Новите деца Йордан Петков

летят във въздуха, Ошо споделяше следното:

„Сега човек е около най-голямата точка на обръщане. Това се случва през двайсет и пет века — човечеството стига до обрат в развитието си; кръгът се затваря. Човешкото съзнание е преминало през обрат през времето на Буда. Вече са изминали двайсет и пет века и следващият обрат ще бъде в близко бъдеще. Онези, които са будни, ще бъдат облагодетелствани най—много от този обрат, защото могат да използват прилива. Могат да се отпуснат по този прилив и да пристигнат лесно у дома.

В близките двайсет и пет години ще се достигне до една от най—важните точки в историята на човечеството и човешката съзнателност ще стигне обратната си точка. Ако си готов и медитативен в този момент, за теб ще са възможни много неща, които няма да се случат в близките двайсет и пет века. По времето на Патанджали настъпил такъв обрат — той е живял двайсет и пет века преди Буда. Това винаги се е случвало по този начин. Цялото човешко съзнание се движи в кръг и в определен момент се завръща при истинския източник, което се случва точно за период от 2500 години. Този критичен момент е близо. Той може да бъде много радикален. Ако си синтезиран в съзнанието си, ще си способен да използваш този повратен момент. Ако не си синтезиран, ако останеш старомоден — оставаш част от миналото.“

Хиндуистите вярват, че светът се движи циклично и започва със Сатйа Юга, епохата на Истината. Следват Трита Юга и Двапара Юга, а накрая е Кали Юга. След това настъпва разпадът и отново се започва със Сатйа Юга, епохата на чистотата. Хиндуистките лунни години се броят и се наричат на основата на цикли от 60 години, поради което съвременната епоха се простира от 30.03.1987 г. до края на април 2047 г.

Животът следва своя естествен цикъл. Бог твори. Ако някое творение не се развива по правилата, бива премахнато. Правилата са за всички. Нашето време е описано в много Свещени писания, както и последствията от това, че сме достигнали до тук.

1

Външните промени всеки ги забелязва – природата, кризата, протестите. Но има нови идеи, които много по—лесно ще навлязат, ако тези, които са запознати с тях излязат от затворените групи и се вземат в ръце. Има нови енергии, за които много се говори, но те са тук, за да ни дадат възможност да извършим определена работа — енергията като енергия не може да направи много — водата е тук, но животното трябва да се наведе и да пие, за да утоли жаждата си. Ние като хора трябва да формулираме идеите и да ги прилагаме. Време е за личен пример.

При всяка възможност в прав текст казвам на всички, че е дошло времето на

„Страшния съд“ и че новият месия е тук. И който не се промени ще си понесе последствията. Във фините нива има правила. Там нищо не е тайно, всичко е явно, но всеки сам трябва да ги достигне. Това е като храносмилането — всеки се храни за себе си и смила храната за собствените си нужди. Това, което не може да смели го изхвърля като тор за следващите по веригата и ако са хора, които са се залепили за него да го следват, не получават оригиналната храна, а полуфабрикат. Опитвам се да посоча къде е оригиналът, произвеждащи полуфабрикат има достатъчно.

България може да стане световен център защото има хора, които са подготвени. Всяко географско място си има цел, предназначение. В България можем да обучаваме, можем да разкриваме недостъпното за останалите. Тук могат да идват търсачи от цял свят, ако се организираме и направим един център. Това ще е добре за цялата държава — за икономиката, за туризма, за културата. Само малко всеки трябва да преодолее собствената си инертност, да излезе от черупката на собствените си интереси и да заработим заедно.

Тези, които говорят за медитацията с положителни термини просто не знаят за какво говорят. Или знаят много добре — за собствения си бизнес, не и за лечебния метод медитация. Медитацията е отрицание. Всичко, което в литературата се посочва като медитация, е в най-добрия случай стъпка към нея, стрелка, която дава посока. Нищо повече, защото медитация и вътрешна тишина е едно и също. Но тази тишина не може да се постигне с усилия или нещо положително — тя не е изкачване, а слизане. Малко по малко отпада всичко натрупано във времето и се спуска тишината, тъмнината.

Тази тъмнина е положителна, тя изпълва всичко, но няма страх. Колкото повече намалява Аза толкова повече се проявява Бог. Няма риск, няма празнота, няма загуба на Аза. Намалява малкия Аз, но едновременно с това расте Бог. Колкото по—малко се усещаш като Аз, толкова по—реално се усещаш като Бог. Има един естествен растеж и една синхронна замяна на малкото с голямото. Колкото повече разширяваш обхвата на вниманието си, толкова по—добър проводник на Божественото ставаш. Тези, които поне за малко са усетили колективността под някаква форма, ще ме разберат веднага. Пътят към медитацията не е да разширяваш егото, а да дадеш път на Бог да се прояви чрез теб.
2
Да отстъпиш, да Му дадеш да ти покаже какво може да направи, чрез твоите две слаби ръце или ограничен ум. Няма ограничение за разширението нито за способностите. Това, което в литературата се описва като сили и способности по духовния път, са приказки за деца. Не ги отричам, но Божественото, когато му дадем път да се прояви през нас, надминава и най—смелите фантазии, защото започва своите прояви от там, където спират фантазиите.

Медитацията е лечение. Обикновено всеки бранш, всяко съсловие се стреми да поддържа качеството на предлаганите услуги със закон. Религията не прави изключение, но тя в днешния си вид е една услуга, бизнес. Медитацията не е защитена със закон, тя е един термин, който се е обезценил, всеки може да изкаже мнение, да има виждане или да я преподава в платени или безплатни курсове. Думата е обезценена, медитацията като същност си остава недостъпна за мнозинството в наши дни, както и в близкото или по—далечно минало. Лесно е да се философства на религиозни теми. Ако си добър философ, можеш да кажеш каквото си искаш — няма кой да те опровергае, а ако има такива хора, те не привличат масовия читател и тяхната критика остава почти нечута или неразбрана. Точно тези религиозни философи са нанесли най—голяма вреда защото дават грешни пътища и методи и най—вече грешни изводи.

Защо твърдя, че Ошо не познава просветлението и методите му не са ефикасни? Първо, защото след смъртта си той е разпределен в седмия кръг на ада, ако приемем, че са само седем — т.е. той е в най—далечния.

Второ, той използва етерното тяло, активиране на етерното тяло и твърди, че щом енергията достигне Сахасрара по този достатъчно добре изследван път, се стига до просветление.

Трето, и най- важно — постигането на най—високо ниво не е постижение, то е подарък.

Ученията до 60—те и 70—те години на миналия век, говорят за просветлението като за постижение. Говорят за него, че е необходима дълга подготовка и след това, когато си готов, всичко се случва много бързо. Най— неясното тълкуване е, че просветлението има начало и няма край — което на практика не означава нищо.

Нещо много по—ясно и разбираемо е: Първо постигаш съзнание без мисли. След това Съзнание без съмнения относно Божественото. След това следва Просветлението, но ...то е подарък. Не е постижение. Когато се достигне първото състояние си отива Аза, правещия.

За един Учител може да се съди по наследството му, както за дървото по плодовете му. В България Петър Дънов е смятан за велик, за световен Учител. Къде са учениците му, колко са и какво е нивото им на осъзнаване? Ако има постигнали нивото на Учителя си, къде са и защо се издават и преиздават само лекции на учителя? Защо един ученик не излезе да каже, че е постигнал нивото на учителя си и написаното в книгите е вярно? Това е правило в религията, когато постигнеш определено ниво ти потвърждаваш написаното в религиозните писания. То става твое преживяване и потвърждаваш — вярно е!

Има много последователи на Дънов и е крайно време да внесем яснота до колко е Учител с главно У. От лекциите му са издадени много книги, има някои идеи, които не е развил и много, много детайли. Той е човек на детайлите. Ако тръгнеш за Еверест и спираш на всяка полянка, за да изследваш растенията и животните, които живеят там, ставаш като Дънов — много информация, но само споменаваш от време на време Еверест, не си се качил, защото живота ти е минал в изследване на детайлите. Няма да се връщам назад във времето към други автори, защото не е толкова важно да напомняме грешките. По—важно е да ги поправим и да вървим напред.

Днес споменах Шри Патанджали в един от форумите и в следобедната ми медитация Той се появи, за да се осведоми защо си позволявам да го споменавам! След като се срещнахме и прие отговора ми си позволих да попитам с какво се занимава в момента. Нямам потенциала да облека в думи това, което ми даде като отговор, но задоволи любопитството ми как живеят и се движат съществата, които обитават вътрешността на Земята. Пак не мога да осъзная цялата картина, за това ми подари едно чувство, ако живея там твърдостта на сегашното ми тяло е по—скоро течна и вибрацията е с друга честота — „по—тежка“, плавна.

Тук е мястото да припомня нещо за Родопите и Орфей. Не един път се е казвало, че България е райско кътче, че хората ни имат специална мисия. Хората с по—голяма чувствителност се срещат по всички краища на родината, но Родопите са особено място. Ние живеем не само на исторически кръстопът. В Родопите се намира един, да го наречем, енергиен портал към отвъдното. Не случайно Орфей е слязъл в царството на мъртвите точно там, а не някъде в Гърция например. За да стигнем висините ни трябват и дълбоки корени. А ние имаме дълбоки корени в отвъдното. Независимо от това, че тази тема не се изследва детайлно, по нашите земи има много хора, които имат достъп до това царство. Ние идваме от смъртта и се връщаме там след краткия си предстой отгоре. Черпим сила от там, черпим вдъхновение.
4

В момента този портал работи много усилено, има задръстване, буквално се чака на опашка и това оказва влияние и върху нашето ежедневие. Не е необходимо да се предприемат специални действия, достатъчно е да се помни, че в момента много хора пътуват на там, независимо, че няма голяма война на планетата. А защо е така, това е друга тема.

Обикновено погледът ни е насочен нагоре към звездите, но тук близо до нас, буквално под нас кипи живот. Предполага се, че Шри Патанджали е дошъл от там, че е същество от вътрешността на Земята — от царството на Мъртвите. Логично е да се запитаме тази дълбочина, тази всеобхватност, това добро познаване на същността на хората как се придобива? С наблюдение? Трябва да си вътре в нещо, за да го обходиш и изследваш, а смъртта е вътрешната сърцевина на външното проявление на живота.

Българите имат голям потенциал защото растат върху благодатна почва, но трябва и още нещо, за да отправят поглед в посока растеж нагоре — трябва да погледнат вътре в себе си, а не да се оглеждат наоколо.

Егото се критикува много, постоянно и от всички страни. До тук няма нищо лошо, но когато се добави, че трябва да изчезне, за да се появи новото съзнание и колко е опасна тази операция, много хора се плашат и то с основание. Никой не иска да полудее, не подкрепям и практики водещи до това. Но, ако се следва един нормален, естествен растеж под ръководството на специалист, това постепенно ще стане правило, норма, общодостъпно, познато и лесно изпълнимо. Може да се създаде един нов стандарт и да се намалят рисковете.

Има два термина в литературата, които са много популярни и малко разбирани. Единият е Егото — собственият Аз. Този Аз е много критикуван, както има и много защитници. Но той е единственият реален проблем в живота на хората, защото с отпадането на Аза отпадат и проблемите. Ние имаме проблеми защото имаме Аз. Тези, които са успели да надраснат Аза, те живеят безпроблемно, живеят в Божествения свят, не в човешкия. Външно нямаме различия — ходят на работа, грижат се за близките си, изпитват същите неудобства — градски транспорт, климатични условия или обслужване — но вътрешният им свят е друг.

Тук обикновено се явява втория термин — просветление. Не съм срещал някой, който да е успял да предаде неговото значение с думи или с присъствие, защото, за да бъде разбрано това просветление трябва да се преживее. То е много повече чувство от колкото мисъл, но за неговото преживяване трябва да влезем в синхрон с тази вибрация.

Не е тайна, че всичко е вибрация, всичко е движение, но най—високата вибрация е на Бог. Тя е толкова бърза, че отстрани изглежда неподвижна. Бог не е светлина, а тъмнина — неподвижна тъмнина. Всеки, който е тръгнал да Го търси, но не е стигнал в изследването си до тази тъмнина, до тази абсолютна тъмнина и липса на движение, е спрял по пътя. Тук логично се задава въпросът как малкото може да познае голямото, как ограниченото може да познае Неограниченото? Отговорът е много прост — като се слее. Не можем да познаем Бог като страничен наблюдател, защото познанието е вътрешна способност, наше наследство. Бог ни е дал тази способност, когато се слеем с Него да знаем, че сме част от Него, носим в себе си тази вибрация в сърцевината си. Може да сме забравили, може да сме се отправили на пътешествие да изследваме периферията, но в центъра всеки е Бог.

5
Защо повтарям това, което вече много пъти е казвано в различни учения? Защото днес, в този момент, тези учения вече не са верни, не са актуални. Те са сенки от миналото, не могат да се прилагат в днешната реалност, освен на умствено ниво. Днес по цял свят се раждат деца, които имат вътрешна реалност по—различна от техните родители. Това, което родителите могат да постигнат след дълги практики, самодисциплина и много късмет, при децата е даденост. Божественото в тях вече не е само потенциал, не е зародиш, а е реализирано. На тях няма да им се налага да практикуват нещо, за да гo постигнат. Те вече го имат. Тук е ролята на родителите да не пречат на децата, да не се опитват да ги адаптират към собствените си представи и разбирания, а да оставят децата да запазят тази си връзка с Бог. Те са в прекия смисъл деца на Бог, те са това, което някога е бил Исус, но вече са много и никнат като гъби след дъжд.

24/12/2012
Можем спокойно да разделим света на стар и нов. Преди 24/12/2012 и след това. В последните 30/40 години много посветени са говорили за промените, но те вече са факт и то по много различен начин. Очакваше се Спасителят да е един, а те се оказаха много. И се увеличават всеки ден. Какво остава за нас, тези, които сме се родили по—рано? Да станем като тези деца или да отидем в историята. Няма среден път. Няма време. Можем да хванем последния вагон на влака, който вече набира скорост или... да си понесем последствията. Всички теории за пътя на душата, която преминава от живот в живот и малко по—малко израства, отиват на боклука. Бог е превключил на по—висока предавка и вече всичко се случва много по—бързо. Светът се глобализира икономически и социално, но не и духовно. Все още живеем изолирано, като острови. Дори все повече се затваряме в себе си. Достъпът до информация, ни прави по—информирани, но не и по—знаещи. Оставаме невежи от гледна точка на познанието както и преди. Да познаваме, да знаем е вродена способност, която не се развива достатъчно и остава в зародиш. С растежа ние натрупваме в паметта все повече информация и все по—малко даваме възможност на познанието, което като всяка възможност може да се развие или не — зависи от усилията, от повторението. На децата трябва да се осигурява достъп до информация, но поне до три години трябва да се наблегне на познанието, трябва да се стимулира този процес. И когато умът започне да предявява своите права, детето ще е познало силата на директното разбиране и няма да даде на ума да властва. Ще го използва, защото е необходим, но всеки път когато може директно да разбере — ще го прави, защото е много по—лесно и дава много по—ясна представа. Директното познание носи енергия, носи радост, носи спокойствие — то не натоварва както мисловната дейност. Директното познание е божественото в нас, връзката с Източника без посредник, без мислене. Ти просто знаеш, или ако трябва да научиш нещо го научаваш като насочиш вниманието си към него.

На вниманието не се обръща достатъчно внимание, а то е много ценно, когато вече не сме деца. От вниманието ни зависи какво ще влезе в нас и какво ще пропуснем. Когато се тренира то става много полезен инструмент. То може да е цяло или разделено на части. Това дава безгранични способности за растеж или работа.

Тук е мястото да се върна на просветлението. Старите учения го дават като край, като върховно постижение, до което се докосват единици. Истината е, че там започва обучението, растежа. До тогава се подготвяме да бъдем хора, подготвяме се да живеем и творим като деца на Бог, но единици успяват. Милиони само протягат ръце. Бог ни е дарил с много възможности, но ние рядко достигаме до тях. В тела на възрастни, оставаме деца. Да дадем на децата си възможността да са Божии синове и дъщери. Дължим им го, щом сме ги създали. Прекарваме живота си на нивото на ума. Умът е всичко в нашия свят, но всичко около нас показва, че умът е стигнал предела си, няма какво повече да ни даде. Трябва да се върви напред.

Първото състояние, което се появява, когато мисленето намалее, е съзнание без мисли. В съзнание си, но не мислиш — виждаш, чуваш, разбираш, но не мислиш. Малко е необичайно, но се свиква. Това е едно начално ниво и затова няма да се занимавам с него. Следващото ниво е съзнание без съмнения. Изчезват, стопяват се всякакви съмнения дали това е пътят, дали грешиш, дали си в опасност и т.н. Ти знаеш, ти можеш. Ти си самостоятелен, не търсиш опора извън себе си. Ако се покрият тези две нива идва третото, но то е подарък — не е постижение. Тогава започва истинското обучение, истинският духовен път, всичко до този момент е било подготовка.

Понеже в пространството има много информация, качена на най—различни носители, лесно е човек да приеме, че може сам да извърви пътя или ако е в организация със себеподобни. Тук, на този етап се пропуска, че група от слепци, колкото и да са много, не правят един зрящ. Без помощта на виждащите, на знаещите, на познаващите пътя се остава в Илюзията. Най—малкото този, който е излязъл от Илюзията може да види къде си. Няма как да знаеш. Докато се движиш в ума същества от най—различни нива подават информация и създават впечатлението, че знаеш, че си преминал, че си отвъд. Но каква е гаранцията? Само този, който е на другия бряг.

Може един ден да се окаже, че има много реки и много брегове, но не можем да прескачаме, трябва да започнем с първата, най—близката.

Как да се случи това, как да намерим учител, готов да ни изведе до тези висини? Като създадем условия. Учители никога не са липсвали, но постоянно във всяко време има липса на качествени ученици. Нашето време не прави изключение. Всеки сам, без ръководство трябва да извърви първите стъпки, да се подготви и да

даде заявка за обучение. Никой истински Учител не съблазнява, не търси последователи — той чака. И ако ученикът не стане готов нищо не може да направи.
7
Второто е да се създадат такива места, където знаещите да споделят своя опит. Трябва да създадем мястото и атмосферата, очакването, нуждата. Това прилича малко на капан направен от дете за възрастен, който възрастният се прави, че не вижда и влиза в него. Така е устроен светът — занаят се краде, знание се краде. Ако сме в състояние на нужда, на очакване нещо да се случи, опразнени от ежедневието, природните закони се задействат — ще се появи това, което липсва.

Много по—лесно е да направим един списък на постигналите високите (дълбоките) нива в духовното и на онези, които се представят за такива. Но не е коректно спрямо първите, защото ще им попречим да си вършат тихо работата, а вторите периодично биват блокирани от по—високите нива, за да вредят по—малко. Ако обаче има направени капани за напредналите те ще се явят и ще направят каквото трябва според тях, без да вдигат много шум и без да се издават.

Как да ги познаем? Трудна работа. Те владеят илюзията, защото са извън нея и ще ги познаем само ако се разкрият. Не можем да ги различим, освен ако не станем като тях. В момента философствам и всеки може да види философа. Но ако замълча, само постигналият вътрешната тишина може да разбере моята тишина. Когато говоря или пиша, това е егото, но когато не говоря вътре е празно и тази празнота, тази тишина е осезаема. Затова предлагам да се стои близо до хора, които вътре са тихи, защото са дълбоки. Каквито и мисли или емоции да има в нас, близо да такъв човек те ще намалеят, защото вътрешната ни дълбочина е една и съща. Мислите, чувствата са на повърхността, когато се доближим до човек с вътрешна тишина, ние се настройваме на неговата честота. Мисленето ни спира, чувствата ни утихват, както малката река се влива в голямата. Медитативният човек е като океан, той може да абсорбира всичко, което носим. Тишината и тъмнината имат много нива. Това, което за някои е тъмно, за други е светло. Там където за един е тихо, за друг същата тази тишина крещи. Най—тъмен и най—тих е Бог, защото Той е най—бързата вибрация и сравнен с всяка друга ще е тих и тъмен. Човешките същества се намират по средата на вибрационната скала и за това, който си мисли, че е близо до Бог, малко се заблуждава, но поне може да се опита да се доближи. Бог е и много по—голям от всичко, с което се опитаме да Го сравним.

По напредналите ученици знаят, че колкото по—нагоре или навътре, или надълбоко навлизат в духовното, толкова повече се разширява и задълбочава всичко. Когато мерим с ума мярката е една, само малко да се издигнем над него всичко се разширява. Затова периодично предлагам едно сертифициране на нивата, за да се знае, когато някой разкаже какво е преживял да се добави и на кое ниво се намира в този момент преживяващият, за да не се объркват начинаещите. Иначе става каша.

Малко да се издигнем над ума се появява първото ниво на тишина и човек смята, че е постигнал. Ако има кой да му каже, че има още, може да се издигне до следващото ниво, където пак първо ще реши, че това е Абсолюта и т.н. Тишината е много дълбока и носи много информация, но ако няма кой да потвърди докъде си се потопил всеки път ще смяташ, че си стигнал края.

Днес мога да кажа, че вътре в мен Духът е трайно установен, енергията тече през центъра ми и каквото и да премине през вътрешния ми поглед имам еталон, с който да сравня. Това ми дава увереност, че информацията, която получавам, е директна и правилна. В началото не знаех каква е причината за тази способност да получавам информация от фините нива.

Можем да започнем да издирваме тези деца, но това няма да даде положителен резултат. По—важното е да променим подхода си към децата, за да запазим новите в чистия им вид и да дадем възможност на тези, които имат обичайните вибрации, да станат като новите. Има специална техника за това, тя досега се прилагаше при възрастни хора, при търсачи, но практиката показва, че действа безотказно и при малки деца.

Минималните изисквания за да се навлезе в истинското обучение на фините нива е да се премине през съзнание без мисли и да няма съмнения относно Божественото. И двете нива имат по 4 поднива и съществува празнота между нивата. Всяко подниво, когато се премине, има празнота, има интервал преди да се постигне следващото подниво. И двете нива са относително нестабилни, човек може да се качва и слиза. Следващото ниво — Просветлението, е относително стабилно, но който го постигне, разбира, че от там започва истинският Път, от там започва Духовното, така че и за Просветлението трудно може да се каже, че е стабилно ниво. Човек постигнал Просветление е стабилен в смисъл, че не пада надолу, но тогава ясно вижда, че Нагоре тепърва предстои.

За да съм по—ясен Просветлението е разтварянето на Сахасрара, едно ниво от човешкия растеж е приключило. Семето се е разпукало, човекът се е родил отново, яйцето се е счупило и пилето е излязло от него. Но още е пиле. Нивата след Просветлението са онези чакри, за които се говори в някои учения след седмата чакра, но те са толкова високи, че всеки, който има претенции, че са му отворени или ги отваря на други просто не знае, за какво говори. Просветлението е подарък, не може егото да го постигне, а следващите нива не им е мястото тук да се коментират.

Много неприятно чувство е, когато вече мислиш, че си пораснал, станал си голям и изведнъж да осъзнаеш, че светът, в който си попаднал, е толкова голям, силите са толкова големи, че ти си просто едно малко и несръчно бебе. Да, използвайки новите си сили и умения, докато се огледаш, можеш да погледнеш назад и да се изрепчиш на някой останал на обичайните човешки нива, но това минава бързо. Разликата е толкова голяма, че бързо виждаш колко е глупаво и се ориентираш да изучаваш новата си среда. Не трябва да влизаш неподготвен, ако не спазваш правилата те изхвърлят — не си дорасъл. Не можеш да очакваш Божествата да ти подарят качествата си, трябва да ги заслужиш. Тези качества не са за Теб, ти трябва да си чист, за да се проявят чрез теб в най—чистия си вид. Ти си Ти само телом, вътре сме Ние, Цялото, Бог. Това означава два пъти роден. Тук започва обучението, тук се учим да работим за Цялото, за Всички.

9