Страница 2НАРОДНА МЕДИЦИНА

Страница 3
Природни антибиотици.
Да започнем с малко теория! Що е то антибиотик? Според правилото на счупения телефон,
много от интернет сайтовете пригласят информация проверена – непроверена. Според мнозинството източници антибиотиците са медикаменти, което е вярно и не съвсем. В наши дни те наистина са медикаменти, произведени са синтетично и нямат нищо общо с оригиналите, въпреки еднаквите формули на крайните продукти, за нуждите на медицината,
но сега са произведени да печелят, не и да лекуват, за разлика от старите антибиотици,
произведени по съвсем други технологии. Всъщност антибиотиците са вещества с антисептично, бактерицидно или бактериостатично действие, които лекуват бактериални инфекции и единствено такива.
Термина „антибиотик“ е дадено от Селман Ваксман през 1942 г., описващо вещества потискащи растежа на бактериите. Пак в старите времена, т.е. през миналия век, а и доста преди това, когато е имало бум на откритията и започват плахите опити на технологията да настъпва, антибиотиците се правеха изключително и само от органични източници, т.е бактерии и гъби. По своя род антибиотиците са токсин изпускан от тях или намиращ се в самата бактерия или гъба, с цел защита на самата бактерия или гъба, или на колонията която е изградена от тях. Само че обърнете внимание, това го пише във всеки учебник по микробиология, а и всеки микробиолог го знае, че говорим за токсини (антибиотиците)
действащи срещу себеподобни т.е. бактерии или гъби. Те не работят при вирусни заболявания. Нека правим разлика между вирус и бактерия. Едното (бактерията) е едноклетъчен микроорганизъм, като както вредни т.е лоши, има и „добри“ бактерии, и двата вида ги има в нашето тяло и по-точно в червата. Докато другото (вирусът) е микроскопичен патоген без свойствата и структурата на микроорганизъм можещ да съществува единствено в клетка-приемник. Докато бактериите се делят на добри и лоши, повечето от вирусите предизвикват заболявания. Бактерията може извън клетката, изгражда колонии и си действа като организъм. Докато вирусът извън клетката умира. Бактерията силно се влияе от средата,
докато вирусът не толкова. Гъбичката е почти по същия, като при бактерията, начин, с известни разлики според вида гъбички.
Темата обаче са ни антибиотиците и то природните. На Флеминг ( откривателят на пеницилина) му е направило впечатление, че в паничка с едни от най-коварните видове бактерии - стафилококите, в днешно време медицината не се справя със стафилококови и стрептококови инфекции успешно. Но тогава забелязва, че липсва бактериален растеж около синьо-зеления мухъл, замърсяващ паничката на стафилококовата бактериална култура. Той заключава, че мухълът освобождава субстанция, която потиска бактериалния растеж и разтваря клетките на бактерията, всъщност убива или потиска тяхното развитие.
Отглежда чиста култура и открива, че това е пеницилиновия мухъл, от там и дал име на антибиотика – пеницилин. Някои антибиотици работят при определени гъбични или паразитни инфекции.
Преди много време някой забелязва, че отделни растения не са нападани от нищо: кедър - според научни изследвания, тайгата, гора съставена от кедрови дървета, е практически стерилна, лавандула, розмарин, босилек и други. Защо това е така? Различни природи,
едното е растение, другото животно. Бог е създал и двете, но едното служи за защита от другото, при хората.
Пчелите , запълнят сглобките и пукнатините в кошера с пчелен клей, който обират от цветовете. Те изработват продукт, който е антисептичен срещу всякакви бактерии, но и научно доказано са 17 вида неустановени природни антибиотици в пчелния клей...

Изтегляне 264.86 Kb.

Сподели с приятели: