Novzavet pages

1
1.Това е добрата вест за Исус Христос, Синът на Бога.
2.Тя започна точно както Бог е казал в книгата написана от пророк Исая: ”Изпращам Своя пратеник да подготви пътя за Теб. 3.В пустинята някой вика: „Подгответе пътя за Господа! Направете прав и равен път за Него.”
4.Йоан Кръстителят излизаше в пустинята и проповядваше кръщение за промяна на живота, и прощаване на греховете. 5. Хора от Юдея и Ерусалим се стичаха при него, и докато изповядваха греховете си, бяха кръщавани в реката Йордан. 6.Йоан носеше дрехи от камилска козина, и завързан на кръста кожен колан.
Хранеше се със скакалци и див мед. 7.Като проповядваше той казваше: „Ще дойде един много по- мощен от мене. И аз не съм достоен дори да се наведа и развържа сандалите Му. 8.Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Святия Дух!”9.По това време Исус дойде от Назарет в Галилея и беше кръстен в Йордан.
10.Веднага щом излезе от водата, Той видя небето разтворено и Божият Дух приличащ на гълъб да слиза върху Него. 11.Заедно с Духът се чу глас от небето: „Ти си Моя скъп Син, и Аз съм благоволил в Теб.” 12.И веднага същия Дух Го закара в пустинята. 13.За

четирдесет дни и нощи в пустощта Той беше изпитван от Сатана. Дивите животни бяха Негови другари, а ангели се грижеха за Него. 14.След като Йоан беше арестуван, Исус отиде в Галилея проповядвайки
Божието Послание: 15.„Времето дойде и Божието царство е близо. Променете начина си на живот и повярвайте в Посланието.” 16.Минавайки покрай брега на Галилейското езеро, Той видя Симон и неговия брат
Андрей да ловят риба с мрежите. Риболова беше ежедневната им работа. 17. Исус им каза: „Елате с мен.
Ще ви направя нов вид рибари различни от това което сте. Ще ви покажа как да хващате хора вместо риба.”
18.Те не зададоха въпроси. Хвърлиха мрежите си и Го последваха. 19.По нататък на брега, Той видя братята
Яков и Йоан-Заведеевите синове. Те бяха в лодката и кърпеха рибарските си мрежи. 20.Веднага им направи същото предложение.Те оставиха своя баща Заведей, лодката, наемните работници и Го последваха. 21.След това те влязоха в Капернаум. Когато настана съботата,
Исус отиде в синагогата и започна да поучава. 22.Те бяха изненадани от Неговото поучение-толкова прямо и откровено, толкова уверено, и вдъхващо вяра- без увъртания и цитати като религиозните учители.

23.Внезапно, по време на събранието, Той беше прекъснат от един човек обладан от зъл дух, който крещеше: 24.”Каква работа имаш с нас Исусе
Назарянине? Зная какво си намислил. Ти Си Светият
Божий и Си дошъл да ни унищожиш.” 25.Исус го накара да млъкне: ”Млъкни! Излез от него!” 26.Духът, който измъчваше мъжа, го хвърли в гърчове и протестирайки силно, излезе. 27.Всички бяха напълно изненадани, и продължаваха да си говорят един с друг:”Какво е това? Трябва да е някакво ново мощно учение! Дори злите духове му се покоряват.”
28.Новините за Исус бързо се разпространиха из цяла
Галилея. 29.Веднага след събранието те дойдоха в къщата на Симон и Андрей, придружени от Яков и
Йоан. 30.Тъщата на Симон беше болна на легло, горяща от треска. Те казаха на Исус. 31.Той отиде при нея, взе ръката и, и я повдигна. Веднага треската я остави, тя стана и им приготви вечеря. 32.Същата вечер след като слънцето залезе, доведоха при Него болни и обладани от зли духове хора, 33.целият град се събра пред вратата му! 34.Той ги изцели от всякакви страшни болести и изгони много демони. Тъй като демоните знаеха
Неговата истинска самоличност, Той не им позволяваше

да кажат и дума. 35.На сутринта преди изгрев слънце,Той стана и отиде на усамотено място да се моли. 36.Симон и ония с Него отидоха да Го търсят.
37.Намериха Го и Му казаха:”Всички те търсят.”
38.Исус каза: „Хайде да отидем до останалите села, така ще мога и там да проповядвам. Затова съм дошъл.”
39.Той ходеше по цяла Галилея, по синагогите, където проповядваше и изгонваше демони. 40.Един прокажен дойде при Него. Падна на колене и молеше Исус: „Ако поискаш, можеш да ме очистиш.” 41.Задвижен от състрадание, Той протегна ръката си, докосна го и му каза: „Искам; бъди чист.” 42.И веднага проказата го остави, и кожата му стана гладка и здрава. 43.Исус го отпрати със строго поръчение: 44.”Не казвай нищо на никого. Вземи дара за очистване, който Мойсей е предписал и се представи на свещеника. Това ще потвърди твоето изцерение пред хората.” 45.Но веднага след като си тръгна той започна да разгласява станалото. Той разпространи историята си толкова нашироко, че Исус не можеше вече да влиза явно в никой град. Вместо това, Той стоеше на места където можеше да бъде сам. Но хората продължаваха да идват при Него отвсякъде.

2
1.След няколко дни Исус се върна в Капернаум и слухът, че се е върнал се разнесе наоколо. 2.Тълпата се струпа и запуши входа, така че никой не можеше да влиза или излиза. Той проповядваше словото.
3.Донесоха един паралитик при Него, носен от четирима мъже. 4.Когато не можаха да влязат поради тълпата, те отстраниха част от покрива, и спуснаха паралитика с носилката му. 5.Впечатлен от тяхната смела вяра, Исус каза на паралитика: „Сине, прощавам ти греховете.”
6.Някои религиозни учители стоящи там започнаха да шепнат помежду си: 7.„Той няма право да говори по този начин! Това е богохулство! Бог и само Бог може да прощава грехове.” 8.Исус веднага разбра какво те си мислеха и каза: „Защо сте толкова скептични? 9.Кое е по просто: да кажа на паралитика: Прощавам ти греховете или да му кажа: Стани, вдигни носилката си и започни да ходиш? 10.Но за да стане ясно, че Аз Съм
Човешкия Син и имам властта да направя и едното и другото...” Той погледна към паралитика и каза:
11.”Стани. Вземи си постелката и си иди в къщи.
12.Мъжът стана веднага, вдигна постелката си и излезе, докато всички го гледаха с изумление. Те прославиха

Бога и казаха: „Никога не сме виждали подобно нещо!”13.Тогава Исус отново отиде да се разхожда на брега на езерото. Тълпата пак дойде при Него и Той ги поучаваше. 14.Разхождайки се по-нататък Той видя
Левий, синът на Алфей. Левий стоеше на мястото за събиране на такси и Исус му каза: „Ела с Мен.” И така той стана и тръгна с Исус. 15.По-късно Исус и
Неговите ученици вечеряха в къщата на Левий със събрание от гости с лоша репутация. Колкото и невероятно да изглежда, повечето от тях станаха последователи. 16.Религиозните учители и фарисеи Го видяха да стои в тази компания и нападнаха Неговите ученици: „Какъв пример е това, да се държи приятелски с тази измет?” 17.Исус като дочу отвърна: „Кой се нуждае от доктор-здравите или болните? Аз Съм тук за да привлека болните от грях, а не духовно здравите.”
18.Учениците на Йоан и учениците на фарисеите практикуваха пост. Някои хора се изправиха срещу
Исус: „Защо учениците на Йоан и на фарисеите постят, а твоите не?” 19.Исус отговори: „Приятелите на младоженеца не се лишават от храна докато той е с тях.
20.Но ще дойде време, когато той ще бъде отнет. Тогава те ще постят. 21.Никой не закърпва стара дреха като

пришие парче от нова дреха. Новото парче може да се свие и да отвори по-голяма дупка. 22.Никой не налива ново вино в стари мяхове. Виното може да надуе и спука старата кожа. Тогава виното ще бъде загубено, а кожата съсипана. Ново вино трябва да се налива в нови мяхове.
23.Една събота Исус вървеше през поле с узряло жито.
24.Докато учениците си проправяха път, късаха класове жито. Фарисеите казаха на Исус: „Виж учениците Ти нарушават правилата за съботния ден.” 25. Исус каза:”
Не сте ли чели какво направи Давид, когато той и неговите привърженици бяха гладни и в нужда? 26.Това беше по времето на първосвещеника Авиатар. Давид отиде в Божия храм и яде от святите хлябове, които само на свещениците беше позволено да ядат. Също така даде и на своите привърженици.” 27.Тогава Исус каза:”Съботата беше направена да служи на нас; а не ние да служим на съботата. 28.Човешкият Син е
Господар на съботата.”
3
1.После Той се върна отново в синагогата, където намери човек с изсъхнала ръка. 2.Фарисеите наблюдаваха Исус за да видят дали ще изцели човека, надявайки се да го хванат в нарушение на съботата.

3.Той каза на мъжа с изсъхналалта ръка:”Застани тука, където всички можем да те видим.” 4.Тогава Той говори на хората:”Какво дело подхожда най-добре на съботата?
Вършенето на добро или вършенето на зло? Да помагаме ли на хората или да ги оставяме безпомощни?”
Никой не каза и дума. 5.Той ги гледаше един по един в очите, разгневен на упоритата им религиозност. Той каза на мъжа: „Протегни ръката си.” Той я протегна и тя стана напълно здрава. 6.Фарисеите излязоха и веднага започнаха да правят планове заедно с последователите на Ирод, затова как да Го убият. 7.Исус си отиде заедно с учениците и се оттегли край езерото. Но голяма тълпа от Галилея ги следваше, 8.също и от Юдея, Ерусалим,
Идумея, отвъд Йордан, и от околностите на Тир и
Сидон. Всичките тези тълпи от хора, дойдоха, защото бяха чули, какво Исус правеше. 9.Той каза на учениците си да вземат лодка, за да не бъде сгазен от тълпата.
10.Той изцели много хора, и всеки който имаше болест се буташе и блъскаше за да може да Го приближи и докосне. 11.Злите духове като Го разпознаваха, падаха долу и крещяха: ”Ти си Божият син!” 12.Но Исус предупреждаваше духовете да не казават кой е Той.
13.След това се изкачи на планината и покани онези,

които искаше при Него, и те отидоха. 14.Той определи дванадесет и ги наименува апостоли, за да бъдат с Него и за да ги изпрати да разпространяват Словото. 15.Даде им власт и да изгонват демони. 16.Това са дванайсетте:
Симон( по-късно Исус го нарече Петър, което означава
„скала”), 17.Яков, син на Заведей, Йоан, брат на Яков
( Исус даде прякор на Заведеевите братя „Воанегрес”, което означава „синове на гръма”), 18.Андрей, Филип,
Вартоломей, Матей, Тома, Яков, син на Алфей, Тадей,
Симон Зилотът и 19.Юда Искариотски (който Го предаде). 20.Исус се прибра у дома и както обикновено тълпата се струпа- толкова много Го търсеха, че нямаше време дори да яде. 21.Когато семейството на
Исус чуха за това, те мислеха че е луд и дойдоха да го вземат под свой контрол. 22.Религиозните учители го унижаваха, като разпространяваха слухове, че Той използва черна магия, дяволски трикове за да ги впечатли с духовна сила. 23.Исус се противопостави на клеветите им с една история: „ Не е ли безмислено да изпращам дявол да хваща дявол, да използвам Сатана за да се отърва от Сатана? 24.Народ, който се бие помежду си няма да се задържи дълго време. 25.И семейство, което се бори помежду си също няма да издържи.

