Наредба за специалните изисквания за състав, опаковане, етикетиране, методи за взeмане на проби и анализ на торове

Приготвя се серия от поне 6 разтвора за калибрира не с нарастваща концентрация, съответстваща на оптималния отчитащ обхват на спектрометъра.

За интервал от 0 до 12,5 mg молибден се слагат 0, 1, 2, 3, 4 и 5 ml респективно от работния разтвор (4.7.3) в делителните фунии (5.2). Долива се до марката 50 ml от 6-моларната солна киселина (4.1). Фуниите съдържат респективно 0, 2,5, 5, 7,5, 10 и 12,5 mg молибден.

7.3. Образуване и отделяне на комплекса:

Към всяка делителна фуния (6.2, 7.1 и 7.2) се добавят в следния порядък:

- 10 ml от разтвора на мед (4.2);

- 20 ml от разтвора на аскорбинова киселина (4.3).

Разбъркват се внимателно и се изчаква 2-3 минути, след което се добавят:

- 10 ml от n-бутил ацетат (4.4), използвайки прецизна пипета;

- 20 ml от разтвора на тиоцианат (4.5).

Разклаща се в продължение на 1 минута, за да се екстрахира комплексът в органичната фаза, и се оставя да се утаи; след разделянето на двете фази цялата течна фаза се изтегля и изхвърля; след това органичната фаза се промива с 10 ml от разтвора на станохлорид (4.6).

Разклаща се в продължение на 1 минута. Оставя се да се утаи и се изтегля цялата течна фаза. Органичната фаза се събира в епруветка; това ще даде възможност да се съберат капките вода в суспензия.

7.4. Определяне

Абсорбциите на разтворите, получени в етап 7.3, се измерват при дължина на вълната 470 nm, а разтворът на молибден за калибриране 0 mg/ml (7.2) се използва като стандарт.

8. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Изразяване на резултатите

Построява се калибрационна крива, като по абсцисата се нанасят съответстващите маси на молибден в разтворите за калибриране (7.2), изразени в mg, а по ординатата-съответстващите стойности на абсорбциите (7.4), отчетени от спектрометъра.

По тази крива се определя масата на молибден в анализирания разтвор (6.2) и в празната проба (7.1). Тези маси са обозначени респективно с Хs и Хb.

Mo е количеството молибден, изразено като процентно съдържание в тора;

а - обемът в ml на аликвотна част, взета от последния разреден разтвор (6.2.);

Хs - масата на молибден в mg на анализирания разтвор (6.2);

Хb - масата на молибден в mg на празната проба (7.1), чийто обем съответства на обема (a) от аликвотната част на анализирания разтвор (6.2);

V - обемът в ml на екстракта, получен съгласно метод 8.1 или 8.2;

D - факторът, съответстващ на разреждането, извършено в етап 6.2;

М - масата в грамове на анализираната проба, взета съгласно метод 8.1 или 8.2.

Изчисляване на фактора на разреждане D: ако (a1) и (a2) са последователни аликвотни части и (V1) и (V2) са обемите, отговарящи на съответните разреждания, факторът на разреждане се изчислява, както следва:

	V1		V2
D =(	___	) . (	___	).
	a1		a2

Метод 8.11

Определяне съдържанието на цинк в торови екстракти чрез атомноабсорбционна спектрофотометрия

Този метод описва процедура за определяне съдържанието на цинк в торови екстракти.

2. Област на приложение

Тази процедура се прилага за анализ на проби от торове, екстрахирани по методи 8.1 и 8.2, за които съществува изискване да се обявява общото и/или водоразтворимото съдържание на цинк.

3. Принцип

След подходящо третиране и разреждане на екстрактите съдържанието на цинк се определя чрез атомноабсорбционна спектрофотометрия.

4. Реактиви

4.1. Разтвор на солна киселина, около 6 М:

Виж метод 8.4 (4.1).

4.2. Разтвор на солна киселина, около 0,5 М:

Виж метод 8.4 (4.2).

4.3. Разтвори на лантанова сол (10g La/l):

Виж метод 8.4 (4.3).

4.4. Разтвори на цинк за калибриране:

4.4.1. Основен разтвор на цинк (1000 mg/ml):

В 1000-милилитрова мерителна колба се разтваря 1 грам цинк на прах или люспи, претеглен с точност до 0,1 mg, в 25 ml от 6-моларната солна киселина (4.1). След пълното разтваряне се долива вода до марката и се разбърква старателно.

4.4.2. Работен разтвор на цинк (100 mg/ml):

В 200-милилитрова мерителна колба се разреждат 20 ml от основния разтвор (4.4.1) с 0,5-моларна солна киселина (4.2). Долива се до марката от 0,5-моларната солна киселина и се разбърква старателно.

5. Апаратура

Атомноабсорбционен спектрофотометър:

Виж метод 8.4 (5). Уредът трябва да бъде снабден с източник на лъчение на характеристичните линии на цинка (213,8 nm). Спектрофотометърът трябва да позволява корекции на фона.

6. Подготовка на разтвора за анализ

6.1. Разтвор на цинков екстракт:

Виж методи 8.1 и/или 8.2 и, ако е подходящ, 8.3.

6.2. Приготвяне на разтвора за анализ:

Виж метод 8.4 (6.2). Анализираният разтвор трябва да съдържа обемни 10 % от разтвора на лантанова сол.

7. Процедура

7.1. Приготвяне на празната проба:

Виж метод 8.4 (7.1). Празната проба трябва да съдържа обемни 10 % от използвания в етап 6.2 разтвор на лантанова сол.

7.2. Приготвяне на разтвори за калибриране:

Виж метод 8.4 (7.2). За оптимален интервал от 0 до 5 mg/ml цинк се поставят съответно 0, 0,5, 1, 2, 3, 4 и 5 ml

от работния разтвор (4.4.2) в поредица от 100-милилит рови мерителни колби. При необходимост концентрацията на солна киселина се нагажда, за да се довежда по възможност максимално до тази на анализирания разтвор. Добавят се по 10 ml от разтвора на лантанова сол, използван в 6.2, във всяка мерителна колба. Долива се до марката 100 ml от 0,5-моларната солна киселина (4.2) и се разбърква старателно.

Тези разтвори съдържат съответно 0, 0,5, 1, 2, 3, 4 и 5 mg/ml цинк.

7.3. Определяне

Виж метод 8.4 (7.3). Спектрофотометърът (5) се подготвя за измервания при дължина на вълната 213,8 nm.

8. Изразяване на резултатите

Виж метод 8.4 (8).

Процентното съдържание на цинк в тора се изчислява, както следва:

Zn e количеството цинк, изразено като процентно съдържание в тора;

Хs - концентрацията в mg/ml на анализирания разтвор (6.2);

Хb - концентрацията в mg/ml на празната проба (7.1);

V - обемът в ml на екстракта, получен съгласно метод 8.1 или 8.2;

D - факторът, съответстващ на разреждането, извършено в етап 6.2;

М - масата в грамове на анализираната проба, взета съгласно метод 8.1 или 8.2.

Изчисляване на фактора на разреждане D:

Ако (a1), (a2), (a3),......, (ai) и (a) са аликвотните части и (V1), (V2), (V3), ... , (Vi) и (100) са обемите в ml, съответстващи на техните разреждания, факторът на разреждане ще се равнява на:

	V1		V2		V3		Vi		100
D =(	___	).(	___	).(	___	), .... ,(	___	).(	___	)
	a1		a2		a3		ai		a

М е т о д и 9

Микроелементи при концентрация над 10 %

Екстрахиране на общото количество на микроелементи

Този метод определя процедурата за екстрахиране на следните видове микроелементи: общото съдържание на бор, кобалт, мед, желязо, манган, молибден и цинк. Целта е да се извършат минимален брой екстракции и където е възможно, да се използва един и същ екстракт за определяне общото съдържание на всеки от изброените по-горе микроелементи.

2. Област на приложение

Тази процедура се отнася за торове, които съдържат един или повече от следните микроелементи: бор, кобалт, мед, желязо, манган, молибден и цинк. Тя се прилага за всички видове микроелементи, чието обявено съдържание е над 10 %.

3. Принцип

Разтваряне в кипяща разредена солна киселина.

Забележка. Екстракцията е емпиричен процес и може да не е количествена в зависимост от продукта или другите съставни части на тора. Понякога, по-специално при някои манганови оксиди, екстрахираното количество може да бъде значително по-малко от общото количество манган, което се съдържа в продукта. Задължение на производителя на торове е да гарантира, че обявеното съдържание действително отговаря на екстрахираното количество съгласно условията на приложения метод.

4. Реактиви

4.1. Разтвор на разредена солна киселина (HCl), около 6 М:

Смесва се 1 обем солна киселина (d20 = 1,18 g/ml) с 1 обем вода.

4.2 Концентриран амонячен разтвор (NH4OH, d20 = 0,9 g/ml).

5. Апаратура

5.1. Електрически котлон с променливи степени на нагряване.

5.2. рН-метър.

Забележка. Когато в екстракта се определя съдържанието на бор, не трябва да се използва боросиликатна стъклария. Тъй като методът включва кипене, препоръчително е да се използват съдове от тефлон или кварцово стъкло. Стъклените съдове се изплакват добре, ако преди това са били мити с детергенти, съдържащи борати.

6. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Подготовка на пробата

Виж метод 1 (приложение № 5).

7. Процедура

7.1. Проба за анализ:

Взема се известно количество от тора с маса между 1 и 2 грама в зависимост от обявеното съдържание на елемента в продукта. Трябва да се използва следната таблица, за да се получи крайният разтвор, който след подходящо разреждане ще бъде в границите на обхвата на всеки метод. Пробите се претеглят с точност до 1 mg.

7.2. Приготвяне на разтвора:

При необходимост пробата се овлажнява с малко вода, добавят се по 10 ml разредена солна киселина (4.1) на всеки грам от тора, внимателно-на малки количества, после се добавят около 50 ml вода. Покрива се Бехеровата чаша с часовниково стъкло и се разбърква. Загрява се до кипене на котлон и се оставя да кипи в продължение на около 30 минути. Оставя се да изстине, като от време на време се разбърква. Прехвърля се количествено в 500-милилитрова мерителна колба. Добавя се до марката вода и се разбърква внимателно. Филтрува се през сух филтър в сух съд. Първата порция се изхвърля. Екстрактът трябва да бъде идеално чист.

Препоръчва се определянето да се извършва без забавяне, на аликвотни части от чистия филтрат-в противен случай съдовете трябва да се запушат.

Забележка. За екстракти, в които трябва да се определи съдържанието на бор, рН се нагласява между 4 и 6 с концентриран амонячен разтвор (4.2).

8. Определяне

Определянето на даден микроелемент се осъществява на аликвотни части, както е указано в метода за всеки отделен елемент.

Методи 9.5, 9.6, 9.7, 9.9 и 9.10 не могат да се използват за определяне съдържанието на микроелементи, присъстващи в хелатна форма. В такива случаи първоначално, преди определянето, трябва да се използва метод 9.3.

Когато за определянето се използва атомноабсорбционна спектрофотометрия (методи 9.8 и 9.11), тогава подобно третиране може да не е необходимо.
Метод 9.2

Екстрахиране на водоразтворими микроелементи

Този метод определя процедурата за екстрахиране на водоразтворими форми от следните видове микроелементи: бор, кобалт, мед, желязо, манган, молибден

и цинк. Целта е да се извършат минимален брой екстракции и където е възможно, да се използва един и същ екстракт при определяне съдържанието на всеки от изброените по-горе микроелементи.

2. Област на приложение

Тази процедура се отнася за торове, които съдържат един или повече от следните микроелементи в следи: бор, кобалт, мед, желязо, манган, молибден и цинк. Тя се прилага за всички видове микроелементи, чието обявено съдържание е над 10 %.

3. Принцип

Микроелементите се екстрахират чрез разбъркване на тора във вода при температура 20 ± 2 градуса по Целзий.

Забележка. Екстракцията е емпиричен процес и може да няма количествено изражение.

4. Реактиви

4.1. Разтвор на разредена солна киселина (HCl), около 6 М:

Смесва се 1 обем солна киселина (d20 = 1,18 g/ml) с 1 обем вода.

5. Апаратура

5.1. Ротационна клатачна машина, нагласена на скорост от 35 до 40 rpm .

Забележка. Когато в екстракта се определя съдържанието на бор, не трябва да се използва боросиликат на стъклария. Препоръчва се използването на съдове от тефлон или кварцово стъкло за тази екстракция. Стъклените съдове се изплакват добре, ако преди това са били мити с детергенти, съдържащи борати.

6. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Подготовка на пробата

Виж метод 1 (приложение № 6).

7. Процедура

7.1. Проба за анализ:

Взема се известно количество от тора с маса между 1 и 2 грама в зависимост от обявеното съдържание на елемента в продукта. Трябва да се използва следната таблица, за да се получи крайният разтвор, който след подходящо разреждане трябва да бъде в границите на мерителния обхват на всеки метод. Пробите се претеглят с точност до 1 mg.

Обявено съдържание на елемента
в тора ( %)	>10	<25	і25
Маса на анализираната проба (g)	2		1
Маса на елемента в пробата (mg)	>200	<500	і250
Обем на екстракта V (ml)	500		500
Концентрация на елемента
в екстракта (mg/l)	> 400	< 1000	і 500

Пробата се поставя в 500-милилитрова мерителна колба.

7.2. Приготвяне на разтвора:

Прибавят се около 400 ml вода.

Колбата се запушва добре и се разклаща енергично с ръце, за да се диспергира пробата. След това колбата се поставя на клатачна машина и се разклаща в продължение на 30 минути.

Добавя се вода до марката и старателно се разбърква.

7.3. Приготвяне на разтвора за анализ:

Разтворът се филтрува веднага в чиста суха колба. Колбата се запушва. Определянето трябва да се извърши незабавно след филтруването.

Забележка. Ако филтратът започне постепенно да помътнява, се прави друга екстракция в съответствие със 7.1 и 7.2 в колба с обем Ve . Филтрува се в калибрирана колба с обем W, предварително изсушена, в която са добавени 5 ml разредена солна киселина (4.1). Филтруването се преустановява точно в момента, когато е достигната калибрационната марка на колбата. Старателно се разбърква.

При тези условия стойността на V е:

	W
V = Vе .	____ .
	W-5

Разрежданията в израза зависят от тази стойност на V.

8. Определяне

Определянето на всеки микроелемент се извършва на аликвотни части, указани в методите за всеки отделен елемент.

Методи 9.5, 9.6, 9.7, 9.9 и 9.10 не могат да се използват за определяне на микроелементи, присъстващи в хелатна форма. В такива случаи преди определянето трябва да се използва метод 9.3.

В случай на определяне чрез атомноабсорбционна спектрофотометрия (методи 9.8 и 9.11) такова третиране може да не е необходимо.
Метод 9.3

Отделяне на органични съединения от торови екстракти

Този метод определя процедура за отделяне на органични съединения от торови екстракти.

2. Област на приложение

Тази процедура се прилага за анализиране на проби от торове, екстрахирани по методи 9.1 и 9.2, за които се изисква обявяване на общото количество и/или съдържанието на водоразтворим елемент.

Забележка. Присъствието на малки количества органични вещества обикновено не се отразява отрицателно върху методите за определяне чрез атомноабсорбционна спектрофотометрия.

3. Принцип

Органичните съединения в аликвотна част от екстракта се окисляват с водороден пероксид.

4. Реактиви

4.1. Разреден разтвор на солна киселина (HCl), около 0,5 М:

Смесва се 1 обем солна киселина (d20 = 1,18 g/ml) с 20 обема вода.

4.2. Разтвор на водороден пероксид (30 % H2O2, d20 = 1,11 g/ml), несъдържащ микроелементи.

5. Апаратура

Електрически котлон с променливи степени на нагряване.

6. Процедура

Вземат се 25 ml от екстракта, получен по метод 9.1 или 9.2, и се поставят в 100-милилитрова Бехерова чаша. Когато се използва метод 9.2, се добавят още 5 ml разтвор на разредена солна киселина (4.1). След това се прибавят 5 ml разтвор на водороден пероксид (4.2). Покрива се с часовниково стъкло. Изчаква се около 1 час да започне окислителният процес, след това постепенно се загрява до кипене и се оставя да кипи около половин час. При необходимост, след като изстине, към разтвора се добавят още 5 ml водороден пероксид. След това се изварява с цел отстраняване на излишния водороден пероксид. Оставя се да изстине, прехвърля се количествено в 50-милилитрова мерителна колба и се долива до марката. Филтрува се, когато е необходимо.

При вземане на аликвотни части и изчисляване на процентното съдържание на микроелементи в продукта трябва да се има предвид това разреждане.

Определяне съдържанието на микроелементи в торови екстракти чрез атомноабсорбционна спектрофотометрия (обща процедура)

Този метод формулира общата процедура за определяне съдържанието на желязо и цинк в торови екстракти чрез атомноабсорбционна спектрофотометрия.

2. Област на приложение

Тази процедура се прилага за анализ на проби от торове, екстрахирани по методи 9.1 и 9.2, за които се изисква обявяване на общото количество и/или съдържанието на водоразтворими желязо и цинк. Адаптира нето на тази процедура към отделните микроелементи е подробно описано в специфичните за всеки елемент методи.

Забележка. В повечето случаи присъствието на малки количества органични вещества не се отразява отрицателно върху процедурата за определяне чрез атомноабсорбционна спектрофотометрия.

3. Принцип

След като екстрактът се обработи, когато е необходимо, с цел намаляване или отстраняване на нежелани те химически видове, той се разрежда така, че концентрацията да бъде в оптималния обхват на спектрофотометъра при подходяща дължина на вълната за определяне съдържанието на даден химически елемент.

4. Реактиви

4.1. Разреден разтвор на солна киселина (HCl), около 6 М:

Смесва се 1 обем солна киселина (d20 = 1,18 g/ml) с 1 обем вода.