O ц e н к а за съвместимостта на Изменение на Общ устройствен план на Община Царево



страница5/6
Дата04.09.2016
Размер1.44 Mb.
#8285
1   2   3   4   5   6

б) Описание и анализ на въздействието на Изменението на Общ устройствен план на Община Царево: върху целостта на защитената зона с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки промени и др.) както по време на реализацията, така и при експлоатацията на инвестиционното предложение; при строителство и при експлоатация
Растителност и типове местообитания

При реализирането на Изменения на Общ устройствен план на Община Царево частично и цялостно ще бъдат засегнати растителни съобщества и типове местообитания на предложените за урбанизиране територии. Въздействието на предлаганите изменения на ОУП върху целостта на защитена зона BG 0001007 “Странджа”, съответно на ПП “ Странджа “ по отношение на растителността и на типовете местообитания се оценява като незначително. Тази оценка се базира на следните аргументи:

1.Около 75% от територията на Община Царево съгласно Българското природозащитно законодателство е включена в мрежата от защитени територии и потенциални защитено зони по Натура 2000.

2. В Измененията на ОУП се предвиждат за урбанизиране относително малки площи - общо 6212.9 дка, от които 42.2 % са урбанизирани с преходен ТУП. Територията на предвидените за урбанизиране територии представлява 1.72 % от частта на ПП “ Странджа “ в Община Царево. . Предвидените за урбанизиране територии са предимно земеделски земи, на които местообитанията са многократно преобразувани и на тях е формирана вторична и производна тревна растителност.



3. На предвидените за урбанизиране територии частично и цялостно ще бъдат унищожени предимно вторични и производни растителни съобщества на изоставени земеделски земи, мери и пасища. По отношение на местообитанията ще бъдат засегнати предимно производни и преобразувани местообитания формирани при протичащи вторични сукцесии на тревни екосистеми. Във връзка с това не се прогнозира загуба на приоритетни местообитания.

4. Тъй като преобладаваща част от предвидените за урбанизаране територии са разположени около населените места може да се прогнозира незначителна фрагментация на защитената зона. Освен това е предложено увеличаване на площта на ПП ”Странджа” с включването на нови територии предимно от горския фонд с обща площ 27 744.3 дка, от които 600.9 дка са в землището на гр. Царево, а останалите 27 143.4 дка са в землището на с. Изгрев.

5. При урбанизирането на преобразувани местообитания с производна и вторична растителност може да се прогнозира, че при реализирането на Измененията на ОУП няма да бъдат засегнати редки и застрашени от изчезване растителни видове.

6. При възприетите показатели на застрояване в крайбрежните територии, в съответствие със Закона за Черноморското крайбрежие, въздействието върху защитените територии може да бъде сведено до допустими граници за нормално функциониране на екосистемите, като се гарантира охраната на крайбрежната зона от прекомерна урбанизация и преуплътняване.
Фауна –
От поместения в Стандартния формуляр материали за видовия състав на гръбначната фауна (в Приложение I на Дир.79/409/EEC и в Приложение II на Дир.92/43/EEC), като характерни за разглежданите 2 типа местообитания („Екстензивни зърнени култури” и „Друга орна земя”), т. е. за обработваемите агроландшафти на територията на общината, могат да бъдат посочени 8 от видовете в тези Приложения, от които 2 вида влечуги и 6 вида птици(Списък 1), като освен това всички те фигурират и в Приложение No 2 на ЗБР(Списък 1).

Списък 1.Влечуги (Reptilia)

Шипобедрена костенурка (Testudo graeca);

Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)

Птици (Aves)

Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus)

Полска бъбрица (Anthus campestris)

Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria)

Черночела сврачка (Lanius minor)

Червеногърба сврачка (Lanius collurio)



Градинска овесарка (Emberiza hortulana)

От тези видове при двата вида сухоземни костенурки само е регистрирано присъствие на отделни единични индивиди, като типичните им местообитания в района на общината, както и в останалите части на страната, са припечни, в т. ч. и каменисти, склонове, обрасли с ниска дървесна и храстова растителност(особено при шипоопашатата), където се и размножават и зимуват. По време на интензивната и ежегодна обработка на тези земи(преди 1989-90 г.) индивиди от тези 2 вида са срещани още по-рядко, като през последните години, когато се обработва твърде малък процент от тези земи, е логично количественото присъствие на индивиди да се увеличи, а част от индивидите да започнат и да се размножават в подходящи за целта места. При започване в бъдещ период от години на интензивно обработване на тези земи или на част от тях, особено в ежегодно обработваните, броят на регистрираните в тях индивиди отново ще намалее, като основният контингент на индивидите на тези 2 вида ще продължи да обитава и се размножава в посочените по-горе техни типични местообитания, в т. ч. поляни, голини и проредени участъци на гори – най-вече дъбови гори в долните части на планинските дялове и в ниските части на района.

От 6-те вида птици съгласно стандартния формуляр: Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus); Полска бъбрица (Anthus campestris); Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria); Черночела сврачка (Lanius minor); Червеногърба сврачка (Lanius collurio); Градинска овесарка (Emberiza hortulana) най-типичен като гнездещ в обработваеми ландшафти вид, при това разполагащ гнездата си изключително наземно, т. е. най-слабо свързаният с дървениста растителност, е полската бъбрица. Останалите 5 вида са свързани с такава растителност, като сирийският пъстър кълвач е свързан с предимно едроразмерна дървесна растителност, в хралупи във вече едроразмерни стъбла на каквато и гнезди, докато останалите 4 откритогнездещи вида са свързани повече с дребноразмерна дървесна и с храстова растителност(най-често от останалите разполага гнезда високо по вече едроразмерни дървета черночелата сврачка). Освен обработваеми агроландшафти (разглежданите 2 типа местообитания), всички тези 6 вида птици обитават и се размножават и в необработваеми агроландшафти – в територии от пасищен и ливаден тип с малко по количество дървениста растителност, като без полската бъбрица, останалите обитават и се размножават и в храсталачни местообитания с по-гъста или по-проредена дървениста растителност сред тревни площи, а също и в проредени участъци на гори.

Както се вижда, типичен обитател, практически независещ при размножаването си от дървениста растителност, в обработваемите агроландшафти е само 1 вид – полската бъбрица, като обаче, и този вид се размножава и в необработваеми агроландшафти. Останалите видове са зависими от дървениста растителност и не гнездят сред обработваеми площи(ниви, блокове), а по дървениста растителност в периферията им, край пътища, в пасищни територии с такава растителност, в храсталачни територии, проредени участъци на гори и пр. Следователно съществуването на тези 6 вида птици, като размножаващи се, както и това на двата вида сухоземни костенурки, не зависи само от площта на тези 2 типа местообитания(„Екстензивни зърнени култури” и „Друга орна земя”), а и от цялата територия на посочените по-горе местообитания от открит тип на територията на общината – открити територии с малко количество и с негорски характер дървениста растителност, като без полската бъбрица, останалите обитават и се размножават и в храсталачни местообитания с по-гъста или по-проредена дървениста растителност сред тревни площи, а също и в проредени участъци на гори.

Тъй като отнема твърде малка като големина територия – едва 206,1 ha – от тази на разглежданите 2 типа местообитания, при което остават незасегнати общо 13980,9 ha, тази обща по големина територия ще продължава да е в състояние да обезпечава в близко до сегашното, състоянието на видовете в двете Приложения, както и останалите, обитаващия животински видове.

Колкото до ефекта от реализацията на инвестиционното или по-точно на инвестиционните предложения за застрояване на предложените в ОУП терени, следва да бъде пояснено следното: След застрояването на определените за целта територии, както и при други такива случаи ще се увеличи количеството най-вече на индивидите и броя на видовете от групата на завършените (пълните) и развитите синурбанисти – за сметка на видове, които гнездят по сгради – най-вече на домашното врабче, градската лястовица и полудивия гълъб, а в по-слаба степен – и на някои други видове – обикновен скорец, селска лястовица, голям синигер, поско врабче, обикновена(домашна) кукумявка и др., а също и на видовете кадънка(щиглец), зеленика, гугутка и др., които са свързани повече със зелената система на курортната зона, създаването на каквато е планирано. Ако във вътрешността или в перифериите на застроените площи бъдат оформени компактни площи с парков характер, съставени от достатъчно гъсти и с подходящ видов състав и строеж петна или групи от дървесни и храстови видове, на определен етап от развитието (растежа) им в тях ще се настанят за гнездене двойки от видовете – южен славей, черноглаво коприварче, кос – едни от най-добрите певци сред птиците, а също и известен брой индивиди от други видове през различните периоди и сезони на годината, което само би подобрило акустичната среда в тях (в застроените комплекси) или по-общо казано това като цяло би повишило динамиката на преживяванията(възприятията) на пребиваващите в парковите зони и в застроените територии летовници и жители. От друга страна, ако не бъдат взети необходимите и навремени мерки за целта, ще се увеличи броят на безстопанствените индивиди на видовете куче и домашна котка, а също и на характерните за застроени и селищни територии синантропни видове гризачи – домашна мишка, сив плъх, черен плъх и някои други видове. Следователно фауната от такава на открити агроландшафти ще претърпи промяна към селитебен тип фауна.

Териториите, обект на застрояване, както е посочено и по-горе, обхващат само земеделски земи, в т. ч. типовете местообитания „Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар)”- 6% и „Друга орна земя” - 6%.

От направените изчисления се вижда, че застроените площи на предложените за застрояване терени(имоти) обхващат територии с обща големина 206,1 ha, която спрямо тази на цялата територия на агроландшафтите – 14187,0 ha (12 % от територията на ПЗЗ по Директивата за местообитанията) на територията на ПП представлява 1,45 %, т. е. с малка големина, в т. ч. и малка като процент, но все пак малко по-голяма от 1%. Тъй като освен тези открити територии, 8-те вида обитават и се размножават и в още 1 от типовете местообитания, също с открит характер – “Сухи тревни съобщества, степи”, обхващащ 3 % от територията на тази ПЗЗ, след прибавянето и на тези 3 % от площта й, процентът на откритите територии, подходящи за обитаване от тези видове, става вече 15 %, а общата площ на местообитанията от открит тип – 17733, 75 ha.

Тук трябва да бъде пояснено, че предложените за застрояване терени (агроландшафти, земеделски земи) включват 4 типа застрояване:

1) Вилни зони; 2) Голф игрище; 3) Ваканционни селища; 4) Курортна територия, в които засегнатите от строителство територии са съответно до около 40%, 30%, 50%, 50%, като незастроените площи в тях са съответно минимум 60%, 70%, 50%, 50%. Като се вземат предвид(прибавят) към откритите територии и хектарите, отговарящи на посочените проценти, тъй като те в общи линии ще имат в по-голямата си част открит характер, удобен за обитаване от характерните за открити територии видове на територията на общината, вкл. и за гнездене, в т. ч. някои от тях и за 6-те вида птици от Приложение I на Дир.79/409/EEC(за птиците), а някои, напр. територията на голфигрището – и за попаднали там индивиди от двата вида сухоземни костенурки(от Приложение II на Дир.92/43/EEC(за местообитанията)), въпреки ниската им срещаемост в агроландшафтите на територията на общината, процентът на застроените територии спрямо териториите от открит тип намалява до 1,16 % – твърде малко над 1 %. Това е приемливо, тъй като открити територии са налице и на територията на горския фонд т.е. като цяло засегнатите от застрояване терени спрямо откритите територии ще паднат под 1 %. При тази ситуация се вижда, че за 8-те вида от 2-те Директиви остават достатъчни по големина като цяло подходящи за обитаване територии.

Освен предложеното в ОУП застрояване, такова е налице и от предишни устройствени периоди, в т. ч. за жилищни, курортни, рекреационни и пр. цели. Дали ще бъде предложено и разрешено допълнително застрояване на терени от тези 2 типа местообитания, това е проблем за разглеждане от бъдещи устройствени планове, доклади по ОВОС, Наредби за съвместимост. С новопроектираното застрояване застроената част от територията на общината се увеличава, при това само за сметка на обработваеми агроландшафти. Имайки предвид останалата (незасегнатата от строителство) част от този тип местообитания, както и наличието и на други територии с открит характер, не следва да бъдат очаквани накакви осезаеми негативни въздействия върху 8-те вида, посочени в 2-те Директиви (за местообитанията и за птиците), както и на останалата фауна, освен незначително (пренебрежимо малко) намаляване на хранителната база на някои от обитаващите района видове през различни периоди и сезони. Тези 8 вида, както и останалата фауна в района, в т. ч. и мигриращите видове, ще запазят сегашното си състояние, т. е. не следва да се очаква добре изразен кумулативен ефект.

От горния анализ се вижда, че обхващането чрез застрояването на малката по общата си площ (206,1 ha) и процент (1,45%) част от типовете местообитания „Екстензивни зърнени култури” и „Друга орна земя” и само 1,16 % от откритите типове местообитания (а с откритите територии в горския фонд и още по-малък процент) на територията на общината, няма да засегне фатално съществуването на тези 8 вида на територията на общината. Въпреки това, за запазване в максимално възможната степен на целостта на тези 2 типа местообитания, би могло да бъдат потърсени, а след това и анализирани и преценени по отношение на целесъобразността им, мерки от различен характер – компенсаторни, минимизиращи въздействието, възстановителни и пр., в т. ч. провеждане непосредствено след завършването на строителството на рекултивация на нарушените терени и участъци, намаляване интензивността на застрояването (във времето), редуциране големината на предложените за застрояване терени и територии и др.



Трябва да се посочи, че макар и в по-слаба степен, с тези 2 типа местообитания са свързани значителен брой от останалите видове в 2-те приложения (Приложение I на Дир.79/409/EEC (за птиците) и Приложение II на Дир.92/43/EEC (за местообитанията)), като едни от тях само ги посещават при търсене на храна през размножителния период, други през есенно-зимния, в т. ч. инцидентно или зимувайки продължително на територията на общината, трети – по време на сезонните миграции, а една част от видовете са постоянни за района.

Промяната предназначението на разглежданите територии, поради незначителната големина на територията им, спрямо тази на общината, не е в състояние да предизвика осезаеми негативни влияния на мигриращите през района видове по време на сезонните миграции, както и на обитаващите тук птици от останалите групи по присъствие – постоянни, гнездещи прелетници, зимуващи, летуващи. Тъкмо обратното – различни мигриращи видове, а също и постоянните и останалите групи по отношение на присъствието им, както е посочено и в Доклада за Екологичната оценка(ДЕО),– твърде бързо се ориентират към ползите, които застроените със сгради територии на населени места, курортни комплекси, вилни зони и пр. им предлагат – храни от естествен и изкуствен произход, укрития и пр.

От посочените по-горе обстоятелства се вижда, че най-вече поради малките големини на предстоящите за обхващане терени, както и на общата им площ – едва 206,1 ha – промяната на предназначението на определените за целта територии не е в състояние да окаже осезаеми негативни влияния върху фауната на територията на Община “Царево” и тази част на страната.

От направения анализ за степента на засягане на ПП “Странджа” и за очакваните въздействия върху видовете в Приложение I на Директива 79/409 (за птиците) и Приложение II на Директива 92/43(за местообитанията) се вижда, че, поради малката по големина на предстоящата за засягане площ и възможностите за прилагане на някои облекчаващи въздействията мерки, видовете от тези 2 Приложения, както и останалите, ще продължат да съществуват в близко до сегашното си състояние. Именно поради това обстоятелство не могат да бъдат посочени основания, на базата на които да се очакват сериозни негативни влияния и въздействия върху гръбначната фауна, както и за видовете в 2-те Приложения, върху територията на ПП “Странджа”, а от там и съществуването на осезателна несъвместимост на застрояването като цяло с предмета на обявяването 2-те ПЗЗ(по Директивите за местообитанията и за птиците).

Освен, направеното до тук разглеждане на съвместимостта за цялата територия на ПЗЗ “Странджа”(по Директивите за местообитанията и за птиците) в тази на община Царево, следва да бъде посочено, че застрояване е предвидено и вътре в територията на ЗМ “Устие на р. Велека”. Тук процентът на засягане е чувствително по-значителен – около 5 %, като при това засяганите земи са в непосредствена близост до морето, макар и без да засягат самия морски бряг.

Устието на река Велека е едно от малкото места в България със запазена естествена растителност от лонгозен тип. Тази гора е съхранила и типичната за нея фауна. Устието на реката е защитена територия със статут на Защитена местност(ЗМ) и попада в границите на ПП “Странджа” и потенциалните две ЗЗ “Странджа”(за местообитанията и за птиците) по Натура 2000. Освен с голямото си видово разнообразие територията на ЗМ е орнитологично важно място за почивка на голямо количество индивиди от значителен брой мигриращи видове птици по Западнопонтийския миграционен път(Via pontica). Подобни функции изпълнява и ЗМ “Силистар”.

Обхващането (застрояването) на все повече терени при това в близост до морския бряг на юг до гр. Ахтопол ще доведе до постепенно засилване на фрагментацията в този район – ще бъде затруднен, а при окончателното застрояване и прекъснат достъпът на различни нелетящи животински видове до бреговете и морското крайбрежие, като същевременно ще бъдат налице промени в ландшафта – от агроландшафти земите ще се превърнат в селищен ландшафт. По този начин ще бъде отнета част от хранителната база за различни постоянни, мигриращи и зимуващи видове, каквато цел е заложена при обявяването на тази ЗМ. Засягането на значителен процент от територията на тази вече обявена ЗМ може да бъде оценено само като неприемливо, още повече, че терените са разположени непосредствено до морските брегове. Същото становище е застъпено и в становища на други специалисти в областта на фауната. Желателно е предвиденото строителство да бъде проектирано в земи извън територията на тази ЗМ (което вече е в правомощията на общинското ръководство и на кметството на гр. Ахтопол), за да не бъде засегната нейната територия. В случая проектантите, имайки предвид територията на вече обявената ЗМ и нейното предназначение, е следвало да избегнат засягането на нейната територия, като проектират застрояване в други територии, в т. ч. в други агроландшафти. Тук, ако бъдат посочени смекчаващи ситуацията мерки – най-вече компенсаторни – би се получило изваждането от вече обявената ЗМ на предвидените за застрояване територии и заменянето им с други в съседство или в близост, но, имайки предвид, че става въпрос за вече обявена и то след проучване през 90-те години на миналия век ЗМ (финансирано от Княжество Монако), това едва ли би могло да бъде оценено като допустимо от МОСВ и РИОСВ “Бургас”.

На територията на Община Царево са налице държавни, общински и частни земеделски земи, които през последните десетилетия, с малки изключения, не са били обработвани. През този период земята е била използвана основно като пасища и мери, което е дало отражение и върху днешния й фаунистичен облик. Повечето земеделски земи са съсредоточени около населените места и по черноморското крайбрежие. Близостта на тези терени с морския бряг и географското разположение е предпоставка за наличието на редица редки и специфични животински видове. Тези територии по време на миграция са местата, където най-често почиват ятата със щъркели и други птици – мигранти.

През 1994-95 г. под егидата на МОСВ и със финансовата помощ на Правителството на Княжество Монако е разработен План за управление на ЗМ ”Устието на река Велека” и ЗМ “Силистар”, публикуван официално през 1998 г. Според плана територията на тези ЗМ включват пет типа хабитати: пясъчни крайбрежни зони, скалисти морски брегове и прилежаща морска зона, реки и прилежащи влажни терени, гори и терени с нискостъблена растителност и обработваеми земи. В териториите на двете ЗМ са включени земи с държавна, общинска и частна собственост. Разбираемо е, че стопанисването на частните земи в унисон с целите, опредалени при обявяването на защитената територия, са крайно неблагоприятни от гледна точка на интереса на собствениците. Поради икономическото западане на района и обезлюдяването, земеделските земи са оставени пустеещи, като съвсем естествено собствениците им търсят алтернативи за тяхното ползване. Най-често се търсят механизми, свързани с промяната на предназначението в земеползването, с цел реализирането на бърза печалба. Подобни явления, и то с бързи темпове, се наблюдават по цялото ни Черноморие. Такава промяна, с цел покриване на очаквания туристически поток, е допустима само в близост до населените места, при това най-вече в агроландшафти. Би следвало да бъде взето предвид и това, че прекаленото застрояване на крайморски територии, в т. ч. и в европейски страни, прави тези курортни обекти неатрактивни и отблъсква потенциалните туристи и курортисти, които се насочват към райони с по-естествен характер(ландшафт).

Тук би следвало да се посочи още, че е недопустимо да бъде извършвана промяна в предназначението и на земи от горския фонд в района, независимо от тяхната собственост. Крайморските гори са уникални съобщества със своеобразна и специфична флора и фауна. Подобна уникалност имат и другите крайбрежни местообитания, каквито са плажните пясъци и дюни, скалистите брегове, естуарите и устията на реките, вливащи се в Черно море. В тази връзка следва да се посочи, че застрояване е приемливо най-много до границите на ЗМ “Устие на р. Велека”.

Тъй като отнема твърде малка като големина територия – едва 206,1 ha – от тази на разглежданите 2 типа местообитания, при което остават незасегнати общо 13980,9 ha, тази обща по големина територия ще продължава да е в състояние да обезпечава в близко до сегашното, състоянието на видовете в двете Приложения, както и останалите, обитаващия животински видове.



Колкото до ефекта от реализацията на строителство в предложените за застрояване терени в изменението на ОУП, следва да бъде пояснено следното: След застрояването на определените за целта територии, както и при други такива случаи ще се увеличи количеството най-вече на индивидите и броя на видовете от групата на завършените(пълните) и развитите синурбанисти – за сметка на видове, които гнездят по сгради – най-вече на домашното врабче, градската лястовица и полудивия гълъб, а в по-слаба степен – и на някои други видове – обикновен скорец, селска лястовица, голям синигер, полско врабче, обикновена(домашна) кукумявка и др., а също и на видовете кадънка(щиглец), зеленика, гугутка и др., които са свързани повече със зелената система на курортната зона, създаването на каквато е планирано. Ако във вътрешността или в перифериите на застроените площи бъдат оформени компактни площи с парков характер, съставени от достатъчно гъсти и с подходящ видов състав и строеж петна или групи от дървесни и храстови видове, на определен етап от развитието(растежа) им в тях ще се настанят за гнездене двойки от видовете – южен славей, черноглаво коприварче, кос – едни от най-добрите певци сред птиците, а също и известен брой индивиди от други видове през различните периоди и сезони на годината, което само би подобрило акустичната среда в тях(в застроените комплекси) или по-общо казано това като цяло би повишило динамиката на преживяванията на пребиваващите в парковите зони и в застроените територии летовници и жители. От друга страна, ако не бъдат взети необходимите и навремени мерки за целта, ще се увеличи броят на безстопанствените индивиди на видовете куче и домашна котка, а също и на характерните за застроени и селищни територии синантропни видове гризачи – домашна мишка, сив плъх, черен плъх и някои други видове. Следователно фауната от такава на открити агроландшафти ще претърпи промяна към селитебен тип фауна.
6. Предложения за смекчаващи мерки, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на Изменението на Общ устройствен план на Община Царево върху защитените зони и определяне на степента на въздействие върху предмета на опазване на защитените зони в резултат на прилагането на предложените смекчаващи мерки;
Растителност и типове местообитания
1. При разработване на ПУП-ове, за отделни инвестиционни предложения в предвидените за урбанизиране територии от потенциалните защитени зони да се разработват паралелно екологични оценки, ОВОС и оценка на съвместимост в съответствие с Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони ( Постановление № 201 на МС от 31.08.2007 ). Това ще осигури разработването на по-прецизни преценки за вероятната степен на въздействие върху защитената зона както и предлагането на алтернативи и компенсаторни мерки, които да поддържат или подобрят целостта на Натура 2000.

2. При реализирането на Измененията на ОУП на Община Царево стриктно да се спазват предвидените нормативи в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие/ обн.ДВ 48 юни 2007.



3. При формирането на растителните съобщества в резервираните за озеленяване части от имотите да се използуват растителни видове свързани с характерни за района типове местообитания, като във връзка с глобалните промени на климата е целесъобразно по-широкото използуване на субсредиземноморски флорни елементи.
Фауна

  1. Да не се извършват смяна предназначението на земята особено за територията в близост до устията на р. Караагач, р. Велека, р. Варвара, залива Силистар, р. Бутамята и р. Резово. (В Проекта на Изменението на ОУП на Община Царево са взети предвид тези изисквания).

  2. Да не се извършват смяна на предназначението на земята на териториите на защитените територии (ЗМ “ Устието на р. Велека” и ЗМ “Силистар”). В тези територии е абсурдно да се говори за устройване, независимо от плътността и височината на постройките. Дори евентуалното безпокойство от шума би било пагубно за фауната. В Изменението на ОУП ще се предвиди и алтернативно решение за терените от 772 дка.

  3. Предлага се при необходимост от нови площи за целите на туризма да се усвояват единствено земеделски земи, намиращи се западно от асфалтовия крайморски път. Усвояването на земеделски земи в близост до крайбрежната зона води до фрагментация на местообитанията и до тяхното физическо унищожаване. Тези земи е редно да се намират в непосредствена близост до населените места. Това е не само природосъобразно, но и икономически по изгодно.

  4. Да не се допуска промяна в предназначението на голяма част от земеделските земи. Те са места необходими за нормалното протичане на миграцията по пътя Виа понтика.

  5. Промяната в предназначението на земеделски земи, в отдалечените от морето селища, да се извършва само в непосредствена близост до самото селище.

  6. Да не се допуска под никакъв предлог промяна в предназначението на земи от горския фонд. Това би променило драстично ландшафта и съответно условията за живот на средата. Горските съобщества на ПП “Странджа “ са уникални за цяла Европа и са едни от последните оазиси и рефугиуми за съхраняване на понтийското биоразнообразие. Унищожаването на горите в крайбрежната зона е недопустимо, защото това би нарушило целостта на парка и връзката на гората с морския бряг. Единствено, като изключение от правилото могат да бъдат изкуствените иглолистни култури, които по преценка могат да бъдат използвани частично за промяна в предназначението, но само и единствено на малки площи. Проектантите на Изменение на ОУП се съобразяват с това изискване и предложените територии за урбанизация са в близост до населените места и не засягат горски фонд..

  7. Необходимо е в план на общината да залегне като стратегия начина на озеленяване, който да изключва възможността за внасяне на нетрадиционни и интродуцирани видове. Те само биха влошили условията на средата и качеството на ландшафта. Озеленяването може успешно да се извършва с видове заимствани от естествената природа. В района се срещат редица красиви понтийски видове, които са обект на селекция и култивиране. Такива са различните форми на странджанската зеленика, бясното дърво, тиса и мн. др.

  8. Предложението за овъзмездяването на горски фонд в северната част на парка, срещу унищожаването на горски площи в крайбрежната зона са неуместни, предвид различното качество и естество на хабитатите. Уникалните крайбрежни гори съхраняват едни видове, а горите от вътрешността на Странджа съвсем други. Проектът е съобразен с тези изисквания , като не се засяга от застрояване горския фонд.


7. Разглеждане на алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитената зона, включително нулева алтернатива;
Алтернативно решение по искане на Община Царево По искане на Община Царево в Изменението на ОУП е предвидена зона за застрояване за екотуризъм в землището на гр. Ахтопол в границите на ЗМ „Устие на река Велека” за което има Предложение от сдружение „ТТ $”АЙРОДИ”

Предлага се да се обособи зона за екотуризъм с вили с ниско строителство и бунгала на територия от 772 дка – което е 5% от зоната, като терените са в изоставени земеделски земи. Параметри - Плътност на застрояване 25% , 2 етажа - 5,5 м. Кинт 0,5, озеленяване 60% Предложението е дискутирано с специалисти в областта на биоразнообразието, но няма прието становище по предложението от компетентните органи. На територията не са

Като се има предвид основната цел формулирана в заповедта на защитената местност, включването на някои земеделските земи от землището на гр. Ахтопол в границите на защитената зона може да бъде обект на дискусия и преоценка. Аргументите за това са свързани със състоянието на растителността и местообитанията (хабитатите).

Съгласно становище на РИОСВ Бургас не се разрешава строителство в границите на ЗМ „Устие на река Велека” и в такъв случай като алтернативно решение се разглежда предложението за изменение на ОУП без частта от зоната покрай гр. Ахтопол без териториите, попадащи в границите на ЗМ „Устие на р. Велека”.



Предлаганите урбанизирани територии се намаляват с 11,2 % до 6099,4дка, като са 1,19% от територията на Общината (таблица 6-1 Предложение за урбанизиране на територии с настоящата актуализация на ОУП, по видове устройствени зони, включени в територията на ПЗЗ Странджа ( без включване на зона в границите ЗМ Устие на река Велека))

Съгласно изменението на ОУП предвидените урбанизирани територии в ПЗЗ Странджа от землището на Община Царево се намаляват с 14,4 %.(4597,9дка), като респективно са 1,15 % от общата територия на Община Царево, включена в ПЗЗ Странджа.(таблица7-1 Предложение за урбанизиране на територии с настоящата актуализация на ОУП, по видове устройствени зони, включени в територията на ПЗЗ Странджа( без включване на зона в границите ЗМ Устие на река Велека)).

От екологична гледна точка алтернативата без включване на територии от ЗМ Устието на р. Велека е за предпочитане, въпреки че въпросът може да бъде дискосионен за забраните в тези територии.
Разглеждане на алтернатива без реализация на Изменението на ОУП (нулева алтернатива )
За оценка та са използвани следните символи:

+ положително;

0 нулево,

- отрицателно,

н.отн. няма отношение.

Таблица № 17.



Компоненти и индикатори

Без ОУП

Изменение на ОУП на Община Царево

Без урбанизиране на територията от 772 дка в ЗМ „Устието на р. Велека”

С урбанизиране на територията от 772 дка в ЗМ „Устието на р. Велека”

1

Природни ресурси













Качество на атмосферния въздух

0

+

+




Качество на подземните и повърхностни водни ресурси

-

+

+




Качество на почвите и използване на земите

-

+

+

2

Природни хабитати













Защитени територии и природни паркове

0

-

-




Биоразнообразие (флора, фауна, екосистеми)

-

-

-




Защитени ландшафти

0

0

0

3

Културно – историческото наследство (паметници)

-

+

+

4

Обща устойчивост













Енергийна ефективност

-

+

-




Използване на възобновяеми ресурси (източници на енергия)

-

0

0




Отпадъци (генериране и рециклиране)

-

+

+




Промени в климата

0

0

0




Използуване на опасни вещества

-

+

+

5

Социално – икономическа сфера













Здравен статус и безопасност на населението

0

+

+




Трудова заетост и създаване на работни места

-

+

+




Привличане на инвестиции

0

+

+

6

Налични ресурси и инфраструктура













Пътна инфраструктура

0

+

+




Наличие на подземни води

0

+

+




Наличие на източници за питейна вода - водопровод

-

+

+




Наличие на водоприемници (водни обекти – Черно море, реки и дерета)

0

+

+




Наличие на електрозахранване

0

+

+




Замърсени терени и неорганизирани депа

-

+

+




Наличие на екологично чиста природна среда

+

+

+




Наличие на зона за екологичен туризъм

0

+

+


8. Картен материал с местоположението на Изменението на Общ устройствен план на Община Царево спрямо защитената зона и нейните елементи;

Картния материал е даден в приложение ( Приложения – Опорен план на изменението на ОУП на Община Царево, Карта с границите на защитените ттеритории. )


9. Заключение за вида и степента на отрицателно въздействие съобразно критериите по чл. 22;

Изменението на ОУП Царево е разработен в съответствие с изискванията на ЗУТ и подзаконовата нормативна база. Заложените показатели осигуряват устойчиво развитие на общината като цяло, като са взети под внимание съществуващите природните дадености и осигурява по-високо качество на обитаване.. Съобразен е до голяма степен с Плана за управление на НП Странджа и Натура 2000. .

Отговаря на изискванията на законодателството за устройство на територията и специфичните изисквания към Черноморското крайбрежие.

Запазва се специфичния облик на Общината с най- голям дял на горите над 78,33 % и ЗТ в баланса на територията й.

Значителното разширение на урбанизираните зони чрез територии за вилен отдих, курорти и рекреация като относителният им дял остава нисък 2% от територията на Общината.

Целите на актуализирания ОУП са в съответствие с изискванията за постигане на устойчиво развитие като се търси баланс между икономическите интересите на общината, инвестиционни намерения, стабилизиране на населените места, осигуряване на високо качество на живот и околна среда при съхраняване на уникалните природни дадености и културно наследство.

Не се очаква съществено нарушаване на околната среда вследствие реализацията на ОУП при спазване на дадените препоръки и предложени мерки.

Изменението на ОУП отговаря на основните приоритети, заложени в Плана за развитие на община Царево, Стратегия за развитие на област Бургас и Национална стратегия за опазване на околната среда.


10. Наличие на обстоятелства по чл. 33 ЗБР и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР - когато заключението по т. 9 е, че предметът на опазване на съответната защитена зона ще бъде значително увреден от реализирането на плана.

Предлага се включване на горски фонд от землището на с. Изгрев и гр. Царево в границите на ПП Странджа.


11. Информация за използваните методи на изследване, методи за прогноза и оценка на въздействието, източници на информация, трудности при събиране на необходимата информация;

Списък с източниците на информация за използуваните методи за оценка и прогноза въздействието върху околната среда

Използвани източници на информация

А. Законодателна рамка

При изготвянето на Доклада за екологична оценка на Изменение на Общ устройствен план на община Царево са използвани следните информационни източници:



  1. Закон за опазване на околната среда , обн. ДВ, бр.91 от 25.09.2002г., посл. изм. и доп., ДВ, бр. 82 от 10.10.2006г.;

  2. Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми приета с ПМС№ 139 от 24.06.2004, обн. ДВ, бр. 57/2.07.2004г., посл.изм. и доп., ДВ, бр. 3/10.01.2006г.;

  3. Закон за водите обн., ДВ бр. 67 от 1999г., посл. изм. ДВ, бр. 66 от 15.08.2006 г.;

  4. Закон за управление на отпадъците обн., ДВ, бр. 86 от 30.09.2003 г., посл. изм. ДВ бр. 63 от 04.08. 2006 г.;

  5. Закон за защитените територии ( ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. доп. ДВ бр. 98 от '99 г.,изм. доп. ДВ бр. 28, 48 и 78 от 2000 г., изм. доп. ДВ бр. 23, изм. бр. 77 и бр. 91/2002 г., изм. ДВ бр. 28, изм. доп. ДВ бр. 94/2005 г., изм. ДВ бр. 30/2006 г.)

  6. Закон за биологичното разнообразие ( ДВ, бр. 77 от 9.08.2002 г.; изм. и доп., бр. 88, изм. бр/ 105/2005 г. , изм. ДВ бр. 29, бр. 30, бр. 34/2006 г.)

  7. Закон за лечебните растения обн. ДВ, бр. 29 от 07.04.2000 г., посл. изм. ДВ, бр. 65 от 11.08. 2006 г.;

  8. Закон за защита на растенията обн. ДВ, бр. 91 от 10.10.1997г., посл.изм. ДВ, бр.31 от 14.04.2006г.;

  9. Закон за чистотата на атмосферния въздух обн. ДВ, бр. 45 от 1996 г., посл. изм. ДВ, бр. 95 от 29.11.2005 г.;

  10. Закон за подземните богатства обн. ДВ, бр. 23 от 12.03.1999г., посл. изм., ДВ, бр. 37 от 05.05.2006г.;

  11. Закон за паметниците на културата и музеите обн. ДВ, 29 от 1969г, посл. изм. ДВ, бр. 12 от 2006 г.;

  12. Закон за закрила на културата, обн. ДВ, бр. 50 от 1999 г., посл. изм., ДВ, бр. 41 от 2006 г.;

  13. Закон за здравето обн. ДВ бр. 70 от 10.08.2004г., посл. изм., ДВ, бр. 81 от 06.10.2006 г.;

  14. Закон за защита от вредното въздействие на химическите вещества, препарати и продукти обн. ДВ бр. 10 от 2002, посл. изм. ДВ, бр. 34 от 25.04.2006 г.(в сила от 1.07.2007г.);

  15. Закон за здравословни и безопасни условия на труд обн. ДВ 124 от 23.12.1997г., посл.изм., ДВ, бр. 48 от 13.06.2006 г.;

  16. Закон за опазване на почвата от замърсяване обн.. ДВ, бр.45 от 1996 г, изм. и доп., ДВ, бр.113 от 18.12.1999 г.;

  17. Закон за Защита от шума в околната среда обн. дв, бр.74 от 13.09.2005г., посл. изм. дв, бр. 30 от 11.04.2006г.;

  18. Закон за устройство на територията обн. ДВ, бр.1 от 2001г., посл. изм. ДВ, бр. 82/2006г.;

  19. Закон за устройство на Черноморското крайбрежие – В СИЛА в силаВ сила от 01.01.2008 г.Обн. ДВ. бр.48 от 15 Юни 2007г.

  20. Заповед № РД-783 на Министъра на околната среда и водите от 18.10.2006г.;

  21. Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони обн., ДВ, бр. 3 от 2004 г.; изм., бр. 51 от 2005 г.;

  22. Наредба № 8 от 14 юни 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове обн., ДВ, бр. 57 от 2001 г.; изм., бр. 68 от 2004 г. и бр. 51 от 2005 г.;

  23. Наредба № 4 от 5 април 1999 г. за защита от шум на територията на населените места (обн., ДВ, бр. 41 от 4 май 1999 г., в сила от 1 юли 1999 г.);

  24. Наредба № 6 за показателите на шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните показатели за шум в околната среда, методите за оценка на стойността на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението обн. ДВ, бр. 58 от 18.07.2006г.; МЗ и МОСВ.

  25. Наредба № 7 от 25 май 1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда обн. ДВ, бр. 46 от 1992 г., посл. изм. бр. 20 от 1999 г.;

  26. Наредба № 2 Противопожарни строително-технически норми обн. ДВ, бр. 58 от 1987, посл. изм., ДВ, бр. 33 от 1994г.;

  27. Наредба №1 за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии обн. ДВ, бр. 64 от 05.08.2005г. в сила от 6 август 2006 г;

  28. Наредба № 7 за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух обн. ДВ, бр. 45 от 1999г.;

  29. Наредба № 14 за норми за пределно допустими концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населени места обн. ДВ 88 от 1997г., изм. ДВ, бр. 14 от 2004 г.;

  30. Наредба №2 за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи обн. ДВ бр.34 от 2005г.;

  31. Наредба № 1 за проучването, ползването и опазването на подземните води обн. ДВ, бр. 57 от 14.07.2000 г., попр., бр. 64 от 4.08.2000 г.;

  32. Наредба № 6 за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти обн. ДВ, бр. 97 от 2000г. изм., ДВ, бр. 24 от 2004 г.;

  33. Наредба № 7 за показатели и норми за определяне на качеството на течащите повърхностни води обн. ДВ, бр. 96 от 12.12.1986 г.;

  34. Наредба № 10 за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване обн. ДВ, бр. 66 от 2001г.;

  35. Наредба № 12 за качествените изисквания към повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване обн. ДВ, бр. 63 от2002г.;

  36. Наредба № 3 за класификация на отпадъците обн. ДВ, бр. 44 от 25.05.2004 г.;

  37. Наредба за опаковките и отпадъците от опаковки обн. ДВ, бр.19 / 2004 г, изм. ДВ, бр. 58 / 2005 г. в сила от 1 януари 2006 г;

  38. Наредба № 8 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци обн., ДВ, бр. 83 от 24.09.2004 г.;

  39. Наредба за изискванията за третиране на отпадъците от моторни превозни средства приета с ПМС № 311 от 17.11.2004 г., обн., ДВ, бр. 104 от 26.11.2004 г.;

  40. Наредба №3 за норми относно допустимото съдържание на вредни вещества в почвата обн. ДВ бр.36 от 1979 г., посл. изм, ДВ, бр.39 от 16.04.2002 г.;

  41. Наредба за чистотата и опазване на околната среда на територията на Община Царево

  42. Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (загл. изм. ДВ, бр.3/2006 г)

  43. МОСВ и др., 2002. Ръководство за екологична оценка на планове и програми България.

  44. Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони- В сила от 11.09.2007 г. Приета с ПМС № 201 от 31.08.2007 г.
    Обн. ДВ. бр.73 от 11 Септември 2007г.


Каталог: upload -> documents -> no-date
no-date -> Предстои двоен опит за заличаването на Природен парк Странджа Изявление на 17 природозащитни организации от коалицията „За да остане природа в България”
no-date -> Май 2007 съдебното дело срещу природен парк странджа
no-date -> Циркус седемте езера
no-date -> Решение на Министерския съвет №122 от 03. 2007 г.
no-date -> Приложение 1
no-date -> Българско дружество за защита на птиците
no-date -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството Министерство на околната среда и водите
no-date -> Г. Относно: изменение на Общ устройствен план (оун) на Община Царево
no-date -> П р и л о ж е н и е т а б л и ц и
no-date -> Екологично сдружение “Хаберлеа” До: Mинистър – Председателя на рб министерски съвет


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница