Научна конференция „Достъп без граници”, астел, 27 – 28 април 2010 регулирането на съдържанието в интернет доц д-р Валентин Ценов, нбу



Дата02.03.2017
Размер215.59 Kb.
Научна конференция „Достъп без граници”, АСТЕЛ, 27 – 28 април 2010

РЕГУЛИРАНЕТО НА СЪДЪРЖАНИЕТО В ИНТЕРНЕТ

доц. д-р Валентин Ценов, НБУ

В България Интернет не се регулира и не подлежи на лицензиране. Първата публична дискусия относно регулирането на Интернет възникна през 1998 година, между тогавашният Комитет по пощи и далекосъобщения с председател Антони Славински и Интернет общество представлявано от Вени Марковски и беше свързан с формата на разрешителния режим за навлизане на Интернет пазара (индивидуална лицензия, регистрация по обща лицензия, свободен режим).

Сега задачата е друга и е свързана с необходимостта и ако е необходима такава, с възможностите за регулиране на съдържанието в Интернет и на доставчиците на услуги относно съдържанието. Темата е продиктувана от нарастващия дебат относно това, дали съществуващите механизми за контрол върху Интернет съдържанието, адекватно отговаря на загрижеността на потребителите и какво се случва, когато силното регулиране на излъчването на радио и телевизия се сблъсква с почти нерегулирания свят на Интернет.

Същността на проблема



Интернет вече е отворен за всички

В първоначалната си форма, използването на Интернет се ограничава до американски военен обект, предназначен да осигури военните да продължават да съществуват, дори и съветски военни ракети да поразят определени географски места в мрежата. След създаването си като мрежа за американската армия Интернет, както сега се нарича, еволюира в мрежа на американската академична общност, като се започне с университети, а след това се разпространява навън. Тогава вероятно е имало някои правила за използване на Интернет, преди да стане "публичен", но със сигурност не е имало официално регулиране нито е имало нужда от такова. Развитието следва с News групите, където се намира повече детска порнография и chat rooms, където децата са най-уязвими от педофили, появата на World Wide Web и ARAPnet в посока към Интернет.

Годината, през която Интернет влиза в обществен дебат е 1993, когато броят на потребителите се удвоява. Сега Интернет потребители има във всяка страна и във всяка възрастова група по всяко време на деня или през нощта. Тези обстоятелства налагат необходимостта от обсъждане на процедури за борба със съмнителното съдържание и на механизми за контрол от страна на крайния потребител с достъп до мрежата.

Налице е престъпна дейност и незаконно съдържание в Интернет

Интернет е мощен стимул за разпространяване на информация и извършване на търговия, но както всички други човешки усилия, някои хора го използват за широк спектър от престъпна дейност, голяма част от която е незаконна.

Формите на престъпна дейност са многобройни: пиратство и копиране на творчески продукти, измами с кредитни карти (подвеждане на потребителите, разкриването на пароли или друга поверителна информацията, необходима за достъп до техните сметки), промишлен шпионаж, изпиране на пари чрез използването на он-лайн търговия и банковото дело, финансови измами, незаконната търговия с фалшифициране на известни марки, помощ за самоубийство, проституция, някои форми на хазарт, употреба на наркотици, хакерски атаки (изпращане на хиляди заявки към даден сайт или безбройни съобщения към определен сървър,), промяна на съдържанието на чужд сайт, пренасочване на сайт на друго място, вируси за умишлено объркване или щети, продажба на нерегламентирани лекарства, клевета, проследяване на електронна поща с цел заплаха или обидни съобщения, инструкции за бомби, кибер тероризъм.

При това неоспоримо положение, обществото би трябвало да има право да се защитава чрез прилагане на наказателното право по отношение на посочените on-line дейности, както това се прави при off-line явленията, но ако това настъпи би означавало, според някои, регулиране на Интернет.


Интернет пиратството
Особено внимание заслужава Интернет пиратството. То засяга основно музикалната, кино и телевизионна индустрия, както и съдържанието на платени видео сайтове. Тяхната продукция бива най-често незаконно сваляна чрез специален софтуер, базиран на т.нар. P2P технология за обмен на творчески материали между потребителите, като по този начин се избягва полагащото се заплащане.
Според френската консултантска група ТЕРА, само европейската музикална, филмова, телевизионна и софтуерна индустрия през 2008 г. е загубила 10 млрд. евро и 186 хиляди работни места вследствие от он-лайн пиратството. От безконтролното "дърпане" на файлове най-много губят музиканти, актьори и продуценти.

ОИСР оценява, че нарушенията на интелектуалната собственост, които се търгуват международно (като се изключи продукцията и потреблението вътре в страните) се равнява на над 150 милиарда евро на година.

Съществува обаче мнение, че авторското право може да бъде както двигател, така и пречка пред свободата на изразяване. То е нужно за запазване на творческия потенциал и за защита на икономическите интереси на носителите на права. От друга страна, чрез ограничаване на достъпа до съдържание и информация, авторското право може да има негативно въздействие върху свободата на изразяване, образование и развитие.

Съвсем обосновано е очакването, че ако не се приеме подготвяното от две години международното Споразумение за борба с Интернет-пиратството, с по-високата скорост на пренос и по-широкото разпространение на Интернет ще засили и пиратството


Налице е вредно съдържание в Интернет

Като вредно се определя "Съдържание, чието създаване или гледане на които предполага или има вероятност да доведе до реални физически или възможни психологически увреждания". Примери за материали, които може да бъдат "уловени" от такова определение са подбуждане към расова или етническа омраза, актове на насилие и насърчаване на анорексия, булимия или самоубийство. Основният проблем тук обаче е детската порнография и сексуалната покана за деца. Дори уеб-сайтовете и дискусионните групи с участието на детска порнография да са малка част, все пак такива материали съществуват. В повечето случаи в производството на материалите участват деца, което е злоупотреба с тези деца. В много случаи потребителите на такива материали се интересуват от удоволствия, които също са свързани със злоупотребата с деца.

Що се отнася до сексуална покана, в много групи занимаващи се с благоденствието на децата има педофили, които използват мрежата за осъществяване на контакт и организиране на срещи с малолетни, което поражда безпокойство, което е различно от това за свободата на словото. В повечето страни, самото притежание на детска порнография е престъпление, независимо дали това дали се случва off-line или on-line.

Налице е обидно съдържание в Интернет

След като има незаконно и вредно съдържание трябва да се помисли за материали, които са обидни, а понякога грубо обидни за някои потребители на Интернет. “Това е съдържанието, до което някои потребители предпочитат да нямат достъп или биха предпочели техните деца да нямат достъп”.

Сега определянето на съдържанието е субективно и отразява ценностите на потребителя, който трябва да упражнява някаква отговорност за контролиране на достъпа. Решението на религиозно домакинство вероятно ще бъде различно от това на едно светско домакинство. Решението на семейство с деца, вероятно ще бъде различен от това без деца. Решението на това, което може е достъпно за гледане за 12 годишни, може да бъде различно от това за 8 годишни.

Има огромно количество от всякакъв вид порнография в Интернет. Много деца он-лайн попадат на уеб-сайтове, които предизвикват неразположение или неудобно у тях. Също така има някои сайтове, които разпространяват екстремистки възгледи (политически, отричане на холокоста, религиозни култове, ислямска агресивност, борба с хомосексуалността, против абортите, насърчаване на такива хранителни разстройства като анорексия и булимия. срещу използването на животни за научни тестване, производство на оръжия, помощ да самоубийство, шок сайтове), често с расистки характер. Докато едно свободно общество би трябвало да позволи достъп до такъв вид материал, много потребители на интернет - особено родителите, учителите и тези, които отговарят за децата - ще искат да поставят някои ограничения за достъп до такива материали.



Други проблеми в мрежата
Другите проблеми в мрежата са свързани с онлайн хазарт и недобросъвестни оператори, плагиатство, недобронамерени връзки, нежелана електронна поща и търговски съобщения (спам).

Аргументи против регулирането на Интернет

Много хора твърдят, че би било погрешно да се направи опит за регулиране на интернет и изтъкват предварително следните аргументи:



Свобода на словото трябва да бъде абсолютно право

Твърди се, че всяка система за контрол върху съдържанието на интернет представлява нарушение на правото на индивида на свобода на изразяване на мнение и че това право е абсолютна и не може да бъде квалифицирано без непоправими щети на гражданската свобода в едно свободно общество.

Интернет е създаден като съвсем различен вид мрежа за да бъде "свободно” пространство. Този аргумент по същество препраща към произхода на мрежата, когато е била използвана за първи път като отворена мрежа от военните, а след това от учени и е предназначена да гарантира, че комуникацията между хора, които до голяма степен познават и имат доверие помежду си винаги отдават голямо значение на свободата на словото.

Произходът на Интернет е такъв, че да прегърне и насърчава нов дух на свобода, откритост и експериментиране и че тези ценности трябва да остане неделима черта на Интернет.



Използването на Интернет се различава от това на другите мрежи

Твърди се, че не е необходимо да се регулира използването на Интернет, тъй като то е доста различно от другите комуникационни мрежи. Тук се има предвид, че радиото и телевизията се вкарва в милиони домове едновременно (Push технология), Интернет е интерактивна среда и се нуждае от определен потребител да търсят активно даден сайт или издърпване (Pulling технология).

Интернет не просто "дърпа", а дава “тласък” на съобщителната мрежа. Този аргумент имплицитно приема, че е приемливо и дори необходимо да се регулира съдържанието, което се "качва" на потребителите, както традиционните радио и телевизионно разпръскване, но предполага, че не е необходимо да се регулира или неподходящо да се регулира съдържание, което потребителят "издърпва" чрез сърфиране или търсене в мрежата.

Интернет не може да бъде регулиран защото е глобален

За разлика от доста други мрежи, Интернет е огромна, нараства бързо и при тези обстоятелства просто не е възможно да се регулира. Интернет е глобална мрежа. Почти всяко регулиране на съдържание се основава на националните закони и конвенции, а мрежата е световен феномен, така че всяко регулиране на съдържанието в Интернет не може да бъде ефективно.

Интернет е технически сложна и развиваща се мрежа, която никога не може да бъдат регулирана. Ефективно Уеб става само едно от средствата за масово осведомяване в средата на 1990-те и оттогава развитието - като Гугъл и блоговете - е толкова бързо, че дава основание да се твърди, че всеки опит да се регулира средата е обречен.

Родители и учители, а не регулаторни органи, трябва да защитават децата

Твърди се, че родители и учители, а не регулаторни органи трябва да защитават децата. Не е работа на държавата, директно или чрез регулатори, да контролира или да ограничава съдържанието в Интернет. Ако децата се нуждаят от защита това са тези, които отговарят за тях в момента - родители, учители, настойници, ръководители и те трябва да контролира това, до което имат достъп децата в Интернет.



Техниките за регулиране са несъвършени

Твърди се, че техниката и процедурите на рейтинг, етикиране и филтриращ софтуер не са прецизни и затова те често изключват достъп до сайтове, които би било правилно и дори изгодно да се видят, като например тези със “секс” и такива за “сексуално образование”. Всяка форма на регулиране е несъвършено. Този аргумент се основава и на опита, като например при блокиране на съдържание от агресивни материали, остава блокиран и учебен материал.

Твърди се, че процедурите "нотифициране и отстраняване", които са функция на регулиране на Интернет във все по-голям брой страни, са по-рестриктивни и може да доведе до това, че доставчиците на услуги да "играят безопасно” и без съдържание, което очевидно е наказателно, но просто е обидно за определена част от потребителите.

Нови услуги срещу регулирането

Вече не сме далеч от онова положение, когато вашият IP адрес се явява нещо като електронен паспорт, и дори вече има услуги, които предлагат на човек втори IP адрес, за да може да избегне някои географски-обусловени ограничения в Интернет (така нареченото анонимно уеб-сърфиране).


Аргументи за регулирането на Интернет

Когато става дума за регламентирането на Интернет, обществени сдружения, защитаващи гражданските свободи, с право повдигат въпроса за свободата на словото. Но няма обстоятелства, при които изображения на сексуална злоупотреба с деца могат да бъдат тълкувани като легитимен израз на мнение. Тези унизителни действия спрямо деца са несъмнено нарушение на техните основни права и по тази причина именно Европа е длъжна да направи всичко възможно, за да ги защити.

Наред с твърденията против регулирането, съществуват и силни аргументи в полза на някаква форма на регулация на Интернет, включително следните:

Интернет не е различен от другите мрежи

Интернет е просто още една съобщителна мрежа. Интернет в някакъв смисъл не е друга мрежа, а в резултат на конвергенцията по същество става Мрежата. Ако се регулира радиото, телевизионните и далекосъобщителните мрежи, защо не можем да регулираме Мрежата? Така че, ако ние не регулираме Net at all, с течение на времето ние ще се откажем от идеята за регулирането на съдържанието.



Интернет е средство за масова информация

Интернет има потребители във всяка страна. Интернет вече коренно се различна от дните преди появата на Уеб и масовото използване на средата. Това потвърждава, че произходът на дейностите в интернет са философия на свободно изразяване и показва, че макар потребителска база и обхвата на дейността да са различни, това е масова информация и е необходимо регулиране, както и при другите медии.

В действителност, разликата в работата на Интернет в сравнение с другите мрежи за масово използване е по-скоро аргумент за някакво регулиране, а не е аргумент срещу даден регламент. В радиото и телевизията има ограничения, за размера на секса и насилието (например), именно защото са средствата за масова информация. От друга страна, всеки, навсякъде по всяко време може да получи достъп до уеб сайт, включително и деца, което е белег за масовост. Сега милиарди потребителите имат достъп до няколко десетки милиарди сайтове и при тези обстоятелства има дейности, които изискват някаква форма на регулация на съдържанието.

В Интернет има проблемно съдържание

Съществува широк спектър от проблемно съдържание в Интернет. Наличие на незаконно съдържание, като например злоупотреба с изображения на деца, вредно съдържание, като например съвети за самоубийство и обидно съдържание като порнография. Там е и престъпната дейност в Интернет. Почти всяка престъпна дейност в реалния свят има своя онлайн аналог. Аргументът, че не може да се регулират тези различни форми на проблемно съдържание по един и същи начин не може просто го игнорира проблема



Мнението на потребителите

Най-много потребителите искат някаква форма на регулация и контрол. Проучванията Оксфордският Интернет институт (OxIS), публикувани през 2005 г. показва някои характерни признаци за това. Когато попитали дали правителствата трябва да регулират интернет, 29% са казали, че трябва. На въпроса кой трябва да бъде отговорен за ограничаване на съдържанието за децата, 95% заявяват, че това са родителите, 75% заявяват интернет доставчиците и 46% заявяват правителството.

В най-леката си форма потребителите са против комерсиализацията и отразява възмущението, че "нашият" Интернет е "поет" от нечестиви корпорации. Разбира се, реалност е, че огромната част от инфраструктурата на Интернет вече е собственост и се управлява от частни предприятия и има експлозивно търсене на електронна търговия и услуги.

Различно регулиране на съдържанието в интернет, радио и телевизия

Определянето на приемлива област за регулиране на съдържанието в Интернет поставя въпроса защо излъчено съдържание се регулира по различен начин.

Всъщност защо се регулира радиото и телевизията за всички? Изтъкват се три исторически причини:


  1. Радиото и телевизия използват ограничен ресурс, оскъден спектър. В замяна на безплатен или "евтин" спектър се очаква излъчването да отговарят на определени задължения за обществена радио-телевизионна услуга. Това изискване е дало основанието регулаторните органи да упражняват доста силен контрол върху съдържанието.

С развитието на технологиите обаче, излъчването все повече не се извършва с помощта оскъден спектър, а се използват сателитни, кабелни или телефонни линии с технологии като ADSL.

  1. Радио и телевизия са били наблюдавани като специален социален ефект, защото много хора слушат или гледат една и съща програма в същото време.

В сегашно време обаче, все повече се използват мулти-телевизионни канали и устройства, при което всяко предаване вероятно се гледа едновременно от сравнително малка част от населението.

  1. Радиото и телевизията на входа за разпространение използват технология “избутване” (push) за излъчване върху зрителите с малко възможности за контрол след като те включат приемника.

Но все повече зрители на изхода “дърпат” (pulling) материали чрез използването на видеорекордери, видео по заявка, близко видео по заявка и така нататък.

От посоченото се вижда, че историческите причини за регулиране на излъчването по традиционните начини бързо намаляват. При тези обстоятелства може да се твърди, че и излъчването не трябва да бъде регулирано много по-различно от това на Интернет.


Ето защо регулирането на излъчване може да се съсредоточи върху незаконното и вредното съдържание, оставяйки обидното съдържание основно зрителите да блокират, ако мислят, че е неподходящо за техните семейства. Такова разбиране може да предложи сближаване на регулирането на радио-телевизия и интернет по модел, при който, в сравнение със сегашната ситуация, да има по-малко регулиране за излъчване и малко повече регулиране за Интернет.

Два въпроса са от ключово значение тук:



  • Това не може да се направи веднага. Потребителите имат силни очаквания и разчитат на регулирано излъчване и тези очаквания ще трябва да се управляват чрез някакъв преходен процес.

  • Ние не можем просто да се откажем от по-регулирано излъчване без овластените зрители да направят информиран избор чрез осигуряването на подходящи инструменти и по-добра медийната грамотност.

Форми на регулиране

Ако се приеме, че е погрешно или неподходящо всеки да има достъп до всичко, все едно дали е незаконно или обидно в най-широкия смисъл, тогава трябва да се помисли за това как да се регулира в Интернет.

В основата има пет основни подходи, на които различните страни дават различни акценти.

1. Конституционен подход

Този подход прави Конституцията на всяка страна определящ фактор за това какво е "приемливо" в Интернет.



2. Подходът на държавния контрол

Този подход е приет от правителствата, които вярват, че имат право и дори отговорност да се намесват пряко чрез технически средства за контрол върху съдържанието, което може да бъде достъпно за гражданите. Класически случай е всички доставчици на интернет услуги в страната да минават през централния възел, където се блокират материали с порнография, религиозни причини за престъпление, и уеб сайтове съдържащи информация за направа на бомби. В други всички интернет кафенета са задължени да водят регистър на посетените обектите, с цел предотвратяване на достъпа до сайтове с участието на порнография, хазарт и тези, които “вредят на национално обединение, суверенитета и териториалната цялост".

3. Законодателен подход

Този подход прави специфична част от новото законодателство определящ фактор за това какво е "приемливо" в Интернет. Това е класически подход в Австралия, където допълнението за широколентовите услуги в съответния закон урежда онлайн съдържанието. Този закон изисква доставчиците на Интернет услуги да забраняват достъпа или да премахват определени материали от техните уеб сайтове.



4. Подход за саморегулиране

Този подход се основава на доброволни инициативи от страна на доставчиците на Интернет услуги (ISP). Класически това е подходът във Великобритания, където няма писана конституция и съответен закон. Вместо това през 1996 г. ISP сектора учредява фондация, която работи по “notice and take down” предупредителна процедура.



5. Рейтинг и филтриране

Рейтинг оценката и филтрирането вървят заедно като система за контрол и за подбор въз основа на лични желанията на крайния потребител. Интернет потребители, особено родители и учители, могат да използват филтриращ софтуер, който самостоятелно или в съчетание с класация на сайтове може да ограничи достъпа към определени части на Интернет.



Рейтингът (етикетиране) включва оценка на съдържанието на уеб сайт от гледна точка на степента на поява на определени характеристики, особено такива фактори като насилие, голота, секс, нецензурен език, възрастова група, хазарт, нетолерантност. Системата вгражда електронни етикети в текст или изображение, така че съдържанието им се проверяват по електронен път и се контролира от компютъра, преди да ги показва.

Филтрирането включва ограничаване на материали, които могат да се изтеглят от даден компютър в определен срок, в съответствие с потребителски избор въз основа на класация на уеб сайтове и използването на настройките на браузъра или филтриращ софтуер. Internet Explorer има вградени в съдържанието рейтинг съоръжения. Освен това много от доставчиците на интернет услуги предлагат функции за родителски контрол или уеб-филтриране. Освен това няколко от най-големите търсачки, могат да се настройват така, че да не търсят или блокират достъпа до различни видове материали. Те имат "позволен" списък от сайтове, така че потребителите имат само достъп до сайтове разрешени от системата. Филтрите могат да се разполагат на отделно PC или в сървъра на доставчика на Интернет услуги (ISP).

Възраженията срещу този подход е, че това форма на цензура, тъй като тя отказва достъпа до определени материали за някои хора. Цензурата обаче включва постоянен отказ на достъп до хора, които имат законно право и лично желание да я ползват. Същественото тук е да се подчертае, че рейтингът и филтрирането предоставят личен избор на крайните потребители за ограничаване на съдържанието или контрол на достъпа. В случай на рейтинг и филтриране няма възрастен, който желае и му е отказан достъп до всички материали.

В редица позиции относно подходите, преобладава предпочитанието за съвместно регулиране от браншови организации с правителствена подкрепа плюс, в случай на децата в Интернет, подходящо използване на филтриращ софтуер, подкрепен от надзора на възрастен и информиране на обществеността. Също така се смята, че е налице значителен потенциал за решаване на някои проблеми на съдържанието в Интернет и по-специално нарушение на авторските права.

Отговорността на доставчиците на Интернет услуги

Често при обсъждането на Интернет регулирането възниква проблемът с отговорността на доставчиците на интернет услуги. Важно е да се разбере до каква степен те трябва да носят отговорност за детската порнография в мрежата или за материали, които са в нарушение на авторските права например.

Едното виждане е, че Интернет доставчиците не трябва да носят отговорност. Според тази гледна точка, интернет доставчици са просто превозвачи като пощенските и телекомуникационните оператори и затова не трябва да имат отговорност за материалите, които те носят. Разликата е само в това, че писмото или телефонното обаждане е лично съобщение, докато уеб сайтовете са достъпни за милиарди потребители в световен мащаб.

Другото виждане е, че за интернет доставчиците трябва да има строга отговорност. Според тази гледна точка, Интернет доставчици са издатели, както вестниците, списанията или радио-и телевизионните оператори и трябва да носят пълна отговорност за всякакви материали, които са на разположение, или в смисъл публикувани. В същото време, броят на уеб сайтове и блогове, както и честотата, с която се качват нови материал означава, че Интернет доставчиците няма начин да знаят подробно съдържанието на всички материали и услуги, на които са домакини, както и да приложат процедури за проверка на съдържанието, преди то да стане достъпно. Например, You Tube има повече от 20 часа видео качвания на всяка минута.

Позицията между тези две мнения смята, че доставчиците на интернет трябва да носят отговорност, само когато са били уведомени за материал със съмнителна законност и не са го отстранили в рамките на разумен период от време след предизвестието.

От две години се подготвя международното Споразумение за борба с Интернет-пиратството. То предполага, че за да избегнат или ограничат своята отговорност, интернет доставчиците нямат друга алтернатива, освен да наблюдават трафика на потребителите си. Пораждат се проблеми свързани с това, че при нормални обстоятелства Интернет посредниците не могат да носят отговорност, когато с техните услуги се злоупотребява от трети страни. Този основен принцип за функционирането на информационното общество е заложен в Директивата за електронната търговия, която не позволява на държавите-членки да изискват от доставчиците да наблюдават потребителите.

Отговорността на Интернет доставчиците се изпитва и в съдилища. Има съдебни постановления свързани с отговорността на доставчиците. Типични примери:



  • В Белгия през 2007 относно задължение за филтриране и блокиране на незаконен обмен на материали с авторски права чрез P2P мрежа за споделяне на файлове;

  • В Италия – срещу трима от Google, виновни за качване в Google Video на кадри за тормоз на младежки със синдрома на Даун, при което става ясно, че Google е отговорен за всяко съдържание, което се появява на негов сайт. В случая Google е свалил дадения материал, но съдът е счел, че не е действал незабавно, а процедурите за разглеждане на проблемни материали са недостатъчни.

Друг основен въпрос около отговорността е за това, коя юрисдикция е подходяща за среда като Интернет. В общи линии е прието становището, че това е съответният орган на страната, в която географски е разположен сървъра. Политическият проблем тук е, че в момента по-голямата част от уеб сайтове се хостват в САЩ, където на Първата поправка към Конституцията на САЩ предоставя по-голяма защита на свободата от много други страни.

На фона на това, има някои правни усилия за прилагане на законодателството на една държава за материал хостван в друга:



  • През май 2000 г., Yahoo! е осъден от френски съд след иск, предявен съвместно от LICRA (Международната лига за борба с расизма и антисемитизма) и UEJF (френска еврейска организация студенти). Установено е, че американската компания е нарушила френското законодателство, което забранява продажбата на нацистки сувенири, защото тя разрешава френски потребители на Интернет достъп до американския сайт на компанията. По късно Yahoo! “доброволно” е съобщила за решението си да не разрешава такава продажба;

  • Подобен случай има и в Германия, където съд заключава, че немския закон се прилага дори за чужденци, които поставят Интернет съдържание в други страни.

В бъдеще този въпрос за географската компетентност може да стане още по-сложено, ако сървърите се намират на борда на кораби, самолети или сателити, където националното законодателство не се прилага.

Международен преглед

Според скорошно проучване на BBC, в глобален мащаб е налице вълна от опити за държавно цензуриране на Интернет пространството. В 25 от общо 41 проучвани страни са налице свидетелства, че се филтрира определено съдържание. Голям брой европейски страни и САЩ не са били включени в тестовете за оценка на филтрирането, защото там по-скоро частният сектор налага цензура, отколкото държавата. Само въпрос на време киберпространството да започне да се регулира по същия начин, по който се регулира и реалното пространство.



Германия

Законопроект за блокиране на уеб сайтове, които съдържат детска порнография. Това е първият в историята на Германия, подписан от президента Хорст Кьолер през месец февруари 2010 година след масови протести от Интернет потребителите. Законът ще използва “черен списък” на достъп до определени сайтове. Списъкът съдържа около 1500 сайта с около 450 000 посещения на ден. Федералната служба за наказателно разследване определя дали сайтовете трябва да бъдат блокирани. Най-търсена детска порнография е между 11 ч. и 13 ч. в делничните дни, през които се обновяват списъците. Списъците ще бъдат изпратени до доставчиците на Интернет услуги, които ще бъдат отговорни за блокиране на съдържанието.

Критиците казват, че законът заплашва свободата на интернет, че е срещу свобода на словото, че не е ефективен и може да се използва за цензура на почти всичко. Страх е, че в списъка, след учредяването му могат да бъдат използвани за цензура други сайтове. Противниците твърдят също, че блокирането уеб сайтове е неефективно срещу детската порнография, която се разпространява чрез електронна поща и чатрумове, които са много по-трудни за полицията. Най-търсена детска порнография е между 11 ч. и 13 ч. в делничните дни, през които обновявани списъците.


Франция


Долната камара на френския парламент през февруари 2010 година одобри законопроект, който ще позволи на държавата безпрецедентен контрол върху Интернет. Въпреки, че правителството казва, че ще се подобри сигурността на обикновените граждани, активисти за граждански права предупреждават за "ново равнище" на цензура и наблюдение. За членове на френската администрация това е закон срещу цифровата престъпност. Списъкът на забранените уеб сайтове, ще бъдат предоставени от МВР. Този подход е много подобен на немския закон.

Съгласно новото законодателство, полицията и силите за сигурност ще бъде в състояние да използват нелегално инсталиран софтуер, познат в жаргон като "троянски кон" за шпиониране на лични компютри. Отдалечен достъп до лични компютри може да стане възможно само под контрола на съдия. Новото законодателство е просто следващата стъпка в регулирането на използването на интернет във Франция.

Според активисти за граждански права това е “сериозна заплаха” срещу неутралността на Интернет.

Италия

Нов закон в Италия ще осигурява възможността за налагане на вето за разпространението на видео, съдържащо сцени на секс или насилие. Новият норматив касае сайтове като YouTube на Google. Законът изисква такива сайтове, които редовно качват видео съдържание, да получават лиценз да оперират в Италия.

Компании и организации, сред които са Google, редица телекоми и доставчици, както и медийни регулатори в момента се опитват да намерят начин да променят предложения закон. Според всички тях подобен закон ще накърни свободата на изразяване, ще е изключително трудно да се въведе в практиката и да се наблюдава спазването му и “поставя още една заплаха за свободата на изразяване в Италия“.

Европейска политика

Внесена е проект на Директива на ЕК от 2010 година срещу социалното малтретиране на деца. За предложението има три основни причини:



  • Първата е, че става дума за живота на невинни деца. Зад изображенията в интернет седят истории за злоупотреби с деца по целия свят. Злоупотребата с дете е изключително тежко престъпление.

  • Втората причина: при тази печална действителност днес, с огромно количество достъпни вулгарни изображения при липсата на действие съществува риск гледането на подобни изображения да се превърне в нещо "нормално" - приемливо поведение в съзнанието на онези, които се изкушават да посещават нерегламентирани уебсайтове.

  • Третата причина се състои в това, че е необходим общ европейски подход за редуциране на пропуските и разминаванията, които са неизбежни, когато държавите членки действат независимо една от друга за блокиране на достъпа до сайтове, хоствани в болшинството от случаите в страни извън ЕС.

Комисията предлага да се укрепят редица механизми за блокиране на достъпа до съдържание. Възможен метод е да се насърчават доставчиците на интернет услуги да разработят етични кодекси и насоки за отказ на достъп до определени уеб-сайтове. Друга възможност е да се ускорят процесите, при които компетентните полицейски и съдебни органи могат да блокират определени сайтове. Достъпът ще се блокира само когато е ясно, че на аудиторията се предоставят изображения на противозаконна злоупотреба с деца. Потребителите също ще бъдат уведомявани за причините за отказания достъп, като доставчиците на съдържание ще имат възможността, доколкото това е практически възможно, да оспорват подобни решения.
Публикувани са плановете за
международното споразумение за борба с Интернет пиратството. Целта е да бъде установена международна рамка за националните усилия за по-ефективна борба "с разпространението на фалшификации и пиратство", с акцент върху измамите в Интернет.


Споразумението трябва да намери баланс между гарантирането на това, че отделните хора, които свалят музика от интернет няма да бъдат изключени от достъпа си до широколентов интернет, между това доставчиците да намерят начин за избягване на отговорност, като пак още гарантират целта за по-добра защита на продуктите и идеите на титулярите на авторското право и между намаляването на фалшификациите.
Когато става дума за регламентирането на интернет, обществени сдружения, защитаващи гражданските свободи, с право повдигат въпроса за свободата на словото. Но няма обстоятелства, при които изображения на сексуална злоупотреба с деца могат да бъдат тълкувани като легитимен израз на мнение. Тези унизителни действия спрямо деца са несъмнено нарушение на техните основни права и по тази причина именно Европа е длъжна да направи всичко възможно, за да ги защити.


ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Един опит за обобщение на мненията позволява да се дадат следните препоръки:



  • Интернет не може и не трябва да се регулира като "старите" медии;

  • Все пак то може и трябва да бъде направено, особено във връзка с вредното съдържание;

  • Новите инициативи трябва да бъдат с ниски разходи, практически възможни и насърчавани на доброволни начала от обществени организации, сдружения и участници на пазара;

  • Най-проблемно в Интернет не е незаконното или вредното съдържание, а това, че потребителите трябва да предприемат необходимата отговорни действия за противодействие, след като са били посъветвани от наличните инструменти и техники за наличието на такова съдържание;

  • С течение на времето радио-телевизионното излъчване и Интернет трябва да регулират по различен начин.





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница