Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол

(2) Ако точността на измерване не съответства на изискването по ал. 1, в удостоверението за одобрен тип може да са определени по-големи максимално допустими грешки, при условие че са в границите по чл. 322, ал. 1 - 3.

(3) Ако проверката на измервателната система за течности, различни от вода, се извършва или само с една от течностите, за които е предвиден разходомерът, или с различна течност от тази, за която е предназначен, в удостоверението за одобрен тип могат да се определят по-малки или различни грешки от максимално допустимите по чл. 322, ал. 1 - 3.

(4) Когато при проверката се използва течност, различна от тази, за която е предназначен разходомерът, в удостоверението за одобрен тип може да се посочат стойности на изпитвателни разходи, различни от тези между максималния и минималния разход.

Чл. 322. (1) Когато разходомерът е вграден в измервателна система, стойностите на максимално допустимите грешки при първоначална и последваща проверка на системата, при нормални работни условия и в работните граници, посочени в удостоверението за одобрен тип, в зависимост от измерваните количества трябва да са в границите:

1. от 0,02 l до 0,01 l - ± 2 ml;

2. от 0,1 l до 0,2 l - ± 2 % от измерваното количество;

3. от 0,2 l до 0,4 l - ± 4 ml;

4. от 0,4 l до 1 l - ± 1 % от измерваното количество;

5. от 1 l до 2 l - ± 10 ml;

6. от 2 l и нагоре - ± 0,5 % от измерваното количество.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г.) Максимално допустимата грешка за максималното доставено количество е равна на два пъти стойността по ал. 1 и независимо от измерваното количество максимално допустимата грешка не може да е по-малка от допустимата грешка за минималното доставено количество.

(3) Поради особености на изпитвателните стендове за течни газове или други течности при температура под минус 10°С или над 50°С и за стендове, при които минималната стойност на разхода е не по-голяма от 1 l/h, максимално допустимите грешки са два пъти по-големи от грешките по ал. 1 и 2.

(4) Ако при първоначална проверка всички грешки са с един и същ знак, поне една от тях не трябва да надвишава границите, посочени в чл. 321, ал. 1.

Чл. 323. (1) Разходомерите за течности, различни от вода, се пускат на пазара като самостоятелни компоненти след одобряване на типа и след първоначална проверка и в действие - след първоначална проверка на измервателните системи за течности, различни от вода, в които са вградени.

(2) Типът на разходомерите за течности, различни от вода, може да се одобри при одобряване типа на съответните системи, в които се вграждат.

(3) Разходомерите за течности, различни от вода, подлежат на последващи проверки заедно с измервателните системи за течности, различни от вода, в които са вградени.

Чл. 324. (1) Допълнителните устройства към обемните разходомери за течности, различни от вода, се пускат на пазара след одобряване на типа и в действие - след първоначална проверка, заедно с разходомерите, към които са свързани.

(2) Допълнителните устройства подлежат на последващи проверки заедно с разходомерите, към които са свързани.

Чл. 325. Допълнителните устройства към разходомерите за измерване на течности, различни от вода, не влияят на метрологичните характеристики на разходомерите. Изискванията към допълнителните устройства трябва да осигурят съпоставимост между измереното количество и показанията на показващите устройства.

Раздел XV.

Измервателни системи за течности, различни от вода

Чл. 326. (1) Измервателните системи за течности, различни от вода, са предназначени за измерване на разход на определени течности (течен петрол и производни продукти, течни храни, алкохол и смеси на алкохол и вода, химически продукти в течно състояние и други) без студена питейна вода и топла вода, при които течността предизвиква движение на подвижните стени на измервателните камери, което позволява да се измерват различни обеми.

(2) Изискванията на този раздел се отнасят до измервателни системи, в които са вградени обемни разходомери, които съответстват на изискванията на раздел XIV.

(3) Изискванията на този раздел се делят на общи изисквания към измервателните системи за течности, различни от вода, и специфични изисквания за системи за определен вид течности. Специфичните изисквания се отнасят до:

1. измервателни системи за течни горива;

2. измервателни системи, използвани към автоцистерни за транспорт и доставка на течности, с изключение на течности за пиене;

3. измервателни системи за приемане или получаване на течности при разтоварване на танкери, железопътни и автоцистерни;

4. измервателни системи, стационарни или използвани за автоцистерни, за измерване на втечнен газ под налягане, с изключение на криогенни течности;

5. измервателни системи за мляко.

Чл. 327. (1) Измервателните системи за течности, различни от вода, включват:

1. разходомери за течности, различни от вода, и допълнителни устройства, които могат да са свързани към тях;

2. всички устройства, необходими за осигуряване на точно и достоверно измерване или добавени с цел да облекчат работата на системата, както и от всяко друго оборудване, което може по някакъв начин да влияе върху измерването.

(2) Ако няколко разходомера, предназначени за отделни измервателни операции, работят заедно с общи компоненти, всеки разходомер заедно с общите компоненти се включва в една измервателна система.

(3) Ако за една измервателна операция са предвидени няколко разходомера, те съставят самостоятелна измервателна система.

Чл. 328. Измервателните системи за течности, различни от вода, се характеризират със:

1. максималния разход и минималния разход;

2. максималното работно налягане;

3. минималното работно налягане, ако е необходимо;

4. измерваната течност или течности, границите на вискозитета - кинематичен или динамичен, ако данните за течността не са достатъчни за определяне на нейния вискозитет;

5. минимално доставеното количество;

6. минимално полученото количество, което е най-малкият обем течност, за който се допуска извършването на измерване в измервателни системи, предназначени за измерване на получената от системата течност; изискванията към максимално доставеното количество се прилагат и за минимално полученото количество;

7. температурния обхват, когато течността се измерва при температури под минус 10°C или над 50°C.

Чл. 329. (1) Разходомерите, вградени в измервателни системи за течности, различни от вода, включително допълнителните устройства към тях, трябва да са от тип, одобрен за измерване на течността при нормални условия на употреба.

(2) Границите на разхода (максималната и минималната стойност на разхода) на измервателната система могат да се различават от тези на използвания в нея разходомер. В този случай се проверява дали стойностите на максималния и минималния разход на измервателната система са съвместими с тези на разходомера.

(3) Когато определен брой разходомери са монтирани паралелно в една измервателна система, сумата от максималния и минималния разход на отделните разходомери трябва, с изключение на специфичните случаи, описани в този раздел, да се вземе предвид при определяне границите на разхода на измервателната система.

(4) Максималният разход на измервателната система трябва да е равен поне на два пъти общия минимален разход на вградените разходомери.

Чл. 330. (1) Измервателните системи трябва да имат точка, определяща количеството течност, предадено (доставено) или получено (прието), наричана "точка на предаване". Тя се разполага след разходомера в системите за приемане и преди разходомера в системите за получаване.

(2) Измервателните системи могат да са от типа "празен маркуч" и от типа "пълен маркуч", като към типа "празен маркуч" се включват и твърди тръбопроводи:

1. системите "празен маркуч" в системите за предаване са измервателни системи, в които точката на предаване е разположена преди маркуча за доставка; тази точка на предаване има формата на наблюдателно стъкло с преливник или на затварящо устройство, комбинирано и в двата случая със система, която осигурява изпразването на захранващия маркуч след измервателната операция;

2. системите "пълен маркуч" в системите за предаване са измервателни системи, в които точката на предаване се състои от затварящо устройство, разположено в доставящия тръбопровод; когато тръбопроводът има свободен край, затварящото устройство трябва да е разположено възможно най-близо до този край.

(3) В случай на системи за получаване ал. 2 се прилага аналогично към тръбопроводи за приемане на течности преди разходомерите.

Чл. 331. (1) Измервателните системи трябва да включват устройство филтър преди разходомерите, предназначено да събира твърдите замърсители в течността.

(2) Филтрите при възможност трябва да са монтирани така, че да са лесно достъпни.

Чл. 332. (1) Измервателните системи за течности, различни от вода, трябва да се инсталират по такъв начин, че при нормални условия да не създават възможност преди разходомера да влиза въздух или да се отделят газове от течността.

(2) Ако изискването по ал. 1 не може да се изпълни, в измервателните системи трябва да се вгради оборудване за отделяне на газовете, което позволява по подходящ начин да се отделят въздухът или неразтворените газове, които могат да се съдържат в течността преди преминаването й през разходомера.

Чл. 333. (1) Оборудването за отделяне на газовете трябва да е подходящо за условията на зареждане и да е настроено така, че допълнителната грешка, дължаща се на влиянието на въздуха или газовете и влияеща върху резултатите от измерване, да не превишава:

1. за течности, различни от питейните, с вискозитет не по-голям от 1 mPа.s - 0,5 % от измерваното количество;

2. за течности за пиене и за течности с вискозитет, по-голям от 1 mPа.s - 1 % от измерваното количество.

(2) Грешката може да не е по-малка от 1 % от минималното доставено количество.

Чл. 334. (1) Ако налягането в смукателния тръбопровод на помпата може да падне под атмосферното налягане или под налягането на наситените пари на течността дори и за кратко време, трябва да се използва сепаратор на газове съгласно изискванията на този раздел.

(2) Сепараторът на газове е уред за непрекъснато отделяне и отстраняване чрез подходящо устройство на въздуха или газовете, съдържащи се в течността.

(3) Устройството за отделяне на газовете по принцип е автоматично, освен ако има механизъм, който автоматично спира потока течност, когато съществува риск от попадане на въздух или газове в разходомера. В този случай възобновяването на измерването трябва да е възможно само ако въздухът или газовете са отстранени автоматично или ръчно.

Чл. 335. (1) Типът на сепаратора на газове, предвиден да работи при максимален разход не по-голям от 100 m3/h, може да се одобри като самостоятелен компонент или да се включи в одобряването на типа на измервателната система, част от която се явява, когато този раздел изисква одобряване на типа на системата.

(2) Типът на сепаратори на газове, конструирани да работят при максимален разход, по-голям от 100 m3/h, може да се одобри както типа на същата конструкция, но с по-малки размери.

(3) Сепараторите на газове, чийто тип е одобрен като самостоятелен компонент, могат да се използват в измервателни системи без индикатори на газове.

(4) Индикаторът на газове е устройство, позволяващо лесното откриване на въздушни или газови мехурчета, които могат да се съдържат в потока течност.

Чл. 336. (1) Сепараторът на газове трябва да е монтиран след помпата, но се допуска да се комбинира с нея.

(2) Сепараторът на газове се разполага възможно най-близо до разходомера така, че загубата на налягане, дължаща се на движението на потока течност между двата компонента, да е пренебрежимо малка.

Чл. 337. Работни граници на сепаратора на газове трябва да са:

1. максималният разход или разходи за една или повече определени течности;

2. границите на максималното и минималното налягане, съвместими с правилната работа на сепаратора на газове.

Чл. 338. (1) Когато типът на сепаратора на газове, предвиден да работи при максимален разход не по-голям от 100 m3/h, е одобрен като самостоятелен компонент, той трябва в границите на грешките по чл. 333 да осигурява измерване на въздуха или газовете, размесени в измерваната течност, при следните условия на изпитване:

1. измервателната система да работи при максимален разход за системата и при минималното налягане, посочено за сепаратора на газове;

2. всяко съотношение между обема на течността и обема на въздуха или газовете, ако сепараторът на газове е конструиран за максимален разход, по-малък или равен на 20 m3/h; съотношението трябва да е по-малко от 30 %, ако сепараторът на газове е конструиран за максимален разход, по-голям от 20 m3/h; въздухът или газовете се измерват при атмосферно налягане, за да се определи техният процент.

(2) Устройството за автоматично отстраняване на газовете трябва да работи правилно и при максималното налягане, определено за сепараторите на газове.

Чл. 339. (1) Когато типът на сепаратора на газове е одобрен като компонент, вграден в одобрена измервателна система, изискванията на чл. 338 могат да се прилагат и към него. В този случай не е необходим индикатор на газове.

(2) Когато в измервателната система е вграден индикатор на газове, съответстващ на чл. 353, сепараторът на газове трябва в границите на грешките по чл. 333 да елиминира въздуха или газовете, смесени с измерваната течност, при следните условия:

1. измервателната система да работи при максимална стойност на разхода и минимална стойност на налягането;

2. отношението на обема на въздуха и газовете спрямо обема на течността да не надвишава:

а) 20 % - за течности, различни от течностите за пиене, с вискозитет не по-голям от 1 mPа.s;

б) 10 % - за питейни течности и за други течности с вискозитет, по-голям от 1 mPа.s.

(3) Изискванията на ал. 2, т. 1 и 2 се считат за изпълнени, когато ефективният обем на сепаратора е не по-малък от 8 % от доставения обем за една минута при максимален разход, означен върху табелката на измервателната система.

(4) Когато отношението на обема на въздуха и газовете спрямо обема на течността надвиши процентите по ал. 2 и сепараторът на газове не съответства на изискванията за максимално допустимите грешки, газовете или въздушните мехурчета трябва да се виждат ясно в индикатора на газове.

Чл. 340. (1) Когато налягането на входа на помпата е постоянно по-голямо от атмосферното налягане и налягането на наситените пари на течността и когато не се използва сепаратор на газове, е необходимо да се използва екстрактор на газове или специален екстрактор на газове, ако съществува възможност за възникване на газови формирования между помпата и разходомера по време на периодите, когато не протича течност, или ако в тръбопровода могат да попаднат въздушни възглавници (например когато захранващият резервоар е изцяло празен) по такъв начин, че да предизвикат специфична грешка, по-голяма от 1 % от минималното доставено количество.

(2) Екстракторът на газове е уред, който извлича почти неразтворимите въздух или газове, натрупани в тръбопровода преди разходомера под формата на въздушни възглавници.

(3) Изискванията към устройството за извличане на газовете към сепаратора на газове се прилагат и към екстрактора на газове.

Чл. 341. Специалният екстрактор на газове е уред, който подобно на сепаратора на газове, но при по-облекчени условия непрекъснато отделя въздуха или газовете, съдържащи се в течността, и автоматично спира потока течност, когато съществува риск натрупаният въздух или газове под формата на въздушни възглавници, които на практика почти не се разтварят в течността, да попаднат в разходомера.

Чл. 342. (1) Типът на екстрактора на газове или на специалния екстрактор на газове, предназначен да работи при максимален разход не по-голям от 100 m3/h, може да се одобри като самостоятелен компонент или да се включи в одобряването на типа на измервателната система, част от която се явява.

(2) Типът на екстрактори на газове, предвидени да работят при максимален разход, по-голям от 100 m3/h, може да се одобри както типа на същата конструкция, но с по-малки размери.

(3) Екстракторите на газове или специалните екстрактори на газове, чийто тип е одобрен като самостоятелен компонент, могат да се използват в измервателни системи без индикатори на газове.

Чл. 343. (1) Екстракторът на газове или специалният екстрактор на газове се монтира след помпата, но може да се комбинира с нея.

(2) Екстракторът се монтира в най-високата точка на тръбопровода възможно най-близо преди разходомера.

(3) Ако екстракторът е монтиран под нивото на разходомера, трябва да се вгради възвратен вентил, снабден при необходимост с регулатор на налягане, за да предотврати изпразването на тръбите между вентила и разходомера.

(4) Ако тръбопроводът преди разходомера включва няколко високи точки, могат да са необходими няколко екстрактора на газове.

Чл. 344. Работните граници на екстрактора на газове или на специалния екстрактор на газове, включително минималното доставено количество, за което са предвидени тези устройства, се определят съгласно чл. 337.

Чл. 345. (1) Екстракторът на газове или специалният екстрактор на газове трябва при максимален разход на измервателната система да осигурява отделяне на газове или въздушни възглавници, измерени при атмосферно налягане, с обем, равен поне на минималното доставено количество, без допълнителна грешка, която да превишава 1 % от минималното доставено количество.

(2) Специалният екстрактор на газове трябва непрекъснато да отделя обем от газове или въздух, равен на 5 % от обема на доставяната течност при максимален разход, без резултантната допълнителна грешка да превишава границите по чл. 333.

Чл. 346. Изискванията по чл. 334 - 345 не изключват наличието на ръчни или автоматични екстракционни устройства в стационарните инсталации с големи размери.

Чл. 347. Ако захранващият тръбопровод за течността е монтиран така, че в приемащия тръбопровод преди разходомера независимо от работните условия не се образуват или не проникват газове или въздух, не се изисква използването на устройство за отстраняване на газове, ако образуваните газове през неработните периоди не причиняват специфична грешка, по-голяма от 1 % от минималното доставено количество.

Чл. 348. (1) В случаите, когато разходомерът се захранва на гравитационен принцип, без използване на помпа, и налягането на течността във всички части на тръбопровода преди разходомера и в самия разходомер е по-голямо от налягането на наситените пари и от атмосферното налягане, не се изисква използването на устройство за отстраняване на газове, ако са взети мерки системата в експлоатация да се пълни без прекъсване.

(2) В случай че налягането на течността е по-малко от атмосферното налягане, но по-голямо от налягането на наситените пари, се монтира подходящо устройство за предотвратяване проникването на въздух в разходомера.

(3) Когато разходомерът се захранва под налягане, проникването на газове в разходомера се предотвратява чрез подходящо устройство.

(4) Налягането на течността между разходомера и точката на предаване трябва да е по-голямо от налягането на наситените пари на течността.

Чл. 349. (1) Тръбопроводът на устройството за отделяне на газове не трябва да включва вентил с ръчно управление, ако затварянето на вентила пречи на работата на устройството.

(2) Ако изискванията за безопасност налагат използване на затварящо устройство от този тип, вентилът трябва чрез приспособление за пломбиране да се поддържа в отворено положение.

Чл. 350. Захранващият резервоар на измервателната система трябва да може да се изпразва изцяло. Изходната дюза на резервоара трябва да е снабдена с антизавихрящо устройство, освен ако в системата е вграден сепаратор на газове.

Чл. 351. (1) Сепараторите на газове и екстракторите на газове не трябва да се използват при течности с динамичен вискозитет, по-висок от 20 mPa.s при температура 20°С поради намаляването на ефективността им с нарастване вискозитета на течността.

(2) Помпата трябва да е настроена така, че входното налягане винаги да е по-голямо от атмосферното налягане.

(3) Ако изискването по ал. 2 не може да се изпълни, се използва устройство, което автоматично да спира потока течност при понижаване на входното налягане под атмосферното. За следене на налягането се използва манометър.

(4) Изискванията по ал. 1 - 3 могат да не се изпълняват, ако в измервателната система са вградени устройства, които предотвратяват проникването на въздух през връзките на секциите на тръбопровода, работещи с понижено налягане.

(5) Когато измервателната система не се използва, тръбопроводът трябва да се поддържа пълен с течност до точката на предаване.

Чл. 352. (1) Измервателните системи могат да са снабдени с индикатор на газове.

(2) Използването на индикатор на газове е задължително в случаите, посочени в този раздел.

Чл. 353. (1) Индикаторът на газове трябва да е конструиран така, че да осигурява задоволителни показания за наличието на газове или въздух в течността.

(2) Индикаторът на газове се инсталира след разходомера.

(3) В измервателни системи "празен маркуч" индикаторът на газове трябва да е под формата на наблюдателно стъкло с преливник и може да се използва и като точка на предаване.

(4) Наблюдателното стъкло е устройство, с което се проверява дали цялата измервателна система или част от нея е напълнена с течност.

(5) Индикаторът на газове може да включва винт с осов канал или друго изпускателно устройство, когато представлява висока точка в тръбопровода. Не се допуска използването на свързваща тръба към изпускателното устройство. Индикаторите на поток (например тип притискач) могат да са вградени в индикатора на газове, ако не пречат на наблюдаването на газовите образувания, намиращи се в течността.

Чл. 354. (1) Разходомерът и тръбопроводът от него до точката на предаване трябва автоматично да се поддържат пълни с течност по време на измервателната операция и когато системата не се използва.

(2) Ако изискването по ал. 1 не се изпълнява, особено при стационарен монтаж, трябва да може да се въздейства ръчно върху цялостното напълване на измервателната система до точката на предаване и това да се наблюдава по време на измерването и когато системата не се използва. На подходящо място се монтира изпускателно устройство за пълното елиминиране на въздух или газове в измервателната система.

Чл. 355. (1) При промени в температурата тръбопроводът между разходомера и точката на предаване не трябва да внася допълнителни грешки, по-големи от 1 % от минималното доставено количество.

(2) За да се изпълни изискването по ал. 1, се спазват техническите условия, определени в специфичните изисквания към различни типове измервателни системи.

Чл. 356. При необходимост устройството за регулиране на налягането се монтира след разходомера, за да може налягането в устройствата за отстраняване на газове и в разходомера да е по-голямо от атмосферното налягане и налягането на наситените пари на течността.

Чл. 357. В измервателни системи, когато има възможност течността да протече в посока, обратна на указаната на разходомера, при спиране на помпата трябва да се осигури възвратен вентил и при необходимост - с устройство, ограничаващо налягането.

Чл. 358. (1) В измервателни системи "празен маркуч" тръбопроводът след разходомера и при необходимост тръбопроводът преди разходомера трябва да са монтирани така, че всички части на измервателната система да са постоянно напълнени.

(2) Захранващият маркуч съгласно чл. 330, ал. 2, т. 1 трябва да се дренира чрез вентилационен отвор.

(3) В някои случаи вентилационният отвор може да се замени от специални устройства, например спомагателна помпа или инжектор на сгъстен газ, които трябва да работят автоматично при системи, конструирани за минимални доставени количества, по-малки от 10 m3.