ЗАКОН ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД
1.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) С този закон се уреждат: - правата и задълженията на държавата,
- работодателите, работещите,
- представителите на работещите по безопасност и здраве при работа,
- на лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие,
- и на други организации и юридически лица за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ).
(2) Този закон въвежда общи принципи за превенция и мерки за стимулиране подобренията на безопасността и здравето на работещите за: (2) Този закон въвежда общи принципи за превенция и мерки за стимулиране подобренията на безопасността и здравето на работещите за: - превенция на професионалните рискове;
- защита на безопасността и здравето;
- отстраняване на рисковете и причините за трудовия травматизъм и професионалната заболеваемост;
- информиране, консултации, обучение;
- балансирано участие.
Чл. 2. (1)Този закон се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение. Този закон се прилага и: 1. при мирновременната дейност в системата на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи; 2. за българските предприятия в чужбина, доколкото друго не е предвидено в законите на съответната държава или в международен договор, по който Република България е страна; 2.ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗБУТ Чл. 3. (1) Осигуряването на ЗБУТ се извършва съобразно: - спецификата на провежданата дейност и
- изискванията на техническото,
- технологичното и социалното развитие
- с цел защитата на живота,
- здравето и работоспособността на работещите лица.
(2) ЗБУТ в обекти, производства, процеси, дейности, работни места и при работното оборудване се осигуряват с: - (2) ЗБУТ в обекти, производства, процеси, дейности, работни места и при работното оборудване се осигуряват с:
- проектирането, изграждането,
- реконструкцията, модернизацията,
- въвеждането им и процеса на тяхната експлоатация,
- както тяхното поддържане,
- ремонт и извеждане от действие
ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО 1.Общи положения Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите. Чл. 2. Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на следните принципи: 1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги; 2. осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година; 3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите; 3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите; 4. предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда; 5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически разстройства; 6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите. Чл. 3. (1) Държавната здравна политика се ръководи и осъществява от Министерския съвет. Чл. 3. (1) Държавната здравна политика се ръководи и осъществява от Министерския съвет. (2) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването одобрява Национална здравна стратегия, която се приема от Народното събрание. (3) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването приема национални здравни програми. (4) Националната здравна стратегия и националните здравни програми се основават върху оценка на здравното състояние и здравните потребности на гражданите, здравно-демографските тенденции и ресурсните възможности на националната система за здравеопазване. (5) Националните здравни програми се финансират от държавния бюджет като диференцирани разходи от бюджета на Министерството на здравеопазването и могат да бъдат подпомагани чрез други финансови източници.
Сподели с приятели: |
