване. (4) Не се разрешава към мрежите на аварийното и евакуационното осветление да се свързват инсталационни контакти или да се присъединяват други консуматори освен осветителни тела. Чл. 873. (1) Мрежите на вътрешното, външното и охранителното осветление на енергийните обекти се захранват по отделни линии. (2) Външното и охранителното осветление се управляват от главните или от централните командни табла на енергийния обект. (3) Управлението на външното осветление на отдалечени обекти или на обекти със самостоятелно функционално предназначение може да се извършва в самите обекти. Чл. 874. (1) Преносимите ръчни осветители, използвани при ремонтни работи, се захранват с напрежение не по-високо от 50 V, а при повишена опасност за поражение от електрически ток - не по-високо от 25 V. (2) Щепселите за напрежение до 50 V вкл. се отличават от тези за инсталационните контакти на мрежата с напрежение 400/230 V. (3) На всеки инсталационен контакт се означава работното напрежение. Чл. 875. Осветлението в коридорите на разпределителните уредби с два изхода, както и в проходимите тунели се изпълнява с двустранно управление. Чл. 876. (1) На прекъсвачите в таблата за захранване на осветлението се поставят надписи, указващи предназначението на захранваните от тях вериги.
Чл. 877. Допуска се спад на напрежението за най-отдалечените лампи не по-голям от: 1. за прожекторно осветление и за вътрешно работно осветление - 5 %; 2. за външно и аварийно осветление и за мрежи с напрежение от 12 до 50 V - до 10 %; 3. за луминесцентни лампи - 7,5 %. Чл. 878. За дежурния персонал се осигуряват: 1. схеми на осветителните мрежи; 2. резервни лампи от всички видове, използвани в обекта; 3. комплект стандартни вложки за стопяеми предпазители; 4. преносими електрически фенери. Чл. 879. (1) Почистването на осветителите, подмяната на лампи и стопяеми вложки на предпазители, ремонтът и огледът на осветителните мрежи се извършват от персонал с електротехническа подготовка. (2) При извършване на дейностите по ал. 1 се използват помощни съоръжения, които осигуряват удобен и безопасен достъп до осветителите. (3) Периодичността на почистване на осветителите се определя с вътрешна инструкция съобразно условията на експлоатация. (4) Не се разрешава поставянето на лампи с по-голяма мощност от допустимата за даденото осветително тяло и сваляне на разсейватели, екраниращи и защитни решетки на осветителните тела освен за почистване и подмяна на лампи. Чл. 880. (1) Проверката за състоянието на стационарните съоръжения и на електрическите мрежи към осветлението, както и измерването на съпротивлението на изолацията се извършват при въвеждането в експлоатация, а след това - по график, утвърден от ръководителя на електроенергийното предприятие. (2) Изправността на аварийното осветление при отпадане на работното осветление се проверява най-малко веднъж в месеца. (3) Изправността на преносимите трансформатори и лампи се проверява в срокове, определени в нормативните документи по безопасност на труда, но не по-рядко от веднъж на 6 месеца. (4) Изолацията на стационарните трансформатори за безопасно свръхниско напрежение (от 12 до 50 V) се изпитва най-малко веднъж годишно. (5) Забелязаните неизправности и повреди по веригите и съоръженията за осветление се отстраняват незабавно или в най-кратки срокове, в зависимост от характера на повредата. Глава четиридесет и четвърта ЕЛЕКТРОЛИЗНИ УРЕДБИ Чл. 881. Електролизните уредби за получаване на водород се експлоатират в съответствие с инструкциите на производителя на електролизера и правилата за безопасност при работа. Чл. 882. (1) По време на работа на електролизните уредби се контролират:
Чл. 883. (1) Технологичните защити на електролизните уредби изключват токоизправителните агрегати (устройства) при: 1. разлика на наляганията на водорода и кислорода в регулаторите на налягане 2 kPa; 2. съдържание на водород в кислорода 2 %; 3. съдържание на кислород във водорода 1 %; 4. налягане в системите над номиналното; 5. междуполюсни къси съединения; 6. еднополюсно късо съединение към земя (за електролизните уредби с централно отвеждане на газовете); 7. отпадане на захранващото напрежение на токоизправителните агрегати от страна на променливия ток. (2) При автоматично изключване на електролизната уредба, както и при повишаване на съдържанието на водорода във въздуха на помещенията на електролизерите до 1 % на централното табло за управление се предава предупредителен сигнал. (3) След получаване на сигнала в случаите по ал. 2 оперативният персонал е длъжен не по-късно от 15 min да се намира при електролизната уредба. (4) След изключването на електролизната уредба от технологична защита повторното й включване в работа се разрешава само след установяване и отстраняване на причината за изключването. Чл. 884. (1) Оглед на електролизна уредба, работеща без постоянно дежурство на персонал, се прави най-малко веднъж на смяна. При огледа се проверяват: 1. съответствието на показанието на диференциалния манометър-нивомер с нивата на водата в регулаторите на налягане на работещия електролизер; 2. нивата на водата в регулаторите на налягане на неработещия електролизер; 3. отварянето на клапаните за изпускане на газовете в атмосферата от регулаторите на налягане на изключения електролизер; 4. наличието на вода в хидрозатворите; 5. разходът на газ през датчиците на газоанализаторите; 6. токът и напрежението на електролизера; 7. температурата на газовете на изхода от електролизера; 8. налягането на водорода и кислорода в инсталацията и в ресиверите; 9. налягането на инертния газ в ресиверите. (2) Забелязаните дефекти и неизправности се регистрират в дневник и се отстраняват в най-кратки срокове. Чл. 885. Изправността на автоматичните газоанализатори се проверява чрез лабораторен химичен анализ за съдържанието на кислород във водорода и на водород в кислорода веднъж в денонощието. При неизправност на един от автоматичните газоанализатори химичен анализ се прави на всеки два часа. Чл. 886. (1) Предпазните клапани на регулаторите за налягане на водорода, на кислорода и на ресиверите се задействат при налягане 1,15 от номиналното.
Чл. 887. За процеса на електролиза се използва вода с качествата на дестилат (обезсолена вода, кондензат) с проводимост не по-голяма от 5 ?S/cm или специфично съпротивление не по-голямо от 200 k?/cm. Чл. 888. Чистотата на получаваните от електролизна уредба водород и кислород е не по-ниска, съответно от 99 % за водорода и 98,5 % за кислорода. Чл. 889. Температурата на електролита в електролизера да не превишава 80 °С, а разликата в температурите на най-горещата и най-хладната клетка на електролизера да не е по-голяма от 20 °С. Чл. 890. (1) Преди включване на електролизера в работа всички апарати и тръбопроводи се продухват с азот с чистота не по-ниска от 97,5 %. Продухването се счита за завършено, когато съдържанието на азот в издухвания газ достигне 97 %.
Чл. 891. Включването на електролизер към ресивер, в който има водород под налягане, се осъществява, след като налягането на водорода в електролизера надвиши налягането на водорода в ресивера най-малко с 50 kPa. Чл. 892. (1) За изтласкване на въздуха или водорода от ресиверите се използва въглероден двуокис/азот.
Чл. 893. По време на експлоатация на електролизните уредби периодично се проверяват: 1. плътността на електролита - най-малко веднъж месечно; 2. напрежението на клетките на електролизерите - най-малко веднъж на 6 месеца; 3. действието на технологичните защити, предупредителната и аварийната сигнализация и състоянието на обратните клапани - най-малко веднъж на 3 месеца; 4. влажността на водорода - най-малко веднъж в денонощието. Чл. 894. (1) При електролизна уредба с адсорбционно изсушаване на водорода или кислорода адсорберите-изсушители се превключват по определен график. Температурата на точката на оросяване на водорода след адсорберите е не по-висока от минус 5 °С. (2) При изсушаване на водорода по метода на охлаждане температурата на водорода на изхода от изпарителя е не по-висока от минус 5 °С. Чл. 895. (1) При изключване от работа на електролизната уредба за период до един час се разрешава апаратурата да остане с номинално налягане на газа при включена сигнализация на регулаторите за налягане на водорода и кислорода. (2) Ако изключването е до 4 часа, налягането на газа в апаратите се понижава до 10 - 20 kPa, а за период, по-голям от 4 часа, апаратите и тръбопроводите се продухват с азот. Продухване се извършва и във всички случаи, когато електролизната уредба е изключена поради неизправност. Чл. 896. При работа на електролизната уредба с един електролизер, когато вторият е в резерв, вентилите за изпускане на водорода и кислорода в атмосферата от резервния електролизер са отворени. Чл. 897. (1) Промиване на електролизерите и ревизия на арматурата се извършват на всеки 6 месеца.
Чл. 898. (1) Тръбопроводите на електролизната уредба се оцветяват в съответствие с разпоредбите на нормативните актове. (2) Апаратите се оцветяват с цвета на съответния газ. (3) Ресиверите се оцветяват в светли цветове, върху които са нанесени пръстени с цвета на съответния газ и надпис за газа. Глава четиридесет и пета ЕНЕРГЕТИЧНИ МАСЛА. МАСЛЕНО СТОПАНСТВО Каталог: documents -> naredbi naredbi -> Информация предоставена от българските спортни федерации naredbi -> 84 от 28 Октомври 2011г., изм и доп. Дв б naredbi -> Обн. Дв бр. 101 от 18 Декември 2009г. Раздел I. Общи положения naredbi -> П р о г р а м а за управление на отпадъците naredbi -> Решение №382 / 18. 12. 2009 г гр. Мизия глава първа naredbi -> За изграждане и опазване на зелената система на територията на община костенец глава първа общи положения Изтегляне 2.61 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||