National institute of meteorology and hydrology
Осигуряването на такива обеми има негативни последици. Намалява се
Изтегляне 1.04 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
VA logistika-rechnik, VanshenAvarienPlan2019
- Навигация на страницата:
- Неподходящи са язовирите от енергийните каскади и особено тези с подязовирни ВЕЦ
- V.2. Определяне на размера на свободния обем
| Осигуряването на такива обеми има негативни последици. Намалява се полезният обем на язовира. Намалява средният напор на отработените от подязовирните ВЕЦ води. Усложнява се управлението на язовира. Следователно тази мярка ще трябва да се прилага там, където е доказана нейната необходимост, целесъобразност и възможност. Такива са язовирите, при които има ограничение на максималното водно количество, което може безвредно да се проведе след тях. Същевременно намаляването на максималния полезен обем няма да се отрази съществено на водоползването или са възможни компромиси. Неподходящи са язовирите от енергийните каскади и особено тези с подязовирни ВЕЦ. Оценка за необходимостта и възможността за оставяне на свободни обеми трябва да се прави за всеки отделен язовир с участието на стопаните му, водоползвателите от него и контролиращия държавен орган. За язовирите от списъка на Приложение 1 към ЗВ този орган е МОСВ. При всички случаи участие трябва да има органът, отговарящ за защита от наводнения. Тъй като водоползването може да се изменя във времето, както е възможно след време да се подобрят условията за провеждане на води след язовира, на тази мярка може да се гледа като на временна – докато има необходимост и водоползването я позволява. Като се има предвид, че тя не иска някакви допълнителни конструктивни приспособления и капиталовложения, тази временност е присъщо качество на решението. Понастоящем за много язовири у нас МОСВ определя всеки месец така наречените „контролни” обеми, които язовирите не трябва да надхвърлят. Това е равносилно на запазването на дискутираните дотук свободни обеми. Резултатите от тази разработка ще дадат възможност за водностопанска и инженерно-техническа обосновка за тези „контролни” обеми. V.2. Определяне на размера на свободния обем Размерът на свободния обем може да се определи от два аспекта: – обемът, който е необходим за да може да се побере изцяло или частично ВВ с обезпеченост, определена от оценката на риска от наводнения след язовира или – възможният размер, който след водностопански анализ на функцията на язовира се приема като допустим. Оценката трябва да се извърши, съчетавайки тези две съображения. В първия аспект обемът на ВВ, която трябва да се побере изцяло или частично, се определя от допустимото след язовира водно количество Q махдоп , което не трябва да се надвишава с приета при оценката на риска от наводнения обезпеченост Р%. Например съгласно тази оценка след язовира Х преливното Q прел не трябва да надвишава Q махдоп по-често от веднаж на 50 години. Това означава, че свободният обем трябва да побере такава част от ВВ с обепеченост 2%, че Q прел < Q махдоп . Тази оценка трябва да се прави отчитайки включването на максималните 62 възможности на водоотвеждащите съоръжения на язовира след получаване на предупреждение за формиращата се ВВ. Тези съоръжения трябва да имат голяма надеждност. Може да се окаже, че Q прел < Q махдоп и без свободен обем, дължащо се само на ретензионния ефект на язовирното езеро. За да може да се направи тази оценка трябва да е определена теоретичната крива на обезпечеността на ВВ и пределното водно количество Q махдоп. .В раздел III e изложена методика за определяне на върха, обема и формата на ВВ и построяване на емпиричната и теоретичната криви на обезпечеността на максималното водно количество въз основа на измерения дневен приток в язовира. Оценката на Q махпред и на Р% е въпрос на оценка на риска от наводнения за реката след язовира. Във втория аспект въз основа на оценка на водностопански баланс на язовира се определя необходимият максимален полезен обем (МПО) за задоволяване на зависещото от този водоем потребление. Методиката за това е развита в Раздел IV. Разликата между действителния полезен обем плюс мъртвия обем и така получения МПО определя обемът, който може да се оставя празен за поемане на неочаквана ВВ. Тук са възможни някои преценки в зависимост от важността на осигуряването на свободния обем и на възможността да се намали обезпечеността на потреблението. Тъй като достатъчно точна оценка на размера на потреблението, както за напояването, така и за водоснабдяването, реално може да се даде за период не по дълъг от 15-20 години, определянето на размера на свободния обем ще става също за такива срокове. Даже това може да стане за повече от една опция на водопотреблението така, че когато то се промени да не е нужно ново изчисление на баланса на язовира. В зависимост от различните реализации на притока в рамките на този прогнозен срок потреблението с приета обезпеченост може да бъде осигурено с различни вероятности на превишение, Например потреблението може да е осигурено с 80% обезпеченост при 90% или при 50% от възможните реализации на притока в прогнозния срок. При двата случая ще са необходими различни МПО на язовира. Изборът, както на обезпечеността, така и на вероятността на превишение зависи от потребителя. Този въпрос е както икономически, така и обществен, когато потребител е водоснабдяването, и не особено лек за решение. За това допринасят липсата на актуализирани норми на необходимата обезпеченост на потреблението, освен при водоснабдяването. Също и въвеждането на новото понятие „вероятност на превишение” в прогнозния период, което оставаше скрито при определянето на обезпечеността като детерминирана величина по традиционните методи и предлага различни опции на избор. Засега няма някакви нормативни изисквания по отношение на комбинацията обезпеченост с вероятност на превишение. Тогава както се вижда, преценявайки необходимия размер на свободния обем с оглед риска от наводнения по първия аспект и имайки предвид водностопанските оценки по втория аспект трябва да се стигне до необходимото решение. Извършването на тези оценки, показани на пример с реални данни, отнасящи се за яз. „Тополница”,с използване на данните от примерите в раздел III и IV е подробно описано в Приложение 9. |