Обн. Дв бр. 68 от 16 Юли 2002г

4. Ако молещата държава не е страна по този статут, замолената държава дава предимство на искането за предаване, отправено от Съда, ако за нея не съществува международно задължение да екстрадира лицето в молещата държава и ако Съдът е обявил делото за допустимо.

5. Когато Съдът не е обявил за допустимо делото по ал. 4, замолената държава може по своя преценка да разгледа искането за екстрадиция от молещата държава.

6. Когато се прилага ал. 4, замолената държава решава дали да предаде лицето на Съда, или да го екстрадира в молещата държава, освен ако за замолената държава съществува международно задължение да екстрадира лицето в молещата държава, която не е страна по този статут. При вземане на решението замолената държава взема предвид всички релевантни фактори, включително, но не само:

(a) датите на исканията;

(b) интересите на молещата държава, включително дали престъплението е извършено на нейна територия, както и гражданството на жертвите и на издирваното лице; и

(c) възможността за последващо предаване между Съда и молещата държава.

7. Когато държава - страна по статута, която е получила искане от Съда за предаване на едно лице, получи искане и от друга държава за екстрадиране на същото лице за поведение, различно от това, което съставлява престъплението, за което Съдът е поискал предаване:

(a) ако не съществува международно задължение за екстрадиране на лицето в молещата държава, замолената държава дава предимство на искането на съда;

(b) ако съществува международно задължение за екстрадиране на лицето в молещата държава, замолената държава решава дали да предаде лицето на Съда или да го екстрадира в молещата държава. При вземане на решението замолената държава взема предвид всички релевантни фактори, включително и не само посочените в ал. 6, като придава особено значение на естеството и относителната тежест на съответното поведение.

8. Когато в съответствие с уведомяване по този член Съдът е обявил едно дело за недопустимо и впоследствие е отказана екстрадиция в молещата държава, замолената държава уведомява Съда за това решение.

Съдържание на искането за арестуване и предаване

Член 91

2. При искане за арестуване и предаване на лице, за което съставът за предварително производство е издал постановление по чл. 58, искането съдържа или задължително се подкрепя със:

(a) информация с описание на издирваното лице, която е достатъчна за идентифицирането му, и информация за вероятното местонахождение на това лице;

(b) препис от постановлението за арестуване; и

(c) документи, изявления или информация, нужни за спазване на изискванията за производството по предаването в замолената държава, като тези изисквания не трябва да бъдат по-тежки от приложимите спрямо исканията за екстрадиция съгласно договори или споразумения между замолената държава и други държави, и при възможност трябва да бъдат по-леки, като се има предвид особеният характер на Съда.

3. При искане за арестуване и предаване на вече осъдено лице искането съдържа или се подкрепя със:

(a) препис от всяко постановление за арестуване на това лице;

(b) препис от осъдителната присъда;

(c) информация, която показва, че издирваното лице е именно лицето, посочено в осъдителната присъда; и

(d) ако на издирваното лице е наложено наказание - препис от присъдата с наложеното наказание, а при налагане на наказанието лишаване от свобода, информация за вече изтърпения срок от наказанието и срока, който остава да бъде изтърпян.

4. По искане на Съда всяка държава - страна по статута, се консултира със Съда общо или във връзка с конкретен въпрос по отношение на изискванията на националното й право, приложими в съответствие с ал. 2(c). По време на консултациите държавата - страна по статута, уведомява Съда за конкретните изисквания на националното си право.

Предварителен арест

Член 92

2. Искането за предварителен арест се прави на всеки носител, който е в състояние да предаде писмено съобщение, и съдържа:

(a) информация с описание на издирваното лице, която е достатъчна за идентифицирането му, както и информация за вероятното местонахождение на лицето;

(b) кратко изложение на престъпленията, за които се издирва лицето, и на фактите, за които се твърди, че съставляват тези престъпления, като по възможност се посочват датата и мястото на извършване на престъплението;

(c) изявление за наличието на постановление за арестуване или осъдителна присъда по отношение на издирваното лице; и

(d) изявление, че ще последва искане за предаване на издирваното лице.

3. Предварително арестуваното лице може да бъде освободено, ако замолената държава не получи искането за предаване и подкрепящите го документи по чл. 9 в сроковете, установени в Правилника за процедурата и доказването. Лицето обаче може да се съгласи да бъде предадено преди изтичането на този срок, ако правото на замолената държава допуска това. В такъв случай замолената държава възможно най-бързо пристъпва към предаване на лицето на Съда.

4. Обстоятелството, че издирваното лице е освободено в съответствие с ал. 3, не засяга последващото арестуване и предаване на това лице, ако искането за предаване и подкрепящите го документи бъдат представени на по-късна дата.

Други форми на сътрудничество

Член 93

(a) установяване на самоличността и местонахождението на лица или местонахождението на вещи;

(b) събиране на доказателства, включително свидетелски показания под клетва, и учредяване на доказателствени средства, включително становища на вещи лица и експертизи, нужни на съда;

(c) разпит на всяко лице, което е разследвано или наказателно преследвано;

(d) връчване на документи, включително съдебни книжа;

(e) улесняване на доброволното явяване на лица като свидетели или вещи лица пред съда;

(f) временно предаване на лица в съответствие с ал. 7;

(g) изследване на места или обекти, включително ексхумация и изследване на тленни останки;

(h) извършване на претърсване и изземване;

(i) предоставяне на архиви и документи, включително официални архиви и документи;

(j) защита на жертви и свидетели и запазване на доказателства;

(k) идентифициране, проследяване и замразяване или изземване на приходи, имущество и активи, както и на средствата за извършване на престъпленията, с цел конфискация, без да се засягат правата на добросъвестни трети лица; и

(l) всеки друг вид помощ, незабранен от правото на замолената държава, с оглед улесняване на разследването и наказателното преследване на престъпленията от компетентността на Съда.

2. Съдът има правомощието да даде гаранция на свидетел или вещо лице, което се явява пред него, че този свидетел или вещо лице няма да бъде преследвано, задържано или подложено на ограничение на личната свобода от Съда във връзка с действие или бездействие, предхождащи отпътуването на лицето от замолената държава.

3. Когато изпълнението на конкретна помощна мярка по молба, представена по ал. 1, е забранено в замолената държава по силата на действащ основен и общоприложим принцип на правото, замолената държава незабавно се консултира със Съда с цел въпросът да бъде решен. При консултациите се взема предвид дали помощта може да бъде оказана по друг начин или при някакви условия. Ако след консултациите въпросът не може да бъде решен, Съдът внася в молбата нужните изменения.

4. В съответствие с чл. 72 една държава - страна по статута, може изцяло или отчасти да отхвърли молба за помощ само ако тя засяга представянето на документи или разкриването на доказателства, свързани с националната й сигурност.

5. Преди да отхвърли молба за помощ по ал. 1(l), замолената държава преценява дали помощта може да бъде предоставена при конкретни условия на по-късна дата или по друг начин, при условие че ако Съдът или прокурорът приемат помощ при определени условия, те са длъжни да ги спазят.

6. Ако молбата за помощ бъде отхвърлена, замолената държава незабавно уведомява Съда или прокурора за мотивите за отказа.

7. (a) Съдът може да отправи искане за временно предаване на задържано лице с цел установяване на самоличността или получаване на обяснения или друго съдействие. Лицето може да бъде преместено, ако са спазени следните условия:

(i) лицето свободно и съзнателно е дало съгласие за предаването; и

(ii) замолената държава е съгласна с предаването при условия, договорени между нея и Съда.

(b) Предаваното лице остава задържано под стража. Когато целите на предаването бъдат постигнати, Съдът незабавно връща лицето на замолената държава.

8. (a) Съдът гарантира поверителността на документите и информацията, с изключение на това, което е нужно за разследването и производството, посочени в искането.

(b) При нужда замолената държава може да предаде документите или информацията на прокурора на поверителна основа. Прокурорът може да ги използва само с цел събиране на нови доказателства.

(c) По своя инициатива или по искане на прокурора замолената държава впоследствие може да се съгласи с разкриването на тези документи или информация. Тогава те могат да се използват като доказателства съгласно разпоредбите на части 5 и 6 и в съответствие с Правилника за процедурата и доказването.

9. (a)(i) Когато държава - страна по този статут, получи конкуриращи се искания, различни от исканията за предаване или екстрадиция, от Съда и от друга държава по силата на международно задължение, държавата - страна по статута, полага усилия в консултации със Съда и другата държава да отговори на двете искания, като при нужда отлага или поставя условия за едното или другото от тях.

(ii) Ако това не бъде сторено, конкуриращите се искания се удовлетворяват в съответствие с принципите, установени в чл. 90.

(b) Когато обаче искането на Съда се отнася до информация, имущество или лица, които подлежат на контрол в трета държава или международна организация по силата на международно споразумение, замолените държави уведомяват Съда и последният насочва искането си към третата държава или международната организация.

10. (a) При поискване Съдът може да си сътрудничи и да окаже помощ на държава - страна по статута, която провежда разследване или съдебното производство във връзка с деяние, което съставлява престъпление от компетентността на Съда или тежко престъпление по националното право на молещата държава.

(b) (i) Помощта, която се оказва по буква (a), между другото включва:

a. предаване на изявления, документи или други доказателства, получени при разследване или съдебното производство, провеждани от съда; и

b. разпит на лице, задържано по разпореждане на Съда.

(ii) При помощ по буква (b)(i) a:

a. ако документите или другите доказателства са получени със съдействието на държава, за предаването им се изисква съгласието на тази държава;

b. ако изявленията, документите или другите доказателства са предоставени от свидетел или вещо лице, към предаването се прилагат разпоредбите на чл. 68.

(c) При условията на тази алинея Съдът може да уважи молба за помощ в съответствие с тази алинея от държава, която не е страна по този статут.

Отлагане изпълнението на молба във връзка с висящо разследване или наказателно преследване

Член 94

2. Ако бъде взето решение за отлагане съгласно ал. 1, прокурорът може да поиска предприемането на мерки за запазване на доказателствата в съответствие с чл. 93, ал. 1(j).

Отлагане на изпълнението на искане при оспорване на допустимостта

Член 95

Съдържание на молбата за други форми на помощ по чл. 93

Член 96

2. Според случая молбата съдържа или се придружава със следните документи:

(a) кратко изложение на целта на молбата и търсената помощ, включително юридическата база и основанията за нея;

(b) възможно най-подробна информация за местонахождението или самоличността на лице или място, което трябва да бъде открито или идентифицирано с оглед предоставяне на търсената помощ;

(c) кратко изложение на основните факти, върху които се основава молбата;

(d) мотиви и подробности за производството или изискванията, които трябва да бъдат спазени;

(e) информацията, която евентуално се изисква по правото на замолената държава за изпълнение на молбата; и

(f) всяка друга релевантна информация с оглед предоставянето на помощта.

3. По искане на Съда държавата - страна по статута, се консултира със Съда общо или по конкретен въпрос във връзка с изискванията по националното й право, евентуално приложими в съответствие с ал. 2(e). По време на консултациите държавата - страна по статута, уведомява Съда за конкретните изисквания по националното си право.

4. При нужда разпоредбите на този член се прилагат и към молбите за помощ, отправени до Съда.

Консултации

Член 97

(a) недостатъчна информация за изпълнение на молбата;

(b) при искане за предаване - обстоятелството, че въпреки големите усилия местонахождението на издирваното лице не може да бъде установено или проведеното разследване е установило, че лицето в замолената държава явно не е лицето, посочено в постановлението; или

(c) обстоятелството, че изпълнението на молбата в тази й форма би наложило замолената държава да наруши договорно задължение, вече поето по отношение на друга държава.

Сътрудничество във връзка с отнемане на имунитета и съгласието за предаване

Член 98

2. Съдът не може да отправи искане за предаване, което би принудило замолената държава да действа в нарушение на задълженията си по международни споразумения, по силата на които съгласието на изпращащата държава се изисква за предаването на лице от тази държава на Съда, освен ако Съдът първо постигне споразумение за сътрудничеството на изпращащата държава за даване на съгласие за предаването.

Изпълнение на молби по чл. 93 и 96

Член 99

2. При неотложно искане документите и доказателствата, представени в отговор на молбата на Съда, се изпращат спешно.

3. Отговорите от замолената държава се предават на оригиналния им език и в оригиналната им форма.

4. Без да се засяга действието на други разпоредби в тази част, когато това е нужно за успешното изпълнение на молба, която може да бъде изпълнена без принудителни мерки, включително по-специално разпит или събиране на доказателства от лице на доброволна основа, включително извършването на тези действия в отсъствието на органите на замолената държава, ако това е важно за изпълнение на искането, и оглед без изменение на публичен обект или друго публично място, прокурорът може да изпълни молбата направо на територията на една държава, както следва:

(a) когато замолената държава - страна по статута, е държава, на чиято територия се твърди, че е извършено престъплението, и допустимостта е определена в съответствие с чл. 18 и 19, прокурорът може направо да изпълни искането след провеждане на всички възможни консултации със замолената държава - страна по статута;

(b) в останалите случаи прокурорът може да изпълни искането след консултации със замолената държава и при съблюдаване на всички разумни условия или безпокойства, изразени от тази държава. Когато замолената държава изтъкне проблеми с изпълнението на искане по тази алинея, тя незабавно се консултира със Съда за разрешаване на въпроса.

5. Разпоредбите, които позволяват на лице, изслушвано или разпитвано от Съда по чл. 72, да се позовава на ограничения за предотвратяване разкриването на поверителна информация, свързана с националната отбрана и сигурност, се прилагат и към изпълнението на молбите за помощ по този член.

Разноски

Член 100

(a) разноски, свързани с пътуването и сигурността на свидетелите и вещите лица или предаването на задържани лица по чл. 93;

(b) разноски за писмен превод, устен превод и разшифроване;

(c) пътни разноски и разходи за издръжка на съдиите, прокурора, заместник-прокурорите, секретаря, заместник-секретаря и персонала на органите на съда;

(d) разноски за заключенията на вещи лица или експертизи, поискани от съда:

(e) разноски, свързани с превоза на лице, предавано от задържащата държава на съда; и

(f) след консултации - всички извънредни разноски, които могат да се наложат при изпълнението на молбата.

2. Разпоредбите на ал. 1 при нужда се прилагат към исканията на държавите - страни по статута, отправени до Съда. В този случай Съдът поема обичайните разноски по изпълнението.

Принцип на особеността

Член 101

2. Съдът може да поиска държавата да се откаже от изискванията по ал. 1, предала лицето на Съда, като при нужда Съдът предоставя допълнителна информация в съответствие с чл. 91. Държавите - страни по статута, имат правомощие да предвидят такъв отказ по отношение на Съда и полагат усилия за това.

Използвани термини

Член 102

(a) "предаване" е предаването на лице от държава на Съда в съответствие с този статут;

(b) "екстрадиция" е предаването на лице от една държава на друга държава в съответствие с договор, конвенция или националното законодателство.

Част десета.

Роля на държавите при изпълнението на наказанието лишаване от свобода

Член 103

(b) При заявяване на готовността си да приема осъдени лица една държава може да посочи условия за приемането, договорени със Съда и съответстващи на тази част.

(c) Държавата, избрана за изпълнение на наказанието по определено дело, незабавно уведомява Съда дали приема избора му.

2. (a) Държавата, в която се изпълнява наказанието, уведомява Съда за всички обстоятелства, включително наличието на условия, договорени в съответствие с ал. 1, които могат съществено да се отразят върху условията или продължителността на лишаването от свобода. На Съда се дава най-малко 45-дневно предизвестие за всички подобни известни или предвидими обстоятелства. През този период държавата, в която се изпълнява наказанието, не може да предприема действия, които биха засегнали задълженията й по чл. 110.

(b) Когато Съдът не може да се съгласи с условията по буква (a), той уведомява държавата, в която се изпълнява наказанието, и постъпва в съответствие с чл. 104, ал. 1.

3. Когато упражнява свободата си на преценка по ал. 1, Съдът взема предвид следното:

(a) принципа, че държавите - страни по статута, трябва да си поделят отговорността за изпълнение на наказанията лишаване от свобода в съответствие с принципите на справедливо разпределение и според предвиденото в Правилника за процедурата и доказването;

(b) прилагането на широко признатите международни договорни стандарти за отнасянето със затворници;

(c) мнението на осъдения;

(d) гражданството на осъдения;

(e) всички други фактори относно обстоятелствата, свързани с престъплението или личността на осъдения, или ефективното изпълнение на наказанието, които могат да имат значение при избора на държава за изпълнение на наказанието.

4. Ако никоя държава не бъде избрана в съответствие с ал. 1, наказанието лишаване от свобода се изтърпява в затворническо учреждение, предоставено от приемащата държава, в съответствие с условия, посочени в споразумението за седалището на Съда по чл. 3, ал. 2. В този случай разноските, свързани с изпълнението на наказанието, се поемат от Съда.

Промяна на държавата, избрана за изпълнение на наказанието

Член 104

2. Осъденият може по всяко време да подаде до Съда молба да бъде преместен от държавата, в която се изпълнява наказанието.

Изпълнение на наказанието

Член 105

2. Само Съдът има право да се произнася по молба за обжалване или преглед. Държавата, в която се изпълнява наказанието, е длъжна да не възпрепятства подаването на такава молба от осъдения.

Контрол върху изпълнението на наказанията и условията на лишаването от свобода