Областна стратегия за развитие на област Бургас (2005-2015г.) С ъдържание

6.2Транспортна мрежа

• 
  Транспортни коридори
  

Географското разположение на област Бургас в югоизточната част на Р. България я превръща в гранична за държавата зона, която както я отделя, така и я свързва с Република Турция, а посредством Черно Море и с останалите черноморски държави и целия свят. Граничното й разположение я превръща в кръстопът на транспортни артерии от най-висок клас, провеждащи национален и международен трафик. Тя има предимството да бъде обслужвана от един от десетте международни транспортни коридори - МТК № 8 (Бургас - София - Скопие - Тирана - Вльора - Бари), в участъка му на българска територия (Бургас – Айтос – Карнобат – Сливен – Нова Загора - Стара Загора – Чирпан – Пловдив – Пазарджик – София - Кюстендил.). Коридорът се маркира от ГКПП Бургас, първокласен път Е-773 по Европейската категоризация, Автомагистрала “Тракия”, VІІІ главна ж. п. линия и ГКПП Гюешево и Станке Лисичково . МТК № 8 провежда транспортните потоци в посока изток - запад, като се събира с МТК № 4 (10), (в участъка София - Пловдив) и пресича с МТК № 9 (Хелзинки - Москва - Букурещ - Александруполис), посредством който се свързва с МТК № 7 (Черно Море- р. Дунав),

Един от важните възли на МТК № 8 е двойката центрове Бургас - Карнобат, които по отношение на националната инфраструктура се разглеждат свързани, предвид разпределението на различни инфраструктурни функции между тях - Карнобат като стратегически ж. п. център, а Бургас - като сухопътен, въздушен, морски и телекомуникационен център.

В посока изток - запад територията се обслужва от национални транспортни коридори по направлението Бургас - София. Основният транспортен коридор по направление Бургас - Средец - Ямбол е оформен от пътища II и III клас, докато направлението Бургас - Айтос - Карнобат - Стралджа е формирано от първокласен път и ж.п. линия, пренасящи както националния, така и международен транспортен трафик.

В посока север - юг територията се обслужва от национални транспортни коридори по направлението ГКПП М. Търново - ГКПП Дуран Кулак и ГКПП М. Търново - ГКПП Русе. Основният транспортен коридор ГКПП М. Търново - Бургас - Варна - ГКПП Дуран Кулак на територията на Бургаска област е оформен от пътища І клас и частично от ж.п. линия /на Север от Бургас/, пренасящи както националния, така и международен транспортен трафик, докато направлението ГКПП М. Търново - Средец - Карнобат - Шумен - ГКПП Русе е оформен от пътища ІІ и ІІІ клас, като използва и същия железен път на територията на Бургаска област.

• 
  Пътна мрежа
  

На територията на област Бургас е изградена 1124,6 км. републиканска пътна мрежа (РПМ) I, II и III клас, което представлява 3,8% от общата пътна мрежа на страната (при 15% от територията на България). В областта са представени по-силно от средното за страната пътищата от ІI и ІІІ клас и по-слабо ІV клас. Все още не са изградени автомагистрали.

Гъстотата на РПМ общо е по-висока от средната за страната. Гъстотата на четвъртокласната пътна мрежа е по-ниска от средната за страната и като се има предвид високопланинската част на областта (където пътната мрежа основно е IV клас), това е показател за недостатъчно развита пътна мрежа от най-нисък клас.

В същото време гъстотата на третокласната пътна мрежа е значително по-висока от средната за страната. Би могло да се направи извод, че третокласната пътна мрежа е развита по-добре, за сметка на четвъртокласната, но предвид теренните особености, по-скоро е изостанало развитието на второкласната пътна мрежа, което личи и по гъстотата за областта, сравнена с тази за страната.

Източник: ОПУ Бургас

Основен транспортен носител за областта е първокласният път I-6 (E-773) по направлението Бургас - Айтос - Карнобат - Сливен, който се явява южна транспортна ос между Източна и Западна България, като пренася и част от международните потоци по направлението изток - запад.

Друг първокласен път, който пренася международни потоци е пътят I-9 с Европейска категоризация Е-87 по направлението ГКПП М. Търново - Бургас - Варна - ГКПП Дуран Кулак. Като минава през източната част на областта, пътят пренася както транзитни потоци, така и хора и е най-пряката връзка между областите Бургас и Варна. Този път е особено важен за черноморските общини, тъй като обслужва туристопотока през лятото.

Около половината първокласна пътна мрежа на областта 125,4 км. /52%/ е в добро състояние, 18% е в средно, а 30% в лошо състояние.

Пътищата втори клас осигуряват регионалното ниво на транспортно обслужване, като преразпределяйки автомобилното движение между първокласните и останалите пътища, най-често осигуряват връзки между две или три съседни области. 21% от второкласната пътна мрежа на областта е в добро състояние, 40% в средно, а 39% в лошо. В най-тежко състояние са частта от пътя ІІ-73 на територията на община Сунгурларе и ІІ-79 на територията на община Средец, които се нуждаят от рехабилитация.

Третокласната пътна мрежа обслужва “вътрешнообластните” потоци, като осигурява достъп на градове, промишлени центрове, туристически или исторически обекти до пътища от по-висок клас. Около 12% от третокласната пътна мрежа на областта е в добро състояние, 41% от нея е в средно състояние, а 47% в лошо. В най- лошо състояние са път ІІІ-1014 и ІІІ-1015 на територията на Община Бургас, пътища ІІІ-1014 и ІІІ-1020 на територията на Община Камено, както и път ІІІ-1156 на територията на Община Сунгурларе, които се нуждаят от рехабилитация.

Представа за обезпечеността на общините с пътища и за тяхната структура дава Табл. 2. Ясно се откроява ядрото около областния център Бургас и Черноморието.

Най-висока гъстотата на пътната мрежа се оказва в Община Бургас, като причината за това е комплексна. Определяща за гъстотата й е наличието на Областният център в нейната територия, както и множеството предприятия, които са разположени извън града, но в неговия ареал. Най ниска гъстотата на пътната мрежа е в Община Приморско, което се дължи на малката й територия, планинския характер на по-голямата част от нея и черноморското крайбрежие. По-ниска от средната за страната е гъстотата на пътната мрежа и в общините Карнобат и Руен, като в последната тя е изцяло третокласна.

Транспортното обслужване се осъществява както от държавни, така и от частни дружества, които осигуряват междуселищните линии в областта, а също и междуобластни линии - от републиканската транспортна схема.

Четвъртокласната пътна мрежа, съгласно закона за пътищата е публична общинска собственост и като такава се стопанисва и управлява от общините. Тя обслужва движението вътре в общините и в някои случаи между тях.

Преобладаващата част е в лошо състояние, което затруднява движението, особено през зимния период.

табл. 3 Разпределение на общинската пътна мрежа
№	Община	Дължина общинска пътна мрежа
		бивши IV клас	бивши “МП”
		км	км.
1	Айтос	98,2	0
2	Бургас	58,4	2
3	Камено	28,2	0
4	Карнобат	146,4	7,5
5	Малко Търново	57,0	95
6	Несебър	36,7	11
7	Поморие	67,5	0
8	Приморско	28,0	5,2
9	Руен	127,2	4
10	Созопол	62,3	15
11	Средец	169,7	14
12	Сунгурларе	102,8	12
13	Царево	42,1	5
	Общо	1 024,5	170,7

Всяка година по Националната годишна програма (НГП) се осигуряват средства за ремонт, реконструция и поддръжка на общинските пътища. Тези средства за 2003 и 2004г. са по около 1500 хил. лв.

• 
  Железопътна мрежа
  

Като се има предвид неравномерното покритие на територията на страната с главни ж. п. линии, липса на паралелни направления по Дунавското крайбрежие и успоредно на южната граница, както и отсъствие на меридионални направления по Черноморското крайбрежие и по оста Плевен - Пловдив, област Бургас има изключителното предимство да се обслужва от две пресичащи се главни ж. п. линии.

През нея минават две от трите паралелни направления за страната - 8-ма магистрална железопътна линия - Пловдив - Филипово - Бургас от км. 215+000 в междугарието гара Стралджа- гара Церковски -до км 293+500 гара Бургас, както и 3-та магистрална железопътна линия Илиянци - Карлово - Карнобат - Синдел - Варна ферибот - от км 0+000 гара Карнобат до 75+807 спирка Струя в междугарието Търнак - Аспарухово

Двете линии обслужват не само националните, но и международните потоци. Освен в Европейските магистрални линии, двете линии са категоризирани и в Европейското съглашение за комбинирани превози, което създава възможности за областта да ползва съвременна икономична и най-екологична (след водните превози) транспортна технология.¹

Освен от тези две главни ж. п. линии, областта се обслужва и от цялата 86-та второстепенна железопътна линия от гара Вл. Павлов до гара Поморие, както и от шест основни ж. п. клона. Това са индустриални железопътни клонове на отделни предприятия, по голямата част от които са съсредоточени в района на гр. Бургас -

Пристанище “Бургас”;

Индустриални зони “Изток” и “Запад” на Бургас;

Долно Езерово - Дебелт на “Промет”;

Коловозното развитие на "Лукойл" Нефтохим в гара Дружба;

В гара Българово - на захарен завод “Камено”, Каменни кариери на “Андезит”;

“Държавен резерв”;

Сред клоновете са и други по-незначителни дължини в гарите Айтос, Карнобат и Лозарево.

Ж. п. клоновете представляват отклонения от главните ж. п. направления, които събират и обслужват местен трафик, най-често с местно и регионално значение. Причина за изграждането на голяма част от тях е свързана с добива на полезни изкопаеми или обслужване на големи промишлени предприятия.

В района на областта са разположени три големи гари.

Общо дължината на железния път, неговият вид и вида тяга са както е посочено в таблица 1.

Железопътната мрежа е сравнително равномерно разположена по територията на Областта, а като изключение е югоизточният край - община Средец, Созопол, Царево и Малко Търново.

При средна гъстота на железопътната мрежа за страната 3,870 км жел. път за 100 км ² територия, за Област Бургас тя е 7,732 км жел. път за 100 км ².

От справката е видно, че индустриалните ж.п. клонове са около 30 % от общата дължина на ж. п. мрежата, което говори, че Железопътен възел Бургас е един изключително мощен източник на товари за цялата мрежа, преди всичко пристанище "Бургас" и "Лукойл" Нефтохим Дружба.

Отсечката Карнобат - Зимница е най-натоварената отсечка от републиканската ж.п. мрежа.

Вследствие на просрочени ремонти скоростите за движение на влаковете са намалени с около 20% в сравнение с проектните.

До момента е завършена рехабилитацията на отсечките Зимница - Стралджа и Стралджа - Церковски.

Табл. 2. Ж. П. мрежа в област Бургас - видове ж.п. линии
	област Бургас		Р България
ж.п. линии	дължина, км	%	дължина, км	%
текущ път	599,5	100	4290	100
удвоени ж.п. линии	110,1	18,4	964	22,5
електрифицирани	226,3	37,7	2645	62
Гъстота на ж.п. мрежа	7,7км/100км2		3,9 км/100км2

Източник: ПЕПЖИ Бургас
Пространствената конфигурация на ж. п. мрежата, както бе изтъкнато по-горе обхваща 8 общини от областта. Железен път не преминава през 5 общини, като 4 от тях са в южната част на областта - Малко Търново, Царево, Приморско и Созопол. Причините за това са комплексни Влияние оказват, както природогеографски фактори като силнонасечения планински релеф, така и социалноикономически и политически - малката гъстота на населението, обезлюдяването на региона и граничния му характер, който след 2007г. ще стане външна граница на Европейския съюз.

Правят впечатление общините Бургас и Карнобат, които се обслужват от най-голям брой гари и спирки. Само за едно денонощие на гара Карнобат пристигат 15 и заминават още толкова международни, експресни и бързи влакове, обслужващи главно транзитните превози. Това е естествено, като се има предвид значимостта на гара Карнобат - един от най-големите ж. п. възли в страната със значителен пътнико и товарооборот. Със своите обслужващи функции тя е от национално значение - товарна и пътническа гара, локомотивно и вагонно депо, ел. и ж. п. секции, които й определят възлово място в железопътната мрежа на страната. Управлението, както и разпределителната гара са оборудвани със съвременна и модерна техника, автоматизираща в значителна степен превозната дейност.

Важна е ролята на гара Бургас с оглед ролята, която й е отредена - да бъде начало на 8-ми трансевропейски коридор, което я характеризира основно, като важна товароразпределителна точка с национално и международно значение.
табл. 3. Обслужване на общините от област Бургас с ж.п. транспорт

	Главни ж. п. линии		ж. п. .клонове
	брой гари	брой спирки	брой гари	брой спирки
Бургас	6	4		3
Камено	1	1	1	1
Айтос	2	2	1	1
Карнобат	3	1
Сунгурларе	2	4
Руен	2	6
Поморие			1
Средец				1

• 
  Въздушен транспорт
  

На територията на Бургаска област е построено едно летище - “Летище Бургас” ЕАД. То е най-голямото в страната и второ по интензитет, с най-много слънчеви дни.

Центърът за управление на въздушните полети ръководи движението на самолетите над около ¼ от територията на страната.

В седемдесетгодишното си съществуване като транспортно - комуникационен център с режим на работа 24 часа то се използва за чартърни, товарни и пътнически полети, за внос и износ на селскостопанска продукция от и за България, Европа, Азия (в т.ч. Близкия изток) и Африка. В момента летището обслужва инцидентно и военни полети.

Летище Бургас е разположено в живописен залив на южното българско Черноморие, на 10 км. североизточно от гр. Бургас. Специфичното географско положение - на границата между Европа и Азия, определя и стратегическото му значение за новите отношения в съвременния свят. Обслужващите възможности на бургаското летище силно повлияват разгръщането на транспортните връзки, туризма и търговските отношения между партньорите от Изтока и Запада.

Летището е изградено върху площ от 2 604 300 кв.м., като на територията му функционира един от най-големите центрове за обработка на товари на Балканите. Пистата за излитане и кацане, с дължина 3 200 м. обслужва най-тежките самолети от типа Боинг 747 Джъмбо и Ан 124 Руслан.

Бургаското летище е редовен член на АСІ с широко представителство в нейните комисии. В края на 90-те години то е лицензирано за следните авиационни дейности:

• 
  Наземно администриране и надзор
  
• 
  Обслужване на пътници
  
• 
  Обслужване на багажи
  
• 
  Обслужване на товари и поща
  
• 
  Обслужване на ВС на перона
  
• 
  Обслужване на ВС
  
• 
  Обслужване с горива и масла
  
• 
  Полетни операции и администриране на екипажите
  
• 
  Наземен транспорт
  
• 
  Доставка на провизии
  

• 
  Пътническо обслужване
  

Пътническото обслужване на Летище Бургас се осъществява по действащите международни стандарти.

Пътниците за заминаващи полети се обслужват от терминал с капацитет 900 пътника на час.

Пътниците от пристигащи полети се обслужват от терминал с капацитет 1200 пътника на час.

Летище Бургас обслужва редовните и чартърни полети на широк кръг туроператори като : ITS , TUI , Некерман, BG Tours - Германия, Паркам и Александрия - Чехия, Балкан Холидейз - Англия, Балкан Турс - Ирландия, Балкан Експрес - Холандия, Fritidsresor и Royal Tours - Скандинавия и др.

Като оторизиран агент на IATA Летище Бургас, чрез своята Агенция за самолетни билети предлага на клиентите си и допълнителни услуги. С помощта на резервационната система “ Амадеус “ на пътниците се осигурява голямо разнообразие от направления и тарифи, както и авиационни билети на компаниите : Balkan, Hemus Air, Aeroflot, Lufthansa, Air France, British Airways, Swissair, CSA, MALEV, Air Ukraine, Don avia и др.

Клиентите имат възможност да резервират ж.п. транспорт, ферибот, хотел или наемат автомобил в която и да е част от света.

табл. 1
Информация относно броя на обслужените самолети и пътници за периода 1998 – 2002г. и прогноза до 2005г.
години	1998	1999	2000	2001	2002	2003	2004	2005
Обслужени самолети – бр.	6 431	6 148	5 443	5 964	6 708	8 000	9 100	10 000
Обслужени пътници – бр.	433 024	339 297	398 015	595 811	767 473	950 000	1 100 000	1 300 000

• 
  Обслужване на товари
  

Карго зоната на Летище Бургас обхваща 50 000 кв.м. от общата му площ.

Разположена в югоизточната част на аеропорта , в близост до интензивна мрежа от сухопътен и морски транспорт, зоната е пряко свързана с европейския транспортен коридор № 8.

Карго центърът е с капацитет за обработка на 30 000 тона товари годишно. Терминалът включва затворен склад от 2 000 кв.м. и открита складова площ от 1 000 кв.м. Непосредствено пред товарния терминал са разположени шест стоянки, свързани с подземната система на летището за зареждане на гориво.

На територията на областта има действаща селскостопанска авиация, техническото и летателно оборудване на която е способно да задоволи нуждите на селското стопанство на цяла Югоизточна България, същата в настоящия момент не се използва ефективно главно поради сравнително високата себестойност на предлаганите услуги.

• 
  Воден транспорт
  

Добрата транспортна обезпеченост на област Бургас се допълва и от наличието на морски транспорт. Шест от общините в Областта имат излаз на Черно море. На територията на Бургаска област морският транспорт се обслужва от 8 пристанища за обществен транспорт и 3 със специално предназначение. Към настоящия момент, въпреки законоустановената възможност за изграждане на частни пристанища - яхтени, за обществен транспорт или със специално предназначение, такива все още не съществуват. Изключение е “Рибно“ пристанище гр. Бургас.

Пристанища за обществен транспорт:

1.Пристанище Бургас

2.Пристанище Ахтопол

3.Пристанище Царево

4.Пристанище Созопол

5.Пристанище Поморие

6.Пристанище Несебър

7.Нефтопристанище “Росенец”

8.Рибно пристанище

Пристанища със специално предназначение:

1.Пристанище “Кораборемонтен завод”

2.Пристанище “Трансстрой”

3.Пристанище “Бургаски корабостроителници”

Пристанищата са изградени в общинските центрове на Черноморските общини, като единствено Община Приморско няма изградено пристанище на своя територия. Най-голяма концентрация на пристанища се наблюдава в акваторията на Община Бургас, което е естествено с оглед на характеристиката й като индустриален и транспортен център на Областта. Тези пристанища са и най-големите на територията на Бургаска област.

Именно поради това, интензитетът на работа на пристанищата в останалите общини е незначителен, в сравнение с този на Бургаските пристанища.

Данните за товарооборота през последните 3 години в четирите най-големи пристанища в Бургаска област са следните:

Пристанище	година	Товарооборот /тона/
Пристанище Бургас Запад	2001	2205413
	2002	1797830
	2003	2064725
Пристанище Бургас Изток	2001	2935806
	2002	3287011
	2003	3557448
Рибно Пристанище	2001	73850
	2002	154414
	2003	185102
Нефтено Пристанище	2001	7278442
	2002	6659798
	2003	6634073

Характера на пристанищната дейност и голямата капиталоемкост на новото строителство дават основание да се предполага, че до края на 2006г. няма да има промяна в броя им. Евентуално може да се очакват промени в товарооборота, които зависят от общото състояние на българската икономика, както и от осъществяването на проектите за нефтопроводи “Бургас - Александруполис” и “Бургас - Вльора”, както и от завършване на реконструкцията и модернизацията на Пристанище Бургас, която ще му позволи да обслужва кораби с капацитет 150 000т.

Друг важен показател за интензитета на развитие на морския транспорт е броят на регистрираните плавателни съдове на територията на Бургаска област, както и във всяко от съответните пристанища.

По този показател данните са следните: