Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол

4. обявените първично и вторично напрежение на трансформатора, към което се свързва електромерът (например 66/0,11 kV);

5. обявената изходна мощност и съответният клас на точност (например 30 VA, клас 1,0); ако има две отделни вторични намотки, маркировката трябва да показва обхвата на изходната мощност на всяка вторична намотка във VA, съответния клас на точност и обявеното напрежение за всяка намотка;

6. номиналната честота (например 50 Hz);

7. максималното напрежение на мрежата (например 1,2 kV или 72,5 kV);

8. обявеното ниво на изолация (например 6/ - kV или 140/325 kV).

(2) Означенията по ал. 1, т. 7 и 8 могат се комбинират в едно (например 1,2/6/ - kV или 72,5/140/325 kV).

(3) Ако върху табелката има достатъчно място, трябва да са нанесени и следните данни:

1. обявеният коефициент на напрежение и съответно обявеното време;

2. обявеният ток на термична устойчивост (I th) и обявеният ток на динамична устойчивост, ако той се различава 2,5 пъти от обявения ток на термична устойчивост (например 13 kA или 13/40 kA);

3. класът на изолация, ако е различен от клас А; ако са използвани материали с няколко класа на изолация, необходимо е да се посочи материалът, който ще ограничи прегряването на намотките;

4. за трансформатор с повече от една вторична намотка - използването на всяка намотка и съответните изводи.

(4) Изводите на трансформаторите трябва да са маркирани така, че да идентифицират:

1. първичната и вторичната намотка;

2. секциите на намотките, ако има такива;

3. относителните полярности на намотките и на секциите на намотките;

4. междинните изводи, ако има такива.

Чл. 680. Измервателните трансформатори могат да са от следните класове на точност: 0,1; 0,2; 0,5; 1,0; 3,0 или 5,0.

Чл. 681. Максимално допустимите грешки на измервателните трансформатори трябва да са:

1. за токовите трансформатори - съгласно приложение № 36;

2. за напрежителните трансформатори - съгласно приложение № 37.

Чл. 682. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г.) Измервателните трансформатори се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка.

Чл. 683. Изследването на измервателни трансформатори за одобряване на типа се извършва при предписани условия при следната препоръчителна последователност:

1. изпитване на прегряване;

2. изпитване за устойчивост на къси съединения;

3. изпитване с мълниев импулс;

4. изпитване с комутационен импулс;

5. изпитване на влага на трансформатори за работа на открито;

6. определяне на грешки;

7. измервания при изпитвания на радиосмущаващи напрежения.

Чл. 684. Проверките на измервателните трансформатори включват:

1. проверка на маркировката на изводите;

2. изследване на изолационните свойства на намотките;

3. изследване на първичните намотки на напрежение с промишлена честота;

4. изследване на вторичните намотки на напрежение с промишлена честота;

5. изследване чрез прилагане на напрежение с промишлена честота между секциите;

6. изследване на частичен разряд;

7. определяне на грешки.

Раздел XXXI.

Часовници за превключване на тарифни електромери

Чл. 685. (1) Часовниците за превключване на тарифни електромери са средства за измерване на интервали от време, съответстващи на отделните тарифи на многотарифните електромери, и се считат за допълнителни устройства към електромера.

(2) Часовниците по ал. 1 могат да бъдат обособени като отделни устройства или вградени в тарифните електромери.

Чл. 686. (1) Часовниците за превключване на тарифни електромери трябва да осигуряват:

1. възможност за пломбиране и недвусмислена идентификация на отделното средство за измерване;

2. възможност за поставяне на знаци, удостоверяващи резултатите от метрологичния контрол;

3. възможност за поставяне на информационна табела.

(2) Часовниците за превключване на тарифни електромери трябва да осигуряват защита на персонала срещу поражения от електрически ток, срещу въздействието на висока температура, разпространяване на огън и проникване на твърди частици, прах и вода.

Чл. 687. Часовниците за превключване на тарифни електромери трябва да имат кутия, която да може да се пломбира по такъв начин, че достъпът до вътрешните части на часовника да е възможен само след разрушаване на пломбата.

Чл. 688. (1) Ако няма други изисквания, часовниците, предназначени за свързване към захранващата мрежа с напрежение спрямо земя, по-голямо от 250 V, и с изцяло или частично метална кутия, трябва да са снабдени с клема за защитно заземяване.

(2) Когато клемите на часовника са групирани в един или повече клемни блокове и ако не са защитени по някакъв друг начин, те трябва да имат отделен капак, който може да бъде пломбиран независимо от капака на часовника. Капакът на клемите трябва да покрива съществуващите клеми, винтовете за закрепване на проводниците и (ако не е определено нещо друго) подходяща дължина на външните проводници и тяхната изолация.

(3) Когато часовникът е предназначен за монтаж на панел, достъпът до клемите не трябва да е възможен без разрушаване на пломбата на капака на клемите.

Чл. 689. (1) За часовниците с аналогови циферблати за превключване на тарифни електромери посоката на въртене за превключване на тарифни електромери трябва да е означена със стрелка.

(2) Часовият аналогов циферблат, ако има такъв, трябва да има скала за отчитане с точност до минута, деленията на която да могат да се отчитат от показалеца.

(3) Часовете върху денонощния аналогов циферблат и денонощията върху седмичния аналогов циферблат трябва да са маркирани с различен цвят в случаите, когато това се изисква.

Чл. 690. (1) Цифровото показващо устройство на часовниците за превключване на тарифни електромери трябва да осигурява лесно отчитане.

(2) Цифровото показващо устройство трябва да има указател за величината, чиято стойност се показва в случаите, когато едно и също показващо устройство се използва за показване стойности на различни величини.

(3) Времето за задържане на показанието на всяка величина трябва да е не по-малко от 6 s.

Чл. 691. За часовниците за превключване на тарифни електромери с вътрешен кварцов осцилатор трябва да са предвидени достъпни електрически точки.

Чл. 692. (1) Скалата на часовниците за превключване на тарифни електромери трябва да може да се настройва.

(2) Настройката на времената на превключване трябва да се извършва така, че:

1. по денонощния циферблат или по съответното показващо устройство на часовника разликата между действителните и настроените времена на превключване да не е по-голяма от ± 7,5 min;

2. по седмичния циферблат или по съответното показващо устройство на часовника разликата между действителните и настроените времена на превключване да не е по-голяма от ± 60 min;

3. по годишния циферблат или по съответното показващо устройство разликата между настроените и действителните времена на превключване да не е по-голяма от ± 2 денонощия.

Чл. 693. Означенията върху часовниците за превключване на тарифни електромери трябва да бъдат лесни за четене, без да е необходимо да се сваля капакът на часовника.

Чл. 694. Всички означения трябва да са незаличими, ясни и четливи.

Чл. 695. Всеки часовник за превключване на тарифни електромери трябва да носи информация за:

1. наименованието или търговската марка на производителя;

2. означението на типа;

3. идентификационния номер и годината на производство;

4. обявеното захранващо напрежение (Un);

5. обявената честота на захранващото напрежение (fn);

6. обявеното напрежение на изключване (Uс);

7. обявения ток на изключване (Iс).

Чл. 696. Върху всеки часовник трябва по незаличим начин да е изобразена схемата на свързване. Допуска се схемата на свързване да се изобрази чрез идентификационна цифра.

Чл. 697. Грешката на измерване хода на часовника за превключване на електромера за 24 h при температура на околната среда 22°С не трябва да превишава ± 1 s.

Чл. 698. Грешката на измерване на хода на кварцовия осцилатор на часовника за превключване на електромера за 24 h при температура на околната среда 22°С не трябва да превишава ± 0,5 s.

Чл. 699. Часовниците за превключване на тарифни електромери трябва да запазват метрологичните си характеристики по чл. 697 или 698 при температура на околната среда от минус 20°С до плюс 55°С.

Чл. 700. (1) Часовниците за превключване на тарифни електромери се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка.

(2) Часовниците за превключване на тарифни електромери подлежат на последваща проверка след ремонт.

Чл. 701. (1) Изпитването за одобряване тип на часовници за превключване на тарифни електромери се извършва върху 3 образеца.

(2) Скалата на часовниците за превключване на тарифните електромери се настройва (сверява) на всеки 3 месеца.

Раздел XXXII.

Електрокардиографи

Чл. 702. Електрокардиографът е средство за измерване, предназначено за регистрация на измененията на биоелектричната активност на сърцето на човека във функция от времето.

Чл. 703. (1) Изискванията се прилагат към едноканални и многоканални електрокардиографи и са приложими за всички уреди и системи, които разполагат с печатащо устройство или от които може да се извади разпечатка на електрокардиограма чрез компютър.

(2) Изискванията на този раздел се отнасят и към допълнителните устройства и компоненти към електрокардиографа (пациентен кабел, хартия за разпечатване на записа, компютър с печатащо устройство и програмно осигуряване).

(3) Изискванията на този раздел не се отнасят за вектор-електрокардиоинструменти и електрокардиоинструменти със специални цели.

Чл. 704. (1) Нормалните условия за употреба на електрокардиографа трябва да са предписани от производителя в зависимост от предназначението му.

(2) Върху електрокардиографа и неговите приспособления не трябва да има следи от корозия или механични повреди.

(3) Електрокардиографът трябва да се придружава от необходимите приспособления за неговата работа: пациентен кабел, хартия, захранващ кабел, заземителен кабел и др.

(4) Пациентният кабел може да е със следните цвят и означение:

1. червен и буква R - за дясна ръка;

2. жълт и буква L - за лява ръка;

3. зелен и буква F - за ляв крак;

4. черен и буква N - за десен крак;

5. бял/червен и буква С1 - V1 - за четвъртото междуребрие на десния стернален ръб;

6. бял/жълт и буква С2 - V2 - за четвъртото междуребрие на левия стернален ръб;

7. бял/зелен и буква С3 - V3 - в средата на линията, свързваща V2 и V4;

8. бял/кафяв и буква С4 - V4 - за петото междуребрие на лявата медиоклавикуларна линия;

9. бял/черен и буква С5 - V5 - за лявата предна аксиларна линия на хоризонталното ниво на V4;

10. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г.) бял/лилав и буква С6 - V6 - за лявата средна аксиларна линия на хоризонталното ниво на V4.

Чл. 705. Всички електрокардиографи трябва да имат върху кутията си лепенка, табелка или гравюра, четливи и незаличими, поставени отделно или групирани заедно, върху които се нанасят следните данни:

1. името или наименованието на производителя или неговата търговска марка;

2. името или наименованието на търговския представител;

3. идентификационният номер и годината на производство;

4. знакът за одобрен тип.

Чл. 706. Върху кутията или върху друга основна част на електрокардиографа трябва да е предвидено място за поставяне на знака за одобрен тип и на знаците от проверка, които да са видими без разглобяване.

Чл. 707. Върху пациентния кабел трябва да има видимо място за поставяне на знаци от метрологичен контрол.

Чл. 708. Електрокардиографите имат следните метрологични характеристики:

1. относителна грешка от измерване на напрежение, обозначена с "du", която е разликата между напрежението, получено при записа на електрокардиографа, и напрежението, приложено на входа му, отнесено към входното напрежение;

2. относителна грешка от измерване на интервали от време, обозначена с "dТ", която е разликата между измерения от записа времеви интервал и зададения на входа на ЕКГ уреда времеви интервал, отнесена към входния;

3. относителна грешка от настройка на чувствителността на електрокардиографа, обозначена с "dS", която е разликата между номиналната и измерената стойност на чувствителността, отнесена към номиналната стойност;

4. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г.) относителна грешка на вътрешния калибратор, обозначена с "dUк", или на маркера за време, обозначена с "dTk", която е разликата между измерената стойност на напрежението или съответно на времевия интервал на вътрешния калибратор, измерено от носителя на запис, и номиналната им стойност, отнесена съответно към номиналната им стойност;

5. относителна грешка на скоростта на движение на носителя на запис (СДНЗ), обозначена с "dV", която е разликата между измерената стойност от записа на електрокардиограмата и номиналната стойност, отнесена към номиналната стойност;

6. времеконстанта, обозначена с ТС, е времето, за което амплитудата на регистрирания правоъгълен сигнал спада до 1/е (приблизително 37 %) от началната му стойност;

7. амплитудно-честотната характеристика на електрокардиографа, която изразява зависимостта на амплитудата, получена при регистрацията във функция на честотата;

8. входен импеданс, обозначаван с "ZВХ", е импедансът, измерен между които и да са два входа на електрокардиографа;

9. ток в пациентната верига, обозначен с "IП", е токът, протичащ през пациентния кабел, докато електрокардиографът е свързан към пациента.

Чл. 709. (1) Относителната грешка от измерване на напрежение dU трябва да е в границите:

1. ± пет процента - за цифрови електрокардиографи;

2. ± десет процента - за аналогови електрокардиографи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г.) Относителната грешка от измерване на интервал от време dТ трябва да е в границите ± 5 %.

(3) Относителните грешки на вътрешния калибратор dUк и на маркера за време dТк трябва да са в границите ± 5 %.

(4) Относителната грешка от настройка на чувствителността dS трябва да е в границите ± 5 %.

(5) Относителната грешка на скорост на движение на носителя на запис dV трябва да е в границите ± 5 %.

Чл. 710. (1) Времеконстантата ТС трябва да е по-голяма от 3,2 s.

(2) Ако производителят е предвидил и други стойности на времеконстантата, те трябва да са допълнение към основната.

Чл. 711. Амплитудно-честотната характеристика на електрокардиографа трябва да покрива поне честотния обхват от 0,05 Hz до 100 Hz.

Чл. 712. Входният импеданс ZВХ трябва да е по-голям от няколко десетки МW.

Чл. 713. Токът в пациентната верига IП не трябва да е по-голям от 0,1 µА.

Чл. 714. (1) Електрокардиографите се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка и подлежат на последваща проверка.

(2) За изпитване за одобряване на типа се представят до 3 образеца.

Чл. 715. (1) Изпитването трябва да се извърши при следните условия:

1. температура на околната среда (23 ± 5) °C;

2. захранващо напрежение (220 ± 22) V;

3. честота на захранващото напрежение (50 ± 1) Hz;

4. относителна влажност на въздуха (60 ё 80) %, без кондензации;

5. осигурена възможност за заземяване.

(2) Използваните при изпитване еталони трябва да имат следните характеристики:

1. допустима основна грешка по амплитуда при задаване на напрежение от 0,1 % до 1 %;

2. обхват по амплитуда от връх до връх с възможност за плавно регулиране от 0 до 10 V;

3. обхват по честота от 0 до 1000 Hz с възможност за плавно регулиране;

4. допустима основна грешка по честота от 0,1 % до 1 %;

5. възможност за генериране на правоъгълни, синусоидални, триъгълни, трионообразни и специални форми за симулиране на сигнали;

6. за правоъгълните сигнали продължителността на фронтовете на правоъгълните импулси трябва да е по-малка от 30 µs;

7. възможност за предварително направени заместващи схеми при свързване на електрокардиографа.

Чл. 716. (1) Първоначалната проверка на електрокардиографите се извършва в посочения ред:

1. определяне на относителната грешка от измерване на напрежение;

2. определяне на относителната грешка от измерване на интервали от време;

3. определяне на относителната грешка от настройка на чувствителността;

4. определяне на относителните грешки на вътрешния калибратор или на маркера за време;

5. определяне на относителната грешка на скоростта на движение на носителя на запис;

6. определяне на времеконстантата;

7. определяне на амплитудно-честотната характеристика;

8. измерване на входния импеданс;

9. измерване на тока в пациентната верига.

(2) При последваща проверка на електрокардиографите се извършват операциите по ал. 1 без операцията по т. 8.

Раздел XXXIII.

Системи за таксуване на телефонните разговори

Чл. 717. (1) Системите за таксуване на телефонни разговори са средства за измерване, предназначени за определяне параметрите на таксуване на телефонни разговори и използвани от далекосъобщителни оператори в системата им за разплащане с клиента.

(2) В зависимост от принципа на действие на телефонните централи системите за таксуване на телефонните разговори могат да бъдат обособени като отделни устройства или блокове или да представляват част от общо оборудване и програмно осигуряване на телефонната централа.

Чл. 718. Системите за таксуване на телефонни разговори трябва да отговорят на следните изисквания:

1. да осигуряват в зависимост от вида на централата регистриращ и изчислителен режим на таксуване или само регистриращ режим на таксуване;

2. да регистрират за всеки телефонен разговор следните параметри по таксуване на телефонните разговори - номера на викащия абонат, номера на викания абонат, годината, месеца, деня, часа, минутата и секундата за начало на разговора, продължителността на разговора в брой регистрирани таксуващи импулси и брой на изчислените таксуващи единици.

Чл. 719. Системите за таксуване на телефонни разговори трябва:

1. да осигуряват недвусмислена идентификация на отделните модули;

2. при техническа възможност да осигуряват възможност за пломбиране срещу неправомерен достъп на тези модули, манипулацията с които може да доведе до неверни резултати от измерване;

3. при техническа възможност да имат осигурено място за поставяне на знаци, удостоверяващи резултатите от метрологичния контрол.

Чл. 720. (1) Грешката на измерване продължителността на телефонен разговор трябва да е в границите ± 2 s.

(2) Грешката на изчисляване на таксуващите единици трябва да е в границите ± 1.

