O ц e н к а за съвместимостта на Изменение на Общ устройствен план на Община Царево

Община “Царево” е разположена в най-юго-източния ъгъл от територията на страната, като на изток достига до крайбрежието на Черно море, а на юг в източната част на планината Странджа – до р. Резовска, която тук е и границите с република Турция.

Територията на община Царево попада в два зоогеографски района (Груев, Кузманов, 1994). Източната или крайбрежната част попада в южната половина на Черноморския зоогеографски район, а западната й част – в Странджанския подрайон на Южнобългарския зоогеографски район. И двата района се характеризират с редица особености свързани с географското й положение, като близостта им до морето определя и основните им климатични характеристики– сравнително мека зима и слънчево, топло и сухо, но, поради влиянието на морето, – не много горещо лято. Фаунистичното разнообразие на посочените 2 зоогеографски района е голямо, своеобразно и специфично. Също богата гръбначна фауна е характерна и за ПП „Странджа”– например само при птиците тук са установени не по-малко от 260 вида.

В плана за управление на ПП “Странджа” и двете ЗМ “Устието на р. Велека” и “Силистар”, авторите посочват като относително добре проучени 6 групи безгръбначни – паяци (Aranei), правокрили (Orthoptera), мрежокрили (Neuroptera), дневни пеперуди (Rhopalocera), мухи (Diptera – Tachinidae) и мекотели (Mollusca). От тези групи са установени 556 вида, като степента на проученост на групите варира от 40 до 90 %. От тези групи можем да съдим за богатството на района като цяло. При тези групи процента на срещаните видове, отнесен към видовете установени за България варира от 25 до 45%. За установените видове ендемизма е средно 5%, като е най висок при твърдокрилите и многоножките.

Въпреки ниската степен на проученост на безгръбначната фауна в района като цяло (по малко от 50% средно за проучваните групи), може да се твърди, че тя включва редица редки и ограничено разпространени видове, които се нуждаят от защита. Повечето такива таксони са свързани с географското разположение, специфичния микроклимат, старите гори, крайречните и крайморските хабитати. Защитата на тези животни е свързана най- вече с опазването на техните местообитания. Изключение правят само тези видове, които са обект на колекциониране и обект на стопанска експлоатация.

В плана за управление на парка и двете защитени местности, са констатирани 65 вида морски риби, от които 21 вида навлизат и в устията на реките. Като най – богати на видове се оценяват Велека и Резовска, на второ място са Силистар (14 вида) и Бутамята (7 вида). Извън границите на парка другата река, която заслужава специално внимание е Караагач. Нейната защита се нуждае от от неотложни и незабавни мерки, предвид бързото и хаотично строителство.

Общо за територията на ПП “Странджа”, двете ЗМ и ЗЗ “Странджа” са установени 62 вида бозайници, разпределени по следния начин. Наземните дребни бозайници са 27 вида (Insectivora, Rodentia, Lagomorpha), прилепите са 21 и 14 вида са едрите бозайници. В списъците не са включени отдавна изчезналите видове – мечката и риса, както и морските бозайници за които няма информация през последните 15 години. За изчезнал се счита и тюлена монах, за който се твърди, че посещава района на Силистар и Бутамята през есенните и пролетните периоди.

BG0002040 Странджа H

BG0001001 Ропотамо K

BG0001007 Странджа K

• 
  широколистни листопадни гори с 83 % от общата площ;
  
• 
  смесени гори с 4 % от общата площ;
  
• 
  храстови съобщества със 7 % от общата площ;
  
• 
  сухи тревни съобщества, степи с 2 % от общата площ;
  
• 
  водни площи във вътрешността с 2 % от общата площ;
  
• 
  екстензивни зърнени култури с 1 % от общата площ
  
• 
  друга орна земя с 1 % от общата площ.
  

Код Пр. име % Покр. Предст. Отн. площ Прир. ст. Цялост. оц.

91S0 Западнопонтийски букови гори 10.91 B B A A

4030 Европейски сухи ерикоидни съобщества 0.53 D

91G0 *Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus 1.46 C C B B

betulus

Заб. Знакът * отбелязва приоритетно за опазване тип местообитание.

Използувана е следната система за класифициране:

А-отлична стойност;

В-добра стойност;

С- значима стойност.

Към групата “Други значими растителни видове” като обекти на опазване са включени видовете:

- Anemone pavonina Lam. (червена съсънка –в прил. ІІІ на ЗБР),

- Atropa bella-donna L. (лудо биле, рядък вид),

- Calluna vulgaris (L.) Hull. (обикновена калуна, рядък вид – в Прил ІІІ на ЗБР),

- Centaurea pichleri Sibth. & Sm. (рядък вид – в Прил. ІІІ на ЗБР),

- Cistus salvifolius L.(тамянка, рядък вид около с Бродилови и с. Кости – в Прил. ІІІ на ЗБР),

- Cyclamen coum Miller (пролетно ботурче, рядък вид),

- Cytinus clusii (Nyman)Gand. ( клузиев цитинус, паразит по лавдана (Cystus) – в Прил. ІІІ на ЗБР ),

- Daphne pontica L. (странджанско бясно дърво, рядък вид),

- Epimedium pubigerum (DC) Morren & Decne (епимедиум, рядък вид–в Прил. ІІІ на ЗБР ),

- Erica arborea L. (пирен, застрашен вид – в Прил. ІІІ на ЗБР),

- Eryngium maritimum L. (приморски ветрогон, рядък вид - в Прил.ІІ и ІІІ на ЗБР),

- Fritillaria pontica Wahlenb. (черноморска ведрица, балкански ендемит – в Прил. ІІІ на ЗБР),

- Galanthus nivalis L. (снежно кокиче, застрашен вид – в Прил. ІІІ на ЗБР ),

- Gaudinia fragilis (L.) Beauv. ( чуплива гаудиния, ),

- Heptaptera triquetra (Vent.) Tutin (триръбеста хептаптера, рядък вид, балкански ендемит),

- Neottia nidus-avis (L.) Rich. (истинска гнездовка),

- Oenanthe millefolia Janka. (хилядолистен воден морач , рядък вид , български ендемит),

- Orchis papilionacea L. (пеперудоцветен салеп, рядък вид – в Прил. ІІІ на ЗБР),

- Primula vulgaris Huds. ssp. sibthorpii (Hoffm.) W.W.Sm. & Forrest (безстъблена иглика),

- Pyrus eleagrifolia Pall. ssp. bulgarica Valev ( рядък вид, български ендемит),

- Salvia forskahlei L. (качулуст конски босилек, рядък вид – в Прил. ІІІ на ЗБР),

- Scandix australis L. (южно чапличе, рядък вид),

- Sison amomum L. (сисон, рядък вид), Sitta europaea (горска зидарка),

- Stachys thracica Dav. ( тракийски чистец, рядък вид, балкански ендемит),

- Teucrium lamiifolium D'Urv. ( мъртвокоприволистно подъбиче, рядък вид – в Прил. ІІІ на ЗБР),

- Trachystemon orientalis (L.) G. Don. fil. (източен лопух),

- Verbascum lagurus ssp. ponticum (Stef.) Koz. ( лагуров лопен, застрашен вид – в Прил. ІІІ на ЗБР),

- Vicia incisa Bieb. (изрязанолистна глушина, рядък вид).

от Приложение I на Директива 92/43/EEC

КОД Пр. ИМЕ % Покр. Предст. Отн. площ Прир. ст. Цялост. оц.

1240 Стръмни морски скали, обрасли с ендемични 0.49 C

видове Limonium

2130 * Неподвижни крайбрежни дюни с тревна 3.77 B

растителност (сиви дюни)

6420 Средиземноморски влажни съобщества на

Голям сечко - Cerambyx cerdo

Площта на потенциалната защитена зона в община Царево е 360 533, 4 дка.

В стандартния формуляр за предлаганата защитена зона по Директивата за хабитатите като обекти на охрана са включени следните типове местообитания от Приложение І на Директива 92/43 ЕЕС:
Типове местообитания

от Приложение I на Директива 92/43/EEC

КОД Пр. ИМЕ % Покр. Предст. Отн. площ Прир. ст. Цялост. оц.

6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в 0.01 B C B B

равнините и в планинския до алпийския пояс

8230 Силикатни скали с пионерна растителност от 0.1 A C A A

съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-

Veronicion dillenii

7220 * Извори с твърда вода с туфести формации 0.01 B C B B

(Cratoneurion)

8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални 0.1 A C A A

склонове

склонове

8310 Неблагоустроени пещери 0.01 A C A A

8330 Подводни или частично подводни морски пещери 0.01 A C A A

91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, 0.03 A C A A

Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus

angustifolia покрай големи реки (Ulmenion

minoris)

91S0 Западнопонтийски букови гори 11.22 A B A A

92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba 0.1 B C A B

6220 * Псевдостепи с житни и едногодишни растения 5.02 A B A A

от клас Thero-Brachypodietea

91AA Източни гори от космат дъб 0.1 B C A B

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори 50.91 A A A A

1170 Съобщества с кафяви, червени и зелени 0.12 A C A A

водорасли по скалисти морски дъна

6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови 5.02 A B A A

съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia)

(*важни местообитания на орхидеи)

91E0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus 0.1 A C A A

excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion

albae)

1110 Постоянно покрити от морска вода пясъчни и 1 A C A A

1160 Обширни плитки заливи 0.25 A C A A

1210 Едногодишна растителност върху морски 1 A C A A

крайбрежни наноси

1240 Стръмни морски скали, обрасли с ендемични 1 A C A A

видове Limonium

2110 Зараждащи се подвижни дюни 1 A C A A

2120 Подвижни дюни с Ammophila arenaria по 0.02 A C B B

крайбрежната ивица (бели дюни)

2130 * Неподвижни крайбрежни дюни с тревна 0.1 B C A A

растителност (сиви дюни)

3150 Естествени еутрофни езера с растителност от 0.01 B C B B

типа Magnopotamion или Hydrocharition

3260 Равнинни или планински реки с растителност от 0.01 B C A B

Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion

4030 Европейски сухи ерикоидни съобщества 0.1 A C A A

6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни 0.1 B C A B

съобщества от Alysso-Sedion albi

1130 Естуари 0.1 A C A A

91G0 * Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus 0.27 C

betulus

1410 Средиземноморски солени ливади

Заб. Знакът * отбелязва приоритетно за опазване тип местообитание.

А-отлична представителност;

В-добра представителност;

С- значима представителност;

D- незначително наличие;
Относителна площ / площта на обекта, покрита от дадения хабитат, отнесена към общата площ от националната територия, покрита от този хабитат/. Използуваните интервали по класове са следните е следната система за класифициране: територия, покрита от този хабитат/. Използуваните интервали по класове са следните: А) 100 >= p >15%; B) 15 >= p > 2%; C) 2 >= p >0
Приравнена степен / оценена е степента на опазване на структурата и функциите на даден хабитат и възможността за възстановяване/. Използувана е следната система за класифициране: А-отлично опазване; В-добро опазване; С-средно или слабо опазване
Цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения тип природен хабитат / интегрирана оценяване на предишните критерии, като се взема предвид различната им тежест за разглеждания хабитат. Използувана е следната система за класифициране: А-отлична стойност; В-добра стойност; С- значима стойност.

Предложената ЗЗ “ Странджа “ има връзка с Корине биотопи обект – F00007200 “Странджа”, с който в значителна степен се припокрива; F00007202 “ Силкосия “ и F00007203 “ Велека – Силистар “, с които частично се припокрива. ЗЗ “ Странджа “ се пропокрива с ПП “ Странджа “.

