Обичаи и традиции при годеж и сватба в Хаджидимово

Свекървата носи бутилка ракия закичена със здравец увит с червен конец. Конецът не трябва да има възел, за да не се прекъсва семейството.

Момината майка ги посреща с пита хляб, сядат на трапезата и момковата майка дава на всички да отпият от "благата” ракия.

Едновременно с ракията, свекървата носи и червена ябълка. На ритуала присъстват само жени. Всяка от тях забожда метална пара в ябълката и момина майка дарява жените.

На следваща среща между родители и младоженци се уговаря денят на сватбата.

В четвъртъка преди сватбата момичето си отива в къщи при своите родители за последни приготовления.

А в къщата на момчето вечерта преди залез слънце се събират момичета (3 или 5 с живи родители), за да направят "пряпора” (сватбеното знаме). Това е червена забрадка от свекървата, която се зашива на дървена пръчка. Пръчката в горния край завършва с кръст и да бъде от плодно дърво.

Момите пеят, докато шият и украсяват с китки пряпора. След като е готов, заиграват хоро и така деверът го закача вън на тераса или балкон, но да бъде към изток, към изгрев слънце.

Докато деверът закачва пряпора, една от момите ("рукачката”) започва да вика силно:

-Ела, ела, нивясту Марику (ако булката се казва Мария), ела на хляб и на богата къща!

-Ела, ела, нивясту Марику, ела на къща с пълни хамбари жито, на пълни дворове кокишки, на пълни кошари със стадо!

-Ела, ела, нивясту Марику, ела на богата къща!

След като всичко е готово, свекървата раздава пари на момите и те да си купят ергени.

В съботата, преди сватбата се правят трите обредни калтятовски хляба, които в деня на сватбата, на самото тържество, се поставят на масата пред калтятата (кума). На тях се забива клон от плодно дърво, окичено с ябълки.

В деня на сватбата, още от рано в момковите дворове засвирва музика, събират се девери и калестари (млади момчета, които играят през цялото време пред тъпаните).

Деверът взема пряпора и заедно с музиката и калестарите отиват у булката да ги закичи с китка здравец.

Бащата на булката ги черпи и след това се прибират и момковата къща .

Три пъти калестарите с играене, отиват да поканят калтятата. Деверът носи малка питка хляб и бъклица с вино. На третия път калтятата с калманата тръгват и всички заедно с младоженеца отиват за булката в момината къща. А там се е събрала родата на момичето-приятелки и близки.

Когато сватбената процесия наближи дома на булката, тя незабелязано, без да я видят сватбарите поглежда в прозореца през годежния пръстен и търси да види бъдещия си съпруг. Това е с цел както е безкрайна линията на пръстена така да бъде безкрайна тяхната любов и да имат красиви наследници.

Когато стигнат до дома на булката сватбарите се натъкват на препятствия, които трябва да преодолеят.

Много е важно тук запъването на три врати. Приятелки и приятели на булката запъват на три места вратите, не я дават докато калтятата или младоженеца не я откупят. Наддава се за цената, която са определили и докато не получат откуп, не пускат сватбарите при булката.

След като вече са се спазарили влизат вътре в стаята където е булката.

Младоженецът застава до нея, а от двете им страни са кумовете.

Майката на булката е приготвила шал, който намята на врата на младоженеца На три пъти го пита като затяга и кръстосва шала около врата му. Пита го: "Ще псуваш ли?” Първите два пъти отговаря: " Ще псувам”, и тя затяга шала, а на третия път момчето отговаря: "Няма да псувам”. И тогава шалът остава свободен.

В деня на сватбата, майката на момичето е станала рано, замесила тесто и е разточила баница с печени кори. Изпекла я на "синията” (специална медна тепсия).

След ритуала с шала майката на булката поставя баницата на земята пред младите. Младоженецът поставя разтворената си ръка в средата на баницата, а с другата ръка с нож описва кръг около дланта си и разрязва баницата. Трябва да внимава да не прекъсва кръга. Парчето баница под дланта му се прибира. Младите трябва да закусят с него на сутринта след сватбата, а с останалата част се черпят сватбарите в стаята. Тази баница се нарича "Грабена”. Защо се нарича грабена?

Защото след като младоженецът е отрязал парче, което ще бъде за закуска на младоженците, останалата част от баницата се нарязва на малки парчета от тъщата. Тя повдига синията с двете си ръце нависоко и гостите в стаята на булката се повдигат да разграбят баницата.

След всичко това булката окичва със здравец кумовете, младоженеца и близките.

Музиката засвирва "Ела се вие превива” и кумът извежда булката като я държи със специална кърпа.

Излизат от дома, младите застават срещу изгрев слънце и излиза бащата на булката, който ги дарява и пресипва. В едната си ръка държи чаша с червено вино, а в другата чаша с вода. Плиска ги над главите на младите, като ги кръстосва и благославя да са живи и здрави.

Майката на булката хвърля житени зърна с монети и тя благославя да напълнят къщата с внуци.

След това всички тръгват към момковата къща. Там ги посреща момкова майка. Тя е застлала една пътека, връзва на булката играч и ѝ дава под мишниците по един хляб и един вързан в предтилката. В ръцете ѝ дава чаша с вино и чаша с вода. Булката върви бавно по пътеката, внимава да не изпусне хлябовете и сипва пред себе си по малко вино и по малко вода.

В края на пътеката има стол. Като стигне до него сяда, вземат ѝ се хлябовете и чашите и в скута ѝ се поставя да седне мъжко дете.

Свекървата я благодаря да роди мъжка рожба, за да продължи рода в къщата.

След всичко това излизат всички на двора и заиграват хоро, като водачът на хорото е взел пряпора и играе с него. Пряпорът винаги е в ръцете на този, който води хорото.

Всички сватбари се отправят към мястото, където ще бъде тържеството, като калестарите играят през цялото време пред музиката. А там на специално украсена маса сядат младоженците и кумовете, а пред тях са трите хляба едно върху друго подредени и в тях забит клон от ябълково дърво украсен с ябълки.

С пряпора се играе до края на сватбата, като след това се чупи и свекървата го прибира.