Обезщететния за безработица



Дата14.03.2018
Размер264.8 Kb.



ОБЕЗЩЕТЕТНИЯ ЗА БЕЗРАБОТИЦА
Безработицата е един от осигурените социални рискове, т.е. основание за възникване право на осигурителни плащания от ДОО.

За понятието „безработица” не съществува легално определение, а неговото съдържание се извежда по тълкувателен път. Безработицата представлява обективно състояния на осигуреното лице, което е работоспособно, но е останало без работа поради прекратяване на правоотношението, по което е полагало труд /осъществявало е трудова дейност, която представлява основание за задължително осигуряване, включително за риска „безработица”/ и няма възможност да започне нова трудова дейност.

За разлика от останалите осигурени социални рискове, при риска безработица осигуреното лице е работоспособно. Тази предпоставка се извежда от изискванията в различни законови разпоредби: по чл. 54а, ал. 1 КСО - лицето да е било осигурявано за всички осигурени социални рискове, включително за риска безработица, т.е. да е от кръга на лицата по чл. 4, ал. 1 КСО /които престират трудова сила за друго лице/; по чл. 54а, ал. 1, т. 2 КСО - да не е придобито право на лична пенсия за ОСВ или професионална пенсия за ранно пенсиониране; по чл. 54г, ал. 1 КСО – относно спирането на обезщетението за безработица при получаване на обезщетение за временна неработоспособност.

Оставането без работа трябва да се дължи на прекратяване на правоотношението, което е било основание за осигуряването /трудово или служебно правоотношение, правоотношение за управление или контрол на търговско дружество и т.н. – случаи по чл. 4, ал. 1 КСО, които са свързани с полагане на зависим труд, или предоставяне на работна сила/. Основанието за прекратяване на правоотношението е без значение за възникване на риска безработица, а само за продължителността на периода, през който се изплаща обезщетението и за неговия размер.

За да се приеме, че е налице състояние на безработица, е необходимо лицето, което е останало без работа да желае да започне работа и да търси такава, но въпреки това да няма обективна възможност да го направи /не намира подходяща работа/. В тази връзка е предвидено изискването за регистрация на лицето в Агенцията по заетостта /АЗ/ и изпълнение на специалните изисквания за явяване по график и при повикване, т.е. предоставяне на разположение на АЗ. Посещенията в Бюрото по труда /изискване по чл. 19, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ се удостоверяват с подписи на графика за съответните дати, съставен при регистрацията, а поканите за явяване следва да бъдат писмени и връчването им се удостоверява с подпис на лицето или със съответно удостоверяване на невъзможността за връчването на поканата /чл. 20, ал. 2 ЗНЗ/. Смисълът на регистрацията и на периодичните посещение е да се контролира /проверява/ дали лицето продължава да бъде в състояние на безработица.



Безработицата е основание за осигурително плащане на обезщетение за безработица /по краткосрочното обществено осигуряване/.

Предпоставки за възникване право на обезщетение: В чл. 54а, ал. 1 КСО е предвидено, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:

1. имат регистрация като безработни в АЗ

2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава

3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО.

Посочените изисквания следва да са изпълнени кумулативно.

Първото изискване е лицето да има предварителен осигурителен стаж като осигурено за социалния риск безработица /съгласно чл. 2, ал. 2, т. 4 КСО лицата, които подлежат на държавно обществено осигуряване се осигуряват във фонд „Безработица” за безработица/. Този осигурителен стаж трябва да отговаря на три условия: 1/ да е с минимална продължителност 9 месеца; 2/ да е придобит през последните 15 месеца преди прекратяване на правоотношението, което е било основание за осигуряването; 3/ да е придобит по правоотношение по чл. 4, ал. 1 КСО, т.е. лицето да е подлежало на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове, включително безработица. Посочените обстоятелства се установяват по общия ред за доказване на осигурителен стаж /трудова книжка, осигурителна книжка и т.н./.

Относно изискването за дължимост или внасяне на осигурителните вноски във фонд „Безработица” меродавно е наличието на основание за осигуряване за този осигурен риск, а не фактическото внасяне на вноските. Така в решение № 6022/07.05.2014г. по адм. дело № 2052/2014г. на ВАС, шесто отд. е прието следното: „…На задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица подлежат лицата по чл.4, ал.1, т. 1 - 10 от КСО /…/ По силата на т.7 (в относимата редакция на разпоредбата - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила до 31.12.2012 г.) в кръга на задължително осигурените за безработица лица попадат изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите.

Ответникът в настоящото производство … не е упражнявал трудова дейност като изпълнител по договор за управление и контрол на търговско дружество. Този извод се налага след анализ на съдържанието на сключения договор, с който на лицето е било възложено да изпълнява функциите на регионален мениджър на регион Пловдив. От предмета на договора, от правата и задълженията на страните, както и от предвидените отговорности и санкции се установява, че правоотношенията в случая са уредени като при договор за поръчка, т.е. упражняваната трудова дейност по естеството си е по гражданско правоотношение. /…/ В случая за упражняваната трудова дейност без трудово правоотношение като регионален мениджър на регион …в съгласно сключения договор, прекратен от 01.12.2012 г., ответникът е подлежал на осигуряване на основание чл.4, ал. 3, т. 5 от КСО - за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и поради това е извън кръга на лицата, подлежали на задължително осигуряване за безработица. Действително внесените осигурителни вноски в нарушение на закона не обуславят извод, че е без значение основанието, което поражда задължение за внасянето им. В случая осигурителните вноски по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО са внесени без да се дължат и подлежат на възстановяване по писмено искане на лицето или по инициатива на органа по приходите по реда, предвиден в чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Неосигурените по силата на закона лица за осигурителния риск "безработица" нямат право на парично обезщетение за безработица.”

В ал. 2 на чл. 54а КСО са регламентирани няколко случая, при които определените периоди от време се зачитат за придобиване право на парично обезщетение за безработица:

1/ времето на плетен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;

2/ времето на платените неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждате, както и отпуска при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст;

3/ времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година;

4/ времето, което е зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор , по който Р България е страна /имат се предвид трети държани, които не са членки на Европейския съюз, тъй като по отношение на последните действат правилата на Регламент 883/2004/.


Второто изискване, е лицето да има регистрация в Агенцията по заетостта. За установяване на състоянието на безработица на конкретно лице се изисква регистрацията му в АЗ – в нейното териториално поделение /„Бюро по труда”/. Регистрацията се осъществява по заявление на лицето и по ред, определен в ЗНЗ - чл. 18 и сл. Доказването на регистрацията се извършва с представяне на служебна бележка от БТ с подаването на заявление за регистрация.

В Решение № 1186 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12488/2013 г., VI о. по е изложено следното :„… в чл. 18, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ е предвидено, че всеки български гражданин, който търси работа, може да се регистрира в териториалното поделение на Агенцията по заетостта, като според ал. 2 на същия член, търсещите работа лица се регистрират в една от групите, посочени в т.т. 1-5 /т. 1 - безработни; т. 2 – заети и т.н/. Според чл. 18, ал. 4 ЗНЗ регистрацията се извършва по постоянен или настоящ адрес; условията и редът за регистрация се уреждат с правилника за прилагане на закона. В чл. 14, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗНЗ /ППЗНЗ/ е предвидено, че регистрацията на търсещите работа лица се извършва лично в дирекция "Бюро по труда" въз основа на изброените в т.т. 1-8 от същата алинея документи, един от които е заявление-декларация по установен образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта /т. 2/. Според чл. 15, ал. 1 ППЗНЗ регистрацията се извършва в регистър по поредни номера, като информацията за лицата се въвежда в автоматизираната информационна система и се означава групата съгласно чл. 18, ал. 2 и 3 ЗНЗ, а съгласно ал. 7 на същия член /сегашна ал. 8/ е предвидено, че на регистрираните лица се издава служебна бележка за удостоверяване на регистрацията по тяхно искане. Налага се изводът, че за регистрацията на лицата в дирекция „Бюро по труда” не се издава нарочен писмен акт, а регистрацията се извършва чрез вписване на лицето в регистъра по пореден номер въз основа на подаденото заявление-декларация по утвърдения образец. С вписването на лицето в регистъра на безработните лица се удовлетворява искането, с което лицето е сезирало административния орган и с това за него се създават съответните права като регистрирано безработно лице, предвидени в ЗНЗ /чл. 17 от същия/, както и правата, които са предвидени в други нормативни актове /например чл. 54а КСО/. Същевременно с вписването на лицето в регистъра на безработните лица се упражнява властническо правомощие на административния орган, който е овластен от закона да прецени дали са изпълнени нормативните изисквания за такава регистрация и да регистрира лицето или да откаже да извърши регистрация. Следователно, вписването на лицето в дирекция "Бюро по труда" като безработно лице, представлява изразено с действие властническо волеизявление на административен орган, въз основа на което за регистрираното лице се пораждат права и възникват задължения. Затова по своето естество регистрацията в дирекция „Бюро по труда" представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Регистрацията се извършва в съответната дирекция "Бюро по труда", но дирекцията не е административен орган, а е териториално поделение на Агенцията по заетостта, която от своя страна представлява администрация към министъра на труда и социалната политика и доколкото администрациите по общо правило само обслужват съответните звена на изпълнителната власт и не разполагат с правомощия за издаване на индивидуални административни актове, то се налага извода, че компетентният орган да осъществи регистрацията в дирекция "Бюро по труда" е директорът на съответната дирекция "Бюро по труда". Аргументи в тази насока се съдържат още в разпоредбите на чл. 21, ал. 1 ЗНЗ, който предвижда, че регистрацията се прекратява и възстановява с решение на ръководителя на поделението на Агенцията по заетостта, както и в чл. 16, ал. 1 ППЗНЗ, според който регистрацията се прекратява и се възстановява с решение на директора на дирекция "Бюро по труда". В чл. 14, ал. 5 ППЗНЗ са регламентирани хипотезите, при които не са извършва регистрация в дирекция "Бюро по труда", но не е предвидено изрично кой е компетентния орган да постанови отказ за регистрация в тези хипотези, нито в случаите, при които не е изпълнено някое от общите условия за извършване на регистрацията. Доколкото пред съдилищата са разглеждани жалби против откази за регистрация в дирекция "Бюро по труда", в своите решения по такива казуси Върховният административен съд приема, че актът, с който се отказва регистрация следва да бъде издаден от директора на дирекция "Бюро по труда" /например, решение № 11207/27.10.2008г. по адм. дело № 9577/2008г. на ВАС, пето отделение/. Анализът на съществуващата нормативна уредба налага извода, че компетентният орган да извърши регистрацията в дирекция "Бюро по труда" е директорът на дирекцията, като извършената регистрация се удостоверява със служебна бележка по чл. 15, ал. 7 ППЗНЗ, подписана от същия.”

Третото изискване - лицата да не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в РБ, или пенсия за старост в друга държава представлява отрицателна предпоставки за възникване право на обезщетение за безработица, което се удостоверява с деклариране на това обстоятелство при подаване на заявлението, а установяването на обратното е допустимо с писмени документи, установяващи придобиването на право на пенсия. От значение е придобиването не на каквато и да е пенсия, а само на посочените видове. Придобиването на пенсия за старост в друга държава е предвидено като отрицателно условия за възникване право на обезщетение за безработица с изм. ДВ, бр. 100/2011г. в сила от 01.01.2012г. Смисълът на това ограничение е свързан с обстоятелството, че от една страна останалото без работа лице е станало трайно неработоспособно /поради навършване на предвидената възраст за придобиване право на съответния вид пенсия, а от друга - има възможност да получава средства за издръжката си от пенсия.

Изискването е лицето да не е придобило право на пенсия, а не да му е отпусната пенсия или да е получавало пенсия. За разликата в правната уредба, действала до 01.01.2012г. в решение № 5796 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 408/2013 г., VI о. е прието следното: „…съгласно действащата до 31.12.2011г. редакция на чл. 54а, ал. 1 КСО /ДВ, бр. 100/2010г., в сила от 01.01.2011г./ възникването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране не представлява пречка за отпускане, респективно за получаване на парично обезщетение за безработица. Според посочената редакция само отпускането на такава пенсия е представлявало пречка /отрицателна материалноправна предпоставка/ за отпускане и получаване на обезщетението за безработица. Едва с изменението на разпоредбата с ДВ, бр. 100/2011г., в сила от 01.01.2012г., е въведено изискването лицето да не е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или за ранно пенсиониране. Разпоредбата е материалноправна и не й е придадено обратно действие с изрична законова норма, поради което не може да бъде прилагана за фактически състави, възникнали преди влизането й в сила, което за конкретния случай означава, че за периода, за който е било отпуснато обезщетението, придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е без значение за отпускането и получаването на обезщетението за безработица. Затова и обезщетението, получено при придобито право на пенсиониране, но преди да е отпусната пенсията, не е недължимо получено.” В този смисъл са също решение № 12717/03.10.2013г. по адм. дело № 5944/2013г. на ВАС, решение № 8971/19.06.2013г. по адм. дело № 3674/2013г. на ВАС, решение № 9430/07.07.2014г. по адм. дело № 3378/2014г., всички на шесто отделение.

Във връзка с придобиването на право на пенсия в друга държава – вж. напр. решение № 3644/14.03.2014г. по адм. дело № 15612/2013г. на ВАС, шесто отд. В конкретния случай се касае до отпускане на пенсия за старост в Руската федерация, като това обстоятелство е установено със служебно препратените на ТП на НОИ справка за изплатени чужди пенсии на лицето, както и писмо, съдържащо съобщение за отпускане на пенсия за старост от Държавна служба – Управление на пенсионния фонд на Руската федерация.

Четвъртото изискване /също отрицателна предпоставка/ е лицето да не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Смисълът на това изискване е лицето да не получава доходи от осъществяване на трудова дейност, тъй като обезщетението за безработица е предназначено да замести /да компенсира/ липсващите трудови доходи на лицето. При преценката дали всяка трудова дейност препятствала получаването на обезщетение за безработица, следва да се дължи сметка именно за това обстоятелство – дали полученият от тази дейност доход може да задоволи потребностите на лицето от доходи и по-конкретно – дали тези доходи могат да заместят получаваните преди прекратяването на съответното правоотношение трудови доходи. Следва обаче да се има предвид, че законът не регламентира възможност за такава преценка, нито дава каквито и да били критерии за размера на дохода, който следва да получава лицето, за да представлява това обстоятелство пречка за получаване на обезщетение за безработица.

В практиката на ВАС последователно се приема, че осъществяването на дейност като общински съветник е пречка за получаването на обезщетение за безработица. Така в решение № 2042/12.02.2014г. по адм. дело № 14100/2013г., шесто отд. е прието следното: „…В чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО е предвидено, че задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7. Длъжността на общинския съветник е изборна съгласно чл. 138 от Конституцията на Република България и за изпълнението й общинският съветник получава доходи, съгласно чл. 34 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/. Според чл. 34, ал. 1 ЗМСМА възнаграждението, което получават общинските съветници е за участието им в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии, а размерът на възнаграждението се определя с решение на общинския съвет. Осъществяваната от общинския съветник дейност на заседанията на общинския съвет и на неговите комисии представлява по своето естество трудова дейност, тъй като се изразява в престиране на работна сила от страна на лицето срещу определено възнаграждение, без осъществяваната дейност да е свързана с постигане на краен резултат. За целите на задължителното обществено осигуряване, определянето на една дейност като трудова не произтича единствено от факта на упражняването на тази дейност по трудово правоотношение, а е свързано с нейното естество. В разпоредбите на чл. 4, ал. 1 КСО са предвидени различни хипотези, при които лицата упражняват трудова дейност и очевидно е, че част от тези хипотези не се отнасят за лица, които полагат труд по трудово правоотношение, тъй като последните подлежат на задължително обществено осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. Това се отнася и за хипотезите по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО. Със законодателното включване на тези лица към кръга на задължително осигурените за всички осигурени социални рискове на практика за целите на социалното осигуряване изборните правоотношения са приравнени на трудовите. Затова, след като в конкретния случай е установено, че от 04.11.2011г. /ответницата/ е започнала да упражнява дейност като общински съветник, за която е подлежала на задължително осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО и е упражнявала тази дейност и при подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, то същата не е имала право на такова обезщетение, тъй като не е отговаряла на отрицателното условие по чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО.”

В решение № 8978/19.06.2013г. по адм. дело № 5128/2013г. на ВАС, шесто отд., постановено по сходен правен спор, е прието, че обстоятелството, че лицето не е получавало дължимото му възнаграждение като общински съветник е без значение за правото на обезщетение за безработица, както е без значение и дали осигурителните вноски са реално внесени, тъй като от съществено значение за правото на обезщетение е дали вноските са дължими, т.е. дали лицето подлежи на задължително обществено осигуряване по чл. 4 КСО.

В същия смисъл са решение № 11460/20.12.2005г. по адм. дело № 5108/2005г. и решение № 11751/12.10.2010г. по адм. дело № 6733/2010г., решение № 2849/27.02.2013г. по адм. дело № 14483/2012г., всички на ВАС, шесто отделение.

Упражняването на трудова дейност като управител на търговско дружество е основание за задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО.

В решение № 9989/03.07.2013г. по адм. дело № 5956/2013г., решение № 4427/01.04.2014г. по адм. дело № 450/2014г., решение № 7732/06.06.2014г. по адм. дело № 445/2014г., всички на ВАС, шесто отделение, е прието, че основание за задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО представлява осъществяването на трудова дейност като управител на клон на търговско дружество. Решенията са постановени по спорове във връзка с фактически състави, възникнали преди изменението и допълнението на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, направено с ДВ, бр. 106/2013г., в сила от 01.01.2014г., в която управителите и прокуристите на клонове на търговски дружества и на еднолични търговци изрично са включени в кръга на задължително осигурените лица. В тази решения е изтъкнато, че правото на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО е обусловено от качеството на лицето като осигурено лице. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В същия смисъл е определението по пар.1, т. 3 ДР КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до ТП на НОИ – чл. 54а, ал. 3 КСО. Към заявлението се прилагат необходимите документи /издадени от компетентните органи/ и декларации на лицето, удостоверяващи наличието на положителните предпоставки за възникване на правото на обезщетение, респективно – липсата на отрицателните предпоставки. Условията и реда на отпускане на паричните обезщетения за безработица са подробно регламентирани в Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица /приета с ПМС № 32 от 11.02.2002 г., обн., ДВ, бл. 19 от 19.02.2002 г., в сила от 1.01.2002 г., с множество изм. и доп., последното обн. ДВ, бр. 55 от 4.07.2014 г./, приета въз основа на законовата делегация /уредена последователно в чл. 54а, ал. 5, чл. 54а, ал. 7 и сега действащата, в сила от 01.01.2014г. – в чл. 54л КСО/.

Обезщетението се отпуска с разпореждане на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако заявлението е подадено в тримесечен срок от тази дата и лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата.

Размерът на паричното обезщетение за безработица се определя като процент /60 процента/ от размера на осигурителния доход, който е загубен в резултат на оставането без работа - чл. 54б, ал. 1 КСО .

Основата, върху която се определя обезщетението е среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица, който се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. /Продължителността на периода, който се взема предвид при определяне на основата е бил различен в предходни редакции – 9 месеца, 18 месеца./ Изчислява се дневен размер на обезщетението и именно този размер се посочва в разпореждането на органа по чл. 54ж, ал. 1 КСО, с който се отпуска обезщетението.

/Относно изчисляване размера на обезщетението – напр. решение № 6792/14.05.2012г. по адм. дело № 730/2012г. на ВАС/.

Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият по реда на ал. 1 дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася.

Предвидени са няколко изключения от това правило за определяне на размера на обезщетението, при които обезщетението се дължи в минимален размер за срок от 4 месеца:

1/ чл. 54б, ал. 3 – когато безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105 и 107, ал. 1, т. 1 - 4 от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони;

2/ чл. 54, ал. 4 - безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица

В първата хипотеза изключението от общото правило за определяне на размера на обезщетението е свързан с основанието за прекратяване на правоотношението, по което е бил осигуряват безработния – касае се за случаи на едностранно прекратяването на правоотношението от лицето, или прекратяването по волята на лицето – по взаимно съгласие, или поради противоправно поведение на лицето – дисциплинарно уволнение, осъждане на лицето на лишаване от свобода за умишлено престъпление. Общото между тези случаи е, че осигуреното лице със своето поведение /изразена воля за прекратяване на правоотношението, даване на съгласие за прекратяването, поведение, което е довело до дисциплинарно уволнение или до осъждане и т.н./ се е лишил от работата, която е извършвал и съответно – до лишаване от възможността да получава трудови доходи. В решение № 9434/07.07.2014г. по адм. дело № 1716/2014г. на ВАС, шесто отд., е прието следонот: „Правилото, установено в чл. 54б, ал. 3 КСО представлява изключение от общото правило по ал. 1 на същия член за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Това изключение е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини /не по-тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие/, средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност /поради негово виновно поведение или поради собствено желание или съгласие/, оправдано е от икономическа и социална гледна точка, законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение./…../

…Разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 КСО не противоречи на чл. 62, пар. 1 от Регламент № 883/2004г., който предвижда, че компетентната институция на държава членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, регламентът създава правила за координиране на системите за социална сигурност на държавите членки. В регламента не се съдържа забрана за държавите членки да предвиждат в националната си правна уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината /основанието/ за прекратяване на трудовото правоотношение /трудовата заетост/, каквото ограничение е създадено с разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 КСО. В хипотезите, които са предвидени в чл. 54б, ал. 3 КСО размерът на паричното обезщетение за безработица не се определя в зависимост от /не се основава на/ предишното трудово възнаграждение, затова разпоредбата на чл. 62, пар. 1 от Регламента не намира приложение за тези случаи. В самата разпоредба от регламента е предвидено, че се прилага, когато законодателството на компетентната държава членка предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, а законодателството на Република България не предвижда такъв начин на определяне на обезщетението, когато трудовото правоотношение на лицето е прекратено на някое от основанията, посочени в чл. 54б, ал. 3 КСО”./

Във втората хипотеза /чл. 54, б, ал. 4 КСО/ намаленият размер и период от получаване на обезщетението е обусловен от продължителността на периода от предходното упражняване на право на обезщетение за безработица

В чл. 54б, ал. 6 КСО е предвидена възможност за получаване на редуциран размер на обезщетението – когато лицето е наето на работа на непълно работно време в срока за изплащане на паричното обезщетение и получава възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, има право на обезщетение за безработица в размер 50 на сто от полагащото му се парично обезщетение за оставащия период на изплащането.



Специални правила относно определяне на основата за изчисляване на паричното обезщетение са предвидени в ал. 7 - когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица:

1. за времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане и на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период

2. за времето на платен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане, както и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст - доходът, от който е определено паричното обезщетение по правоотношенията, по които лицето е осигурено за безработица;

3. за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;

4. за времето, през което лицето не е осигурено за безработица - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период.

Във връзка с приложението на чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО интерес представляват решенията по няколко дела на ВАС, шесто отделение – решение № 10441 от 10.07.2013 г. по адм. д. № 5239/2013 г., решение № 10444 от 10.07.2013 г. по адм. д. № 5083/2013 г., решение № 10542/11.07.2013г. по адм. дело № 15303/2012г. Предвид безспорно установената фактическа обстановка по тези дела, според която лицата /жалбоподатели в първоинстанционното съдебно производство/ имат завършени период на осигуряване, както в България, така и в друга държава членка на Европейския съюз, е прието, че са приложими разпоредбите на Регламент № 883/2004г. на Европейския парламент и на Съвета относно координация на системите за социална сигурност. В последното от цитираните решения е изложено следното: „В чл. 62, пар. 1 от този регламент е предвидено, че компетентната институция на държава членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Съгласно чл. 62, пар. 2 от същия регламент, параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава членка.



Прилаганото законодателство от компетентната институция – ТП на НОИ /град.в България/ предвижда в чл. 54б, ал. 1 КСО специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото обезщетение, което служи за база за изчисляване на обезщетението за безработица, и съгласно действащата към процесния период редакция на тази разпоредба /ДВ, бр. 35/2009г., в сила от 12.05.2009г./ този период включва последните 9 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Затова на основание чл. 62, пар. 2 от Регламент № 883/2004г. за случая е приложил пар. 1 от същия член, според който размерът на обезщетението за безработица следва да бъде определен като се вземе предвид изключително трудовото възнаграждение, получавано от /жалбоподателката/ при последната й работа по трудово правоотношение, която е работата й по трудово правоотношение в България с ЕТ /…/.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО, която предвижда, че когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневен осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно - /т. 3/ за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна – среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период. Тази разпоредба не намира приложение в случа не поради противоречието й с разпоредбите на чл. 62, пар. 1 и 2 от Регламент № 883/2004г., както е приел първоинстанционният съд, а поради това че в случая изобщо не е налице хипотезата на тази правна норма. Осигурителният период от 01.08.2009г. до 07.04.2010г. на /жалбоподателката/ във Великобритания се зачита не на основание международен договор, по който Р България е страна, а на основание правото на Европейския съюз, което се прилага в България след датата на присъединяването към Европейския съюз с предимство пред националното право. Разпоредбата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО има предвид международни договори с трети държави, т.е. такива, които не са членки на Европейския съюз. Съгласно чл. 8 от Регламент № 883/2004г., същият заменя всички приложими между държавите членки конвенции за социална сигурност, които попадат в приложното му поле.

/…/ Неправилно в касационната си жалба директорът на ТП на НОИ се позовава на указанията, дадени в писмо №91-01-52/11.02.2011г. относно прилагане на правилата за координация на схемите за социална сигурност, съдържащи се в Регламент № 883/2004г. и Регламент на Съвета № 987/2009г. /регламент по прилагане на Регламент № 883/2004г./ Това указание на първо място, не обвързва съда, а на следващо място е неправилно в частта, в която се указва прилагането на чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО за случаите, при които намира приложение Регламент № 883/2004г., т.е. когато за отпускане на обезщетението има значение осигурителен период, зачетен по законодателството на друга държава членка. Подобно указание противоречи на принципа на примата на правото на Европейския съюз, както и на принципа на прякото прилагане на регламентите и на задължителния им характер, съгласно чл. 288 от Договора за функциониране на Европейския съюз.
Обезщетението за безработица се получава за определен период, а не за целия период, през който лицето е останало без работа. Продължителността на периода, за който се получава обезщетение е различен в зависимост от продължителността на осигурителния стаж и е определен в табличен вид в чл. 54в, ал. 1 КСО /минималният период на изплащане на обезщетението е 4 месеца при продължителност на осигурителния стаж 3 месеца, а максималният е 12 месеца – при продължителност на осигурителния стаж над 25 години/. Взема се предвид осигурителния стаж, придобит като трудов стаж до 01.01.2002г. и времето, през което лицето е осигурявано във фонд „Безработица” – след тази дата.

Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат.

Началният момент, от който се изплаща обезщетението е регламентиран в чл. 54а, ал. 4 КСО – общото правило е, че паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако заявлението по е подадено в тримесечен срок от тази дата и лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. Ако заявлението е подадено по неуважителни причини след изтичането на тримесечния срок - паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за периода, определен по чл. 54в /съгласно таблицата/ или чл. 54б, ал. 3 или ал. 4 /4 месеца,/намален със закъснението.

Уважителните причини” по смисъла на чл. 54а, ал. 4 КСО са изброени в в пар. 1 ДР от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица задържане от органите на властта; явяване в съд или в друг държавен орган; участие във военноучебен сбор или преподготовка; заболяване и други подобни обстоятелства, удостоверени с официален документ, за които териториалното поделение на НОИ е уведомено своевременно. Изброяването е неизчерпателно, тъй като в самата разпоредба е предвидена възможност за „други подобни обстоятелства”, за които следва да бъде преценено дали представляват основание за пропускане на срока за подаване на заявление, което да се зачете като уважително. Тази преценка следва да бъде направено от органа по чл. 54ж, ал. 1 КСО, респ. – от съда, въз основа на представените доказателства, като се отчете дали пропускането се дължи на обективни причини, които не са могли да бъдат отстранени от лицето, както и дали тези причини са засегнали целия период или значителна част от него.



Спиране и прекратяване на обезщетението.

По общо правило спирането по своята същност представлява временно преустановяване на изплащане на обезщетението преди изтичане на регламентираните в чл. 54в КСО, а прекратяването е окончателно преустановяване на изплащането. И в двата случая следва да е възникнал юридически факт, който е предвиден в съответната правна норма, като основание за спиране, респ. – прекратяване. Спирането и прекратяването се извършва с акт на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО.

Основание за спирането на обезщетението е налице, когато

Спирането на изплащането на паричното обезщетение за безработица се постановява за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност или обезщетение за оставане без работа на основание чл. 222, ал. 1 КТ, чл. 106, ал. 2 и чл. 107, ал. 3 ЗДСл. и чл. 58, ал. 3 ЗВО /Закона за висшето образование/. Във всички тези случаи лицето получава парично обезщетение на друго основание, и затова получава средства за издръжка.

При отпадане на основанието за спиране на изплащане на обезщетението същото се възобновява с акт на органа по чл. 54ж, ал. 1 КСО.чл. 54ж, ал. 1, спират с разпореждане изплащането на обезщетенията за безработица, когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението.

Прекратяването на изплащането на обезщетението се постановява при наличие на основанията, посочени в чл. 54д КСО:

1/ започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 – в този случай състоянието на безработица е преустановено, поради което няма основание лицето да получава обезщетение;

2/прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта. Основанията за прекратяване на регистрацията в АЗ са предвидени в чл. 20, ал. 3 и 4 от Закона за насърчаване на заетостта, актът за прекратяване на регистрацията подлежи на обжалване по реда на АПК, съгласно чл. 21 ЗНЗает.;

3/ придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава /Решение № 1164 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11053/2012 г., VI о./. Както се обсъди по-горе /при предпоставките за възникване право на обезщетение/, основанието за прекратяване на изплащане на обезщетението е е придобиване на право на пенсия от посочени видови, а не отпускането й или реалното й получаване.

4/смърт на безработния.

В чл. 54д, ал. 5 КСО е предвидена възможност за възстановява на получаването на обезщетението, след като е било прекратено - ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява дейност - основание за задължително осигуряване по чл. 4, която бъде преустановена след по-малко от 9 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако регистрацията е направена след този срок по неуважителни причини, изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението /решение № 1274 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14090/2013 г., VI о. /. В Решение № 16289 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7963/2013 г., VI отд. е посочено, че „…Според чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по ал. 4 и затова то е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за настъпването на това обстоятелство в срок до 7 дни (чл. 54, ал. 3 КСО /…../ Изпълнителят по граждански договор упражнява трудова дейност по облигационно правоотношение, което е вид извънтрудово правоотношение по смисъла на пар.1, т. 30 ДР ЗДДФЛ и затова е задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО, ако получава месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не е осигурено на друго основание през съответния месец.”

Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 104, ал. 1 ЗДСл., чл. 172, ал. ЗОВСРБ, чл. 237, ал. 1 ЗМВР и чл. 226 ЗСВ.

Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране, и за периода, през който са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане или обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт.

За възстановяване на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица ТП на НОИ, издава разпореждане, което подлежи на принудително изпълнение по реда на ДОПК. Лицата /по ал. 1/ нямат право на парично обезщетение за безработица до пълното възстановяване на дължимите суми, с изключение на случаите, в които тези суми могат да бъдат прихванати от отпуснатото парично обезщетение за безработица.



Интерес представлява разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2 КСО /в сила от 1.01.2013 г.), според която влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: 1/ са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица; 2/ паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му.

Разпорежданията за отказ или неправилно определяне, изменяне, спиране и прекратяване на обезщетенията за безработица подлежат на обжалване пред директора на съответното ТП на НОИ чл. 117, ал. 1, т. 2, б.”б” КСО. Разпорежданията по т. 2, букви "б" - "ж" / могат да се обжалват в 14-дневен срок от получаването им – чл. 117, ал. 2 КСО. Актът на по-горестоящия административен орган подлежи на обжалване пред съда – чл. 118, ал. 1 КСО, като съдът разглежда жалбата по реда на АПК. Административният контрол е задължителен и е предпоставка за обжалването по съдебен ред.

Този документ е създаден в рамките на проект „Повишаване компетентността на съдии, съдебни помощници и съдебни служители от ВАС и административните съдилища”, Договор № 13-24-2/10.09.2013 г., финансиран от Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница