Натура 2000 стандартен формуляр

ЗА СПЕЦИАЛНИ ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ (СЗЗ)

ЗА ПРОЕКТО - ТЕРИТОРИИ ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОБЩНОСТТА (ПТЗО)

И

ЗА СПЕЦИАЛНИ КОНСЕРВАЦИОННИ ЗОНИ (СКЗ)

J BG0002088 200510 200802

тип А - Защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за хабитатите;

тип В - Защитена зона и по двете Директиви;

Защитена зона по Директива за птиците, която се допира до защитена зона по Директива за хабитатите;

тип С - Защитена зона по Директива за хабитатите, която се допира до защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за птиците, която съдържа защитена зона по Директива за хабитатите;

тип D - Защитена зона по Директива за хабитатите, която се съдържа в защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за птиците, която се съдържа в защитена зона по Директива за хабитатите;

тип E - Защитена зона по Директива за хабитатите, която съдържа защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за птиците, която припокрива защитена зона по Директива за хабитатите;

тип F - Защитена зона по Директива за хабитатите, която припокрива защитена зона по Директива за птиците;

тип G -

Микре

BG0000616 Микре K

Д-р.В. Делов-БДЗП, 1111София, П.К.№50, (+3592)9715855; Д-р. П. Шурулинков,Д-р.Ц.

Златанов-Институт по зоология/БАНбул. "Цар Освободител"1,1000 София;Д-р.Р. Цонев-БФ,

СУ "Св. Климент Охридски", София 1164, бул. "Драган Цанков" 8; Данните са ревизирани от

екип на Българска академия на науките (http://www.bas.bg).

2. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ОБЕКТА

2.1. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ЦЕНТЪРА НА ОБЕКТА

ГЕОГРАФСКА ДЪЛЖИНА ГЕОГРАФСКА ШИРИНА

E 24 ◦ 1 ' 48 " N 43 ◦ 1 ' 3 "

123 869.80

253 872 558

BG02 Северен Централен

BG022 Ловеч 100

ОБЩО: 100

2.6. БИОГЕОГРАФСКИ РАЙОН

АЛПИЙСКИ КОНТИНЕНТАЛЕН ЧЕРНОМОРСКИ

Министерство на Околната Среда и Водите

BG0002088Микре НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

3. ЕКОЛОГИЧНА ИНФОРМАЦИЯ

Описание на всички хабитати от Приложение І към Директива 92/43/EEC, които се срещат в обекта.

Код – четирицифрен код, който следва йерархичното представяне на типовете хабитати в Приложение

І към Директива 92/43/EEC.

Пр. – приоритетност на хабитата съгласно Приложение І към Директива 92/43/EEC.

Име – Българско име на хабитати съгласно Приложение І на Закона за биологичното разнообразие.

% Покр. – процентно покритие на хабитате спрямо общата площ на обекта.

Предст. – степен на представителност, предоставя индикация за това, доколко даденият тип хабитат е

“типичен”. Използвана е следната система за класифициране: A - отлична представителност, B - добра

представителност, C - значима представителност, D - незначително наличие.

Отн. площ – относителна площ или площта от обекта, покрита от дадения тип хабитат, отнесена към

общата площ от националната територия, покрита от този тип хабитат. Използваните интервали по

класове са следните: А) 100 >= p >15%; B) 15 >= p > 2%; C) 2 >= p >0

Прир.ст – Степен на опазване на структурата и функциите на дадения тип природен хабитат и

възможности за възстановяване. Този критерий включва три под-критерия:

i) степен на опазване на структурата; ii) степен на опазване на функциите; iii) възможности за

възстановяване. Използвана е следната система за класифициране: A: отлично опазване; B: добро

опазване; C: средно или слабо опазване.

Цялост. Оц. - Цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения тип природен

хабитат. Представлява интегрирано оценяване на предишните критерии, като се взема предвид

различната им тежест за разглеждания хабитат. Използвана е следната система за класифициране:

A: отлична стойност, B: добра стойност, C: значима стойност

Описание на всички видове птици, отнасящи се до Чл. 4.1 и 4.2 от Директива 79/409/EEC и на всички

животински и растителни видове, изброени в Приложение II на Директива 92/43/EEC.

Код – четирицифрен код, който следва йерархичното представяне на видовете.

Латинско Име – наименование на видовете съгласно Приложение ІI към Директива 92/43/EEC и

Директива 79/409/EEC. Българско име - съгласно Закона за биологичното разнообразие и други

източници.

Тъй като редица животински видове и по-специално, много видове птици мигрират, обектът може да

е от значение за различни аспекти от цикъла на живота на тези видове. Използвана е следната

класификация:

Местна попул. – популации от местни видове, могат да бъдат намерени в обекта целогодишно.

Миграц. попул. – миграционна популация от:

Размн. – размножаващи се видове, използват обекта за гнездене и отглеждане на малките.

Зимув. – зимуващи видове, зползват обекта през зимата.

Премин. – преминаващи видове, използват обекта по време на мигриране или за сменяне на

перата/козината извън местата за размножаване.

Числеността на популацията е въведена с точните данни. Когато точният брой е неизвестен, са

посочени границите, в които попада популацията. Чрез индекс е уточнено дали числеността на

популацията е дадена в двойки (р) или индивиди (i). За някои видове със специална размножителна

система, са отчетени отделно мъжките и женските индивиди, съответно с индекс (m) или (f). В

случаите, когато няма никакви цифрови данни е отбелязан размера/плътността на популацията като е

посочено дали видът е типичен (C), рядък (R) или много рядък (V). Когато липсват всякакви данни за

популацията, тя е отбелязана като налична (P).

Попул. – размер и плътност на популацията на вида, който се среща в обекта, съотнесени с

популациите на цялата територия на страната. Този критерий се използва за оценяване на

относителния размер или плътност на популацията в обекта, в сравнение с тези на националната

популация. Използван е следния модел за приблизителна оценка: A) 100% >= p > 15%; B) 15% >= p >

2%; C) 2% >= p > 0%. Във всички случаи, когато дадена популация се среща в обекта в незначителна

степен, тя трябва да бъде посочена в четвърта категория – D) незначителна популация.

Опазв. – степен на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за дадения вид и

възможности за възстановяване. За класифициране на този критерий е използвана “най-добра

експертна преценка”: A) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на

възможностите за възстановяване); B) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от

оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало

състояние и лесно възстановяване); C) средно или слабо опазване (всички други комбинации).

Изол. – степен на изолираност на популацията, намираща се на обекта, съотнесена с естествената

степен за вида. Използвана е следната класификация: A) (почти) изолирана популация; B) не изолирана

популация, но на границата на района на разпространение; C) не изолирана популация в широк

обхват на разпространение.

Цял.Оц. – цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения вид. Използвана е “най-

добра експертна преценка”, съгласно следната класификационна система: A) отлична стойност; B)

добра стойност; C) значима стойност.

A229 Alcedo atthis 5p/1-9p C B C C

Земеродно рибарче

A379 Emberiza hortulana 80p/30- C A C C

Градинска овесарка 130p

A026 Egretta garzetta P D

Малка бяла чапла

A338 Lanius collurio 275p/25 C A C B

Червеногърба сврачка 0-300p

Министерство на Околната Среда и Водите

BG0002088Микре НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

3.2.b. Редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Дир. 79/409/EEC

3.2.c. БОЗАЙНИЦИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

3.2.d. ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

A429 Министерство на Околната Среда и Водите Dendrocopos syriacus 110p/20- C A C B

A246 Lullula arborea 40p/30- C A C C

Горска чучулига 50p

A238 Dendrocopos medius 12p/10- D

Среден пъстър кълвач 15p

A236 Dryocopus martius 27p/20- C A C B

Черен кълвач 35p

A234 Picus canus 32p/25- C A C A

Сив кълвач 40p

A215 Bubo bubo 1p C A C C

Бухал

A122 Crex crex 46p/35- C A C A

A089 Aquila pomarina P D

Малък креслив орел

A072 Pernis apivorus 3p 10i C A C B

Осояд

A031 Ciconia ciconia 8p C A C C

A027 Egretta alba P D

Голяма бяла чапла

A023 Nycticorax nycticorax 10i D

Нощна чапла

A030 Ciconia nigra 1p C B C C

Черен щъркел

A224 Caprimulgus europaeus 50p/40- C A C B

Козодой 60p

КОД ИМЕ (на български) Местна Миграционна Популация Оценка

ИМЕ (на латински) Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц.

A136 Charadrius dubius 5p/1-9p P D

Речен дъждосвирец

A142 Vanellus vanellus 5p/1-9p P D

Обикновена калугерица

A230 Merops apiaster 10p D

Обикновен пчелояд

A099 Falco subbuteo 3p/2-3p P D

Орко

A087 Buteo buteo 20p/14- P C A C C

A086 Accipiter nisus 6p/6-7p C A C C

Малък ястреб

A085 Accipiter gentilis 4p/3-5p C A C C

Голям ястреб

A096 Falco tinnunculus 2p D

Черношипа ветрушка

BG0002088Микре НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

3.2.e. РИБИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

3.2.f. БЕЗГРЪБНАЧНИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

3.2.g. РАСТЕНИЯ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

3.3 Други значими растителни и животински видове

Министерство на Околната Среда и Водите

Описание на всички други значими растителни и животински видове, когато те са свързани с

природозащитата и управлението на обекта.

Такс.група – таксономичната група на съответния вид е отбелязяна съгласно следната номенклатура:

B – птици; M – бозайници; A – земноводни; R – влечуги; F – риби; I – безгръбначни; P – растения.

Име – наименование на видовете.

Местна популация – посочени са данни за типичния максимален размер на популацията, числеността

е описана съгласно обяснтелните бележки в раздел 3.2.

Мотивация – посочена е мотивацията за включването на всеки вид, като са използвани следните

категории: A) Национална Червена книга; B) ендемичен вид; C) международни конвенции (вкл.

Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие); D) други причини.

Такс.група ИМЕ (на български) Местна Популация Мотивация

ИМЕ (на латински)

B Полска чучулига 550p C

Alauda arvensis

B Домашна кукумявка 10p C

Athene noctua

B Зеленика 110p C

Carduelis chloris

B Пъдпъдък 55p C

Coturnix coturnix

B Червеногръдка 550p C

Erithacus rubecula

B Обикновена чинка 1550p C

Fringilla coelebs

B Качулата чучулига 55p C

Galerida cristata

B Селска лястовица 550p C

Hirundo rustica

B Въртошийка 5p C

Jynx torquilla

B Южен славей 1100p C

Luscinia megarhynchos

B Сива овесарка 550p C

Miliaria calandra

B Син синигер 55p C

Parus caeruleus

B Жалобен синигер 55p C

Parus lugubris

B Зелен кълвач 55p C

Picus viridis

BG0002088Микре НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

4. ОПИСАНИЕ НА ОБЕКТА

4.1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЕКТА

Баланс на Територията по Начин на Трайно Ползване

Баланс на Територията по Вид на Собствеността

Баланс по Вид на Територията

Други Характеристики на Обекта

B Министерство на Околната Среда и Водите Черногушо ливадарче 5p C

Saxicola torquata

B Гургулица 110p C

Streptopelia turtur

B Голямо черноглаво коприварче 550p C

Sylvia atricapilla

B Кос 1100p C

Turdus merula

B Поен дрозд 600p C

Turdus philomelos

Класове Земно покритие % Покритие

Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) 0

Храстови съобщества 6

Сухи тревни съобщества, степи 14

Влажни ливади, мезофилни ливади 17

Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар) 2

Друга орна земя 3

Широколистни листопадни гори 45

Иглолистни гори 2

Смесени гори 7

Изкуствени горски монокултури (например насаждения на тополи или екзотични дървета) 0

Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овошки, лозя, крайпътни дървета) 3

Скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници 0

Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти) 1

Последващият баланс на територията на обекта по начин на трайно ползване, вид на собствеността и

вид на територията са направени съгласно Карта на Възстановената Собственост, по актуална

информация към 06/2005,източник Министерство на Земеделието и Горите.

Микре се намира в Северна България, в Предбалкана южно от град Ловеч. Обхваща Микренските височини южно от

главен път Е772 между язовир Сопот и село Стефаново. Голям процент от територията на мястото е заета от гори –

предимно широколистни от цер /Quercus cerris/ и по-малко смесени от цер с келяв габър /Carpinus orientalis/ и

мъждрян /Fraxinus ornus/. На места в източната част на територията има запазени стари гори от бук /Fagus sylvatica

subs. moesiaca/ и горун /Quercus dalechampii/. Откритите пространства – пасища, храсталаци и тревисти пространства,

ливади представляват 1/3 от общата площ. Те са предимно обрасли с ксеротермна и мезоксеротермна растителност с

преобладаване на валесийска власатка /Festuca valesiaca/, черна садина /Chrysopogon gryllus/, обикновена полевица

/Agrostis capillaris/ и др. или ксеротермни съобщества с белизма /Dichantium ischaemum/, луковична ливадина /Poa

bulbosa/ и черна садина.

На територията на Микре са установени 83 вида птици, от които 11 са включени в Червената книга на България

(1985). От срещащите се видове 32 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004).

Като световно застрашен в категория SPEC1 е включен 1 вид, а като застрашени в Европа съответно в категория

SPEC2 - 10 вида, в SPEC3 - 21 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 20 вида, включени в

приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 19 са

вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Микре със своя комплекс от естествени влажни ливади е едно

от местата в България с най-многочислена популация на световно застрашения вид ливаден дърдавец /Crex crex/ и

едно от най-важните места за гнездящия тук сив кълвач /Picus canus/. Районът поддържа представителни популации

на осояда /Pernis apivorus/, козодоя /Caprimulgus europaeus/, черния кълвач /Dryocopus martius/, сирийския кълвач

/Dendrocopos syriacus/ и червеногърбата сврачка /Lanius collurio/.

Местообитанията в Микре се влияят от човешки дейности свързани основно с традиционните практики на

земеползване. Пасищата се ползват на ротационен принцип, като в една година се подлагат на паша, а през

следващата година се косят. Използват се обаче пасищата близост до селищата. Отдалечените се изоставят поради

упадъка на животновъдството и в тях е започнало охрастяване и облесяване. Разораването на ливадите и пасищата

води до пълна загуба на тези местообитания. Горите са силно повлияни от интензивното ползване, включително и

голи сечи на големи площи. Премахването на старите умиращи дървета и тези с хралупи, ограничава значително

възможностите на кълвачите да намират подходящи места за гнездене и храна. Реализирането на плановете за

изграждане на водноелектрически централи в горното течение на река Осъм значително ще измени хидрологичния

режим в целия район. Изграждането на нови пътища, комуникационни и електропреносни мрежи ще доведе до

разпокъсване и снижаване качествата на местообитанията за птиците.

Само 0.1% от територията на Микре е поставена под законова защита съгласно националното природозащитно

законодателство. Защитените местности “Кюрлук”, “Петков бунар” и “Микренска усойна” са обявени за опазване на

характерни ландшафти в района. 24% от територията се припокрива с КОРИНЕ място “Микре”, определено през

1998 г., поради европейското си значение за опазването на редки и застрашени местообитания. През 2005 година

територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.

***. 2005. Областна стратегия за развитие на област с административен център гр. Ловеч 2005-2015. Ловеч. 94с.;

БДЗП/Бърдлайф България. 2005. Национална банка за орнитологична информация 1998 – 2005. Българско

дружество за защита на птиците;Ботев, Б., Ц. Пешев, (ред.). 1985. Червена книга на Република България. Т.2:

Животни. София. БАН;Инструкция за оценка на защитени зони по чл. 7 ал.3 във връзка с чл.6 ал.1 т. 3 и 4 от

Закона за биологичното разнообразие, включващи местообитания на видове птици;Костадинова, И., М. Михайлов,

(съст.) 2002. Наръчник за НАТУРА 2000 в България. БДЗП, Природозащитна поредица. Книга 5. БДЗП, София,

80с.;Костадинова, И. 2005. Прилагане на критериите С за опрадаляне на Орнитологично важни места от значение за

Европейския съюз в България. Предварително прилагане и анализ на празнотите. В: Съвременно състояние на

биологичното състояние в България – проблеми и перспективи. Българска биоплатформа, София 533-548.;МОСВ,

2005. Архив на защитените територии в България. База данни (непубл.);Петров, Ц. 1997b. Белият щъркел (Ciconia

ciconia) в България. Природозащитна поредица, Книга 2, БДЗП, Пловдив.;Петров, Ц., П.Янков, Т. Мичев, Б.

Милчев, Л. Профиров. 1991. Разпространение, численост и мерки за опазване на черния щъркел, Ciconia nigra (L.) в

България. – Изв. муз. Ю. България, Т. 17, 25-32.;Симеонов, С., Т. Мичев. 1985. Съвременно разпространение и

численост на бухала (Bubo bubo(L.) в България. – Екология, 15, 60-65.;Янков, П. 2002.(ред.). Световно

застрашени видове птици в България. Национални планове за действие за опазването им. Част 1. БДЗП-МОСВ,

Природозащитна поредица, Кн. 4, София: 204-219.;BirdLife International. 2000. Threatened birds of the world.

Barcelona and Cambridge, UK: Lynx Edicions and BirdLife International, 695pp.Birdlife International. 2004. Birds in

Europe: Population estimates, trends and conservation status. Cambridge, UK: Birdlife International (Birdlife Conservation

Series No. 12).373pp.;BSPB/BirdLife International. 2005. World Bird Database – Important Birds Areas.Bulgaria.

Cambridge. (unpublished);Michev, T., Tz. Petrov, L. Profirov. 1989. Status, breeding, distribution, numbers and

conservation of the White Stork in BulgariaMOEW. 1998. CORINE Biotopes Database of the sites of European

Importance for the biodiversity. Bulgaria, MOSV (nepubl.);Osieck, E. 2000 Filling in the requirements of the EU Birds

Directive: Lessons from the ‘Dutch Case’“. In: European IBA Workshop. 29 March - 2 April 2000, Brussels, Belgium.

Proceedings. BirdLife International, 86-99;Waliczky, Z. 2000 “Important Bird Areas of European Union Importance:

explanation of the EU Criteria applied in IBA 2000“ In: European IBA Workshop. 29 March - 2 April 2000, Brussels,

Belgium. Proceedings. BirdLife International, 12-16

МИКРЕНСКА УСОЙНА Защитена местност + 0.02

ПЕТКО БУНАР Защитена местност + 0.04

КОРЛУК Защитена местност + 0.04

ОВМ Друго междунардно значение = 100.00

Име - име на защитената територия. Категория - категория на защитената територия, съгласно ЗЗТ.

Т (тип на припокриване): = пълно припокриване; + съдържа се изцяло в Натура 2000 зоната; - съдържа изцяло

Натура 2000 зоната; * двете места (ЗТ и ЗЗ) частично се припокриват; / граничещи места

% - процентно покритие спрямо общата площ на Натура 2000 зоната.

Код Име Т %

F00012100 Микре - 24.00

102 Косене / Сечи B - 17

140 Паша C + 14

141 Изоставяне на пасторални системи B - 30

150 Реорганизация на селскостопански земи B - 30

162 Изкуствено залесяване C - 5

164 Горскостопански сечи B - 55

166 Отстраняване на мъртви и загиващи дървета B - 55

230 Лов B - 15

511 Електропроводи B - 0

160 Обща управление на горите B - 55

Код Име Инт. Възд.

102 Косене / Сечи B -

162 Изкуствено залесяване C -

164 Горскостопански сечи B -

166 Отстраняване на мъртви и загиващи дървета B -

230 Лов B -

511 Електропроводи B -

160 Обща управление на горите B -

852 Изменения в структурите на водните потоци във вътрешността C -

Интензивност: А - висока; B - средна; C - ниска

Въздействие: + положително; - отрицателно; 0 - неутрално

% - процентно покритие спрямо общата площ на Натура 2000 зоната

BG0002088Микре НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

6.2. УПРАВЛЕНИЕ НА ОБЕКТА

ВЕДОМСТВО, ОТГОВАРЯЩО ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ОБЕКТА

РИОСВ Плевен, ул. "Александър Стамболийски" №1, П.К. 35, гр. Плевен 5800, тел. 064 804030, факс 064 806951,

e-mail: riosvpl@yahoo.com;ДЛ: Борима, Ловеч, Троян

УПРАВЛЕНИЕ И ПЛАНОВЕ ЗА ОБЕКТА

Бележка: Режимите, които е необходимо да бъдат прилагани с цел дългосрочното запазване на благоприятния

консервационен статус на хабитатите в никакъв случай не се ограничават до изброените тук. Изброените

режими отразяват единствено нивото на познанието към момента на попълване на формуляра.

1 100000 Universal Transverse Mercator 35N Границите на близко разположените други

защитени зони за опазване на дивите птици

са изобразени на стандартната карта към

документацията по чл. 8 от Закона за

биологичното разнообразие, докато тези на

близко разположените и/или припокриващи

зоната защитени зони за опазване на

природните местообитания и на дивата

флора и фауна не са показани.

Границите на зоната са налични в цифров

вид - ESRI Shape, DWG и DXF формати,

проекционни координатни системи WGS

1984, UTM, зона35N и 1970 г., както и под

формата на координатни регистри в

проекция 1970 г.