Чл. 721. Системите за таксуване на телефонни разговори трябва да осигуряват нормална работа и да запазват метрологичните си характеристики при температура на околната среда от 10 до 40°С.

Чл. 722. Системите за таксуване на телефонни разговори се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

Чл. 723. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2005 г., в сила от 01.12.2005 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2006 г., в сила от 05.05.2006 г.) Методиките за изпитване на системите за таксуване на телефонни разговори се съставят от оператора, съгласуват се от междуведомствена комисия, съставена от представители на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, Комисията за регулиране на съобщенията, БИМ и далекосъобщителния оператор и се одобряват от председателя на БИМ и от председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.

Чл. 724. Първоначална проверка и последващи проверки се извършват на мястото на пускане в действие в присъствието на представители на заявителя.

Раздел XXXIV.

Хронометри за часово заплащане

Чл. 725. (1) Хронометрите за часово заплащане са средства за измерване, предназначени за измерване на интервали от време, свързани с търговски плащания.

(2) В зависимост от принципа на действие хронометрите за часово заплащане могат да са механични и електронни. Те могат да са обособени като отделни устройства или да представляват част от програмно осигуряване към компютър.

(3) Отчитането на показанията на хронометъра за часово заплащане може да се извършва от дисплея на самия уред или на монитора при компютърно отчитане.

(4) Показанията на хронометъра за часово заплащане се изразяват в дата, час и минута.

Чл. 726. Хронометрите за часово заплащане трябва да отговарят на следните изисквания:

1. показанието на хронометъра да е еднозначно;

2. да имат защита на възпроизведената скала за време и/или на използвания интервал от време.

Чл. 727. (1) Изискванията към климатичните, механичните и електромеханичните условия на околната среда се определят в класове.

(2) Климатичните условия се разделят в следните класове:

1. клас С2 - за затворени пространства, чиято температура и влажност не се контролират, като при тези условия хронометрите за часово разплащане могат да се излагат на слънчево и топлинно излъчване, на течение, на въздействието на кондензат, на вода от различни източници (но не дъжд) и на обледеняване;

2. клас С3 - за отворени пространства със средни климатични условия за страната.

(3) Механичните условия се разделят в следните категории:

1. клас М1 - за пространства с несъществени вибрации и удари;

2. клас М2 - за пространства със значителни вибрации и удари.

(4) Производителите трябва да определят условията на работа в спецификацията на хронометрите за часово разплащане в съответствие с изискванията на ал. 1 - 3.

Чл. 728. (1) Хронометърът за часово заплащане трябва да има скала или дисплей, видими за потребителя.

(2) Скалата или дисплеят трябва да осигуряват пълен обем информация за интервала от време - начало и край по дата, час и минута.

Чл. 729. (1) Хронометър за часово заплащане с устройство за предварително плащане трябва да показва стойността на оставащия кредит или стойността на оставащия интервал от време.

(2) Грешката на показанието на оставащия кредит или стойността на оставащия интервал от време трябва да е по-малка или равна на едно скално деление.

Чл. 730. (1) Всеки хронометър трябва да има табелка, с изключение на хронометрите за часово заплащане с компютърно отчитане.

(2) Върху табелката трябва да има следните незаличими, лесно четими и видими отвън данни:

1. идентификационен знак на производителя или търговска марка;

2. обозначение на типа;

3. идентификационен номер и година на производство.

(3) Върху табелката трябва да е предвидено място за поставяне на знака за първоначална проверка.

Чл. 731. Механичните хронометри за часово заплащане трябва да осигуряват възможност за:

1. пломбиране;

2. поставяне на знаци, удостоверяващи резултатите от метрологичния контрол.

Чл. 732. (1) Специализираният софтуер, използван при електронните хронометри за часово заплащане, трябва да е валидиран, идентифициран от производителя и защитен от въвеждане на промяна от неупълномощени лица.

(2) Трябва да е предвидена възможност за сверяване на скалата за време от упълномощени лица.

Чл. 733. (1) Максималната допустима грешка на хронометрите за часово заплащане за 1 час не трябва да превишава ± 1 min.

(2) Относителната грешка на вътрешните кварцови осцилатори, които се използват при електронните хронометри за часово заплащане, не трябва да е по-голяма от ± 1 x 10-4.

Чл. 734. Хронометрите за часово заплащане трябва да запазват метрологичните си характеристики при условията, определени от производителя, в съответствие с чл. 726.