Николай лилиев и развитието на българската поезия


(„Градините повехнали скърбят”)



страница3/4
Дата20.04.2023
Размер44.5 Kb.
#117372
1   2   3   4
nikolaii-liliev-i-razvitieto-na-bylgarskata-poeziya
Свързани:
botevata-balada-hadji-dimityr, 2013-07-24-16-12-37, dzi-po-bel-avtori, stilistika, za-maturite-ivan-vazov-hristo-botev-iiordan-iiovkov, bylgarska-literatura, dimcho-debelyanov-pripomnyaneto-na-zavryshtaneto, celi-na-esteticheskoto-poznanie-pishtov, poeziya-na-bylgarskiya-simvolizym-teodor-trayanov-i-dimcho-debelyanov, simvolizmyt-bylgarskite-izmereniya
(„Градините повехнали скърбят”)

В пеещите стихове на Лилиев чрез сим­воли се изповядват интимните му пре­живявания. Всеки мотив от природния пейзаж тук е символ на определено и чис­то чувство на лирическия герой. Трите стихотворения: „Светло утро” , „Тихи­ят пролетен дъжд” и „Кръгозори надве­сени”, както и всички природни картини в Лилиевата лирика, разкриват всестран­но и в дълбочина пейзажа на неговата ду­ша.Той е поет на „психическите реалнос­ти", на вътрешните съдържания. Чрез външния пейзаж Лилиев разкрива вътреш­ния свят на лирическия си герой. Конкрет­ният пейзаж, конкретната обстановка и атмосфера е огледалният свят на една нежна и чувствителна душа.


В стихотворението „Светло утро” психическото състояние на поета е радостта от жи­вота, от „безбрежната шир" на събуде­ната природа, от силната светлина, ко­ято прогонва мъглите и грижите. Свет­лото утро е символ на безметежно и ра­достно спокойствие, на пълна хармония на личността със себе си - хармония, ко­ято изпълва душата с божествени звуци - като нежните крила на пеперудите. В нашата поезия това стихотворение е възприето като символ на красотата, светлината, душевната хармония, ра­достта от битието. Пеперудите „с тънки сребърни крила”са митическите елфи, изтъкани от лунна светлина и божес­твена тиха музика. Лилиевите „пеперуди” са символи на светлината, изпълнила неж­ната му мечтателна душа:
Затрептяха изумруди,
цяла мрежа светила -
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.
Така завършва това популярно стихот­ворение: с тържествуващи акорди на сли­ването с божествената светлина и мъд­рост на Всемира.
Тихият пролетен дъжд” е стихотво­рение с друго, различно психическо състо­яние, в което отсъства тържествува­щата радост и безметежното душевно успокоение. Тук чувството се движи меж­ду надеждата и разочарованието, между възторга и тъжното примирение. „Пролетните приказки”, които шъпне „тихият пролетен дъжд”, предизвикват сълзи от щастливи очаквания, но провокират и тъжни предчувствия, и изгряващи и за­лязващи надежди. Музиката сега не звучи Моцартово (както е в стихотворение­то

Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница