Състояние на околната среда 8.1Екологично състояние

8.Състояние на околната среда

8.1Екологично състояние

• 
  Водни ресурси
  

Наличните водни ресурси са неравномерно разпределени върху територията на областта. Неравномерност се наблюдава, както в сезонен, така и в годишен аспект. Това касае особено районите в Странджа планина. Тази тревожна ситуация е съчетана с неоправдано голямо водоползване. Причините за това са различни: ниско технологично ниво на местната индустрия, водоемки производства, изключително високи загуби във водопреносната мрежа, манталитет на населението. В допълнение към всичко това трябва да прибавим и проблемите свързани със замърсяването на водите във водните обекти. Резултатът е ситуация, която най-общо можем да наречем рискова - т.е. не дотам големи промени в количеството на валежите и на водния баланс на региона може да доведе до създаването на обективни пречки пред икономическото развитие на някои общини, както и да затрудни ежедневния живот на хората там.

Иззетите водни ресурси в областта за 2000 г. са около 0,1 млрд. куб. м. годишно, от които 25 % от подземни източници.

Като цяло количеството на подземните води е добро и съдържанието на основните компоненти не надвишава определените стойности за прага на замърсяване на подземните води. Идентифицирани са локални случаи на замърсяване на подземните води с нитрати и някои други замърсители. Единични анализи показват в някои райони около Бургас замърсяване с феноли, пестициди и нефтопродукти.

• 
  Въздух
  

Доброто качество на атмосферния въздух е една от жизнено важните характеристики на качеството на живот на хората. Новата политика по отношение на опазване на околната среда, стартирала в Калифорния е свързана именно с въздуха.

Мрежата за мониторинг на въздуха е сравнително добре развита, но тя все още не обхваща селскостопанските райони, рекреационните зони и гори. Той се извършва единствено от РИОСВ - Бургас. Масово предприятията не провеждат собствен емисионен контрол. В Бургаска област 100% от пунктовете за мониторинг са разположени в градовете със съществуваща промишленост. В Европа практиката е от 20% до 70% от пунктовете да се разполагат в извънградска среда. Този факт показва, че обработените данни показват ситуацията в проблемните населени места.

• 
  Качество на атмосферния въздух
  

С решение на Министерския съвет от 1994 г., на база подадена информация от НАСЕМ, Бургас със своята нефтохимическата промишленост е включен като един от четиринадесетте региона в страната като “гореща точка”.

На територията контролирана от РИОСВ - Бургас са формирани пет района за Качеството на атмосферния въздух /КАВ/.

-В район № 1 са включени, общ. Бургас и общ. Камено. В този район се извършва постоянен емисионен контрол.

-В район № 2 са включени, общ. Карнобат, Айтос и Средец - измерванията са периодични и кратковременни (Общините включени в райони 1 и 2 имат задължение да изготвят Програми за намаляване нивата на замърсителите и достигане на съответните норми)

-В район № 3 са включени, общини Сунгурларе, Руен и Котел

-В район № 4 са включени, общини Поморие и Несебър

-В район № 5 са включени, общини М. Търново, Созопол, Царево и Приморско.

Райони № 3, №4 и №5 са със сравнително най-чист атмосферен въздух.
През 2003г. емисионен контрол в град Бургас и гр. Камено (район №1) е извършван в 4 пункта с ръчно пробонабиране - “Ж. К. Славейков”( с измерване на SO2, NO2, H2S, фенол, NH3 и прах ), “ХЕИ - Център”( с измерване на SO2, NO2, фенол, NH3,) “Морска градина” (с измерване на SO2, NO2, H2S, фенол) и “Камено - център”( с измерване на SO2, NO2, H2S, фенол, NH3 ) /всеки работен ден/, в два пункта с автоматични станции /кв. “М. Рудник” и кв. “Долно езерово”/. В гр. Бургас е преместена през 26.02 2003 год. и ДОАС системата ”OPSIS” (измерваните от системата компоненти са Серен диоксид /SO2/, Азотен диоксид /NO2/, Фенол /C6H5OH/, Стирол, Ксилол, Озон, Тоулол, Бензол и Формалдехид).

• 
  В пунктовете с ръчно пробонабиране са анализирани общо за отчетната година 27 720 броя проби.
  

• 
  По отношение на Серен диоксид (SO₂):
  

В Община Бургас се забелязва обща тенденция на снижаване на СГ стойности под ПДК, като само в пункт “Камено” е констатирано завишаване на концентрацията по този показател, но все пак в рамките на ПДК. Последното е свързано с пренос от основната площадка на “Лукойл Нефтохим Бургас” АД при неблагоприятни метеорологични условия. В сравнение с предходната година в пункт “ХЕИ” също се наблюдава леко завишаване най-вероятно поради преминаването на твърдо гориво за битовото отопление. В дългогодишен план, за периода 1998 год. - 2003 год. включително, анализът изглежда така: в гр. Бургас се проследява ясна тенденция към понижаване или най-малко стабилизиране на стойностите на СГ концентрации, за всички пунктове - “Ж. К. Славейков”, “ХЕИ - Център”, “Морска градина” и “Камено - център” по SO₂.

МЕК също са с тенденция към понижаване. Бр. МЕК над ПДК се запазва постоянен за периода за пункт “Камено - център” - 7 бр. и за пункт “Ж. К. Славейков” - 1 бр. Причините за това са от една страна ежегодния спад на стойностите на ПДК на SO₂, съгласно изискванията на Наредба № 9/99 за норми за серен диоксид, а също така и по задълбочената обработка на горивата на основната площадка на “Лукойл Нефтохим Бургас” АД, свързана с изискванията за качеството на течните горива и тяхното обезсеряване.

• 
  По отношение на Азотен диоксид (NO₂):
  

По отношение на NO₂ отново се очертава тенденция към незначително понижаване на СГ концентрация спрямо предходната година, като в пункт “ХЕИ” е над 2 пъти ПДК, поради това, че главните транспортни артерии на града са разположени в този регион. За останалите пунктове СГ концентрации са под нормите. Главно влияние към тази тенденция оказват все по-малкото работещи предприятия на територията на община Бургас, а за пункт “Камено - център” - и дейността на “Лукойл Нефтохим Бургас” АД- оптимизиране на горивните процеси в инсталациите и спиране на редица производства.

МЕК увеличават своите стойности в всички пунктове, като това е и причината за увеличението на бр. МЕК над ПДК. Регистрирани са 20 бр. МЕК над ПДК в пункт “ХЕИ”, 3 бр. в “Морска градина”, и по 1 бр. в пунктове - “Камено - център” и “ж. к. Славейков”. Това се дължи както на интензивния трафик на моторни превозни средства и лошото качество на автомобилния парк, така и на ежегодния спад на стойностите на ПДК на NO₂, съгласно изискванията на Наредба № 9/99 за норми за серен диоксид и азотен диоксид.

• 
  По отношение на Сероводород (H₂S):
  

За общото замърсяване на атмосферния въздух на Община Бургас и гр. Камено, продължава трайната тенденция за повишаване на измерените СГ концентрации. Все пак H₂S не надвишава ПДК на СГ концентрации в нито един от ръчните пунктове.

МЕК също увеличават своите стойности, като за отчетния период са измерени 5 проби с наднормена концентрация в пункт “Морска градина”, 37 в пункт “Славейков” и 27 в пункт “Камено”, което се обяснява с неблагоприятни метеорологични условия, при които се осъществява пренос от основната площадка на “Лукойл Нефтохим Бургас” АД от евентуално залпово замърсяване или възникнала авария. Подобно е тълкуването за драстичния скок от 0 на 27 за пункт “Камено” и от 0 на 37 за пункт “Славейков” бр. МЕК над ПДК. Районът на пункт “Ж. К. Славейков” като най-близко разположен до Нефтохимическия комбинат, търпи пренос на H₂S от последния и едновременно с това попада под въздействието на гъстата система от битови и промишлени канализации в този район и ПСОВ - Бургас.

• 
  По отношение на Фенол (C₆H₅OH):
  

Задържа се тенденцията за понижение на СГ концентрациите под ПДК в двете наблюдавани общини Бургас и Камено. Данните за Фенолът навсякъде свидетелстват, че последният е многократно под ПДК ср. дн. , като само в пункт “Морска градина” съществува леко завишаване.

Стойностите на МЕК също бележат спад в пунктовете “Морска градина” и “Ж. К. Славейков”, там няма регистрирани МЕК над ПДК, но за сметка на това са регистрирани са 2 МЕ проби над ПДК в пункт “ХЕИ” и 1 от пункт “Камено” евентуално пренос от основната площадка на “Лукойл Нефтохим Бургас” АД.

• 
  По отношение на Амоняк (NH₃):
  

Индексът за общото замърсяване на атмосферния въздух в Бургас и Камено продължава тенденцията на снижаване и поддържане на СГ концентрации под ПДК. Единствено в пункт “ХЕИ” се отчита тенденция за увеличаване на средната стойност.

МЕК и бр. МЕК над ПДК в пункт “Камено - център”, като отчитащ главно емисии на NH₃ от производствените процеси в “Лукойл Нефтохим Бургас” АД , бележи спад по показателите за този замърсител, както за последните шест години, така и спрямо 2002 година.

• 
  По отношение на Обща прах:
  

Направените периодични измервания в останалите региони прилежащи на РИОСВ - Бургас показаха необходимостта от изготвянето от страна на общините включени в райони № 1 и 2 да изготвят Програми за подобряване качеството на атмосферния въздух, главно заради констатирани превишения над ПДК по общ суспендиран прах и ФПЧ₁₀. Измерванията през 2003 г в пунктовете с ръчно пробонабиране и най-вече в пункт -“Ж. К. Славейков”. показват превишения над средно денонощните концентрации, както и средногодишните.

ДОАС системата “OPSIS” е разположена близо до най-натоварената пътна артерия на гр. Бургас. Направения анализ на качеството на атмосферния въздух за 2003 г. е както е посочено по горе по измерваните от системата компоненти (Серен диоксид /SO₂/, Азотен диоксид /NO₂/, Фенол /C₆H₅OH/, Стирол, Ксилол, Озон , Тоулол, Бензол и Формалдехид) е:

За Серен диоксид /SO₂/, Азотен диоксид /NO₂/, Фенол /C₆H₅OH/, данните от автоматичната система за пробонабиране не се различават съществено от данните на ръчните пунктове. Превишения на СГ концентрации над ПДК на тези три замърсителя не се наблюдават.

СГ концентрации единствено на Стирола превишават ПДК и то близо три пъти, на останалите замърсители СГ концентрации са далеч под ПДК с изключение на Бензола и Озона като средната стойност за 2003 година е близо 90% от стойността на съответното ПДК.

Респективно МЕК превишаващи ПДК има за Стирола 3195 бр. проби, Бензол 2165 бр. /този брой е за половин часова експозиция на пробонабиране, съгласно изискванията на Наредба №14/1997 за норми за ПДК в атмосферния въздух на населените места/ , МЕК над ПДК за Серния диоксид са регистрирани 13 бр. проби.

Тук трябва да се отчете и факта, че при системата OPSIS пробовземанията са непрекъснати и за едночасова експозиция.

Превишенията на МЕК над ПДК за Озона и високите му СГ концентрации са под въздействие на фотохимичния ефект и се явява показател за високото съдържание на летливи органични съединения /ЛОС/ в атмосферния въздух.

От казаното до тук могат да се направят следните изводи:

• 
  През последните години се забелязва осезаемо намаление на вредни вещества в атмосферния въздух, както поради намаляло производство, така и в известна степен, поради предприети действия за намаляване на замърсяването.
  
• 
  Наблюденията показват трайно намаление на концентрациите в атмосферния въздух в районите “горещи точки” по отношение на оловни аерозоли, серен двуокис и амоняк.
  
• 
  За почти всички наблюдавани райони има проблеми със замърсяване на атмосферния въздух с прах над ПДК.
  
• 
  Около основните пътни артерии съществуват нерешени проблеми по отношение на оловни аерозоли, фенол, озон, въглероден двуокис, арсен.
  
• 
  Липса на самостоятелен емисионен мониторинг на предприятията.
  
• 
  Основни не решени проблеми са степента на автоматизация на станциите за контрол и връзките в реално време. Липсата на мониторингови станции извън градовете, съгласно изискванията на националното и европейско законодателство.
  
• 
  През последните години се наблюдава тенденция за увеличаване на автомобилния парк и пътния трафик. КАТ, Пътна полиция и лицензираните пунктове не разполагат с необходимата апаратура за контрол на емисиите.
  

• 
  Почви
  

В резултат на проведени картирания през1982 година на територията на област Бургас е изградена мрежа по НАСЕМ от 14 постоянни пунктове за наблюдение, контрол и оценка замърсяванията на почвите с тежки метали и металоиди. Разпределението им по източници на замърсяване е както следва:

- 5 пункта - за влияние на промишленост

- 5 пункта - за влияние на химизация

- 4 пункта - за влияние на автотранспорт

Разпределението им по общини е:

община Бургас- 6 пункта (4 автотранспорт, един промишленост, един химизация)

община Поморие - 2 пункта ( химизация)

община Камено- 2 (промишленост и химизация)

община Созопол-1 (промишленост и химизация)

община Средец-2 (промишленост)

община Малко Търново - 1 (промишленост)

Мониторинга на почвите за тежки метали се провежда с периодичност три години. През 2001г. е проведен мониторинг по източник “промишленост”. През 2002г. - по източник “химизация” на наблюдаваните пет пункта /Камено - лозя, Българово - овощна градина, Поморие - лозя и Зидарово - овощна градина), а през 2003година се наблюдават пунктовете по източник “автотранспорт” - двете основни пътни артерии с направление Бургас - Варна и Бургас -София.

Анализирайки резултатите на наблюдаваните индикатори Pb, Cu, Zn, As в посочените пунктове през годините се установява трайно задържане нивата им в граници под ПДК.

Ежегодно се провежда мониторинг на два постоянни пункта, отчитайки влиянието на “Промет - стил” АД. Съдържанието на тежки метали от тях не показват изменение в сравнение с предходни години и са в граници под ПДК.

За наличие на остатъчни количества пестициди в почвите през 1996, 1999-2002г. се проведе почвено изпитване от региона, съобразно изискванията на UNECE. Оценявайки получените резултати се направи извода, че измерените съдържания на препаратите от групата на триазиновите пестициди с активна субстанция атразин, симазин пропазин са под границата на откриване (0.001мг/кг). Фосфоорганичните пестициди с активно вещество фенитротион и золон нямат склонност да се натрупват в околната среда. Не са открити стойности над границата на откриване. По отношение на органохлорните пестициди в някои от пробите са открити следи от метаболитни форми на стабилните инсектициди от групата на ДДТ, които много трудно се разграждат в почвите, независимо че от 30 години са забранени и не се употребяват в селското стопанство.

Произвежданите и използвани в последно време препарати за растителна защита са със кратък период на полуразпад. Не се акумулират в почвата и не предизвикват замърсяване на почвите с пестициди.

Сериозен проблем за областта е решаването на проблема със старите, залежали и негодни за употреба пестициди. В тази връзка и в изпълнение на Решение №СБ-7/08.09.2003г на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерски съвет през периода 05.-28.11.2003г представители на РИОСВ, Д’ГЗ” и РСРЗ извърши проверка на всички складове за негодни за употреба пестициди на територията на област Бургас и установи:

• 
  трайно е решен проблемът с негодните пестициди по технология на депониране в Б-Б кубове в общини Созопол, Айтос, Сунгурларе и Котел.
  
• 
  Преопаковани и в добро състояние са пестицидите съхранявани в отремонтирани складове в общини Бургас, Царево, Камено, Средец и Бяла /област Варна/.
  
• 
  Открити са нови количества залежали пестициди в общини Средец и Поморие.
  
• 
  Количествата на залежалите пестициди на община Карнобат са намалени в сравнение с водените от предни години и заявени по проект.
  
• 
  Комисията предписа на общини Средец, Руен, Поморие, Приморско и Бургас, които имат проблеми със складовата база /разрушени, безстопанствени/ и все още в тях се съхраняват големи количества залежали пестициди да изготвят проекти за депонирането им в Б-Б кубове и кандидатстват за финансиране.
  
• 
  Към настоящия момент от ПУДООС са отпуснати средства и предстои реализиране на проектите, за решението на негодните пестициди в общини Несебър и Карнобат.
  

От 2002година започна мониторинг за засоляване на почвите. Определени са два опорни пункта: в землищата на с. Рудник /община Бургас/ и с. Каменар /община Поморие/, които подлежат на наблюдение и контрол.

Ежегодно в резултат на умишлени пробиви по трасетата на продуктопроводите, собственост на “Лукойл Нефтохим Бургас” стават разливи, при което се замърсяват земни площи с нефтопродукти. Тези замърсявания се картотекират и наблюдават до достигане степен на замърсеност с нефтопродукти в граници под ПДК. Тези замърсявания най-често имат авариен характер и са “временно замърсени почви”, поради задължение на замърсителя своевременно да санира и възстанови замърсените терени.

• 
  Нарушаване на земите и почвите
  

На територията на РИОСВ - Бургас съществуват 23 кариери и 2 мини, като 16 от кариерите са действащи и добивните работи се извършват въз основа на съгласувани техническо-експлоатационни проекти. На останалите 5 кариери през 2002 г. не се е извършвала добивна дейност, въпреки че за 3 от тях има съгласувани годишни проекти. Две кариери са в ликвидация и последваща рекултивация и една кариера в рекултивация.

До месец май 2003 г. на територията на РИОСВ Бургас има проведени геолого-проучвателни работи на 14 площи. На 11 площи са приключили проучвателните работи, а 3 са в процес на проучване. За 10 от приключилите с проучвателните работи площи има издадено Търговско откритие. Една площ е получила концесия, за 3 площи е издадено Решение по ОВОС.

През 2002 г. фирмите, извършващи добивна и преработвателна дейност изработиха и съгласуваха с РИОСВ Бургас Програма за привеждане дейността на обектите в съответствие с нормативната уредба по околната среда за периода 2002 - 2006 г.

В компетенциите на РИОСВ е да следи за спазване на утвърдения с работните проекти ред за търсене, проучване и добив на подземните богатства; спазване на утвърдените проекти за консервация, ликвидация и рекултивация на геолого-проучвателните и миннодобивните обекти; спазване на условията в Решенията по ОВОС; изпълнение на мероприятията, предвидени в годишните проекти в раздела “Мерки за опазване и възстановяване на околната среда и рационално използване на подземните богатства”; опазване на находищата на подземни богатства от промишлено и друго строителство, усложняващо експлоатацията и рационалното използване на запасите им; изпълнение на програмите, за привеждане дейността на обектите в съответствие с нормативната уредба по околната среда; спазване на изискванията за депониране, съхраняване и оползотворяване на отпадъците от проучването, добива и първичната преработка на подземните богатства.

Информация за добива, натрупани и оползотворени технологични отпадъци, нарушени и рекултивирани терени от добивната и преработвателната дейност на минно-добивните предприятия на територията на РИОСВ:

Информация за натрупаните и оползотворени отпадъци в хвостохранилищата на територията на РИОСВ Бургас

На водна ерозия са подложени всички обработваеми земи с наклон над 6 градуса, което представлява над 72 % от обработваемата земя в областта. Около 47 % от тях са много силно ерозирали и се нуждаят от спешна противоерозионна защита.

На ветрова ерозия са подложени земите в равнинните и обезлесени райони на областта. Те съставляват около 12% от обработваемите площи. С праховите емисии се отнасят на големи разстояния химическите торове и препарати.

Иригационна ерозия на територията на областта почти не се забелязва.

• 
  Липсва цялостна стратегия и политика за опазване и съхраняване на почвите като природен ресурс. Непълна нормативна база за опазване на почвите като ресурс.
  
• 
  Прилагат се добре развити процедури по ОВОС за превантивна защита на почвите.
  
• 
  Добре развити процедури за промяна предназначението на земите. Не се допуска безконтролно отнемане на земи от ДГФ и ДЗФ за други цели.
  
• 
  Основен деградационен процес е ерозията.
  
• 
  Замърсяването на земите с тежки метали и металоиди е локален и под 1%.
  
• 
  Намаляло е ползването на минерални торове и препарати за растителна защита, което е дало възможност за естествено възстановяване на почвите.
  
• 
  В областта няма регистрирани замърсявания на земи с устойчиви органични замърсители.
  
• 
  В областта има ръст на рекултивираните терени, нарушени в резултат на миннодобивната промишленост.
  
• 
  Добър мониторинг за състоянието на земите и почвите.
  
• 
  Няма изграден ведомствен екологичен кадастър, част Почви.
  

• 
  Шум
  

Областната стратегия, относно ограничаването или унищожаване вредното въздействие на шума в околната среда, с цел подобряване качеството на живот на населението, трябва да бъде обединена около изграждане на действаща регионална система за управление на акустичното състояние на ОС и създаване на механизми за координиране на дейностите на всички институции, имащи отношение към проблемите с шумовото замърсяване в ОС.

Шумът в околната среда, причинен от транспортните, индустриалните и ремонтни дейности е един от главните екологични проблеми на урбанизираните райони и главно гр. Бургас. Преобладаващите нива на шум в градовете на Област Бургас е била 68-72 dB (A) при нормативно изискване 60 dB (A)

Данните, отнасящи се до шумната експозиция в ОС на Бургаска област са сравнително бедни в сравнение с останалите екологични проблеми. На общинско или градско ниво има определени критични, в акустично отношение, райони. Във функционално отношение, мониторинговата дейност в областта обхваща контрола на: транспортния шум/наземни МПС и авиационен/,промишлен шум и шум от търговски обекти. Анализът на акустичното състояние за периода 2000-2002 г. в Бургас не показва особена промяна на акустичната картина. Наблюдава се задържане на шумовите нива, като 57% от всички наблюдавани пунктове попадат в диапазона 65-75 dB (A).

Анализът налага извода, че провежданите мероприятия са частични, без да има изградена Общинска политика за връзката между акустичното състояние на населеното място и мерките за намаляване или отстраняване на шумовото замърсяване.

Авиационният шум е актуален за района на Сарафово. Оценката му е значително облекчена от факта, че може да бъде локализиран.

Промишленият шум се контролира от органите на ХЕИ и има само епизодичен и конкретен характер.
Изводи:

• 
  Различни и многобройни институции извършват контрола върху шумовото замърсяване. Липсва техническо оборудване и специалисти в РИОСВ, работещи по тези проблеми. Провежданите мероприятия са частични.
  
• 
  Дейността по контрола на транспортния шум е подсигурена с необходимите стандарти и методи на контрол. В същото време апаратурата на КАТ е остаряла и недостатъчна.
  
• 
  Няма приоритети, относно изграждането и поддръжката на мониторингова система за регулиране на акустичната обстановка в градовете. Общините подценяват проблема с шума и не осъзнават, че на места това е един силно депресиращ населението фактор. Силно влияе на развитието на туризма.
  

• 
  Радиация
  

Съгласно националното законодателство РИОСВ е компетентния орган, който осъществява специализирания контрол на радиационното състояние на ОС.

Радиометричните изследвания на територията на Бургаска област са правени в Лабораторията за радиологичен контрол при РИОСВ - Бургас.

• 
  Радиационен гама фон - измерва се в постоянния пункт в гр. Бургас чрез трикратни ежедневни измервания. Получените резултати показват, че радиационният гама-фон през 2001 г. е в стойностите за съответния пункт и конкретните метеорологични условия.
  
• 
  Атмосферна радиоактивност - изследванията на АР се осъществяват чрез стационарната станция с автоматично пробонабиране на РИОСВ - Бургас.
  
• 
  Радиационно състояние на необработваеми площи - осъществява се посредством недеструктивен гамаспектрометричен анализ на проби от предварително избрани контролни пунктове. През 2001 година на територията на Бургаска област са извършени 64 такива проби. Има само частични индикации за наличност на Cs-137 в отделни точки на южна Бургаска област - причина е засегнатостта й от Чернобилската катастрофа. Като цяло обаче се забелязва снижаване на специфичната активност на този елемент в резултат на глобалното му преразпределение при естествени миграционни процеси.
  
• 
  Радиологични характеристики на води от повърхностни реки и водоеми- провежда се системен контрол на Камчия, Ропотамо, Резовска, Велека, езерата Мандра и Вая. Измерените през 2001 г. радиологични показатели в пробите от изброените пунктове е под ПДК за питейни води и това налага извода, че основните реки и водоеми в областта са били в добро радиационно състояние
  
• 
  През 1999 г. са анализирани проби от пресен нанос от централната част на плажната ивица, водни проби и почвена проба на нивото на плажа. Измерваният гама-фон е в граници 0,24 - 0,30 mSv/h. В почвената проба концентрациите са в рамките на ПДК.
  

• 
  Много добре развита и организирана регионална система за мониторинг.
  
• 
  Радиационният гама-фон е в рамките на характерните за страната фонови стойности.
  
• 
  Повърхностните водни течения и басейни са в добро радиологично състояние.
  
• 
  Почвите са със стойности на радиация в съответствие с фоновите.