26.Така и ако Сатана се бори срещу себе си, това ще е края за него. 27.Как може някой да нахлуе в къщата на силният човек и да открадне нещата му, ако първо не го върже? Тогава той може да вземе всичко. 28.Слушайте това внимателно. Предупреждавам ви. Няма нищо направено или казано, което да не може да бъде простено. 29.Но ако упорствате в клеветите срещу
Божия Свят Дух, вие отхвърляте Единственият, който прощава, отрязвате клона на който седите, със своето своенравие, прекъсвате всички връзки с Единствения който прощава.” 30.Той даде това предупреждение, защото те го обвиняваха че е в съюз със злото. 31.Точно тогава майка Му и братята Му се появиха. Стоейки отвън те изпратиха съобщение, че искат да говорят с
Него. 32.Той беше заобиколен от хората, когато получи съобщението, „Майка ти и братята ти са отвън и те търсят.” 33.Исус отговори: „Кои мислите са мои майка и братя? 34.Оглеждайки се наоколо във всеки стоящ около Него Той каза: „Точно тук, пред вас са моята майка и моите братя. 35. Послушанието е по-силно от кръвта. Човекът, който се покорява на Божията воля е мой брат сестра и майка.”

4
1.Той се върна да поучава край езерото. Насъбра се толкова голяма тълпа, че Той трябваше да влезе в лодка на разстояние от брега, използвайки лодката за амвон, докато хората се бутаха покрай водата. 2. Поучаваше ги като използваше много притчи. 3. „Слушайте. Един земеделец пося семена. 4.Докато разпръскваше семената, някои от тях паднаха на пътя и птиците ги изядоха. 5.Други паднаха върху камениста почва. Те поникнаха бързо, защото почвата беше плитка. 6. И когато слънцето изгря изсъхнаха, понеже нямаха корени. 7. Други паднаха между плевелите. Плевелите пораснаха, задушиха ги и нищо не произлезе от тях.
8.Други паднаха на добра почва и дадоха тридесеткратно, шестдесеткратно или дори стократно повече от посятото. 9. Тогава Исус каза: ”Който има уши нека слуша.” 10.Когато бяха насаме, онези, които бяха близо до Него заедно с дванадесетте Го попитаха за притчите. 11.Той им отговори: „На вас ви е дадено да вникнете в Божието царство- вие знаете как то работи.
Но за ония, които все още не могат да видят това, всичко се представя в притчи, за да ги подготвя и подтикна към възприемчивост и познание. 12.Това са

хората- „Чиито очи са отворени, а не виждат нищо, чиито уши са отпушени, но не разбират нито дума, които странят от пълната промяна и опрощението.”
13.Той продължи: „Разбирате ли как тези притчи работят? Всичките ми притчи работят по този начин. 14.
„Земеделецът пося Словото. 15.Някои хора са като семето, което пада на твърдата земя на пътя. Веднага след като чуят Словото, Сатана открадва това, което е посято в тях. 16. А други са като семената, които попадат между камъчетата. Когато първо чуят Словото, те откликват с голям ентусиазъм. 17.Но имат толкова повърхностен характер, че когато емоциите преминат и дойдат трудности, нямат какво да покажат насреща. 18.
Семената хвърлени между плевелите представляват онези, които чуват вестите за Царството, 19. но са затрупани с безпокойство за всички неща които трябва да направят и за всички неща, които трябва да придобият. Стресът задушава каквото са чули и нищо не излиза от това. 20. Но семената засяти в добрата почва, представляват онези, които чуват Словото, приемат го и произвеждат жътва далеч по-голяма и от най-смелите им мечти. 21. Исус продължи: „Някой като донесе лампа в къщи поставя ли я под коритото или отдолу

леглото? Не я ли слага на масата или на полицата(рафта)? 22. Ние не пазим тайни, ние им ги разказваме, не крием нищо, а изявяваме най-открито.
23.Ако имаш уши, обърни внимание! 24.Слушайте внимателно какво ви казвам и внимавайте на мъдрия съвет който ви давам, за да преуспявате във вашия свят.
Начинът е да давате, а не да взимате. 25. Щедростта поражда щедрост. Скъперничеството води до бедност.”
26.Тогава Исус каза: „Божието царство е като семе хвърлено на полето от някой човек, 27.който след това си ляга и забравя за това. Семето пониква и израства- а той няма и идея как става това. 28. Земята прави всичко това без негова помощ: първо зелен стрък, после пъпка, и тогава зряло зърно. 29. Когато зърното е напълно оформено, той жъне-настанало е жътвено време!” 30.
„Как можем да опишем Божието царство? Каква притча да използваме? 31. То е като синаповото зърно, когато е посято в земята. То е най-малкото семе на света. 32. Но веднъж посято, то пораства повече от всяко градинско растение. Дори пуска клони, които са достатъчно големи за да могат птиците да си свият гнездо в сянката му.” 33. С много притчи като тези, Той им представяше
Своето Послание, съобразявайки притчите с техния

опит и зрялост. 34. Той никога не им говореше без да използва притчи. Но когато беше насаме с учениците
Си, Той им обясняваше всичко. 35. По-късно през деня
Той им каза: „Нека да отидем на другата страна.” 36.Те
Го взеха в една лодка. Дойдоха и други лодки. 37.
Настана силна буря. Вълните заливаха лодката застрашавайки я да потъне. 38. А Исус беше на задната част на лодката, положил главата си на възглавница и спеше. Те го събудиха казвайки: „ Учителю, това че потъваме нищо ли не значи за Теб?” 39. Той веднага се събуди, каза на вятъра да утихне и на езерото: „Тихо!
Успокой се!” Вятърът затихна, а езерото стана равно като стъкло. 40. Исус смъмри учениците: „Защо сте толкова страхливи? Изобщо никаква ли вяра нямате?”
41.Те бяха в пълно страхопочитание, смаяни: „Кой е този? - питаха те „Дори вятъра и езерото се покоряват на заповедите Му!”
5
1.Пристигнаха на другия бряг на езерото в
Гадаринската страна. 2.Исус като излезе от лодката, един луд мъж от гробищата дойде при Него. 3.Tой живееше там сред гробовете. Никой не можеше да го обуздае - не можеше да бъде окован или вързан. 4.Бил е

усмиряван много пъти с вериги и въжета, но е чупел веригите и късал въжетата. Никой не беше достатъчно силен да го укроти. 5.Денем и нощем се скиташе между гробовете и хълмовете, крещеше и разсичаше себе си с остри камъни. 6.Когато видя Исус отдалече, той се завтече, падна в поклон пред Него, 7.и след това извика силно в протест: “Каква работа имаш, че се забъркваш с мен, Исусе Сине на Всевишния Бог. Кълна се в Бога не ме измъчвай!” 8.Мъжът каза това, защото Исус вече беше казал на злия дух да излезе от него. 9.Исус попита:
„Как е името ти?” Мъжът отговори: „Името ми е
Легион (множество), защото имам множество зли духове.” 10.Тогава той отчаяно молеше Исус да не ги пропъжда от страната. 11.Голямо стадо свине ровеше и пасеше на близкия хълм. 12.Демоните Го молеха:
„Прати ни в свинете, за да живеем в тях.” 13.Исус им позволи, и те излязоха от човека и влязоха в прасетата.
Цялото стадо от около две хиляди прасета се втурна по стръмнината в езерото и се издавиха. 14.Онези, които пасяха свинете, се изплашиха до смърт, избягаха и разказаха историята в града и по селата. Всеки искаше да види какво се е случило. 15.Те отидоха при Исус и видяха лудия мъж седящ там облечен в прилични дрехи,

нормален. 16.Онези, които бяха видели казаха на другите какво се беше случило на обладания от демони мъж и на свинете. 17.Първо те бяха изпълнени със страхопочитание, също така бяха разтревожени от удавените прасета. Поискаха Исус да си тръгне и никога да не се връща обратно. 18.Докато Исус се качваше в лодката, освободеният от демони мъж Го молеше да отиде заедно с Него, 19.но Той не му позволи. Исус каза:
„Иди в къщи при своите си хора. Разкажи им твоята история- какво направи Господ, как Той се смили над теб.” 20.Мъжът се върна обратно и започна да разгласява в Декапол за това, което което Исус беше направил за него. 21.След като Исус прекоси с лодка езерото, голяма тълпа го чакаше на брега. 22.Един от управителите на синагогата на име Яир дойде. Когато видя Исус, той падна на коленете си пред Него, 23.като
Го молеше: „Моята скъпа дъщеря е на прага на смъртта.
Ела положи ръцете си върху нея за да оздравее и живее.” 24.Исус отиде с него, цялата тълпа Го следваше, блъскаше и притискаше. 25.Една жена, която беше страдала от кръвотечение в продължение на дванадесет години 26.(редица лекари я бяха лекували, но лекували лошо, вземайки всичките и пари и оставяйки я в по-

лошо състояние от преди) 27.беше чула за Исус. Тя се промъкна изотзад и докосна робата му. 28.Мислеше си:
„Ако мога да докосна с пръст робата Му, ще оздравея.”
29.В момента, в който го направи кръвотечението престана. Тя можеше да почувства промяната и знаеше, че с нейното страдание е свършено. 30.В същия момент
Исус почувства, че сила излезе от Него.Той се обърна към тълпата и попита: „Кой докосна робата Ми?”
31.Неговите ученици казаха: „ За какво говориш? При тази тълпа, която те притиска и блъска, ти питаш „Кой ме докосна?” Мнозина те докоснаха!” 32.Но той продължаваше да пита и да се оглежда наоколо, за да види кой го направи. 33. Жената, знаейки какво се беше случило, знаейки че това бе тя, пристъпи напред със страх и трепет, падна на колене пред Него и Му разказа цялата история. 34.Исус и каза: „Дъще, ти рискува с вяра и сега си изцелена и здрава. Иди си с мир! Бъди изцелена от страданието си.” 35.Докато Той все още говореше, някои хора от къщата на управителя на синагогата дойдоха и му казаха: „Дъщеря ти е мъртва.
Защо да безпокоим повече Учителят?” 36. Исус дочу за какво си приказваха и каза на водача: „Не ги слушай; само Ми се довери.” 37.Той не позволи на никой друг да

отиде с Него освен Петър, Яков и Йоан. 38.Те отидоха в къщата на управителя и видяха хората плачещи и вдигащи много шум. 39.Тогава Исус влезе вътре и им каза: „Защо плачете и се държите така? Детето не е мъртво. Тя само е заспала.” 40.Но хората Му се присмиваха и Му казаха, че незнае за какво говори. Но когато изгони всички навън, Той взе майката и бащата на детето, и заедно със Своите придружители влезе в стаята където то беше. 41.Той стисна ръката на момичето и каза: „ Талита куми” което означава
„Момиченце стани.” 42.Тогава тя стана и ходеше наоколо! Момичето беша на дванадесет години. Те бяха извън себе си от радост. 43.Но Исус им поръча да не казват на никого какво се беше случило. След това каза:
„Дайте и нещо за ядене.”
6
1.Той си отиде оттам и се върна в Своя град.
Учениците Му дойдоха с Него. 2.В съботния ден, Той поучаваше в синагогата. Много от хората, които Го чуха бяха удивени и питаха: „Как умее да прави всичко това? 3.Не е ли Той дърводелеца, синът на Мария? Не са ли Яков, Йосия, Юда и Симон Негови братя? Не живеят ли сестрите Му тука в нашия град? Хората бяха много

недоволни поради това, което Той направи. 4.Но Исус каза: „Пророкът е почетен от всеки, освен от хората от родния му град, сродниците и собственото му семейство.” 5.Исус не можа да направи никакви чудеса там, освен да изцели няколко човека, чрез полагане на ръцете Си върху тях. 6.Той беше изненадан от това, че хората нямат никаква вяра. Исус поучаваше във всички околни села. 7.Той извика дванадесетте и ги изпрати по двойки. Даде им власт и сила да се справят със злите духове. 8.Той им каза: „Можете да вземете със себе си тояга. Но не взимайте храна или чанта за из път, или пари. 9.Добре е да носите сандали, и не взимайте със себе си дрехи за смяна. 10.Не отсядайте в луксозна страноприемница. Намерете някое по-скромно място и стойте там докато си отидете. 11.Ако не ви приемат, тихо напуснете, не правете сцени. Изтърсете прахта от краката си като предупреждение към тях.”
12.Апостолите тръгнаха и започнаха да говорят на всеки да се обърне към Бога. 13.Те изгониха много демони, и изцелиха много болни хора чрез помазване с масло.
14.Цар Ирод чу за всичко това, защото по това време името на Исус беше в устата на всеки. Той каза: „ Това трябва да е Йоан Кръстителят, завърнал се от мъртвите.

Ето защо Той може да прави чудеса!” 15.Други казваха:
„Не това е Илия.” А пък други казваха: „Той е пророк, точно като един от старовременните пророци.” 16.Но
Ирод не искаше да отстъпи: „Наистина това е Йоан. Аз му отрязах главата и сега се е върнал жив.” 17.Ирод беше този, който бе поръчал арестуването на Йоан, окова го във вериги, и го изпрати в затвора поради постоянното гълчене на Иродиада, жената на брат му
Филип. 18.Йоан беше предизвикал Ирод, като наричаше взаимоотношенията му с
Иродиада
„прелюбодеяние(изневяра).” 19.Иродиада криеше омраза, искаше да го убие, но не смееше, 20.защото
Ирод имаше страхопочитание към Йоан. Убеден в това, че той беше свят човек, той имаше специално отношение към него. Въпреки че Ирод беше смутен и разстроен от това което Йоан казваше, той се радваше да го слуша. И често го правеше. 21.Най- накрая
Иродиада получи своя шанс, когато Ирод направи голямо празненство по случай рождения си ден, и покани своите служители, офицери и управниците на
Галилея. 22.Дъщерята на Иродиада дойде и танцува пред
Ирод и неговите гости. Тя ги смая толкова много, че
Ирод каза: „ Поискай нещо и то ще е твое! 23.Кълна се,

че ще ти дам до половината от царството ми ако пожелаеш.” 24.Момичето отиде и попита майка си:
„Какво мислиш че трябва да поискам?” Майка и и отговори: „Главата на Йоан Кръстителя.” 25.Момичето се върна бързо и каза на Ирод: „Веднага на поднос искам главата на Йоан Кръстителя!” 26.Царят съжаляваше много за това, което беше казал. Но той не искаше да наруши обещанието, което беше направил пред всичките си гости. 27.Изпрати палача в затвора с нареждане да донесе главата на Йоан. Той отиде и отсече главата на Йоан, 28.върна я на поднос и я представи на момичето, което я занесе на майка си.
29.Когато учениците на Йоан чуха за това, дойдоха и взеха тялото му и го погребаха. 30.Апостолите се събраха при Исус и му разказаха за всичко, което бяха направили и поучавали. 31.Но много хора идваха и си отиваха, така че Исус и апостолите нямаха възможност дори да ядат. Тогава Исус каза: ”Нека да отидем на място където можем да бъдем сами и да си починем.”
32.Те отидоха с лодка на място където могат да бъдат сами. 33.Но много хора ги видяха да заминават и разбраха къде отиваха. И така хора от всеки град се стекоха и отидоха там първи. 34.Когато Исус

пристигна, Той видя тази голяма тълпа. От техния изглед сърцето Му се съкруши- изглеждаха като овце без пастир. Той веднага отиде да ги поучава. 35.Същата вечер учениците дойдоха при Исус и казаха: „Това място е пусто, безлюдно, и вече е късно. 36.Нека хората да си тръгнат, за да могат да отидат до близките ферми и села и да си купят нещо за ядене.” 37.Исус им отговори: „Вие им дайте нещо да ядат.” Но те Го попитаха: „Трябва ли да отидем и да похарчим една едногодишна заплата за хляб и да ги нахраним?”
38.Тогава Исус каза: „Колко хляба имате? Идете и вижте!” Те погледнаха и отговориха: „Имаме пет хляба и две риби.” 39.Исус каза на учениците си да кажат на хората да седнат на тревата. 40.Те седнаха на групи, по сто и по петдесет. 41.Той взе петте хляба и двете риби, повдигна лицето си към небето в молитва, благослови, разчупи и даде хляба на учениците, а те го раздадоха на хората. Направи същото и с рибите. 42.Всички ядоха до насита. 43.Учениците събраха дванадесет коша с остатъци от хляб и риба. 44. Там имаше пет хиляди мъже които ядоха храната. 45.След като приключиха с храната, Исус настояваше учениците Му да вземат лодката и да отидат преди Него на другата страна към

Витсаида докато Той разпусне събранието. 46.След като ги изпрати, Той се изкачи на планината да се моли.
47.По-късно през нощта лодката беше навътре в езерото; Исус беше все още на сушата. 48.Той видя, че учениците Му усилно се напрягаха, защото гребяха срещу вятъра. И около четири часа сутринта, Исус дойде към тях, ходейки по водата. Той възнамеряваше да отиде право при тях. 49.Но когато Го видяха ходещ по водата, те си помислиха, че това е дух и изкрещяха силно уплашени. 50.Исус побърза да ги успокои: „Не се тревожете! Аз съм Исус. Не се страхувайте.” 51.След като се качи в лодката, вятъра утихна. Учениците бяха напълно смутени. 52.Техните умове бяха затворени и не можеха да разберат истинското значение на чудото с хлябовете. 53.Исус и Неговите ученици прекосиха езерото и спряха лодката на брега близо до Генисаред.
54.Когато излязоха от лодката, хората разпознаха Исус.
55.И така те се разтичаха по цялата околност за да занесат своите болни при Него на носилки. Те ги носеха всеки път, като чуеха къде Той се е намирал. 56.Където и да ходеше, село или град или кръстопътища, те носеха своите болни по пазарите и Го молеха да им позволи да

се докоснат до върха на дрехата Му - това е всичко. И който Го докоснеше оздравяваше.
7
1.Фарисеите заедно с някои религиозни учители, които бяха дошли от Ерусалим се събраха около Него.
2.Те критикуваха, че някои от Неговите ученици ядяха без първо да си измият ръцете. 3.Фарисеите и много други юдеи се покоряваха на ученията на своите предци.
Те винаги измиваха ръцете си както трябва, преди ядене.
4.Когато се връщат от пазара не ядат, докато първо не се измият. Също така те следват много други учения, такива като миене на чаши, тигани, медни съдове и маси.
5.Фарисеите и учителите попитаха Исус: „Защо учениците ти не спазват каквото нашите предци са ни учили да правим? Защо ядат без да си мият ръцете?
6.Исус отговори: „Исая беше прав когато пророкуваше за вас лицемерци казвайки: „Тия хора правят голямо представление от говоренето на правилните неща, но сърцата им не са в това. 7.Те постъпват все едно, че Ми се покланят, но нямат такова намерение. Просто Ме използват като прикритие за да поучават каквото им изнася, 8.изоставяйки Божиите заповеди и приемайки най-последните модни увлечения.” 9.Той продължи:

„Вие изоставяте Божиите заповеди, за да не сте затруднени в следването на религиозните моди!
10.Мойсей е казал: „Уважавай майка си и баща си,” и
„Всеки който злослови майка си или баща си трябва да бъде убит.” 11.Но вие се изхитрявате като казвате, че е напълно приемливо да кажеш на баща си или майка си:
„Каквото ви дължах, аз го дадох като дар на Бога”, 12.и по такъв начин освобождавате себе си от задължението към майка си и баща си. 13.Пренебрегвате Божиите заповеди заради следването на вашите собствени учения и правите много други неща, които са неправилни.”
14.Исус извика тълпата отново и каза: „Слушайте сега всички- приемете го в сърцата си. 15.Храната, която слагате в устата си не ви прави нечисти и неспособни да се покланяте на Бог. Лошите думи, които излизат от устата ви, те ви правят нечисти. 16.Нека този, който има уши да слуша!” 17.Когато Исус се върна в къщи учениците Му Го попитаха за значението на тази притча. 18.Той отговори: „ Не разбирате ли за какво говорих досега? Сигурно знаете, че храната, която слагате в устата си не може да ви оскверни. 19.Тя не отива в сърцето ви, но в стомаха и после излиза от тялото ви.” Като каза това, Исус искаше да каже, че

всичката храна е подходяща за ядене. 20.Тогава Исус каза: „Каквото излиза от сърцето, то ви осквернява.
21.От сърцето ви излизат: зли мисли, сексуални грехове, кражби, убийства, 22.изневери, лакомия, нечестие, измами, прояви на неприличие, завист, оскърбления, гордост и безразсъдство. 23.Всичко това идва от сърцето, и ни правят неспособни да почитаме Бога.
24.Исус си тръгна оттам и отиде в областа близо до град
Тир, където остана в една къща.Той не искаше хората да разберат къде е, но и без това те Го откриха. 25. Една жена, чиято дъщеря имаше зъл дух, чу къде беше Исус.
Веднага дойде и коленичеше в краката Му. 26.Жената беше гъркиня и родена в тази част на Сирия позната като Финикия. Тя молеше Исус да изгони демона от дъщеря и. 27.Но Исус каза: „ Децата трябва първо да бъдат нахранени! Не е правилно да отнемаме храната им и да храним с нея кучетата.” 28.Жената отговори:
„ Господарю, дори кучетата ядат трохите, които децата изпускат от масата.” 29.Исус отговори: „Истина е!
Можеш да си вървиш. Демонът напусна дъщеря ти.”
30.Когато жената се прибра в къщи, тя намери дъщеря си лежаща на леглото. Демонът беше излязъл. 31.Исус напусна областта около Тир и отиде през пътя за Сидон

към Галилейското езеро. Той мина през земята, която е близо до десетте града познати като Декаполис. 32.Едни хора доведоха при Него човек, който беше глух и заекваше. Те молеха Исус само да го докосне. 33.След като Исус го заведе в страни от тълпата, Той пъхна пръстите си в ушите на мъжа. Тогава се изплю и докосна езика му. 34.Исус погледна към небето, и с въздишка каза: „Еффата!” което значи „Отвори се!” 35.
Веднага мъжът можеше да чува, и нямаше повече проблеми с говора. 36.Исус каза на хората да не казват нищо за това, което беше направил. Но колкото повече им казваше, толкова повече те говореха за това. 37.Те бяха напълно удивени и говореха: „Всичко което прави е добро! Той прави глухите да чуват и немите да говорят.”
8
1.През онези дни друга голяма тълпа се събра около
Исус. Те не носиха със себе си нищо за ядене. Той повика учениците Си и каза: 2.„Тази тълпа ме натъжава.
Те стояха със Мен три дена и сега нямат какво да ядат.
3.Ако ги изпратя в къщи гладни, ще им прималее по пътя, а някои от тях идват от далече.” 4.Учениците Му отвърнаха: „Какво очакваш от нас да направим? Да

купим храна от някъде в пустинята?” 5.Той попита:
„Колко хляба имате? „Седем”- казаха те. 6.И така Исус каза на тълпата да насяда по земята. След като благодари, Той взе седемте хляба, разчупи ги на късове и ги даде на учениците Си да ги поднесат на тълпата.
7.Също така имаха и няколко риби. Той ги благослови и каза на учениците си да ги занесат. 8.Тълпата яде до насита. Събраха седем коша с остатъци. 9.А тези които ядоха бяха около четири хиляди души. След това Исус ги отпрати. 10.После, Исус и учениците му влязоха в една лодка и отидоха в областта Далманута.
11.Фарисеите излязоха и започнаха да спорят с Исус. Те желаеха да Го изпитат, като поискаха знамение от небето. 12.Исус въздъхна дълбоко и каза: „Защо винаги търсите знамение? Мога да ви обещая, че няма да ви бъде дадено такова!” 13.Тогава Той ги остави. Отново се качи на лодката и премина на отвъдната страна на езерото. 14.Учениците забравиха да вземат хляб, и имаха само един със себе си в лодката. 15.Исус ги предупреди: „Внимавайте много. Пазете се от оскверняващия квас на фарисеите и на Ирод.”
16.Учениците обсъждаха това помежду си и си казваха един на друг: „Сигурно казва това, защото нямаме

хляб.” 17.Исус разбра какво си мислеха и попита:
„Защо разисквате, за това че няма хляб? Не разбирате ли? Умовете ви още ли са затворени? 18.Да не би очите ви да са слепи и ушит ви глухи? Не си ли спомняте
19.колко коша с остатъци вдигнахте, когато нахраних онези пет хиляди само с пет малки хляба? ”Да,” отговориха учениците. „Бяха дванадесет коша.”
20.Тогава Исус попита: „И колко коша с остатъци вдигнахте, когато разчупих седем малки хляба за четири хиляди души?” „Седем”- отговориха те. 21.„Не разбирате ли за какво ви говорих досега?”- попита Исус.
22.Пристигнаха във Витсаида. Доведоха при Него един слепец и помолиха Исус да се докосне до него. 23.
Хващайки го за ръка Той го изведе извън селото. Изплю се върху очите на слепеца, положи ръцете си на него, и го попита: „Виждаш ли нещо?” 24.Той вдигна очи:
„Виждам хора. Те изглеждат като ходещи дървета.”
25.Още веднъж Исус положи ръцете Си върху очите му и мъжът втренчи погледа си. Очите му бяха изцелени, и той виждаше всичко ясно. 26.Исус го изпрати направо в къщи, казвайки му: „ Не влизай в селото.” 27.Исус и учениците Му отидоха към селата близо до Кесария
Филипова. Докато вървяха заедно, Той ги попита:

„ Според хората, кой съм Аз?” 28.„Някой казават че си
Йоан Кръстителя-казаха те. „Други казват, че си Илия.
Трети- един от пророците.” 29.Тогава ги попита: „А вие какво казвате за мен? Кой съм аз?” Петър отговори: „Ти си Христос, Месията.” 30.Исус ги предупреди да не казват нищо, на никого. 31.След това, започна да поучава, че Човешкият Син ще пострада много. Той ги учеше, че ще бъде отхвърлен от водачите, главните свещеници и законоучителите. Ще бъде убит, но след три дни ще възкръсне. 32.И така Исус ясно обясни, това което мислеше. Петър го дръпна настрана и Му каза да спре да говори така. 33.Но когато Исус се обърна и видя учениците Си, той смъмри Петър. Каза му: „Махни се от мен Сатана! Ти мислиш както всеки друг, но не и както Бог.” 34.След това извика тълпата да се присъедини към учениците Му, и каза: “Всеки, който възнамерява да дойде с Мен, трябва да Ми позволи да го водя. Вие не сте на шофьорското място; Аз съм. Не бягайте от страданието; прегърнете го. Следвайте Ме и
Аз ще ви покажа как. 35.Да помагаш на себе си въобще не е помощ. Саможертвата е начина, Моя начин, да спасиш себе си, твоята истинска същност. 36.Какво ще спечелиш ако притежаваш целия свят, но разрушиш

себе си? 37.За какво би могъл да размениш душата си?
38.Не се срамувайте от Мен и Посланието Ми сред тези неверни и грешни хора! Човешкия Син ще се срамува от вас, когато дойде в славата на своя Отец със святите ангели.”
9
1.Той им каза: „Мога да ви уверя, че някои от хората стоящи тука, няма да умрат докато не видят Божието царство идващо със сила.” 2.Шест дена по-късно Исус взе Петър, Яков и Йоан със Себе си. Отидоха на една висока планина, където можеха да бъдат сами. Там пред учениците, Исус напълно се промени. 3.Дрехите Му станаха много по бели и от всяко избелване което би могло да се направи на земята.4.Илия заедно с Мойсей се появиха и разговаряха с Исус. 5.Петър каза на Исус:
„Учителю, добре е за нас да сме тука! Позволи ни да направим три палатки, една за Теб, една за Мойсей и една за Илия.” 6.Петър и останалите бяха ужасно изплашени, и той не знаеше какво говори. 7.След това облак ги засени. Глас дойде от облака и каза: „Това е моя Син, когото обичам. Слушайте каквото ви казва!”
8.Веднага се огледаха наоколо, но видяха само Исус.
9.Слизайки надолу от планината, Исус ги закле да пазят

тайна. „Не казвайте на никого какво видяхте. След като
Човешкия Син възкръсне от мъртвите, ще бъдете свободни да говорите.” 10.Те бяха в недоумение, чудейки се какво всъщност означава „възкресение от мъртвите”. 11.През това време Го попитаха: „ Защо религиозните учители казват, че Илия трябва да дойде първо?” 12.Исус отговори: „Наистина Илия ще дойде за да възстанови всичко. Но не казват ли Писанията, че
Човешкия Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен? 13.Мога да ви уверя, че Илия вече е дошъл.
И хората се отнасяха с него както си искат, точно както
Писанията казват за него.” 14.Когато слязоха от планината при другите ученици, те видяха голяма тълпа, която ги беше заобиколила и рeлигиозните учители спореха с тях. 15.Щом видяха Исус, хората се оживиха от вълнение. Стекоха се да Го поздравят. 16.Той попита:
„Какво става? Каква е тази суматоха?” 17.Един човек от тълпата отговори: „ Учителю, доведох при Теб моя син.
Той е обладан от дух, който не му позволява да говори.
18.Когато и да го хване, хвърля го на земята. Устата му се запенва, започва да скърца със зъби, и се вцепенява като дъска. Казах на Твоите ученици, надявайки се те да могат да го освободят, но те не можаха.” 19.Исус каза:

„Какво поколение! Без разбиране за Бога! Колко пъти трябва да ги повтарям тия неща? И колко дълго трябва да търпя това? Доведете момчето при Мене.” 20.Те го доведоха. Когато демонът видя Исус, той хвърли момчето в пристъп, карайки го да се гърчи на земята и устата му се запени. 21.Той попита бащата на момчето:
„ От колко време е това?” Мъжът отговори: „ Още от детинство. 22.Често пъти демонът се опитваше да го убие, като го хвърляше в огън или във вода. Моля те смили се за нас и ни помогни ако можеш!” 23.Исус отговори: „Защо каза „ако можеш”? Всичко е възможно за онзи, който има вяра!” 24.Веднага бащата на момчето извика: „ Тогава вярвам. Помогни на моите съмнения!”
25.Виждайки, че тълпата се събира бързо, Исус заповяда на противния дух: „ Неми и глухи душе, заповядвам ти да излезеш от него, и да не влизаш повече!” 26.Духът изкрещя и разтресе момчето. След това излезе от него. Момчето изглеждаше като мъртво, и повечето казваха че е така. 27.Но Исус го хвана за ръката и му помогна да стане. 28.Когато Исус влезе в къщи учениците Му Го попитаха насаме: „Защо не можахме да изгоним онзи демон?” 29.Исус отговори:
„ Само молитва може да изгони този вид демони.”

30.Като си тръгваха оттам, те минаха през Галилея. Той не искаше никой да знае тяхното местонахождение,
31.защото искаше да поучава Своите ученици. Той им каза: „ Човешкия Син ще бъде предаден на хора, които нямат нищо общо с Бога. Те ще го убият. Три дена след убийството, Той ще възкръсне.” 32.Те не разбираха за какво говори, но и се страхуваха да Го попитат.
33.Дойдоха в Капернаум. Докато Исус беше в къщата,
Той ги попита: „Какво разисквахте по пътя?”
34.Настъпи пълна тишина- те спореха помежду си, за това кой измежду тях беше най-велик. 35.Той седна долу и събра дванайсетте. „Искаш ли първото място?
Тогава заеми последното място. Бъди слуга на всички.”
36.Тогава взе едно детенце и го постави сред тях.
Прегърна го и им каза: „37.Който прегърне едно от тези деца, прегръща Мен, и много повече от Мен- Бог, който
Ме изпрати.” 38.Йоан каза: „Учителю, видяхме мъж да изгонва демони, като използва Твоето име. Но той не беше един от нас и ние му казахме да спре.” 39.Исус каза на учениците си: „Не го спирайте! Никой, който прави чудса в Мое име, няма скоро да се обърне и да каже нещо лошо за Мен. 40.Всеки, който не е против нас, е с нас. 41.И всеки, който ви дава чаша вода в Мое

име, само защото принадлежите на Мен, ще бъде непременно награден. 42.Ужасно ще бъде за хората, които вкарат в грях дори един, от моите малки последователи. За тях би било по-добре да се хвърлят в морето, със завързан на шията тежък камък. 43.Ако ръката ти те вкарва в грях, отрежи я! По-добре е за тебе да влезеш в живота сакат, отколкото да имаш две ръце и да бъдеш хвърлен в огньовете на ада, откъдето никога не можеш да излезеш. 44.Където червеят им не умира и огънят не угасва. 45.И ако кракът ти те вкарва в грях, отсечи го. По-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш два крака и да бъдеш хвърлен в ада.
46.Където червеят им не умира и огънят не угасва. 47.И ако твоето око отвлича вниманието ти от Бог, извади го и го хвърли надалеч. 48.По-добре е за теб да си едноок, но жив, отколкото да използваш пълното си зрение от вътрешността на ада. 49.Всеки, ще премине през пречистващ огън рано или късно, 50.но ще бъдете добре запазени, защитени от вечните пламъци. Запазете себе си. Живейте в мир един с друг”
10
1.Оттам Той отиде в областта Юдея, оттатък
Йордан. Тълпа от хора, както често се случваше, дойде

наоколо и Той, както обикновено, ги поучаваше.
2.Фарисеите дойдоха, възнамерявайки да Го изпитат. Те попитаха: „ Законно ли е за мъжа да се разведе с жена си?” 3.Исус каза: „Какво е заповядал Мойсей?” 4.Те отговориха: „Мойсей е дал разрешение мъжът да напише разводно писмо и да напусне жена си.” 5.Исус каза: „Мойсей ви даде тази заповед, защото сте коравосърдечни. 6.Но в началото Бог направи мъжa и жената да бъдат заедно. 7.Ето защо мъжа напуска майка си и баща си и се оженва. 8.Той става едно с жена си.
Така че, те вече не са двама, а един. 9.И никой не трябва да разделя двойката, която Бог е съчетал.” 10.Когато се прибраха в къщи, учениците отново повдигнаха въпроса.
11.Исус им отговори направо: „Мъж, който се развежда с жена си, за да може да се ожени за друга, извършва изневяра. 12.И жена, която се развежда с мъжа си, за да се омъжи за друг извършва изневяра. 13.Някои хора доведоха децата си при Исус за да ги благослови, като положи ръцете Си на тях. Но учениците Му, казаха на хората да престанат да Го безпокоят. 14.Когато Исус видя това, ядоса се и каза: Позволете на децата да дойдат при Мен! Не се опитвайте да ги спирате. Хора, които са като тези малки дечица, принадлежат на Божието

царство. 15.Обещавам ви, че няма да влезете в Божието царство, докато не го приемете по начина, по който едно дете го приема. 16.Тогава Исус прегърна децата и ги благослови, като положи ръцете си на тях. 17.Докато вървеше по улицата, един мъж дойде бягайки при Него, поздрави го с дълбок поклон, и попита: Добри учителю, какво трябва да направя за да получа вечен живот?” 18.
Исус каза: „Защо ме наричаш добър? Никой не е добър, освен Бог. 19. Знаеш заповедите: Не убивай, не изневерявай, не кради, не давай лъжливо свидетелство, не измамвай, уважавай баща си и майка си.” 20.Той каза: „Учителю от младостта си съм упазил всички тях!” 21.Исус го погледна директно в очите и го обикна!
Той каза: „Едно нещо си пропуснал: Иди продай каквото притежаваш и го дай на бедните. Тогава цялото ти богатство ще бъде на небето. Ела и ме следвай.”
22.Лицето на мъжа се помрачи. Това беше последното нещо, което беше очаквал да чуе, и той си тръгна с натъжено сърце. Той се беше вкопчил в многото неща, които притежаваше, и не искаше да ги остави.
23.Поглеждайки учениците Си Исус каза: „Имате ли си на представа, колко е трудно хората, които „имат всичко” да влязат в Божието царство?” 24.Учениците не

можеха да повярват на това, което чуха, но Исус продължи: „ Не можете да си представите колко е трудно. 25.Бих казал, че е по-лесно камила да мине през иглено ухо, отколкото богат човек да влезе в Божието царство.” 26.Това ги изуми. „Тогава кой изобщо има някакъв шанс?”-попитаха те. 27.Исус беше прям:
„Нямате никакъв шанс ако си мислите, че можете да влезете сами чрез собствени усилия. Единствената възможност на света е да уповавате Бог да го направи.”
28.Петър опита от друга гледна точка: „Ние оставихме всичко и Те последвахме.” 29.Исус каза: „Обърнете внимание на думите Ми, никой който е оставил, къща, братя, сестри, майка, баща, деца, земя или каквото и да е, поради Мен и Посланието, 30.няма да изгуби. Ще получи всичко това обратно, многократно умножено в къщи, братя, сестри, майки, бащи, деца и земи, но също така и трудности. А в идещия свят, вечен живот. 31.Но мнозина, които сега са първи ще бъдат последни, и мнозина, които сега са последни ще бъдат първи.
32.Учениците бяха смутени, когато Исус ги водеше към
Ерусалим, и другите последователи също бяха уплашени. Отново, Исус отведе дванайсетте на страна и им каза, какво ще се случи с Него. Той каза: 33.

„ Слушайте ме внимателно. Ние сме на пътя към
Ерусалим. Когато отидем там, Човешкия Син ще бъде предаден на религиозните водачи и учители. Те ще Го осъдят на смърт. След това ще Го предадат на римляните, 34.които ще Му се подиграват и заплюват, ще Го измъчват и убият. След три дни ще възкръсне."
35.Яков и Йоан Заведеевите синове се прибилижиха при
Него: „Учителю, искаме да направиш нещо за нас.” 36.
„Какво искате?”-попита Исус. 37.„Нареди така”-казаха те, „че да бъдем възнаградени с най- високата почит в
Твоята слава- единия от нас да бъде от дясно Ти, а другия отляво.” 38.Исус каза: „Нямате представа какво искате. Способни ли сте да пиете от чашата от която Аз пия, да се кръстите с кръщението с което Аз се кръстих?” 39.„Разбира се” казаха те. „Защо не?” Исус каза: „Несъмнено ще пиете от чашата, от която Аз трябва да пия. И ще бъдете кръстени в Моето кръщение. 40.Но не е за Мен да казвам, кой ще стои отдясно или отляво Ми. Това Бог Го решава.” 41.Когато другите ученици чуха това, те се разгневиха на Яков и
Йоан. 42.Исус ги събра за да успокои ситуацията.
„Забелязали сте как безбожните управници си придават голяма важност”-каза Той, „и когато хората получат

малко власт, как бързо им се замайва главата. 43.Но вие недейте постъпва като тях. Който иска да бъде велик, трябва да стане слуга. 44.Който иска да бъде пръв между вас, трябва да ви стане роб. 45.Това е което
Човешкия Син направи: Той дойде да служи, не да Му служат- и след това да даде Своя живот, за да избави много хора. 46.Исус и учениците Му отидоха в Ерихон.
И когато си отидоха от там, бяха последвани от голяма тълпа. Един сляп просяк на име Вартимей, син на Тимей, стоеше край пътя. 47.Когато чу, че Исус Назарянина минава, той започна да вика силно: „Исусе, Сине
Давидов! Милост, имай милост към мен!” 48.Много хора се опитваха да го накарат да млъкне, но той викаше с всичка сила: „Сине Давидов! Милост, имай милост към мен!” 49.Исус се спря на пътя: „Извикайте го.” Те го извикаха: „Това е щастливия ти ден! Ставай! Той те вика да дойдеш!” 50.Той хвърли дрехата си, скокна и изтича при Исус. 51.Исус каза: „ Какво мога да направя за теб?” Слепеца каза: „Учителю, искам да виждам.”
52.Исус му каза: „Можеш да си тръгваш. Очите ти за изцелени, поради твоята вяра.” Веднага мъжът прогледна, и последва Исус по пътя.

11
1.Когато бяха близо до Ерусалим, в Витфагия и
Витания при Елеонския хълм, Той изпрати двама от учениците Си с поръчение: 2.„Идете в селото, което е пред вас и като влизате, ще намерите завързано младо магаре, което никой не е възсядал. Развържете го и го доведете. 3.Ако някой попита, какво правите, кажете:
„На Господа Му трябва, и веднага ще го върне обратно.”
4.Те отидоха и намериха магарето завързано до една врата, която е с лице към улицата. Докато го развързваха, 5.някои от стоящите там хора попитаха:
„Защо отвързвате магарето? ” 6.Те отговориха, както
Исус им беше казал, и хората ги оставиха да го вземат.
7.Учениците заведоха магарето при Исус. Сложиха дрехите си на гърба му, и Исус го възседна. 8.Мнозина постлаха дрехите си на пътя, докато други растилаха клони, които бяха отсекли от полето. 9.Пред Исус и след Него, хората вървяха викайки: „Осанна!
Благословен онзи, който идва в името на Господа!
10.Бог да благослови идващото царство на баща ни
Давид. Осанна в небесата!” 11.След това Исус влезе в
Ерусалим, отиде в храма и разгледа всичко наоколо. Но понеже вече беше надвечер, Той се върна обратно във

Витания с дванадесетте. 12.На сутринта, когато излязоха от Витания, Исус огладня. 13.От далече Той видя смокиново дърво, покрито с листа, и отиде да види дали има смокини. Но нямаше, защото не беше сезона на смокините. 14.Исус каза на дървото: „Никой вече няма да яде плод от теб отново!” Учениците Го чуха. 15.След като, Исус и Неговите ученици присигнаха в Ерусалим,
Той отиде в храма и започна да изгонва, всеки, който купуваше и продаваше. Той преобърна масите на обменителите на пари и столовете на ония, които продаваха гълъби. 16.Той не позволяваше, на никой да пренася нещо през храма. 17.Тогава ги поучаваше, цитирайки този текст: „Моя дом, беше предназначен за молитвен дом на всички народи; Вие сте го обърнали в свърталище на крадци.” 18.Първосвещениците и религиозните учители чуха какво се е случило, и заговорничаха как да Го премахнат. Те се страхуваха от тълпата, която беше във възторг от Неговите поучения.
19.Вечерта Исус и учениците излязоха от града. 20.На сутринта, вървейки по пътя, видяха смокинята, изсъхнала от корен. 21.Петър, спомняйки си какво се беше случило предния ден, Му каза: „Учителю, виж- смокинята, която Ти прокълна е изсъхнала!” 22.Исус

каза на учениците: „Имайте вяра в Бога! 23.Ако имате вяра и не се съмнявате, можете да кажете на тази планина да се вдигне и да скочи в морето, и това ще стане. 24.Всичко каквото поискате в молитва ще бъде ваше, само ако имате вяра. 25.И когато застанеш в молитва, спомни си, че това не е само искане. Ако имаш нещо против някой, прости му- само тогава твоя небесен
Баща ще е предразположен, също да прости греховете ти. 26.Но ако вие не простите, нито вашия небесен Баща ще ви прости греховете.” 27.Когато отново се върнаха в
Ерусалим, както си вървяха през храма, първосвещениците, религиозните учители и водачите дойдоха 28.и казаха: „Покажи ни препоръките Си. Кой ти даде право да говориш и да действаш по този начин?”
29.Исус им каза: „ Имам един въпрос към вас. Ако Ми отговорите и Аз ще ви кажа откъде имам властта да правя тези неща. 30.Кой даде правото на Йоан да кръщава? Небесния Бог или хората? Отговорете Ми.”
31.Те бяха в затруднение, и знаеха това. Дръпнаха се назад да се съветват и шепнеха: „Ако кажем „ небето”
Той ще ни пита защо не вярвахме на Йоан; 32.ако кажем
„хората”, с това ще се изправим срещу тях, защото те се отнасяха с Йоан като с пророк. 33.Те решиха да

отстъпят пред Исус. „Не знаем”-казаха те. Исус отвърна: „Тогава и Аз няма да отговоря на въпроса ви.”
12
1.След това Исус започна да им разказва притчи:
„Един човек засади лозе. Той го загради, изкопа яма за изтискване на гроздето, издигна наблюдателна кула.
После даде лозето под наем на земеделци и напусна страната. 2.И по време на жътвата, той изпрати един слуга да вземе неговия дял от гроздето. 3.Наемателите хванаха слугата. Биха го и го изпратиха без нищо.
4.Стопанина изпрати друг слуга, но те го биха по главата и ужасно го оскърбиха. 5.Тогава човека изпрати и друг слуга, но те го убиха. Той продължаваше да изпраща слуга след слуга. Някои от тях ги биеха, а други убиваха. 6.Стопанина имаше син, когото много обичаше. Най-накрая, той изпрати своя син при наемателите, защото си мислеше, че ще го уважат. 7.Но те си казаха: „Един ден, той ще притежава лозето. Нека да го убием! По този начин можем да го имаме само за нас.” 8.И така те хванаха сина и го убиха. После изхвърлиха тялото му извън лозето. 9.Исус попита:
„Какво според вас ще направи стопанина на лозето? Той ще дойде и ще убие наемателите, а лозето ще даде на

други. 10.Сигурно знаете какво казва Писанието:
„Камъкът, който зидарите отхвърлиха, сега е най- важния камък от всички. 11.Това е нещо, което Бог е направил, и е удивително за нас. 12.Водачите знаеха, че
Исус говореше за тях и искаха да Го хванат. Но понеже се страхуваха от тълпата, те Го оставиха и си тръгнаха.
13.Тогава изпратиха някои фарисеи и последователи на
Ирод да го провокират, надявайки се да Го хванат в погрешно говорене. 14.Те отидоха при Него и казаха:
„Учителю, знаем че си искрен. Че се отнасяш към всеки с еднакво уважение, без значение кой е той. И поучаваш истината, за това какво Бог иска хората да правят. Кажи ни трябва ли да плащаме данък на императора или не?”
15.Исус знаеше какво бяха намислили и каза: „Защо Ме изпитвате? Покажете Ми една монета!” 16.Те Му дадоха една и Той попита: „На кого прилича тази гравюра? И чие име е написано тук?” „На импрератора- казаха те.
17.Исус каза: „Дайте на императора това, което е негово, и дайте на Бога това, което е Негово.” Хората бяха удивени от Исус. 18.Садукеите не вярваха, че хората живеят и след смъртта. Някои от тях дойдоха при Исус и казаха:19.„ Учителю, Мойсей написа, че ако женен мъж умре и няма деца, неговия брат трябва да се

ожени за вдовицата. Техния първи син ще бъде считан за син на умрелия брат. 20.Имаше веднъж седем братя.
Първия се ожени, но умря без да има деца. 21.Втория брат се ожени за вдовицата, но той също умря без да има деца. Същото се случи и с третия брат 22.и така с всичките седем. Най-накрая и жената умря. 23.Когато
Бог възкреси хората от смъртта, тази жена чия съпруга ще бъде? В края на краищата тя е била съпруга и на седмината. 24.Исус отговори:" Вие напълно грешите! Не знаете какво учат Писанията. И не знаете нищо за силата на Бог. 25.Когато Бог възкреси хората, те няма да се женят. Ще бъдат като ангелите в небето.
26.Сигурно знаете, че хората биват възкресени от смъртта. Знаете, че в историята с Мойсей и горящия храст, Бог казва: „Аз съм Бог на Авраам, Исаак и
Яков.” 27.Той не е Бог на мъртвите, но на живите. Вие садукеите много се заблуждавате." 28.Един от учителите на Мойсеевия закон, дойде докато Исус и садукеите спореха. Когато чу Исус да дава добър отговор, той Го попита: „Коя е най- важната заповед?”
29.Исус каза: „Първата по важност е - „Слушай Израел:
Господ твоя Бог е един; 30.обичай Господ Бог с цялото си сърце, душа, ум и сила.” 31.Втората най-важна

заповед казва: „Обичай другите толкова, колкото обичаш себе си.” Никоя заповед не е по-важна от тези.
Учителят каза: „Чудесен отговор Учителю! Толкова точно и ясно- че Бог е един и няма друг. 33.И да Го обичаме с цялото си сърце, душа, ум и сила, и да обичаме другите толкова, колкото обичаме себе си. Ето защо това е по-добро от всички дарове и жертви взети заедно!” 34.Когато Исус видя, че мъжът беше дал разумен отговор, каза му: „Не си далеч от Божието царство.” След това никой не посмя да Му задава повече въпроси. 35.Исус като поучаваше в храма, каза: „Как могат учителите на Мойсеевия закон да казват, че
Месията е син на Давид, 36.когато всички знаем, че
Давид вдъхновен от Святия Дух, каза: „Господ каза на моя Господ: „Седни от дясната ми страна, докато положа враговете ти под Твоето подножие.” 37.„Ако
Давид нарича Месията „ Господ” тогава как Месията може да бъде негов ‘син’?” Тълпата се удоволстваше да
Го слуша. 38.Като поучаваше Исус каза: „Пазете се от учителите на Мойсеевия закон, които обичат да се разхождат облечени в академичните си мантии, да се перчат под блясъка на общественото ласктелство, 39.да се наслаждават на важните постове и да сядат на

главното място на всяко църковно събрание. 40.През цялото време експлоатират слабите и безпомощните, като дългите им молитви са най-лошото, което те получават. Но на края ще си платят за всичко това.”
41.Исус стоеше в храма до кутията за дарения и гледаше как хората пускаха даренията си. Забеляза, че много богати хора даваха много пари. 42.Най- накрая една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, които правят един кодрант. 43.Исус каза на учениците си да се съберат около Него. Тогава им каза: „Казвам ви, че тази бедна вдовица даде повече от останалите. 44.Всеки даде това, което не му беше необходимо. Но тя е много бедна и даде всичко, което имаше. Сега тя няма и стотинка за да живее.”
13
1.Като задминаха храма, един от учениците каза:
„Учителю, погледни каква зидария! Какви сгради!”
2.Исус каза: „Впечатлени ли сте от тази внушителна архитектура? Няма да има и камък от цялата сграда, който да не се разруши напълно. 3.По- късно, когато седяха на Елеонския хълм, откъдето се виждаше храма,
Петър, Яков, Йоан и Андрей Го дръпнаха настрана и попитаха: 4.„Кога тези неща ще станат? Какъв ще бъде

знакът, че те се случват?” 5.Исус отговори:
„Внимавайте и не позволявайте на никого да ви заблуди!
6.Мнозина ще дойдат и ще претендират да са Христос
(Помазаник). Те ще използват Моето име и ще заблудят мнозина. 7.Когато чуете за войни и за военни слухове, не се безпокойте. Това трябва да се случи най-напред, но това не е края. 8.Народи и царства ще воюват един срещу друг, ще има глад и размирици. Но това е само началото на страданието. 9.Бъдете бдителни! Ще бъдете отведени в съдилища и бити в синагогите им. И поради
Мене ще трябва да застанете пред управници и царе за да разкажете за своята вяра. 10.Но преди да дойде края, благовестието трябва да се проповядва на всички народи. 11.Когато ви предадат в съда, не се тревожете за това какво ще говорите. Когато времето дойде, кажете каквото е в сърцето ви- Святият Дух ще свидетелства чрез вас. 12.Братя и сестри ще се предават един друг, и ще се убиват. Родители ще предават собствените си деца, и децата ще се обърнат срещу родителите си и ще ги убиват. 13.Ще ви мразят поради Мене. Но ако бъдете верни до края, ще бъдете спасени. 14.Когато видите отвратителното опустошение, за което говори пророк
Данаил (който чете нека внимава), тогава онези, които

са в Юдея да бягат в планините.15.Който е на покрива на къщата си, да не слиза да вземе нещо от нея. 16.Онези, които са на полето да не се връщат назад за да вземат дрехата си. 17.Колко ужасно ще бъде за бременните жени и за кърмачките. 18.Молете се това да не стане през зимата. 19.Ще бъде време на страдание, каквото не е имало от началото на сътворението до сега, и няма да се случи отново. 20.Ако Бог не съкратеше времето, никой нямаше да остане жив. Но поради Своите избрани, Той е съкратил дните. 21.Ако някой ви каже:
„Тука е Месията!” или „Ето там е!” Не вярвайте.
22.Фалшиви месии и пророци ще се появят и ще правят чудеса и знамения. Винаги ще се опитват да заблудят
Божиите избрани. 23.Бъдете внимателни! Ето защо ви казвам всичко, преди то да се случи. 24.В онези дни, след времето на скръб, слънцето ще потъмнее, и луната няма да свети. 25.Звездите ще паднат, и силите на небето ще се разклатят. 26.Тогава Човешкият Син ще бъде видян идващ в облаците с голяма сила и слава.
27.Той ще изпрати ангелите си да съберат избраните Му от всички краища на земята. 28.Научете се от притчата за смокиновото дърво. Когато клоните му напъпят и започнат да се разлистват, вие знаете че лятото

наближава. 29.По същия начин, когато видите тези неща да се случват, знайте, че Той е до вратата. 30.Можете да бъдете сигурни, че някои хора от това поколение, все още ще бъдат живи, когато всичко се случи. 31. Небето и земята ще преминат, но думите Ми няма да преминат.
32.Никой не знае денят или часът. Небесните ангели не знаят, самия Син също не знае. Само Отец знае. 33.Така че внимавайте и бъдете готови! Не знаете кога времето ще дойде. 34.Това е както, когато човек заминава надалеч за кратко и поверява на слугите си грижата за всичко. Той казва на всеки какво да прави, и заповядва на пазача да бди. 35.Бъдете бдителни! Не знаете кога господаря на къщата ще се върне. Може да е вечерта или в полунощ, преди изгрев или сутринта. 36.Но ако дойде изведнъж, не му позволявайте да ви намери заспали. 37.Казвам на всеки каквото казах и на вас.
Бдете!”
14
1.След два дена празника Пасха и празника на безквасните хлябове щяха да започнат.
Първосвещениците и религиозните учени търсеха начин с хитрост да хванат Исус и да Го убият. 2.Уговориха се да не го правят по време на Пасхата. „Не искаме тълпата

да се разбунтува”-казаха те. 3.Исус беше във Витания, на гости на Симон прокажения. Докато вечеряше, една жена дойде и носеше алавастрен съд с много скъп парфюм. След като го счупи, тя го изля на главата на
Исус. 4.Някои от гостите се ядосаха и възнегодуваха:
„Защо така се пропиля парфюма? 5.Можехме да го продадем за повече от триста сребърни монети и да дадем парите на бедните! „Те се надигнаха ядосано и избухнаха възмутено срещу нея. 6.Но Исус каза:
„Оставете я на мира. Защо и досаждате? Тя извърши нещо прекрасно за мен. 7.Винаги ще има сиромаси около вас. И можете да им давате когато пожелаете. Но
Мен няма да ме има винаги с вас. 8.Тя направи всичко което можеше, изля парфюма върху тялото Ми, за да го приготви за погребение. 9.Можете да бъдете сигурни, че където и да се проповядва Посланието по света, хората ще си спомнят какво е направила. 10.Юда Искариотски беше един от дванадесетте ученици. Той отиде при първосвещениците и им предложи да им помогне да хванат Исус. 11.Те бяха радостни да чуят това и обещаха да му платят. И така Юда започна да търси удобен момент да Го предаде. 12.В първия ден на празника на безквасните хлябове беше обичай да се

заколи пасхалното агне. Исусовите ученици Го попитаха: „Къде искаш да приготвим храната за
Пасхата?” 13.Той нареди на двама от учениците си:
„Влезте в града и ще срещнете един човек носещ стомна с вода. Последвайте го. 14.И когато влезе в къщата кажете на стопанина, че Учителят пита: Къде е стаята където ще мога да ям пасхалната храна с моите ученици?” 15.Той ще ви покаже просторна горна стая, напълно обзаведена. Подгответе я за нас.” 16.Учениците отидоха в града, намериха всичко както Той им беше казал, и приготвиха пасхалната храна. 17.След залез слънце Той дойде с дванадесетте. 18.Докато те вечеряха,
Исус каза: „Имам да ви кажа нещо тежко: един от вас ще Ме предаде на заговорниците, един който в този момент яде с Мен.” 19.Шокирани, те започнаха да питат един след друг „Не съм аз, нали?” 20.Той каза: ”Това е оня, който яде с Мен от същата купа. 21.Човешкия Син ще умре точно както е казано в Писанията. Но ще бъде ужасно за човека, който Ме предава. За този човек, щеше да е по-добре ако не беше се раждал.” 22.Докато ядяха Исус взе хляб в ръцете си. Благослови го и го разчупи. Тогава даде на учениците Си и каза:” Вземете, това е Моето тяло.” 23.Исус вдигна чаша с вино и

благодари на Бога. Даде я на учениците и всички пиха от нея. 24.Тогава Той каза: „Това е Моята кръв, която се пролива за много хора и с нея Бог прави Своя завет.
25.Отсега нататък Аз няма да пия вино, докато не пия ново вино в Божието царство.” 26. Изпяха химн и отидоха на Елеонския хълм. 27.Исус каза на учениците
Си: „Всички вие ще Ме отхвърлите, според както казава
Писанието: „Ще поваля пастира, и овцете ще се разпръснат.” 28.Но след като възкръсна, ще отида преди вас в Галилея.” 29.Петър каза: „ Дори всички да те отхвърлят, аз никога няма да го направя.” 30.Исус отвърна: „Тази нощ преди петела да изкукурига два пъти, три пъти ще кажеш че не Ме познаваш.” 31.Но
Петър беше толкова сигурен в себе си, че каза: Дори ако трябва да умра с Тебе, никога няма да кажа че не Те познавам!” Всички останали казаха същото. 32.Исус отиде с учениците Си на едно място наречено
Гетсимания, и им каза: „Стойте тука докато се моля.”
33.Взе със Себе си Петър, Яков и Йоан. Той изпадна в ужасна агония. 34.Каза им: „Аз съм толкова наскърбен, чувствам се все едно, че умирам. Стойте тука будни с
Мен.” 35.Исус отиде малко напред, падна на земята и се молеше: 36.„Татко, ако е въможно, не позволявай това

да се случи с Мен! Татко, Ти можеш да направиш всичко. Отмахни тази чаша на страдание далеч от Мен.
Но направи каквото Ти искаш, а не каквото Аз искам.”
37.Когато Исус се върна и намери учениците Си заспали, Той каза на Симон Петър: „Спиш ли? Не можеш ли един час да стоиш буден? 38.Стой буден и моли се да не бъдеш изпитан. Искаш да направиш каквото е правилно, но си слаб.” 39.Исус се върна и се молеше със същата молитва. 40.Но когато се върна при учениците си, намери ги отново заспали. Те не можеха да държат очите си отворени, и не знаеха какво да кажат. 41.Върна се за трети път и каза: „Цяла нощ ли ще спите? Достатъчно дълго спахте. Времето дойде.
Човешкия Син ще бъде предаден в ръцете на грешниците. 42.Станете, нека да вървим. Моя предател пристигна.” 43.Исус все още говореше, когато Юда предателя дойде. Той беше един от дванадесетте ученици и с него беше тълпа от мъже въоръжени с ножове и сопи. Те бяха изпратени от главните свещеници, старейшените ,
и религиозните учители .
44.Предварително Юда им беше казал: „Хванете онзи, когото целуна. Завържете Го здраво и го отведете.”
45.Той вървеше право към Исус и каза: „Учителю!”

После Го целуна, 46.и мъжете Го хванаха и отведоха.
47.Един от стоящите там извади ножа си. Той удари слугата на първосвещаника и му отряза ухото. 48.Исус каза на тълпата: „Защо идвате да ме хванете с мечове и сопи, сякаш съм престъпник? 49.Всеки ден бях с вас и поучавах в храма, но не ме хванахте. Но трябва да се сбъдне каквото Писанията казват.” 50.Тогава всички ученици Го оставиха и избягаха. 51.Един млад мъж следваше Исус. Той не беше облечен с нищо друго освен с ленена плащеница. И когато мъжете го хванаха, 52.той остави дрехата си и избяга гол. 53.Заведоха Исус при първосвещеника, където се бяха събрали главните свещеници, старейшените и религиозните учители.
54.Петър ги последва от разстояние, докато влязат в двора на първосвещеника, където се смеси със слугите и се грееше на огъня. 55.Главните свещеници и целия синедрион се опитваха да намерят някой, който да обвини Исус в престъпление, за да могат да Го осъдят на смърт. Но не можаха да намерят никого. 56.Много хора дадоха лъжливи свидетелства срещу Него, но показанията им не съответстваха. 57.След това някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него. Те казаха:
58.„Чухме го да казва: Ще разруша този храм, построен

с тежък труд и за три дни ще издигна друг, без да си помръдна ръката.” 59.Но дори и тогава, това което казаха не съответстваше. 60.Първосвещеника се изправи сред синедриона и попита Исус: „Защо не казваш нищо в своя защита? Не чуваш ли обвиненията, които отправят срещу Тебе?” 61.Но Исус мълчеше и не каза нито дума. Първосвещеника му зададе друг въпрос:
„ Ти ли Си Месията, синът на Благословения?” 62.„Аз съм.”-отговори Исус. „И ще видите Човешкия Син стоящ отдясно на Всемогъщия Бог, и идващ с небесните облаци.” 63.Първосвещеника се разгневи. Разкъса дрехите си и извика: „ Каква нужда имаме от повече свидетели? 64.Чухте Го да претендира, че е Бог! Какво е решението ви?” Всички се съгласиха, че Той трябва да бъде осъден на смърт. 65.Някои започнаха да заплюват
Исус. Те закриваха очите Му, удряха Го с юмруци, и казваха: „Кажи ни кой те удари!” Стражите, като Го хванаха, Го удряха с плесници. 66.Докато Петър беше още в двора, една слугиня на първосвещеника дойде 67.и го видя да се топли на огъня. Тя се вгледа в него и каза:
„Ти беше с Исус от Назарет!” 68.Петър отрече:” Не Го познавам, и незнам за какво говориш.” Той излезе от портата и петелът изкукурига. 69.Слугинята видя Петър

отново и каза на хората стоящи там: „ Той е един от тях!” 70.Той отново отрече. След малко някои от хората казаха на Петър: „Ти наистина си един от тях. Ти си галилеянин!” 71.Тогава Петър започна да проклина и да се кълне: „Дори не познавам човека за когото говорите!” 72.Веднага петелът изкукурига втори път.
Тогава Петър си спомни, че Исус му беше казал: „Преди петелът да изкукурига два пъти, ти три пъти ще кажеш, че не Ме познаваш.” И така той започна да плаче силно.
15
1.Рано сутринта главните свещеници, старейшените и религиозните учители се събраха на съвещание заедно с целия синедрион. Те вързаха Исус и Го отведоха при
Пилат. 2.Пилат попита Исус: „Ти ли си Юдейския цар?” „Това са твои думи”-отговори Исус. 3.Главните свещеници Го обвиняваха в много неща. 4.Тогава Пилат
Го попита: „Нищо ли нма да кажеш? Не чуваш ли в какви престъпления те обвиняват?” 5.Но Исус не отговори нищо и Пилат беше удивен. 6.По време на
Пасхата, Пилат винаги освобождаваше по един затворник, когото хората избираха. 7.Имаше един затворник на име Варава, затворен заедно с бунтовниците, който по време на въстанието срещу Рим

беше извършили убийство. 8.Тълпата дойде и поиска от
Пилат да освободи затворник, както обикновено правеше. 9.Пилат ги попита: „Искате ли да освободя
Юдейския цар?” 10.Той знаеше, че главните свещеници от завист бяха предали Исус. 11.Но главните свещеници подбудиха тълпата да искат да освободят Варава.
12.Тогава Пилат попита тълпата: „Какво искате да направя с Този, за когото казвате че е Юдейски цар?”
13.Те изкрещяха: „Разпни Го на кръст!” 14.Пилат попита: „Но какво престъпление е извършил?” Но те закрещяха още по-силно: „Разпни Го на кръст!”
15.Пилат искаше да угоди на тълпата. Той освободи
Варава. След това нареди на войниците си да бичуват
Исус и да го приковат на кръст. 16.Войниците заведоха
Исус в двора на палата наречен Претория и извикаха останалата част от отряда. 17.Облякоха Го в пурпурна мантия, а на главата Му сложиха корона, която бяха направили от тръни. 18.Те се подиграваха на Исус и викаха: „Привет царю на Юдеите!” 19.Удряха Го по главата с пръчка, заплюваха Го и коленичиха във фалшиво преклонение. 20.След като свършиха с подигравките, войниците Му съблякоха пурпурната роба. Облякоха Го в Неговите дрехи и Го изведоха вън

да бъде разпнат. 21.Един мъж на име Симон от Киринея се връщаше от полето и те го принудиха да носи
Исусовия кръст. Той беше баща на Александър и Руфа.
22.Заведоха Го на Голгота, (което означава ”място на черепа„) 23.Дадоха Му болкоуспокояващо (вино смесено със смирна), но Той не прие. 24.Приковаха Го на кръста и си разделиха дрехите Му като хвърлиха жребие, за да видят кой какво ще вземе. 25.Беше около девет часа сутринта, когато Го разпнаха. 26.Имаше надпис с обвинението срещу Него. То гласеше: „Царят на Юдеите” 27.Заедно с Него разпнаха и двама престъпника, един от дясно Му и един от ляво Му. 28.И изпълни се Писанието, което казва: ”Той беше причислен към беззаконниците.” 29.Хората които минаваха оттам Го обиждаха, и говореха ужасни неща за Него. Те клатеха главите си и викаха: „ Ха! Ти си
Този, който претендираше, че можеш да разрушиш храма и да го изградиш отново за три дни. 30.Спаси Себе
Си и слез от кръста!” 31.Главните свещеници и религиозните учители също се присмиваха на Исус. Те си казваха един на друг: „Той спаси другите, а пък не може да спаси Себе Си. 32.Ако Той е Месията, царят на
Израел, нека да слезе от кръста! Тогава ще видим и

повярваме.” Двамата престъпници също Го ругаеха. 33.
По обед тъмнина покри цялата земя, до около три часа следобед. 34.В три часа Исус извика със силен глас:
„ Елои, Елои, лама савахтани? Което означава: „Боже
Мой, Боже Мой защо си Ме оставил?” 35.Някои от хората стоящи там чуха Исус и казаха: „Той вика
Илия.” 36.Един от тях се завтече и натопи гъба в оцет.
След това я сложи на една пръчка и Му даде да пие. Той казваше: „Нека да видим дали Илия ще дойде да го свали от кръста!” 37.Исус извика със силен глас и умря.
38.Веднага завесата на храма се раздра на две, от горе до долу. 39.Когато офицерът, който стоеше срещу Исус, видя как Той издъхна каза: „Този човек наистина беше
Божия Син!” 40.Някои жени гледаха от разстояние.
Сред тях бяха Мария Магдалена, Мария(майката на младия Яков и Йосия) и Саломе. 41.Когато Исус беше в
Галилея, тези жени Го следваха и Му служеха, и бяха дошли с Него в Ерусалим. 42.Беше вечерта преди събота, и юдеите се приготвяха за този свят ден. 43.Един мъж на име Йосиф от Ариматея, високо уважаван член на синедриона дойде. Той беше човек, който живееше в очакване на Божието царство. Йосиф смело отиде при
Пилат, за да поиска тялото на Исус. 44.Пилат се учуди,

че Исус е вече мъртъв. Той извика офицера, за да го попита дали Исус наистина е мъртъв. 45.След като офицера го увери в това, Пилат позволи на Йосиф да вземе тялото. 46.Той купи ленена плащеница и свали тялото от кръста. Обви го в плащеницата и го положи в гробница, която бе изсечена в скала. 47.Мария
Магдалена и Мария майката на Йосиф гледаха къде полагат тялото.
16
1.След съботния ден, Мария Магдалена, Мария майката на Яков и Саломе купиха аромати за да помажат тялото. 2.В неделя много рано сутринта, по изгрев слънце те отидоха на горба. 3.По пътя те се питаха една друга: „Кой ще ни отвали камъка от входа?
4.Но когато погледнаха, видяха че камъкът беше отвален. 5.Жените влязоха в гробницата, и в дясно видяха млад мъж облечен в бяла роба стоящ там. Те бяха разтревожени. 6.Мъжът каза: „Не се тревожете!
Вие търсите Исус от Назарет, който беше разпънат. Бог
Го възкреси, и Той не е тука. Можете да видите мястото където положиха тялото Му. 7.А сега идете и кажете на
Неговите ученици и на Петър, че Той отива преди вас в
Галилея. Ще Го видите точно както Той ви каза.”

8.Когато жените побягнаха от гробницата, те бяха шокирани и целите разтреперани. Бяха твърде уплашени, за да кажат някому какво се беше случило.
9.Рано сутринта в първия ден от седмицата, след като
Исус възкръсна, Той се яви на Мария Магдалена. По- рано Той беше изгонил от нея седем демона. 10.Тя отиде при някогашните Му придружители, които сега плачеха и им разказа. 11.Въпреки че чуха, че Исус бил жив и че
Мария Го е видяла, те не вярваха. 12.По късно Той се яви но в друг образ на двама от учениците, когато отиваха на село. 13.Но когато тези ученици разказаха какво се беше случило на останалите, те не повярваха.
14.После Исус се яви на единадесетте докато се хранеха.
Той им се скара, защото те твърдо невярваха на онези, които Го бяха видели след възкресението. 15.После им каза: „Идете и проповядвайте благовестието на всеки един по света. 16.Всеки, който повярва в Мен и се кръсти, ще бъде спасен. Но който откаже да повярва в
Мен ще бъде осъден. 17.Тези са знаменията, които ще придружават вярващите: Ще използват силата и властта на Моето име за да изгонват демони от хората, и ще говорят на нови езици. 18.Ще хващат змии и ако изпият смъртоносна отрова, тя няма да ги повреди. Ще полагат

ръце на болни и те ще се изцеляват.” 19.След като
Господ Исус каза това, Той се възнесе на небето, където седна отдясно на Бог. 20.Тогава учениците излязоха и проповядваха навсякъде. Господ беше с тях, и чудесата които се случваха, доказваха, че тяхното послание е истинно.

Изтегляне 3.1 Mb.

Сподели с приятели: