Обект: изграждане на площадка за търговия с отпадъци от черни и цветни метали


по Наредба № 14 (ДВ, бр. 88 от 1997 г, изм. доп. ДВ бр. 46/1999 г, бр. 8/2002 г, бр. 14/2004 г)



страница3/4
Дата06.01.2017
Размер0.54 Mb.
#12123
1   2   3   4

по Наредба № 14 (ДВ, бр. 88 от 1997 г, изм. доп. ДВ бр. 46/1999 г, бр. 8/2002 г, бр. 14/2004 г)
Таблица 5

Вредно

вещество

ПДК в mg/m3

Средногодишна

Средноденонощна

Максимално еднократна

Общ суспендиран прах

0.15

0.25

0.50

Въглероден окис




10,0

60,0

Азотен окис




0,06

0,60

На Таблица 8 са представени нормите за опазване на човешкото здраве за основните замърсители на атмосферния въздух в средата за обитаване по Наредба № 6 за норми за серен диоксид, азотен диоксид , фини прахови частици и олово в атмосферния въздух (ДВ бр.58/ 2010 г)

Норми за опазване на човешкото здраве от замърсители на атмосферния въздух по Наредба № 12/2010 г

Таблица 6


Атмосферен замърсител

Норма

Период на осредняване

Стойност, g/m3

Начална дата за спазване

Азотен диоксид и азотни оксиди

Средночасова

1 h

200 NO2

01.01.2010 г

Азотен диоксид и азотни оксиди

Средногодишна

1 година

40 NO2

01.01.2010 г

Серен диоксид

Средночасова

1 h

350

01.01.2005 г

Серен диоксид

Средноденонощна

24 h

125

01.01.2005 г

ФПЧ10

Средноденонощна

24 h

50

01.01.2005 г

ФПЧ10

Средногодишна

1 година

40

01.01.2005 г

ФПЧ2.5

Средногодишна

1 година

25

01.01.2015 г

Олово

Средногодишна

1 година

0.5

01.01.2005 г

Бензен

Средногодишна

1 година

5

01.01.2010 г

По отношение на норми за бензин и въглероден оксид в атмосферния въздух на площадката на няма да има пещи или други горивни инсталации, а източниците на замърсяване с газово-аерозолни смеси от дизеловото гориво на машините са незначителни за площта.


-шум

Гранични стойности на нивата на шума в околната среда и средата за

обитаване за складови и жилищни територии и устройствени зони

Таблица 7

Територии и устройствени зони

Еквивалентно ниво на шума в dB(А)

Ден

Вечер

Нощ

Жилищни зони и територии

55

50

45

Територии, подложени на въздействието на интензивен автомобилен трафик

60

55

50

Производствено-складови територии и зони

70

70

70

Шумът генериран от товарни автомобили варира от 85 дВ (А) до 89 дВ (А).

Въздействието на производствения шум и вибрации се увеличава при отворени кабини, недобре поддържани и ремонтирани двигатели и лошо изравнени трасета на вътрешните пътища.

Според Наредба № 6 за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум (ДВ бр.70/2005 г), граничните стойности на експозиция на работещите в условията на производствен шум и стойностите на експозиция за предприемане на действие се определят на база дневните нива на експозиция на шум и върхово звуково налягане, както следва: 1. гранични стойности на експозиция: Lex,8h = 87 dB(А) и ppeak = 200 Ра, съответно 140 dB(С); 2. горни стойности на експозиция за предприемане на действие: Lex,8h = 85 dB(А) и ppeak = 140 Ра, съответстващо на 137 dB(С); 3. долни стойности на експозиция за предприемане на действие: Lex,8h

Изменения на акустичното натоварване в средата за обитаване показват, че при нормални условия в градините между жилищните сгради шумът е от порядъка на 10 – 20 dB(A). Във всекидневния живот на едно семейство, например във всекидневната, нивото е от порядъка на 30 - 40 dB(A), разговорите на висок глас, в които се включват 3 – 4 души са източници на шум около 50 - 55 dB(A). Трафикът включващ лични и товарни автомобили създава шум около 70 – 75 dB(A).

Тази площадка за събиране на цветни и черни метали се намира извън жилищна зона и най-близо до пътя за извозване на отпадъците,което няма да е предпоставка за допълнителен шум в населеното място.

16. Риск от инциденти:

Риск от отравяне за работещите :

При неспазване на Техника на безопасността може да се получат инциденти с отравяне с опасни вещества.



Риск от пожар:

При неспазване на изискванията за противопожарна безопасност може да възникне пожар.

Преди експлоатация на инсталацията ще се разработи план за предотвратяване и ликвидиране на аварии,съгласно Наредба №7 за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работни места при използване на работното оборудване /ДВ бр.88/99г,изм. ДВ бр.48/2000г.бр.52/2001г,попр. бр.54/2001г,изм. бр. 3/2003г, бр. 37 и 88/2004г./ и Правилник за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия,аварии и катастрофи /ДВ бр. 13/1998г.,изм. ДВ бр.3/2000г.,бр.22/2001г,бр.15/2003г.

ІІІ.МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

1.План,карти и снимки,показващи границите на инвестиционното предложение,даващи информация за физическите,природните и антропогенни характеристики,както и разположени в близост елементи на

Националната екологична мрежа.

Към информацията са приложени следните планове,показващи границите на инвестиционното предложение:

-Скица

-спътникова снимка



 Тутракан и неговата околност заемат югозападната част на Добруджа. На север той граничи с река Дунав, на югозапад достига до Бръшлянската низина и Лудогорието, а на югоизток навлиза в равното Добруджанско плато. В тези граници Тутракан и околността му имат следното географско положение: 26°50’ източна дължина и 44°10’ северна ширина.
         Градът е разположен на терен, който в западна посока е нисък, а на самия бряг на Дунава достига височина до 4 м. На изток от Тутракан започва високата и равнинна част на Добруджанското плато, което има средна надморска височина 140 м, надморската височина на брега достига до 28 м.
Крайбрежието на Дунав от Тутракан до Силистра е прорязано от долини, от много падини с маловодни поточета и къси рекички. На места към брега се спускат полегати склонове, които образуват ниската тераса – Прибрежие. Крайбрежните склонове и долове са обрасли с гори, а ниските и равни тераси са засяти с лозя и овощни градини.
         Добруджанското плато, от своя страна, е равнина, прорязана от множество сухи долини, по които някога са текли пълноводни реки. От тях най-характерно е сухото корито на някогашната голяма и пълноводна река Демир баба. Тя е извирала от лудогорието и се е вливала в Дунав под с.Старо село. В някои от доловете има извори и по тях текат малки рекички, чиито води се вливат в микроязовирите край гр.Тутракан, с.Антимово, с.Стефан Караджа, с.Сокол, с.Зафирово и с.Коларово.
Теренът на Тутракан и неговата околност е богат и плодоносен чернозем. Днес от него се получават високи добиви от житните и индустриални култури – пшеница и ечемик, царевица и слънчоглед, боб, захарно цвекло, тютюн, коноп, соя и зеленчуци; от овощарството – гроздето, кайсията, прасковата и ябълката.
Разположен амфитеатрално на високия и стръмен десен бряг на р.Дунав, градът е със северно изложение.          От брега на реката започват стръмни улици, които водят нагоре към равнината – другата половина на града.

Площадката за търговия с черни и цветни метали се намира в равнинатта част на град Тутракан.

Градът отстои на 58 км източно от град Русе, на 62 км западно от град Силистра и на 74 км северно от град Разград, а и удобното пристанище, улесняващо комуникациите, определят значимото място.

Таблица 8

Климат

Умереноконтинентален пояс

Средна годишна температура

11.8 оС

Средна лятна температура

23.7 °С

Средна зимна температура

-1.8 °С

Средногодишно количество валежи

540мм/м2


2.Съществуващите ползватели на земи и приспособяването към площадката или трасето на обекта на инвестиционното предложение и бъдещи планирани ползватели на земи.

Съществуващ ползвател на земята е собственикът.Възложителят е сключил договор за ползване на 1000м² от терена.Ползвателят ще изпълняват необходимите действия за недопускане на вредности над допустимите в околната среда.


3.Зониране или земеползване съобразно одобрените планове.

За трайно ползване районът е определен,като промишлен.С новото инвестиционно намерение предназначението на земята няма да се сменя.


4.Чувствителни територии,в т.ч. чувствителни зони, уязвими зони,защитени зони,санитарно-охранителни зони и др.;Национална екологична мрежа

В близост няма санитарно-охранителни зони на водоизточници.

Съгласно Наредба №7 на МЗ за хигиенни изисквания за здравна защита на селищната среда /ДВ бр.46/94 изм. ДВ бр.89/96г,изм. бр. 101/96/ се определя хигиенно-защитни зони за обекта 100м.,която е спазена.

Защитена местност “Калимок-Бръшлен” - включва бивше голямо крайдунавско блато, превърнато в рибарници, покритият със заливна гора о-в Безименен, както и участъкът от брега на р.Дунав между тях. Разположен е северно от с.Нова Черна. Рибарниците Калимок са едно от международно значимите местообитания за водолюбиви птици. Рибарниците са от световно значение за гнездещата тук белоока потапница / Aytya nyroca / и като място за почивка на къдроглавия пеликан / Pelecanus crispus /. /. През гнездовия период се срещат още малкия воден бик / Ixobrychus minutus /, нощна чапла / Nycticorax nycticorax /, лопатарка / Platalea leucorodia /, пъдпъдък / Coturnix coturnix /, синявица / Coracias garrulus /. Комплексът е постоянна хранителна база за една двойка морски орли / Haliaeetus albicilla /. По време на миграция в района се струпват значителни количества бели щъркели / Ciconia ciconia / и блестящи ибиси / Plegadis falcinellus /. Рибарниците са място от световно значение за малкия корморан / Phalacrocorax pygmeus / и сивата гъска / Anser anser /. Те са важно място за зимуването на хвойновия дрозд / Turdus pilaris /. През зимата се струпват и големи количества водолюбиви птици, сред които червеногушата гъска / Branta ruficollis /, голямата белочела гъска / Anser albifrons / и др.

Срещат се включените в Червената книга на България /1984 / жълта водна роза / Nuphar lutea /, обикновена мехунка / Utricularia vulgarus /, четирилистна марсилеа /Marsilea quadrifolia /.

От обитаващите рибарниците животни, 4 вида са включени в Червената книга на България / 1985 / - деветоиглена бодливка / Pungitius platygaster /, балканска чесновница / Pelobates syriacus balcanicus /, видра /Lutra lutra / и пъстрия пор /Vormela pergusna/.

4а.Качеството и регенетивна способност на природните ресурси.

Използваната вода за битови нужди в обекта ще бъде от градската водопроводна мрежа, с питейни качества.След използването й ще постъпи в канализационна система.Очакваното количество отпадни води е 32м³/ден.

Очаква се максимално количество на дъждовни води -300м³/ден.Има съществуваща канализация за дъждовна вода.

5.Подробна информация за всички разгледани алтернативи за местоположение.

Алтернативи по местоположение на площадката има,но те не удовлетворяват изискванията за площ ,отдалеченост от жилищни зони,близост до пътна инфраструктура.

Местоположението на площадката е разположена в землището на квартал Тутракан,местнос «Баша»,индентификатор 73496.104.273

ІV.ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОТЕНЦИАЛНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ /КРАТКО ОПИСАНИЕ НА ВЪЗМОЖНИТЕ ВЪЗДЕЙСТИВЯ ВСЛЕДСТВИЕ НА РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ :

1.

1.1.Въздействие върху хората и тяхното здраве

При товарене и разтоварване на металните отпадъците се отделя прах.

При на продължително въздействие на аерозоли на железен прах и неговите окиси върху хората се проявява заболяване на горните дихателни пътища,бронхит,сух плеврит

Съгласно Наредба №14 за норми за пределно допустими концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места се определя максимално еднократна норма за общ суспендиран прах 0,5 мг/м³; средноденонощна 0,25 мг/м³;средногодишна-0,15 мг/м³. Превозването на отпадъците ще става с камиони и контейнери.

-Определяне на максимално приземна концентрация за суспендиран прах:

Мпр.= 0,0286 кг/час = 0,00794 г/сек

См=0,007 мг/м³ <Смакс. ед.= 0,05мг/м³

Въздействието на праха върху околната среда е незначително.

-При рязането на металите с оксижен се отделят във въздуха азотни окиси и топлина.Отделят се и въглероден окис и ацетилен,но в малки количества и имат второстепенно значение.В някои случаи при недостатъчно пречистване на суровия

ацетилен от примеси може да се отдели във въздуха силно токсични вещества-арсеноводород,фосфороводород.

Азотните окиси действат вредно върху дробовете,а някои азотни окиси под въздействие на слънчевите лъчи образуват сложни комплексни съединения,действащи вредно на

очите.

При вдишване на малки концентрации въглероден окис /1мг/м³/ предизвиква биене и налягане на слепоочията,виене на свят,шум в ушите,сънливост,вялост,слабост в краката,нарушения в походката,дезориентация,почервеняване на кожата, жажда, ускорение на пулса и пр.При по-силно отравяне страда централната нервна система.



Рязането на металите ще става инцидентно и предварително не може да се определи точната концентрация на тези вредни вещества,но тъй като експозицията е малка и въздействието върху околната среда е незначително.

Пределно допустимата концентрация за азотен окис е 0,06 мг/м³ /средноденонощна/.При ръчно рязане с оксижен, разхода на ацетилен за 1 тон стоманени конструкции е 230л.Очакваната средноденонощна концентрация е много малка.

-ШУМ-получава се при товарни и разтоварни работи,а също при рязане на метали.

Шумът действа не само отрицателно на органите на слуха,но предизвикват силно изразени изменение на висшата нервна и сърдечносъдова система.Довежда до понижаване на тонуса и отслабва дейността на кората на главния мозък,увеличава концентрацията на холестерина в кръвта,развива се артериосклероза,нарушава дейността на вътрешните органи, възниква алергия,стресови състояния и други.

Работниците по товарните работи ще бъдат инструктирани за начина на преместване на металните отпадъци без да се получава по-високо ниво на шум,ще се използват контейнери.

Очакваното ниво на шум на площадката е 38 dВ,което не надвишава допустимото ниво на шум в складова среда-70 dB.

От технологична и екологична характеристика на обекта е видно,че същият не крие рискове по отношение на въздействието на хората и тяхното здраве,земеползване, материални активи, атмосферен въздух,атмосфера,води, почви,земни недра,ландшафт,отпадъци,както и очаквано въздействие на естествени и антропогенни вещества и процеси.

Вредните вещества във въздуха причиняват по-големи поражения върху човешкото тяло чрез дихателната система. Дихателната система на човека е предназначена да снабдява с кислород металобидните процеси и да отвежда произведения от тялото въглероден двуокис.Смяната на тези два газа се извършва в белите дробове,а кръвта отвежда въглеродния двуокис към белите дробове.

Емисиите при използване на автомобила зависят от много фактори,включващи:конструкция на двигателя; технология за намаляване на емисиите;тип на движение на автомобила;маниер на каране;степен на подържане на автомобила в течение на експлоатацията му.

ВЪГЛЕРОДЕН ОКИС

Въглеродния окис е газ без цвят и мирис и е смъртоносен за човека при вдишване на въздух в продължение на няколко минути с концентрации на СО превишаващи 0,5% (5000ppm)При концентрация на СОНb в порядъка на 5-10% се нарушават визуалните възприятия, движенията и възможността за запаметяване.

ВЪГЛЕВОДОРОДИ

Исторически,въглеводородите са били разглеждани като важни за човешкото здраве само чрез ролята им в образуването на фотохимически оксиданти. С изключение на ароматните въглеводороди,СН са смятани за токсикологичиски инертни.

АЗОТНИ ОКИСИ

Понеже състава на азотните окиси може да варира,те се означават обикновено с NОx.По време на горивния процес се образува единствено NO,но в изпускателната система част от NO се превръща в NO2 .С увеличаването на температурата се увеличава концентрацията на азотните окиси.

Азотният окис няма дразнещо въздействие върху дихателната система.Макар че белодробната тъкан се уврежда директно,то азотният двуокис може също да се разпространи към другите човешки органи чрез кръвта.

ДИСПЕРСНИ ЧАСТИЦИ:

Частиците във въздуха все още водят до смъртта на много хора.Те се отделят най-вече от изпускателните тръби /ауспусите/ на автомобилите.Основният път ,по който дисперсните частици постъпват в тялото на човека,е чрез дихателната система,която поглъща чрез белите дробове около 1000 л. въздух на денонощие.В дисперсните частици се съдържат високо канцерогенни и мутагенни полициклични ароматни въглеводороди /ПАВ/.


1.2.Въздействие върху земеползването

В съседния имот от южната страна се отглеждат зърнени култури,но обектът няма да въздейства отрицателно върху земеползването.тъй като вредностите са локални в района на инвестиционното намерение.


1.3.Въздействие върху материалните активи:

При неспазване на пожарните изисквания в обекта ще се причинят големи материални щети от пожар.

При не третирани отпадъци ще се получат замърсяване на материалните активи.Необходимо е своевременното им извозване.

1.4.Въздействие върху атмосферния въздух

Замърсяване на атмосферния въздух може да се получи при недобро изгаряне на горивото в колите при товарни работи и при паркиране на колите.Наличието на скорост на вятъра над 1м./с(2,3м/сек) и високите влажни количества осигуряват добро разсейване и само почистване на атмосферния въздух.Предвижда се отоплението на помещенията да бъде с електрически ток.



1.5.Въздействие върху водите

Обектът ще се построи над нивото на подпочвените води,като се осигурят условия за недопускане на течове.Ще се и изгради хидроизолационен слой.

На територията на обекта няма повърхностни водни потоци и извори.

1,6.Въздействие върху почвата

Почвата е важен компонент на биосферата.В нея е концентрирано огромно количество организми,продукти от тяхното отмиране и метаболизъм.почвата заедно с населяващите я организми се явяват уникален биологичен абсорбент и неутрализатор на различни органични съединения,които довеждат до разлагане на много отпадъци от стопанската дейност на човека от тяхното използване, като източник на въглерод или други елементи, необходими за живота на организмите. Много концентрации в почвата от различни химични съединения притежават
висока биологична активност.

Няма данни за наличието на територии,обхванати от ерозия,преовлажняване,засоляване,вкисляване и унищожаване в резултат на жизнена и стопанска дейност.



1.7.Въздействие върху земните недра.

Обектът не въздейства по някакъв начин на земните недра.


1.8.Въздействие върху ландшафта:

Ландшафтът създава пълна възможност за реализация на проекта и реализацията на инвеститорското намерение няма да доведе до каквито и да промени.Разглеждайки ландшафта като природно-териториален комплекс, в чиито естествени граници природните компоненти (скали, релеф, климат. води, почви, растителност и животни) образуват взаимно свързано и обусловено единство, ландшафтът в разглеждания район може да се определи като антропогенен, структурата и възникването на който са свързани с на-месата на човека.

Обектът от гледна точка на ландшафта представлява точков обект. Районът е типичен-равнинен.

Състоянието на съвременния ландшафт се оценява като стабилно.
1.9.Въздействие върху природните обекти:

При определяне на местоположението на площадката за търговия с черни и цветни метали се е имало пред вид да не въздейства на природни обекти,като местоположението е предвидено отдалечено от природни обекти със специално предназначение.При изпълнение на инвестиционното намерение няма да се отделят вредни емисии,няма да се допуснат течове от опасни вещества в почвата чрез добри инвестиционни решения,като добра хидроизолация на съоръженията.

По биогеографско райониране (Б. Груев и Б. Кузманов, 1994) площадката попада в Севернобългарски биогеографски район, Дунавски подрайон.

Националната екологична мрежа (НЕМ) включва:



  • защитени зони, в които могат да участват защитени територии;

  • защитени територии, които не попадат в защитените зони;

  • буферни зони около защитени територии.

  • КОРИНЕ места, Рамсарски места и орнитологични важни места.

Таблица 9

Защитени територии и зони на територията на ДГС Тутракан:

-Защитена местност „Блато край с. Малък Преславец” - с ДР № 491, обявена със заповед № 310 / 10.04.1986 г. на КОПС при МС за природна забележителност, се прекатегоризира със заповед № РД – 411 / 28.04.2004г. на МОСВ в защитена местност с обща залесена площ - 6,5 ха.

Защитена местност „Сая Кулак” – с ДР № 792, обявена със заповед № 345 / 17.05.1979 г. на КОПС за историческо място, се прекатегоризира със Заповед № РД – 1210/24.09.2003 г. на МОСВ в защитена местност с обща залесена площ – 1,8 ха.

-Защитена местност „Остров Пожарево” – с ДР № 122, обявена със заповед № РД –260 / 17.07.1995 г. на МОСВ с обща площ – 49,8 ха, от която залесена 47,7ха и незалесена 2,1 ха .

-Защитена местност „Калимок - Бръшлен” – с ДР № 146, обявена със заповед № РД-451 / 04.07.2001 г. на МОСВ с обща площ – 1163,1 ха (за ДГС Тутракан - 966,8 ха, от която залесена 923,2 ха и незалесена 43,6 ха ).

Разглежданата площадка на инвестиционното предложение е отдалечена и не представлява реална заплаха за режимите на защитените територии и защитените зони, намиращи се в района на община Тутракан.


Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница