Наредба за изменение и допълнение на Наредба №8 от 2011 г за сечите в горите

1. В ал. 1:

a) в основния текст след думата „разработки“ се добавя „и указания“;

б) създава се т. 3:

„3. системи и стандарти за стопанисване на определени гори“.

2. В ал. 2 след думата „разработки“ се добавя „и указания“.

1. В т. 1 след думата „запазват“ се добавя „и“.

2. В т. 4 думите „запазване дърветата“ се заменят със „запазване на дървета“.

§ 4. В чл. 6 се създава ал. 5:

„(5) При провеждане на отгледните сечи се спазват принципите на позитивната селекция.“

„(1) Прорежданията се провеждат в периода на интензивен растеж на дърветата по височина с цел осигуряване на условия за растежа им и подобряване и поддържане на жизнеността и механичната устойчивост на насажденията.“

1. В ал. 1 думата „стабилност“ се заменя с „жизненост“.

2. В ал. 2 думите „биологията на които не позволява да достигнат турнусната зрялост на основния дървостой“ се заличават.

§ 7. В чл. 13, ал. 2 накрая се добавят думите „и изборно прореждане“.

§ 8. Членове 14, 15, 16 и 17 се отменят.

§ 9. В чл. 21 се правят следните изменения:

1. В ал. 1, т. 6 думите „разновъзрастни гори“ се заменят с „гори с неравномерна структура“.

2. Алинеи 2, 3 и 4 се отменят.

§ 10. В чл. 23, ал. 1 думите „на два или повече“ се заменят с „постепенно на няколко“.

§ 11. Член 24 се изменя така:

„Чл. 24. (1) Краткосрочно-постепенната сеч се провежда на малки площи с размер на отделното сечище до 2 ха. Възобновителният период за отделните сечища е не по-кратък от 15 години и не по-дълъг от 20 години.

(2) Сечта се провежда чрез отсичане на дърветата равномерно по площта на отделното сечище на 3 или 4 фази.

(3) Подготвителната фаза се провежда при склопеност над 0,8, когато липсва семенно възобновяване от целевите дървесни видове. Склопеността се намалява до 0,7 – 0,8, а интензивността на сечта е до 25 на сто.

(4) Осеменителната фаза се провежда с интензивност до 30 на сто, като склопеността се намалява до 0,5 – 0,6. Тази фаза на сечта се провежда не по-рано от 5 години след подготвителната фаза.

(5) Осветителната фаза се провежда не по-рано от 5 години след осеменителната фаза при покритие над 50 на сто на площта на сечището с достатъчно количество подраст. Интензивността на сечта е до 30 на сто, като склопеността се намалява до 0,3 – 0,4.

(6) При наличие на достатъчно количество подраст и склопеност над 0,6 осветителната фаза се провежда на два пъти, като склопеността на насаждението се намалява до 0,3 – 0,4. Интензивността на всяка от намесите не надвишава 25 на сто.

(7) Окончателната фаза се провежда при склопеност на дървостоя в сечището не по-голяма от 0,4 и покритие над 80 на сто на площта с достатъчно количество укрепнал подраст. При провеждането на окончателната фаза в площните сечища се оставят от 3 до 5 биотопни дървета на един хектар.

(8) При провеждане на фазите на краткосрочно-постепенната сеч по ал. 1 се спазват следните изисквания:

1. площта от насаждението, в която не се провеждат сечи, е не по-малка от площта, в която се провеждат;

2. сечта в площта от насаждението, в която не са проведени сечи, започва, след като младият дървостой в съседните отсечени площи достигне средна височина не по-малко от 2 м;

3. не се допуска сливане на сечищата в съседни насаждения с обща площ, по-голяма от 2 ха, когато попадат в един имот. За целта да се спазват изискванията по т. 2.“

„Чл. 24а. (1) Краткосрочно-постепенна сеч на тесни ивици се провежда с широчина на отделната ивица не повече от 2 пъти средната височина на дървостоя, но не повече от 40 м. Възобновителният период за отделните ивици е не по-кратък от 15 години и не по-дълъг от 20 години.

(2) Сечта се провежда чрез отсичане на дърветата равномерно по площта на отделната ивица на 3 или 4 фази.

(3) Сечта започва със залагане на първата ивица, в която се провежда съответната фаза на краткосрочно-постепенната сеч. При провеждане на следващата фаза на сечта в първоначално заложената ивица непосредствено до нея се залага нова ивица, в която се извежда предходната фаза на сечта. В тази последователност се залагат ивици върху цялата площ на насаждението.

(4) При провеждане на отделните фази на сечта се прилагат изискванията по чл. 24, ал. 3 – 7.“

§ 13. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 накрая се добавя „съгласно чл. 24, ал. 3 и 4“.

2. Алинея 3 се изменя така:

„(3) При наличие на възобновяване в местата с най-голямо количество подраст се отварят до 2 котела на хектар с площ на всеки един до 0,1 хa. Площите между котлите се изреждат еднократно равномерно до склопеност не по-малка от 0,4 – 0,5.“

3. Алинея 5 се изменя така:

„(5) Интензивността на сечта е до 30 на сто при всяка лесовъдска намеса. Възобновителният период на постепенно-котловинната сеч е не по-малък от 30 години.“

1. В ал. 2 думите „над 30 години“ се заменят с „не по-малък от 40 години“.

2. В ал. 3:

а) точка 3 се изменя така:

„3. при липса на възобновяване в иглолистни гори прозорците се залагат на два пъти в места със склопеност, по-голяма от 0,6, като първия път склопеността в прозореца се свежда до 0,4 в семеносна година, а окончателното изсичане на дървостоя в прозореца се извършва при започнал възобновителен процес;“

б) създава се т. 8:

„8. интензивността на сечта при всяка лесовъдска намеса не може да превишава 25 на сто.“

§ 15. В чл. 27, ал. 4 думите „до 30 %“ се заменят с „до 25 на сто“.

§ 16. В чл. 30 се правят следните изменения:

1. В ал. 3 думите „от запаса на насаждението“ се заличават.

2. В ал. 4 думите „през 8 – 10 години“ се заменят със „съобразно възприетия турнус на стопанството“.

§ 17. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Групово-изборна сеч се провежда в насаждения с участие в състава им на светлолюбиви дървесни видове, както и в буковите и в смърчовите високопланински гори.“

2. В ал. 2 след думата „дървостоя“ се поставя запетая и се добавя „приоритетно в местата с налично възобновяване“.

3. Алинея 6 се изменя така:

„(6) Интензивността на сечта е до 20 на сто.“

4. Създава се ал. 7:

„(7) Повторяемостта на групово-изборната сеч е съобразно възприетия турнус на стопанството.“

„Чл. 32. (1) Голите сечи са възобновителни сечи с последващо изкуствено и/или издънково възобновяване.

(2) Голи сечи с изкуствено възобновяване се провеждат в тополови гори, както и в насаждения от келяв габър и мъждрян, растящи на средно богати и богати месторастения, и издънкови акациеви насаждения, за възстановяване на производствения им потенциал.

(3) Голи сечи с издънково естествено възобновяване се провеждат в тополови, акациеви, гледичиеви, келявгабърови, мъждрянови, върбови и липови гори или смесени от същите дървесни видове.

(4) Голи сечи в липови гори се провеждат в насаждения с минимум 90 на сто участие на липата в състава на насаждението на площни сечища до 2 ха. Неотсечената ивица между площните сечища е с широчина не по-малка от 20 м.

(5) За предпазване от вредното въздействие на водите голите сечи в ивицата дига – бряг се провеждат на площи до 5 ха. Следващата гола сеч се провежда не по-рано от 3 години след залесяване на предходното сечище.

(6) Голата сеч в нискостъблени гори, с изключение на акациевите, се провежда на площни сечища до 2 ха. Неизсечената ивица между площните сечища е с широчина не по-малка от 20 м.

(7) Сливането на площните сечища по ал. 4 и 6 се извършва след склопяване на младия дървостой и достигане на средна височина не по-малка от 3 м.“

„Чл. 34. (1) Санитарни сечи се провеждат при наличие на повреди, причинени от биотични въздействия. В този случай дърветата се отсичат с цел подобряване на здравословното състояние на насажденията и предотвратяване на опасността от каламитети.

(2) Санитарните сечи се провеждат, ако са предвидени в горскостопанските планове или с одобрено план-извлечение по искане от собственика или от лицата, на които е предоставено управлението на горските територии.

(3) Интензивността на санитарната сеч е в зависимост от обема на повредената и/или повалената дървесина, като се оставят от 3 до 5 биотопни дървета на един хектар.

(4) Санитарните сечи се провеждат, когато установените повреди от биотичен характер са концентрирани и площта им е над 0,1 ха в рамките на отделно насаждение или отделен имот.“

§ 20. Член 35 се изменя така:

„Чл. 35. (1) Принудителни сечи се провеждат при наличие на повреди, причинени от абиотични въздействия. В този случай се отсичат повредени и/или повалени дървета с цел усвояване на дървесината.

(2) Принудителните сечи се провеждат, ако са предвидени в горскостопанските планове или с одобрено план-извлечение по искане от собственика или от лицата, на които е предоставено управлението на горските територии.

(3) Интензивността на принудителната сеч е в зависимост от обема на повредената и/или повалената дървесина, като се оставят от 3 до 5 биотопни дървета на един хектар.

 (4) Провеждането на принудителни сечи, при които се отсичат не повече от три дървета на 1 ха и не повече от 30 дървета за цялото насаждение (или отделен имот), се извършва въз основа на утвърден от съответната регионална дирекция по горите инвентаризационен опис по образец. В тези случаи не се изисква да са предвидени в горскостопански планове или в план-извлечение.“

§ 21. Създават се чл. 35а, 35б, 35в, 35г, 35д и 35е:

 „Чл. 35а. Когато се установят повреди, причинени от биотични и/или абиотични въздействия, и състоянието на насаждението отговаря на критериите за провеждане на отгледна или възобновителна сеч, увредените дървета се отсичат по време на съответната сеч.

Чл. 35б. (1) В насаждения на добри месторастения е възможно провеждането на система от сечи за индивидуално производство на висококачествена дървесина.

(2) Сечите по ал. 1 се прилагат в следните фази от развитие на насаждението:

а) фаза на възникване на насаждението – младиняци с височина до 3 м;

б) фаза на диференциация – млади насаждения с височина между 3 и 12 м, по изключение – до 15 м;

в) фаза на натрупване – самоокастрянето на дърветата е достигнало 25 на сто от очакваната височина на стъблото в зряла възраст;

г) фаза на зрялост.

Чл. 35в. Във фазата на възникване на насаждението се извършва пречупване на екземпляри, които застрашават развитието на качествените екземпляри на дървесни видове, залегнали в дългосрочната цел за развитие на гората. Пречупването се извършва в периода на напреднала вегетация.

Чл. 35г. (1) Във фазата на диференциация в насаждението се определят дървета опции от всички налични дървесни видове – супержизнени или жизнени дървета с добро качество на стъблото.

(2) Лесовъдската намеса представлява опръстеняване на височина 130 см на жизнени, но с лошо качество дървета, които пречат на растежа по височина и развитието на короната на дърветата опции, чрез отстраняване на кората и камбия.

(3) Редки дървесни видове и редки дървесни форми трябва да бъдат запазвани независимо от качеството им.

Чл. 35д. (1) Във фазата на натрупване на разстояние от 15 до 25 м едно от друго се определят дървета на бъдещето от желани местни видове, които се отбелязват трайно на гръдна височина, по начин, който не уврежда кората на дърветата.

(2) Лесовъдската намеса във фазата на натрупване представлява отстраняване на дървета, които конкурират дърветата на бъдещето в коронното пространство, и се повтаря през 3 – 5 години.

(3) Лесовъдски намеси в пространствата между дърветата на бъдещето не се провеждат.

(4) Дървесни видове с единично участие, които отговарят на дългосрочната цел за развитие на гората, без значение от тяхното качество, се избират за „екологични дървета на бъдещето“ и се стопанисват по начин, който гарантира тяхното запазване.

(5) Във фазата на зрялост лесовъдските намеси намаляват. Отстраняват се останали конкуренти в периферията на короната на дърветата на бъдещето. Допуска се отварянето на прозорци за създаване на условия за естествено възобновяване на отделни площи.

(6) При достигане на определени целеви диаметри по дървесни видове и условия на месторастене може да се извърши ползване на дървета на бъдещето.

(7) Запазват се дървета с хралупи и мъртва дървесина в стоящо и лежащо състояние при условие, че стоящите дървета не пречат на дърветата на бъдещето.

Чл. 35е. (1) За разновъзрастно стопанисване на горите се прилага система от сечи, при която се цели осигуряване на постоянно покритие на площта с горскодървесна растителност, чрез провеждане на отгледни и възобновителни мероприятия и се прилага в чисти и смесени иглолистни и широколистни гори.

(2) Системата от сечи за разновъзрастно стопанисване се прилага при спазване на следните изисквания:

1. определят се и се запазват жизнени дървета с качествени стъбла и корони;

2. при всяка намеса пълнотата не се намалява под 0,5 за светлолюбивите и под 0,6 за сенкоиздръжливите дървесни видове;

3. интензивността на намесата не надвишава 15 на сто;

4. повторяемостта на сечта се определя от състоянието и структурата на насаждението след предходната намеса, но не по-рано от 5 години.

(3) При достигане на възраст не по-малка от 80 години за семенни и 50 години за издъковите насаждения и започнал възобновителен процес се допускат възобновителни мероприятия, при които пълнотата не се намалява под 0,3.“

„Чл. 36. (1) В горите се провеждат технически сечи за:

1. създаване и поддържане на дивечова нива, дивечова просека, дивечов котел, бръстилище, ловна просека, дивечово сечище, дивечова ливада;

2. мероприятия за опазване на горските територии от пожари;

3. изграждане и поддържане на обектите по чл. 54, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от Закона за горите;

4. усвояване на дървесина от имоти с променено предназначение, имоти, върху които е учредено право на строеж, право на ползване и сервитути по реда на Закона за горите и Закона за енергетиката;

5. стопанисване на полезащитните горски пояси;

6. защита на бреговете и островите на р. Дунав, както и на създадените хидромелиоративни системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите;

7. просветляване на трайни горски пътища;

8. извършване на други дейности извън посочените в т. 1 – 7.

(2) При провеждане на сечи за създаване на дивечови сечища по ал. 1, т. 1 площта на сечището е не по-голяма от 2 ха и възрастта на насаждението е до 40 години и се допуска само в издънкови насаждения.

(3) Сечите в полезащитните горски пояси по ал. 1, т. 5 се провеждат само в пояси в „лошо“ състояние, когато е необходимо цялостно или частично изсичане на дървостоя. Допуска се частично или цялостно изсичане и във:

1. акациеви пояси със семенен и смесен произход с възраст над 20 години;

2. акациеви пояси с издънков произход с възраст над 15 години;

3. гледичиеви пояси с възраст над 50 години.

(4) При провеждане на мероприятия по ал. 1, т. 6 във върбовите насаждения се допуска провеждане на главосечна сеч в ивица с широчина 10 – 15 м покрай брега. Дърветата се секат на височина до 2 м в зависимост от превишението на терена спрямо средното ниво на реката. Сечта се повтаря през 3 – 4 години.

(5) Сечите по ал. 1, т. 7 се провеждат само за трайни горски пътища. Просветляване може да се извършва от едната или от двете страни на пътя, като общата широчина на ивицата, в която се извършва просветляване, от краищата на обхвата на пътя е не повече от една четвърт от средната височина на дървостоя на насаждението.“

§ 23. Член 37 се изменя така:

„Чл. 37. (1) С цел въвеждане в единично-изборна форма на стопанство чрез постепенна трансформация на структурата на насажденията се провежда изборно прореждане до достигане на целева изборна структура.

(2) Изборно прореждане се провежда в чисти и смесени насаждения, доминирани от сенкоиздръжливи иглолистни дървесни видове.

(3) Изборното прореждане съчетава отглеждане и възобновяване на насажденията.

(4) Интензивността на сечта при изборно прореждане е до 20 на сто.

(5) Не се допуска отваряне на възобновителни пространства с диаметър, по-голям от 1/2 от височината на дървостоя.

(6) Повторяемостта на сечта се определя от състоянието и структурата на насаждението след предходната сеч, но не по-рано от 10 години.“

§ 24. Член 39 се отменя.

§ 25. В чл. 45 ал. 3 се изменя така:

„(3) Без наличие на условията по ал. 1 и 2 е допустимо отсичане на дървета с цел потушаване на пожари, при възникване на природни бедствия и аварии, както и за премахване на дървета, създаващи опасност за функциониране на инфраструктурни обекти или за предотвратяване на опасности, застрашаващи живота и здравето на хората.“

„(3) Почистването на сечищата се извършва едновременно с провеждането на сечта в насаждението.“

1. Създава се нова ал. 2:

„(2) Маркирането се извършва само когато границите на имота с други собственици са трайно обозначени на терена, което се отразява писмено в карнет-описа. Маркиращият лесовъд ограничава граничещата с други собственици страна, като се съобразява с граничните точки на имота.“

2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.

3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея навсякъде числото „18“ се заменя с „14“.

4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „по ал. 3“ се заменят с „по ал. 4“ и се създава изречение второ: „По решение на собственика или лицата, които стопанисват горската територия, се допуска и допълнително отбелязване или номериране на дърветата, предвидени за сеч.“

5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея в т. 1 след думата „дървостоя“ се добавя „при провеждане на голи сечи, както и при провеждане на санитарни, принудителни и технически сечи с интензивност сто процента“.

6. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „при цялостно отсичане на дървостоя“ се заменят с „в случаите по ал. 6, т. 1“ и след думата „отбелязване“ се добавя „на височина 130 см“.

7. Досегашната ал. 7 става ал. 8.

8. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея думата „Извозните“ се заменя с „Новосъздадените извозни“.

9. Досегашните ал. 9 и 10 стават съответно ал. 10 и 11.

10. Досегашната ал. 11 става ал. 12 и се изменя така:

„(12) Изчисляването на обема и категориите на маркираната дървесина се извършва по утвърдена от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите нормативно-справочна база. Резултатът от изчисляването се вписва в карнет-описа.“

11. Създава се нова ал. 13:

„(13) При голи, санитарни, принудителни сечи, прочистки, прореждания и технически сечи се допуска изчисляване на обема и категориите на маркираната дървесина да се извърши по действащия горскостопански план или програма или чрез пробна площ.“

12. Досегашната ал. 12 става ал. 14 и се изменя така:

„(14) Сортиментна ведомост се изготвя по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, която е неразделна част от карнет-описа и е задължителна за всички насаждения, в които ще се провеждат сечи с материален добив.“

13. Досегашните ал. 13 и 14 стават съответно ал. 15 и 16.

1. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Лицето, взело решение за отсичането на дърветата по ал. 1, съставя констативен протокол, в който описва причините, мястото, датата, отдел и подотдел, номер на имота съгласно кадастралния регистър или картата на възстановената собственост (в случай, че е известен); наименование на инфраструктурния обект; брой на дърветата за отсичане по дървесни видове, приблизителния им обем по категории дървесина и временния склад, където при необходимост ще се преместват повалените дървета или части от тях. За взетото решение се уведомява собственикът на горската територия и съответната регионална дирекция по горите, на които представя и копие от констативния протокол.“

2. Създава се нова ал. 4:

„(4) Когато повалената дървесина възпрепятства нормалното функциониране на инфраструктурните обекти, дървесината се премества и складира по възможност в границите на имота по начин, който позволява функционирането на обектите.“

3. Създават се ал. 5 и 6:

„(5) Когато решението за отсичане на дърветата е взето от лицата по ал. 1, т. 4, 5 и 6, констативният протокол се съставя от служител на съответната регионална дирекция по горите и се подписва и от лицето, взело решението.

(6) Транспортирането на добитата дървесина се извършва след издаване на позволително за сеч въз основа на констативния протокол по ал. 2 и отразения в него дървесен обем, като не се съставят карнет-опис и технологичен план.“

4. Досегашната ал. 4 става ал. 7 и в нея думите „Лицето, което издава превозните билети за транспортиране на дървесината, добита от дърветата по ал. 1 и 3, маркира“ се заменят с „Лицето, което съставя констативния протокол за отсичането на дърветата по ал. 1, осигурява маркирането на“.

5. Създава се ал. 8:

„(8) Дърветата, подлежащи за сеч по ал. 3, се маркират преди издаването на позволителното за сеч.“

§ 29. В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Сечите се провеждат след издаване на писмено позволително от лицата по чл. 108, ал. 1 от Закона за горите въз основа на:

1. утвърден горскостопански план или програма или одобрено план-извлечение;

2. одобрен карнет-опис, удостоверяващ, че насаждението е маркирано за предвидената сеч, спазени са изискванията на чл. 50 и границите на имота с други собственици са трайно обозначени на терена;

3. одобрен технологичен план за добив на дървесина;

4. копие от документ, удостоверяващ, че са изпълнени изискванията на чл. 181 от Закона за горите – за горите, общинска собственост.“

2. В ал. 2, изречение второ след думата „сечи“ се добавя „или принудителни сечи, както и в случаите по чл. 46 и за обектите по чл. 153, ал. 1, т. 2 – 7 от Закона за горите,“.

3. Алинея 3 се изменя така:

„(3) В случаите по чл. 153, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, когато обектите се намират извън насаждението, предвидено за сеч, не се изисква горскостопански план или програма, като позволителното за сеч се издава въз основа на одобрено от съответната регионална дирекция по горите план-извлечение по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.“

4. Алинея 4 се отменя.

§ 30. Създава се чл. 52а:

„Чл. 52а. (1) Промяната на вида на сечта се извършва без изготвяне и одобряване на план-извлечение, в случай че се запазва насоката на стопанисване.

(2) В случаите, в които не е предвидена насока на стопанисване или се налага нейната промяна, план-извлечението се изготвя от лице, регистрирано в публичния регистър на ИАГ по чл. 235 от Закона за горите, по предложение на собствениците на гори или лицата, на които е предоставено управлението на съответната горска територия.

(3) Предложението за промяна на предвидената насока на стопанисване се подава до съответната регионална дирекция по горите, придружено със:

1. попълнено план-извлечение по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите;

2. обяснителна записка, в която се посочва основанието, налагащо промяната;

3. скица – когато предлаганата сеч ще се провежда в част от насаждението.

(4) Необходимостта от промяната по ал. 2 се установява от комисия, назначена от директора на регионалната дирекция по горите или оправомощено от него длъжностно лице – когато се предлага промяна в утвърден горскостопански план или програма.

(5) В комисиите по ал. 4 могат да се включват и представители на:

1. лесозащитна станция, когато с промяната на вида на сечта се предвижда провеждане на санитарна сеч вследствие на биотични въздействия;

2. горска семеконтролна станция, когато се предлага промяна на вида на сечта в семе­производствени насаждения и в насаждения с регистрирани източници за добив на горски репродуктивни материали;

3. дирекция на природния парк, когато промяната на сечта е в насаждение на територията на природен парк.

(6) В едномесечен срок от постъпване на предложението комисията изготвя протокол за работата си, с който се произнася относно необходимостта от промяната.

(7) Въз основа на протокола на комисията и решение или становище на компетентния орган по околна среда съответният орган по ал. 4 одобрява или мотивирано отказва да одобри план-извлечението за промяна на вида на сечта.“

1. В ал. 3 се създава т. 4:

„4. да не е на повече от 1000 м от границата на насаждението.“

2. Създава се нова ал. 4:

„(4) Изключения от ал. 3 се допускат след съгласуване на технологичния план със съответната регионална дирекция по горите.“

3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.

4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея накрая се добавя „и се счита за валиден, когато е одобрен и е регистриран в електронната система на ИАГ“.

5. Досегашната ал. 6 става ал. 7.

„5. нотариално заверено съгласие, издадено по реда на чл. 111, ал. 8 от Закона за горите – когато горският имот е собственост на повече от едно физическо и юридическо лице.“

1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Когато сечището е освидетелствано с отсечена, но неизвозена до временен склад дървесина, извозването й се осъществява след издаване на ново позволително за сеч.“

2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Протоколът за освидетелстване на сечището се издава чрез интернет базираната информационна система на Изпълнителната агенция по горите в срока по ал. 1 и се подписва от лицето, извършило освидетелстването, и от лицето, на което е издадено позволителното за сеч.“

3. В ал. 4 думата „три“ се заменя със „седем“, а думите „освидетелства сечището“ се заменят със „състави протокол за освидетелстване на сечището“.

4. Алинея 6 се отменя.

5. Създава се ал. 7:

„(7) Срокът по ал. 1 може да бъде удължен при наличие на обстоятелства, възпрепятстващи проверката на сечището. Удължаването се извършва след писмено съгласуване от съответната регионална дирекция по горите.“

1. В т. 1 след числото „52“ се добавя „ал. 1, т. 2, 3 и 4 и по чл. 54, ал. 1“.

2. Точка 6 се отменя.

§ 35. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 т. 7 се изменя така:

„7. поддържане на мъртва дървесина от 8 до 10 на сто от запаса на насажденията, с изключение на горите с висока степен на пожарна опасност;“.

2. Създава се ал. 3:

„(3) При маркирането на насаждения за сеч се запазват най-малко 3 – 5 бр. дървета на хектар с диаметър над 20 см на височина 130 см с цел осигуряване на биотопна дървесина. Определените биотопни дървета се обозначават с траен знак.“

§ 36. В чл. 66 ал. 2 се изменя така:

„(2) Допуска се провеждане на краткосрочно-постепенна сеч на малки площи и на тесни ивици в издънкови гори с влошено състояние, предвидени за превръщането им в семенни.“

„Глава шеста

СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОВЕЖДАНЕ НА СЕЧИ В ЗАЩИТНИ И СПЕЦИАЛНИ ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ

Чл. 72. При провеждане на сечи в защитни и специални горски територии се спазват следните специфични изисквания:

1. около постоянните водни течения с изключение на изкуствено създадените насаждения се запазват зони с широчина не по-малка от 15 м, като при необходимост в тях се допуска премахване само на сухи и/или паднали дървета; в буферната зона, която включва 100-метровата ивица на реките Марица, Тунджа, Места, Струма, Арда, Лом, Цибрица, Огоста, Скът, Искър, Янтра, Вит, Съзлийка, Стряма, Осъм, Русенски Лом, Камчия, Велека и Резовска, както и 50-метровата за останалите водни течения от двете им страни, в долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори, възобновителните сечи се провеждат с удължен възобновителен период с изключение на изкуствено създадените насаждения;

2. за защита на поройните водни течения от двете им страни (15 м) не се допускат сечи освен премахването на единични сухи дървета;

3. в насаждения на стръмни терени със среден наклон над 25° се провеждат следните възобновителни сечи: групово-постепенна, неравномерно-постепенна, групово-изборна и изборна сеч (постепенно-котловинна с удължен възобновителен период), в зависимост от особеностите на дървесните видове и състоянието им;

4. в горите на урвести и каменливи терени, както и в горната граница на гората (200-метровата ивица), се допуска провеждането само на отгледни, санитарни и принудителни сечи;

5. в горите в непосредствена близост (в радиус 20 м) до извори, кладенци, каптажи, водопои и други водоизточници, които не са включени в санитарноохранителните зони, се провеждат само санитарни сечи и принудителни сечи;

6. не се допускат сечи в горите във фаза на старост с изключение на случаите на повреди над 50 на сто;

7. в горите в границите на 200 м около туристически хижи и обекти с религиозно значение, както и тези, свързани със съхраняване на културното наследство и националните традиции за местното население (местности, свързани с религиозни вярвания, оброчища, територии, традиционно свързани с провеждането на събори, надпявания, други мероприятия от местен характер), не се провеждат сечи с оглед запазването на насажденията до естествената им физиологическа възраст, като по изключение се отсичат отделни дървета, представляващи опасност за хора и съоръжения, или се провеждат санитарни и принудителни сечи.“

§ 39. В допълнителните разпоредби се създават т. 42 – 45:

„42. „Биотопни дървета“ са стоящи живи или мъртви дървета със специфични характеристики, които са реално или потенциално местообитание за живи организми, включващи: стари дървета; дървета с хралупи или гнезда; дървета със значително покритие от мъхове, лишеи и гъби; единични дървета в открити пространства; високи/надлесни дървета в периферията на гората; дървета с индикации за използване от животински организми; дървета, осигуряващи хранителна база; групи дървета със значима стойност от ландшафтен и/или биологичен характер.

43. „Гора във фаза на старост“ е гора, без значими интервенции – не е съществено повлияна от едроплощни природни нарушения и антропогенни въздействия и e с възраст на основните дървесни видове над 100 години, като по този начин притежава екосистемни характеристики на предклимаксно съобщество. Характеристиките на гората във фаза на старост задължително включват неравномерна физическа структура на дървостоя, която осигурява разнообразни природни местообитания и видово биоразнообразие, доминирано от късносукцесионни представители, включително при възобновяването, характерни за съответните горски хабитати.

44. „Позитивна селекция“ е премахване на преките конкуренти на желаните дървета, които трябва да формират дървостоя в зряла възраст. За осъществяването й се прилага върхов метод на отгледна сеч й елементи на комбиниран.

45. „Полезащитни пояси в лошо състояние“ са тези, които не изпълняват предназначението си вследствие на престарялост на дървостоя, пожари, абиотични и биотични въздействия, главният или главните видове липсват или са под 50 на сто участие в състава или здравословното състояние е лошо (обезлистване над 60 на сто, оцветяването на короната и стъблото е над 60 на сто, суховършие над 30 на сто с признаци на загиване, преобладаващата конструкция е напълно нарушена под 35 на сто).“

§ 40. В § 3 от преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 накрая се добавя „при спазване на изискванията на тази наредба“.

2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Промяна на вида на сечта се извършва с план-извлечение по предложение от собствениците на гори или лицата, на които е предоставено управлението на съответната горска територия. В случаите, когато в съответния проект, план или програма по ал. 1 се налага изменение на вида на сечта или не е предвидена сеч, собствениците на гори или лицата, на които е предоставено управлението на съответната горска територия, предлагат промяна в съответния проект, план или програма.“

3. В ал. 5 думите „задължително се включва представител на съответната“ се заменят с „могат да се включват и представители на“.

4. Алинея 8 се изменя така:

„(8) Когато горскостопанският план е в процес на изработване, сечите се провеждат въз основа на план-извлечение, което се съгласува и с лицето, на което е възложено изработването на съответния план.“

5. В ал. 9 думите „за които няма утвърдени горскостопански планове или програми,“ се заличават.

(2) Срокът на валидност по ал. 1 е в сила и за маркираните окончателни фази на краткосрочно-постепенна сеч, в случай че са върху площни сечища не по-големи от 2 ха, като неотсечената ивица между площните сечища е не по-малка от отсечената.

(3) Извършеното маркиране на насажденията за сеч, при което са спазени изискванията на тази наредба, запазва валидността си съгласно чл. 50, ал. 16.

§ 42. (1) Издадените до влизане в сила на тази наредба позволителни за сеч за провеждане на санитарно прочистване запазват действието си до срока, посочен в позволителното за сеч.

(2) Образците на документите по Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите (обн., ДВ, бр. 64 от 2011 г.; изм., бр. 63 от 2013 г.) се утвърждават от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите и се публикуват на интернет страницата на Изпълнителната агенция по горите.

Министър: Десислава Танева