Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол глава първа. Общи положения

Раздел XXV. Измервателни трансформатори

Изтегляне 3.75 Mb.

страница	10/17
Дата	26.02.2017
Размер	3.75 Mb.
	#15767

1 ... 6 7 8 9 10 11 12 13 ... 17

Раздел XXVІ. Часовници за превключване на тарифни електромери
Раздел XXVІI. Електрокардиографи
Раздел XXVІІІ. Аудиометри
Раздел ХXІX. Скоростомери

Раздел XXV.
Измервателни трансформатори

(1) Измервателните трансформатори са средства за измерване, които осигуряват на електромерите, към които са свързани, редуцирани стойности на напрежението и/или тока в мрежата. Измервателните трансформатори са допълнителни устройства към електромера.

(2) Измервателните трансформатори са токови, напреженови и комбинирани. Токовата и напреженовата част на комбинираните трансформатори изпълняват съответните изисквания за токови и напреженови трансформатори.

Производителят трябва да определи стойностите на измерваната величина и на влияещите величини, които представляват нормалните условия на употреба.
(1) Върху всеки измервателен трансформатор или върху табелка, здраво закрепена към него, трябва да са нанесени следните данни:

1. име на производителя или друг знак, по който той лесно може да бъде идентифициран;

2. означение на типа и идентификационен номер, година на производство;

3. за токови трансформатори - обявени първичен и вторичен ток;

4. за напреженови трансформатори - обявени първично и вторично напрежение;

5. обявена изходна мощност и съответен клас на точност; ако има повече от една вторична намотка - маркировката трябва да показва изходната мощност на всяка вторична намотка във VА и съответния клас на точност;

6. коефициент на сигурност - за измервателните намотки на токови трансформатори;

7. номинална честота;

8. маса в kg (при стойности ≥ 25 kg);

9. температурен диапазон;

10. тип на флуида, номинално налягане на пълнене, минимално работно налягане, обем на флуида (или маса), съдържащ се в измервателния трансформатор (когато изолацията е флуид);

11. максимално напрежение на мрежата;

12. обявено ниво на изолация.

(2) Означенията по ал. 1, т. 11 и 12 могат да се комбинират в едно, например 72,5/140/325 kV.

(3) В допълнение трябва да са нанесени и следните данни:

1. за напреженови трансформатори - обявен коефициент на напрежение и съответното време на прилагане;

2. за токови трансформатори - обявен продължителен термичен ток (I_сth), обявен ток на термична устойчивост (I_th) и обявен ток на динамична устойчивост (I_dyn), ако той се различава от 2,5 I_th;

3. клас на изолация, ако е различен от клас А; ако са използвани материали с няколко класа на изолация, необходимо е да се посочи материалът, който ще ограничи прегряването на намотките;

4. за трансформатори с повече от една вторична намотка - използването на всяка намотка и съответните изводи.

Измервателните трансформатори могат да са от следните класове на точност:

1. напреженови трансформатори:

измервателни намотки - 0,1; 0,2; 0,5; 1,0; 3,0;

защитни намотки – 3Р и 6Р.

2. токови трансформатори:

измервателни намотки - 0,1; 0,2; 0,2S; 0,5; 0,5S; 1,0; 3,0; 5,0;

защитни намотки – 5Р, 10Р, 5РR, 10PR, PX, PXR, TPX, TPY, TPZ.

Граничните стойности на грешките на измервателните трансформатори трябва да отговарят на посочените за:

1. токовите трансформатори - в приложение № 33;

2. напреженовите трансформатори - в приложение № 34;

3. комбинираните трансформатори - в приложения № 33 и 34.

Измервателните трансформатори се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка.
Изследването на измервателни трансформатори за одобряване на типа се извършва при предписани условия.
Първоначалните проверки на измервателните трансформатори включват:

1. проверка на маркировката на изводите;

2. изпитване на първичните намотки на издържано напрежение с промишлена честота;

3. изпитване на вторичните намотки на издържано напрежение с промишлена честота;

4. изпитване на издържано напрежение с промишлена честота между секциите;

5. измерване на частичен разряд;

6. изпитване за точност;

7. измерване на капацитет и коефициент на диелектрични загуби - за капацитивни напреженови трансформатори;

8. проверка на феро-резонанс - за капацитивни напреженови трансформатори;

9. изпитване на налягане и херметичност на корпуса (за трансформатори с изолация флуид).

По искане на производителя или на вносителя, когато са удовлетворени изискванията на чл. 42, ал. 1 от ЗИ, първоначалната проверка на партиди измервателните трансформатори може да се извърши по статистическия метод, посочен в приложение № 35 чрез проверка на извадка от партидата.

Раздел XXVІ.
Часовници за превключване на тарифни електромери

(1) Часовниците за превключване на тарифни електромери са средства за измерване на интервали от време, съответстващи на отделните тарифи на многотарифните електромери, и се считат за допълнителни устройства към електромера.

(2) На контрол по реда на този раздел подлежат часовници, обособени като отделни устройства.

(1) Часовниците за превключване на тарифни електромери трябва да осигуряват:

1. възможност за пломбиране и недвусмислена идентификация на отделното средство за измерване;

2. възможност за поставяне на знаци, удостоверяващи резултатите от метрологичния контрол;

3. възможност за поставяне на информационна табела.

(2) Часовниците за превключване на тарифни електромери трябва да осигуряват защита на персонала срещу поражения от електрически ток, срещу въздействието на висока температура, разпространяване на огън и проникване на твърди частици, прах и вода.

Часовниците за превключване на тарифни електромери трябва да имат кутия, която да може да се пломбира по такъв начин, че достъпът до вътрешните части на часовника да е възможен само след разрушаване на пломбата.
(1) Ако няма други изисквания, часовниците, предназначени за свързване към захранващата мрежа с напрежение спрямо земя, по-голямо от 250 V, и с изцяло или частично метална кутия, трябва да са снабдени с клема за защитно заземяване.

(2) Когато клемите на часовника са групирани в един или повече клемни блокове и ако не са защитени по някакъв друг начин, те трябва да имат отделен капак, който може да бъде пломбиран независимо от капака на часовника. Капакът на клемите трябва да покрива съществуващите клеми, винтовете за закрепване на проводниците и (ако не е определено нещо друго) подходяща дължина на външните проводници и тяхната изолация.

(3) Когато часовникът е предназначен за монтаж на панел, достъпът до клемите не трябва да е възможен без разрушаване на пломбата на капака на клемите.

(1) За часовниците с аналогови циферблати за превключване на тарифни електромери посоката на въртене за превключване на тарифни електромери трябва да е означена със стрелка.

(2) Часовият аналогов циферблат, ако има такъв, трябва да има скала за отчитане с точност до минута, деленията на която да могат да се отчитат от показалеца.

(3) Часовете върху денонощния аналогов циферблат и денонощията върху седмичния аналогов циферблат трябва да са маркирани с различен цвят в случаите, когато това се изисква.

(4) Всички маркировки трябва да са незаличими и лесни за отчитане.

(1) Цифровото показващо устройство на часовниците за превключване на тарифни електромери трябва да осигурява лесно отчитане.

(2) Цифровото показващо устройство трябва да има указател за величината, чиято стойност се показва в случаите, когато едно и също показващо устройство се използва за показване стойности на различни величини.

(3) Времето за задържане на показанието на всяка величина трябва да е не по-малко от 6 s.

(1) Скалата на часовниците за превключване на тарифни електромери трябва да може да се настройва.

(2) Настройката на времената на превключване на превключващите часовници с механични аналогови циферблати трябва да се извършва така, че:

1. в един ден да е възможно да се настрои времето с точност, по-голяма от ± 7,5 min, трябва да е възможно да се програмират превключвания с резолюция от 15 min или по-малко и да има възможност за най-малко две последователни превключвания за 60 min;

2. по седмичния циферблат или по съответното показващо устройство на часовника разликата между действителните и настроените времена на превключване да не е по-голяма от ± 60 min, да има възможност за програмиране на превключвания с резолюция от 2 часа или по-малко и да има възможност за най-малко две последователни превключвания най-малко в рамките на 8 часа;

3. по годишния циферблат или по съответното показващо устройство разликата между настроените и действителните времена на превключване да не е по-голяма от ± 2 денонощия и да има възможност за програмиране на превключвания с резолюция от 4 дни или по-малко, да има възможност за най-малко две последователни превключвания в рамките на 16 дни.

(3) На превключващите часовници с цифров дисплей трябва да е възможно да се определи дата и време (ден, месец, година, час и минута) с точност до 5 s. Трябва да е възможно да се определи превключването с резолюция от една минута, един час, един ден, един месец и една година.

Означенията върху часовниците за превключване на тарифни електромери трябва да бъдат лесни за четене, без да е необходимо да се сваля капакът на часовника.
Всички означения трябва да са незаличими, ясни и четливи.
Всеки часовник за превключване на тарифни електромери трябва да носи информация за:

1. наименованието или търговската марка на производителя;

2. означението на типа;

3. идентификационния номер и годината на производство;

4. обявеното захранващо напрежение (U_n);

5. обявената честота на захранващото напрежение (f_n);

6. обявеното напрежение на изключване (U_с);

7. обявения ток на изключване (I_с).

Върху всеки часовник трябва по незаличим начин да е изобразена схемата на свързване. Допуска се схемата на свързване да се изобрази чрез идентификационна цифра.
Грешката на превключване на часовниците трябва да е:

1. за часовници с механични аналогови циферблати: за един ден действителните времена на превключване не трябва да се различават от зададените с повече от ± 7,5 min;

2. за часовници с цифрови дисплеи: действителното време на превключване не трябва да се различава от определеното с повече от ± 1 s.

Грешката на часовниците с кварцов осцилатор трябва да е по-малка или равна от ± 0,5 s за 24 часа при температура на околната среда 23 °С. При температурни промени изменението на грешката не трябва да надвишава ± 0,15 s/°С за 24 часа.
Часовниците за превключване на тарифни електромери с кварцов осцилатор трябва да запазват метрологичните си характеристики по чл. 496 или чл. 497 при работа в работния си температурен обхват.
Часовниците за превключване на тарифни електромери се пускат на пазара и/или в действие след първоначална проверка.

Раздел XXVІI.
Електрокардиографи

Електрокардиографът е средство за измерване, предназначено за регистрация на измененията на биоелектричната активност на сърцето на човека във функция от времето.
(1) Изискванията на този раздел се прилагат към електрокардиографи, които разполагат с печатащо устройство или от които може да се извади разпечатка на eлектрокардиограма чрез компютър.

(2) Изискванията на този раздел не се отнасят за вектор-електрокардиоинструменти и електрокардиоинструменти със специални цели.

(1) Нормалните условия за употреба на електрокардиографа трябва да са предписани от производителя в зависимост от предназначението му.

(2) Върху електрокардиографа и неговите приспособления не трябва да има следи от корозия или механични повреди.

(3) Електрокардиографът трябва да се придружава от ръководство за експлоатация и от необходимите приспособления за неговата работа: пациентен кабел, хартия, захранващ кабел, заземителен кабел и др.

Всички електрокардиографи трябва да имат върху кутията си лепенка, табелка или гравюра, четливи и незаличими, поставени отделно или групирани заедно, върху които се нанасят следните данни:

1. името или наименованието на производителя или неговата търговска марка;

2. името или наименованието на търговския представител;

3. идентификационният номер и годината на производство;

4. знакът за одобрен тип или СЕ маркировка.

Знаците от метрологичния контрол трябва да се поставят на видимо място върху електрокардиографа.
Електрокардиографите имат следните метрологични характеристики:

1. относителна грешка от измерване на напрежение, обозначена с "δ_u", която е разликата между напрежението, получено при записа на електрокардиографа, и напрежението, приложено на входа му, отнесено към входното напрежение;

2. относителна грешка от измерване на интервали от време, обозначена с "δ_Т", която е разликата между измерения от записа времеви интервал и зададения на входа на ЕКГ уреда времеви интервал, отнесена към входния;

3. относителна грешка от настройка на чувствителността на електрокардиографа, обозначена с "δ_S", която е разликата между номиналната и измерената стойност на чувствителността, отнесена към номиналната стойност;

4. относителна грешка на вътрешния калибратор, обозначена с "δ_Uк", или на маркера за време, обозначена с "δ_Tk", която е разликата между измерената стойност на напрежението или съответно на времевия интервал на вътрешния калибратор, измерено от носителя на запис, и номиналната им стойност, отнесена съответно към номиналната им стойност;

5. относителна грешка на скоростта на движение на носителя на запис (СДНЗ), обозначена с "δ_V", която е разликата между измерената стойност от записа на електрокардиограмата и номиналната стойност, отнесена към номиналната стойност;

6. времеконстанта, обозначена с Т_С, е времето, за което амплитудата на регистрирания правоъгълен сигнал спада до 1/е (приблизително 37 %) от началната му стойност;

7. амплитудно-честотната характеристика на електрокардиографа, която изразява зависимостта на амплитудата, получена при регистрацията във функция на честотата;

8. входен импеданс, обозначаван с "Z_ВХ", е импедансът, измерен между които и да са два входа на електрокардиографа;

9. ток в пациентната верига, обозначен с "I_П", е токът, протичащ през пациентния кабел, докато електрокардиографът е свързан към пациента.

(1) Относителната грешка от измерване на напрежение δ_U трябва да е в границите ± 5 %.

(2) Относителната грешка от измерване на интервал от време δ_T трябва да е в границите ± 5 %.

(3) Относителните грешки на вътрешния калибратор δ_Uk и на маркера за време δ_Tk трябва да са в границите ± 5 %.

(4) Относителната грешка от настройка на чувствителността δ_S трябва да е в границите ± 5 %.

(5) Относителната грешка на скорост на движение на носителя на запис δ_V трябва да е в границите ± 5 %.

(6) Времеконстантата Т_С трябва да е по-голяма от 3,2 s. Ако производителят е предвидил и други стойности на времеконстантата, те трябва да са допълнение към основната времеконстанта.

(7) Амплитудно-честотната характеристика на електрокардиографа трябва да покрива поне честотния обхват от 0,05 Hz до 100 Hz.

(8) Входният импеданс Z_BX трябва да е по-голям от 5 МΩ.

(9) Токът в пациентната верига I_П не трябва да е по-голям от 0,1 µА.

(1) Електрокардиографите се пускат на пазара и/или в действие, когато имат нанесена "СЕ" маркировка съгласно ЗМИ, която удостоверява, че съответствието на изделията със съществените изисквания е било оценено по приложимите процедури за оценяване на съответствието.

(2) Пуснатите на пазара и/или в действие електрокардиографи подлежат на последваща проверка.

(1) Последващата периодична проверка на електрокардиографите се извършва в следния ред:

1. определяне на относителна грешка от измерване на напрежение;

2. определяне на относителна грешка от измерване на интервали от време;

3. определяне на относителна грешка на вътрешния калибратор и маркера за време, ако има такива;

4. определяне на времеконстантата;

5. определяне на амплитудно-честотната характеристика;

6. определяне на тока в пациентната верига.

(2) Последващата проверка след ремонт се извършва в следния ред:

1. определяне на относителна грешка от измерване на напрежение;

2. определяне на относителна грешка от измерване на интервали от време;

3. определяне на относителна грешка на вътрешния калибратор и маркера за време, ако има такива;

4. определяне на времеконстантата;

5. определяне на амплитудно-честотната характеристика;

6. определяне на тока в пациентната верига;

7. определяне на относителната грешка от настройка на чувствителността;

8. определяне на относителната грешка на скоростта на движение на носителя на запис;

9. определяне на входния импеданс.
Раздел XXVІІІ.
Аудиометри

(1) Аудиометрите са средства за измерване, предназначени за изследване на човешкия слух.

(2) Изискванията на този раздел се отнасят до аудиометри, използвани в здравеопазването.

Материалите, използвани за производство на аудиометъра, включително и комплектуваните към него слушалки и костен вибратор, трябва да осигуряват стабилност на резултатите от измерване и максимално допустимите грешки.
Конструкцията на аудиометрите трябва да осигурява правилно включване на слушалките и костния вибратор към съответните изходи, както и защита на частите и компонентите му, които имат влияние върху неговите характеристики (маркиране, пломбиране и други форми на защита).
Слушалките и костният вибратор, комплектувани към аудиометъра, трябва да имат точна идентификация (идентификационните им номера да са означени и върху основния уред) и да са осигурени срещу неправилно включване (лява и дясна слушалка към съответните изходи).
(1) Аудиометричната апаратура трябва да има следните ясни и четливи надписи и означения за:

1. наименованието или знака на производителя;

2. типа на аудиометъра;

3. идентификационния номер;

4. знака за одобрен тип или СЕ маркировка.

(2) На аудиометъра трябва да е осигурено подходящо място за поставяне на знак от проверка.

Максимално допустимите грешки на аудиометрите при задаване на честота и ниво на звуковия сигнал не трябва да превишават стойностите, посочени в приложение № 36.
(1) Аудиометрите се пускат на пазара и/или в действие, когато имат нанесена "СЕ" маркировка съгласно ЗМИ, която удостоверява, че съответствието на изделията със съществените изисквания е било оценено по приложимите процедури за оценяване на съответствието.

(2) Пуснатите на пазара и/или в действие аудиометри подлежат на последваща проверка.
Раздел ХXІX.
Скоростомери

(1) Скоростомерите са предназначени за контрол на скоростта на моторни превозни средства.

(2) Радарният скоростомер измерва скоростта чрез възпроизвеждане ефекта на Доплер.

(3) Лазерният скоростомер измерва скоростта чрез излъчване на лазерни импулси към дадено МПС и приемане на отразените от повърхността му сигнали, като едновременно с това се измерва и времето за достигането им до МПС и обратно.

(4) Скоростомерът за средна скорост измерва средната скорост на МПС чрез измерване на времето за преминаване на базово разстояние на участък от пътя:

1. средна скорост е изчислена скорост, получена чрез разделяне на разстоянието между двете контролни точки на измереното време, за което МПС преминава между тези контролни точки;

2. базово разстояние на участък от пътя е разстоянието между две контролни точки, между които се измерва средната скорост.

(1) Конструкцията на скоростомерите трябва да позволява да се индивидуализира моторното превозно средство, чиято скорост е измерена, включително при едновременно движение на две или повече моторни превозни средства, при разминаване или когато скоростомерът е монтиран на движещо се МПС.

(2) Ако скоростомерът не е пригоден да изпълни това изискване, той трябва да анулира резултатите от собствените си измервания, когато две или повече моторни превозни средства навлизат в областта на измерване едновременно, но с различна скорост.

(3) При измерване със скоростомер за средна скорост най-малко едно от устройствата трябва да има зрително поле, достатъчно за да се гарантира, че моторното превозно средство е ясно идентифицирано в входната и при изходната контролна точка и местоположението му спрямо нея. Скоростомерът за средна скорост, трябва автоматично да открива присъствие, време и идентичност на моторното превозно средство, при преминаване през контролните точки към момента на влизане и излизане от базовото разстояние на участъка от пътя, чрез разпознаване на образи.

(4) Компоненти на хардуера, които са определящи за метрологичните характеристики, трябва да са проектирани така, че да могат да бъдат защитени от промени. Предвидените мерки за защита трябва да дават доказателства за намеса.

(5) Настройките на режимите на работа и параметрите на измерване и документиране да се извършва само в режим „настройки“ и те да се записват с дата и час.

(1) В неработещо състояние скоростомерът трябва да издържа без повреда температури от минус 25 °С до 70 °С.

(2) Обхватът на измерване на скоростта трябва да включва най-малко обхвата от 30 km/h до 150 km/h.

(3) Разделителната способност на скоростомерите трябва да бъде не по-голяма от 1 km/h. Измерената стойност трябва да се закръгли надолу до цяло число.

Конструкцията на радарните скоростомери, работещи без регистриращо устройство, трябва да позволява отчитане на резултатите от измерване от двама оператори едновременно.
Възлите на скоростомерите, изложени на външни въздействия, трябва да са прахо- и водонепроницаеми след свързването на всички детайли.
Скоростомерите трябва автоматично да изключват неверни резултати, причинени от външни въздействия и смущения, както и такива, предизвикани от промяна на захранващото напрежение извън зададения от производителя обхват.
(1) При включване скоростомерите трябва да извършват задължителна проверка на съставните си компоненти, удостоверяваща тяхната комплектност.

(2)При извършване на измерване е задължително:

Часовникът, работещ в реално време и настройките за датата, трябва да бъдат защитени.
Преминаването от и към лятно часово време, трябва да се извършва автоматично.
Показанието на часовника в скоростомера, работещ в реално време, не може да се отклонява с повече от ± 2 минути от реалното време.
Датата на скоростомера трябва да бъде точна.

(3) При измерване на средната скорост контролните точки да бъдат синхронизирани по време от един източник. При разлика в синхронизацията им, влиянието й върху точността на определяне на скоростта не трябва да надвишава максимално допустимите грешки.

(4) Всяко несъответствие трябва да възпрепятства по-нататъшни измервания.

(1) Скоростомерът може да бъде свързан към заснемащо устройство.

(2) За скоростомери, регистриращи резултатите от измерване, записът трябва да съдържа:

1. дата и време на измерването;

2. измерената скорост и посоката на движение на превозните средства.

(3) За скоростомери, работещи със заснемащо устройство, записът трябва да съдържа най–малко следната информация:

1. дата и време (час, минута, секунда) на измерването;

2. измерената скорост;

3. посоката на движение, ако измерването е в двете посоки;

4. идентификацията на средството, с което е направено измерването;

5. параметрите на настройка и режим на работа, ако има такъв;

6. скоростта на патрулното МПС - за скоростомери, работещи в мобилен режим;

7. Местоположение на участъка на пътя, където се извършва измерването, базовото разстояние на този участък, времето за преминаване между контролните точки и статуса на синхронизация на времето - за скоростомери за средна скорост.

(4) Скоростомерите, трябва да осигуряват включително и в зоната на регистриране, изобразената позиция на моторното превозно средство и на свързания с него документ с изображение да могат еднозначно да причислят стойността на измерената скорост към същото МПС. Документирането трябва да бъде защитено срещу манипулации. Производителят трябва да определи метода за оценка на обекта на документиране, измерената скорост и проверка на достоверността на документирането.

(5) Посоката на излъчване на скоростомера и оптичната ос на камерата трябва да съвпадат. Трябва да се осигури механична връзка за правилното насочване на системата. При липса на такава, това изискване се осигурява чрез операции описани в инструкцията за работа.

(1) За скоростомерите, конструирани за използване без намеса на оператор, производителят трябва да осигури резултатите да са в определените допустими граници.

(2) В инструкцията за работа, придружаваща скоростомера, производителят трябва да посочи мерките, които е предприел за изпълнение на изискването по ал. 1.

(3) При измерванията трябва да се отчита както неопределеността от измерванията, така и възможни единични откази.

(4) За скоростомери за средна скорост, освен информацията по ал. 1, производителят трябва да предостави информация за начина на синхронизиране на времето на двете контролни точки.

(5) За базово разстояние на участък за измерване на средна скорост се използва възможно най-късата и позволена от Закона за движение по пътищата траектория на движение. Базовото разстояние се измерва еднократно с допустима грешка до ± 1 % преди първоначалния монтаж и се маркира надеждно и трайно. При промяна на геометрията на пътя и/или промяна на инфраструктурата, водещи до трайни изменения на пътния участък, базовото разстояние трябва да бъде измерено отново.

(6) Техническата документация, представена от производителя по ал. 2, за скоростомер за измерване на средна скорост, трябва да съдържа доказателства за начина на синхронизиране на времето. Проверката на синхронизацията на времето трябва да се извършва автоматично, без намесата на оператор, така че състоянието на синхронизацията на контролните точки да бъде надеждно установено още при първоначалния монтаж, без да са необходими последващи измервания.

(7) Показващото устройство на скоростомери, конструирани за използване с намеса на оператор трябва:

да позволява лесно отчитане на показанието на резултатите от измерването, като показанието на всеки резултат трябва да е ясно и недвусмислено и да се придружава от такива маркировки и надписи, които са необходими за информиране на ползвателя за значението на резултата.
задължително да показва датата, времето и пореден номер на измерването.
в случай, че има допълнителни показания, това да не води до объркване с резултатите от измерването.

(8) Режимът на работа на скоростомери, конструирани за използване в смесен режим (с/без намеса на оператор), трябва недвусмислено да бъде обозначен, като преминаването от единия режим към другия трябва да е защитено и обозначено.

(9) В описанието на монтажа на скоростомерите в условия на функциониране насочването на скоростомерите за измерване трябва да бъде ясно определено (маркирано) и надеждно.

(10) Скоростомерите, конструирани за работа в мобилен режим (измерване в движение), трябва да позволяват извършването на минимум две последвателни измервания с разлика във времето, не по-малка от 2 s.

(11) Скоростомерът трябва автоматично да преустанови измервателните функции при изтичането на периода за неговата проверка или да го изписва при регистриране на снимката.

(12) Цялата информация при регистрацията да е на български език, т.е. показвана така, че да предостави достатъчно информация на всички ползватели на скоростомера.

(13) Скоростомери, документиращи измерването с клип или поредица от снимки, трябва да показват стойността на измерената скорост в момента на документиране, както и стойностите на скоростите на всеки допълнителен кадър преди и след момента на документиране.

(14) Скоростомерите, конструирани за работа монтирани в МПС, при работа в режим измерване не трябва да се влияят от допълнителни устройства, монтирани в МПС. При влияние на измерването от допълнителните устройства същите трябва да се изключат. При влияние на измерването от общото захранване на МПС, скоростомерите трябва да се осигурят със собствено захранване.

(1) Върху скоростомера трябва да има неизтриваеми означения за:

1. името на производителя;

2. типа и идентификационния номер.

(2) Върху всяко присъединено устройство трябва да е нанесен съответен типов или идентификационен номер.

(1) Максимално допустимите грешки на скоростомерите трябва да бъдат:

1. ± 1 km/h до 100 km/h или ± 1 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h - в лабораторни условия при измерване на скорост чрез симулиране на сигнал.

2. ± 3 km/h до 100 km/h или ± 3 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h - при реални условия на измерване на скорост при полеви тестове.

3. 3 km/h до 100 km/h или 3 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h и не по-голяма от минус 8 km/h до 100 km/h или минус 10 % от измерената стойност над 100 km/h - за скоростомери, измерващи средна скорост при полеви тест, за дефинирано от производителя минимално базово разстояние между две контролни точки на участък от път.

4. При извършване на допълнително измерване за проверка на точността на измерването от скоростомера, разликата да е в рамките на ± 5 km/h.

(2) Скоростомерът трябва да може да извършва измервания с грешка, която не надвишава максимално допустимата, в температурен обхват на околната среда най-малко от минус 15 °С до 45 °С.

(3) За скоростомери, монтирани в МПС температурният обхват по ал. 2 е от 0 °С до 50 °С.

(4) Ако границите на нормирания от производителя температурен обхват бъдат преминати, скоростомерът трябва автоматично да преустанови измерванията.

(1) Радарният скоростомер трябва да има устройство, отчитащо ъгъла, под който МПС пресичат радарния лъч (ъгъла на въздействие), освен в случаите, когато е предназначен за работа с практически успореден на направлението на трафика радарен лъч (ъгъл на пресичане под 10 °).

(2) Когато радарният скоростомер е инсталиран в съответствие с инструкцията, тай трябва да не допуска измервания в тази част от антенната диаграма, в която вследствие на нерегламентиран ъгъл на пресичане на радарния лъч относителната грешка от измерванията би надвишила ± 2 %.

(3) Дълговременната нестабилност на честотата на излъчвания сигнал за две години не трябва да надвишава ± 0,2 %.

(4) Устройството за насочване на лъча не трябва да въвежда относителна грешка, надвишаваща ± 0,5 %.

(1) Лазерният скоростомер, измерващ скоростта с помощта на оператор, трябва да е снабден с устройство за прицелване, изравнено със светлинния лъч.

(2) Мощността на излъчване на лазерния скоростомер не трябва да превишава клас 1 съгласно БДС EN 60825-1.

(3) Лазерният скоростомер трябва да е снабден с устройство за измерване на разстоянието до МПС с максимално допустима грешка ± 0,3 m.

(1) Скоростомерът за средната скорост трябва да открива присъствие на моторното превозното средство в момента на влизане и излизане в базовото разстояние и да индивидуализира моторното превозното средство.

(2) Скоростомерът трябва да бъде проектиран така, че да прави по две или повече измервания.

(3) Основното измерване на средна скорост се използва за предоставяне на първичните доказателствени данни за скоростта на моторното превозно средство.

(4) Контролното измерване на средната скорост на моторното превозното средство, се използва, за проверка на точността на измерване от скоростомера.

(5) Интервалът от време, използван в контролното измерване трябва да започва в рамките на най-малко 0,1 s от началото и да свършва в рамките на най-малко 0,1 s от края на основното измерване.

Радарният скоростомер трябва да може автоматично да извършва проверка поне на нискочестотната си част, на веригите за пренос и обработка на данни и на индикацията при включване, както и по желание на оператора, и да дава индикация за изпълнение на проверката.
(1) Скоростомерите се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

(2) Изпитването за одобряване на типа се извършва в лабораторни условия и на полеви тест.

Полевият тест се извършва чрез измерване на скорост в реален трафик с цел комплексно оценяване на факторите, влияещи върху резултатите от измерванията на скоростта. Измерванията се извършват в условия на променящи се скорости, гъстота на трафика и по възможност - при различни температури.
(1) Изпитването в лабораторни условия включва:

1. изпитване на микровълновата секция, за радарни скоростомери.

2. предварителен тест на въздействия на електронния блок;

3. изпитване на механична издръжливост;

4. изпитване на климатична устойчивост;

5. воден тест за частите, изложени на вода;

6. проверка на точността на измерване на разстоянието до моторното превозно средство, за лазерни скоростомери;

7. проверка на точността при измерване на скоростта;

(2) Скоростомери за средна скорост се изпитват само по точки 2, 3, 4, 5 и по 7 при техническа възможност на ал. 1.

(3) При полеви тест на скоростомер за средна скорост се измерва базовото разстояние. Проверява се монтажа на устройствата и начина и метода за синхронизация на времето.

(1) Първоначалната проверка включва:

1. проверка на контролните точки на диаграмата на излъчване на антената, за радарни скоростомери;

2. проверка на честотния обхват, за радарните скоростомери;

3. проверка на точност при измерване на скоростта;

4. проверка на излъчваната мощност, за радарни и лазерни скоростомери;

5. проверка на точността на измерване на разстоянието до моторното превозно средство, за лазерни скоростомери.

(2) При полеви тест на скоростомер за средна скорост се измерва базовото разстояние проверява се монтажа и начина за синхронизацията на времето.

(3) Първоначалната проверка се извършва в лабораторни условия и полеви тест.

(4) Първоначалната проверка за скоростомери за средна скорост се извършва чрез полеви тест, при който ограничението на скоростта в базовото разстояние да бъде постоянно.

(1) Последващата проверка включва:

1. проверка на контролните точки на диаграмата на излъчване на антената, за радарни скоростомери.

2. проверка на честотния обхват, за радарните скоростомери;

3. проверка на точността при измерване на скоростта;

4. проверка на точността на измерване на разстоянието до моторното превозно средство, за лазерни скоростомери.

(2) При полеви тест на скоростомер за средна скорост се проверява маркировката на базовото разстояние и контролните точки и се проверява монтажа.

(3) Последваща проверка на скоростомери се извършва в лабораторни условия и/или полеви тест.

(4) Последваща проверка за скоростомери за средна скорост се извършва чрез полеви тест. В базовото разстояние ограничението на скоростта да бъде постоянно.

Каталог: uploaded -> files
files -> Утвърдил весела неделчева
files -> Конкурс за проект, при реализирането на проекти, финансирани със средства от европейските фондове, по реда на зоп
files -> Христо Смирненски
files -> I. Описание на клиентския терминал Общи положения на работата на системата
files -> Инструкция за експлоатация Техническото досие трябва да представя пълна информация за конструкцията, действието на везните, като съдържа
files -> Закон за изменение и допълнение на Закона за измерванията
files -> Ръководство на потребителя модул Компенсации Съдържание
files -> Тарифа за търговия на международните капиталови пазари чрез електронна платформа, предлагана от ип „Реал Финанс” ад
files -> Club hotel grand efe 2014 all inclusive programm 10. 00 – 23. 00
files -> Инструкция за изтегляне и инсталиране на компонент Silverlight

Изтегляне 3.75 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 6 7 8 9 10 11 12 13 ... 17