Не се попълва



Дата21.01.2018
Размер183.7 Kb.

Учебна документация – Филологически факултет
ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на 31/3/2013


ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Не се попълва

Катедра

<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>


Българска литература и теория на литературата

Професионално направление (на курса)

<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако кур­сът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.


2.1. Филология;

Специалност(и)

<наименование>1


РO-Славянска филология, Български език и руски език, Български език и английски език, Български език и история, Български език и новогръцки език, Български език и китайски език, Български език и испански език, Български език и италиански език, Български език и френски език, Български език и немски език

ЗО – Българска филология, Български език и руски език, Български език и история



ОПИСАНИЕ

1.Наименование на курса

<текст, който съвпада с названието на дисциплината по учебния план>


Стара българска литература

2.Код на курса

<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>


Не се попълва от преподавателя

3.Тип на курса

<задължителен, избираем, факултативен>


Задължителен

4.Равнище на курса (ОКС)

<едно от: ОКС 'професионален бакалавър'; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>


ОКС бакалавър;

5.Година на обучение

<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>


1-ва.

6.Семестър

<номер на семестър, в който се провежда според плана>


2

7.Брой ECTS кредити

<естествено число>


Славянска филология, Български език и руски език, Български език и английски език, Български език и история, Български език и новогръцки език, Български език и китайски език, Български език и испански език, Български език и италиянски език, Български език и френски език, Български език и немски език 5

ЗО – Българска филология 6

ЗО - Български език и руски език, Български език и история 5

8.Име на лектора

<акад. дл. ><н. зв. ><име фамилия>


Доц. д-р Мария Йовчева

9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)

текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина

ще знаят ...


Успешно завършилите обучението по дисциплината „Стара българска литература” ще добият представа за развитието и особеностите на старата българска литература и за нейната роля в изграждането на средновековните литератури на православните славяни.

ще могат ...


Ще формират умения за анализ и интерпретация на художествени текстове и културни феномени от епохата на Средновековието. Ще добият необходимиата компетентност да преподават старобългарска литература в учебните програми за прогимназиалния и гимназиалния курс на обучение в училище.

10.Начин на преподаване

текст (общо описание), напр. аудиторно


Аудиторно

11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове

текст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновре­менни курсове)


Обучението по дисциплината предполага предварителни знания и умения, които са предвидени от ДОИ за завършване на гимназиален курс на обучение (средно образование) и/или за успешно полагане на Държавен зрелостен изпит.

12.Препоръчани избираеми програмни компоненти

текст (общо описание)



13.Съдържание на курса

текст (общо описание)


Тази дисциплина е първата от цикъла дисциплини по история на българската литература от ІХ до ХХ век, които студентите слушат по време на своето следване в образователната степен “бакалавър”. Целта на дисциплината е да даде знания на студентите за най-дългия период – средновековния, в развитието на българската литература (от ІХ до ХVІІІ век). На лекциите и семинарните занятия студентите се запознават със специфичните особености на старобългарската литература, нейните връзки и взаимоотношения с византийската литература и с литературата на другите славянски литератури, както и с най-новите постижения на националната и световната медиевистика.

14.Библиография (основни заглавия)

<списък библиографски източници>

БИБЛИОГРАФИЯ


І. Учебници, христоматии, речници, извори:

Божилов, Ив. Културата на средновековна България. С., 1995.

Ваклинов, Ст. Формиране на старобългарската култура. С., 1970 (на адрес: http://www.promacedonia.org/sv/)

Велчева, Б. Старобългарските ръкописи и техният език. С., 1983

Гюзелев, В. Училища, скриптории, библиотеки и знания в България XIII–XIV век. С., 1985

Динеков, П., К. Куев, Д. Петканова. Христоматия по старобългарска литература. С., 1961; 2 изд. 1967; 3 изд. 1974; 4 изд. 1979

Динеков, П. Стара българска литература. Ч. I. С., 1950; Ч. II. С., 1953Бончев, А. Климент Охридски. Слова и поучения. С.,1970

Българската литература и книжнина през XIII в. С., 1987

Давидов, А., Г. Данчев и др. Житие на Стефан Дечански от Григорий Цамблак. С., 1983

Изследвания по кирилометодиевистика. С., 1985.

Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1 изд. 1908; 2 изд. 1931; 3 изд. 1970 (фототипно). (на адрес: http://www.kroraina.com/NI/

Иванов, Й. Богомилски книги и легенди. С., 1925; 2 изд. 1970 (на адрес: http://www.promacedonia.org/ji/)

Иванов, Й. Старобългарски разкази. С., 1935

Иванова, К. В началото бе книгата. С.,1983

История на българската средновековна литература. Съст. А. Миленова. С., 1-о изд. 2008; 2-о изд. 2009

Йоан Екзарх. Шестоднев. Прев. Н. Кочев. С., 1981; 2 изд. 2000 (на адрес: http://www.promacedonia.org/je/index.html)

Йоан Екзарх Български. Слова. С., 1993

Йонова, М. Белетристиката в системата на старата българска литература. С., 1992

Кирило-Методиевска енциклопедия. Т I. С. 1985; Т. II. С., 1995; Т.III. С.,2003; Т. IV. С.,2003

Климент Охридски. Събрани съчинения. Т. I-III. С., 1970–1977 (под ред. на Хр. Кодов, Ив. Дуйчев, Б. Ангелов)

Куев, К. Иван-Александровият сборник от 1348 г. С., 1981

Куев, К. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. С., 1979; 2 изд., 1986

Милев, Ал. Гръцките жития на Климент Охридски. С., 1966 (на адрес: http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/index.html

Патриарх Евтимий. Съчинения. С., 1990.

Петканова, Д. Хилядолетна литература.С., 1974.

Петканова, Д. Българска средновековна литература. В. Търново, 2001. (4-о разш. изд.)

Русев, П., А. Давидов, Ив. Гълъбов, Г. Данчев. Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак. С., 1971

Свети Климент Охридски. Слова и Служби. С., 2008

Слова на светлината. Творби на старобългарски писатели от епохата на св. Княз Борис, цар Симеон и св. Цар Петър. С., 1995

Станчев, Кр. Поетика на старобългарската литература. С., 1982

Станчев, Кр. Стилистика и жанрове на старобългарската литература. С., 1985; 2 изд. 1996

Стара българска литература. Т. I. Апокрифи. С., 1981 (на адрес: http://www.promacedonia.org/bg_ap/)

Стара българска литература. Т. II. Ораторска проза. С., 1982; Т. III. Исторически съчинения. С., 1983; Т. IV. Житиеписни творби. С., 1986; Т. V. Естествознание. С., 1992

Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Съст. Д. Петканова. С., 1992; 2 доп. изд., В. Търново, 2003

Тържество на словото. Златният век на българската книжнина. С., 1995 (на адрес: http://www.kroraina.com/knigi/zv/.

ІІ. Специализирани изследвания:

Ангелов, Д. Богомилството в България. С., 1961.

Бешевлиев, В. Прабългарски епиграфски паметници. С., 1981 (на адрес: http://www.promacedonia.org/vb/

Божилов, Ив. Цар Симеон Велики (893-927). Златният век на средновековна България. С., 1983

Българската литература и книжнина през XIII в. С., 1987

Велинова, В. Климент Охридски – учителят и творецът. С., 1995.

Велинова, В. Слово за Константин Преславски. С., 1999

Данчев, Г. Страници из историята на Търновската книжовна школа. С., 1983.

Данчев, Г. Владислав Граматик – книжовник и писател. С., 1969

Данчев, Г. Димитър Кантакузин. С., 1979

Динеков, П. Софийски книжовници през ХVІ в. 1. Поп Пейо. С., 1939

Дончева-Панайотова, Н. Киприан – старобългарски и староруски книжовник. С., 1981

Иванова, К. Патриарх Евтимий. С., 1986

Иванова, Кл. Някои моменти от българо-византийските литературни връзки през ХІV в. (Исихазмът и неговото проникване в България). – Старобългaрска литература, 1, 1971 , 209–242

Иванова, К. Житието на Петка Търновска от Патриарх Евтимий (източници и текстологически бележки). – Старобългарска литература, 8, 1980, 13–36.

Иванова, Кл. Похвално слово за Йоан Поливотски от Евтимий Търновски. – Старобългарска литература, 1982, 12, 30–53

Иванова, К. Литературни наблюдения върху две похвални слова от Евтимий Търновски. – Старобългарска литература, 14, 1983, 25–36

Иванова, Кл. Похвално слово за първомъченик Стефан от Григорий Цамблак. – Старобългарска литература, 18, 1985, 93–106

Куев, К. Азбучната молитва в славянските литератури. С., 1974.

Куев, К. Черноризец Храбър. С., 1967.

Куев, К., Г. Петков. Събрани съчинения на Константин Костенечки. Изследвания и текст. С., 1986

Павлова, Р. Петър Черноризец, старобългарски книжовник от X век. С., 1994

Петканова, Д. Апокрифна литература и фолклор. С., 1978

Петканова, Д. Черноризец Храбър. 1 изд. С., 1984; 2 изд. , 2000

Петканова, Д. Константин-Кирил. Денница на славянския род. 1 изд. С., 1983; 2 изд., 1994 (на адрес: http://www.promacedonia.org/dp/index.html)

Петканова, Д. Народното четиво през XVI-XVIII в. С., 1990

Русев, П. Естетика и майсторство на писателите от Евтимиевата книжовна школа. С., 1983

Русев, П., А. Давидов. Григорий Цамблак в Румъния и в старата румънска литература. С., 1966

Станчев, Кр., Г. Попов. Климент Охридски. Живот и дело. С., 1988

Стойкова, А. Първоучителят Методий. С., 1995

Тотоманова, А-М. Константин Костенечки. С., 1993

Трендафилов, Хр. Йоан Екзарх. С., 2001

Тъпкова-Заимова, В., А. Милтенова. Историко-апокалиптичната традиция в старобългарската книжнина. С., 1998 (на адрес: http://www.kroraina.com/NI/

Флоря, Б. Н. Сказания о начале славянской письменности. Спб., 2000.

Флоря, Б. Н, А. А. Турилов, С. А. Иванов, Судьбы Кирилло-Мефодиевской традиции после Кирилла и Мефодия. СПб., 2000


15.Планирани учебни дейности и методи на преподаване

текст (общо описание)
<списък от планирани учебни дейности като лекции, семинари, практикуми (лабораторни), колоквиуми, хоспетиране, самоподготовка>
<списък от други учебни дейности ...>
текст - описание на методи за преподаване, свързани с учебни дейности от списъците


Лекции, семинари, самоподготовка

Лекции – 45 ч.

Упражнения

15 часа – Славянска филология, Български език и руски език, Български език и английски език, Български език и история, Български език и новогръцки език, Български език и китайски език, Български език и испански език, Български език и италиански език, Български език и френски език, Български език и немски език - РО

10 часа – Българска филология - ЗО

16.Методи и критерии на оценяване

<завършва с изпит/текуща оценка/заверка> текст (общо описание)


Завършва с изпит

17.Език на преподаване

<списък, вкл. 'български' и световни езици>


Български език

18.Стажове/практика

текст (общо описание); в сл., когато в 15. са указани практикуми (лабораторни), описанието е задължително



19.Изготвил описанието

<акад. дл.> <н. ст.> <име, фамилия>


Доц. д-р Мария Атанасова Йовчева

13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина2

а) лекции (списък от теми или текстов файл)


Тема 1. Увод. Историята на старата българска литература като наука – възникване, развитие, предмет и метод. Периодизация на старата българска литература. Средновековните български писмени паметници – преписи, език, редакция. Предписменият период в историята на българската литература. Първобългарски надписи – класификация и значение

Тема 2. Особености на средновековната българска литература. Хронологични граници, жанрова система. Функционалност и нефикционалност. Етикет и канон. Мястото на преводната литература

Тема 3. Възникване на славянската писменост. Развитието на славянската писменост в Моравия, Панония и България. Проблемът за двете азбуки и за езика на първите славянски книги. Старобългарският език през Средновековието

Тема 4. Кирил и Методий – живот и дейност. Извори, произведения, издания и изследователи. Пространното житие на Константин-Кирил Философ и Пространното житие на Методий като исторически извори. Творби и преводи. Общославянско значение на тяхното дело.

ТЕМА 5. Старобългарската литература през IX-X век. Обща характеристика. Основни тенденции, насоки и постижения. Утвърждаване и развитие на Кирило-Методиевото дело. Религиозно-просветителската мисия на Кирило-Методиевите ученици в България. Книжовни средища. Писатели и творби. ТЕМА 6. Климент Охридски – жизнен и творчески път.

Извори, издания и изследвания – обществена, литературна и просветна дейност. Произведения – похвални и поучителни слова. Химнографията като специфичен жанр на средновековната литература. Акростихови химнографски творби на Климент Охридски. Наум – жизнeн и творчески път. Произведения за него. Роля на Климент Охридски и Наум Охридски. Охрид като книжовен център.

ТЕМА 7. Преслав като книжовен център. Славянизация и християнизация на българската държава, църква и култура. Съборът от 893 година. Решения на събора. Книжовните занимания на цар Симеон – Симеонов сборник от 1073 г., Златоструй. Възхвалата за Симеон. Други книжовници от Преслав

ТЕМА 8. Константин Преславски. Извори за живота и дейността му. Произведения: Учително евангелие (Пролог и беседи); акростихови химнографски произведения; преводни творби; Азбучна молитва – тържествен химн на славянската писменост и литература. Проглас към Евангелието – проблеми на авторството.

ТЕМА 9. Йоан Екзарх. Извори за живота и дейността му. Творческо дело. Преводи и компилации – Небеса, Шестоднев. Словата на Йоан Екзарх. Заслугите на Йоан Екзарх за развитието на науката и културата, приносът му за развитието на старобългарския литературен език.

ТЕМА 10. Черноризец Храбър. Личността на Черноризец Храбър. Основни въпроси на неговото съчинение За буквите. Композиция, стил и език. Разпространение на творбата. в славянската книжнина през Средновековието. ТЕМА 11. Българската литература по времето на цар Петър (927–969).

Културно-исторически условия. Общи тенденции. Петър Черноризец и неговите поучения.

ТЕМА 12. Богомилството като обществено движение и религиозно-еретическо учение. Извори, произход, идеология, разпространение, влияние и значение. Богомилска книжнина. Произход, развитие и разпространение. Същински богомилски творби. Тайната книга на богомилите и Катарският требник. Апокрифни разкази и повести.

ТЕМА 13. Противобогомилска книжнина. Презвитер Козма – извори, изследвания и издания. Живот, личност и идеи. Беседа против богомилите като исторически документ и като литературно произведение. Състоянието на българското общество през втората половина на X в. според творбата на Презвитер Козма. Разпространение и влияние на произведението в старите славянски литератури

ТЕМА 14. Апокрифна литература. Произход и източници, разпространение в България и Европа през епохата на Първото българско царство и по-късно. Tематика на апокрифите. Видове апокрифи – старозаветни и новозаветни, неканонични и антиканонични. Поп Йеремия – Повест за кръстното дърво. Други апокрифни произведения. Разумници, гадателни книги. Разпространение и значение на апокрифната книжнина.

ТЕМА 15. Старата българска литература през времето на взиантийското владичество (1018 г. – краят на XII в.). Условия за литературна и културна дейност по време на владичеството. Основни тенденции в развитието на литературата. Дейността на охридските архиепископи Теофилакт и Димитър Хоматиан. Литературни паметници на гръцки и на български език: жития и служби за Климент Охридски и Наум. Георги Скилица – Житие и служби за Иван Рилски. Оригинални произведения от епохата на владичеството: Анонимно житие на Иван Рилски, Български апокрифен летопис, Солунска легенда и др. Култовете към западнобългарските отшелници

ТЕМА 16. Старата българска литература по време на Второто българско царство. Българската литература през XIII век. Условия за развитие. Книжовни центрове. Култовете към „търновските“ светци и тяхното влияние върху развитието на българската литература (проложни жития, служби, разкази за пренасяне на мощи). Приемственост с литературата на Първото българско царство. Тенденция към документалност – летописни съчинения (Разказ за събора против богомилите, Разказ за възстановяването на Търновската патриаршия).

ТЕМА 17. Повествователната литература. Произход, преводи, византийски и източни сюжети, българска тематика. Развитие на жанра. Нравоучителни и героично-исторически повествования. Оригинални български повествования: Чудото с българина като исторически документ и художествена творба

ТЕМА 18. Старата българска литература през XIV век. Книжовни средища по българските земи. Атон като център на книжовни реформи. Търново като главно книжовно средище през XIV в. Иван-Александър – покровител на книжнината. Двете похвали за него. Паметници с художествена стойност – Лондонско евангелие, Манасиева хроника, Томичов псалтир, Иван-Александров (Софийски) песнивец и др.. Грамоти от онази епоха

ТЕМА 19. Търновска книжовна школа. Идейни търсения през този век – исихасти и варлаамити. Исторически условия, литературно своеобразие, творци. Григорий Синаит и исихазмът като религиозно-мистично учение. Теодосий Търновски – живот и дейност, житието му от Калист. Значение на Търновската книжовна школа за балканските страни и Русия

ТЕМА 20. Евтимий Търновски. Извори и изследователи на книжовното му творчество. Жизнен и творчески път. Езикова и литературна реформа. Литературно наследство: Жития (за Иван Рилски, Петка Търновска, Филотея Темнишка, Иларион Мъгленски). Похвални слова (за Константин и Елена, Йоан Поливотски, Михаил Воин, великомъченица Неделя). Послания (до Киприан, Никодим Тисменски, Антим). Стил и език на Евтимий Търновски. Разпространение и влияние на произведенията му у нас и в чужбина

ТЕМА 21. Ученици и последователи на Евтимий Търновски. Съдбата на старата българска литература и култура след падането под османско владичество. Йоасаф Бдински – Похвално слово за Филотея. Исай Серски – Летописен разказ за разорението на българските земи след битката при с. Чермен през 1371

ТЕМА 22. Григорий Цамблак. Извори за живота и творчеството му. Патриотична християнско-проповедническа и дипломатическа дейност. Литературно творчество: произведения със сръбска тематика (Житие и Служба на Стефан Дечански); произведения с румънска тематика (Мъчение и Служба за Йоан Нови Сучавски); произведения, свързани с Русия (Надгробно слово за Киприан); проповеди за църковни празници. Разказът за пренасяне мощите на Петка Търновска като исторически документ и художествено произведение. Похвално слово за Евтимий Търновски – вдъхновено повествование за Евтимий като духовен ръководител на българския народ. Образът на Евтимий. Жанрови и композиционни особености на словото. Стилни похвати на изображение.

ТЕМА 24. Константин Костенечки. Извори, изследвания и издания на творбите му. Живот и дейност. Личност и образование. Оригинални произведения: Разяснено изложение за буквите – първи славянски филологически труд. Житие на Стефан Лазаревич като биография и като исторически документ. Преводи: Пътуване по Палестина, тълкувание на Песен на Песните. Роля и значение на Константин Костенечки в историята на българо-сръбските литературни отношения през Средновековието

ТЕМА 25. Среднобългарски разкази и повести. Троянската притча, Разказ за кръвосмешението, разкази за Езоп, Кръчмарката Теофана. Оригинални: Разказ за произхода на самодивите, Българската царкиня Персика и др.

ТЕМА 26. Старата българска литература през XV век. Условия за литературна работа след падането на българската държава. Книжовни средища. Съдбата на българските книжовници и книги. Владислав Граматик. Сборници. Разказ за пренасяне мощите на Иван Рилски от Търново в Рилския манастир (Рилска повест). Димитър Кантакузин – Житие с малка похвала и служба за Иван Рилски. Българската хроника от началото на XV в

ТЕМА 27. Софийските книжовници през XVI век. София като икономически, културен и книжовен център през XVI век. Новите български мъченици. Житие на Георги Нови Софийски от поп Пейо. Житие за Никола Нови Софийски от Матей Граматик. Служби за двамата мъченици. Демократични и патриотични тенденции в тях.

ТЕМА 28. Българската литература през XVIIXVIII век Условия за книжовна и просветна дейност. Сборници със смесено съдържание. Дамаскин Студит и българските преводи на неговите слова. Разпространение и значение на дамаскините. Литературата на българските католици.


б) семинари (списък от теми или текстов файл)


ТЕМА 1. Ръкописът в Средновековието. Старобългарски паметници. Азбуки (презентация).

ТЕМА 2. Кирило-Методиевски изоври. Пространното житие на Константин-Кирил Философ като исторически извор и като литературен паметник.

ТЕМА 3. Климент Охридски. Извори за живота му. Пространното гръцко житие от Теофилакт Охридски

ТЕМА 4. Климент Охридски: произведения. Особености на похвалните му слова. Анализ на Похвално слово за КонстантинКирил Философ.

ТЕМА 5. Константин Преславски – преглед на изворите за живота му. Учително евангелие и Историкии.

ТЕМА 6. Наум Охридски – най-старото славянско житие.

ТЕМА 7. Йоан Екзарх. Шестоднев.

ТЕМА 8. Българските владетели кня Борис и цар Симеон като покровители на книжнината (презентация)

ТЕМА 9. Състоянието на българското общество през втората половина на X в. според Беседата против богомилите на Презвитер Козма

ТЕМА 10. Литературата от времето на византийското владичесвто. Анализ на Солунската легенда.

ТЕМА 11. Новите търновски култове през XIII в. и текстове за тях. Анализ на проложни жития и разкази за пренасяне на мощи

ТЕМА12. Цар Иван Александър като покровител на книжнината (презентация)

ТЕМА 13. Пространно житие на св. Иван Рилски от патриарх Евтимий (анализа на текста)

ТЕМА 14. Похвално слово за Патриарх Евтимий от Григорий Цамблак (анализ)



ТЕМА 15. Владислав Граматик, Дмитър Кантакузин – творби за Иван Рилски.

в) колоквиуми (списък от теми или текстов файл)



г) практикуми (списък от теми или текстов файл)



д) хоспитиране (списък от теми или текстов файл)



13.В. Техническо осигуряване на обучението

текст (общо описание)


мултимедийни презентации

1 Забележка: полета с обяснение в син цвят се определят при включване на курса в конкретен учебен план (напр. полета 'специалност', 3., 4., 5., 6., 16.) или за конкретна учебна година (полета 7., 8., 17.).

2 Забележка: 13.Б. и 13.В. са традиционни за университетската практика, но не са задължителни за ECTS формата.

Филологически факултет :: 21 януари 2018 г. :: :: Стр. от .


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница