Областна стратегия за развитие на област Бургас (2005-2015г.) С ъдържание
Изтегляне 3.74 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.4Здравеопазване
5.3БезработицаХарактерът на икономиката на Бургаска област се определя в значителна степен от сезонния характер на дейностите в отраслите туризъм, строителство, селско стопанство, преработваща индустрия (хранително-вкусова промишленост) . Това от своя страна дава отражение и върху динамиката в заетостта и безработицата в областта. Регистрираните безработни (брой) в Бургаска област за четири последователни години според НСИ е както следва:
Анализът на заетите лица показва, че разпределението им според формата на собственост в областта се обуславя от структурата на икономическия комплекс, от темпа на извършващата се реформа в него и от обема на вложените инвестиции. Основната част от заетите в областта работят в предприятия от частния сектор, като за Бургаска област те се движат от 53.0 до 55.0 на сто. С по-висок дял заети в частния сектор се открояват отраслите - “Преработваща индустрия”, “Селско стопанство”, “Търговия”, “Строителство” и “Транспорт”. Неравновесието на трудовия пазар, характерно за целия период от началото на прехода е и продължава да бъде следствие от въздействието на макро и микроикономическата среда и най-вече от стагнацията в търсенето на труд. Наблюдението на структурата и динамиката на заетостта в областта сочи, че дисбалансът между търсенето и предлагането на работна сила продължава и през 2002 година. Сравнителният анализ, обаче ясно отчита влиянието на сезонния фактор - през летните тримесечия (второто – 17,8% и третото – 17,6%) заетостта е значително по-висока от тази през зимните (първо – 23,3% и четвърто – 18,8%). През активния туристически и селскостопански летен сезон почти винаги настъпва постепенно съживяване на търсенето на труд, а движението на работната сила е по-интензивно от безработица към заетост, и най-вече към частния сектор. Това е видно и от репрезентативното наблюдение на работната сила, провеждано от НСИ за изследване на населението на 15 и повече години правено през определени месеци всяка година. Процедурите за раздържавяване на повечето предприятия от региона приключиха още през 2000 г., поради което се наблюдава намаление на броят на съкратените от работа лица спрямо м.г. (с 11.7 на сто за деветте месеца, по последни статистически данни). Въпреки намалението на броят на съкратените лица, през годината Д”БТ” в региона регистрираха освобождаване от работа лица и най-вече на медицински и военен персонал. През трите месеца на 2002 г. са извършени масови уволнения и от военни поделения в Бургас. През периода юли - септември масово освобождаване на персонал имаше от “Порт Бургас - Дружество за работна сила”, “Пристанище” Бургас ЕАД, “Поделение за превозна дейност” гр. Бургас към БДЖ ЕАД София, както и от “Напоителни системи” ЕАД и “Нармаг” ЕОД също в гр. Бургас. В края на годината, през м. декември е осъществено само едно масово уволнение от “Поморийски солници ЕАД. Непоследователността в икономическата политика, както и несигурността и липса на доверие в промените на бизнеса в страната и региона ще продължи да задълбочава неравновесието на трудовия пазар и занапред. Приливно-отливните процеси ще ускорят и несъмнено ще повлияят на развитието на безработицата във възходяща линия, която ще проличи още през първото тримесечие на следващата година, а очакванията за съживяване търсенето на работна сила ще са свързани единствено със сезонната заетост в туристическата и селскостопанската дейност и провежданата активна политика съгласно ЗНЗ чрез активни мерки и програми за заетост. 5.4Здравеопазване
Регистрираните заболявания в лечебните заведения от общ тип за 2002г. в Бургаски регион са 665 041. Заболеваемостта за годината е 1576,8 на хиляда, което е с 6,3 на хиляда по-малко в сравнение със заболеваемостта за 2001г. В региона от 1998г. регистрираната заболеваемост е по-висока от същата за страната. В структурата на заболеваемостта по обращаемост за 2002г. най-голям относителен дял заемат Болести на органите на кръвообращението / 25,3% /, следвани от Болести на дихателната система / 24,8% / и Болести на нервната система и сетивните органи / 14,5 % /. Отчита се тенденция към повишаване на регистрирания брой случаи от водещите класове заболявания. Отчита се значително снижаване на ръста на регистрираните инфекциозни болести и травми и отравяния, което най-вероятно се дължи на насочването на пациентите към Центъра за спешна медицинска помощ и нерегистрирането им в амбулаториите за първична медицинска помощ. Най-висок относителен дял при заболяванията на населението от 0 до 17 години имат Болестите на дихателната система / 66,6% /, следвани от Болести на нервната система и сетивните органи / 9,6 % /. При населението над 18 год. възраст водещи са Болестите на органите на кръвообращението / 30,8 % /, следвани от Болестите на нервната система и сетивните органи / 15,6% / и Болестите на дихателната система / 15,4 % /. През 2002 г. се отчита повишаване интензитета на заболеваемостта от някои заразни болести - Скарлатина, Рубеола, Лещенка, Марсилска треска. Регистрираната заболеваемост от туберкулоза показва тенденция към повишаване - от 180,2 на 100 хил. човека / за 2000г. / на 192,7 на 100 хил. чов./ за 2002г. /. Същата тенденция съществува и при новооткритите случаи - от 36,4 / за 2000г./ на 42,9 на 100 хил. човека / за 2002г./. Заболеваемостта от злокачествени новообразувания на 100 хиляди души от населението е нараснала от 2354,1 за 1997 г. на 2654,1 за 2002 г. Новооткритите случаи за годината са 371,5 на 100 хил. души, което е с 14,8 на 100 хил. души повече от предходната 2001 г. С най-голям относителен дял са новообразуванията на кости, съединителна тъкан и млечни жлези, следвани от тези на пикочно-половите органи, храносмилателната система и дихателната система. Заболеваемостта от някои кожни и венерически заболявания за 2002г. показва намаляване. Регистрираната заболеваемост от Сифилис за 2000г. е 189 на 100 хил. души , през 2001 г. е 109,8 , а през 2002 г. е 85,3 на 100 хил. души. При новооткритите случаи тенденцията е същата. Хоспитализираната заболеваемост за 2002 г. е 10,8% или 45778 случая, което е със 1351 повече от 2001г. Най-висок дял от хоспитализираната заболеваемост имат Болестите на дихателната система / 17,1% /, следвани от Болести на органите на кръвообращението - 16,8% и Усложнения на бременността, раждането и послеродовия период, вкл. аборти-16,7%. В Бургаски регион общият брой инвалидизирани лица за 2002г. е 2808, а за 2001г.-2535. Отчита се повишаване броя на инвалидизираните с 273. Инвалидността е 80,517 на 10000 души от населението. За 2002г. инвалидността за страната е 153,50. Най-голям е относителният дял на случаи на инвалидност / 34,4% / за възрастовата група над 60г., следвана от възрастовата група 50-59г./ 31,84% /. Разпределението на инвалидизираните лица по тежест на инвалидност е както следва: - над 90% - с чужда помощ - 22,01 % - без чужда помощ - 10,36 % - от 71% до 90% - 33,16% - от 50% до 70 % - 25,04 % - до 50 % - 9,44 % Най-висок е относителният дял на инвалидизираните лица с тежест на инвалидност от 71% до 90%, следвани от тези с инвалидност над 90%-32,37%. Най-честите причини за инвалидизиране са: мозъчносъдови болести, диабет, хипертонична болест, остеоартроза, болест на Паркинсон, белодробна туберкулоза, шизофренни психози и злокачествени новообразувания.
Ресурси на здравеопазването в Бургаска област за 2002 г.:
- ДКЦ - 5 (2003г. – 5бр.) - МЦ - 20 (2003г. – 19бр.) - индивидуални и групови практики за първична и специализирана медицинска помощ - 984
Броят на болничните легла, в сравнение с предходната година е намалял с 239 / 158 легла за община Бургас и 106 легла за останалите общини в региона /. Осигуреността на населението от Бургаски регион с болнични легла на 10 000 човека е 40,3. Отчита се непрекъсната тенденция към намаляне на осигуреността с болнични легла. Осигуреността с болнични легла на населението на областта е по-малка в сравнение с тази за страната. Медицинският персонал за 2002 и 2003г. е както следва:
Осигуреността с лекари на 10 000 население е 26,0 (за 2001г.- 17,3 лекари). Със стоматолози осигуреността е 5,8 на 10 000 , а с полувисши и средни медицински кадри-44,4. За 2003г. са: лекари – 26,4; стоматолози – 6,4; полувисши и средни медицински кадри – 49,1. Ресурсите на здравеопазването в Бургаски регион са динамична величина, която се определя от реформата в здравеопазването, акредитацията на лечебните заведения и потребностите на населението от здравни услуги. Характерно за натуралните показатели на лечебните заведения за болнична помощ в Бургаски регион за 2002 г. е:
Намалянето на общия брой на болничните легла в региона и изброените по-горе показатели водят до повишаване на използваемостта на лечебните заведения за болнична помощ. Анализът на икономическите показатели на лечебните заведения за болнична помощ показва повишаване на средния разход на едно легло, който варира от 14 232лв. за МБАЛ - Бургас до 8 923лв. за болницата в Царево. Увеличени са разходите за един леглоден и един преминал болен. Данните за стойностите на икономическите показатели в общинските болнични заведения, които имат приблизително еднаква структура на болничните легла, показват наличието на съществени различия. Това се дължи на различните начални условия на финансиране, което от своя страна се е отразило, както върху количеството на извършената болнична дейност , така и върху структурата на разходите. Структурата на извършените фактически разходи откроява решаващата роля на живия труд, което изисква най-много средства за неговата издръжка. От друга страна, именно поради голямата величина на този разход, тук се крият и най-значимите резерви за поевтиняване на болничната помощ, свързани с оптимизиране на натовареността на болничния персонал, с рационализиране на структурата му и усъвършенстване на организацията на труда. В различните болници средната стойност на издръжката на един преминал болен е различна: МБАЛ-Бургас-367лв.; МБАЛ-Карнобат-280лв;болница-Царево-446лв. и т.н. Значителните разлики, общо и по отделни параграфи, са резултат от структурата на лечебните заведения за болнична помощ и продължителността на престоя на болния и не биха могли да бъдат използвани за сравнение с оглед правенето на общи оценки. Значителни са различията в структурата на отделните икономически показатели, особено в частта за медикаменти и труд. Структурата на разходите на отделните показатели в много голяма степен е в зависимост от различната осигуреност с кадри, тъй като разходите за труд заемат основна част при формиране на тези показатели. През 2002 г. лечебните заведения, в зависимост от предмета си на дейност имаха различен начин на финансиране. Всички ЛЗ за извънболнична първична и специализирана медицинска помощ бяха финансирани от НЗОК и от платени такси и медицински услуги. ЛЗ за болнична помощ се финансираха от Републиканския бюджет, чрез сключени договори за финансиране с Общините за извършени медицински дейности, от НЗОК- за извършена дейност по "клинични пътеки" и от платени такси и услуги , по желание на пациента. За решаването на проблемите на здравеопазването - организационни, управленски и финансови, е необходимо да се отчитат изискванията за добра медицинска практика и потребностите на пазара на здравни услуги. Търсенето на здравни услуги , което се определя от потока пациенти, икономическите механизми, работата по проекти и програми, свързани със здравно-демографското състояние на населението на Бургаски регион са и ще бъдат основен регулатор на динамиката на здравните ресурси на региона. Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 3.74 Mb. Сподели с приятели:
|