Обн. Дв бр. 68 от 16 Юли 2002г

(iii) при осъждането на обвиняемия съдът може да направи извод за съществуването или несъществуването на факт в зависимост от обстоятелствата; или

(b) във всички други случаи:

(i) да разпореди разкриване; или

(ii) доколкото не е разпоредил разкриване, при осъждането на обвиняемия да направи извод за съществуването или несъществуването на факт в зависимост от обстоятелствата.

Информация или документи на трети лица

Член 73

Изисквания към решението

Член 74

2. Решението на съдопроизводствения състав се основава върху преценката на доказателствата и цялото производство. Решението не може да излиза извън фактите и обстоятелствата, посочени в обвинението и в измененията на обвинението. Съдът може да основава решението си само върху доказателства, които са представени и обсъждани пред него по време на съдебното производство.

3. Съдиите са длъжни да направят опит да стигнат до единодушно решение, като в противен случай решението се взема от мнозинството от съдиите.

4. Разискванията на съдопроизводствения състав се запазват в тайна.

5. Решението е писмено и съдържа пълно и мотивирано изложение на констатациите на съдопроизводствения състав по доказателствата и заключения. Съдопроизводственият състав постановява едно решение. При липса на единодушие решението на съдопроизводствения състав съдържа становищата на мнозинството и на малцинството. Решението или резюме от него се произнася в открито съдебно заседание.

Обезщетение за жертвите

Член 75

2. Съдът може да издаде разпореждане направо срещу осъдения, като определи подходящо обезщетение за или по отношение на жертвите, включително реституция, компенсация и реабилитация. При нужда Съдът може да разпореди изплащането на обезщетението да бъде извършено чрез целевия фонд по чл. 79

3. Преди издаването на разпореждане по този член Съдът може да поиска и задължително взема предвид изявленията, направени от или от името на осъдените, жертвите, други заинтересовани лица или заинтересовани държави.

4. След като едно лице е осъдено за престъпление от компетентността на Съда, при упражняването на правомощията си по този член Съдът определя дали за изпълнението на разпореждане, което той може да издаде в съответствие с този член, е нужно да поиска предприемането на мерки по чл. 93, ал. 1.

5. Държава - страна по статута, е длъжна да изпълни решението по този член така, както ако към този член биха се прилагали разпоредбите на чл. 109.

6. Нищо в този член не може да се тълкува като засягащо правата на жертвите по националното или международното право.

Определяне на наказанието

Член 76

2. Освен когато се прилага чл. 65 и преди приключването на съдебното производство, съдопроизводственият състав по своя инициатива може, а по искане на прокурора или обвиняемия е длъжен да проведе допълнително заседание, за да изслуша допълнителните доказателства или изявления, които имат отношение към определянето на наказанието, в съответствие с Правилника за процедурата и доказването.

3. При прилагането на ал. 2 всички изявления по чл. 75 се изслушват в допълнителното заседание по ал. 2, а при нужда и в друго допълнително заседание.

4. Наказанието се оповестява в открито заседание и по възможност в присъствието на обвиняемия.

Част седма.

Приложими наказания

Член 77

(a) лишаване от свобода за определен брой години, които не могат да надхвърлят максимален срок от 30 години; или

(b) доживотен затвор, когато това се оправдава от изключителната тежест на престъплението и обстоятелствата, свързани с личността на осъдения.

2. Наред с лишаването от свобода Съдът може да разпореди:

(a) глоба според критерии, установени в Правилника за процедурата и доказването;

(b) конфискация на приходите, имуществото и активите, пряко или непряко получени чрез това престъпление, без да се засягат правата на добросъвестните трети лица.

Определяне на наказанието

Член 78

2. При налагане на наказанието лишаване от свобода Съдът приспада срока на предходното задържане, ако такова е било разпоредено от Съда. Съдът може да приспадне и всеки друг срок на задържане, свързано с деянието, което съставлява престъпление.

3. Когато лицето е осъдено за повече от едно престъпление, Съдът произнася присъда с наказание за всяко престъпление и обща присъда, в която се посочва общият срок на лишаване от свобода. Този срок не може да бъде по-кратък от най-високото наложено индивидуално наказание и не може да надхвърля 30 години лишаване от свобода или наказание доживотен затвор в съответствие с чл. 77, ал. 1(b).

Целеви фонд

Член 79

2. Съдът може да разпореди паричните средства и друго имущество, събрано чрез глоби или конфискация, да бъде предадено в целевия фонд с разпореждане на Съда.

Ненакърнимост на прилагането на наказания на национално равнище и националното законодателство

Член 80

Част осма.

Жалба срещу оправдателна или осъдителна присъда или срещу наказание

Член 81

(a) прокурорът може да подаде жалба на всяко от следните основания:

(i) процесуална грешка;

(ii) фактическа грешка; или

(iii) юридическа грешка;

(b) осъденият може да подаде жалба, респ. прокурорът може да подаде жалба от името на осъдения на всяко от следните основания:

(i) процесуална грешка;

(ii) фактическа грешка;

(iii) юридическа грешка; или

(iv) всяко друго основание, което засяга справедливостта или надеждността на производството или акта.

2. (a) Наказанието може да бъде обжалвано в съответствие с Правилника за процедурата и доказването от прокурора или от осъдения поради непропорционалност между престъплението и наказанието.

(b) Ако при обжалването на наказанието Съдът приеме, че съществуват основания за пълна или частична отмяна на присъдата, той може да покани прокурора и осъдения да изтъкнат основания по чл. 81, ал. 1(a) или (b) и може да постанови осъдителна присъда в съответствие с чл. 83.

(c) Същата процедура се прилага, когато при обжалване само по въпроса за вината Съдът установи, че съществуват основания за намаляване на наказанието по ал. 2(a).

3. (a) Осъденият се задържа под стража до разглеждането на жалбата, освен ако съдопроизводственият състав реши друго.

(b) Когато срокът, през който осъденият е бил задържан, надхвърля срока на наложеното наказание лишаване от свобода, осъденият се освобождава, освен ако и прокурорът е обжалвал, при което освобождаването може да бъде подчинено на условия в съответствие с буква (c) по-долу.

(c) При оправдаване обвиняемият се освобождава незабавно при спазване на следните условия:

(i) по изключение и като се имат предвид между другото конкретният риск от бягство, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение, и вероятността от успех на обжалването, съдопроизводственият състав по искане на прокурора може да не отменя задържането на лицето до произнасянето по жалбата;

(ii) решението на съдопроизводствения състав по буква (c)(i) подлежи на обжалване в съответствие с Правилника за процедурата и доказването.

4. Като се спазват разпоредбите на ал. 3(a) и (b), изпълнението на присъдата или на наказанието се спира през периода, предвиден за обжалване, и докато трае апелативното производство.

Обжалване на други решения

Член 82

(a) решение във връзка с компетентността или допустимостта;

(b) решение, с което се разрешава или отказва освобождаване на разследвано или наказателно преследвано лице;

(c) решение на състава за предварително производство да действа по собствена инициатива по чл. 56, ал. 3;

(d) решение по въпрос, който съществено би засегнал справедливото и бързо провеждане на производството или изхода на процеса, и когато според състава за предварително производство или съдопроизводствения състав незабавно решение на апелативния състав може значително да допринесе за производството.

2. Решение на състава за предварително производство по чл. 57, ал. 3(d) може да бъде обжалвано от заинтересованата държава или от прокурора с разрешение на състава за предварително производство. Жалбата се разглежда при ускорено производство.

3. Жалбата няма суспензивно действие, освен ако апелативният състав разпореди това след направено искане, в съответствие с Правилника за процедурата и доказването.

4. Законният представител на жертвите, осъдения или добросъвестния собственик на имущество, засегнато от разпореждане по чл. 75, може да обжалва разпореждането за обезщетение в съответствие с Правилника за процедурата и доказването.

Апелативно производство

Член 83

2. Ако апелативният състав установи, че производството, срещу което е отправена жалбата, е било несправедливо, като това е засегнало надеждността на присъдата или наказанието, или обжалваната присъда или наказание са сериозно опорочени от фактическа или юридическа грешка, той може:

(a) да отмени или измени присъдата или наказанието; или

(b) да разпореди провеждането на ново съдебно производство пред различен съдопроизводствен състав.

За тези цели апелативният състав може да върне въпрос, свързан с фактическата страна на делото, на първоначалния съдопроизводствен състав, за да го реши и съответно да докладва, или сам да събере доказателства за решаването на въпроса. Когато присъдата или наказанието се обжалва само от осъдения или се обжалва от прокурора от името на осъдения, не може да се извършва промяна във вреда на последния.

3. Ако при обжалване на наказанието апелативният състав установи, че наказанието е непропорционално с оглед на престъплението, той може да измени наказанието в съответствие с част 7.

4. Решението на апелативния състав се взема с мнозинство от съдиите и се произнася в открито заседание. Решението съдържа мотивите, на които се основава. При липса на единодушие решението на апелативния състав съдържа становището на мнозинството и малцинството, но всеки съдия може да представи отделно или особено мнение по правен въпрос.

5. Апелативният състав може да произнесе решението си в отсъствието на оправданото или осъденото лице.

Преглед на присъдата или наказанието

Член 84

(a) откриване на нови доказателства, които:

(i) са липсвали по време на съдебното производство и тази липса не се дължи изцяло или отчасти на страната, която подава искането; и

(ii) са дотолкова важни, че ако са били представени по време на съдебното производство, това вероятно би довело до различна присъда;

(b) тогава е установено, че решаващи доказателства, които са взети предвид по време на съдебното производство и върху които се основава присъдата, са неистински, подправени или фалшифицирани;

(c) един или повече съдии, които са участвали в произнасянето на присъдата или в потвърждаването на обвиненията, е извършил по това дело тежка простъпка или тежко нарушение на задълженията, чиято степен оправдава отстраняването на този съдия или съдии от длъжност в съответствие с чл. 46.

2. Апелативният състав отхвърля искането, ако установи, че то е неоснователно. Ако приеме искането за основателно, той в зависимост от случая може:

(а) повторно да свика първоначалния съдопроизводствен състав;

(b) да конституира нов съдопроизводствен състав; или

(c) да си запази компетентността по въпроса,

с цел след изслушване на страните по реда, определен в Правилника за процедурата и доказването, да се произнесе дали решението трябва да бъде преразгледано.

Обезщетение за арестувания или осъдения

Член 85

2. Когато едно лице е осъдено за престъпление с влязла в сила присъда, а впоследствие присъдата му бъде отменена, тъй като нови или новооткрити доказателства убедително доказват, че има съдебна грешка, лицето, пострадало от наказанието вследствие на тази присъда, се обезщетява в съответствие със закона, освен ако бъде установено, че несвоевременното разкриване на неизвестния факт изцяло или отчасти се дължи на самото лице.

3. По изключение, когато Съдът установи решаващи факти, които доказват тежка и явна съдебна грешка, той по своя преценка може да присъди обезщетение според критериите, установени в Правилника за процедурата и доказването, на лице, което е освободено от задържане след оправдателна присъда или прекратяване на производството на това основание.

Част девета.

Общо задължение за сътрудничество

Член 86

Молби за сътрудничество: общи положения

Член 87

Всяка държава - страна по статута, може да прави последващи промени в определените средства в съответствие с Правилника за процедурата и доказването.

(b) При нужда, без да се засягат разпоредбите на буква (a), молбите могат да бъдат отправяни чрез Международната организация на криминалната полиция или чрез друга подходяща регионална организация.

2. Молбата за сътрудничество и всички документи в нейна подкрепа се представят в превод или придружени от превод на официален език на замолената държава или на един от работните езици на Съда в съответствие с избора, направен от тази държава при ратифицирането, приемането, одобрението или присъединяването.

Впоследствие този избор може да бъде променен в съответствие с Правилника за процедурата и доказването.

3. Замолената държава смята за поверителна всяка молба за сътрудничество и документите в нейна подкрепа, освен ако разкриването им е нужно за изпълнение на молба.

4. Във връзка с всяка молба за помощ, представена по част 9, Съдът може да предприеме мерки, включително за защита на информацията, които са нужни за гарантиране на безопасността или физическото или психическото здраве на жертвите, потенциалните свидетели и семействата им. Съдът може да поиска всяка информация, която се предоставя на разположение в съответствие с част 9, да бъде предоставена и третирана по начин, при който се защитава безопасността и физическото и психическото здраве на жертвите, потенциалните свидетели и семействата им.

5. (a) Съдът може да покани всяка държава, която не е страна по този статут, да окаже помощ по тази част на основата на договореност ad hoc, споразумение с такава държава или на друга подходяща основа.

(b) Когато държава, която не е страна по този статут и е постигнала договореност ad hoc или е сключила споразумение със Съда, не окаже сътрудничество по молби, отправени на основание тази договореност или споразумение, Съдът може да уведоми Събранието на държавите - страни по статута, или Съвета за сигурност, ако въпросът бъде отнесен до Съда от съвета.

6. Съдът може да поиска от всяка междуправителствена организация да предостави информация или документи. Съдът може да отправи молба и за други форми на сътрудничество и помощ, които могат да бъдат договорени с организацията и съответстват на компетентността или мандата на Съда.

7. Когато една държава - страна по статута, в нарушение на разпоредбите на последния не изпълни молба за сътрудничество, отправена от Съда, като по този начин му попречи да упражнява функциите и правомощията си по този статут, Съдът може да направи констатация в този смисъл и да отнесе въпроса до Събранието на държавите - страни по статута, или до Съвета за сигурност, когато въпросът е отнесен до Съда от съвета.

Съществуване на процедури по националното право

Член 88

Предаване на лица на Съда

Член 89

2. Когато лицето, издирвано с цел да бъде предадено, оспори тези мерки пред национален съд в съответствие с принципа ne bis in idem, предвиден в чл. 20, замолената държава незабавно се консултира със Съда, за да установи дали е прието съответно определение по допустимостта. Ако делото е допустимо, замолената държава пристъпва към изпълнение на искането. Ако определението за допустимостта все още не е постановено, замолената държава отлага изпълнението на искането за предаване на лицето, докато Съдът се произнесе по допустимостта.

3. (a) Всяка държава - страна по статута, е длъжна да разреши в съответствие с националното си процесуално право превоза през своя територия на лице, което се предава на Съда от друга държава, освен когато транзитът през тази държава би възпрепятствал или забавил предаването.

(b) Искането на Съда за транзит се предава в съответствие с чл. 87. Искането за транзит съдържа:

(i) описание на превозваното лице;

(ii) кратко изложение на фактите и правната им квалификация; и

(iii) постановлението за арестуване и предаване;

(c) по време на транзита превозваното лице се задържа под стража;

(d) не се изисква разрешение, ако лицето се превозва по въздух и не се предвижда кацане на територията на транзитната държава;

(e) ако бъде извършено непланирано кацане на територията на транзитната държава, тази държава може да поиска Съдът да отправи искане за транзит в съответствие с буква (b); транзитната държава задържа превозваното лице до получаване на искането за транзит и извършването на транзита, като задържането за целите на тази разпоредба не може да продължи повече от 96 часа от момента на непланираното кацане, освен ако искането е получено през този период.

4. Ако издирваното лице е страна в производство или изтърпява наказание в замолената държава за престъпление, различно от това, за което се иска предаване на Съда, след като вземе решението за уважаване на искането, замолената държава се консултира със Съда.

Конкуриращи се искания

Член 90

2. Когато молещата държава е страна по този статут, замолената държава дава предимство на искането на Съда, ако:

(a) Съдът в съответствие с чл. 18 и 19 е установил, че делото, във връзка с което се иска предаването, е допустимо и за това заключение са взети предвид разследването или наказателното преследване, осъществени от молещата държава във връзка с искането й за екстрадиция; или

(b) Съдът стигне до заключението по буква (a) след уведомяване от страна на замолената държава в съответствие с ал. 1.

3. Когато не е направено заключение по ал. 2(a), замолената държава по своя преценка и до произнасянето на Съда по ал. 2(b) може да разгледа искането за екстрадиция, отправено от молещата държава, но не екстрадира лицето, докато Съдът не се произнесе, че делото е недопустимо. Съдът произнася заключението си при ускорена процедура.