Натура 2000 стандартен формуляр

ЗА СПЕЦИАЛНИ ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ (СЗЗ)

ЗА ПРОЕКТО - ТЕРИТОРИИ ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОБЩНОСТТА (ПТЗО)

И

ЗА СПЕЦИАЛНИ КОНСЕРВАЦИОННИ ЗОНИ (СКЗ)

J BG0002095 200510 200802

тип А - Защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за хабитатите;

тип В - Защитена зона и по двете Директиви;

Защитена зона по Директива за птиците, която се допира до защитена зона по Директива за хабитатите;

тип С - Защитена зона по Директива за хабитатите, която се допира до защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за птиците, която съдържа защитена зона по Директива за хабитатите;

тип D - Защитена зона по Директива за хабитатите, която се съдържа в защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за птиците, която се съдържа в защитена зона по Директива за хабитатите;

тип E - Защитена зона по Директива за хабитатите, която съдържа защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за птиците, която припокрива защитена зона по Директива за хабитатите;

тип F - Защитена зона по Директива за хабитатите, която припокрива защитена зона по Директива за птиците;

тип G -

Горни Дъбник-Телиш

BG0000611 Язовир Горни Дъбник K

Д-р.Р. Цонев - Биологически факултет, Софийски университет "Св. Климент Охридски", София

1164, бул. "Драган Цанков" 8;Б. Бъров - Българско дружество за защита на птиците, България,

1111 София, П.К. № 50, тел. (+3592)9715855; Данните са ревизирани от екип на Българска

академия на науките (http://www.bas.bg).

2. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ОБЕКТА

2.1. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ЦЕНТЪРА НА ОБЕКТА

ГЕОГРАФСКА ДЪЛЖИНА ГЕОГРАФСКА ШИРИНА

E 24 ◦ 20 ' 27 " N 43 ◦ 20 ' 43 "

33 983.40

134 268 187

BG02 Северен Централен

BG021 Плевен 100

ОБЩО: 100

2.6. БИОГЕОГРАФСКИ РАЙОН

АЛПИЙСКИ КОНТИНЕНТАЛЕН ЧЕРНОМОРСКИ

Министерство на Околната Среда и Водите

BG0002095Горни Дъбник-Телиш НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

3. ЕКОЛОГИЧНА ИНФОРМАЦИЯ

Описание на всички хабитати от Приложение І към Директива 92/43/EEC, които се срещат в обекта.

Код – четирицифрен код, който следва йерархичното представяне на типовете хабитати в Приложение

І към Директива 92/43/EEC.

Пр. – приоритетност на хабитата съгласно Приложение І към Директива 92/43/EEC.

Име – Българско име на хабитати съгласно Приложение І на Закона за биологичното разнообразие.

% Покр. – процентно покритие на хабитате спрямо общата площ на обекта.

Предст. – степен на представителност, предоставя индикация за това, доколко даденият тип хабитат е

“типичен”. Използвана е следната система за класифициране: A - отлична представителност, B - добра

представителност, C - значима представителност, D - незначително наличие.

Отн. площ – относителна площ или площта от обекта, покрита от дадения тип хабитат, отнесена към

общата площ от националната територия, покрита от този тип хабитат. Използваните интервали по

класове са следните: А) 100 >= p >15%; B) 15 >= p > 2%; C) 2 >= p >0

Прир.ст – Степен на опазване на структурата и функциите на дадения тип природен хабитат и

възможности за възстановяване. Този критерий включва три под-критерия:

i) степен на опазване на структурата; ii) степен на опазване на функциите; iii) възможности за

възстановяване. Използвана е следната система за класифициране: A: отлично опазване; B: добро

опазване; C: средно или слабо опазване.

Цялост. Оц. - Цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения тип природен

хабитат. Представлява интегрирано оценяване на предишните критерии, като се взема предвид

различната им тежест за разглеждания хабитат. Използвана е следната система за класифициране:

A: отлична стойност, B: добра стойност, C: значима стойност

Описание на всички видове птици, отнасящи се до Чл. 4.1 и 4.2 от Директива 79/409/EEC и на всички

животински и растителни видове, изброени в Приложение II на Директива 92/43/EEC.

Код – четирицифрен код, който следва йерархичното представяне на видовете.

Латинско Име – наименование на видовете съгласно Приложение ІI към Директива 92/43/EEC и

Директива 79/409/EEC. Българско име - съгласно Закона за биологичното разнообразие и други

източници.

Тъй като редица животински видове и по-специално, много видове птици мигрират, обектът може да

е от значение за различни аспекти от цикъла на живота на тези видове. Използвана е следната

класификация:

Местна попул. – популации от местни видове, могат да бъдат намерени в обекта целогодишно.

Миграц. попул. – миграционна популация от:

Размн. – размножаващи се видове, използват обекта за гнездене и отглеждане на малките.

Зимув. – зимуващи видове, зползват обекта през зимата.

Премин. – преминаващи видове, използват обекта по време на мигриране или за сменяне на

перата/козината извън местата за размножаване.

Числеността на популацията е въведена с точните данни. Когато точният брой е неизвестен, са

посочени границите, в които попада популацията. Чрез индекс е уточнено дали числеността на

популацията е дадена в двойки (р) или индивиди (i). За някои видове със специална размножителна

система, са отчетени отделно мъжките и женските индивиди, съответно с индекс (m) или (f). В

случаите, когато няма никакви цифрови данни е отбелязан размера/плътността на популацията като е

посочено дали видът е типичен (C), рядък (R) или много рядък (V). Когато липсват всякакви данни за

популацията, тя е отбелязана като налична (P).

Попул. – размер и плътност на популацията на вида, който се среща в обекта, съотнесени с

популациите на цялата територия на страната. Този критерий се използва за оценяване на

относителния размер или плътност на популацията в обекта, в сравнение с тези на националната

популация. Използван е следния модел за приблизителна оценка: A) 100% >= p > 15%; B) 15% >= p >

2%; C) 2% >= p > 0%. Във всички случаи, когато дадена популация се среща в обекта в незначителна

степен, тя трябва да бъде посочена в четвърта категория – D) незначителна популация.

Опазв. – степен на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за дадения вид и

възможности за възстановяване. За класифициране на този критерий е използвана “най-добра

експертна преценка”: A) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на

възможностите за възстановяване); B) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от

оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало

състояние и лесно възстановяване); C) средно или слабо опазване (всички други комбинации).

Изол. – степен на изолираност на популацията, намираща се на обекта, съотнесена с естествената

степен за вида. Използвана е следната класификация: A) (почти) изолирана популация; B) не изолирана

популация, но на границата на района на разпространение; C) не изолирана популация в широк

обхват на разпространение.

Цял.Оц. – цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения вид. Използвана е “най-

добра експертна преценка”, съгласно следната класификационна система: A) отлична стойност; B)

добра стойност; C) значима стойност.

A338 Lanius collurio P 75i/50- D

Червеногърба сврачка 100i

A151 Philomachus pugnax P D

Бойник

A068 Mergus albellus 14i/1- B A C B

A402 Accipiter brevipes P D

Късопръст ястреб

Министерство на Околната Среда и Водите

BG0002095Горни Дъбник-Телиш НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

A081 Министерство на Околната Среда и Водите Circus aeruginosus 1i/0-2i P D

Тръстиков блатар

A038 Cygnus cygnus 20i/5- B A C C

Поен лебед 35i

A060 Aythya nyroca 1p/0-1p 2i/0-4i 7i/0-15i B A C A

Белоока потапница

A177 Larus minutus 1i/0-1i 7i/1-14i D

Малка чайка

A189 Gelochelidon nilotica 1i/0-1i C A B B

Дебелоклюна рибарка

A197 Chlidonias niger C C A C C

Черна рибарка

A222 Asio flammeus 1i/0-1i C A C C

Блатна сова

A236 Dryocopus martius 1p/0-1p D

Черен кълвач

A393 Phalacrocorax pygmeus 524i/30- B A C A

Mалък корморан 1019i

A075 Haliaeetus albicilla 1i/0-1i C B C C

Белоопашат морски орел

A229 Alcedo atthis P D

Земеродно рибарче

A098 Falco columbarius P D

Малък сокол

A034 Platalea leucorodia 1i/0-2i D

Бяла лопатарка

A082 Circus cyaneus 4i/1-7i P D

Полски блатар

A094 Pandion haliaetus 2i/1-5i D

Oрел рибар

A103 Falco peregrinus 1i 1i C A C C

Сокол скитник

A132 Recurvirostra avosetta 8i/0-16i C A C C

Саблеклюн

A002 Gavia arctica 13i/2- B A C B

Черногуш гмуркач 25i

A007 Podiceps auritus 1i/0-2i C A C B

Ушат гмурец

A031 Ciconia ciconia 1p P D

Бял щъркел

A023 Nycticorax nycticorax 100p/37- B A C A

Нощна чапла 164p

A024 Ardeola ralloides 1i/0-1i P D

Гривеста чапла

A026 Egretta garzetta 40p/20- B A C B

Малка бяла чапла 60p

A027 Egretta alba 110i/90- A A C A

Голяма бяла чапла 130i

A029 Ardea purpurea 1i/0-1i P D

Ръждива чапла

A030 Ciconia nigra P D

Черен щъркел

A022 Ixobrychus minutus 10p/5-15p C A C B

Mалък воден бик

A140 Pluvialis apricaria 1i/0-1i D

Златистопер дъждосвирец

BG0002095Горни Дъбник-Телиш НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

3.2.b. Редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Дир. 79/409/EEC

Министерство на Околната Среда и Водите

КОД ИМЕ (на български) Местна Миграционна Популация Оценка

ИМЕ (на латински) Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц.

A055 Anas querquedula 1p/1-2p 500i/200 C A C A

Лятно бърне -800i

A053 Anas platyrhynchos 2113i/12 B A C A

Зеленоглава патица 6-4100

A052 Anas crecca 606i/12- C A C B

Зимно бърне 1200i

A051 Anas strepera 60i/1- C B C C

Сива патица 120i

A017 Phalacrocorax carbo 25p/0-49p 850i/500 B A C B

Голям корморан -1200i

A041 Anser albifrons 906i/12- D

Голяма белочела гъска 1800i

A036 Cygnus olor 0-1i 78i/7- C A C C

Ням лебед 150i

A059 Aythya ferina 2i/0-6i 126i/2- C A C C

Кафявоглава потапница 250i

A142 Vanellus vanellus 7p/4-10p R 100i/50- D

Обикновена калугерица 150i

A005 Podiceps cristatus 4p/3-6p 45i/1- C A C C

Голям гмурец 90i

A050 Anas penelope 100i/1- C A C B

Фиш 200i

A061 Aythya fuligula 13i/1- D

Качулата потапница 25i

A067 Bucephala clangula 7i/0-14i B A C C

Звънарка

A145 Calidris minuta P D

Малък брегобегач

A168 Actitis hypoleucos P D

Късокрил кюкавец

A153 Gallinago gallinago P P C A C C

Средна бекасина

A179 Larus ridibundus 107i/15- P C A C B

Речна чайка 200i

A182 Larus canus 124i/9- B A C A

Чайка буревестница 240i

A086 Accipiter nisus P D

Малък ястреб

A028 Ardea cinerea 47p/28- 65i/30- B A C B

Сива чапла 65p 100i

A125 Fulica atra 4p/3-6p 1273i/47 C A C C

Лиска -2500i

A123 Gallinula chloropus 1p D

Зеленоножка

A149 Calidris alpina P D

Тъмногръд брегобегач

A043 Anser anser R D

Сива гъска

A085 Accipiter gentilis P D

Голям ястреб

A156 Limosa limosa P D

Черноопашат крайбрежан бекас

BG0002095Горни Дъбник-Телиш НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

3.2.c. БОЗАЙНИЦИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

3.2.d. ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

3.2.e. РИБИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

3.2.f. БЕЗГРЪБНАЧНИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

3.2.g. РАСТЕНИЯ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

A065 Министерство на Околната Среда и Водите Melanitta nigra 0-1i B A C A

Траурна потапница

A147 Calidris ferruginea P D

Кривоклюн брегобегач

A062 Aythya marila 1i/0-2i D

Планинска потапница

A039 Anser fabalis 2i/0-4i D

Посевна гъска

A141 Pluvialis squatarola 2i/0-3i D

Сребриста булка

A165 Tringa ochropus 2i/0-3i D

Голям горски водобегач

A164 Tringa nebularia 3i/1-5i D

Голям зеленоног водобегач

A069 Mergus serrator 3i/0-5i D

Среден нирец

A004 Tachybaptus ruficollis 9i/1-18i D

Малък гмурец

A155 Scolopax rusticola P D

Горски бекас

A459 Larus cachinnans P P D

Жълтокрака чайка

A162 Tringa totanus 2i/0-3i D

Малък червеноног водобегач

A158 Numenius phaeopus 2i/0-3i D

Малък свирец

A058 Netta rufina 1i/0-2i D

Червеноклюна потапница

A099 Falco subbuteo 0-1p P C A C B

Орко

A249 Riparia riparia 125p C A C C

A070 Mergus merganser 4i/0-7i D

Голям нирец

A048 Tadorna tadorna P P D

Бял ангъч

BG0002095Горни Дъбник-Телиш НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

3.3 Други значими растителни и животински видове

4. ОПИСАНИЕ НА ОБЕКТА

4.1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЕКТА

Баланс на Територията по Начин на Трайно Ползване

Баланс на Територията по Вид на Собствеността

Описание на всички други значими растителни и животински видове, когато те са свързани с

природозащитата и управлението на обекта. Министерство на Околната Среда и Водите

Такс.група – таксономичната група на съответния вид е отбелязяна съгласно следната номенклатура:

B – птици; M – бозайници; A – земноводни; R – влечуги; F – риби; I – безгръбначни; P – растения.

Име – наименование на видовете.

Местна популация – посочени са данни за типичния максимален размер на популацията, числеността

е описана съгласно обяснтелните бележки в раздел 3.2.

Мотивация – посочена е мотивацията за включването на всеки вид, като са използвани следните

категории: A) Национална Червена книга; B) ендемичен вид; C) международни конвенции (вкл.

Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие); D) други причини.

Такс.група ИМЕ (на български) Местна Популация Мотивация

ИМЕ (на латински)

B Полска чучулига 10p C

Alauda arvensis

B Пъдпъдък 2p C

Coturnix coturnix

B Селска лястовица P C

Hirundo rustica

B Жълта стърчиопашка P C

Motacilla flava

B Торбогнезден синигер P C

Remiz pendulinus

Класове Земно покритие % Покритие

Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) 40

Тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите, мочурища 0

Храстови съобщества 2

Сухи тревни съобщества, степи 8

Влажни ливади, мезофилни ливади 0

Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар) 39

Друга орна земя 3

Широколистни листопадни гори 3

Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овошки, лозя, крайпътни дървета) 2

Скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници 0

Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти) 3

Последващият баланс на територията на обекта по начин на трайно ползване, вид на собствеността и

вид на територията са направени съгласно Карта на Възстановената Собственост, по актуална

информация към 06/2005,източник Министерство на Земеделието и Горите.

Горни Дъбник – Телиш обхваща водните площи на двата едноименни язовира и няколко рибарника, заедно с

прилежащите им територии в землищата на селата Горни Дъбник и Телиш в Северна България, на югозапад от град

Плевен. Язовирите са разположени на приток на река Вит непосредствено до главен път Е83, свързващ Луковит и

Плевен. Прилежащите територии включват и непосредствено разположените до водните тела заливни терени, заети от

съобщества на водолюбиви едногодишни видове растения и масиви от тръстика /Phragmites australis/ и

широколистен папур /Typha angustifolia/, земеделски земи, пасища, храсти, групи от дървета и малки горички.

Разликите в характеристиките на водните басейни обуславят наличието на различни типове екологични ниши,

обитание на голям брой водни и свързани с водата видове.

В района на Горни Дъбник – Телиш са установени 75 вида птици, от които са 34 вида са вписани в Червената книга

на България, От срещащите се видове 41 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International,

2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 3 вида, а като застрашени в Европа съответно в

категория SPEC2 - 10 вида, в SPEC3 - 28 вида. Язовирите са от световно значение за малкия корморан Phalacrocorax

pygmeus/ и голямата бяла чапла /Egretta alba/, които се концентрират тук в големи количества през зимата.

Черногушият гмуркач /Gavia arctica/, малкият нирец /Mergus albellus/ и пойния лебед /Cygnus cygnus/ редовно

зимуват в района. На територията на комплекса е разположена смесена чаплово-корморанова колония. Той е едно от

най-важнте места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на гнездящите нощна чапла /Nycticorax

nycticorax/ и малка бяла чапла /Egretta garzetta/. Малкият воден бик /Ixobrychus minutus/ също гнезди в района в

сравнително голяма численост.

Язовирите Горни Дъбник и Телиш са разположени в близост до селища и район, където се осъществяват интензивни

човешки дейности. Достъпът е неограничен. Мястото е чувствително към всички човешки дейности, причиняващи

безпокойство, особено навлизането с лодки в язовира преди изгрев слънце, когато птиците нощуват на вода. Другият

проблем е бракониерството на защитени видове, извън разрешените ловни дни и лова с непозволени средства.

Язовирът се ползва активно за риболов. Внасянето на неприсъщи видове в язовира води до промяна на хранителната

база на птиците. Земеделските дейности около язовира и по-специално използването на пестициди и изкуствени

торове оказва отрицателно влияние върху качеството на водите. Поради използването на язовирите за напояване,

съществува заплаха от временното им пресушаване.

Мястото не е защитено по националното природозащитно законодателство. През 2005 година е обявено от BirdLife

International за Орнитологично важно място.

БДЗП/Бърдлайф България. 2005. Национална банка за орнитологична информация 1998 – 2005. Българско

дружество за защита на птиците;Ботев, Б., Ц. Пешев, (ред.). 1985. Червена книга на Република България. Т.2:

Животни. София. БАН;Инструкция за оценка на защитени зони по чл. 7 ал.3 във връзка с чл.6 ал.1 т. 3 и 4 от

Закона за биологичното разнообразие, включващи местообитания на видове птици;Костадинова, И., С. Дерелиев,

2001. Среднозимно преброяване на водолюбивите птици в България за периода 1997-2001. Природозащитна

поредица на БДЗП №3. БДЗП. София.;Костадинова, И., М. Михайлов, (съст.) 2002. Наръчник за НАТУРА 2000 в

България. БДЗП, Природозащитна поредица. Книга 5. БДЗП, София, 80с.;Kostadinova, I. 2005. Application of C

criteria for Identification of Important Bird Areas of European Union importance in Bulgaria. Preliminarily implementation

and analysis of the gaps. – In: Petrova, A. (ed.), Current state of Bulgarian biodiversity – problems and perspectives. Pp.

533-548. Bulgarian Bioplatform, SofiaНиколов, Хр., С. Марин, А. Даракчиев. 1999. Малкият корморан в България.

Разпространение, численост и заплахи. – Науч. тр. Плов. унив., Анималия, 35, 6, 67-81.;Петков, Н. 1997а.

Качулата потапница (Aythya fuligula). – За птиците, 2 (есен/зима), 13.;Шурулинков, П., Р. Цонев, Б. Николов, Г.

Стоянов, Л. Асенов. 2005. Птиците на Средна Дунавска равнина. София, 120 с.;Янков, П. 2002.(ред.). Световно

застрашени видове птици в България. Национални планове за действие за опазването им. Част 1. БДЗП-МОСВ,

Природозащитна поредица, Кн. 4, София: 204-219.;BirdLife International. 2000. Threatened birds of the world.

Barcelona and Cambridge, UK: Lynx Edicions and BirdLife International, 695pp.Birdlife International. 2004. Birds in

Europe: Population estimates, trends and conservation status. Cambridge, UK: Birdlife International (Birdlife Conservation

Series No. 12).373pp.;BSPB/BirdLife International. 2005. World Bird Database – Important Birds Areas.Bulgaria.

Cambridge. (unpublished);Iankov, P., N. Petkov, A. Kovachev, D. Plachiisky. (in print). Pygmy Cormorant in Bulgaria

2001/2002. Final Report.Osieck, E. 2000 Filling in the requirements of the EU Birds Directive: Lessons from the

‘Dutch Case’“. In: European IBA Workshop. 29 March - 2 April 2000, Brussels, Belgium. Proceedings. BirdLife

International, 86-99;Waliczky, Z. 2000 “Important Bird Areas of European Union Importance: explanation of the EU Министерство на Околната Среда и Водите

Criteria applied in IBA 2000“ In: European IBA Workshop. 29 March - 2 April 2000, Brussels, Belgium. Proceedings. Министерство на Околната Среда и Водите

BirdLife International, 12-16

ОВМ Друго междунардно значение = 100.00

100 Култивация A 0 50

140 Паша B 0 10

210 Професионален риболов A - 50

220 Развлекателен риболов A 0 50

230 Лов A - 80

400 Урбанизирани райони, обитавани от човека области B 0 20

421 Изхвърляне на битови отпадъци B - 20

608 Къмпинг и каравани C 0 10

701 Замърсяване на водите C - 50

810 Дренаж B - 6

840 Наводняване A + 50

910 Затлачване B - 50

160 Обща управление на горите B - 10

100 Култивация A 0

110 Използване на пестициди B -

400 Урбанизирани райони, обитавани от човека области B 0

502 Пътища, автомобилни пътища C 0

503 Железопътни линии C 0

160 Обща управление на горите C -

Интензивност: А - висока; B - средна; C - ниска

Въздействие: + положително; - отрицателно; 0 - неутрално

% - процентно покритие спрямо общата площ на Натура 2000 зоната

ВЕДОМСТВО, ОТГОВАРЯЩО ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ОБЕКТА

РИОСВ Плевен, ул. "Александър Стамболийски" №1, П.К. 35, гр. Плевен 5800, тел. 064 804030, факс 064

806951;Басейнова дирекция Дунавски басейн, ул. Васил Левски №1, ет.16, П.К. 1237; 5800 Плевен

BG0002095Горни Дъбник-Телиш НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

УПРАВЛЕНИЕ И ПЛАНОВЕ ЗА ОБЕКТА

Бележка: Режимите, които е необходимо да бъдат прилагани с цел дългосрочното запазване на благоприятния

консервационен статус на хабитатите в никакъв случай не се ограничават до изброените тук. Изброените

режими отразяват единствено нивото на познанието към момента на попълване на формуляра.

1 100000 Universal Transverse Mercator 35N Границите на близко разположените други

защитени зони за опазване на дивите птици

са изобразени на стандартната карта към

документацията по чл. 8 от Закона за

биологичното разнообразие, докато тези на

близко разположените и/или припокриващи

зоната защитени зони за опазване на

природните местообитания и на дивата

флора и фауна не са показани.

Границите на зоната са налични в цифров

вид - ESRI Shape, DWG и DXF формати,

проекционни координатни системи WGS

1984, UTM, зона35N и 1970 г., както и под

формата на координатни регистри в

проекция 1970 г.