Потенциална ЗЗ ''Странджа'' по Директивата за местообитанията се припокрива в голяма степен с ПП ''Странджа''. Във формулярите на територията са включени 8 вида насекоми, 6 вида риби, два вида земноводни, 5 вида влечуги и 13 вида бозайници. Като редки и приоритетни от насекомите може да бъдат класифицирани два вида тврдокрили и два вида пеперуди, а останалите са относителни чести за българската фауна. От рибите дав вида са проходни или полупроходни, а останалита са първично сладководни. Като рядък от посочените видове може да бъде класифицирана единствено Средиземноморската финта. Останалите видове са относително тривиални за реките в региона. От земноводните червенокоремната бумка е вида, който е малко известен за целия регион. Засега има само две сведения за вида, но без доказателствен материал. За региона са дадени и четирите вида костенурки, които са в относително добро състояние. Във формулярите е включен и ивичестия смок, който е абсурдно да се среща в региона. Вероятно се визира пъстрия смок, който в миналото се даваше като подвидова категория на ивичестия. Този вид е относително рядък по цялата територия на страната и на много места е изчезнал. За територията на Странджа е относително рядък. От бозайниците са посочени 11 вида прилепи и два вида едри бозайници – видра и вълк. Докато първия вид е често срещан и числеността и плътността му е представителна не само за България, но и за Европа, то вълка е относително рядък. Информация за този вид е основно по отстреляните, по време на лов животни.

1. 
   Шипобедрена костенурка (Testudo graeca);
   
2. 
   Шипоопашата костенурка(Testudo hermanni)
   

1. 
   Сирийски пъстър кълвач(Dendrocopos syriacus)
   
2. 
   Полска бъбрица(Anthus campestris)
   
3. 
   Ястребогушо коприварче(Sylvia nisoria)
   
4. 
   Черночела сврачка(Lanius minor)
   
5. 
   Червеногърба сврачка(Lanius collurio)
   
6. 
   Градинска овесарка(Emberiza hortulana)
   

От 6-те вида птици най-типичен като гнездещ в обработваеми ландшафти вид, при това разполагащ гнездата си изключително наземно, т. е. най-слабо свързаният с дървениста растителност, е полската бъбрица. Останалите 5 вида са свързани с такава растителност, Например сирийският пъстър кълвач е свързан предимно с едроразмерна дървесна растителност, в хралупи във вече едроразмерни стъбла на каквато и гнезди, докато останалите 4 откритогнездещи вида са свързани повече с дребноразмерна дървесна и с храстова растителност (най-често от останалите разполага гнезда високо по вече едроразмерни дървета черночелата сврачка). Освен обработваеми агроландшафти (разглежданите 2 типа местообитания), всички тези 6 вида птици обитават и се размножават и в необработваеми агроландшафти – в територии от пасищен и ливаден тип с малко по количество дървениста растителност, като без полската бъбрица, останалите обитават и се размножават и в храсталачни местообитания с по-гъста или по-проредена дървениста растителност сред тревни площи, а също и в проредени участъци на гори.

• 
  Защитената зона се създава с цел:
  
• 
  Опазване и поддържане на местообитанията на описаните по-долу застрашени видове птици съгласно чл. 6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене, миграция и зимуване за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;
  
• 
  Опазване и поддържане на местообитанията на описаните по-долу мигриращи видове птици съгласно чл. 6, ал.1, т.4 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене, миграция и зимуване за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;
  
• 
  Осигуряване на безопасни въздушни коридори и места за пренощуване за безпрепятствено предвижване на мигриращи грабливи птици, щъркели, пеликани и жерави, съгласно чл. 6, ал.1, т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, по време на ежегодните им есенни и пролетни прелети за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;
  
• 
  Локализиране и защита на гнездовищата на средиземноморския буревестник;
  
• 
  Повишаване естествеността на горските местообитания;
  
• 
  Възстановяване на ливадни местообитания;
  
• 
  Опазване местообитанията на други видове птици, застрашени в Европа, съгласно Бернската конвенция;
  
• 
  Опазване и поддържане на биологичното разнообразие в района, като предпоставка за стабилността на екосистемите, осигуряващи благоприятния природозащитен статус и жизнеспособността на популациите на видовете, обект на опазване;
  
• 
  Природосъобразно ползване на природните ресурси и устойчиво развитие на общностите, гарантиращо благоприятния природозащитен статус на видовете, обект на опазване.