Обн. Дв бр. 68 от 16 Юли 2002г

Отнасяне на ситуация от държава - страна по статута

Член 14

2. Доколкото е възможно, при отнасянето се конкретизират релевантните обстоятелства и се прилагат подкрепящите документи, с които разполага държавата, извършила отнасянето.

Прокурор

Член 15

2. Прокурорът анализира сериозността на получената информация. За тази цел той може да иска допълнителна информация от държавите, от органите на ООН, от междуправителствени или неправителствени организации, както и от други надеждни източници, които смята за подходящи, и може да получава писмени доказателства или да изслушва устни свидетелски показания в седалището на Съда.

3. Ако прокурорът стигне до извода, че съществуват достатъчно основания да се продължи с разследването, той отправя до състава за предварително производство искане да бъде разрешено разследване, придружено с всички събрани материали в подкрепа на искането. Жертвите могат да дават показания пред състава за предварително производство в съответствие с Правилника за процедурата и доказването.

4. Ако след запознаване с искането и подкрепящите материали съставът за предварително производство установи, че съществуват достатъчно основания да се пристъпи към разследване и случаят спада към юрисдикцията на Съда, той разрешава възбуждането на разследване, като това не засяга последващите изводи на Съда във връзка с компетентността и допустимостта на делото.

5. Отказът на състава за предварително производство да разреши разследване не е пречка прокурорът да направи ново искане на основата на нови факти или доказателства във връзка със същата ситуация.

6. Ако след предварителното разглеждане по ал. 1 и 2 прокурорът стигне до извода, че предоставената информация не съдържа достатъчно основания за разследване, той уведомява лицата, предоставили информацията. Това не е пречка прокурорът да разгледа допълнителна информация, която му е предоставена във връзка със същата ситуация, в светлината на нови факти или доказателства.

Отлагане на разследването или наказателното преследване

Член 16

Въпроси, свързани с допустимостта

Член 17

(a) разследването или наказателното преследване по делото се осъществява от държава, която има юрисдикция спрямо него, освен ако тази държава не желае или не е в състояние ефикасно да извърши разследването или наказателното преследване;

(b) делото се разследва от държава, която има юрисдикция спрямо него, и държавата е решила да не преследва наказателно съответното лице, освен ако решението се дължи на нежеланието или неспособността на държавата да осъществи ефикасно преследване;

(c) съответното лице вече е било съдено за поведението, предмет на отнасянето, и производството пред Съда е недопустимо по чл. 20, ал. 3;

(d) делото не е достатъчно тежко, за да оправдае по-нататъшни действия от страна на Съда.

2. За да установи нежеланието в конкретен случай, Съдът взема предвид принципите за редовен процес, признати от международното право, и преценява дали са налице една или повече от следните предпоставки:

(a) производството е било образувано или се образува, или националното решение е взето с цел лицето да бъде предпазено от наказателна отговорност за престъпления измежду посочените в чл. 5, които попадат към юрисдикцията на съда;

(b) налице е неоснователно забавяне на производството, което при конкретните обстоятелства е несъвместимо с намерението лицето да бъде изправено пред съд;

(c) производството не е било водено или не се води независимо или безпристрастно и е било водено или се води по начин, който при конкретните обстоятелства не съответства на намерението лицето да бъде изправено пред Съда.

3. За да установи неспособността в конкретен случай, Съдът преценява дали поради пълния или частичен срив или нефункциониране на националната й съдебна система държавата не е в състояние да намери обвиняемия или да събере нужните доказателства и показания, или по друг начин е неспособна да проведе производството.

Предварителни определения по допустимостта

Член 18

2. В едномесечен срок от получаването на уведомлението държавата може да уведоми Съда, че разследва или е разследвала своите граждани или други лица под нейна юрисдикция във връзка с престъпни деяния, които могат да съставляват престъпления измежду посочените в чл. 5 и които са свързани с информацията, предоставена в уведомленията до държавите. По искане на тази държава прокурорът може да се оттегли в полза на разследването на тези лица от страна на държавата, освен ако съставът за предварително производство по молба на прокурора вземе решение да разреши разследването.

3. Оттеглянето на прокурора в полза на разследването от страна на държава може да бъде преразгледано от него в шестмесечен срок от датата на оттеглянето или във всеки момент, в който настъпи съществена промяна на обстоятелствата във връзка с нежеланието на държавата или неспособността й да осъществи ефективно разследване.

4. Съответната държава или прокурорът могат да обжалват решението на състава за предварително производство пред апелативен състав в съответствие с чл. 82. Жалбата може да бъде разгледана при ускорена процедура.

5. Когато прокурорът се е оттеглил от разследването в съответствие с ал. 2, той може да поиска от съответната държава периодично да го уведомява за хода на разследването си и за всяко последващо наказателно преследване. Държавите - страни по статута, са длъжни да отговарят на тези искания без неоправдано забавяне.

6. До постановяване на определението на състава за предварително производство или във всеки момент, в който прокурорът се оттегли от разследването в съответствие с този член, прокурорът по изключение може да поиска от състава за предварително производство разрешение да предприеме нужните следствени действия с цел запазване на доказателствата, когато съществува уникална възможност да бъдат получени важни доказателства или има голям риск тези доказателства впоследствие да не бъдат достъпни.

7. Държава, която обжалва определение на състав за предварително производство, постановено в съответствие с този член, може да оспорва допустимостта на делото по чл. 19 на основание допълнителни съществени факти или съществена промяна на обстоятелствата.

Оспорване на юрисдикцията на Съда или допустимостта на делото

Член 19

2. Оспорване на допустимостта на делото на основанията по чл. 17 или оспорване на компетентността на Съда може да се извърши от:

(a) обвиняем или лице, за което в съответствие с чл. 58 е издадено постановление за арестуване или призовка да се яви;

(b) държава, която има юрисдикция спрямо делото на основание, че тя разследва или осъществява наказателното преследване по него или е разследвала или осъществявала наказателното преследване; или

(c) държава, от която се изисква признаване на юрисдикцията по чл. 12.

3. Прокурорът може да поиска от Съда определение по въпроса за юрисдикцията или допустимостта. В производството за юрисдикцията или допустимостта бележки пред Съда могат да представят и страните, които са отнесли ситуацията в съответствие с чл. 13, както и жертвите.

4. Допустимостта на едно дело или компетентността на Съда могат да бъдат оспорени само веднъж от всяко лице или държава измежду посочените в ал. 2. Оспорването се извършва преди или при започването на съдебното производство. При изключителни обстоятелства Съдът може да разреши оспорване да се извърши повече от веднъж или след започването на съдебното производство. Оспорване на допустимостта на делото при започването на съдебното производство или впоследствие с разрешение на Съда може да се извършва само на основание чл. 17, ал. 1(c).

5. Държавата по ал. 2(b) и (c) е длъжна да оспори възможно най-рано.

6. До потвърждаването на обвиненията допустимостта на делото или юрисдикцията на Съда се оспорват пред състава за предварително производство. След потвърждаването на обвиненията оспорването се извършва пред съдопроизводствения състав. Определенията във връзка с юрисдикцията или допустимостта могат да бъдат обжалвани пред апелативен състав в съответствие с чл. 82.

7. Ако държава измежду посочените в ал. 2(b) и (c) извърши оспорване, прокурорът спира разследването до произнасянето на Съда в съответствие с чл. 17.

8. До произнасянето на Съда прокурорът може да иска от него разрешение:

(a) да предприеме нужните следствени действия, описани в чл. 18, ал. 6;

(b) да изслуша изявленията или показанията на свидетел или да завърши събирането и разглеждането на доказателствата, започнати преди оспорването; и

(c) в сътрудничество със съответните държави да предотврати бягството на лицата, по отношение на които прокурорът вече е поискал да бъде издадено постановление за арестуване по чл. 58.

9. Извършването на оспорване не засяга валидността на действията, извършени от прокурора или на разпореждане или постановление, издадени от Съда преди оспорването.

10. Ако Съдът обяви делото за недопустимо по чл. 17, прокурорът може да поиска преразглеждане на определението, ако е напълно убеден, че са възникнали нови факти, които отстраняват основанието, на което делото е било обявено за недопустимо в съответствие с чл. 17.

11. Ако с оглед на въпросите по чл. 17 прокурорът отложи разследването, той може да поиска съответната държава да му предостави информация за производството. По искане на тази държава информацията се смята за поверителна. Ако впоследствие прокурорът реши да пристъпи към разследване, той уведомява държавата, за която е извършено отлагането.

Ne bis in idem

Член 20

2. Никое лице не може да бъде съдено от друг съд за престъпление, отнесено в съответствие с чл. 5, за което лицето вече е осъдено или оправдано от Съда.

3. Никое лице, което е съдено от друг съд за деяние, забранено от чл. 6, 7 или 8, не може да бъде съдено от Съда за същото престъпление, освен ако производството в другия съд:

(a) е било проведено с цел това лице да бъде предпазено от наказателна отговорност за престъпления от компетентността на Съда; или

(b) не е било проведено независимо и безпристрастно в съответствие с нормите за редовен процес, признати от международното право, и е проведено по начин, който при конкретните обстоятелства не съответства на намерението лицето да бъде изправено пред съд.

Приложимо право

Член 21

(a) на първо място, този статут, елементите на престъпленията и своя Правилник за процедурата и доказването;

(b) на второ място, когато е възможно, приложимите договори и принципите и правилата на международното право, включително установените принципи на международното право на въоръжените конфликти;

(c) в противен случай - общите принципи, които Съдът извлича от националните закони в правните системи по света, включително при нужда националните закони на държавите, които обикновено биха имали юрисдикция спрямо престъплението, при условие, че тези принципи не са несъвместими с този статут, с международното право и с международно признатите норми и стандарти.

2. Съдът може да прилага принципи и правни норми, тълкувани в предходните му решения.

3. При прилагането и тълкуването на правото в съответствие с този член трябва да бъдат спазвани международно признатите права на човека и да не се прави неблагоприятна разлика поради причини, свързани с пол, в съответствие с определението по чл. 7, ал. 3, възраст, раса, цвят на кожата, език, религия или вяра, политически или други убеждения, национален, етнически или обществен произход, материално положение, рождение или друг статус.

Част трета.

Nullum crimen sine lege

Член 22

2. Определението за престъпление се тълкува ограничително и не може да бъде разширявано по аналогия. При неяснота определението се тълкува в полза на лицето, което е разследвано, наказателно преследвано или осъдено.

3. Този член не засяга квалифицирането на никое деяние като наказуемо според международното право, независимо от този статут.

Nulla poena sine lege

Член 23

Недопустимост на обратното действие по отношение на лицата

Член 24

2. Когато правото, приложимо към определено дело, бъде изменено преди постановяването на окончателна присъда, прилага се правото, по-благоприятно за лицето, което е разследвано, наказателно преследвано или осъдено.

Лична наказателна отговорност

Член 25

2. Лице, което извърши престъпление от компетентността на Съда, носи лична отговорност и подлежи на лично наказание в съответствие с този статут.

3. В съответствие с този статут едно лице носи наказателна отговорност и подлежи на наказание за престъпление от компетентността на Съда, ако това лице:

(a) извърши такова престъпление самостоятелно, заедно с другиго или чрез другиго, независимо от това дали другото лице е наказателно отговорно;

(b) нареди, настоява или склони към извършването на такова престъпление, което наистина е извършено или за което е извършен опит;

(c) с цел улесняване извършването на такова престъпление помага или по друг начин съдейства при извършването или при опита за извършването му, включително чрез предоставяне на средства за извършването;

(d) по друг начин допринася за извършването или опита за извършване на такова престъпление от група лица, които действат с обща цел. Приносът трябва да бъде умишлен и:

(i) да бъде осъществен с цел подпомагане на престъпната дейност или постигане престъпната цел на групата, когато тази дейност или цел включва извършването на престъпление от компетентността на съда; или

(ii) да бъде осъществен със знанието, че групата възнамерява да извърши престъплението;

(e) по отношение на престъплението геноцид пряко и публично подтиква други да извършват геноцид;

(f) извърши опит за такова престъпление, като пристъпи към действие и започне извършването му чрез важна стъпка, но престъплението не бъде извършено поради обстоятелства, независещи от намеренията на лицето. Ако обаче лицето се откаже от извършването на престъплението или по друг начин предотврати извършването му, то не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказание по този статут за опит да извърши това престъпление, ако изцяло и доброволно се откаже от престъпната цел.

4. Никоя разпоредба на този статут във връзка с личната наказателна отговорност не засяга отговорността на държавите по международното право.

Изключване на юрисдикцията спрямо лица, ненавършили осемнадесетгодишна възраст

Член 26

Невъзможност за позоваване на длъжностно положение

Член 27

2. Имунитетът или специалните процесуални правила, които евентуално са свързани с длъжностното положение на едно лице по националното или международното право, не са пречка Съдът да упражни юрисдикцията си спрямо това лице.

Отговорност на командирите и други началници

Член 28

(a) военачалник или лице, което ефективно действа като военачалник, носи наказателна отговорност за престъпленията от компетентността на Съда, извършени от силите, които се намират под ефективното му командване и контрол, или ефективна власт и контрол, в зависимост от случая, в резултат на неосъществяването от негова страна на надлежен контрол над тези сили, когато:

(i) този военачалник или лице е знаел или според обстоятелствата по това време е трябвало да знае, че силите извършват или ще извършат такива престъпления; и

(ii) този военачалник или лице не е предприел всички необходими и достатъчни мерки в негова власт да предотврати или прекрати извършването на престъпленията или да отнесе въпроса до компетентните органи за разследване или наказателно преследване;

(b) при отношения между началник и подчинен, които не са уредени от буква (a), началникът носи наказателна отговорност за престъпленията от компетентността на Съда, извършени от подчинени, които се намират под ефективната му власт и контрол, вследствие на неупражняването от негова страна на надлежен контрол над тези подчинени, когато:

(i) началникът е знаел или съзнателно е пренебрегнал информация, която ясно показва, че подчинените му извършват или ще извършат такива престъпления;

(ii) съответните престъпления засягат дейност, която попада под ефективната отговорност и контрол на началника; и

(iii) началникът не е предприел всички нужни и достатъчни мерки в негова власт, за да предотврати или да прекрати извършването на престъпленията или за да отнесе въпроса до компетентните органи за разследване и наказателно преследване.

Неприлагане на давност

Член 29

Субективна страна

Член 30

2. По смисъла на този член едно лице действа умишлено, когато:

(a) по отношение на определено деяние лицето цели да извърши деянието;

(b) по отношение на последиците лицето цели да причини тези последици или осъзнава, че те ще настъпят при нормално развитие на събитията.

3. По смисъла на тази разпоредба "съзнание" означава осъзнаването, че определено обстоятелство съществува или определена последица ще настъпи при нормално развитие на събитията. Термините "знае" и "съзнателно" се тълкуват съответно.

Основания за изключване на наказателната отговорност

Член 31

(a) лицето страда от душевна болест или дефект, който го лишава от възможност да оцени неправомерността или естеството на поведението си, или от възможност да контролира поведението си в съответствие с изискванията на закона;

(b) лицето е в нетрезво състояние, което го лишава от възможност да оцени неправомерността или естеството на поведението си, или от възможност да контролира поведението си в съответствие с изискванията на закона, освен ако лицето доброволно се е привело в нетрезво състояние при обстоятелства, при които е осъзнавало или е пренебрегнало риска в резултат на нетрезвото състояние евентуално да извърши деяние, което съставлява престъпление от компетентността на Съда;

(c) лицето действа разумно, за да защити себе си или друго лице, а при военни престъпления - имущество, което е от основно значение за оцеляването на лицето или на друго лице, или имущество, което е от основно значение за изпълнение на военна мисия, като противодействие на непосредствена и неправомерна употреба на сила по начин, който е пропорционален на опасността за лицето или за другото защитено лице или имущество. Самото обстоятелство, че лицето е участвало в отбранителна операция, провеждана от сили, не съставлява основание за изключване на наказателната отговорност по тази буква;

(d) поведението, за което се твърди, че съставлява престъпление от компетентността на Съда, се дължи на принуда, която е резултат на непосредствена заплаха със смърт или с непосредствено или продължаващо телесно увреждане на това лице или друго лице, и лицето действа по необходимост и разумно за избягване на тази заплаха при условие, че това лице не възнамерява да причини по-голяма вреда от тази, чието предотвратяване се цели. Такава заплаха може:

(v) да бъде отправена от други лица; или

(vi) да се изразява в други обстоятелства извън контрола на лицето.

2. Съдът определя приложимостта на основанията за изключване на наказателната отговорност по този статут в делото пред него.

3. По време на съдебното производство Съдът може да разгледа основания за изключване на наказателната отговорност извън посочените в ал. 1, когато подобни основания произтичат от приложимото право, определено в чл. 21. Производството по разглеждането на основанието се урежда от Правилника за процедурата и доказването.

Фактическа или юридическа грешка

Член 32

2. Юридическата грешка във връзка с това дали определено деяние съставлява престъпление от компетентността на Съда не е основание за изключване на наказателната отговорност. Юридическата грешка обаче може да бъде основание за изключване на наказателната отговорност, ако елиминира субективната страна, изисквана за това престъпление или в съответствие с чл. 33.