Обособена позиция 6: Картиране и определяне природозащитното състояние на висши растения, мъхове и природни местообитания



Дата25.07.2016
Размер71.11 Kb.



НАТУРА

България


Обособена позиция 6: Картиране и определяне природозащитното състояние на висши растения, мъхове и природни местообитания

Група природни местообитания «Гори» - кодове 9ххх – схема за мониторинг








схема за мониторинг на природно местообитаниeГръцки букови гори с Abies borisii-regis” код 9270

СЪДЪРЖАНИЕ:

1.увод 1

2.ареал 3

3.Площ на разпространение 3

4.Структура и функции, вкл типични видове 3

5.влияния и заплахи 5
  1. увод


Член 17 от Директива за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (Директива за Хабитатите 92/43/EEC) изисква от страните членки да извършват мониторинг върху природозащитното състояние (ПС) на природните местообитания, представляващи интерес за общността. Мониторингът трябва да регистрира измененията на природозащитното състояние (ПС), както в мрежата Натура 2000, така и извън нея. По този начин се осигурява актуална информация за ПС на биогеографско и национално ниво. Дефинициите за ПС и неговите компоненти в чл. 1 на Директивата, в комбинация с други документи на ЕО, следва да се използват за да се набележи набор от параметри, които да определят рамката на дейностите по мониторинга, резултатите от които да допринасят за националните доклади на страните членки на всеки 6 години.

Целта на мониторинга е: 1) да се проследят измененията в природозащитното състояние (чл. 11 от Директивата за Хабитатите) и 2) да оцени влиянието на взетите мерки за опазване на целевия вид (чл. 17 от Директивата за Хабитатите).

По-конкретно:


  • да идентифицира източниците на въздействие върху ПС;

  • да документира ефекта от природозащитните мерки;

  • да даде информация за състоянието на природните местообитания в контекста на задълженията на страната към ЕС;

  • да даде основа за бъдещи научно-обосновани практични мерки за подобряване на ПС. В контекста на изискванията на Директивата за Хабитатите, минималния период за мониторинг е 6 години.

Ключова концепция в Директивата за Хабитатите е Благоприятното Природозащитно Състояние (БПС). Според чл. I (е) на Директивата: природозащитното състояние на природното местообитание означава сумата от влияния върху него и типичните му видове които могат да повлияят върху дългосрочното му разпространение, структура и функции, както и върху дългосрочното съществуване и оцеляване на типичните видове в рамките на територията, дефинирана в чл. 2”.

ПС на природно местообитание се смята за благоприятно когато:



  1. Естественият му ареал и площта, които заема в него не се променя или се увеличава и;

  2. Специфичните структура и функции, необходими за дългосрочното му съществуване са налице и е възможно, вероятно да съществуват в близко бъдеще;

  3. Консервационният статус на типичните видове е благоприятен.

От това следва, че всяка мониторингова схема трябва да осигури количествена оценка на времевите тенденции по четири критерия – ареал, площ на местообитанието в границите на ареала, съществуващи влияния, бъдещи заплахи.
  1. ареал


Отчита се присъствието/отсъствието на природното местообитание във възприетата за ЕС система от квадрати 10х10 км в мрежата ETRS 89 в проекция ETRS LAEA 52 10.
  1. Площ на разпространение


Цел. Отчита се онази част от ареала на природното местообитание, в която то реално е разпространено. За целите на мониторинга трябва да се отчитат измененията в площта в 6 годишен период от време.

Параметър. Площ (км2)
Стратификация. Отчитат се измененията в площта на местообитанието за 6 годишен период от време. За целта, полигоните на природното местообитание се стратифицират по биогеографски региони, като броят им е пропорционален на покритието на природното местообитание в биогеографския регион. За всеки биогеографски район, в който местобитанието е разпространено се избират полигони както в границите на защитени зони от мрежата Натура 2000 така и извън нея. Веднъж избрани, полигоните са постоянни – мониторинг на площта на разпространение се провежда в тях.
  1. Структура и функции, вкл типични видове


Оценката на структурата и функциите се извършва в опитни площи, избрани за провеждане на мониторинга на местообитанието, през всеки 6 години. Оценят се следните параметри:

4.1.  Склопеност на дървесния етаж

Праг за благоприятно състояние (FV) – средна склопеност от всички точки на измерване поне 6 десети

Праг за неблагоприятно-неадекватно състояние (U1) – средна склопеност от всички точки на измерване между 4 и 5 десети

Праг за неблагоприятно-лошо състояние (U2) – средна склопеност от всички точки на измерване до 3 десети (включително)

4.2.  Състав на дървесния етаж по кръгова площ

Праг за благоприятно състояние (FV) – над 2 десети за цар-борисова ела

Праг за неблагоприятно-неадекватно състояние (U1) – 2 десети за цар-борисова ела

Праг за неблагоприятно-лошо състояние (U2) – под 2 десети (включително) за цар-борисова ела

4.3.  Етап на развитие на гората (преценява се на база наличието на определен брой дървета достигнали определен диаметър)

Праг за благоприятно състояние (FV) – над 60% от площите за мониторинг се характеризират с наличие на поне 100 броя дървета на хектар със степен на дебелина ≥ 26 cm и – 40 дървета на хектар със степен на дебелина ≥ 30 cm.

Праг за неблагоприятно-неадекватно състояние (U1) – между 31 и 60% от площите за мониторинг се характеризират с наличие на поне 100 броя дървета на хектар със степен на дебелина ≥ 26 cm и – 40 дървета на хектар със степен на дебелина ≥ 30 cm.

Праг за неблагоприятно-лошо състояние (U2) – до 30% (включително) от площите за мониторинг се характеризират с наличие на поне 100 броя дървета на хектар със степен на дебелина ≥ 26 cm и – 40 дървета на хектар със степен на дебелина ≥ 30 cm.

4.4.  Наличие на мъртва дървесина

Праг за благоприятно състояние (FV) – количеството мъртва дървесина с диаметър над 16 cm надвишава 15 m3 в над 60% от площите за мониторинг

Праг за неблагоприятно-неадекватно състояние (U1) – количеството мъртва дървесина с диаметър над 16 cm надвишава 15 m3 в 31 до 60% от площите за мониторинг

Праг за неблагоприятно-лошо (U2) – количеството мъртва дървесина с диаметър над 16 cm надвишава 15 m3 в до 30% (включително) от площите за мониторинг

4.5.  Гори във фаза на старост (ГФС).

В категорията гори във фаза на старост се обособяват гори отговарящи на всички от изброените критерии: (1) наличие на поне 50 броя дървета на хектар със степен на дебелина ≥ 34 cm и поне 10 броя дървета на хектар със степен на дебелина ≥ 54 cm; (2) обратно-експоненциална крива на разпределението на дърветата по степени на дебелина; (3) количество мъртва дървесина с диаметър над 16 cm поне 40 m3 на хектар; липса на стопанска дейност през последните 30 години.



Праг за благоприятно състояние (FV) – Поне 10% от площите за мониторинг отговарят на изискванията за гора във фаза на старост.

Праг за неблагоприятно-неадекватно (U1) – между 5 и 9% от площите за мониторинг отговарят на изискванията за гора във фаза на старост.

Праг за неблагоприятно-лошо (U2) – до 4% (включително) от площите за мониторинг отговарят на изискванията за гора във фаза на старост.

4.6.  Приземна покривка (преценява се на база пълно описание на тревната покривката и експертна преценка за типичност).

Праг за благоприятно състояние (FV) - видовият състав е характерен за местообитанието или слабо изменен в над 60% от площите за мониторинг.

Праг за неблагоприятно-неадекватно (U1) – видовият състав е характерен за местообитанието или слабо изменен в 31 до 60% от площите за мониторинг.

Праг за неблагоприятно-лошо (U2) видовият състав е характерен за местообитанието или слабо изменен в до 30% (включително) от площите за мониторинг.
  1. влияния и заплахи


Относителното значение на посочените влияния и заплахи се степенува в една от следните категории: Н – голямо значение; М – средно значение; L – слабо значение. Въздействието се оценя за периода на мониторинга (6 години).

B02.01.02 Залесяване с екзоти и неместни видове

H - Въздейства върху площ на местообитанието ≥ 3%

M - Въздейства върху 1–2% от площта на местообитанието.

L- Въздейства върху площ на местообитанието < 1%.



В02.02 Обезлесяване

H – Въздейства върху площ на местообитанието ≥ 5%.

M – Въздейства върху 2–4% от площта на местообитанието.

L – Въздейства върху площ на местообитанието ≤ 1%.



В02.04. Отстраняване на мъртви и умиращи дървета

H – Въздейства върху площ на местообитанието ≥ 60%.

M – Въздейства върху 31–59 % от площта на местообитанието

L – Въздейства върху площ на местообитанието ≤ 30 %.



B06 Паша в гори и залесени площи

H – Въздейства върху площ на местообитанието ≥ 60%.

M – Въздейства върху 31–59 % от площта на местообитанието.

L – Въздейства върху площ на местообитанието ≤ 30 %.



E01.03 Обитаване в разпокъсани райони (вилни зони)

H – Въздейства върху площ на местообитанието ≥ 3%.

M – Въздейства върху 1–2% от площта на местообитанието.

L – Въздейства върху площ на местообитанието < 1%.



J01.01 Интензивни пожари

H – Въздейства върху площ на местообитанието ≥ 5%.

M – Въздейства върху 2–4% от площта на местообитанието.

L – Въздейства върху площ на местообитанието ≤ 1%.



K02.01 Промяна на видовия състав (сукцесия)

H – Въздейства върху площ на местообитанието ≥ 5%.

M – Въздейства върху 2–4% от площта на местообитанието.

L – Въздейства върху площ на местообитанието ≤ 1%.



L07 Бури

H – Въздейства върху площ на местообитанието ≥ 5%.

M – Въздейства върху 2–4% от площта на местообитанието.

L – Въздейства върху площ на местообитанието ≤ 1%.




Стр. от

Проектът се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на



Република България чрез оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.”


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница