„Светло утро”), а е успокояваща и разтревожваща едновременно; звучи примирително меланхолично. Във финала на стихотворението искриците човешки надежди не изгасват изведнъж, а изтляват постепенно. Възторгът прозвучава наивно пред неизвестността и мрачните предчувствия. Природната картина в стихотворението „Кръгозори надвесени”символизира тъжно душевно състояние от отлетялото лято и наближаващата зима. Хората „бродят сами” под ръмящия дъжд, унесени в „глухи жалби”. „Надвесените хоризонти и сплъстените тъми” сасимволи на потиснатото настроение на лирическия герой, който се чувства уморен, обезверен пред наближаващата зима. Музиката на стиха внушава тъжно настроение и предчувствие за задаваща се старост, но не и мъка, не и безизходица... Защото есента не е символ на старостта и смъртта.
Образната система и в трите стихотворения (най-популярните стихотворения на Лилиев) е с двупланова структура: първият план е видимият свят на природата, на веществената реалност, а вторият-на вътрешния мир, на човешката душа. Зад първия план в образите на видимия свят на природата се съдържа символът-вторият план на вътрешния мир, на определено състояние на човешката душа. При Лилиев символите провокират психологически асоциации, които водят до ясна и логична мисъл и до определено духовно преживяване, и до задълбочена философска идея.
Мислите и чувствата си Николай Лилиев винаги изразява ясно, с логическа последователност. Чистотата на душевните му трепети се оглежда в изящния му и музикален стих. В бляновете и в естетическите съзерцания на поета се съдържат психически реалности и философски разсъждения, които различните читатели от различни епохи могат различно да разтълкуват.
