Новите деца Йордан Петков

деца, които нямат нищо общо с кристални, индигови и др., трябва да се осмисли и осъзнае от всички. За улеснение и по—голяма яснота дадохме име на новите деца „духовните деца“. Първата ми стъпка след това, беше да се консултирам с новото поколение деца как приемат това име?

— Правилно е, но не го харесват. Първо, не са деца. Второ, идват с мисия, с цел— те са пратеници. Трето, идват да сложат едно ново начало, затова са и строители на новото. Името им трябва да е свързано с това. Виждам ги в най—различни роли, но основната, която нас ни интересува, е тази на водачи. Не всички деца, които се появяват днес, са такива. Някои са водачи, други са, за да довършат започнатото тук. Живеем във време разделно. Живеем във време, когато тези, които не могат да продължат развитието си на Земята, ще бъдат разпределени на други планети. Затова са водачите — да преведат останалите, които ще продължат развитието си тук, през трудностите на прехода.

Втората стъпка беше да разбера правилно ли е да се оповести за тях в книга, или трябва да се търсят други начини.

• 
  Не е най—правилното решение защото ще се приеме като поредната
  

От различни посоки получавам натиск, явен или прикрит, да напиша нещо за практиките. Да посоча различните състояния на децата, на които родителите им не знаят как да реагират — болест — различни заболявания, температура, главоболие и всички състояния, които са отражение на състоянията на родителите, а ги боледуват децата. И как родителите да реагират във всяка отделна ситуация. Също страхове от тъмно, страхове изобщо, злоядство… всичко, което се сетя и което ми подскаже вътрешният глас. Да дам практически наръчник на родителите как да разчитат и реагират на състоянията, болестите и различни психични състояния на децата си. Както и да отговоря на въпроса защо родителите нямат енергия и как да я съхранят, когато я имат.

Ще започна с последния въпрос — нямат енергия защото такава е организацията на обществото. Обучени са да нямат. От малки обучаваме децата на концентрация. От малки очакваме от тях да са такива— малки и безсилни, и много държим на това — да зависят от нас. Убиваме възможността за растеж в зародиш, а ако нещо се пропусне в първите три години, то образованието и обществената организация довършват започнатото от родителите. Затова съм се фокусирал върху родителите. По закон и по съвест децата ни живеят с нас и имат нужда от нас първите 18 години от живота си, или малко повече. Ние имаме на разположение достатъчно години да въздействаме върху тяхното развитие, стига да не изгубим връзка с тях, защото те ще се съпротивляват. Ще търсят свободата си — това е заложено в тях. Затова ще боледуват — защото се борят за свободата си. Защото не осъзнават още огромния си потенциал и бързо се изчерпват в борбата си с нас. Длъжни сме да им го разкрием. Длъжни сме да им дадем тази възможност да живеят като Богове. Ако започнем правилно, ако съзнателно разделим още при раждането задължителното и полезното, и твърдо отстояваме те да навлизат в живота на детето едновременно, паралелно — ние ще имаме един зрял индивид от съвсем нов тип — с развити ляво и дясно полукълбо на мозъка. Рационални и интуитивни едновременно. И няма да е необходимо един ден да се учат на „средния път“, защото те ще са го живели. Няма да са излизали от него. Няма да имат нужда от религия, защото ще израснат в нея, тя ще е част от тях — неразделна част. Днес правим опити да обучаваме родителите как да уравновесят минало и бъдеще, симпатикова и парасимпатикова нервна система, за да проработи в тях онова, което наричаме среден канал, пътят на еволюцията или пътят към Бог. Децата няма да прекъсват връзката с Бог и за това няма да им се налага да Го търсят.
Отговори на въпроси
Духовните деца идват, защото е дошла новата епоха. Наивно е да се смята, че ще дойде един човек и той ще промени света. За това на физическо ниво ще се появят много хора, които носят качествата на новото време, а на много по—фино ниво всички тази качества ще бъдат обединени и използвани като от едно цяло, един център.
20

Свещените писания винаги са използвали метафори, това е езикът на религията. Използвам метафори, защото не познавам друг начин за обясняване на необяснимото. Ако много започнем да опростяваме истината, тя няма да е истина. Никой не ги изпраща, те са част от Програмата, част от пиесата. Дошло е време да се появят. Тяхната мисия е да променят света чрез заместване. Даден е шанс на всеки. Който не се възползва — заминава.

Духовните деца идват от, както казват фантастите, „Далечният Космос“. Не са били по—рано на Земята, не са били в тела в смисъла, който ние придаваме на това понятие. Според нашите стандарти и разбирания те са били енергийни форми. Това пак е форма, но с по—бърза вибрация. За първи път влизат в тела и изпитват всички неудобства от това. Може да се каже, че идват от друга планета, но и това е с уговорка, че не е от познатото ни физическо пространство с твърди тела, а е с по—бърза вибрация.

Там, от където идват, нивото на деление на добро и зло е вече преминато. Там всичко е част от всичко, има едно базово единство, а разликите идват от степента на сливане, на навлизане на едно в друго, на синхронизация. Нещо както при нас, но те физическото, емоционално и мисловно разделението са го преминали. Разликите им са оттам нататък. За това трудно ще разберат нашето разделение от една страна защото за тях то не съществува, а от друга — те са тук, за да приложат в земни условия това, което за тях е базово ниво — това, което ние наричаме колективно, но колективно осъзнато.

Тук са за да донесат нови стандарти, нови взаимоотношения. Затова е и тази разяснителна програма. Ние можем или да се опитаме да се доближим до тях, или да отпаднем — среден път няма. Направили сме нашите избори през последните две хиляди години, както и преди това. От тук нататък са последствията.

Нямат очаквания, имат изисквания. Така го усещам. Не зависи от нас. Те са тук, за да реализират плановете на Еволюцията. Ако съдействаме, ще получим същите благословии като тях. Ако не участваме, Бог има свои начини да реализира плановете си. Енергията има свойствата на водата, тече по линия на най-малкото съпротивление и минава от там, където може. Където има блокаж продължава към следващата възможност. Те са като семена, дадени в ръцете на предполагаемо добър стопанин. От нас се очаква да се погрижим за развитието им. Те са едно от изпитанията ни и една нова възможност за растеж и развитие. Духовните деца ще идват и идват. Ще стават все повече и повече. Можем да бъдем на висотата на новото време или да продължим както си знаем. Дава ни се възможност за растеж, изпитанието е само за нас, тяхното е, когато му дойде времето.

Рано е да се говори за нова раса. Земята е едно цяло, не може само хората да еволюират. Всяко нещо си има време. Приличаме на малки деца, които искат вече да са големи, но това са само мечти.

Защо са ме избрали за посредник е деликатна тема. Не са ме избрали те. Избра ме Друг, постави ми някои задачи и аз ги изпълнявам. Това, че споделям с малка или голяма аудитория информацията, която ми се предоставя за това, което се случва в днешния ден, по никакъв начин не ме свързва с тях. Това е една помощ, една допълнителна възможност за тези, които са готови да се събудят. За тези, на които им трябва само малко побутване за да осъзнаят предназначението си, целта на престоя им на земята.

21
Има и други хора от сегашното поколение, които са в състояние да ги разбират и да им помагат, но ако те сами не се разкрият няма тестове. Не е и необходимо. Те са наясно със ситуацията и тихо си вършат работата. Разкриването им не ми е цел и ще навреди на работата им защото те имат и много други задачи, които са малко известни или неразбираеми за непосветените. Това не е някаква тайна, а е ниво на разбиране, на осъзнаване.

Хората, които могат да разбират тези деца не участват в организации, те са колективни личности. Те са надраснали личното ниво и живеят с чувството за цялост, слятост, единение. Никой не може да ги събере в някаква човешка организация, защото те са надраснали тези разбирания.

Как да разбираме духовните деца? Както се разбираме помежду си. Те са като възрастни интелигентни хора, не са необходими специални умения, но е необходимо да помним, че те ни разбират отлично. Няма тайни, няма нищо скрито.

Вибрациите им са много високи. Те идват с ниво, което останалите биха могли да достигнат след дълго обучение и самодисциплина, което на практика се случва на единици. Разликата е във вибрациите, разликата е в осъзнаването. Те идват колективно осъзнати. Обикновено децата идват колективно неосъзнати с потенциала за лично осъзнаване. Новите идват колективно осъзнати, ако използвам същата мерна единица и с готовност за по-дълбоките нива на осъзнаване — Вселенски и Универсални.

Тук може да се зададат въпросите:

Какво ще стане със Земята? Те спасители на Земята ли са?

Земята си е добре, светла, чиста, прекрасна. Хората, които я наследяват, малко ще намалеят, но от това Земята само ще загуби малко от ниската си вибрация. Не са спасители, защото няма какво да се спасява. Те са новите жители, благодарните жители, които ще се наслаждават на това, което предстои. А то е вибрация, която е по-близо до тази на Източника.

Човек има свободна воля и Бог го е оставил да стигне там, накъдето е тръгнал — към Ада. Промяната е необходима на хората, не на Бог. Когато кажем човек, обикновено се подразбира физическото тяло и някои добавки, които най-общо са познати като Его. Но човекът като дете на Бог е много повече, много, много повече — той е безкраен. Погледнат в тази перспектива, човек и Бог са едно, няма дистанция, не е необходима вяра, няма какво да се променя, защото Бог и промяна са две имена на едно и също нещо. Егото няма нужда от промяна, а от осъзнаване, от разбиране, че е част от човека, но не е самият човек.

Сегашното поколение хора няма да се връщат повече на Земята. В този живот всеки ще бъде съден, но от себе си. Всеки, който се раздели с егото, остава на Земята, който не желае или не може — продължава, но на друго място. Новото време е на колектива, не на индивида.

Ще минат няколко поколения за да стане светът „нов“. Днес на всеки 20/25 деца едно е с по-висока вибрация. Но това утре може да се промени. Неведоми са пътищата божии — казват свещениците. За няколко поколения светът ще е нов защото, тук е отговорът — всеки, който не се раздели с егото, продължава напред. Тук ще идват все повече и повече хора които са колективно осъзнати или близо до това състояние. А всички останали отиват по разпределение според нивото и наклонностите си.

22
Затова сме толкова много в момента на земята, защото е дошло време за разпределение. Разликата между новия и стария свят е в осъзнаването. В стария хората са ориентирани към себе си, а в новия към другите.

Защо началото на появата на духовните деца е пределът 12.12.2012?

Това са цикли, космически цикли, но е намесен и човешкия фактор. На хората се дават възможности, поколение след поколение, но един ден идва денят хикс, който се оказа 12.12.2012. Защо точно тогава не ми е разрешено да знам. Необходимо е още по—голямо осъзнаване. Още по—глобално разбиране.

Всеки пророк идва с някаква цел. Носи нова енергия на Земята, ново разбиране, нови възможности. Последният, който напусна преди няколко години физическо си тяло, е на път да оттегли и вниманието си. А когато това се случи идва и времето за раздяла.

Лесно ще наложат собствените си стандарти. Няма да влизам в подробности, защото това ще предизвика нездрав интерес към тях. Мога да добавя само това, че когато Бог се грижи за някого, около него се живее много лесно.

Разликата между духовните деца и индиго и кристалните е качествена.

Има два типа търсещи—единият тип се стреми да открие какво да прави. Може да го прави в тълпата или на усамотено място.

Вторият тип, не търси какво да прави, а търси как да бъде. Как да присъства.

Затова съществуват два пътя: пътят на действието и пътят на медитацията.Те са противоположни. Пътят на действието се занимава с нашите действия, морала ни, характера ни, но никога с нас.

Пътят на медитацията се занимава с нас. Умът ни води към ада ,но също и към рая. Всичко зависи от това, как го използваме. Умът може да трупа мъдрост. Ако медитираме дълбоко, се постига вътрешен баланс. Когато този баланс е постигнат, когато нищо във нас не трепва, чак тогава започва да функционира центърът на правилното познание. Сетивата могат да бъдат преодолени само в състояние на дълбока медитация. На сетивата не може да се вярва. Директното познание е когато познаваме без сетивата. Ето защо познанието за вътрешния Аз е много необходимо. Ако познаваме себе си, ако започнем да чувстваме непосредствено, сетивата вече не могат да ни заблудят. Можем да проникнем в другите само до толкова, доколкото сме проникнали в самите себе си.

Два са начините за спиране на ума. Първият е постоянна вътрешна практика, а вторият—непривързаност.

Основният проблем, на всички проблеми е умът.

Ако не се задълбочаваме, погледнато от гледна точка на ежедневието, има няколко типа ум.

Стандартният, който взима и взима от всякъде.

Нестандартният ум е точно обратното. Религиите учат на него.Те казват „Дарявай!” Религиите проповядват благотворителност.

23
Третият тип ум, който може да се нарече не—ум, носи спокойствие. Човекът е тих, спокоен. Такъв човек създава около себе си една атмосфера с качеството на тишината. Тази тишина може да се почувства осезателно.

Четвъртият тип не е ум. Това е състояние след ума и след не—ума.Човекът с не—ум е безпристрастен. Четвъртото състояние е позитивно по характер.То е състояние на тишина и блаженство.

Как да постигнем това състояние? Има много техники и една от най—лесните за изпълнение и без никакъв риск казва така: затвори очи. И след това наблюдавай. Иска се малко търпение, иска се практика.Няма да стане от първият път, няма да стане за един ден. Някои учители споменават срокове. Прави това и след месец, три или шест ще се получи. Всичко зависи от това дали се практикува ежедневно—отдадеността е основно качество по духовната пътека. Наблягам на пътека.Това е самотно пътешествие, в него всеки е сам. Има и други запътили се в тази посока, но това не е магистрала. Всеки проправя пътека в собственото си съзнание и за това е важно повторението, за да стане път, магистрала, но вътре в нас.

Всеки от нас идва на тази земя за да реализиа потенциала си, да изпълни задължението си към Създателя, а то е да стане напълно съзнателен. Как става това? Като живеем с отговорността. Много е трудно, но друг път няма.

Да живееш с фактите —това е единствената йога, единствената дисциплина. Човек е сам. Свободен е да избере рая или ада, живота или смъртта, екстаза на реализацията или страданието на нашия тъй наречен живот.

Това е на теория, но на практика борбата е жестока. Изисква се огромна сила, много търпение и голяма любов за да се изправиш срещу най-близките си и да отстояваш позициите си, каквото и да ти струва, защото цената е наистина висока. Всички се обръщат срещу теб и най—близките са първи, защото губят контрол върху теб, страхуват се. Не знаят какво ще направиш. А ти със сигурност много ще ги нараниш защото тръгваш на едно самотно пътешествие, без тях. Не можеш да ги вземеш със себе си. Не можеш да им обещаеш нищо, защото не знаеш какво те чака. Не знаеш дали това, към което тръгваш е това, което предполагаш. Не знаеш ще имаш ли сили да стигнеш до края, няма ли да се провалиш, а това е и техен провал защото губят опора. Родители, приятели, колеги, познати, съседи, съграждани—всички са против теб. Ти искаш да бъдеш различен, искаш да си сам, дори когато си с тях. Не те разбират, няма да те разберат и когато се завърнеш от това пътешествие. Меко казано ще бъдеш странен.

Но само когато си изстрадал всичко това, можеш да помагаш. За теб вече не е теория, за теб е начин на живот.Ти не можеш да живееш по друг начин защото имаш разбиране, имаш по—ясно съзнание. Имаш светлина и си готов да я споделиш с другите. Познаваш пътя, познаваш препятствията и си готов да им помогнеш във всеки момент. Едновременно с това, виждаш, че не можеш да им помогнеш много защото повечето им проблеми са нереални, борят се със сенки, борят се с миналото, постоянно пропускат настоящето. Твоето спокойствие, твоята уравновесеност, твоето излъчване ги кара да се чувстват по—долу без да има видима причина. Ти на практика си изгубил това, което си имал, а изглеждаш все едно, че имаш всичко. Деликатна ситуация.

Когато навлезеш навътре възникват други въпроси, променя се цялата ти ценностна система защото откриваш друг живот, други закони, започваш да изследваш нови територии. Фината система на човека е еднаква за всички, но осъзнаването е различно.

24
Малко хора осъзнават възможностите си и още по-малко правят нещо за да ги осъзнаят. А е толкова лесно,толкова приятно. Единственото усилие е да няма усилие. Във външния свят за да оцелее човек трябва да е агресивен, твърд. Във вътрешния се прониква с мекота, с възприемчивост, с отдаване.

Много се коментираше годината която премина. Имаше свръх очаквания поради неразбиране. Съзнанието има различни цикли и един от тях е 2500 годишен. Ние в момента преживяваме един такъв преход, старото съзнание си отива и дава път на новото. Но това е естествен ход на еволюцията и тези, които смятат, че след като вълната ги е повдигнала ще ги отнесе и напред се заблуждават. Вълната ви повдига и продължава напред, ако не се възползвате, ако не вложите усилия, ще си останете на същото място. На някои хора им се иска промяна, иска им се еволюцията да ускори своя ход, но забравят, че си има закони, природни закони. Съзнанието е първото, което трябва да се промени и то ще доведе до промените, еволюцията е бавен и постепенен процес.

Много хора станахме на земята, лисва енергия. В тълпата, в големия град как можеш да се развиваш? От къде да вземеш енергия за осъзнаване? Притиснат от всички страни, всеки смята, че има право на собствено пространство—в тази атмосфера не може да вирее осъзнаване.

Всеки ден отделям по няколко часа за разговори, за изясняване на термини, теория или практика и всеки ден единственото, което печеля са виртуални приятели. Нищо повече. Истината не може да се разкаже. Опитвам по сто начина да кажа едно единствено нещо, че истината се разбира в тишина и всеки ден приключва без резултат. Защо? Навлизането навътре е преживяване, процес. Първо трябва да се появи нуждата. Ако няма потребност, защо да се насочваш навътре? Животът има свои нужди, смъртта има свои нужди. Животът ни принуждава да се насочим навън.Смъртта—да се насочим навътре. Без осъзнаване на неизбежността на смъртта, не може да започне търсене навътре.
В последните години в атмосферата витае едно чувство, че времето се е ускорило, че всичко се случва по—бързо. Според мен е измамно, хората са все така заспали както и преди. Все още се трупа само информация, не се усеща готовността да се премине от количество към качество. Времето е относително понятие. Ако застанем на брега на океана, виждаме как вълните се появяват, срещат се една с друга и на края изчезват в източника си. Но за океана времето не съществува по този начин. Той е там постоянно, за него в този интервал не се е променило нищо. От друга страна, като част от планетата, както се е появил, така и ще изчезне. И така по веригата.

Усещането ми е, че слизаме надолу. Като раса следваме еволюцията, но като отделни подраси някои трябва да си отидат. Много сме на земята, много и тежим, много я нараняваме и най-вероятно в обозримо бъдеще ще има промени.

Всеобщо е мнението, че сме много ценни като материални тела, човека смята себе си за венец на природата, но пропуска, че е природен продукт, еволюцията го е довела до тук и ако иска да е това, което би могъл да бъде трябва да се потруди.

http://www.yordan-petkov.net/
http://soulchildren.alle.bg/

https://www.facebook.com/groups/456136587827292/

25

Когато попаднах сред живеещите на тази планета, разбрах как се чувства един Световен Океан. Всичко е едно и не е, има вътрешно движение.......