Novzavet pages

правда и намразил си беззаконие. Затова Боже, Твоят
Бог те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя.” 10.И пак: „В началото Ти Господи основа земята и със Собствените Си ръце направи небесата.
11.Те ще изчезнат, ще се износят като дреха, но Ти ще живееш вечно. 12.Ти ще ги сгънеш като дреха и ще ги смениш, но Ти си винаги същия и ще живееш до века.”
13.Бог никога не е казвал на ангелите Си: „Седни отдясно Ми докато положа враговете Ти за Твое подножие.” 14.Ангелите са просто духове изпратени да служат на ония, които ще бъдат спасени.
2
1.Затова ние трябва да внимаваме повече на това, което сме чули. И така няма да се отклоним от истината. 2.Посланието изговорено от ангели се оказа истинно и всички, които не му се покоряваха или го отхвърлиха бяха заслужено наказани. 3.И как ще избегнем наказанието ако отхвърлим великото послание за Божието спасение? Първо Господ ни изяви това послание, после ония, които Го чуха, го потвърдиха.
4.Бог потвърди, казаното от тях чрез чудеса, знамения, велики дела и дарби на Святият Дух. 5.Ние знаем, че
Бог не постави бъдещия свят под ангелски контрол.

6.Някъде в Писанията, някой е казал на Бога: „Какво е смъртен, че да да го помниш, или Човешки Син, че да се грижиш за него?”(Какво те кара да се грижиш за хората? И защо си загрижен за слабаци като нас?”) 7.Ти си го направил по-долен от ангелите и си го увенчал със слава и почит. 8.Поставил си всичко под негов контрол.”
Когато Бог подчини всичко на Сина, Той не остави нищо неподчинено. Ние сега все още не виждаме всичко да е подчинено на Сина. 9.Но виждаме Исус, Който беше направен малко по-долу от ангелите, увенчан със слава и почит, поради претърпяната смърт. С помощта на Божията благодат, Той умря за всеки човек. 10.Бог е
Този за Когото и чрез Когото всичко съществува.
Затова докато Бог довеждаше много синове в слава, беше точното време да усъвършенства чрез страдание
Исус источника на тяхното спасение. 11.Исус, който прави хората святи и всички осветени имат един и същ
Баща. Ето защо Исус не се срамува да ги нарича братя и сестри. 12.Той каза: „Ще разкажа на хората Си за
Твоето име. Ще Те хваля всред събранието.” 13.Той каза също: „Ще уповавам на Бога.” И пак: „Ето Аз съм с децата, които Бог Ми е дал.” 14.Тъй като всички тия синове и дъщери са от плът и кръв, Исус стана плът и

кръв като тях. Той направи това, за да унищожи чрез смъртта онзи, който има власт над смъртта(т.е.дявола).
15.И по този начин да освободи ония, които поради страха си от смъртта бяха роби през целия си живот.
16.Исус не дойде да помогне на ангелите, Той дойде да помогне на Авраамовото потомство. 17.Той стана един от нас за да може да служи на Бога като наш милостив и верен първосвещеник и пожертва Себе Си за опрощение на греховете ни. 18.Понеже Исус преживя страдания и изкушения, Той може да помага на всеки, който се изкушава.
3
1.Затова скъпи приятели, съучастници в следването на това небесно призвание, погледнете добре на Исус.
Той е апостола и първосвещеника, същността на нашата вяра. 2.Исус беше верен на Бога, Който Го постави, както и Мойсей беше верен в служенето на всички
Божии хора. 3.Но Исус заслужава повече почит от
Мойсей, както и строителя на къщата заслужава повече почит от самата къща. 4.Естествено, че всяка къща е построена от някого и Бог наистина е Тоя, Който е построил всичко. 5.Мойсей беше верен слуга и каза на
Божия народ какво щеше да се говори в бъдеще. 6.Но

Христос е Синът комуто е поверен Божия народ. Тоя народ сме ние, ако продължаваме да бъдем смели и не изгубваме надеждата си. 7.Това е точно както Святия
Дух казва: „Днес ако чуете Божия глас, 8.не ставайте упорити, като ония, които се разбунтуваха и Ме изпитаха в пустинята. 9.Четирдесет години вашите праотци изпитваха Бога в пустинята и видяха делата, които Той направи. 10.Затова Бог се огорчи против тях и каза: „Сърцата им продължават да се отдалечават. Те не са познли пътищата Ми. 11.В гнева Си се заклех, че те няма никога да влязат в Моята почивка.”
12.Приятели, внимавайте! Не позволявайте лоши мисли или съмнения да отвърнат някой от вас от живият Бог.
13.Насърчавайте се един друг всеки ден докато имате възможност. Ако вършите това, никой от вас няма да бъде измамен и закоравен от греха. 14.Ще останем
Христови съработници само ако продължаваме да се държим здраво за първоначалната вяра до край.
15.Писанията казават: „Ако днес чуете гласа Му, не упорствайте като ония, които се разбунтуваха. 16.Кои чуха Божия глас и се разбунтуваха? Това са всички ония, които Мойсей изведе от Египет. 17.Кои бяха хората, които разгневиха Бога четирдесет години? Не

бяха ли ония, които съгрешиха и умряха в пустинята.
18.На кои Бог се закле, че никога няма да влязат в
Неговата почивка? Той говореше на ония, които не Му се покоряваха. 19.Ние виждаме, че те не влязоха в почивката, поради своето неверие.
4
1.Божието обещание, че можем да влезем в Неговата почивка, все още стои и ние трябва да се погрижим никой от вас да не го пропоусне. 2.Ние чухме същото послание, което и вашите предци чуха. Но посланието не помогна на ония, които в миналото го чуха, защото не повярваха. 3.Само вярващите ще влязат в почивката, както Бог е казал: „В гнева си се заклех, че те никога няма да влязат в Моята почивка.” Бог каза това въпреки, че всичко беше готово още по време на сътворението на света. 4.Някъде в Писанията Бог е говорил за седмия ден така: „На седмия ден Бог си почина от цялата си работа.” 5.Ние също така четем, че по-нататък Той казва: „Те никога няма да влязат в
Моята почивка.” 6.И така някои хора влизат в тази почивка, но ония, които в миналото чуха благовестието, не влязоха поради непослушанието си. 7.Затова Бог определи друг ден, и този ден е днес. Много години по-

късно след като предците ви не можаха да влязат, Бог говори за това чрез Давид в пасажа, който вече цитирахме: „Ако днес чуете Божия глас не закоравявайте сърцата си.” 8.Ако Исус Навиев беше наистина дал почивка на хората, нямаше да има нужда
Бог да говори за друг ден за почивка. 9.Следователно за
Божиите хора има време за почивка. 10.Ония които влязат в Божията почивка също си почиват от работата си, както и Бог си почина от Неговата. 11.Затова ние трябва да положим всякакви усилия да влезем в почивката, така никой няма да бъде изгубен следвайки примера на онези, които отказаха да се покорят.
12.Божието Слово е живо и активно. То е по-остро от всеки двуостър меч и пронизва дори до разделяне на душата и духа, ставите и костния мозък. Прониква и разкрива желанията и мислите на нашите сърца.
13.Никое създание не може да се скрие от Бога. Всичко е открито и изложено пред очите Му и ние трябва да отговаряме пред Него. 14.Тъй като имаме велик първосвещеник Исус Христос, Божият Син, който е преминал в небесата, ние трябва да държим на нашата изповед. 15.Исус разбира всяка наша слабост, защото
Той беше изкушаван, по същия начин, като нас, но не

съгреши. 16.Затова всеки път, когато сме в нужда, трябва смело да отидем пред трона на нашия милостив
Бог. Там ние ще получим незаслужена благодат, и ще намерим помощ.
5
1.Всеки първосвещеник е избран измежду хората, за да ги представлява пред Бога и да принася дарове и жертви за греховете им. 2.Първосвещеникът може да бъде внимателен към невежите и заблудените, защото той също има слабости. 3.И поради своите слабости, той трябва да принася жертви за своите грехове, по същия начин, по който принася и за другите хора. 4.Никой не може да има честта да бъде първосвещеник, само с желание да бъде такъв. Само Бог може да избира свещеник и Той е този, който избра Аарон. 5.Ето как беше с Христос. Той стана първосвещеник, не само защото Той искаше тази чест. Бог Му каза: „Ти си Мой
Син, Аз днес те родих.” 6.На друго място Бог казва: „Ти
Си свещеник до века, точно както Мелхиседек.” 7.Бог имаше силата да спаси Исус от смъртта, и докато беше на земята Той молеше Бога със силен вик и сълзи да Го спаси. Той истински се покланяше на Него и Бог послуша молитвите Му. 8.Макар, че Исус беше Божия

Син, Той се научи да бъде послушен през Своите страдания. 9.И след като свърши работата Си, Той стана источника на спасение за всеки, който Му се покорява.
10.Бог Го направи първосвещеник, като Мелхиседек.
11.Бихме могли още много да говорим за това, но е трудно за обяснение, а всички вие сте станали мързеливи в слушане. 12.Досега трябваше да станете учители, а вместо това все още се нуждаете, някой да ви учи на елементарните истини от Божието Слово.
Нуждаете се от мляко, а не от твърда храна. 13.Млякото е за начинаещите и неопитните в Божиите пътища.
14.Твърдата храна е за зрелите, които имат опит в разпознаването на добро от зло.
6
1.Ние трябва да се постараем да станем зрели и да започнем да мислим върху повече неща, отколкото само върху основните учения за Христа. Ненужно е да продължаваме да говорим, защо трябва да се обръщаме от мъртви дела и защо трябва да вярваме в Бога. 2.Нито трябва да продължаваме да поучаваме за кръщения, ръкополагане, възкресяване от мъртвите и вечен съд.
3.Ако Бог позволи и това ще направим. 4.Хора, които веднъж са били просветени, вкусили са от небесния дар,

и са били част от делото на Святия Дух, лично са преживели абсолютната доброта на Божието слово и чудесата на бъдещия свят. 6.Ако след това обърнат гърбовете си, отричайки се от всичко, те не могат да започнат отначало, все едно, че нищо не се е случило.
Това е невъзможно, защото са разпнали Исус за втори път и публично са Го опозорили. 7.Земята е полезна на земеделците, ако има достатъчно дъжд, че да произрасте добра реколта. Наистина Бог ще благослови тази земя.
8.Но земя, която произвежда само тръни е безполезна.
Тя е като прокълната от Бога и накрая ще бъде изгорена. 9.Въпреки, че ви говорим тия неща, ние все още сме убедени, че ви предстоят по-добри неща, които ще ви доведат до спасение. 10.Бог не е несправедлив.
Той няма да забрави делата ви и любовта, която сте показали към Него. Вие помагахте на светиите Му и продължавате да им помагате. 11.Желаем всеки един от вас винаги да бъде дързостен да показва колко силна и трайна е надеждата ви. 12.Така никога няма да бъдете мързеливи, и ще подражавате на ония, които чрез вяра и търпение получаваха обещанията. 13.Бог даде обещание на Авраам. Тъй като няма по-велик от Него, в когото да се закълне, Бог се закле в Себе Си. 14.Той каза:

„Наистина ще те благословя и ще ти дам голямо потомство.” 15.И така Авраам получи обещаното, защото чакаше с търпение. 16.Когато хората се кълнат, те се кълнат в някой по-голям от тях. И техните клетви гарантират казаното и слагат край на всички спорове.
17.Така и Бог се закле, когато искаше да докаже, че обещанието Му към Неговия народ не може да бъде развалено. 18.Бог не може да лъже. И Неговите обещания и клетви са две непроменими неща. Ние сме прибягнали при Бога за по-голяма сигурност и обещанията Му трябва много да ни насърчават, да се държим за поставената пред нас надежда. 19.Тя е като здрава и непоклатима котва за душите ни, която прониква в най-святите места отвътре завесата. 20.Исус влезе там преди нас и стана завинаги наш първосвещеник, точно като Мелхиседек.
7
1.Мелхиседек беше цар на Салем и свещеник на
Всевишния Бог. Той срещна Авраам, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови. 2.Авраам му даде десятък от цялата си плячка. Значението на името
Мелхиседек е „Цар на справедливостта.” И тъй като
Салем означава „мир” той е също и „цар на мир.”

3.Никой не знае нищо за родителите му, нито за предците му. Никой не знае кога е роден, нито кога е умрял. Като Божият Син, Мелхиседек остава свещеник до века. 4.Забележете колко е велик Мелхиседек!
Нашия праотец Авраам му даде десятък от плячката, въпреки че Авраам беше бащата на избрания народ.
5.Законът казва, че членовете на Левиевото племе, които стават свещеници, трябва да получават десятък от народа. Свещениците ги събират от своя народ, който е
Авраамово потомство. 6.Въпреки, че Мелхиседек не беше потомък на Левий, Авраам му даде десятък и след това Мелхиседек благослови този на когото бяха дадени
Божиите обещания. 7.Няма спор, че който благославя е по-велик от тоя, който приема благословението.
8.Свещениците приемат десятък, но всички те умират, освен Мелхиседек и писанията учат, че той е жив.
9.Сега Левиевите потомци са тия, които взимат десятък от хората. Можем да кажем, че когато Авраам даде десятък на Мелхиседек, Левий също му даде. 10.Защото
Левий беше роден по-късно в семейството на Авраам, който даде десятък на Мелхиседек. 11.Въпреки, че закона на Мойсей казва, че свещениците трябва да бъдат потомци на Левий, тези свещеници не могат да

усъвършенстват никой. Затова има нужда по-скоро от свещеник като Мелхиседек, отколкото от някой, който е от рода на Аарон. 12.И когато правилата за избиране на свещеник са променени, Законът също трябва да бъде променен. 13.Свещеникът за когото говорим е нашия Господ, който дойде от племе, от което никой не е служил на олтара. 14.Всеки знае, че Той произлезе от
Юдовото племе, и Мойсей никога не е казвал, че от това племе ще произлязат свещеници. 15.Всичко това става ясно, когато някой по подобие на Мелхиседек е издигнат за свещеник. 16.Тази личност не беше издигната поради предците си, а поради живота му, който няма край.
17.Писанията казват за Него: „Ти си свещеник до века, точно като Мелхиседек.” 18.По този начин слабата и непотребна заповед беше отстранена, 19.понеже законът не може да направи нищо съвършено. Същевременно ни е дадена по-добра надежда, която да ни приближи до
Бога. 20.Нищо от това не е станало без клетва. Човекът от Левиевото племе не може да стане свещеник без да се закълне, 21.а Исус стана свещеник когато Бог се закле.
Бог каза за Него: „Господ се закле и няма да промени решението Си. Ти Си свещеник довека.” 22.По този начин Исус стана гарант на по-добро обещание.

23.Имаше мнозина свещеници, защото, когато свещеник умре, той не може вече да служи. 24.Но Исус живее вечно, и ще бъде свещеник завинаги. 25.Затова Той може винаги да спасява всички, които идват чрез Него при Бога. Той може да върши това, защото живее вечно и ходатайства за тях. 26.Ние се нуждаем от първосвещеник, който е свят, невинен, непорочен, отделен от грешниците, и който е на най-високата позиция в небето. 27.Нуждаем се от свещеник, който не трябва да принася ежедневни жертви, като ония първосвещеници. Първо те принасяха жертви за своите грехове, и след това за греховете на другите хора. Исус принесе жертвата за греховете на хората веднъж завинаги, когато пожертва Себе Си. 28.Законът назначава смъртни свещеници, които имат слабости. Но
Божието обещание, което дойде след закона назначи
Сина, Който отговаря на всички Божии изисквания.
8
1.Това, което казвам е, че ние имаме първосвещеник,
Който седи отдясно на трона на Великия Бог. 2.Също така Той служи в най-святото място в небесната скиния, която е поставена от Господ, а не от хора. 3.Тъй като всички свещеници, трябва да принасят жертви и дарове,

Христос също се нуждае да принесе нещо. 4.Ако беше тука на земята, Той изобщо нямаше да бъде свещеник, защото законът задължава другите свещеници да принасят жертви. 5.Но скинията където служат е копие и сянка на истинската, която е на небето. Когато
Мойсей щеше да прави скинията, Бог го предупреди:
„Внимавай да направиш всичко, въз основа на плана, който ти показах на планината.” 6.На Исус му бе дадено свещенство по- превъзходно от левитското. Той също така ни носи по-добро обещание от Бога, което е основано на по-добри гаранции. 7.Ако първия завет на
Бога беше без недостатък, нямаше да има никаква нужда от втори. 8.Но Бог намери недостатък в народа си и им каза: „Идват дни-казва Господ, когато ще направя нов завет с Израел и Юда. 9.Това няма да е като завета, който направих с предците им, когато ги хванах за ръка и ги изведох от Египет. Те отхвърлиха завета Ми и Аз ги оставих. 10.Но ето завета, който ще направя с Израел след ония дни- казва Господ: ще поставя законите си в сърцата и умовете им, и Аз ще бъда техен Господ, а те ще бъдат Мой народ. 11.И няма вече всеки да учи ближния си или роднината си като казва: „Познай
Господа.” Всички те от най-важния до най-обикновения

ще Ме познават, 12.защото Аз ще простя всичките им неправди и няма вече да помня греховете им.” 13.Бог направи новия завет и обяви първият за остарял, а всичко старо и непотребно е близо до изчезване.
9
1.Първият завет включваше правила за свещеническата служба и скиния за поклонение тука на земята. 2.Първата част на скинията се наричаше святото място и там имаше светилник, маса и присъствени хлябове. 3.Зад втората завеса беше частта наречена пресвято място. 4.В нея имаше златна кадилница и ковчега на Божието обещание, обкован отвсякъде със злато. В ковчега имаше златен съд пълен с манна,
Аароновия жезъл (тояга), който разцъфтя и плочите на завета. 5.Върху капака на ковчега, херувимите с крилата си осеняват умилостивилището. Сега не е времето да говорим подробно за тия неща. 6.Ето как бяха подредени двете части на скинията. Свешениците винаги влизаха в първата част на скинията за да извършват службата си. 7.Но само първосвещеника влизаше във втората част на скинията. Веднъж в годината той влизаше там и носеше кръв, която принасяше за себе си и за греховете на хората, които

бяха извършили от незнание. 8.Святият Дух използваше това за да ни покаже, че пътят до пресвятото място не беше отворен докато скинията все още се използваше.
9.Първата част на скинията е образ на днешното време.
Даровете и жертвите, които се принасят там не могат да дадат на поклонника чиста съвест. 10.Тези дарове и жертви бяха определени да бъдат храна и питие използвани в различни очистителни церемонии. Тези церемонии бяха задължителни за тялото докато не дойде времето да бъдат заменени за нещо по-добро.
11.Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини. Той влезе в по-добра скиния, която не беше направена от човешки ръце и, която не е част от сътворения свят. 12.Христос влезе веднъж завинаги в пресвятото място и ни освободи завинаги от греховете ни. Той го направи като пожертва собствената Си кръв, вместо кръвта на кози и телета. 13.Според Мойсеевия закон, хората, които са нечисти, осквернени не могат са се покланят на Бога. Те ще бъдат счетени за чисти, ако са поръсени с кръвта от кози, телета и с пепелта на пожертвана юница. 14.Но Христос беше безгрешен и чрез Святия Дух, Той принесе Себе Си на Бога и очисти съвестта ни от безполезните ни дела. Сега ние можем да

служим на живия Бог. 15.Христос умря за да спаси ония, които бяха съгрешили и нарушили стария завет.
Сега Той носи на призваните си, нов завет, който гарантира вечните Божии благословения. 16.Всъщност правенето на такъв завет е като писането на звещание.
Защото, този, който пише завещанието, трябва да умре преди то да се изпълни. 17.Ето защо дори и първия завет беше направен с кръв. 19. Мойсей каза на хората всичко, което закона изисква те да вършат. След това той взе червена вълна и исоп, и поръси хората и книгата на закона с кръвта от телета, козли и с вода. 20.Той каза на хората: „С тази кръв Бог подпечатва завета Си с вас.”
21.Също така Мойсей напръска с кръв и скинията и всички съдове, които се използваха за служба.
22.Законът казва, че всичко трябва да се попръска с кръв, и никой грях не може да бъде простен докато не се пролее кръв. 23.Тия неща са копие на това, което е на небето, и затова е трябвало да бъдат осветени чрез жертви. Но небесните неща трябваше да бъдат очистени с по-добри жертви. 24.Христос не влезе в светилище направено от човешки ръце, което е копие на истинското. Вместо това Той влезе в небесата за да се яви пред Божието присъствие за нас. 25.Всяка година

първосвещеника влизаше в светилището за да жертва кръв, която не е негова. Христос не отиде на небето за да жертва Себе Си отново и отново. 26.Иначе Той трябва да е страдал много пъти от създаването на света.
Но сега на края на вековете, Той се яви веднъж да отмахне греха, чрез жертвата Си. 27.Хората умират веднъж и след това настава съд. 28.Така и Христос беше принесен в жертва веднъж, за да отнеме греховете на човечеството, и след това Той ще се появи втори път, и тогава няма да има работа с греха, а ще спаси ония, които дързостно Го очакват.
10
1.Законът е сянка на бъдещите добрини, а не самите добрини, защото законът не може да освободи хората от греха, чрез жертвите, които те принасяха година след година. 2.Ако жертвите можеха да направят поклониците съвършени, те щяха отдавна да спрат да ги принасят, и щяха да бъдат очистени веднъж завинаги, и съвестта им щеше да бъде свободна от грях. 3.Вместо това ежегодното жертвоприношение напомня на хората за греховете им. 4.Защото кръвта от телета и кози не може да отмива грехове. 5.Когато Христос влезе в света каза: „Жертви и приноси не си поискал, но си Ми дал

тяло. 6.Всеизгаряния и приноси за грях не са Ти угодни.” 7.Тогава рекох: „Дойдох!(И за Мен е писано в
Писанието.) Дойдох да изпълня волята Ти Боже Мой.”
8.Христос първо каза: „Жертви, приноси, всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито са ти угодни.” (А това са жертвите, които закона изисква хората да принасят.) 9.След това Христос казва: „ Аз дойдох да изпълня волята Ти.” Той отмахна жертвите, за да установи послушанието, което Бог желае. 10.Ние сме осветени, защото Христос се покори на Бога и принесе
Себе Си веднъж завинаги. 11.Всеки ден свещениците извършват религиозните си задължения. Отново и отново те принасят същите жертви, но тия жертви никога не могат да отмахнат греховете им. 12.Христос принесе Себи Си в жертва, която е завинаги достатъчна, и сега Той седи отдясно на Бога. 13.И чака докато положат враговете Му за Негово подножие. 14.Със
Своята единствена жертва Христос завинаги освободи от греха хората, които доведе при Бога. 15.Святият Дух ни говори същите неща: 16.„ Това е завета, който ще направя с тях след ония дни, казва Господ: „Ще напиша законите Си в умовете и сърцата им. 17.Тогава ще забравя греховете им и няма вече да си спомням злите

им дела.” 18.А когато греховете са простени, няма повече нужда от жертви. 19.Приятели, кръвта на Исус ни дава смелостта да влезем в най-святото място 20.по нов път, който води към живот. И тоя път ни превежда през завесата, която е плътта на Христос. 21.Ние имаме велик свещеник, комуто е поверен Божия дом.
22.Затова нека се приближим при Бога с чисти сърца и с твърда вяра. Нека пазим сърцата си чисти, съвестта си свободна от зло и телата си измити в чиста вода.
23.Трябва да продължаваме държим здраво надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който даде обещанието. 24.Нека да се насърчаваме един друг, да бъдем тактични, внимателни и да вършим добри дела.
25.Не трябва да преставаме да се събираме с другите вярващи, както някои от вас правят. Вместо това нека продължаваме да се насърчаваме един друг, толкова повече, колкото виждаме, че денят Господен наближава.
26.Ако продължаваме да вършим грехове след като сме познали истината, никоя жертва не може да ги отмахне.
27.Всичко, което остава е едно страшно очакване на съд и яростно негодувание, което ще погълне противниците.
28.Ако двама или повече свидетели обвинят някой в нарушаване на Мойсеевия закон, този човек умира

безпощадно. 29.Тогава колко по-тежко наказание мислите, ще заслужи, оня, който е потъпкал Божия Син и е счел кръвта с която завета беше осветен за несвята, и е оскърбил Духът на благодатта? 30.Ние познаваме
Бог, Който е казал: „На Мене принадлежи отмъщението, Аз ще въздам.” Бог също е казал:
„Господ ще съди хората Си.” 31.Страшно е да паднеш в ръцете на живия Бог. 32.Не забравяйте всички трудности, през които преминахте, в началото, когато се просветихте. 33.Понякога бяхте публично оскърбявани, а друг път споделяхте страданията на другите. 34.Вие състрадавахте с мен, когато бях в окови и приехте с радост ограбването на собствеността ви, като знаете, че на небето имате по-добър и траен имот.
35.Продължавайте да бъдете смели! Това ще ви донесе голяма награда. 36.Научете се да бъдете търпеливи, така ще угодите на Бога и ще получите обещаното. 37.Както казват Писанията: „Бог идва скоро и няма да се забави.
38.Праведния ще живее чрез вяра. Но ако се дръпне назад Моята душа няма да благоволи в него.” 39.Ние не сме от ония хора, коитосе дърпат назад и се погубват.
Ние сме от ония, които имат вяра и се спасяват.

11
1.Вярата ни прави сигурни в това за което се надяваме и ни дава доказателство за нещата, които не се виждат. 2.Бог прие предците ни поради тяхната вяра.
3.Чрез вяра разбираме, че световете са били създадени с
Божието слово, щото видимите неща са били направени от невидими неща. 4.Поради вярата си, Авел принесе на
Бога по-добра жертва от Каиновата. И чрез вярата си, той получи Божието одобрение, тъй като Бог прие жертвите му, и въпреки, че Авел е мъртъв неговата вяра все още говори. 5.Енох имаше вяра и не умря. Той угаждаше на Бога и Бог го взе на небето, затова неговото тяло никога не се намери. 6.Без вяра никой не може да угоди на Бога. Който отива при Бога трябва да вярва, че Бог съществува, и че Той възнаграждава всеки, който Го търси. 7.Вярата накара Ной, да послуша, когато Бог го предупреди за бъдещите неща, които не можеше да види. Той се покори на Бога и построи кораб за спасение на семейството му. Чрез вяра
Ной осъди света и прие Божието одобрение, което идва чрез вяра. 8.С вяра Авраам се покори, когато Бог го призова да отиде на място, което ще получи за наследство. Авраам напусна собствената си страна без

да знае къде отива. 9.С вяра Авраам живеееше като чужденец в обещаната земя. Той живееше в шатри, както и Исаак и Яков, които получиха същото обещание. 10.Авраам очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.
11.Въпреки, че Сара беше много стара за да има деца, тя вярваше, че Бог ще изпълни обещанието и роди син.
12.Нейният съпруг беше замъртвял, но той стана праотец на много народи, чието число е като звездите в небето и като морския пясък, който никой не може да изброи. 13.Всички те умряха, но имаха вяра, въпреки че не бяха получили изпълнението на обещанията. Те бяха радостни, да ги видят отдалеч и се съгласиха, че са само чужденци и странници на тази земя. 14.Ония, които говорят така, явно показват, че те търсят свое отечество. 15.Ако мислеха за отечеството, което напуснаха, те биха могли да намерят начин да се върнат.
16.Вместо това тия хора се оглеждаха за по-добър дом на небето. Затова Бог не се срамуваше от тях да се нарече техен Бог. Той дори е построил град за тях.
17.Когато Бог изпитваше Авраам, той с вяра Му принесе сина си Исаак. Оня, който получи обещанията беше готов да принесе в жертва единствения си син.

18.Бог му беше казал: „По Исаак ще се именува твоето потомство.” 19.Авраам повяврва, че Бог може да възкреси Исаак от мъртвите, и той в символичен смисъл го получи възкресен. 20.С вяра Исаак благослови Яков и Исав даже за бъдещите неща. 21.С вяра Яков на умиране благослови всеки един от Йосифовите синове.
Той се подпря на тоягата си и се поклони Богу. 22.С вяра Йосиф на умиране, говори за излизането на израелтяните от Египет, и им даде нареждане за погребването на костите си. 23.С вяра родителите на
Мойсей го криеха три месеца, защото те видяха, че
Мойсей бе красиво дете и не се страхуваха да нарушат царската заповед. 24.С вяра Мойсей когато порасна отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря. 25.Той избра да страда с Божиите хора, а не да се наслаждава за кратко време на греховните удоволствия. 26.Мойсей знаеше, че съкровищата на Египет не са толкова прекрасни, колкото това, което ще получи поради страданието за Месията, и той гледаше към бъдещата си награда. 27.С вяра Мойсей напусна Египет, без да се страхува от царския гняв. Той продължи напред като гледаше на Невидимия. 28.С вяра установи пасхата и напръска с кръв всеки дом, за да не може унищожителят

на първородните да ги докосне. 29.С вяра изреалтяните преминаха Червено море по сухо. Египтяните се опитаха, но се издавиха. 30.С вяра израелтяните обикаляха седем дена около стените на Ерихон, и стените паднаха. 31.С вяра ерихонската проститутка
Раав прие шпионите и избегна разрушението, което постигна всички, които отказаха да се покорят на Бога.
32.И какво повече да кажа? Нямам достатъчно време да ви разкажа за Гедеон, Варак, Самсон, Йефтае, Давид,
Самуил и пророците. 33.Чрез вяра те превземаха царства, вършеха праведни дела, получаваха Божиите обещания, затваряха устата на лъвове, 34.угасяха силни огньове и избягваха от меча на враговете си. Макар да бяха слаби, те получаваха сила и мощ да побеждават и преследват чужди армии. 35.Жени приемаха мъртвите си възкресени, други бяха измъчвани, но те отказваха да бъдат избавени, защото бяха сигурни, че ще получат по- добра награда, когато бъдат възкресени. 36.Други претърпяваха присмехи и бичувания, а още и окови и затвор. 37.Също биваха убивани с камъни или нарязвани с трион, или убивани с меч, те носеха овчи и кози кожи, бяха бедни, измъчвани и унижавани. 38.Светът не заслужаваше тия добри хора, които се скитаха в

пустини и планини и живееха в пещери и ровове в земята. 39.Всички те бяха познати поради вярата си, но никой от тях не получи изпълнение на обещанията.
40.Това беше така, защото Бог има нещо по-добро за нас. Той не искаше те да постигнат съвършенство без нас.
12
1.И тъй като сме заобиколени от толкова много примери на вяра, нека се отървем от всичко което ни забавя, особено от грехът, който ни унищожава. Нека да тичаме в надбягването, което е пред нас и никога да не се отказваме, 2.като държим погледа си на Исус, Който ни води и усъвършенства вярата ни. Той издържа срама на разпъването на кръст, защото знаеше, че после ще се радва, че го е направил. Сега Той стои отдясно на Божия престол. 3.Мислете за Исус, който понесе много скърби от грешници. Така няма да се обезсърчавате и предавате. 4.Все още не сте се съпротивлявали до кръв, в борбата срещу греха. 5.И сте забравили, че Писанията казават на божиите деца: „Мое дете, обърни внимание, когато Бог те наказва и не се предавай, когато Той те поправя. 6.Господ поправя всеки, когото обича и наказва този когото приема.” 7.Бъдете търпеливи, когато ви

поправят. Ето как Бог се отнася към децата си. Всички деца се наказват от бащите си. 8.Но ако не ви възпитават като другите деца, вие не сте част от семейството. 9.На земята имаме бащи, които ни дисциплинират и ние ги уважаваме. Не е ли по-добре да получим истински живот, оставяйки нашия духовен
Баща да ни възпита? 10.Нашите бащи ни възпитават за кратко време, според както мислят, че е най-добре. Но
Бог ни възпитава за наше добро, защото иска ние да сме святи, като е и Той. 11.Никога не е приятно да бъдеш дисцилиниран, всъщност това винаги причинява повече болка отлолкото радост. Но ако чрез дисциплината се научим да се покоряваме, ние ще вършим това, което е право и ще живеем в мир. 12.Укрепете уморените си рамена и отслабнали колене. 13.Продължавайте да вървите в правите пътища. Тогава куците ще бъдат изцелени, вместо да се влошат. 14.Опитайте се да живеете в мир с всички. Живейте чист живот, защото иначе никога няма да видите Господа. 15.Уверете се да не би някой да не успее да достигне до Божията благодат. Не позволявайте не никого да се огорчава и да създава неприятности на останалите от вас.
16.Внимавайте никой да не е неморален или

неблагочестив, като Исав, който за едно ястие продаде бъдещите си благословения. 17.Знаете, как по-късно той ги искаше обратно, но не можеше да направи нищо, въпреки че молеше баща си и плачеше. 18.Вие не сте пристъпвали до нещо, което можете да усетите, до планина пламнала в огън, която можете да докоснете, до мрак, тъмнина и буря, 19.нито до звук на тръба и глас на думи. Но когато вашите предци, чуха гласа, те се примолиха да спре, 20.защото те не можеха да понесат онова, което им се заповядваше: „Даже ако животно се допре до планината, то трябва да бъде убито с камъни.”
21.Гледката беше толкова страшна, че Мойсей каза: „Аз съм извънредно много уплашен и разтреперан.” 22.Сега вие пристъпвате до хълма Сион и до небесния Ерусалим, който е града на живия Бог, където десетки хиляди ангели тържествуват. 23.При събора на Божиите първородни деца, чиито имена са написани на небето, при самия Бог, Който съди всички, при духовете на усъвршенстваните праведници, 24.при Исус, Който направи Божия нов завет с нас, и при Неговата поръсена кръв, която говори по-добри неща от кръвта на Авел.
25.Не се отказвайте да слушате, когато Бог говори.
Вашите предци не стигнаха далече, когато отказаха да

послушат Бога, Който ги предупреждаваше на земята.
Ние със сигурност няма да избягаме, ако се отвърнем от
Бога, Който ни предупреждава от небето. 26.Когато Бог говори на предците ви, Неговия глас разтърси земята.
Но сега Той е обещал: „ Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.” 27.Думите” още веднъж” означават, че един ден създадените неща ще бъдат разтърсени и премахнати. Тогава ще остане само онова, което не може да бъде разклатено. 28.Трябва да сме благодарни, че ни е дадено царство, което не може да бъде разклатено. И в това царство, ние ще служим на
Бога като Му се покланяме и показваме велика почит и уважение. 29.Нашия Бог е като разрушителен огън.
13
1.Продължавайте да се обичате един друг. 2.Не забравяйте гостолюбието, понеже чрез него някои хора без да знаят са приели ангели на гости. 3.Помнете, ония, които са в затвора като че и вие сте с тях. Също и малтретираните, страдащите и отхвърлените, като че и вие сте като тях. 4.Уважавайте брака, винаги бъдете верни към своите партньори, защото Бог ще накаже всеки, който е неморален или неверен. 5.Не се влюбвайте в парите, бъдете доволни от това, което

имате. Господ е казал: „Никога няма да те оставя нито да те забравя.” 6.Така можем уверено да кажем: „Господ е моя помощник, няма да се страхувам. Какво може да ми направи смъртен човек?” 7.Не забравяйте водачите, които ви поучаваха в Божието слово. Спомнете си как са живели и подражавайте на тяхната вяра. 8.Исус
Христос е същия вчера, днес и завинаги. 9.Не се завличайте по разни странни учения. По-добре е да приемате сила от Божията незаслужена благодат, отколкото да сте зависими от определени храни, които не помагат на хората, които ги ядат. 10.Ние имаме олтар от който дори свещеникът, който служи в скинията няма право да яде от него. 11.Първосвещеникът принася кръвта от животни като принос за грях, но телата на животните се изгарят извън стана. 12.Исус страда извън градската порта, за да направи хората святи чрез собствената си кръв. 13.Ето защо ние трябва да излизаме към Него извън стана и да споделяме Неговия позор. 14.На земята ние нямаме град, който съществува вечно, но търсим градът, който ще имаме в бъдеще.
15.Нашата жертва е да продължаваме да принасяме хваление на Бога в името на Исус. 16.Не забравяйте да помагате на другите и да споделяте това, което имате с

тях. Това са жертви, които са угодни на Бога.
17.Покорявайте се на своите водачи и приемайте техния авторитет. Те се грижат, защото са отговорни за вас.
Покорявайте им се, за да могат да вършат работата си с радост а не да се оплакват от вас. Иначе няма да могат изобщо да ви помагат. 18.Молете се за нас. Ние сме сигурни, че съвестта ни е чиста, защото искаме да живеем честно във всяко отношение. 19.Особено искам да се молите, да мога по-скоро да ви посетя отново.
20.Богът на мира, възкреси от мъртвите нашя Господ
Исус Христос. Сега Исус е великия Пастир, чиято кръв беше използвана за сключването на Божия вечен завет с
Неговото стадо. 21.Нека Бога на мира да ви подготви за всяко добро дело което желае. Нека Той да работи във вас чрез Исус Христос за да вършите това, което Му е угодно. А на Исус Христос да бъде слава до века! Амин.
22.Приятели, написал съм кратко писмо за да ви насърча и ви моля, обърнете внимание на думите ми.
23.Знайте, че нашия брат Тимотей е пуснат от затвора и ако дойде навреме, двамата ще дойдем да ви посетим.
24.Поздравете всички водачи и светии. Поздравяват ви тия, които са от Италия. 25.Божията благодат да бъде с всички вас. Амин.

Изтегляне 3.1 Mb.

Сподели с приятели: