Обн. Дв бр. 68 от 16 Юли 2002г

Член 50

2. Работните езици на Съда са английски и френски. Правилникът за процедурата и доказването определя случаите, в които други официални езици могат да бъдат използвани като работни езици.

3. По искане на всяка страна в производството или на държава, която може да встъпи в производството, Съдът разрешава тази страна или държава да използва език, различен от английски или френски, при условие, че Съдът намира подобно разрешение за достатъчно оправдано.

Правилник за процедурата и доказването

Член 51

2. Изменения в Правилника за процедурата и доказването могат да бъдат предлагани от:

(a) всяка държава - страна по статута;

(b) съдиите с абсолютно мнозинство; или

(c) прокурора.

Измененията влизат в сила при приемането им с мнозинство от две трети от членовете на Събранието на държавите - страни по статута.

3. След приемането на Правилника за процедурата и доказването при неотложни случаи, в които правилникът не урежда конкретно положение пред Съда, съдиите с мнозинство от две трети могат да съставят временни правила, които се прилагат до приемането, изменението или отхвърлянето им на следващата редовна или специална сесия на Събранието на държавите - страни по статута.

4. Правилникът за процедурата и доказването, измененията в него и всички временни правила трябва да съответстват на този статут. Измененията в Правилника за процедурата и доказването не могат да се прилагат ретроактивно във вреда на лицето, което е разследвано, наказателно преследвано или осъдено.

5. При противоречие между статута и Правилника за процедурата и доказването статутът има предимство.

Правила на Съда

Член 52

2. При изработването на правилата и всички изменения в тях се извършва допитване до прокурора и секретаря.

3. Правилата и измененията в тях влизат в сила с приемането им, освен ако съдиите решат друго. Незабавно след приемането им те се изпращат на държавите - страни по статута, за бележки. Ако в шестмесечен срок не постъпят възражения от мнозинството държави - страни по статута, правилата остават в сила.

Част пета.

Възбуждане на разследване

Член 53

(a) информацията, с която разполага, съставлява достатъчно основание да се приеме, че е извършено или се извършва престъпление от компетентността на Съда;

(b) делото е или би било допустимо по чл. 17; и

(c) като се имат предвид тежестта на престъплението и интересите на жертвата, въпреки всичко има основателни причини да се приеме, че разследването не е в интерес на правосъдието.

Ако прокурорът установи, че не съществува достатъчно основание за предприемане на действия и преценката му се основава единствено на буква (c), той уведомява състава за предварително производство.

2. Ако при разследването прокурорът стигне до извода, че не съществува достатъчно основание за наказателно преследване, тъй като:

(a) не съществуват достатъчно правни или фактически основания да се иска издаването на постановление или призовка по чл. 58;

(b) делото е недопустимо по чл. 17; или

(c) наказателното преследване не е в интерес на правосъдието, като се вземат предвид всички обстоятелства, включително тежестта на престъплението, интересите на жертвата и възрастта или инвалидността на евентуалния извършител, както и ролята му в твърдяното престъпление; прокурорът уведомява състава за предварително производство и държавата, отнесла ситуация по чл. 14, респективно Съвета за сигурност в случаите по чл. 13(b), за заключението си и мотивите за него.

3. (a) По искане на държавата, отнесла ситуацията по чл. 14, респективно на Съвета за сигурност по чл. 3(b), съставът за предварително производство може да направи преглед на решението на прокурора по ал. 1 или 2 да не се предприемат действия и да поиска от него да преразгледа това решение.

(b) Наред с това съставът за предварително производство може по собствена инициатива да направи преглед на решение на прокурора да не се предприемат действия, ако то е основано само на ал. 1(c) или ал. 2(c). В този случай решението на прокурора влиза в сила само ако бъде потвърдено от състава за предварително производство.

4. Прокурорът по всяко време може да преразгледа решение за възбуждането на разследване или наказателно преследване на основата на нови факти или информация.

Задължения и правомощия на прокурора във връзка с разследването

Член 54

(a) с цел да установи истината извършва разследване във връзка с всички факти и доказателства, релевантни за преценката дали е налице наказателна отговорност по този статут, като разследва еднакво отегчаващите и смекчаващите обстоятелства;

(b) предприема подходящи мерки, за да гарантира ефективното разследване и наказателно преследване на престъпленията от компетентността на съда, като е длъжен да зачита интересите на жертвите и свидетелите и обстоятелствата, свързани с личността им, включително възраст, пол според определението по чл. 7, ал. 3, и здравословно състояние, и да вземе предвид тежестта на престъплението, по-специално дали то е свързано със сексуално насилие, насилие, свързано с пола, или насилие срещу деца; и

(c) изцяло зачита правата на лицата, произтичащи от този статут.

2. Прокурорът може да провежда разследване на територията на държава:

(a) в съответствие с разпоредбите на част 9; или

(b) в съответствие с разрешението на състава за предварително производство по чл. 57, ал. 3(d).

3. Прокурорът може:

(a) да събира и проучва доказателства;

(b) да изисква присъствието и да разпитва разследваните лица, жертвите и свидетелите;

(c) да се обръща за сътрудничество към всяка държава или междуправителствена организация или да търси постигане на договореност в съответствие със своята компетентност и/или мандат;

(d) да постига договорености или да сключва споразумения, които не са несъвместими с този статут и са нужни за улесняване на сътрудничеството на държава, междуправителствена организация или лице;

(e) да постигне споразумение да не разкрива през никоя фаза на производството документите или информацията, която получава при условия на поверителност и единствено с цел получаване на нови доказателства, освен ако предоставилият информацията се съгласи с разкриването; и

(f) да предприема или да изисква предприемането на нужните мерки за гарантиране поверителността на информацията, защитата на лице или запазването на доказателства.

Права на лицата по време на разследването

Член 55

(a) не може да бъде принудено да се самообвинява или да се признае за виновно;

(b) не може да бъде подлагано на никаква форма на принуда или заплаха, на изтезание или на друга форма на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание; и

(c) трябва да има напълно безплатен достъп до съдействие на компетентен устен преводач и до писмени преводи, нужни с оглед на изискването за справедливост, ако лицето е разпитвано на език, различен от езика, който то разбира и говори;

(d) не може да бъде подлагано на произволен арест или задържане и може да бъде лишавано от свобода само на основания и в съответствие с производството, предвидени в този статут.

2. Когато съществуват основания да се приеме, че едно лице е извършило престъпление от компетентността на Съда и предстои то да бъде разпитано от прокурора или от национални органи вследствие на молба по част 9, лицето има и следните права, за които трябва да бъде уведомено преди разпита:

(a) да бъде уведомено преди разпита, че съществуват основания да се приеме, че то е извършило престъпление от компетентността на Съда;

(b) да запази мълчание, като мълчанието не се взема предвид при установяването на вината или невиновността;

(c) да ползва правна помощ по свой избор или ако лицето не ползва правна помощ, да му бъде назначен защитник във всеки случай, в който интересите на правосъдието изискват това, и без заплащане от страна на лицето, ако то не разполага с достатъчно средства да заплати правната помощ;

(d) да бъде разпитано в присъствието на защитник, освен ако лицето доброволно се откаже от правото на защитник.

Роля на състава за предварително производство при уникална възможност за разследване

Член 56

(b) В този случай съставът за предварително производство по искане на прокурора може да предприеме мерките, нужни за гарантиране на ефективността и целостта на производството и по-конкретно за спазване на правата на защитата.

(c) Освен ако съставът за предварително производство реши друго, прокурорът предоставя релевантната информация на лицето, което е арестувано или се е явило по призовка във връзка с разследването по буква (a), за да може то да бъде изслушано по въпроса.

2. Мерките по ал. 1(b) могат да включват:

(a) отправяне на препоръки или издаване на разпореждания във връзка с производството, което да бъде приложено;

(b) разпореждане за протоколиране на производството;

(c) назначаване на вещо лице, което да окаже съдействие;

(d) разрешение защитникът на лицето, което е арестувано или се е явило пред съда по призовка, да участва, а ако още не е имало арестуване или явяване, или не е назначен защитник - да бъде назначен друг защитник, който да присъства и да представлява интересите на защитата;

(e) определяне на един от членовете му или ако е нужно, на друг свободен съдия от отделението за предварително производство или съдопроизводственото отделение да наблюдава и да прави препоръки или да издава разпореждания във връзка със събирането и запазването на доказателствата и разпита на лица;

(f) предприемане на всяко друго действие, нужно за събирането и запазването на доказателствата.

3. (a) Когато прокурорът не е поискал предприемането на мерки в съответствие с този член, но съставът за предварително производство смята, че такива мерки са нужни за запазване на доказателства, които според него ще бъдат съществени за защитата в съдебното производство, съставът се допитва до прокурора дали съществуват основателни причини, поради които прокурорът не иска да бъдат предприети мерки. Ако след допитването съставът за предварително производство стигне до извода, че липсата на искане от страна на прокурора за предприемане на мерки е необоснована, съставът за предварително производство може да предприеме такива мерки по своя инициатива.

(b) Решението на състава за предварително производство да действа по собствена инициатива в съответствие с тази алинея може да бъде протестирано от прокурора. Протестът се разглежда при ускорено производство.

4. Допустимостта на доказателствата, запазени или събрани за съдебното производство в съответствие с тази алинея, или тяхното протоколиране се регулира по време на съдебното производство от чл. 69 и те имат значението, определено от съдопроизводствения състав.

Функции и правомощия на състава за предварително производство

Член 57

2. (a) За разпорежданията или решенията на състава за предварително производство, издадени по чл. 15, 18, 19, чл. 54, ал. 2, чл. 61, ал. 7 и чл. 72, трябва да бъде постигнато съгласие от мнозинството членове на състава.

(b) Във всички други случаи един съдия от състава за предварително производство може да изпълнява функциите по този статут, освен ако бъде предвидено друго в Правилника за процедурата и доказването или от мнозинството членове на състава за предварително производство.

3. Наред с другите си функции по този статут съставът за предварително производство може:

(a) по искане на прокурора да издава разпореждания и постановления, нужни за целите на разследването;

(b) по искане на лице, което е арестувано или се е явило по призовка в съответствие с чл. 58, да издава разпореждания, включително мерки като изброените в чл. 56, или да потърси сътрудничество в съответствие с част 9, което е нужно за оказване съдействие на лицето при подготовката на защитата му;

(c) при нужда да предвиди защитата и ненакърнимостта на личната сфера на жертвите и свидетелите, запазването на доказателствата, защитата на лица, които са арестувани или са се явили по призовка, както и защитата на информация, свързана с националната сигурност;

(d) да разреши на прокурора да предприеме конкретни следствени действия на територията на държава - страна по статута, без да е осигурил сътрудничеството на тази държава по част 9, ако съставът за предварително производство установи - по възможност, след като вземе предвид мнението на засегнатата държава, че в този случай държавата явно не е в състояние да изпълни молба за сътрудничество поради липсата на орган или на елемент от съдебната й система, компетентен да изпълни молбата за сътрудничество по част 9;

(e) когато е издадено постановление за арестуване или призовка в съответствие с чл. 58, и като надлежно взема предвид силата на доказателствата и правата на засегнатите страни, в съответствие с предвиденото в този статут и в Правилника за процедурата и доказването, да поиска сътрудничество от държавите в съответствие с чл. 93, ал. 1(j) за предприемане на защитни мерки с цел конфискация, по-специално с оглед крайното благо на жертвите.

Издаване на постановление за арестуване или призовка от състава за предварително производство

Член 58

(a) съществуват достатъчно основания да се смята, че лицето е извършило престъпление, което попада под юрисдикцията на съда; и

(b) арестуването на лицето е необходимо:

(i) за да се гарантира явяването на лицето в съдебното производство;

(ii) за да се гарантира, че лицето няма да пречи или застрашава разследването или съдебното производство; или

(iii) при нужда на лицето да бъде попречено да продължи извършването на това престъпление или свързано престъпление, което попада под юрисдикцията на Съда и произтича от същите обстоятелства.

2. Искането на прокурора съдържа:

(a) име на лицето и друга релевантна информация за самоличността му;

(b) конкретно посочване на престъпленията от компетентността на Съда, за които се твърди, че са извършени от лицето;

(c) кратко изложение на фактите, за които се твърди, че съставляват тези престъпления;

(d) резюме на доказателствата и всяка друга информация, от която се установява наличието на достатъчно основания да се приеме, че лицето е извършило тези престъпления; и

(e) мотивите, поради които прокурорът смята, че е нужно лицето да бъде арестувано.

3. Постановлението за арестуване съдържа:

(a) име на лицето и всяка друга релевантна информация за самоличността му;

(b) конкретно посочване на престъпленията от компетентността на Съда, във връзка с които се пристъпва към арестуване на лицето; и

(c) кратко изложение на фактите, за които се твърди, че съставляват тези престъпления.

4. Постановлението за арестуване остава в сила до издаването на разпореждане в противен смисъл от Съда.

5. На основата на постановлението за арестуване Съдът може да поиска предварително арестуване или арестуване и предаване на лицето в съответствие с част 9.

6. Прокурорът може да поиска от състава за предварително производство да измени постановлението за задържане, като промени престъпленията, посочени в него, или като добави други престъпления. Съставът за предварително производство изменя постановлението, ако се увери, че съществуват достатъчно основания да се приеме, че лицето е извършило изменените или допълнителните престъпления.

7. Като алтернатива на искането да бъде издадено постановление за арестуване прокурорът може да представи искане съставът за предварително производство да издаде призовка за явяване на лицето. Ако съставът за предварително производство се увери, че съществуват достатъчно основания да се приеме, че лицето е извършило твърдяното престъпление и призовката е достатъчна, за да осигури явяването му, той издава призовката лицето да се яви с условия или без условия за ограничаване на свободата (различни от лишаване от свобода), ако такива се предвиждат в националното право. Призовката съдържа:

(a) име на лицето и всяка друга релевантна информация за самоличността му;

(b) конкретна дата, на която лицето трябва да се яви;

(c) конкретно посочване на престъпленията от компетентността на Съда, за които се твърди, че са извършени от лицето; и

(d) кратко изложение на фактите, за които се твърди, че съставляват престъпленията.

Призовката се връчва на лицето.

Производство за арестуване в задържащата държава

Член 59

2. Арестуваното лице трябва да бъде незабавно изправено пред компетентния съдебен орган в задържащата държава, който в съответствие с правото на последната установява дали:

(a) постановлението се прилага към това лице;

(b) лицето е арестувано в съответствие с надлежното производство; и

(c) правата на лицето са спазени.

3. Арестуваното лице има право да подаде молба до компетентния орган в задържащата държава за временно освобождаване до извършване на предаването.

4. Когато взема решение по такава молба, компетентният орган в задържащата държава взема предвид дали с оглед на тежестта на твърдяните престъпления съществуват неотложни и извънредни обстоятелства, които оправдават освобождаването, и дали съществуват нужните гаранции за възможността на задържащата държава да изпълни задължението си да предаде лицето на Съда. Компетентният орган на задържащата държава няма право да преценява дали постановлението за арестуване е издадено редовно в съответствие с чл. 58, ал. 1(a) или (b).

5. Съставът за предварително производство трябва да бъде уведомен за всяко искане за временно освобождаване и отправя препоръки до компетентния орган в задържащата държава. Преди да постанови решението си, компетентният орган в задържащата държава изцяло взема предвид тези препоръки, включително препоръките за мерки за предотвратяване на бягството на лицето.

6. Ако лицето бъде временно освободено, съставът за предварително производство може да изиска периодични доклади за положението във връзка с временното освобождаване.

7. След като бъде постановено предаване на лицето от задържащата държава, то възможно най-бързо се предава на Съда.

Първоначално производство пред Съда

Член 60

2. Лице, спрямо което е издадено постановление за арестуване, може да подаде молба за временно освобождаване до началото на съдебното производство. Ако съставът за предварително производство се увери, че условията по чл. 58, ал. 1 са налице, лицето остава задържано под стража. Ако съставът не се увери в това, той освобождава лицето под условие или безусловно.

3. Съставът за предварително производство периодично прави преглед на решението си за освобождаване или задържане на лицето и може във всеки момент да извърши такъв преглед по искане на прокурора или на лицето. При прегледа той може да измени решението си във връзка със задържането, освобождаването или условията на освобождаване, ако се увери, че това се налага поради изменените обстоятелства.

4. Съставът за предварително производство е длъжен да гарантира, че лицето няма да бъде задържано в продължение на необоснован срок преди съдебното производство поради неоправдано забавяне на прокурора. Ако се стигне до такова забавяне, Съдът е длъжен да обсъди освобождаването на лицето под условие или безусловно.

5. При нужда съставът за предварително производство може да издаде постановление за арестуване, за да гарантира присъствието на освободено лице.

Потвърждаване на обвиненията преди съдебното производство

Член 61

2. По искане на прокурора или по собствена инициатива съставът за предварително производство може да проведе заседание в отсъствието на обвиняемия за потвърждаване на обвиненията, по които прокурорът възнамерява да води съдебното производство, когато лицето:

(a) се е отказало от правото си да присъства; или

(b) е избягало или не може да бъде открито и са били предприети всички подходящи действия да се осигури явяването му пред Съда и лицето да бъде уведомено за обвиненията, както и за предстоящото провеждане на заседания за потвърждаване на тези обвинения.

В този случай лицето се представлява от защитник, ако съставът за предварително производство установи, че това е в интерес на правосъдието.

3. В достатъчен срок преди заседанието лицето трябва:

(a) да получи препис от документа, съдържащ обвиненията, по които прокурорът възнамерява да изправи лицето пред съд; и

(b) да бъде уведомено за доказателствата, които прокурорът ще използва по време на заседанието.

Съставът за предварително производство може да издава разпореждания във връзка с разкриването на информация за нуждите на заседанието.

4. Преди заседанието прокурорът може да продължи разследването и да измени или оттегли всяко обвинение. На лицето се дава достатъчно предизвестие преди заседанието за всяко изменение или оттегляне на обвинение. При оттеглянето на обвинения прокурорът уведомява състава за предварително производство за мотивите за оттеглянето.